Определение № 530 от 10.06.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 530 гр. Шумен, 10.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Теодора Енч. Димитрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20263600500249 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба № 9047/28.04.2026 г. подадена от Р. А. с бащино име М. турска гражданка, р. на ...... действаща чрез процесуалния си представител адв. Н. Х. при РАК, против протоколно определение от 20.04.2026г./по протокол №374/22.04.2026г./ по гр.д. № 1255/2025 г. по описа на ШРС, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба вх.№ 8577/19.05.2025г. на молителката Р. А., родена на ...... гражданска на РТурция, поради недопустимост. Жалбоподателката счита определението на районния съд за незаконосъобразно. Излага, че производството пред районния съд било образувано по молба с правно основание чл.542, ал.1 ГПК и чл.38, ал.4 ЗГР за установяване датата на раждане на нейния баща М.М.Г.. Необходимостта от установяване на този факт произтичал от обстоятелството, че съответният акт за раждане бил унищожен/изгубен, за което представила официално удостоверение № 348/05.03.2025 г. от Община Хитрино. Налице бил пряк и непосредствен правен интерес, който произтичал от разпоредбата на чл.38, ал.4 ЗГР.

След като община Хитрино удостоверявала, че не може да издаде официален документ, поради унищожаване на регистъра, единственият път за нея бил да се снабди с такъв по съдебен ред – чл.542, ал.1 ГПК. Наличието на този официален документ създавал конкретния и безспорен интерес, който отличавал казуса от съдебната практика цитирана от съда, където такъв документ липсвал. Неправилно съдът посочил, че има друг ред за защита – чл.3, ал.2 ЗБЖИРБ. Това производство било за установяване на правен статус – „български произход“ и било от спорен исков характер. Настоящото производство било охранително и имало друг предмет – „дата на раждане“ и съставяне на официален документ – акт за раждане. Снабдяването с акт за раждане било предпоставка за доказване на родствена връзка във всяка последваща процедура, включително по Закона за българското гражданство. Посоченият друг ред бил потенциално неприложим и неоснователен в случая.

Съдът не съобразил, че бащата на молителката бил български гражданин от турски 1 етнически произход. Съгласно практиката на ВКС понятието „българин“ по см. на пар.2 т.1 от ДР на ЗБГ имал етническо, а не юридическо съдържание. Иск за установяване на български произход по чл.3 ал.2 от ЗБЖИРБ на лице от турски етнос изселило се от България бил с изключително малка вероятност да бъде уважен по същество. Следователно, посоченият от съда друг ред не представлявал адекватна и сигурна защита на правата на молителката. Излага още, че съдът бил непоследователен в преценката си относно допустимостта на молбата. Поради изложеното моли определението да бъде отменено и делото върнато на РС за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на молбата.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответната страна по жалбата не е депозирала отговор, респ. не е изразила становище по нея.

Съдът констатира, че частната жалба е депозирана в срок/ постановеното в съдебно заседание определение не е съобщено на страната, съгласно изискването на чл.275, ал.1 от ГПК/, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт на районния съд, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Видно от данните по гр. д. № 1255/2025 г. на ШРС, същото е образувано по искова молба на Р. А., с бащино име М. турска гражданка, родена на ...... против община Хитрино, с която се иска установяване на факт с правно значение – датата на раждане и съставяне на акт за раждане, на основание чл.542, и сл. ГПК във вр. с чл.38, ал.4 и сл. от ЗГР. В молбата си до съда молителката излага, че била дъщеря на М. А. и Ш. А.. Баща й бил с имена в РБ – М.М.Г., съгласно удостоверение за идентичност на имена, роден на ....г. в с. ..... На 23.09.1950г. майка й и баща й се изселили в РТурция по сключена международна спогодба между Р България и Р Турция. На 23.03.1944г. сключили граждански брак в община Хитрино. Баща й починал на 22.01.1991г. в гр. ....., РТурция.

В началото на 2025 г. подготвяйки необходими документи за кандидатстване за българско гражданство, въз основа на това, че баща й е бил български гражданин, трябвало да представи удостоверение за раждане на баща си, в което да е посочената датата на раждане, при което се натъкнала на факта, че актът му за раждане е унищожен/изгубен в регистрите на актовете за гражданско състояние, които се съхранявали в община Хитрино, за което било издадено удостоверение. Предвид изложеното моли, на основание чл.542 и сл.

ГПК и чл.38, ал.3 ЗГР, съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че баща й е роден на ....г. от баща М.Г.Ш. и майка Х.С.Ш..

От приложеното удостоверение № 348/05.03.2025г. от община Хитрино е видно, че след извършена справка в регистрите за съставени актове по гражданско състояние за годините от ..... г., липсва съставен акт за раждане на М.М.Г., роден на .... г. в с. Сливак, общ. Хитрино.

С протоколно определение от 20.04.2026 г./по протокол рег.№374/22.04.2026г./ по гр.д.

№ 1255/2025 г. по описа на ШРС, съдът прекратил производството по делото и върнал исковата молба вх.№ 8577/19.05.2025 г. на молителката Р. А., родена на ...... гражданка на Р.

Турция, поради недопустимост на същата.

2

Съдът е изложил мотиви, че според трайната съдебна практика /решение № 50013/08.02.2023 г. по гр.д. № 948/2022 г. на ІV г.о. на ВКС и др./ процесуално недопустима поради липса на правен интерес е молба по чл.542, ал.1 ГПК, подадена от наследник, който иска от съда, с охранително решение да установи факта на датата и раждането на неговия наследодател, както и да разпореди издаване на акт за раждане на същия. Молителката разполага с достатъчно документи издадени от българската държава и от държавата, чиято гражданка е, че произхожда от български гражданин и искания от нея документ не е единственият, поради което може да установи това в процедура по Закона за българското гражданство/ чл.29 от ЗБГ/. Отделно от това, Закона за българите живеещи извън РБ предвижда, че произход може да се установи по общия исков ред – чл.3, ал.2 какъвто настоящият ред не е.

При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните правни изводи:

При тези данни по делото настоящата инстанция счита, че производството е недопустимо. В случая ищцата обосновава правния си интерес с твърдение за подготовка на документи за кандидатстване по процедура за придобиване на българско гражданско и това не обуславя наличие на правен интерес от търсената в настоящото производство защита.

Съгласно константната практика на ВКС, процесуално недопустима е молба по чл.542, ал.1 ГПК, подадена от наследник, който иска съдът с охранителното решение да установи факта (респ. – датата и/или мястото) на раждане на неговия наследодател и/или произхода на последния, както и да разпореди издаването на акт за раждане или смърт на наследодателя, в случаите, когато молителят-наследник обосновава правния си интерес за това единствено с евентуално възникване на негови субективни граждански права, произтичащи от този факт (решение от 22.07.2020г. по гр. д. № 2252/2019г., ІV г. о., решение от 15.11.2011 г. по гр. дело № 912/2011г. на IV г. о. – по отношение на акта за граждански брак). Охранителното производство е недопустимо да се развива и когато такъв правен спор се установи и след подаването на молбата по чл.542, ал.1 ГПК – в течение на производството (например – спор между молителя-наследник и заинтересована страна по чл.544, ал.2, т.1 ГПК).

В настоящият случай молителят е обусловил своя правен интерес с желанието да кандидатства за получаване на българско гражданство. Това твърдение не обуславя правен интерес от търсената в настоящето производство защита. Следва да се има предвид, че предвидената процедура по чл.29, ал.4 ЗБГ, приложима в случаите, когато едно лице представя официален документ, ползващ се с удостоверителна сила за твърденият от него български произход, не е възможност, предоставена в полза на лицето, което иска да установи български произход, а е възможност за министъра на правосъдието, който ако прецени, може да възложи на Консултативния съвет при Държавната агенция за българите в чужбина да установи дали лицето има български произход. За молителя не съществува сигурност, че документите за българския му произход, които ще представи евентуално към искането за българско гражданство, биха били достатъчни или не, за да удостоверяват произход по смисъла на разпоредбата на чл.29, ал.4 ЗБГ. За молителят единственият законен 3 способ, който му осигурява безпристрастна и надеждна процедура, в състезателно производство, с възможност за събиране на доказателства и разглеждане на различни възражения, включително и с възможност за обжалване, е исковото производство по чл.3, ал.2 от Закона за българите живеещи извън Република България, каквото производство не е настоящето/в този смисъл решение № 50013/08.02.2023 г. по гр.д. № 948/2022 г., ІV г.о., определение № 2994/13.06.2024г. по гр.д. № 755/2024 г. ІV г.о., определение от 22.02.2022 г. по ч. гр. д. № 328/2022 г., ІІІг.о./.

Неоснователно е твърдението в жалбата за непоследователна преценка на съда относно допустимостта на молбата. Съдът следва служебно да извърши преценка относно процесуалната допустимост на молбата по чл.542 ГПК във всеки един момент от развитието на охранителното производство – с оглед конкретните обстоятелства и събраните доказателства, вкл. след подаване на молбата.

Ето защо, обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба № 9047/28.04.2026 г. подадена от Р. А. с бащино име М. гражданка на РТурция, родена на ...... действаща чрез процесуалния си представител адв. Н. Х. при РАК, против протоколно определение от 20.04.2026г./по протокол №374/22.04.2026г./ по гр.д. № 1255/2025 г. по описа на ШРС, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба вх.№ 8577/19.05.2025 г. на молителката Р. А..

Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му с частна касационна жалба при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4