Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България

Чл. 1

С тази наредба се определят:

1. условията и редът за издаване на лиценз за извършване на обществен превоз на пътници или товари на територията на Република България;

2. условията и редът за извършване на специализирани и случайни превози на пътници на територията на Република България;

3. условията и редът за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България;

4. изискванията към автогарите и условията и редът за работа в тях.

Чл. 2

(1) Обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България може да се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лиценз и други документи, които се изискват от закона и тази наредба.

(2)

Чл. 3

(отменен)

(1) Тази наредба се прилага за обществен превоз на пътници и товари.

(2) Обществен превоз на пътници са:

1. превози по утвърдени транспортни схеми;

2. специализирани превози;

3. случайни превози.

Чл. 4

лиценз за извършване на обществен превоз на пътници се издава в случаите, когато лицето по чл. 2, ал. 1 притежава поне един собствен автомобил и отговаря на изискванията за:

1. благонадеждност;

2. професионална компетентност;

3. финансова стабилност;

4. транспортна годност на моторните превозни средства, с които се извършват превозите.

5. установяване на територията на Република България.

Чл. 5

(1) Изискванията за благонадеждност (добра репутация) са изпълнени, когато:

1. ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер или не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност;

2. на предприятието или на ръководителя на транспортната дейност не са налагани санкции в една или повече държави членки за тежки нарушения, посочени в Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния превозвач, и за изменение на Приложение III към Директива 2006/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 74/8 от 19 март 2016 г.) (Регламент (ЕС) 2016/403).

(2) Оценката за изпълнение на изискванията за благонадеждност по ал. 1, т. 2 се извършва в съответствие с изискванията на чл. 1 от Регламент (ЕС) 2016/403.

Чл. 6

(1) Професионално компетентно по смисъла на чл. 4, т. 2 е лицето по чл. 2, ал. 1, чийто ръководител на транспортната дейност притежава познания в определени области, придобити чрез посещения в курсове за обучение или усвоени в транспортната практика по предметите, посочени в приложение № 1, и има най-малко средно образование.

(2) На успешно положилите изпита по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него лице издава удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2). Удостоверението е безсрочно.

(3)

Чл. 6а

Освен в случаите по чл. 6 изискванията за професионална компетентност са изпълнени и когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 притежава удостоверение за професионална компетентност, издадено по реда на Наредба № 11 от 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (обн., ДВ, бр. 108 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 83 от 2005 г.; попр., бр. 85 от 2005 г.; изм., бр. 26 и 46 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 36 от 2007 г.; доп., бр. 73 от 2008 г.) или от компетентен орган на държава – член на Европейския съюз.

Чл. 6б

(1) Транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност.

(2) Едно и също лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност по чл. 6, ал. 2 или по чл. 6а, може да ръководи транспортната дейност на не повече от две лица, извършващи обществен превоз на пътници и/или товари.

(3) Ръководител на транспортната дейност може да бъде управителят на лицето по чл. 2, ал. 1 или друго лице, назначено по трудов договор.

Чл. 7

Финансово стабилно по смисъла на чл. 4, т. 3 е лицето по чл. 2, ал. 1, което разполага с финансови средства или собствен капитал в размер:

1. по 400 лв. за всеки автомобил, когато лицето по чл. 2, ал. 1 осъществява превозна дейност с до 5 автомобила;

2. по 350 лв. за всеки автомобил, когато лицето по чл. 2, ал. 1 осъществява превозна дейност с 6 до 15 автомобила;

3. по 300 лв. за всеки автомобил, когато лицето по чл. 2, ал. 1 осъществява превозна дейност с 16 до 30 автомобила;

4. по 250 лв. за всеки автомобил, когато лицето по чл. 2, ал. 1 осъществява превозна дейност с 31 до 50 автомобила;

5. по 200 лв. за всеки автомобил, когато лицето по чл. 2, ал. 1 осъществява превозна дейност с над 50 автомобила.

(6) Договорът за застраховка по ал. 3 трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да бъде сключен за застраховка по раздел ІІ, буква „А“, т. 3, 8, 9, 13 или 16 от приложение № 1 от Кодекса за застраховането; застрахованото имущество трябва да е собственост на лицето по чл. 2, ал. 1;

2. да бъде сключен за застрахователна сума не по-малка от общия размер на собствения капитал, с който е необходимо да разполага превозвачът съгласно ал. 1;

3. периодът на застрахователното покритие трябва да е 1 година.

(10) Лицата по чл. 2, ал. 1, чиито годишни финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, представят по избор годишния финансов отчет на предприятието за последния отчетен период, заверен от регистриран одитор, и/или банкова гаранция, и/или застраховка

(11) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 доказва финансовата си стабилност с годишния отчет на предприятието, заверен от регистриран одитор, и средствата от собствения му капитал са в размер, по-малък от предвидения в ал. 1, освен годишния финансов отчет представя и договор за застраховка или банкова гаранция. В този случай договорът за застраховка или банковата гаранция може да бъде сключен, съответно издаден за размера на средствата от собствения капитал на превозвача, които не достигат, за да докаже финансовата си стабилност за всеки получен и/или заявен за издаване лиценз.

(12) За установяване на съответствието с изискването превозвачът да няма задължения за данъци и осигурителни вноски лицензиращият орган изисква от органите по приходите издаването на удостоверение за наличие или липса на задължения по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(13) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 е приложило към документите по ал. 8 удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, лицензиращият орган не изисква издаването на удостоверението по ал. 12.

Чл. 7а

(1) Изискването по чл. 4, т. 5 е изпълнено, когато лицето по чл. 2, ал. 1 е действително и трайно установено на територията на Република България съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за установяване на професията автомобилен превозвач и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета (ОВ, L 300 от 14 ноември 2009 г.) (Регламент (ЕО) № 1071/2009).

(2) Когато лицето по чл. 2, ал. 1 не разполага със собствен или нает експлоатационен център по член 5, буква „в“ от Регламент (ЕО) № 1071/2009, възлага извършването на техническо обслужване и поддръжка на превозните средства, с които извършва превозите, на физически или юридически лица, извършващи дейности по техническо обслужване и ремонт на пътни превозни средства.

(3)

Чл. 8

(отменен)

Транспортната годност на моторните превозни средства, с които се извършва обществен превоз на пътници, се доказва чрез протокол за преглед за транспортна годност на автомобилите, издаден от РОДАИ.

Чл. 9

(1) За издаване на лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България и на удостоверения за обществен превоз на пътници лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 5) до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, към което прилага:

1. документи за финансова стабилност по чл. 7, ал. 8;

2. свидетелство за съдимост на ръководителя на транспортната дейност.Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ чрез оправомощени длъжностни лица извършва служебна проверка на обстоятелствата по чл. 5 в Министерството на правосъдието, когато заявеният ръководител на транспортната дейност е български гражданин.;

3. копие на удостоверението за професионална компетентност на ръководителя на транспортната дейност – представя се, когато удостоверението не е издадено от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, а от компетентен орган на друга държава – членка на Европейския съюз;

4. свидетелства за регистрация за моторните превозни средства, с които превозвачът ще извършва дейността, а когато те не са негова собственост – и договор за наем или лизинг за тях – представят се сканирани копия на документите на електронен носител;

5. списък с данни за моторните превозни средства на разположение на превозвача по образец (приложение № 5а) на електронен носител.

(2) Заявлението по ал. 1 може да бъде подадено лично или по пощата до седалището на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, ул. Ген. Й. В. Гурко 5, или във всяко регионално звено на агенцията в областните градове или да бъде подписано с квалифициран електронен подпис и подадено по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

(3) В 5-дневен срок от датата на подаване на заявлението по ал. 1 служители на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ извършват проверка за съответствие с изискването за установяване съгласно чл. 5 от Регламент (ЕО) № 1071/2009 и съставят протокол (приложение № 5б). Протоколът съдържа заключение за съответствие или несъответствие с изискването за установяване и се съставя в два еднообразни екземпляра – един за лицето по чл. 2, ал. 1 и един за Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

(4) В срока по ал. 3 ръководителят на регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ изпраща документите по ал. 1 заедно с екземпляр от съставения протокол (приложение № 5б) до изпълнителния директор на агенцията.

(5) При непълнота и/или нередовност на представените документи по ал. 1 или когато представените документи не удостоверяват съответствието с някое от изискванията по чл. 4, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация или оправомощено от него лице“ уведомява заявителя и определя 14-дневен срок за отстраняването им.

(6) Срокът по чл. 10, ал. 1 спира да тече:

1. от изпращането на искане за издаване на удостоверение по чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и/или справка за приети или отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда до получаването им в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;

2. от изпращането на уведомлението по ал. 5 до получаването на уведомлението за отстраняване на непълнотата и/или нередовността и съответните документи към него в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Чл. 10

(1) В срок до 15 календарни дни от подаването на заявлението министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице издава лиценз (приложение № 6).

(2) При настъпване на промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по чл. 9 и по чл. 7, ал. 8, в 30-дневен срок от извършване на промяната на обстоятелствата превозвачът писмено уведомява Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и прави писмено искане по образец (приложение № 6а) за отразяване на промените в лиценза, в случай че те подлежат на вписване в него. Към искането се прилагат документи, удостоверяващи промяната на обстоятелства.

(3) При изгубване, повреждане или унищожаване на лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България или удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 6б) за издаване на дубликат, придружено с декларация.

(4) Дубликат на лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на Република България и дубликат на удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници се издава в 3-дневен срок от подаване на заявлението от лицето по чл. 2, ал. 1.

Чл. 11

(1) Лиценз се издава за срок 10 години.

(2) Лицензът е поименен и не подлежи на преотстъпване.

(3) Срокът на лиценза се продължава за нови 10 години, ако превозвачът е направил писмено заявление по образец (приложение № 6в) преди изтичане на срока на валидност на лиценза. Към заявлението се прилагат документите по чл. 9.

Чл. 12

Лиценз не се издава в случаите, когато:

1. заявлението не е окомплектувано с необходимите документи по чл. 9 в срока по чл. 10, ал. 1 и 2;

2. правата, произтичащи от издадения лиценз на превозвача, са били прекратени през последните две години на основание чл. 11, т. 1, букви „а“, „в“ и „г“ от Закона за автомобилните превози;

3. кандидатът не отговаря на някое от изискванията по чл. 4.

Чл. 13

(отменен)

Правата, произтичащи от лицензията, се прекратяват:

1. по молба на нейния притежател;

2. с прекратяване на юридическото лице;

3. с прекратяване дейността на физическото лице – търговец по смисъла на Търговския закон;

4. с изтичане на срока, за който е издадена.

Чл. 14

Отказът за издаване на лиценз се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 15

(1) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице с писмена заповед отнема лиценза, когато е налице някое от основанията, предвидени в чл. 11 от Закона за автомобилните превози.

Чл. 16

Отнемането на лицензията се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 17

(1) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на моторните превозни средства към всеки лиценз и издава удостоверение за обществен превоз на пътници (приложение № 8) за всяко превозно средство, включено в регистъра.

(2) Едно и също превозно средство може да бъде вписано в регистъра само към един лиценз.

(3) Отписване на автомобил от регистъра на моторните превозни средства към лиценза се извършва:

1. по заявление на превозвача по образец (приложение № 6а), или

2. по решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или оправомощено от него длъжностно лице, когато отпадне обстоятелство за вписване на автомобила, удостоверено с документ по чл. 9, ал. 1, т. 4 и „чл. 9, ал. 1, т. 4“.

За увеличаване на броя на удостоверенията на автомобили за обществен превоз на пътници лицето по чл. 2, ал. 1 подава заявление по образец (приложение № 6г), в което посочва номера на лиценза, броя на удостоверенията, които иска да му бъдат издадени, и прилага справка за финансова стабилност (приложение № 3) и документите по чл. 9, ал. 1, т. 4 и 5.

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверения за извършване на обществен превоз на пътници в 7-дневен срок от получаване на заявлението за това.

При непълнота и/или нередовност на представените документи изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в 7-дневен срок от получаването на заявлението уведомява заявителя за това и определя 14-дневен срок за отстраняването им.

Срокът по ал. 7 спира да тече:

(4) За отписване на автомобил в случаите по ал. 3, т. 1 превозвачът подава заявление, в което посочва данните за превозното средство и прилага удостоверението на автомобила за обществен превоз на пътници.

(5) В случаите по ал. 3, т. 2 превозвачът е длъжен да представи удостоверението на автомобила за обществен превоз на пътници в 14-дневен срок от уведомяването му за решението.

Чл. 18

Водачът на автомобил за обществен превоз на пътници трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да притежава свидетелство за управление, валидно за съответната категория МПС;

2. да не е осъждан за престъпления от общ характер по реда на глава втора (престъпления против личността) или по реда на глава единадесета, раздел втори (престъпления по транспорта и съобщенията) от Наказателния кодекс;

3. да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата;

Чл. 19

Обществен превоз на пътници се извършва с автобуси и леки автомобили от 6 до 9 места, включително мястото на водача.

Чл. 20

(1) Автобусите и леките автомобили трябва да отговарят на изискванията на протокола за преглед за транспортна годност (приложение № 4).

(2) Автобусите, извършващи превоз на пътници по утвърдени транспортни схеми с дължина на автобусната линия над 50 км, се оборудват с контролни уреди за регистриране на данните за движението на моторните превозни средства и работата на екипажите (тахографи).

Чл. 21

Лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно, преди да кандидатства за получаване на лиценз, да представи автобусите и леките автомобили на преглед за транспортна годност пред РОДАИ.

Чл. 22

(1) При изпълнение на изискванията по чл. 20 се издава удостоверение за транспортна годност (приложение № 7) на превозното средство със срок на валидност една година. Удостоверението за транспортна годност се издава за следните класове превози:

1. клас А – автобуси за градски превози;

2. клас Б – автобуси за междуселищни превози по общинската, областната и републиканската транспортна схема;

3. клас В – автобуси с малка пътниковместимост (от 10 до 22 места, включително мястото на водача) и леки автомобили (от 6 до 9 места, включително мястото на водача) за превози по допълнителни линии (чл. 28, ал. 2), за междуселищни превози по общинската, областната и републиканската транспортна схема между две съседни области без преминаване в трета.

(2) Всички класове автомобили по ал. 1 могат да извършват специализирани превози. Случайни превози могат да извършват превозни средства от всички класове по ал. 1, а от клас А – само в чертите на града и прилежащата крайградска зона.

Чл. 23

Не се допуска издаването на удостоверение за транспортна годност на автомобили, които не са преминали на периодичен преглед за проверка на техническа изправност съгласно Закона за движение по пътницата.

Чл. 24

(1) При изгубване или унищожаване на удостоверение за транспортна годност в тридневен срок лицето по чл. 2, ал. 1 уведомява органите на РОДАИ.

(2) След извършване на преглед на автомобила се издава ново удостоверение за транспортна годност със срок на валидност една година.

(3) Когато автомобилът не отговаря на изискванията за транспортна годност, издаденото удостоверение за транспортна годност се отнема и се съставя акт за установяване на административно нарушение, ако са налице основания за това. Автомобилът се представя на преглед и се издава ново удостоверение за транспортна годност.

Чл. 25

Утвърдените транспортни схеми за превозите по чл. 3, ал. 2, т. 1 изискват разпределяне на линиите и курсовете между лицата по чл. 2, ал. 1 и сключването на договори за обществен превоз по реда на тази наредба.

Чл. 26

Транспортните схеми са:

1. общинска;

2. областна;

3. републиканска.

Чл. 27

Предложенията за откриване на нова автобусна линия или допълнителен курс по съществуваща линия в общинските, областните и републиканската транспортни схеми следва да съдържат:

1. маршрутни разписания на съществуващите линии по същото направление (приложение № 8);

2. проект на маршрутно разписание;

3. предполагаем пътникопоток.

Чл. 28

(1) Общинската транспортна схема се изпълнява с превозни средства от класове А, Б и В и включва следните видове автобусни линии:

1. градски;

2. допълнителни;

3. междуселищни.

(2) Допълнителните автобусни линии са с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места. Те допълват линиите на градския транспорт, без да ги дублират напълно.

Чл. 29

(1) Разписанията на линиите от общинските транспортни схеми се разработват от съответните общини и след обсъждане от определена от кмета комисия се внасят за разглеждане и утвърждаване от общинския съвет.

(2) В състава на комисията се включват специалисти от общината, представители на: дирекция „ДАИ“, дирекция „Железопътен транспорт“ и браншови организации. По преценка на кмета в състава на комисията се включват и други участници.

(3) Промени в общинската транспортна схема се извършват по предложение на комисията по ал. 2. Променената транспортна схема се внася за утвърждаване от общинския съвет.

Чл. 30

Разписанията на градските автобусни линии се разработват с оглед осигуряването на възможност за връзки между отделните видове транспорт.

Чл. 31

(1) Областната транспортна схема включва всички междуселищни линии, свързващи пунктове от териториите на две или повече общини, в границите на съответната област (междуобщински линии).

(2) Общините правят мотивирано предложение за изменения и допълнения в разписанията на областните транспортни схеми. Общините отправят предложенията за промени до областните администрации, като прилагат проект на нови маршрутни разписания.

(3) Всяко предложение за разписание на междуселищна линия между общини в рамките на областта се окомплектова с писмено съгласие от всички общини със спирки по маршрута на линията.

Чл. 32

(1) Предложенията за промени в разписанията от областните схеми се обсъждат в комисия, определена от областния управител. В състава на комисията се включват представители на: областната администрация, заинтересованите общини, дирекция „ДАИ“, дирекция „Железопътен транспорт“ и браншови организации. По преценка на областния управител в състава на комисията се включват и други участници.

(2) Координацията на разписанията в областната схема се осъществява от комисията по ал. 1. Възникналите спорове между общините при разработването на схемата се решават от областния управител.

(3) Областният управител утвърждава областната транспортна схема.

Чл. 33

(1) Републиканската транспортна схема включва всички автобусни линии, свързващи пунктовете от териториите на две или повече области (междуобластни линии).

(2) Републиканската транспортна схема се разработва от автомобилната администрация и се утвърждава от министъра на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Министърът на транспорта назначава комисия за разглеждане и решаване на постъпилите предложения и утвърждава приетите промени в републиканската транспортна схема.

(4) В комисията се включват представители на: автомобилната администрация, дирекция „Железопътен транспорт“, представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на браншовите организации и заинтересованите областни управи.

(5) Откриването на нови линии (курсове) и промени в разписанията на съществуващите линии от републиканската транспортна схема се извършват два пъти годишно.

(6) Областните управители отправят мотивирано предложение до министъра на транспорта, окомплектовано съгласно изискванията на чл. 27. Към всеки проект на маршрутно разписание се прилага писмено съгласие от заинтересованите области, в които има спирки по маршрута на линията.

(7) Съставът на комисията и срокът за получаване на предложенията се определят със заповед на министъра на транспорта.

(8) Министерството на транспорта уведомява заинтересованите области за утвърдените промени в републиканската схема в 7-дневен срок от тяхното приемане.

Чл. 34

При разработването на всяко едно разписание от републиканската транспортна схема комисията по чл. 33, ал. 7 осъществява координация между видовете транспорт.

Чл. 35

При разработването на републиканската и областните транспортни схеми се спазват принципите на равнопоставеност и реципрочност на курсовете от двата крайни пункта, освен ако едната от насрещните общини се отказва от това право.

Чл. 36

За населени места с повече от една автогара съответната община определя конкретната автогара, в която да започват/завършват курсовете по дадена линия. Маршрутът за придвижване на територията на населеното място до и от автогарата се определя от общинската администрация.

Чл. 37

(1) При разработването и утвърждаването на разписанията на междуселищните линии по общинските транспортни схеми се осигурява минимум 15-минутен интервал между курсовете по една и съща линия.

(2) При разработването и утвърждаването на разписанията на междуселищните линии по областните и републиканската транспортна схема се осигурява минимум 30-минутен интервал между курсовете по една и съща линия.

Чл. 38

Превозите по утвърдените транспортни схеми се разпределят и възлагат, както следва:

1. за линиите от общинската транспортна схема – от съответната общинска администрация;

2. за линиите от републиканската и областните схеми – от администрациите на двете насрещни общини, на чиято територия са разположени крайните пунктове на съответната линия.

Чл. 39

Превозите по автобусните линии от утвърдените транспортни схеми се разпределят между лицата по чл. 2, ал. 1 при условията и по реда, предвидени в Закона за обществените поръчки (ДВ, бр. 56 от 1999 г.).

Чл. 40

(1) Общинският съвет взима решение за провеждането на съответна процедура и определя комисия.

(2) В комисията се включват представители на: общината, РОДАИ, териториалното управление на данъчната администрация и браншови организации. В комисията могат да се включат и други участници по преценка на общинския съвет.

(3) Общинската администрация организира и провежда процедурата в съответствие с изискванията на Закона за обществените поръчки.

Чл. 41

(1) За участие в процедурата лицата по чл. 2, ал. 1 подават в общината заявление по образец (приложение № 9).

(2) До участие в процедурата се допускат само лица по чл. 2, ал. 1, които отговарят на изискванията на Закона за обществените поръчки и:

1. притежават лиценз за извършване на обществен превоз на пътници в страната;

2. притежават удостоверения за транспортна годност за автобусите и/или леките автомобили за съответния вид превоз;

3. разполагат със собствена или договорена сервизна база за обслужване и поддържане в изправност на автомобилите.

(3) Не се допускат до участие в процедурата лицата по чл. 2, ал. 1, които не са осигурили необходимия брой превозни средства, включително и резервни, за извършване на превози по обявените с процедурата автобусни линии (курсове).

Чл. 42

Процедура за възлагане на превози по автобусни линии се обявява по реда на Закона за обществените поръчки. В решението за откриване на процедура за възлагане на автобусни линии се посочват и изискванията и условията по организацията на превозите (разписания, спирки и друга поясняваща информация за автобусните линии).

Чл. 43

(1) За провеждане на всяка процедура за възлагане на автобусни линии общинските съвети утвърждават критерии, показатели, начин за оценка и класиране на кандидатите, които се обявяват в решението за откриване на процедурата.

(2) В процедурата за възлагане на автобусни линии не могат да се поставят условия пред лицата по чл. 2, ал. 1 за извършване на безплатни или с намалени цени пътувания, без да са предвидени компенсации за това.

(3) Допуска се за участие в процедурата за възлагане на междуселищни превози по републиканската схема през три или повече области лице по чл. 2, ал. 1 с превозни средства с удостоверения за транспортна годност от клас В, когато липсват кандидати с издадени удостоверения за транспортна годност за клас Б.

Чл. 44

(1) Резултатите от процедурата за възлагане на автобусна линия се обявяват с решение на общинския съвет.

(2) За резултатите от процедурата кандидатите се уведомяват писмено в 7-дневен срок от решението на общинския съвет.

Чл. 45

(1) Превозите се възлагат на спечелилото процедурата за възлагане лице по чл. 2, ал. 1 с договор между него и кмета на общината.

(2) Минималният срок на договора е 2 години, но не повече от срока на валидност на лицензията. Договорът се прекратява автоматично при отнемане лицензията на лицето по чл. 2, ал. 1.

(3) Неразделна част от договора са маршрутните разписания за възлаганите превози.

Чл. 46

Лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да:

1. организира труда на водачите, като спазва нормативно установената максимална продължителност на работния ден (смяна), междудневната и междуседмичната почивка съгласно Закона за автомобилните превози;

2. организира предпътния медицински преглед на водачите, включващ общото им здравословно състояние;

3. организира проверката на техническото състояние на автомобилите преди излизане от гаража;

4. осъществява ежедневен контрол върху своевременото отчитане на превозните документи;

5. осигурява необходимите билети и карти съгласно Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книжа (ДВ, бр. 101 от 1994 г.).

Чл. 47

Превозни услуги по чл. 3, ал. 2, т. 1 се извършват срещу документ за платена цена (билети и карти).

Чл. 48

Превозите по допълнителни автобусни линии се извършват срещу билети или карти, издадени от лицето по чл. 2, ал. 1.

Чл. 49

В превозни средства с удостоверения за годност за класове Б и В не се допускат правостоящи пътници.

Чл. 50

По време на работа водачът представя при поискване на контролните органи следните документи:

1. свидетелство за управление на МПС от съответната категория;

2. свидетелство за регистрация на МПС, което управлява;

3. документ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС, което управлява;

4. удостоверение за транспортна годност;

5. удостоверение за психологическа годност;

6. пътен лист по образец (приложение № 10);

7. маршрутно разписание;

8. таблица с цените на билетите на обслужваната автобусна линия в междуселищно съобщение;

9. билети.

Чл. 51

(1) По време на работа автомобилите трябва да бъдат обозначени с табела с номера на маршрута, ако линията е от клас А, и табели с крайните спирки, които се поставят на местата, определени от производителя:

1. табелата с номера на маршрута е с размери 210 мм × 260 мм, черни цифри на бял фон и височина на цифрите 165 мм;

2. маршрутните табели на автобусите са с размери 170 мм × 625 мм, черен надпис на бял фон, с височина на цифрите 165 мм и височина на буквите 45 мм;

3. маршрутните табели на леките автомобили са с размери 200 мм × 150 мм, черен надпис на бял фон, с височина на цифрите и височина на буквите 30 мм.

(2) Всеки автомобил трябва да има наймалко две табели с маршрута, от които едната да бъде поставена в челната му част, а втората – от дясната страна пред задната врата. За автобуси, извършващи междуселищни превози, страничната табела се поставя пред предната врата.

Чл. 52

(1) Всички лица по чл. 2, ал. 1, извършващи превози по междуселищни автобусни линии, ползват автогарите срещу заплащане в населените места, явяващи се крайни и междинни спирки по съответните маршрути.

(2) Не се допуска ползването на автогарите от лицата по чл. 2, ал. 1 и водачите, извършващи случайни и специализирани превози.

(3) При ползване на автогара лицата по чл. 2, ал. 1 задължително представят на собственика на автогарата:

1. копие от действащо маршрутно разписание, включващо като спирка съответната автогара, с попълнени реквизити относно възлагането му – община възложител, превозвач, номер и дата на сключване на договора и срок на действие на договора;

2. списък на автобусите, с които ще се изпълнява разписанието;

3. таблица с цените на билетите.

Чл. 52а

Собственици на автогари могат да бъдат физически и юридически лица, които са регистрирани търговци по реда на Търговския закон, както и общини. Автогарите или части от тях могат да бъдат собствени или наети.

Чл. 53

(1) Собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу заплащане всички лица по чл. 2, ал. 1 по автобусни линии, в чийто маршрут е включена съответната автогара.

(2) Размерът на цените за преминаване, престой и други услуги се определя от собствениците на автогари и е еднакъв за всички лица по чл. 2, ал. 1.

Чл. 54

(1) Автогарата включва приемна сграда за обслужване на пътниците и обособена територия за движение и престой на автобусите.

(2) Всяка автогара трябва да разполага със:

1. собствено гише за предварителна и текуща продажба на билети;

2. гише за изпълнение на задълженията по чл. 57, ал. 1 и 3, на което се предоставя и информация на пътниците;

3. помещение за пътниците (чакалня) с отопление и осигурени места за сядане;

4. помещение за приемане и съхраняване на багаж;

5. тоалетна с мивка за пътници;

6. оборудвани с навеси сектори за заминаващи и преминаващи автобуси;

7. оборудвани с навеси сектори за спиране на пристигащи автобуси;

8. площадка с твърда настилка (бетон, асфалт или паваж) за движение и престой на автобусите с нанесена пътна маркировка;

9. помещение за майки с деца с отопление и осигурени места за сядане;

10. телефонен автомат, достъпен за лица, придвижващи се с инвалидни колички, и нискоръстови граждани, специално пригоден за лица със зрителни увреждания с номеронабирателен механизъм;

11. подемна платформа или рампа за придвижване на инвалидна количка, изпълнени съгласно изискванията за достъпност, определени съгласно чл. 45 и 46 от Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (ДВ, бр. 54 от 2009 г.); рампата и подемната платформа следва да осигуряват достъпа до коридора между седалките на автобусите;

12. достъпни за лица с намалена подвижност, изпълнени съгласно изискванията за достъпност, определени в Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания:

13. маркирано място на територията на автогарата за спиране и престой на автомобили, превозващи лица с увреждания и лица с намалена подвижност, които ползват услугите на автогарата.

(3) Собствениците на автогари осигуряват и поддържат в изправност оборудването и съоръженията по ал. 2 и предоставят свободен достъп до тях през работното време на автогарата съгласно чл. 53а, ал. 4

(4) Собствениците на автогари осигуряват безпрепятствен достъп в автогарите на кучета водачи, придружаващи лица с увреждания.

Чл. 55

(1) В автогарата се осигурява визуална информация, включваща:

1. разписание с часовете на тръгване от и пристигане в автогарата;

2. часовото време;

3. списък на обслужваните автобусни линии и курсовете по тях, обявени за изпълнение с автобуси, оборудвани за превоз на лица с увреждания и лица с намалена подвижност, цени на билетите и работно време на всяко билетно гише;

4. табела с номер, съдържаща имената на крайните пунктове на линиите от съответното направление – на всеки сектор.

(2) В автогарите се осигурява звукова информация за заминаващи и пристигащи автобуси.

Чл. 55а

(1) Собствениците на автогари са длъжни след извършено охранително обследване от компетентни органи на Министерството на вътрешните работи да определят зони и мерки за сигурност, както и да осигурят охрана в автогарата, която включва:

1. определяне на служител, отговарящ за сигурността на автогарата;

2. видеонаблюдение в определените зони за сигурност;

3. сигнално-охранителна техника и/или физическа охрана за съответните категории автогари.

(2) Собствениците на автогари разработват план за действие при кризисни ситуации.

(3) Собствениците на автогари въвеждат процедури за обучение, включително инструктаж на служителите на автогарата, за действия при кризисни ситуации. Провеждането на инструктажа се удостоверява от служителите с подпис в книгата за инструктаж.

Чл. 55б

Собствениците на автогари осигуряват и поддържат:

1. телефонен номер към телекомуникационна мрежа в страната с осигурен оператор за предоставяне на информация през работното време на автогарата съгласно чл. 53а, ал. 4;

2. интернет страница, на която са публикувани:

Чл. 56

(1) В автогарите по маршрута на автобусните линии билети се продават на билетно гише, като продажбата им приключва две минути преди потегляне на автобуса. След приключване на продажбата от билетно гише билети се продават в автобуса от член на екипажа.

(2) Собственикът на автогара предоставя под наем площ или помещение на желаещите лица по чл. 53а, ал. 1 да открият гише за продажба на билети. Ползвателите на наети гишета осигуряват работно време на същите с начало – не по-късно от 20 минути преди заминаването или преминаването по разписание на всеки автобус, за който продават билети.

Чл. 57

(1) В автогарите се осъществява контрол и отчетност за изпълнение на разписанията по автобусни линии. За всеки започващ, преминаващ или завършващ в автогарата курс длъжностно лице от автогарата вписва в пътния лист фактическото време на пристигане и/или тръгване на автобуса и го заверява с подпис и печат.

(2) Водачите установяват автобусите на съответния сектор най-малко 10 минути преди указания час за потегляне от началната автогара.

(3) Водачите на автобуси предоставят на длъжностното лице пътния лист за заверка при всяко пристигане и тръгване от автогарата.

(4) След всяка заверка на пътен лист длъжностното лице вписва във водения от автогарата дневник (приложение № 11) данните за пристигащите и заминаващите автобуси. В края на работния ден/смяна длъжностното лице записва името си и се подписва под нанесените данни за изпълнените курсове. Воденият в автогарата дневник се съхранява от собственика на автогарата за срок 1 година след приключването му.

Чл. 58

Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ може да изисква от всички собственици на автогари, а общинските и областните администрации – от собствениците на автогари на своята територия, сведения за броя и направленията на пътуванията. Собствениците на автогарите са длъжни да осигурят необходимата информация.

Чл. 59

(1) Собствениците на автоспирки ги обозначават с пътен знак Д24 „Автобусна спирка“, определен за сигнализиране на спирките с Наредба № 18 oт 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (обн.Собствениците на автоспирки допускат до автоспирките всички лица по чл. 2, ал. 1 и автобуси, с които се изпълняват превози по автобусни линии, в чиито утвърдени маршрутни разписания е включена съответната автоспирка., ДВ, бр. 73 от 2001 г.; изм., бр. 18 и 109 от 2004 г. и бр. 54 от 2009 г.), и ги оборудват с двустранно или тристранно заграден навес, места за сядане и разписание.

(2) При качване на пътниците от автоспирки продажбата на билети се извършва в автобуса – от водача и/или друг член на екипажа.

Чл. 59а

(1) Автогарите на територията на Република България се категоризират при условията и по реда на тази наредба независимо от вида на тяхната собственост и начина на управлението им.

(2) Автогарите се категоризират в три категории: „първа“, „втора“ и „трета“ съгласно приложение № 8а.

(3) Определянето на категорията на автогарите се извършва от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по реда на чл. 60.

(4) Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води списък на автогарите и автоспирките, обслужващи международните автобусни линии и тези от републиканската транспортна схема.

(5) Областните и общинските администрации водят списъци на автогарите и автоспирките, обслужващи съответните областни и общински транспортни схеми.

Чл. 59б

(1) Изпълнението на изискванията по чл. 54, 55, 55а и 55б е основание за определяне на категория на автогарата. Категорията на автогарите се определя на базата на минималните задължителни изисквания за изграждане, оборудване, обслужване, предлагани услуги.

(2) Съответствието или надвишаването на определените минимални задължителни изисквания към съответната категория в дадена автогара не може да компенсира несъответствието с други задължителни изисквания.

(3) В категоризираните автогари могат да се предоставят и по-благоприятни условия, както и повече и по-добри услуги от предвидените за дадената категория в приложение № 8а.

Чл. 60

(1) За определяне на категория на автогара собственикът й подава заявление по образец (приложение № 8б) до изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Към заявлението се прилагат следните документи:

1. документ за собственост или договор за наем на обекта;

2. документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, или друг документ, удостоверяващ законността на обекта, при спазване изискванията на Закона за устройство на територията;

3. протокол от охранително обследване;

4. план за взаимодействие при кризисни ситуации;

5. копие на договор с търговец, притежаващ лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЧОД или на лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЧОД, издаден на собственика на автогарата;

6. схема с обозначени елементи на автогарата;

7. схема с елементите за изпълнение на изискванията за достъпност, определени в Наредба № 4 от 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 54 от 2009 г.; доп., бр. 54 от 2011 г.).

(2) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със заповед назначава комисия за разглеждане на заявлението по ал. 1 в 14-дневен срок от постъпването му.

(3) В комисията по ал. 2 се включват: служител от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – председател, служител от съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи и представител на общината, на чиято територия се намира автогарата. В работата на комисията като наблюдател може да участва представител, излъчен от браншовите организации, в сферата на автомобилния транспорт в съответната област, на чиято територия се намира автогарата.

(4) Комисията разглежда заявленията и приложените към тях документи в 14-дневен срок от издаването на заповедта по ал. 2. Когато констатира непълнота или нередовност на представените документи по чл. 60, ал. 1, в срок 5 работни дни от датата на заседанието комисията писмено уведомява заявителя и определя 14-дневен срок от получаване на уведомлението за отстраняването им.

(5) При необходимост от становище от компетентен орган по отношение на документите по чл. 60, ал. 1, т. 1 и 2 в срок до 5 работни дни от датата на заседанието комисията изпраща писмено запитване до компетентния орган, като уведомява заявителя за това.

(6) Ако в указания срок по ал. 4 непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени от заявителя или ако отговорът на запитването по ал. 5 съдържа информация, че представеният от заявителя документ е нередовен или не удостоверява обстоятелствата, за които е приложен, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със заповед прекратява производството.

(7) В 14-дневен срок от издаването на заповедта по ал. 2 или от отстраняването на непълнотата или нередовността на документите комисията извършва проверка на място за съответствие на автогарата с минималните изисквания по тази наредба и за съответствието й с изискванията за заявената категория. За проверката се съставя протокол (приложение № 8в), който съдържа предложение за определяне или за отказ за определяне на категория на автогарата.

(8) При констатиране на несъответствия с минималните изисквания или с изискванията за заявената категория комисията дава предписания за отстраняването им, като срокът за тяхното изпълнение не може да бъде по-дълъг от 45 дни.

(9) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ въз основа на предложението на комисията, съдържащо се в протокола по ал. 7, в срок 5 работни дни от извършването на проверката, съответно от отстраняването на несъответствията, издава заповед за определяне на категорията на автогарата или мотивирано отказва определянето на категория. Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 60а

(1) Промяна на категорията на автогара в по-висока от определената се извършва по заявление на собственика на автогарата, което се разглежда по реда на чл. 60.

(2) При промяна на собствеността на автогарата новият собственик в 30-дневен срок от промяната уведомява изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ отразява промяната в заповедта по чл. 60, ал. 9 в 14-дневен срок от уведомяването.

(4) Категорията на автогарите се понижава при неизпълнение на изискванията за определената категория.

(5) Производството за понижаване на категорията на автогара започва по инициатива на органите за контрол по тази наредба или по сигнал или жалба на заинтересовани лица.

(6) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ назначава комисия по реда на чл. 60, ал. 2, която извършва проверка за съответствие на автогарата с изискванията за съответната категория. Комисията прави предложение до изпълнителния директор за понижаване на категорията на автогарата или за прекратяване на производството – когато въз основа на проверката се установи, че автогарата отговаря на изискванията за съответната категория.

(7) Понижаването на категорията на автогара се извършва със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 60б

(1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ прекратява със заповед категорията на автогарите:

1. по искане на собственика;

2. при смърт на физическото лице, съответно при прекратяване на юридическото лице, собственик на автогарата;

3. при подаване на заявление за промяна на категорията на автогарата – с получаване на новата категория;

4. при откриване на производство по несъстоятелност или ликвидация на лицето по чл. 52а;

5. при повторно нарушение на изискванията по този раздел;

6. при неизпълнение на изискванията за трета категория.

(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ уведомява кмета на общината, на чиято територия се намира съответната автогара, за заповедта по ал. 1. Кметът на общината предприема действия за определяне на друга автогара, ако има такава, или автоспирка, която да бъде вписана в съответните маршрутни разписания.

Чл. 61

(1) Специализиран превоз се извършва въз основа на сключен договор между лице по чл. 2, ал. 1 и предприятие или учебно заведение.

(2) Неразделна част от договора е разписание по образец (приложение № 9а), което е съобразено с началото и края на работното (учебното) време на клиента. Разписанието е подписано от двете страни по договора за превоз и е съгласувано с регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в областта, на чиято територия се намира предприятието или учебното заведение. Когато превозът се извършва на територията на две или повече области, регионалното звено, съгласувало разписанието, уведомява писмено съответните регионални звена на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

(3) Регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ съгласува разписанието по ал. 2 при подадени от клиента списък, съдържащ имената на превозваните лица съгласно договора и декларация, че същите са негови работници, служители или ученици.

Чл. 62

(1) При специализираните превози всеки пътник трябва да има карта, издадена от превозвача, по образец (приложение № 10), удостоверяваща правото му да пътува. Картите са с размери 60 мм ´ 100 мм, с черни букви на бял фон.

(2) Превозвачът води отчет за броя на предоставените на клиентите карти, техните серия и номер за всеки договор.

Чл. 62а

(1) Специализирани превози на деца и/или ученици се извършват от водачи, които притежават най-малко 2 години професионален опит като водачи на автобус и са на възраст не по-малка от 25 години.

(2) Специализирани превози на деца и/или ученици се извършват с автобуси, за които има издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им.

(3) Удостоверението по ал. 2 се издава от лицата по чл. 148, ал. 2 от Закона за движението по пътищата по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон.

Чл. 62б

(1) Лицето по чл. 2, ал. 1 извършва специализирани превози на пътници само с превозни средства, на които е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност, и за които има:

1. издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност;

2. издаден знак за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС;

3. издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването на автобусите, с които се извършват превози на деца и/или ученици – когато с превозното средство се извършва превоз на деца и/или ученици.

(2) Лицето по чл. 2, ал. 1 организира извършването на предпътните прегледи по ал. 1. Предпътният преглед се извършва от лице, което е завършило средно или висше образование със специалност, посочена в приложение № 9б и е в трудовоправно или облигационно правоотношение с превозвача.

(3) Прегледът по ал. 1 се извършва преди всяко излизане на превозното средство от експлоатационния център и включва проверка на:

1. техническото състояние на:

2. изправността на:

3. функционирането на компресора, както и налягането, което той поддържа в пневматичната система;

4. теч на експлоатационни течности и/или на гориво;

5. наличие на изискваните за ППС пожарогасител (включително валидността на периодичната му проверка), аптечка, обезопасителен триъгълник и светлоотразителна жилетка.

(4) Когато при извършването на предпътния преглед по ал. 1 се установят една или повече неизправности по ал. 3, т. 1 – 4 или липса на елементи от оборудването по ал. 3, т. 5 и/или някой от документите по ал. 1, не се допуска извършване на специализиран превоз на пътници с превозното средство.

(5) Предпътните технически прегледи се регистрират от лицето, което ги е извършило, в дневник по образец приложение № 9в.

Чл. 62в

Водачите извършват специализирани превози на пътници по правилата, предвидени в Закона за автомобилните превози и тази наредба.

Чл. 63

Всяко лице по чл. 2, ал. 1 е длъжно да снабди водачите с необходимите документи.

Чл. 64

Лицето по чл. 2, ал. 1 е длъжно да:

1. организира труда на водачите, като спазва нормативно установената максимална продължителност на работния ден (смяна), междудневната и междуседмичната почивки и прекъсванията в периодите на управление съгласно Закона за автомобилните превози;

2. организира предпътния медицински преглед на водачите, включващ общото им здравословно състояние;

3. организира проверката на техническото състояние на автомобилите преди излизане от експлоатационния център;

4. организира правилното и точно попълване на пътния лист от съответните длъжностни лица, води отчетност на издадените пътни листове с посочване на серия, номер, дата на издаване на пътния лист, марка и регистрационен номер на превозното средство и осъществява ежедневен контрол върху своевременното отчитане на превозните документи;

5. изготвя график за работата на водачите, осъществяващи превози на пътници с моторни превозни средства, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (ОВ L 102 от 11 април 2006 г.) (Регламент (ЕО) № 561/2006), и работен дневник;

6. не допуска извършването на превози по автобусна линия под формата на специализиран превоз;

7. снабдява водачите на автобуси, оборудвани с дигитални тахографи, с достатъчно количество хартия за разпечатване на регистрираните от тахографите данни, а водачите на автобуси, оборудвани с аналогови тахографи – с достатъчен брой тахографски листове;

8. инструктира водачите да спазват Регламент (ЕО) № 561/2006, Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (OB, L 60 от 2014 г.) (Регламент (ЕС) № 165/2014); провеждането на инструктажа се удостоверява от водача с подпис в книгата за инструктаж.

Чл. 65

В превозни средства с удостоверения за годност за класове Б и В не се допускат правостоящи пътници.

Чл. 66

По време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи:

1. удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници на територията на Република България (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза);

2. попълнен пътен лист по образец (приложение № 11);

3. разписание за специализиран превоз, съгласувано с началника на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“;

4. карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;

5.

6. документ за сключена застраховка „Злополука на пътниците“.

7. карта за дигитален тахограф или тахографски листове.

Чл. 67

По време на работа автомобилите се обозначават с табели с надпис „Специализиран превоз“, като:

1. табелите на автобусите са с размери 170 мм × 625 мм, черен надпис на бял фон, с височина на буквите 45 мм;

2.

Чл. 68

(1) Изпълнението на случаен превоз започва при:

1. попълнен с данни за случайния превоз пътен лист от пътна книжка (приложение № 13);

3. попълнена от превозвача пътническа ведомост (приложение № 11а);

Чл. 68а

(1) Случайни превози на деца и/или ученици се извършват от водачи, които притежават най-малко 2 години професионален опит като водачи на автобус и са на възраст не по-малка от 25 години.

(2) Случайни превози на деца и/или ученици се извършват с автобуси, за които има издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването им.

(3) Удостоверението по ал. 2 се издава от лицата по чл. 148, ал. 2 от Закона за движението по пътищата по реда на наредбата по чл. 147, ал. 1 от същия закон.

(4) Случайните превози на деца и/или ученици се извършват само през светлата част на денонощието с автобуси, за които има издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU).

Чл. 68б

(1) Лицето по чл. 2, ал. 1 извършва случайните превози на пътници само с превозни средства, на които им е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност и за които има:

1. издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност;

2. издаден знак за преминат периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС;

3. издадено удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването на автобусите, с които се извършват превози на деца и/или ученици – когато с превозното средство се извършва случаен превоз на деца и/или ученици;

4. удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен транспорт (IRU) – когато с превозното средство се извършва превоз на деца и/или ученици.

(2) Лицето по чл. 2, ал. 1 организира извършването на предпътните прегледи по ал. 1. Предпътният преглед се извършва от лице, което е завършило средно или висше образование със специалност, посочена в приложение № 9б и е в трудовоправно или друго облигационно правоотношение с превозвача.

(3) Прегледът по ал. 1 се извършва преди всяко излизане на превозното средство от експлоатационния център и включва проверка на:

1. техническото състояние на:

2. изправността на:

3. функционирането на компресора, както и налягането, което той поддържа в пневматичната система;

4. теч на експлоатационни течности и/или на гориво;

5. наличие на изискваните за ППС пожарогасител (включително валидността на периодичната му проверка), аптечка, обезопасителен триъгълник и светлоотразителна жилетка.

(4) Когато при извършването на предпътния преглед по ал. 1 се установят една или повече неизправности по ал. 3, т. 1 – 4 или липса на елементи от оборудването по ал. 3, т. 5 и/или някой от документите по ал. 1, не се допуска извършване на случаен превоз на пътници с превозното средство.

(5) Предпътните технически прегледи се регистрират от лицето, което ги е извършило, в дневник по образец приложение № 9в.

Чл. 68в

Водачите извършват случайни превози на пътници по правилата, предвидени в Закона за автомобилните превози и тази наредба.

Чл. 69

Всяко лице по чл. 2, ал. 1 е длъжно да:

1. организира труда на водачите, като спазва нормативно установената максимална продължителност на работния ден (смяна), междудневната и междуседмичната почивка и прекъсванията в периодите на управление съгласно Закона за автомобилните превози;

2. организира предпътния медицински преглед на водачите, включващ общото им здравословно състояние;

3. организира проверка на техническото състояние на автомобилите преди излизане от експлоатационния център;

4. снабди водачите с необходимите документи;

5. организира правилното и точно попълване на пътния лист от съответните длъжностни лица, води отчетност на издадените пътни листове с посочване на серия, номер, дата на издаване на пътния лист, марка и регистрационен номер на превозното средство и осъществява ежедневен контрол върху своевременното отчитане на превозните документи;

6.

7. не допуска изпълнението на превози по автобусна линия под формата на случаен превоз;

8. снабдява водачите на автобуси, оборудвани с дигитални тахографи, с достатъчно количество хартия за разпечатване на регистрираните от тахографите данни, а водачите на автобуси, оборудвани с аналогови тахографи – с достатъчен брой тахографски листове;

9. инструктира водачите да спазват Регламент (ЕО) № 561/2006, Регламент (ЕС) № 165/2014;; провеждането на инструктажа се удостоверява от водача с подпис в книгата за инструктаж.

Чл. 70

В превозни средства с удостоверения за годност за класове Б и В не се допускат правостоящи пътници.

Чл. 71

По време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и следните документи:

1. удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на пътници на територията на Република България (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза);

2. попълнен пътен лист по образец (приложение № 11);

3. фактура за превоза;

4. пътническа ведомост за случаен превоз (приложение № 11а);

5. карта за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози;

6.

7. документ за сключена застраховка „Злополука на пътниците“;

8. удостоверение по чл. 68а, ал. 2 и 4 – при извършване на превози на деца и/или ученици.

9. карта за дигитален тахограф или тахографски листове.

Чл. 72

По време на работа автомобилите се обозначават с табели „Случаен превоз“, като:

1. табелите на автобусите са с размери 170 мм × 625 мм, черен надпис на бял фон, с височина на буквите 45 мм;

2.

Чл. 73

(1) лиценз за извършване на обществен превоз на товари се издава в случаите, когато лицето по чл. 2, ал. 1 притежава поне един собствен автомобил и отговаря на изискванията за:

1. благонадеждност;

2. професионална компетентност;

3. финансова стабилност;

4. транспортна годност на моторните превозни средства, с които се извършват превозите.

5. установяване на територията на Република България

(2) Моторните превозни средства с товароносимост над 1,5 т или максимално допустима маса над 3,5 т се оборудват с контролни уреди за регистриране на данните за движението на моторните превозни средства и работата на екипажите (тахографи).

Чл. 74

(1) Изискванията за благонадеждност (добра репутация) са изпълнени, когато:

1. ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер или не е лишен с влязла в сила присъда от правото да упражнява превозна дейност;

2. на предприятието или на ръководителя на транспортната дейност не са налагани санкции в една или повече държави членки за тежки нарушения, посочени в Регламент (ЕС) 2016/403.

(2) Оценката за изпълнение на изискванията за благонадеждност по ал. 1, т. 2 се извършва в съответствие с изискванията на чл. 1 от Регламент (ЕС) 2016/403.

Чл. 75

(1) Професионално компетентно по смисъла на чл. 73, ал. 1, т. 2 е лицето по чл. 2, ал. 1, чийто ръководител на транспортната дейност притежава познания в определени области, придобити чрез посещения на курсове за обучение или усвоени в транспортната практика по предметите, посочени в приложение № 1, и има най-малко средно образование.

(2) На успешно положилите изпита по ал. 1 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощено от него лице издава удостоверение за професионална компетентност (приложение № 13). Удостоверението е безсрочно.

(3) Изпитите за професионална компетентност се провеждат от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като редът и начинът за провеждане на изпитите се определят от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация

Чл. 75а

Освен в случаите по чл. 75 изискванията за професионална компетентност са изпълнени и когато ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 притежава удостоверение за професионална компетентност, издадено по реда на Наредба № 11 от 2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари или от компетентен орган на държава от Европейския съюз.

Чл. 75б

(1) Транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 трябва да бъде ръководена постоянно и ефективно от лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност.

(2) Едно и също лице, притежаващо удостоверение за професионална компетентност по чл. 75, ал. 2 или по чл. 75а, може да ръководи транспортната дейност на не повече от две лица, извършващи обществен превоз на пътници и/или товари.

(3) Ръководител на транспортната дейност може да бъде управителят на лицето по чл. 2, ал. 1 или друго лице, назначено по трудов договор.

Чл. 76

Финансово стабилно по смисъла на чл. 73, ал. 1, т. 3 е лицето по чл. 2, ал. 1, което разполага с финансови средства или собствен капитал в размер: