Определение № 16335 от 29.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16335 гр. С., 29.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110149836 по описа за 2025 година констатира следното:

Производството е по искова молба от С. Д. Н., с дата на раждане: **** г., с адрес:

******, срещу ***, с адрес: гр. *****.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове, съобрази направените искания и на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.06.2026 г. – 10,40 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата по чл. 190, ал. 1 ГПК за задължаване на ответника да представи препис от цялата преписка за придобиване на българско гражданство по натурализация с вх. № **** г., доколкото същата е представена с отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба и уточняваща такава от 10.11.2025 г. и от 04.12.2025 г., подадени от С. Д. Н., с дата на раждане: ***., с адрес: ***, срещу ****, с адрес: гр. *****, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр.

2 ГПК вр. с чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата има български произход по линия на прадядо си Ис. М.Д. – български гражданин, дядо си В. П. Д. – син на Ис.й М.в Д. и майка си Д. Пр. М. Д.

Ищцата твърди, че е гражданин на **********като има български корени и български произход. Поддържа, че прадядо й Ис. М. Д. е бил български гражданин, роден на ***г. в с.

ДИ., ***, като бягайки от втората световна война, заедно със съпругата си М. Д., емигрират в **********където на 23.12.2005 г. Ис.умира. Посочва, че от брака на Ис. и М. се е родил дядо й В. П. Д., който се оженил за М. Р. Пр. М. Д., от който брак се родила майската на 1 ищцата Д. Пр. М. Д.на. С оглед посочено поддържа, че е пряк наследник на прадядо си Ис.

М. До., който е бил с български гражданство и произход и до смъртта си е имал българско самосъзнание. Навежда, че дядо й и майка й също имат българско самосъзнание и заявявали, че са от български произход. Водена от предходното ищцата подала молба до ответника за придобиване на българско гражданство по натурализация, чрез Посолството на Република България в **********по която молба е образувана преписка с вх. № ....г. на МП.

Твърди, че молбата не е уважена с мотив, че са налице протИ.речиви данни относно наличието на български произход. При тези твърдения предявява настоящия иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът **** е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск и изложените в исковата молба твърдения. Посочва, че на 29.11.2022 г. в дирекция Българско гражданство“ в МП е постъпила молба от ищцата за придобиване на българско гражданство по натурализация на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ, във връзка с която е образувана преписка № 19925/2022 г. и е започнало производството за придобиване на българско гражданство. Поддържа, че съгласно изискването на чл. 15, ал. 2 ЗБГ ищцата е представила дубликат на удостоверение за раждане на своя прадядо Исакий Миланов, роден на 08.02.1917 г., което е било необходимо като доказателство за установяване на родствената връзка на ищцата с поне едно лице, свой възходящ до трета степен включително, което е от български произход, но в което не се съдържа информация за произход на лицето (т. е. народност/етническа принадлежност), а само такава за наличието на българско гражданство. В отговора се излагат съображения, че към молбата си за придобиване на българско гражданство ищцата не е представила други документи в подкрепа на соченото наличие на български произход, като в приложените актове за раждане на дядото В. П. Д., роден през *** г. в**, на майката Д. Д., родена на *** г. в **** и смъртен акт на прадядото (записан в документа като Исс. Д.) липсва позоваване на народност на лицата или родителите им. Посочва, че по преписката не са приложени други документи, които да удостоверят, че посочените лица са имали изградена връзка с българската държава, че са владеели български език или че са имали отношение към българския бит, култура и обичаи, че са имали българско самосъзнание и че са се определяли като българи. В тази връзка сочи, че е доказан български произход по смисъла на § 2, т. 1 от ДР на ЗБГ на лицето и неговите възходящи. Твърди се, че молбата на ищцата е разгледана на проведеното на 21.05.2025 г. заседание на Съвета по гражданството при Министерството на правосъдието, който е обсъдил всички приложени към молбата документи и съобразявайки изразените по чл. 33, ал. 3 ЗБГ становища е взел решение да даде мнение молбата за придобиване на българско гражданство по натурализация да не бъде уважена поради протИ.речивите данни за наличието на български произход на лицето, с което процедурата пред ответника е приключила. По тези съображения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните:

В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. с чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че поне едно от сочените лица - Ис. М. Д., В.П. Д. или Д. Пр. М. Д., е неин възходящ родственик, както и че това лице с било „лице от български произход (българин)“, т.е. принадлежността на това лице към българския народ, разбирана като съзнание за принадлежност към исторически обособилата се на територията на страната група с общ език – български, обща история, общи български обичаи, български именни и културни традиции.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от 2 събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение, като на ищцата се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3