Решение № 95 от 10.04.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Добрич, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200044 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: с. **** срещу наказателно постановление № 23-0000564 от 12.07.2022 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Варна, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство.

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

1

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 319908 от 12.05.2022 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 91 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и съгласно дадените му правомощия по чл. 92, ал. 1 от ЗАвтП в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, и е надлежно връчен на нарушителя. При съставяне на акта, нарушителят е бил запознат с правото си на обяснения и възражения, като не е възразил срещу фактическата обстановка, описана в акта, изписвайки: „Не“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не се е възползвал от правото си на писмени възражения по акта. В акта изрично (чрез подчертаване е посочено), че свидетелят З. Д. Ю. е присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Обжалваното наказателно постановление (НП) е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП, наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определените от него длъжностни лица.

Видно от приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, същият, съгласно дадените му правомощия по чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП е определил директорите на дирекции „Автомобилна администрация” да издават наказателни постановление за установени нарушения на регламенти на Европейския съюз, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. В настоящия случай, служебно известен факт е, че Е.В.А. към датата на издаване на наказателното постановление е изпълнявал длъжността Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, т.е, същият е притежавал материална компетентност да издава наказателни постановления за нарушения на регламенти на Европейския съюз, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.

Както в АУАН, така и в НП нарушението е квалифицирано по чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ. В разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България (Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ) е предвидено, че водачите на автобуси предоставят на длъжностните лице пътния лист за заверка при всяко пристигане и тръгване от автогарата. Т.е., нормата на чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ съдържа състав на нарушение.

Следва да се отбележи, че както в акта, така и в наказателното постановление нарушението е изписано текстово съобразно съдържанието на съответния текст от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. По ясен, точен и недвусмислен начин е посочено, че Й. Н. Й. извършва обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия София - Добрич, видно от маршрутно разписание № 22601 с договор СОА17-ДГ55-433/29.08.2017 г., възложено от Столична община, по маршрут Добрич-Варна-София, видно от пътен лист 3 сер. „А“ № **** г., като на Автогара Добрич, водачът Й. не е представил на длъжностното лице пътен лист сер. „А“ № **** г. при тръгване на 12.05.2022 г., около 12:30 часа от Автогара Добрич за заверка. Наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП, съгласно която за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадено въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лева.

Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена съответната разпоредба от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ, за която се твърди, че е нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така в обжалваното НП е посочена санкционната разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП.

В действителност, както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, нарушението е квалифицирано по чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. на МТ, като в НП нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП, т.е., без да е изписан пълния текст на Наредбата и на ЗАвтП, а именно – Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от Министъра на транспорта (обн., ДВ, бр. 101 от 23.11.1999 г., в сила от 23.11.1999 г.) и Закон за автомобилните превози.

Съдът намира, че в конкретния случай тези нарушения не следва да се приемат като съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице по следните съображения:

Първо: Както вече бе посочено, при съставяне на акта, жалбоподателят е изписал, че няма възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта. В последствие обаче, жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление. Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя не е настъпило 4 объркване досежно това за какво нарушение, както и въз основа на кой нормативен акт, същият е бил наказан, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното постановление.

Второ: Управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.

Няма спор в настоящия случай, че жалбоподателят е правоспособен водач, преминал през съответното обучение, обуславящо отлично познаване на нормативната уредба, регламентираща извършваната от него дейност. С други думи – с непълното изписване на нарушения нормативен акт в акта и в наказателното постановление, както и с непълното изписване на нормативния акт, въз основа на който е наложено административното наказание глоба, за наказаното лице не е възникнало затруднение в индивидуализирането им, а именно, че се касае за Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от Министъра на транспорта (обн., ДВ, бр. 101 от 23.11.1999 г., в сила от 23.11.1999 г.) и Закон за автомобилните превози.

В настоящия случай, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение и по кой нормативен акт е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република 5

България, водачите на автобуси предоставят на длъжностното лице пътния лист за заверка при всяко пристигане и тръгване от автогарата.

За нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. (чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП).

Както в акта, така и в наказателното постановление е посочено, че на 12.05.2022 г., около 13:30 часа, в град Варна, Автогара Варна, пред сектор № 6, Й. Н. Й. е управлявал автобус марка „****“, кат. М3, с рег. № ***, собственост на превозвача, извършващ обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия София-Добрич, видно от маршрутно разписание № 22601 с договор СОА17-ДГ55-433/29.08.2017 г., възложено от Столична община, по маршрут Добрич-Варна-София, видно от пътен лист сер. „А“ № **** г.,

При проверката било констатирано, че на Автогара Добрич, водачът Й. не е представил на длъжностното лице пътен лист сер. „А“ № **** г. при тръгване от автогарата за заверка. Видно от горепосоченото маршрутно разписание и разпечатка от карта на водача от 12.05.2022 г., водачът е тръгнал от Автогара Добрич на 12.05.2022 г., около 12:30 часа.

При така установената фактическа обстановка, актосъставителят и наказващият орган са приели, че Й. Н. Й. е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 57, ал. 3 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, като на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лв.