Решение № 189 от 30.12.2023, Районен съд - Харманли
- Съд
- Районен съд - Харманли
- Дело
- Административно наказателно дело 479/2023
- Вид
- Решение № 189
- Подписан
- 30.12.2023
- В сила
- 14.05.2024
- Състав
- Минка Иванова Китова
Цитирани разпоредби
- чл.92, ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл.92, ал.2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 96, ал. 1, т. 8 · Закон за автомобилните превози
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37, ал.1, б. "а" · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52,ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.107, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.180, ал.1-7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.180, ал.1-7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.180, ал.1-7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.180, ал.1-7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.180, ал.1-7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.180, ал.1-7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.180, ал.1-7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 61, ал.1 · Наредба № 33 от 3 ноември 1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 189 гр. Харманли, 30.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20235630200479 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „ТОНИ ГД- 2010” ЕООД с ЕИК **** с адрес на седалище и управление гр.Харманли, ул.**** против НП № 430001527 от 12.07.2023 г. издадено от Директора на РД „АА“ гр. Стара Загора , с което на основание чл. 96, ал.1, т.8 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за нарушение по чл. 61, ал.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на МТ. В подадената жалба и в хода на съдебните прения се релевират оплаквания, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Наред с това жалбоподателят сочи, че направените в акта констатации не отговарят на действителната фактическа обстановка. В хода на административно-наказателното производство било нарушено правото на защита на жалбоподателя. На следващо място, счита, че е налице противоречие и относно обстоятелството кой е субектът на отговорност, тоест дали нарушението е извършено от управителя на фирмата, или от самата фирма, която макар и да се представлява от физическо лице, носи административно-наказателна отговорност като правен субект - юридическо лице. Вътрешното противоречие на обвинението води до неясноти на обвинението и смесване на характеристиките на деянието, за чието 1 осъществяване е вменена на жалбоподателя отговорността в качеството му на правен субект юридическо лице.
Жалбоподателят сочи, че НП не отговаря на императивните разпоредби на чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, като не били изрично посочени всички обстоятелства от съставомерен характер, при които било извършено нарушението. Изискването за съответствие на деянието с посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби следва от нормите на чл. 42 т.5, чл. 57 ал.1 т.5 и чл. 53 ал.1 ЗАНН.
На следващо място се сочи, че със съставянето на АУАН се привлича към административно-наказателна отговорност юридическото лице ТОНИ ГД -2010 ЕООД, като според изградената обвинителна теза същото е извършено на 05.04.2023 г., когато е допуснал извършване на специализиран превоз на пътници по маршрута гр. Харманли – с. Черна могила – гр.
Харманли, без да има сключен договор с предприятие или учебно заведение.
Пак там се твърдяло, че договорът за възлагане извършването на специализиран превоз с Община Харманли е сключен на 12.04.2023 г., което само отчасти отговаряло на обективната истина. Действително описаният договор бил само един от няколкото, които били сключени между страните за специализиран превоз на пътници. При това положение счита, че са налице непълноти в словесното описание на нарушението в АУАН и НП, несъответствие между описаното нарушение и наложеното наказание в НП, което създавало неяснота относно приетото от Административно-наказващия орган за извършеното от жалбоподателя административно нарушение, неговите обективни признаци, правна квалификация и доказателствата, които го потвърждават. С оглед на изложеното, жалбоподателят моли да отмени изцяло атакуваното НП 43-0001527/12.07.2023 г на Директора на РД „АА“ гр.
Стара Загора като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв. А. С. А. – АК Стара Загора, с пълномощно по делото, който поддържа въззивната жалба.
Административнонаказващият орган- Директора на РД „АА“ гр.
Стара Загора – редовно призовани, не изпраща представител, не се представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.04.2023 г. в гр. Харманли ул. **** лицензираният превозвач „ТОНИ ГД – 2010” ЕООД притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на пътници N1151, валиден до 30.06.2025г., е допуснал извършване на специализиран превоз на пътници по маршрут гр. Харманли - с. Черна могила - Харманли, видно от пътен лист 2 серия А N 021895 от дата 05.04.2023г., без да има сключен договор с предприятие или учебно заведение. Договорът за възлагане извършването на специализиран превоз е сключен с Община Харманли на дата 12.04.2023г.
Нарушението е установено в хода на тематична проверка на предприятието.
На основание чл.52,ал.4 от ЗАНН, след като проверих акта за неговата законосъобразност и обоснованост, след като прецених събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението, наличие на подбуди за извършването им и целите на чл.12 от ЗАНН прецених, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. При издаване на настоящото НП, са взети предвид отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства при определяне вида и размера на наказанието.
Възражения срещу съставения АУАН №329487/17.05.2023г. не са депозирани в законоустановения срок.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП № 43-0001527 от 12.07.2023 г. на Директора на РД „ Автомобилна администрация “ гр. Стара Загора.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 96, ал.1, т.8 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложил административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лева за нарушение по чл. 61, ал.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България на МТ По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че атакуваното НП не е връчено съгласно 3 чл.84 от ЗАНН, вр. чл.180, ал.1-7 от НПК.
Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. Начините за връчване и процедурата за това не са уредени в ЗАНН. При това положение на основание чл. 84 от с. з. следва субсидиарното приложение разпоредбите на НПК относно връчване на призовките, съобщенията и книжата. В чл. 180, ал.
1 – 7 от НПК са подробно уредени различните хипотези на връчване на книжата и съобщенията. Макар цитираните разпоредби да касаят връчване на призовки и съобщения, то същите се явяват приложими и по отношение на връчването на нарушителя на препис от издадено срещу него наказателно постановление, поради липсата на друг регламентиран в ЗАНН ред.
По делото е приложено известие за доставка с адресат и получател „ТОНИ ГД- 2010” ЕООД с ЕИК **** с адрес на седалище и управление гр.Харманли, ул.****, с изпращач Областен отдел „ Автомобилна администрация” – Хасково е получено на 17.08.2023г. от Е.В.С. – служител, като в известието е посочено, че се връчва писмо № 52-00-576533#1/10.08.2023г. с печатен шрифт и е вписан ръкописен текст № 52-00-576534/1/; № 52-00-57-6536/1/ и № 52-00-57-6537/1/, а не атакуваното НП № 430001527 от 12.07.2023 г. на Директора на РД „ Автомобилна администрация “ гр. Стара Загора, а доказателства за противното не се съдържат по делото.
Предвид гореизложеното се констатира, че срокът за оспорване на НП № 43-0001527 от 12.07.2023 г. на Директора на РД „ Автомобилна администрация “ гр. Стара Загора не е изтекъл към датата на подаване на жалбата на „ТОНИ ГД- 2010” ЕООД с ЕИК ****,тъй като същият не е започнал да тече, поради невръчване на атакуваното НП. Поради тези причини, следва да се приеме, че депозираната въззивна жалба е допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок.
Проверявайки по отделно съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното постановление, законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в съответствие с материалните норми, съдът намира: АУАН №329487/ 17.05.2023г., Наказателно постановление № 43- 0001527/12.07.2023г. са издадени от компетентни за това органи. Длъжностните лица на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” са нормативно овластени по силата на чл.92, ал.1 от ЗАвП, вр. чл.37, ал.1, б. „а” от ЗАНН да съставят констативни актове при установяване на нарушения по този специален закон. По силата на чл.92, ал.2 от ЗАвП наказателните постановления се издават от министъра на транспорта или овластени от него длъжностни лица, като видно от т.6 от Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на Директорите на регионални дирекции „Автомобилна администрация“ е възложена функцията на административно-наказващ орган.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира наличието 4 на допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на акта за административно нарушение и НП. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на предписанията на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на законен представител на жалбоподателя, който подписал акта и получил препис от същия, надлежно удостоверен с подписа му в съответната графа, както и че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено от компетентен орган; както АУАН, така и в НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на службата им, нарушението е описано ясно, нарушената правна норма е посочена точно и пълно, без да има противоречие между фактическо и юридическо обвинение и са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН.
По приложенето на материалния закон
Съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България специализиран превоз се извършва въз основа на сключен договор между лице по чл. 2, ал. 1 и предприятие или учебно заведение, т.е. от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лиценз и други документи, които се изискват от закона и тази наредба. Съгласно чл.61, ал.2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. неразделна част от договора е разписание по образец (приложение № 9а), което е съобразено с началото и края на работното (учебното) време на клиента. Разписанието е подписано от двете страни по договора за превоз и е съгласувано с регионалното звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в областта, на чиято територия се намира предприятието или учебното заведение, а според ал.3 на чл.61 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. регионалното звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" съгласува разписанието по ал. 2 при подадени от клиента списък, съдържащ имената на превозваните лица съгласно договора и декларация, че същите са негови работници, служители или ученици.