Решение № 269 от 19.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20248002100126 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата А. Е. Б. срещу решение № 5169 от 12.10.2023 г. по в. гр. дело № 13115/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20008379 от 28.01.2022 г. по гр. д. № 17157/2021 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Е. Б. срещу Министерство на правосъдието на Република България иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК вр. с чл. 3, ал. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България (ЗБЖИРБ) за признаване за установено, че ищцата Б. е лице с български произход, като е реализирана и отговорността на последната за съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Касаторката поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно, в нарушение на материалния закон, въззивният съд е приел, че понятието „лице от български произход“ по смисъла на § 2, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Закона за българското гражданство (ДР ЗБГ) е различно от понятието „български гражданин“ по смисъла на същия закон, като първото има етническо съдържание, при което намира, че са накърнени принципа на равенство на всички български граждани пред закона и забраната за дискриминация съгласно чл. 6 от Конституцията на Република България (КРБ). Счита, че 1 единствено българското гражданство е от значение при установяване на българския произход по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗБЖИРБ вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ, като приемането за значими на народност, език, култура, религия и други от посочените в чл. 6, ал. 2 КРБ социални признаци, спрямо които са недопустими ограничения или привилегии, би съставлявало неравно третиране в нарушение на конституционния принцип за равенство по чл. 6, ал. 1 КРБ и в нарушение на правото на Европейския съюз (ПЕС), като не навежда конкретни нарушени правни норми от последното. Поддържа, че тъй като е установено по делото, че дядото на ищцата е починал като български гражданин, независимо от турската му народност и притежаваното турско гражданство, то следва да се приеме, че внучката му е от български произход като имаща за възходящ от втора степен лице от български произход по смисъла на чл. 15, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2 ЗБГ. Счита, че в нарушение на процесуалните норми относно разпределението на доказателствената тежест в исковия процес, въззивният съд е заключил, че дядото на ищцата не принадлежи към българската народност, въз основа на установения факт за принадлежност на неговите родители към турската такава. Моли атакуваното решение да бъде отменено като неправилно, след което да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен предявеният установителен иск. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – Министерство на правосъдието на Република България подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност.

Счита, че понятията „българско гражданство“ и „лице от български произход“ са различни по съдържание, като от значение за придобиване на българско гражданство по натурализация по облекчения ред на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ е принадлежността към българската народностна общност, към която се съотнасят използваните изрази „българин“ и „лице от български произход“ в КРБ, ЗБГ и ЗБЖИРБ. Моли атакуваното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно и да му бъдат присъдени сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 5871 от 16.12.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следния правен въпрос: Какво съдържание има понятието „лице от български произход“ в § 2, т. 1 ДР ЗБГ вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ и идентично ли е то с понятието „български гражданин“ по смисъла на ЗБГ?.

По горепосочения правен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното:

Под понятието „гражданство“ според правната доктрина и съдебната практика се разбира особената и трайна връзка на едно физическо лице с определена държава, изразяваща се в съвкупност от взаимни права и задължения, които се определят от вътрешноправни норми на тази държава. Според ПЕС, приложимо в Република България от присъединяването й към ЕС през 2007 г., съществува и понятието „гражданство на Европейския съюз (ЕС)“, регламентирано в ДЕС и ДФЕС, което не замества националното гражданство по вътрешното право на държава-членка на ЕС, а е негово производно и само го допълва със 2 специфични за гражданина на ЕС права. Такова е изразеното разбиране и в практиката на Съда на ЕС (СЕС) (например решение по дело C-689/21), според която всяка държава членка на ЕС определя условията за придобиване и изгубване на своето гражданство, като е допустимо при изгубване на национално гражданство да бъде загубено и гражданството на ЕС.

Съдържанието на понятието „лице от български произход“ в § 2, т. 1 ДР ЗБГ следва да бъде изведено от контекста на националната регламентация за условията и реда за придобиване, загубване и възстановяване на българско гражданство, съдържаща се в КРБ и ЗБГ. Както е посочено в чл. 25, ал. 2 КРБ, лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. Тази конституционна норма се отнася до вторичния способ за придобиване на българско гражданство, какъвто е натурализацията (чл. 15 ЗБГ).

Следователно българската конституция допуска по-благоприятно третиране на чужденци, които не са български граждани и произхождат от лица от български произход (от българи), но само в процедурата по придобиване и възстановяване на българско гражданство (чл. 15 и чл. 26, ал. 2 ЗБГ). Това правно положение не противоречи на ПЕС, доколкото както беше посочено по-горе, всяка държава – членка на ЕС има правомощието самостоятелно и независимо да определя условията и реда за придобиване, загубване и възстановяване на националното си гражданство. Горепосочената привилегия по отношение на чужденците от български произход, които не са български граждани, не накърнява принципа на равенство в правата на всички хора по смисъла на чл. 6, ал. 1 КРБ, доколкото не всички чужденци имат еднаква правна възможност да придобият българско гражданство, т.е. последната не е измежду основните защитими човешки права и свободи по българското и международното право. Тя не накърнява и принципа на равенство в третирането на всички български граждани по чл. 6, ал. 2 КРБ, доколкото се отнася до чужденци, които не са български граждани.

Според § 2, т. 1 ДР ЗБГ по смисъла на ЗБГ "лице от български произход" е лице, на което поне единият възходящ е българин. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6 ЗБГ, т.е. по облекчения ред, предвиден в чл. 25, ал. 2 КРБ, ако е от български произход. Според чл. 15, ал. 2 ЗБГ, в производството за придобиване на българско гражданство по натурализация по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ, с молбата се представят официални документи, издадени от български или чуждестранни органи, с които молителят удостоверява, че има родствена връзка с поне едно лице – негов възходящ до трета степен включително, което е от български произход. При съпоставката на § 2, т. 1 ДР ЗБГ с чл. 15, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗБГ се налага извода, че лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация по облекчения ред на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ, ако поне единият му възходящ до трета степен включително е от български произход.

Терминът „лице от български произход“ е използван и в чл. 26, ал. 2 ЗБГ, регламентиращ облекчен ред за възстановяване на загубено българско гражданство. Видно е, че законодателят борави с него при уредбата на натурализацията като способ за придобиване на българско гражданство, и то само при привилегированата натурализация по чл. 15, ал. 1, т. 1 3

ЗБГ вр. с чл. 25, ал. 2 КРБ, респективно при възстановяване на изгубено българско гражданство, но не и при регламентацията на другите способи за придобиване на българско гражданство – по произход и по месторождение, както и при привилегированата натурализация по чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗБГ. При способа придобиване на българско гражданство по произход (чл. 8 и чл. 9 ЗБГ) и този по чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗБГ, изискуемото произхождение на лицето е уредено като такова, произхождащо от български гражданин, а не от лице от български произход. Следователно не може да има съмнение, че употребеното в § 2, т. 1 ДР ЗБГ вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗБГ, както и в чл. 25, ал. 2 КРБ, понятие „лице от български произход“ не е идентично, а е различно по съдържание от понятието „български гражданин“. Касае се за различни способи за придобиване на българско гражданство. При способа придобиване на българско гражданство по произход и този по чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗБГ, правнорелевантно е произхождането от лице с българско гражданство, а при способа натурализация по облекчения ред на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ – произхождането от лице от български произход. Ако двете понятия не бяха различни по съдържание, законодателят не би уредил тези различни способи за придобиване на българско гражданство поотделно и с отделни правни норми.

Гореизложеното се отнася и за използвания в ЗБЖИРБ термин „български произход“. При съобразяване, че ЗБЖИРБ и ЗБГ са приети приблизително по едно и също време, от едно и също народно събрание и че регулират отношенията на сходна категория лица с българската държава, съдържанието на понятието „лице от български произход“ не би могло да е различно в двата закона.

Термините "лице от български произход" („българин“) и "български гражданин" в чл. 25 КРБ и в ЗБГ не са идентични и имат различно съдържание. Не всяко лице с българско гражданство е от български произход, както и не всички лица с български произход притежават българско гражданство. Лице от български произход по смисъла на § 2, т. 1 ДР ЗБГ вр. с чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ, което има право на привилегирована натурализация, е лице, което има поне един възходящ до трета степен включително, който е имал българско самосъзнание и е принадлежал към българската народност. Понятието „лице от български произход“ („българин“) няма юридическото значение на „гражданството“ и не се свързва с носителство на българско гражданство у възходящия сродник. В чл. 15, ал. 1 ЗБГ ясно са разграничени хипотезите на носителство на българско гражданство у родителя или осиновителя на чужденеца, от една страна (чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 3), и българският произход на възходящите сродници, от друга страна (чл. 15, ал. 1, т. 1), като различни основания за придобиване на българско гражданство по натурализация по облекчен ред. Българската нормотворческа традиция, в исторически аспект, начиная от 1911 г. с изменението и допълнението на Закона за българското поданство, обн. в ДВ, бр. 3 от 05.01.1904 г., (отм.), през Закона за българското поданство от 1940 г., (отм.), Закона за българското гражданство от 1948 г., (отм.), Закона за българското гражданство от 1968 г., (отм.), до сега действащия ЗБГ, признава различието на понятието „български гражданин“ и на понятието „лице от българска народност (български произход)“, като последното лице може да е и чужд гражданин. Народността е социална културно – историческа етнографска категория, 4 представляваща общност от хора, живеещи на определена територия и отличаващи се от други подобни по общите език, бит, самосъзнание, религия, историческо минало, култура, традиции, обичаи и фолклор. Съзнанието за принадлежността към тази общност е самоопределяне от страна на индивида като такъв от определена народност. То може да бъде променено, но само занапред и само по отношение на субекта на променено самосъзнание.