Решение № 5263 от 27.04.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 5263

Варна, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VII тричленен състав, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Членове:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА канд № 20267050700598 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 АПК, вр. чл. 63в, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „ТЛС – 19“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Т. Т., чрез пълномощник адв. А. Д., против Решение № 7/11.01.2026г., постановено по НАХД № 20253130200532/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0003897/06.08.2025 г., издадено от Н. О. отдел „Автомобилна администрация“ /ОО „АА“/ - Варна, с което на дружеството за нарушение по чл.88, т.2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв., на осн. чл. 96, ал. 5, т. 3, предл. 1 ЗАвтП.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Сочат се допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения при съставяне на АУАН, които не са отчетени от ПРС – не е изяснено кой, кога и по какъв начин е извършил проверката по установяване на нарушението, като за последното не са събрани и годни доказателства и не е установено с какви действия или бездействия е осъществен състава на нарушението; Същото е установено въз основа на свидетелски показания на служители на АНО, т.е. от заинтересовани по случая лица. Счита се, че в нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН административнонаказващия орган /АНО/ не е направил самостоятелна проверка на обстоятелствата по случая, преди да издаде НП. Твърди се, че вмененото нарушение не е извършено, предвид представения по делото договор с „ДКЦ-Младост – М Варна“ ООД за абонаментно извършване на предпътни прегледи, в който изпълнителят е поел задължение да извършва медицински преглед на назначените във фирмата служители по трудов договор. Т.е. задължението възниква в рамките на съществуващи трудови правоотношения, а управителя на дружеството Т. не е назначен в дружеството като шофьор. Твърди се, че в хода на производството не е извършена проверка в медицинския център дали прегледите са извършени, а с представения договор е удостоверено, че фирмата има организация за провеждане на предпътни медицински преглед. По изложените доводи се моли отмяна на решението на ПРС и на потвърденото с него НП, а в условията на евентуалност, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, с указания за събиране на допълнителни доказателства.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, представител не се явява и не изразява становище по съществото на спора.

Ответникът – Началник ОО „Автомобилна администрация“ - Варна, в депозирано по делото писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа се в становището, че въззивното решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон. Счита се, че първоинстанционният съд е обсъдил всички релевантни доказателства и е постановил законосъобразен съдебен акт. Моли се оставяне без уважение на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, пред компетентния съд, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в законоустановения срок.

По нейната основателност, съдът съобрази следното:

С обжалваното НП на основание чл. 96, ал. 5, т. 3, предл. първо от ЗАвтПр на „ТЛС - 19“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 88, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, а именно : затова, че на 11.06.2025г./на 24.09.2024г. превозвачът, притежаващ лиценз на Общността за превоз на товари, не е организирал предпътния медицински преглед на водача Т. Т., включващ общото му здравословно състояние и не е отразено в пътен лист № 294996/24.09.2024 г. в графа „Общо здравословно състояние“ и „водачът е годен да управлява“, липсва фамилия и подпис на медицинско лице. Водачът е извършил превоз на товари с МПС с рег. № [рег. номер]. При проверката е представен договор с „ДКЦ Младост – М Варна“ ООД.

За констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил издаден Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 349478 от 11.06.2025г. , в който актосъставителят посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.88, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. Актът бил съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството, подписан от него с отбелязване, че има възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Като възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, АНО постановил оспореното НП, с което наложил на „ТЛС-19“ ЕООД, административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лева, на основание чл.96, ал.5, т.3, предл. първо от ЗАвтПр.

Съдът приел описаната фактическа обстановка за безспорно установена от събраните по делото доказателства – писмени такива към административнонаказателната преписка, допълнително събрани в хода на съдебното производство; и свидетелски показания на актосъставителя - св.В.П.; които кредитирал в тяхната съвкупност като обективни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и АНП е проведено при спазване на административнопроизводствените правила, като наведените от въззивника възражения в тази насока, съдът е приел за неоснователни.

Въззивният съд е приел, че установената въз основа събраните по делото доказателства фактическа обстановка, отнесена към приложимата нормативна уредба, безспорно установява осъществен от „ТЛС-19“ ООД състав на нарушение по чл.88, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.

Счел е за неоснователни възраженията на въззивника за недоказаност на нарушението, предвид представения договор с „ДКЦ Младост – М Варна“ ООД и доколкото Т. Т. не е по трудово правоотношение с дружеството, предвид това, че е негов управител, поради което и посочената като нарушена норма е неприложима. Мотивирал е, че доколкото не бил спорен фактът, че дружеството-жалбоподател имало качеството „превозвач“ по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗАвтПр, то същото е имало задължението да организира предпътния медицински преглед на водачите, включващ общото им здравословно състояние по смисъла на чл.88, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, поради което правилно е ангажирана отговорността му. Посочил е, че липсват доказателства за реално организирани и извършени прегледи, както и че независимо от това, че Т. е управител, в конкретната хипотеза същият е извършвал превоз като водач, поради което изискването е приложимо и спрямо него. Посочил е, че санкционната норма - чл.96, ал.5, т.3, предл. първо от ЗАвтПр е правилно определена и приложена, предвид фиксирания в закона размер.

Счел е, че случая не е маловажен, предвид значимостта на обществените отношения, които засяга и формалния характер на неговото извършване, при който вредните последици /обществената опасност/ произтичат от самото осъществяване на изпълнителното деяние.

Настоящият касационен състав намира оспореното решение за валидно и допустимо. Противно на твърденията в касационната жалба, при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка, след преценка на относимите доказателства, като е проявил и процесуална активност при събирането им. Обсъдил е възраженията на наказаното лице.

Независимо от горното, съдът намира жалбата за основателна. При правилно установена фактическа обстановка, ПРС е приложил неправилно материалния закон.

На първо място следва да се посочи, че е налице неяснота относно датата на извършване на нарушението по чл. 88, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ. В НП е посочено, че АУАН е съставен на дружеството „за това, че на: 11.06.2025г. На 24.09.2024г. ……“. Вярно е , че АУАН е съставен на 11.06.2025г. , но е недопустимо при посочване на две различни дати в обстоятелствената част на НП, съдът да извлича чрез тълкуване основен реквизит на НП - чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН. Липсата на дата на извършване на нарушението винаги представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Датата на извършване на нарушението е от съществено значение не само за гарантиране правото на защита, но и с оглед установяване на момента, от който започват да текат давностните срокове по чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

На следващо място, дружеството е санкционирано поради това, че в качеството си на превозвач не е организирало извършването на предпътен медицински преглед на водача Т. Т., включващ общото му здравословно състояние при извършен превоз на 24.09.2024г., като посочената за нарушена норма на чл.88, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на МТ, определя задължение за лицата по чл.2, ал.1 да организират предпътния медицински преглед на водачите , включващ общото им здравословно състояние. В чл. 2, ал. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ е определен кръга на задължените физически и юридически лица регистрирани като търговци, които притежават лиценз и други документи изисквани от закона и тази Наредба, които извършват обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Безспорно, с оглед на данните по делото и цитираните разпоредби дружеството се явява субект на нарушението и носи АНО.

От своя страна обаче санкционната разпоредба на чл. 96, ал. 5, т. 3, предл. първо от ЗАвтПр, определя налагането на глоба или имуществена санкция в размер 1 000 лв. за превозвач, който не организира извършването на предпътни медицински прегледи на водачите съгласно изискванията определени с наредбата по чл.7а, ал.3. Т.е. бланкетното посочване на материалноправната норма на чл.88, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. не е достатъчно за да може описаното деяние да бъде квалифицирано като нарушение само на това основание, тъй като конкретното задължение на административно-задължения субект е поставено в зависимост от съществуването на друг нормативен акт /от вторичната правна уредба по силата на изрична законова делегация/, който да определи начина на изпълнение на задължението на превозвача.

В случая законодателят е предвидил, че конкретните задължения, които се възлагат на превозвачите в тази връзка, следва да бъдат уредени с подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на закона, какъвто обаче към момента на извършване на нарушението не съществува, доколкото такава наредба и до настоящия момент не е приета от органите посочени в цитирания текст. Подобна уредба не е разписана и в Наредба № 33 от 03.11.1999г.

Тази празнота в закона не може да бъде преодоляна и чрез прилагане на други наредби по аналогия, поради забраната за обосноваване на административнонаказателна отговорност по аналогия на закона, визирана в чл.46, ал. 3 от Закон за нормативните актове. Освен това, както правилно е отбелязал и въззивният съд Наредба № 5 е от значение за предпътните медицински прегледи на водачите на автобуси, пътнически таксиметрови автомобили, тролейбуси , трамваи и други моторни превозни средства за превоз на хора, а не за товарен превоз какъвто е процесния случай.

Следователно, предвид липсата на приета наредба по чл.7а, ал.3 от закона, то за жалбоподателя не е възникнало задължението за документиране на тези прегледи по съответния ред предвиден в тази наредба и състава на нарушението не е изпълнен. Санкцията по чл.96, ал.5, т.3, пр.І от ЗАвтП е наложена при неправилно приложение на материалния закон, което обуславя материална незаконосъобразност на НП. Като е потвърдил същото, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което последното следва да бъде отменено изцяло и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, да се постанови друго, с което да се отмени НП по горепосочените съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.