Решение № 15 от 09.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Перник, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20251720201087 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от М. П. З., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв. В. К. - САК, срещу Наказателно постановление 340000586/16.04.2025г., издадено от началник

ОО

„Автомобилна администрация”, гр. Перник, с което е наложено административно наказание глоба 2000 /две хиляди/ лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), за това, че на 21.02.2025г., около 14.54 часа, на автомагистрала Струма, 15-ти км., при трети тунел в посока София – Благоевград, управлява МПС – „****“ с рег. № ****, от категория N3, като извършва обществен превоз на товари (продукти на **** България) на територията на Република България по маршрут София – **** – София, видно от пътен лист и товарителница, като водачът е без удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Р.

България за моторното превозно средство, с което извършвал превоза, или заверено копие от лиценза на Общността – нарушение на чл.89, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага възражения, че нарушението не е извършено, че наказателното постановление е издадено в нарушение на закона и е необосновано, както и че са допуснати съществени нарушения на процесуални изисквания към съдържанието му. Аргументира теза, че в момента на проверката с ППС не е извършван превоз на товари, че иззетите 1 пътен лист и товарителница не се отнасят за курса, както и че управляваното МПС с рег. № **** е било вписано в регистъра на ИА АА като част от лиценза на фирмата - собственик „***“ ЕООД. Посочва, че и при проверката, и с възражението срещу съставения акт, е представено копие №1112630004 на лиценза, който е със срок на валидност от 28.11.2018г. до 27.11.2028г.

Акцентира на обстоятелството, че ИА АА не издава и водачът не може да представи копие на лиценз, издаден изрично за управлявания от З. автомобил /чрез вписване на МПС в съответното копие/.

В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично.

Пълномощникът - адв. В. К. поддържа тезите в жалбата, допълва ги с нови аргументи и пледира за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган, в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като издадено при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Излага съображения, че въз основа допълнителна проверка в информационната система Лицензи на ИААА е установил, че към момента на проверката - 21.02.2025г., 14.54 часа, процесното ППС не е фигурирало в списък с превозните средства към издадения на превозвача и собственик на автомобила - „***“ ЕООД, Лиценз с № 11263, тъй като е вписано в списъка към лиценза след проверката - в 17.09 ч. на 21.02.2025г., като промяната е извършена на основание заявление

№ 30-13-29-10273.

Приел, че представеното в срока по чл.44, ал.1 заверено копие към лиценз № 111263000 с бланков номер 304583 е с дата на печат 02.11.2021г., а процесното МПС е вписано в списъка с превозните средства към лиценза на превозвача на 21.02.2025г., поради което не се отнася за него.

В съдебното производство представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 21.02.2025г., около 14.54 часа, на автомагистрала Струма, в района на 15-ти километър, при трети тунел, свидетелят Е. К. Д. и Д. С. Д. - инспектори в ОО “АА” Перник, спрели за извършване на проверка водача на товарен автомобил марка – „****“ с рег. № ****, категория N3, движещ се в посока София – Благоевград. Като водач на автомобила контролните органи установили жалбоподателя – М. З., от когото изискали документи за установяване самоличността му, както и документите за извършван с автомобила превоз.

След преглед на представените от водача документи /свидетелство за регистрация на ППС, част II, пътен лист и товарителница/ контролните органи установили, че ППС е собственост на „***“ ЕООД, притежаващо лиценз на Общността за автомобилен превоз на товари №11263, издаден на 28.11.2018г., валиден до 27.11.2028г., както и че З. извършва обществен превоз на товари на територията на Р. България (продукти на **** България) по маршрут София – 2

**** – София. Констатирали, че водачът не разполага с всички необходими за осъществяване на превоза документи, тъй като за моторното превозно средство нямал издадено от МТИТС или оправомощени от него длъжностни лица заверено копие към лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на товари на територията на Р. България.

На мястото на проверката инспекторите извършили справка в информационната система на ИААА – София, при която установили, че МПС, управлявано от М. З. не фигурира в регистъра на агенцията към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на товари на територията на Р. България.

За установеното нарушение инспектор Д. Д. образувал срещу водача М.

З. административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №00487/21.02.2025г. Актосъставителят приел, че З. виновно е нарушил разпоредбата на чл.89 т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.

При съставяне на акта били отнети свидетелството за регистрация на МПС, пътен лист, товарителница и свидетелството за управление на МПС на водача.

При предявяване на акта жалбоподателят не вписал обяснения и възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал писмено възражение, в което оспорил нарушението с аргументи, идентични с изложените в жалбата срещу издаденото впоследствие НП, представил копие на заверено копие № 1112630004 към лиценз за международен автомобилен превоз на товари, издаден на „***“ ЕООД от МТИТС на 02.11.2021 година. С възражението жалбоподателят поискал извършване на допълнителна проверка в регистъра на ИААА, като категорично поддържал, че към датата на проверката автомобилът бил вписан в в списъка на автомобилите към издадения на дружеството – собственик лиценз.

На 24.02.2025г. длъжностно лице в ОО АА - Перник изготвило доклад до началник ОО АА – Перник за констатирано отпадане на основанието за прилагане на ПАМ на основание чл.106а, ал.1, т.1, б.а и чл.106а, ал.1 т.4, б.б от ЗАвП, а именно временно спиране от движение на товарен автомобил „****“ с рег. № ****, кат N 3, до отстраняване на нарушението, но за не неповече от 12 месеца, и временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до отстраняване на нарушението, но за не неповече от една година. В доклада било посочено, преди изготвяне на Заповед за прилагане на ПАМ служителят извършил проверка в информационната система Лицензи на ИААА – София, при която установил, че МПС с рег. № **** на 21.02.2025 г. е вписано в списъка с превозни средства на фирма „***“ ЕООД, притежаваща лиценз за товарни превози в Общността с №11263, валиден до 27.11.2028г.

На 24.02.2025г., въз основа съставен приемно-предавателен протокол, СР на МПС №**** и свидетелството за управление на МПС на водача М. З., отнети при съставяне на АУАН, били върнати на управителя на „***“ ЕООД - Б.Г.Б..

3

В хода на проверката по чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган извършил самостоятелна допълнителна проверка по случая, след която приел, че към момента на проверката процесното МПС не е фигурирало в списък с превозните средства към издадения на превозвача и собственик на автомобила Лиценз с № 11263, а е вписано след проверката - в 17.09 ч. на 21.02.2025г.

Приел също, че така осъществената промяна на обстоятелствата в лиценза е извършена на основание заявление от „***“ ЕООД с № 30-13-29-10273.

Въз основа на установеното при проверката и на събраните по преписката допълнително доказателства, наказващият орган намерил, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и на 16.04.2025г. издал наказателно постановление, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, ангажирал административнонаказателна отговорност на М. З. за установеното нарушение.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е. К. Д. и Б.Г.Б., както и от приетите писмени доказателства:

АУАН №00487/21.02.2025г. заверени копия на товарителница №578436 от 21.02.2025г., пътен лист №701111/21.052025г., извлечение от дигитална карта на водача, доклад, рег. № 11-21-2182/24.02.2025г., приемателно-предавателен протокол от 24.02.2025г., справки от информационната система Лицензи на ИААА – София, длъжностна характеристика на актосъставителя, Заповед №РД – 08-107 от 29.02.2024г. на МТИТС, както и Заповед №152/10.04.2025г. на изпълнителния директор на ИА АА – София, доказващи материалната компетентност на АНО.

Въз основа на изложените факти, от правна страна съдът намира следното:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.89, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България.

Визираната разпоредба регламентира част от установените изисквания към водачите относно документите за извършване на обществен превоз на товари. Тя ги задължава по време на работа да представят при поискване от контролните органи документите по чл.100, ал.1, т.1 -3 от Закона за движението по пътищата, както и документите, визирани в т.1-7, сред които са удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът, а при превози с лиценз на Общността - заверено копие от лиценза /чл.89, т.1 от Наредбата/.

Санкцията за нарушаване на така очертания състав на административно нарушение е установена в чл.93 ал.2 от ЗАвП, съгласно която норма водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.

В конкретния случай АНО е приложил административнонаказателната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП въз основа на допълнително 4 установените от него обстоятелства след проверка в информационната система Лицензи на ИА АА и след като е приел, че за управляваното моторно превозно средство министъра на информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица не са издали заверено копие към лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на товари. Аргументирал се е с това, че макар превозвачът и собственикът на товарния автомобил „***“ ЕООД да притежава издаден лиценз на Общността, то конкретното МПС не е включено в списъка с превозните средства към Лиценза към датата и часа на проверката 21.02.2025., 14. 54 часа. Изводите на АНО по фактите съответстват на отразените в АУАН.

При така формирания краен извод - за извършване на превоз на товари без издадено за моторното превозно средство заверено копие на лиценз на Общността, наказването на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП принципно е законосъобразно, тъй като именно тази норма е приложима тогава, когато документът, необходим за извършване на превоза, изобщо не е издаден. По същността си нормата е и материално-правна, доколкото съдържа и диспозиция /дължимото от субекта поведение/, и санкция за неизпълнението му.

Разпечатката съдържа 42 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/bb7f66a0-91a1-431f-9c43-604da617c008