Решение № 4023 от 04.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4023 гр. София, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20241110203078 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН

Образувано е по жалба от П. Д. П., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №42-0002845/26.09.2022 г., издадено от ЧАК – и.д. Директор на РД „АА“ София, с което на основание чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 87, т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари (Наредба №33 от 03.11.1999 г.).

В жалбата се развиват съображения за неправилно приложение на материалния закон от наказващия орган, поради несъобразяване с действието на разпоредбите на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г., които неправилно са били транспонирани във вътрешното законодателство, в частност с нормите на приложения подзаконов нормативен акт. Възразява се срещу отсъствието на предпоставки за приложение на правната фикция, установена в разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, доколкото не били положени нужните усилия за установяване на П. и връчване на издадения срещу него санкционен акт. В алтернатива се сочи и наличието на обстоятелства, предполагащи отнасяне на поведението на водача към хипотезата на маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище относно фактите и приложимия по делото закон.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване за връчване при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Този извод се налага не само предвид обстоятелството, че видно от приложените по делото документи, жалбоподателят може да бъде намерен на 1 адреса, посочен от него пред административните органи, който не е променен. Не са представени от наказващия орган доказателства за действието на причини за невръчване на санкционния акт, които могат да бъдат свързани с виновно поведение на подведеното под отговорност лице. Представените обратни разписки от пощенски пратки, в които е маркирано, че не са били „потърсени“, не могат да удовлетворят изискванията на закона.

Доколкото в административнонаказателното производство се прилагат разпоредбите на НПК, то органите дължат връчване на нарушителя, като за него не възниква задължение да търси издадения санкционен акт. Поради това и не могат да бъдат достигнати категорични изводи, че само предвид констатирано бездействие от негова страна да се осведоми за пратката, се касае до прекъсване на връзката между предоставения на органите за кореспонденция административен адрес и въззивника и не съществуват други възможности за контакт с него. Изводът се налага на още по- голямо основание, тъй като настоящият съдебен орган е призовал лицето редовно именно от така ангажираното населено място.

Като допълнение следва да се сподели и принципното разбиране на този състав, че при установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление, за административнонаказващия орган (АНО) е възникнало задължението да предприеме активни действия по създаване на организация за придобиване на информация от достоверен източник относно неговото местонахождение. Той е бил длъжен да събере данни, още повече че разполага със служебен достъп до множество регистри, в които се обработват лични данни за гражданите на Република България, относно възможните други адреси, на които П. би могъл да се намира, включително и такива на работодател (последният е бил известен, видно и от обстоятелствената част на АУАН и НП). Съгласно приложимите норми за връчване на книжа, установени с НПК, това се явява и единствено законосъобразната процедура. Подходът се налага от цялостния прочит на формулировката на текста на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Последната предвижда като задължително изискуеми, кумулативно дадени две предпоставки за приложение на цитирания нормативен текст, а именно: нарушителят да не бъде „намерен” на адреса и новият му такъв да „не е известен”. В този случай се предполага инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е възможно да връчи постановлението на лицето, което се явява и единствена гаранция за законосъобразност. Като не е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.

По горните аргументи, съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление, доколкото съдържанието на последното е узнато едва няколко години след издаването му и предвид липсата на други обективни данни относно датата за това обстоятелство, извън наведените от самия жалбоподател, се явява подадена в законоустановения 14-дневен срок. Същата изхожда от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от аргументите, изложени в нея.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 11.07.2022 г., около 05:10 часа, в гр. София, по Околовръстен път, жалбоподателят П. Д. П. управлявал влекач „МАН“, с рег. №СТ4560ВК и прикачено към него полуремарке, с рег. №ХХХ. Превозното средство било сбоственост на ЕТ„Гран Комерсиал – Пламен Нейчев“ – превозвач, притежаващ лиценз за извършване на обществен превоз на товари. На 100 метра след кръстовището с бул.“Цариградско шосе“, в посока на движение с. Казичене, водачът бил спрян от служители при Регионална дирекция „Автомобилна администрация” София (РД”АА”) – Г. Г. Д. и И. И. Т.. След като се легитимирали, двамата пристъпили към извършване на проверка, в рамките на която били изискани документи от П.. Въз основа на представената товарителница №6001522/09.07.2022г. било установено, че превозът се извършва по направление от гр. Гълъбово до ТЕЦ – Бобовдол, както и че товарът представлява насипни брикети. Водачът бил правоспособен водач, като притежавал СУМПС №ХХХ за категории А, С, С1, DE, D, D1, AM, В, ТКТ, ВЕ, СЕ, издадено на 12.01.2018 г. и валидно до 12.01.2023 г. Не разполагал обаче с пораждащо действие към датата на проверката удостоверение за психологическа годност.

2

Въз основа на горните констатации Г. Д., в присъствието на свидетеля И. Т., съставил срещу водача акт за установяване на административно нарушение с бл. №326558 от 11.07.2022 г. В него били отразени възприетите от контролните органи факти и обстоятелства, а като нарушена била ангажирана разпоредбата на чл. 87, т. 2 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, на когото бил връчен и препис от него. В него не били вписани възражения. Такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 42-0002845/26.09.2022 г. от ЧАК – И.Д. Директор на РД „АА“ - София, с което, на основание чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАвтП на П. П., при почти дословно възпроизвеждане на словесното описание на фактологията от АУАН, била наложена “глоба” в размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 87, т. 2 Наредба №33 от 03.11.1999 г.

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и безспорен начин въз основа на събраните гласни доказателствени средства и приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, а именно: показания на свидетелите Г. Г. Д., И. И. Т., длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ към РД „АА“- София, Заповед №РД – 08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Заповед №355/19.09.2022 г. на изпълнителния директор на ИААА, копие на товарителница, копие на съобщение с рег.№52-00-56-761/1/11.10.2022 г., копия на известия за доставяне, извлечение от регистър на издадени санкционни актове, поддържан от ИААА, копие на заявление до директора на РДАА, писмен отговор от Областен отдел “АА“ София, вх.№99206/26.03.2024 г. по описа на СРС, с приложение – извлечение от регистър на психологическите изследвания на водачите, писмен отговор от ИААА, с вх.

№210648/26.06.2024 г., с приложение – извлечение от регистър на психологическите изследвания на водачите, писмен отговор от ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, с вх.№215384/01.07.2024 г. с приложение – извлечение от справка – картон на водача, писмен отговор от ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, с вх.№240329/23.07.2024 г. с приложение – копие на карта за медицински преглед, писмен отговор от ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, с вх.№264391/16.08.2024 г. с приложение – заявление за подновяване на СУМПС, декларация за обичайно пребиваване, удостоверение за здравословно състояние, копие на испанско свидетелство за управление, разписка за връчване, справка с данни за издаване на СУМПС.

Настоящият съдебен състав даде вяра на показанията на свидетелите Д. и Т.. В проведените от съда непосредствени разпити, двамата потвърдиха обективно, безпристрастно, логично и добросъвестно кои обстоятелства са съобразили при отразяване на констатациите си в АУАН, присъствието си по време на извършената проверка и непосредствено възприетите от тях в нейния ход факти. Последните, впрочем, не се оспорват и от самия въззивник, доколкото той изразява несъгласие само относно техния анализ, в светлината на неправилно приложение на материалния закон при преценка наличието на нарушение, респ. пълното игнориране от органите на нормите на европейското законодателство. Ето защо и предвид липсата на данни за предубеденост или заинтересованост, показанията на двамата проверяващи, като гласни доказателствени източници, следва да бъдат кредитирани.

Що се отнася до останалите писмени доказателства, съдът ги намира за единни, логични и кореспондиращи помежду си, поради което използва същите при формиране на свободното си вътрешно убеждение. Липсата на съществени протИ.речия в така формираната съвкупност не налага, по аргумент от разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, отделното и детайлно обсъждане на всяко доказателство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридическите лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. чл.14, ал.2 от НПК, съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, 3 всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното провеждане на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление.

Съдът след извършена служебна проверка на АУАН и НП прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа. Съгласно чл. 91 и чл. 92 от ЗАвтП контролът се осъществява от органите на ИА "АА". В този смисъл актосъставителят Г. Д., заемал длъжността "Инспектор" към РД „АА”- гр.София, е бил материално компетентен да състави процесния АУАН. Административнонаказващият орган – и.д. Директор на РД „АА” – град София е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2 ЗАвтП, т. 6 от Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта и Заповед №333/19.09.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, информационните технологии и съобщенията.