Решение № 11461 от 22.10.2025, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 11461

Варна, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXII състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЯНКА ГАНЧЕВА

При секретар АННА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20257050702176 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, и чл. 107, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.106а от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.

Образувано е по жалба на Н. Ж. И., [ЕГН], от гр. ******, чрез адв. П., против Заповед № РД-14-4488/10.09.2025 г. на и.д. Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация", с която на И. е приложена принудителна административна мярка, на осн. чл.106а, ал.1, т.1, б. "а", ал.2, т.1 и ал.7 и ал.1, т.4, б. "б" и ал.2, т.3 от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер [рег. номер] и СРМПС част ІІ № ******* на МПС "Ивеко 40Ц", категория N1, собственост на И. и временно отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушението, но не за повече от 1 година.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на мярката поради допуснати нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила, както и поради несъответствие с целта на закона. В хода на производството не е установено извършване на обществен превоз на товари без наличие на заверено копие към лиценза на Общността. Не са установени обстоятелства, които да предпоставят налагането на ПАМ. В случая е извършен превоз на повреден лек автомобил с МПС "пътна помощ", от категория N1,за което не се изискват лицензи и регистрации. В съставения АУАН се твърди, че е извършен обществен превоз без необходимите разрешителни и лицензии, но фактите в него подлежат на доказване. Това не е сторено от ответника. Не са налице данни, че този вид услуга подлежи на удостоверяване за обществен превоз или лицензиране от Общността, такива в случая не се изискват. Не е доказано наличието на визираната в нормата на чл. 106а, ал.1, т.1, б."а" от ЗАвтП предпоставка за прилагане на ПАМ, тъй като не се изисква лиценз за извършваната от жалбоподателя дейност. За нарушението по чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП е предвидено наказание глоба, но в случая такова нарушение не е извършено. В обжалваната заповед не се твърди, че водачът е извършил превоз на повреден автомобил с превозно средство, което не е вписано в регистъра по чл. 6, ал.1 от ЗАвтП, т.е. такова което не отговаря на изискванията на чл. 24е, ал.5 от ЗАвП, а се приема, че нарушението се изразява в неиздадено за МПС удостоверение за обществен превоз на товари или заверено копие от лиценз на Общността. Нарушението е следвало да се квалифицира като такова по чл.24е, ал.1 от ЗАвтП, според който, пътната помощ по пътищата за обществено ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по ТЗ или ЗЮЛНЦ, вписани в регистъра по ал.4, и притежаващо поне едно превозно средство с българска регистрация, собствено или наето, което да отговаря на изискванията на ал.6. ПАМ се налага за преустановяване на нарушение, в случая в обжалваната заповед не е обективирано деяние, което да представлява административно нарушение. Без значение е наличието на евентуално друго административно нарушение, защото съдът не може да замести административния орган в правомощията му. Регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтП следва да се вписват № на лиценза за извършване на превоз на пътници или товари или лиценз за извършване на международен превоз. Съобразно чл.6, ал.3, т.1 от ЗАвтП лиценз и удостоверение за регистрация не се изискват за превоз на товари с ППС с товароносимост до 3.5 т. или максимално допустима маса до 6 т. Процесния автомобил е с товароносимост до 3.5 тона и максимално допустима маса 5.5 тона. Следователно за извършване на "пътна помощ" с това ППС не се изисква наличието на лиценз на Общността за превоз на товари или лиценз за извършване на превоз на товари на територията на страната, а е достатъчно да има удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ", вписано в регистъра по чл. 24е,ал.4 от ЗАвтП. Становището на ответника, че ППС следва да е вписано в регистъра по чл. 6, ал.1 от ЗАвтП е несъответно с материалния закон и е самостоятелно основания за отмяна на заповедта. Немотивиран е и определения размер на ПАМ - отнемане на СУПС на водача, липсва посочване в какво се състои нарушението, не става ясно кога то ще се счита отстранено за да му бъде върнато СУМПС. Съгласно чл. 6, ал.3, т.1 от ЗАвтП не се изисква лиценз за извършване на обществен превоз на товари с МПС или състав от ППС с товароносимост до 3.5 т. или максимално допустима маса 6 т. , с изкл. на превози, за които по силата на международни договори, по които Р. България е страна се изисква разрешително. При това положение отстраняването на нарушението по смисъла на чл. 106а, ал.1, т.4 б."б" от ЗАвтП би трябвало да означава извършване на действия по лицензиране на превозвача и включване на МПС в списъка към лиценза, което не се изисква от собственика или водача, спрямо когото е наложена ПАМ. Процесната ПАМ не може да се приложи, т.е. няма как да бъде отстранено вмененото нарушение. За ПАМ временно спиране от движение на МПС липсва посочен срок. След като в акта липсват съображения относно продължителността на мярката , то е налице нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Предвид изложеното моли да се отмени оспорения акт и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответникът - началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" - гр. Варна не изпраща представител в с.з. В депозирано писмено становище от 13.10.2025 г. моли да се прекрати производството, тъй като на 1.10.2025 г. И. е получил СРМПС и регистрационни табели, нарушението за което е издадена ПАМ е отстранено и МПС е включено в Лиценз № 27791 от 2025 г., а от ответника е изпратено писмо до Сектор "Пътна полиция" за връщане на отнетото СУМПС. Счита, че липсва правно основание за водене на производството, тъй като мярката е отпаднала. Поддържа, че оспорения акт е издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което жалбата е неоснователна. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна, следното:

На 9.09.2025 г. е извършена проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП и ЗДвП от инспектор К.. В хода на проверката е установено, че Н. И. извършва обществен превоз на товари /превоз срещу заплащане от 60 лв./ на един брой дерегистрирано МПС, лек автомобил "Пежо 307", управлявайки товарен автомобил "Ивеко 40Ц" с рег. № [рег. номер], категория N1, собственост на И.. Проверяващите са преценили, че И. е осъществил нарушение на чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП. На 9.09.2025 г. на И. е издаден АУАН № 01459.

В хода на проверката са снети обяснения от Я. М., който сочи, че на 9.09.2025 г. намерил телефонен номер в интернет, като се предлагала услуга "пътна помощ". Водачът пристигнал на посочения от М. адрес, от където репатрирал автомобила му, за услугата платил 60 лв.

Въз основа на съставения АУАН и събраните при проверката доказателства, била издадена оспорената в настоящото производство Заповед № РД-14-4488/10.09.2025 г. на и.д. Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация", с която на И. е приложена принудителна административна мярка, на осн. чл.106а, ал.1, т.1, б. "а", ал.2, т.1 и ал.6 и ал.7 от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер [рег. номер] и СРМПС част ІІ № ******* на МПС "Ивеко 40Ц" , категория N1, собственост на И. и на осн. чл. 106а, ал.1, т.4, б."б" и ал.2,т.3 от ЗАвП временно отнемане на СУМПС [номер] до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Представена е извадка от ИА "Автомобилна администрация" - лицензи, видно от която ППС с рег. № [рег. номер] е с издаден лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на товари от 26.09.2025 г.

На 2.10.2025 г. е изготвено писмо от ИА "Автомобилна администрация" до сектор "Пътна полиция", съгласно което МПС с рег. № [рег. номер] е включено в списъка към лиценз № 27791 и на И. са върнати предна регистрационна табела и СРМПС, направено е искане за връщане на СУМПС на водача.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 107, ал.2 от ЗАвтП. Същата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от легитимиран субект - адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес /лицето е собственик на процесния автомобил и ИАА засяга непосредствено негови права и законни интереси/. Съдът не споделя доводите на ответника, че след като действието на заповедта вече е отпаднало, то за И. не е налице правен интерес от водене на производството. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че ПАМ е приложена на 9.09.2025 г., т.е. същата е произвела действие, в резултат на което И. е бил без СУМПС, с отнети регистрационни табели, поради което за жалбоподателя е налице правен интерес от водене на производството. Депозираната жалба е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б. "а", ал.2, т.1 и ал.7 и ал.1, т.4, б. "б" и ал.2, т.3 от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и СРМПС, както и временно отнемане на СУМПС до отстраняване на нарушението, но не за повече от 1 година.

По силата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. По делото е представена Заповед № РД-01-67 от 29.02.2024 г., издадена на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която по т. 4 началникът на областен отдел "Автомобилна администрация" в Главна дирекция „Автомобилна инспекция“ е оправомощен да прилага принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.106а от ЗАвтП.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 9.09.2025 г. И. е превозвал повредено МПС, от приложените по делото обяснения на Я. М., съдът приема, че извършваната от жалбоподателя дейност на 9.09.2025 г. – превоз на повредено МПС попада в дефиницията на „пътна помощ“, посочена в разпоредбата на §1, т.58 ДР на ЗАвтП - "Пътна помощ" е превоз на повредено или аварирало превозно средство с моторно превозно средство, конструирано за тази цел. Специалните изисквания за извършване на такава дейност изискват наличие на удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ вписано в регистъра по чл. 24е, ал. 4 от ЗАвтП. Няма спор, че жалбоподателят не е притежавал такова удостоверение на 9.09.2025 г.

Съобразно чл. 24е, ал.1 ЗАвтП, пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва от физически или юридически лица, регистрирани по ТЗ или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, вписани в регистъра по ал. 4 и притежаващи поне едно превозно средство с българска регистрация, собствено или наето, което отговаря на изискванията на ал. 6; ал.2, Пътна помощ по ал. 1 може да се извършва и от лицензирани превозвачи с превозни средства, отговарящи на изискванията на ал. 6 и вписани в регистъра по ал. 4. Лицензираните превозвачи подават заявление за вписване на превозните средства в регистъра по ал. 4 по реда на чл. 8, ал. 2; ал.3 Изпълнителният директор на ИА "Автомобилна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за вписване в регистъра по ал. 4 на лицата по ал. 1 въз основа на следните документи посочени в пет точки; ал.4 ИА "Автомобилна администрация" води и поддържа публичен регистър на лицата, извършващи пътна помощ. В регистъра се вписват конкретни данни посочени в шест точки; ал.5 Лицата по ал. 1 извършват дейността със собствени или наети превозни средства, вписани в регистъра по ал. 4, съответно с вписани превозни средства в регистъра по чл. 6, ал. 1. В регистъра по ал. 4 могат да бъдат вписани превозни средства от категории N2 или N3, специално оборудвани за превоз на повредено или аварирало превозно средство, и превозни средства от категория N1 с трайно монтирано приспособление за повдигане на предния или задния мост на повреденото превозно средство, позволяващо репатрирането му; ал.6 Превозните средства по ал. 5 се обозначават с надпис "пътна помощ", наименованието на лицето по ал. 1 и телефонния номер за приемане на заявки за извършване на дейността.

Разпечатката съдържа 25 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57dcf425-bad3-4ca5-b6e3-64c6e2c9ff24