Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 20.02.2024, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Административно наказателно дело 437/2023
Вид
Решение № 10
Подписан
20.02.2024
В сила
15.03.2024
Състав
Гергана Николаева Божилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 93, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 2, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 132, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Севлиево, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Георгиева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20234230200437 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателни постановления. Образувано е по жалба от Б. И. Т. , чрез адвокат Д. Л. от САК, против наказателно постановление № 35-0001995 от 26.06.2023 година на Директора на РД „АА“ - Плевен, с което за нарушение на чл. 132, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20,00 лева и за нарушение на чл. 71, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 година на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България /Наредбата/, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева.

В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление.

ИСКАНЕТО, формулирано в жалбата и поддържано в съдебно заседание е съдът да отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

По делото не се явява представител на административно - наказващия орган.

В писмото, придружаващо преписката, се твърди, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му.

1

От приложените към делото и приети като писмени доказателства: Акт № 00409 от 09.06.2023 година; обжалваното наказателно постановление; Фактура от 05.06.2023 година; Договор от 01.06.2023 година; Списък на учениците от НСУ „София+, заминаващи на Зелено училище по маршрут София – Габрово – Велико Търново – Велики Преслав – Мадара – Куршуна – Ловеч – София от 05.06.2023 година до 09.06.2023 година; Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели С. Д., И. К. и В.В, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 09.06.2023 година на ГП Е772 разклон Хамбергер, до завод „Хамбергер“ в гр. Севлиево, свидетелите С. Д. и И. К. – служители на РД „АА“ – Плевен, спрели за проверка автобус „Мерцедес 0404“ с рег. № СВ 0401 АВ от кат. М3, превозващ организирана група деца, управляван от жалбоподателя. По време на проверката проверяващите констатирали, че водачът на автомобила – жалбоподателят извършвал обществен превоз на пътници /деца/ с маршрут на движение в момента на проверката гр. Велико Търново – с. Крушуна, без на предното и задното обзорни стъкла да е поставена табела „Внимание деца“. По време на проверката на представените от него документи за превоза, се установило, че жалбоподателят не могъл да представи фактура за превоза. За констатираните нарушения свидетелят С. Д. съставил против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, като квалифицирал описаните по – горе обстоятелства като нарушения на чл. 71, т. 3 от Наредба № 33 и на чл. 132, т. 4 от ЗДвП.

След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се запознае със съдържанието му и да направи своите възражения, в случай че има такива.

Видно от приложения по делото АУАН, жалбоподателят записал собственоръчно в графата за възражения, че няма възражения. В Срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на описания по – горе АУАН административно – наказващият орган съставил на 26.06.2023 година обжалваното наказателно постановление. В него той се е съгласил изцяло с констатациите, описани в акта, и ги е преповторил буквално.

Счел е, че описаните деяния съставляват нарушения на чл. 132, т. 4 от Закона за движение по пътищата, за което на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложил глоба в размер на 20,00 лева и нарушение на чл. 71, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 година на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, за което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложил глоба в размер на 2000,00 лева.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваното наказателно

2 постановление е връчен на жалбоподателя на 06.07.2023 година. Жалбата е постъпила в деловодството на наказващия орган на 18.07.2023 година, т.е. в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие от Заповед № РД РД-08-80 от 24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на закона.

По делото бяха изслушани показанията на свидетелите С. Д. и И. К., които потвърдиха с показанията си констатациите, изложени в съставения в деня на проверката акт за установяване на административно нарушение. И двамата свидетели изрично заявиха, че жалбоподателят им е представил всички документи за превоза с изключение на фактурата за него, както и това, че нито на предното, нито на задното стъкло на автобуса имало поставена табела „Внимание деца“.

По искане на жалбоподателя съдът допусна до разпит свидетеля В.В, който обясни, че е управител на фирма „Радина Вип“ ООД гр. София, която е извършила превоза, и работодател на жалбоподателя. Според неговите показания фактура за превоза със сигурност е била издадена и се е намирала в автобуса, но жалбоподателят най - вероятно не я е намерил, за да я представи на проверяващите.

В хода на производството е представена Фактура № 0000001754 от 05.06.2023 година за извършване на транспортна услуга София – Варна - София в периода от 05.06.2023 година до 09.06.2023 година.

При така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби относно производството по установяване на административните нарушения и налагане на административни наказания на жалбоподателя с наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Същите са издадени в законоустановените срокове и от лица разполагащи с материална и териториална компетентност. Фактите , свързани с извършването на деянията и квалифицирането на същите, като конкретен състав на административно нарушение са описани в изискуемата от закона пълнота. По отношение на тях не са налице празноти, които да внесат съмнение или неяснота относно възприетите факти и тяхната правна квалификация. Описанието на нарушенията е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си. Не се констатират и допуснати нарушения на процесуалните правила при връчването им, което мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.

3

За деянието по чл. 132, т. 4 от Закона за движение по пътищата:

Съгласно тази разпоредба на закона при превозване на пътници водачът на автомобила е длъжен да постави на превозното средство отпред и отзад съответния опознавателен знак при превозване на организирана група деца. От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен начин се установява, че при превоза на организирана група деца жалбоподателят, като водач на автобуса, с който се е извършвал превоза, не е поставил на предното и задното стъкло на автобуса знак „Внимание деца“. Този факт не се оспорва и от самия него.

Съобразявайки тези обстоятелства съдът намира, че наказващият орган правилно и законосъобразно е квалифицирал извършеното нарушение и правилно и законосъобразно е наложил санкцията по чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20,00 лева. Ето защо съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в тази му част.

За деянието по чл. 71, т. 3 от Наредба № 33:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че на инкриминираната дата, при извършване на обществен превоз на пътници - деца, жалбоподателят не е предоставил на проверяващите фактура за превоза. Това несъмнено съставлява нарушение на чл. 71, т. 3 от Наредбата, съгласно която по време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и фактура за превоза, поради което съдът намира, че наказващият орган правилно е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 71, т. 3 от Наредбата.

Съдът намира обаче, че санкционната норма не е издирена правилно.

Наказанието е наложено на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, съгласно който с глоба от 2000 лева при първо нарушение се наказва водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Тази санкционна разпоредба обаче не се отнася за описаното в акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление деяние, тъй като в тях е записано, че жалбоподателят не представя 4 фактура за превоза, а не, че изобщо не е издаден такъв документ, който се изисква според разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Доколкото в случая нарушението се състои в това, че жалбоподателят не е представил фактура за превоза, която несъмнено е била издадена и е представена по делото, съдът намира, че санкцията, която същият следва да понесе за това нарушение, е тази по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, според която с глоба от 100 лева се наказва водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Съобразявайки обстоятелството, че при правилно установена фактическа обстановка и при правилна квалификация на извършеното административно нарушение, наказващият орган е приложил неправилно административно наказателната разпоредба, съдът намира, че е изправен пред хипотезата на чл. 63, ал.

7, т. 1 от ЗАНН, според която районният съд има правомощие да измени наказателното постановление и да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или полеко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Предвид това и доколкото в случая не са налице никакви нови фактически положения, с които жалбоподателят да не е бил запознат, съдът намира, че следва да измени НП, като наложи наказание на жалбоподателя на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, което е глоба в размер на 100,00 лева.

Предвид изхода на делото наказващият орган дължи на жалбоподателя направените от него разноски за адвокатски хонорар, които, изчислени съразмерно на изменената част на наказателното постановление, възлизат на 752,00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.7, т. 1 във връзка с чл. 2, т.

4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0001995 от 26.06.2023 година на Директора на РД „АА“ – Плевен в ЧАСТТА, с която на Б. И. Т., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 71, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 година на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България и на основание чл.