Решение № 108 от 20.09.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер година

20.09.2021 град

Кърджали

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

15.09.2021 година

В закрито заседание и следния състав:

Председател:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР АТАНАСОВ

МАРИЯ БОЖКОВА и при участието на

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Димитрина

Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали като разгледа докладваното от съдията

Виктор Атанасов

Кас.

Адм. Нак. Дело номер

89 по описа за

2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във връзка с чл.348 от НПК и Глава Дванадесета от АПК/чл.208 и следв./.

Образувано е по касационна жалба от „Ефе Тур” ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му А. Л. Т. от ***, подадена чрез пълномощник – адв.Н.М. от АК-***, против Решение №260121 от 26.04.2021 год., постановено по АНД №169/2021 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление №43-0000007 от 05.01.2021 год., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” – град Стара Загора.

Касаторът счита в жалбата, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, тъй като при постановяването му районният съд е приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да нарушава правото му на защита. Твърди, че след като не е анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът неправилно приложил материалния закон, приемайки необосновано, че дружеството е осъществило от обективна страна административното нарушение, за което му е бил съставен АУАН и е издадено атакуваното наказателно постановление. Твърди също, че в хода на производството пред Районен съд - Кърджали по безспорен и категоричен начин се установило, че при извършване на проверката, съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП, са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на същото само на това основание. Излага довод, че от показанията на актосъставителя и свидетеля при съставяне на АУАН се установило, че същите не са били преки свидетели на евентуално извършеното от дружеството нарушение на 13.11.2020 год., както и не били ангажирани други свидетели, присъствали на административното нарушение, което било съществено нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Твърди освен това, че приетото от съда писмено доказателство - препис-извлечение от дневник за изпълнение на курсовете на автогара „21 век” не представлявал официален документ, тъй като на него липсвала дата, автор и подпис, поради което в конкретния случай била неприложима разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН. На следващо място твърди, че при издаване на НП било допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на дружеството, налагащо отмяна на самото НП, като излага довод, че били посочени две дати на евентуално извършеното от страна на дружеството-превозвач административно нарушение - на 13.11.2020 год. и на 18.11.2020 год. Счита, че непосочването на конкретната дата на извършване на нарушението или посочването на две дати е съществен пропуск, който не може да се санира с показанията на разпитаните по делото свидетели, като сочи, че в чл.57, ал.1 от ЗАНН изрично били посочени реквизитите, които следва да съдържа всяко едно НП, един от които бил посочването на датата. Излага се и довод, че съдът също констатирал това обстоятелство - за посочването на две дати, но неправилно приел в мотивите си, че това било направено, за да се опишат обстоятелствата относно нарушението. Според касатора, след като не е констатирал тези процесуални нарушения, допуснати от административнонаказващият орган, съдът постановил своя съдебен акт при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не били санирани с издаване на НП и с представените по делото писмени доказателства, въз основа на които съдът е направил своя неправилен извод. С оглед на изложеното, в жалбата касаторът моли да настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени изцяло като необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакуваното решение на Районен съд - Кърджали, постановено по АНД дело №169/2021 год., вместо което да постанови друго решение по същество, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление №43-0000007 от 05.01.2021 год. на директора на РД „Автомобилна администрация” – град Стара Загора, ведно с всички законни последици от това, като моли да му бъдат присъдени и направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът „Ефе Тур” ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, не се представлява.

Ответникът по жалбата – началникът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - град Стара Загора, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, като намира, че не са налице посочените в нея основания за отмяна на обжалваният съдебен акт, а именно - неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че първоинстанционният съд е установил всички правно-релевантни факти по делото и обосновано е приел, че е осъществено нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.5, предл.I/първо/ от Наредба №11 от 31.10.2002 год. на МТС, която задължава водачите, до изтичане валидността на разрешителното, да осигурят обслужването на автобусните линии и да спазват разписанията, освен в случаи на бедствия и аварии и други извънредни ситуации. Намира, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че на 13.11.2020 год., касационният жалбоподател не е осигурил обслужването на редовна международна автобусна линия по маршрут - ***, като също така, намира доводите в касационната жалба за това, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с неясно описание на деянието, поради посочване на две дати в НП, за неоснователни.

Счита, че констатираното от контролния орган нарушение и обстоятелствата, при които то е било извършено, са описани достатъчно ясно, в степен, че санкционираното лице да може да разбере какво е точно нарушението и да може да организира защитата си. С оглед на тези съображения предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационна жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима за разглеждане.

Релевираното от касатора касационно основание е всъщност нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №260121 от 26.04.2021 год., постановено по АНД №169/2021 год., Районен съд - Кърджали е потвърдил наказателно постановление №43-0000007 от 05.01.2021 год., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” – град Стара Загора, с което, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвтП, на „Ефе Тур” ООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му А. Л. Т. от ***, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 200.00/двеста/ лева, за извършено нарушение на чл.40, ал.5, предл.І/първо/ от Наредба №11 от 31.10.2002 год., издадена от министъра на транспорта и съобщенията.

За да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, Районен съд – Кърджали е приел за установено от фактическа страна, че на 18.11.2020 год. в ОО „Автомобилна администрация” - град Кърджали била извършена комплексна проверка на превозвача „Ефе

Тур” ООД ***. В хода на същата, свидетелите Д. З., В. М. и Г. Г. – служители в РД „Автомобилна администрация” - град Стара Загора, установили, че жалбоподателят притежавал лиценз на Общността №*** за международен автомобилен превоз на пътници, валиден до 23.09.2028 год., както и Разрешително №***, валидно до 03.01.2021 год., за извършване превоз по автобусна линия с маршрут: ***, с час на тръгване в 09:30 часа, от ***. При извършената проверка в дневника ***, контролните органи констатирали, че на датата 13.11.2020 год., превозвачът не е осигурил обслужването на тази редовна международна автобусна линия. По този повод, на датата на проверката – 18.11.2020 год., в сградата на ОО „Автомобилна администрация” – град Кърджали, срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.40, ал.5 от Наредба №11 от 31.10.2002 год. на МТС. Актът бил съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател, който го подписал и получил без възражение. Въз основа на този АУАН, на 05.01.2021 год. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което, на „Ефе

Тур” ООД *** било наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 200 лева, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, за извършено нарушение по чл.40, ал.5, предл.I/първо/ от Наредба №11 от 31.10.2002 год. на МТС.

По делото са били представени и приети от районния съд като доказателство препис на Разрешително №***, издадено на „Ефе Тур” ООД от МТИТС, с валидност до 03.01.2021 год., ведно с маршрутно разписание, видно от което, дружеството всеки ден изпълнява редовна международна автобусна линия, с тръгване от *** и последна спирка - ***.

Описаната фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на свидетелите Д. З., В. М. и Г. Г., както и от приетите по делото писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 18.11.2020 год.; заверен препис-извлечение от Дневник за изпълнение на курсовете *** за 13.11.2020 год., за който е посочил, че е издаден и надлежно попълван, съгласно чл.57, ал.4 от Наредба №33 от 3.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България; Разрешително №***, издадено на „Ефе Тур” ООД от МТИТС, с валидност до

03.01.2021 год., ведно с маршрутно разписание; Тарифа на автобусни билети за редовна международна автобусна линия с тръгване от *** и последна спирка – ***;

Пълномощно с нотариална заверка на подписа от 28.08.2019 год.; Заповед №РД-08-30/24.01.2020 год. на МТИТС, установяваща правомощията на административнонаказващия орган да издаде процесното постановление; известие за доставяне.

При така установената фактическа обстановка и след преценка на събраните доказателства, първоинстанционният съд е намерил жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е приел, че следва да бъде разгледана по същество.

Районният съд е посочил, че отговорността на дружеството „Ефе Тур” ООД *** е ангажирана за нарушение на чл.40, ал.5, предл.I/първо/ от Наредба №11 от 31.10.2002 год. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, според който текст, освен в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации, до изтичане на валидността на разрешителното, лицето по чл.2, ал.1 е длъжно да осигури обслужването на автобусната линия. Приел е, че от доказателствата по делото безспорно е установено, че на инкриминираната дата - 13.11.2020 год., дружеството „Ефе Тур” ООД *** не е осигурило обслужването на редовна международна автобусна линия по маршрут: ***, с час на тръгване в 09:30 часа, от *** и че затова правилно е санкциониран от административнонаказващия орган, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвП, предвиждащ за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, да се налага наказание глоба или имуществена санкция в размер на 200 лева. Съдът е отбелязъл, че доколкото се касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност, по арг. от чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва от субективна страна и да се изследва, знаел ли и съзнавал ли е деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Посочил е, че жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице - превозвач да изпълни задълженията, които му вменява законът и че като не е сторил това, следва да понесе имуществена санкция, както повелява посочената разпоредба. Първоинстанционният съд е посочил също, че наложеното в случая наказание е законосъобразно, тъй като в чл.105, ал.1 от ЗАвП не е предвиден минимум и максимум на санкцията и не е предоставена възможност на административнонаказващия орган за преценка при определяне размера на наказанието.

Разпечатката съдържа 46 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5935b021-0c77-4aa9-b4ed-aa3a132d8005