Решение № 8 от 03.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№8 гр. София, 03.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110204178 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. С. К. депозирана чрез адв. И. М. от АК – Перник, редовно упълномощена, срещу Наказателно постановление (НП) № 42-0005197 от 26.01.2023 г. издадено от Ч.А.К. - Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което на жалбоподателя К. С. К. на основание чл. 93, ал. 1, т 1 от Закон за автомобилните превози /ЗАвПр /е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България издадена от МТ.

В жалбата от К. К. депозирана чрез адв. И. М. от АК – Перник, редовно упълномощена - ПАК, се навеждат твърдения досежно издаването на обжалваното наказателно постановление в нарушение на материалния закон, а така също и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Излагат се доводи за неправилно посочване в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, че твърдяното нарушение е извършено при осъществяването на „обществен превоз“. Сочи се, че в хода на проверката е установено нарушение, което в действителност не е извършено. В тази връзка жалбоподателят К. твърди, че така квалифицираното от контролните органи нарушение в АУАН и НП не кореспондира на описаното от фактическа страна в двата процесуални документа. Излага съображения в полза на това, че от посоченото несъответствие не става ясно за какво точно нарушение е санкционирано лицето - за непредставяне на определени документи към момента на 1 проверката или въобще за липсата на такива. В условията на алтернативност се релевират доводи за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваното постановление като неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят К. К. уведомен, не се явява, като не се явява и упълномощения представител на същия адв. И. М. от АК - Перник.

По делото е постъпила молба от адв. И. М. от АК - Перник в качеството й на пълномощник на жалбоподателя К. К., в която отново се навеждат доводи за отмяна на атакуваното НП на посочените в жалбата основания и се претендира присъждането на разноски на жалбоподателя.

Въззиваемата страна - Директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София, редовно призован не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят К. С. К. бил назначен на длъжност шофьор на товарен автомобил в търговското дружество „***“ ЕООД. Дружеството притежавало Лиценз на Общността за извършване на товарни превози № ***.

На 30.12.2022 г. на Софийски околовръстен път, на около 200 метра след пътен възел с бул. „Цариградско шосе“, с посока на движение с. Казичене в изпълнение на служебните си задължения жалбоподателят К. К. управлявал влекач марка "***" с рег. № *** с прикачено полуремарке марка "***" с рег. № *** и двете ППС собственост на „***“ ЕООД, като извършвал обществен превоз на товари - дървесина от гр. Стамболийски до гр. Драгоман. Около 08:00 часа на същата дата на посоченото място управляванията то жалбоподателя К. К. товарен автомобил с полуремарке бил спрян за проверка от свидетеля И. П. - инспектор в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София и колегата му – В.С.. При извършената проверка жалбоподателят К. не представил издадено удостоверение за обществен превоз на товари в Република България или копие на лиценз на Общността. С оглед това обстоятелство на същата дата свид. И. П., в присъствието на Васил Стоянов съставил срещу жалбоподателя К. К. акт за установяване на 2 административно нарушение (АУАН) № 333591/30.12.2022 г. за нарушение на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България издадена от министъра на транспорта. Актът бил предявен на жалбоподателя К. К., която го подписал без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН и на 26.01.2023 г. директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София издал обжалваното наказателно постановление № 42-0005197/26.01.2023 г. Препис от същото било връчено на К. К. на 27.02.2023 г., а на 08.03.2023 г. била депозирана и жалба срещу него.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена възоснова на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване, а именно показанията на свидетеля И. П., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства: длъжностна характеристика за длъжността "инспектор" в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - София (РД "АА" София), Заповед РД-08-30/24.01.2020 г., Заповед № 7/16.01.2023 г., пътен лист № 646840 от 29.12.2022 г., справка относно лиценз на фирмата превозвач и собствеността на процесния товарен автомобил, контролен талон № 7156589 на жалбоподателя К. К. и др.

Съдът възприе показанията на свидетеля И. П., тъй като същият е непредубеден и незаинтересован от изхода на делото. Същият е взел участие при извършване на проверката, като в това си качество се явява източник на пряка доказателствена информация. Посоченият свидетел впоследствие е съставил и АУАН за констатираното нарушение. Въпреки липсата на ясен спомен за случилото се, при предявяване на осн. чл. 284 от НПК на съставения от него акт за установяване на административно нарушение, свид. П. потвърждава естеството на нарушението, което е констатирано – непредставяне от страна на жалбоподателя К. на издадено удостоверение за обществен превоз на товари и без лиценз на Общността.

От длъжностна характеристика за длъжността "инспектор" в РД "АА" София и Заповед РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията се установява материалната 3 компетентност на актосъставителя и АНО, съответно първият да състави АУАН, а вторият - да издаде НП.

Видно от приобщената по делото справка за лиценз, фирмата превозвач е притежавала лиценз на Общността за извършване на товарни превози. Наред с това от така приложената справка е видно, че собственик на процесния товарен автомобил е „***“ ЕООД.

От приобщения по надлежен ред пътен лист е видно маршрутът на управлявания от жалбоподателя влекач, както и видът на превозвания товар.

От правна страна:

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2, изр. 1 от ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на обжалване административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя по арг. от чл. 314, ал. 1 вр. с чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.

Видно от т. 6 от представената по делото заповед № РД-08-30/24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация"е оправомощен да издава НП. При съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН . Не са допуснати нарушения на процедурата по съставяне и предявяване на АУАН и НП, доколкото и в двата процесуални документа се съдържат всички изискуеми по закон реквизити.

По отношение на наведения в жалбата основен довод за несъответствие между описаното от фактическа страна нарушение и дадената на същото правна квалификация от страна на административно – наказващият 4 орган, съдът намира същия за основателен. Изложената от актосъставителя и впоследствие от АНО фактическа обстановка на извършване на нарушението – непредставяне към момента на проверката на издадено удостоверение за обществен превоз на товари в Република България или копие на Лиценз на Общността се субсумира под санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 2 от Закон за автомобилните превози, а не под посочената в обжалваното наказателно постановление норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от същия закон.

Съгласно нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр - водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва при първо нарушение с „глоба“ в размер на 2000 лева. В алинея 2 на чл. 93 от ЗАвПр законодатеилят е предвидил, че водачът на МПС, извършващ обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, ако не представи в момента на проверката горепосочените документи, сред които попада и лиценза на Общността за извършване на товарни превози по смисъла на чл. 89, т. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. се наказва с глоба в размер на 100 лева.

От систематичното тълкуване на двете, посочени по-горе разпоредби следва изводът, че законодателят разграничава случаите на извършване на обществен превоз при липса въобще на определен документ от случаите, при които такъв документ е бил издаден, но не е бил представен пред съответните длъжностните лица по време на проверка. Така поведението на водача – жалбоподателя К. К. в настоящия случай, който не е представил на контролните органи документ, който вече е бил издаден и е съществувал в правния мир, разкрива много по-ниска степен на обществена опасност, видно и от размера на наказанието, предвидено за това нарушение. В тази връзка съдът намира за напълно основателен довода в жалбата на К. К., че разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр би намерила приложение в хипотеза в която последният е извършвал превоз на товари без издадено удостоверение за обществен превоз на товари или заверено копие на лиценз на Общността, а разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр - когато е налице 5 издадено такова удостоверение или лиценз, но същите не са представени в момента на проверката, какъвто се явява и настоящия случай.

Съдът като взе предвид задължителното тълкуване, дадено от ВАС в Тълкувателно решение № 8/2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. и по-конкретно правомощието на районния съд да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата по нарушението, тоест съдът има правомощието да измени правната квалификация на нарушението и основанието за налагане на наказанието, доколкото не се изменят обстоятелствата по нарушението и не се касае за приложение на закон за потежко наказуемо нарушение. В процесния случай, доколкото съдът достигна до безпротиворечив извод, че жалбоподателят К. К. е извършил вмененото му административно нарушение, но същото следва да бъде санкционирано на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр , то налице са предпоставките за изменение на атакуваното наказателно постановление в неговата санкционна част.

Указаната разпоредба се явява закон за по-леко наказуемо нарушение, тъй като предвиденото в нея административно наказание е в значително по-нисък размер - 100 лева. Съобразявайки гореизложеното съдът намери, че така предвиденото в нормата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр наказание „глоба“ в размер на 100 лева се явява адекватната санкция, която следва да понесе жалбоподателят.