Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане

Чл. 1

Специализиран орган на Министерството на труда и социалната политика в областта на социалното подпомагане е Националната служба за социално подпомагане.

Чл. 2

(1) Структурата на Националната служба за социално подпомагане се утвърждава от министъра на труда и социалната политика.

(2) Числеността на персонала и средствата за издръжка на Националната служба за социално подпомагане се утвърждават от министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите.

(3) Министърът на труда и социалната политика издава правилник за дейността на Националната служба за социално подпомагане и на нейните структурни звена (служби).

Чл. 3

(1) В структурата на Националната служба за социално подпомагане се включват и областните служби за социално подпомагане.

(2) Седалище на областните служби за социално подпомагане са градовете – областни центрове.

Чл. 4

(1) Специализиран орган за извършване на дейността в областта на социалното подпомагане в общините са общинските служби за социално подпомагане.

(2) Общински служби за социално подпомагане се създават във всички общини в страната.

(3) Длъжностното разписание на общинските служби за социално подпомагане се утвърждава от ръководителя на Националната служба за социално подпомагане съгласувано с кметовете на общините.

Чл. 5

(1) Общинските служби за социално подпомагане осъществяват дейности по:

1. отпускане на социални помощи;

2. предоставяне на социални услуги;

3. финансово, административно и информационно обслужване.

(2) Националната служба за социално подпомагане осъществява методическо ръководство и контрол на службите и дейностите по ал. 1.

(3) Националната служба за социално подпомагане разработва типови структури на общинските служби за социално подпомагане и определя квалификационните изисквания за персонала.

Чл. 6

(1) Трудовите договори с работещите в Националната служба за социално подпомагане се сключват, изменят и прекратяват от ръководителя на Националната служба за социално подпомагане.

(2) Трудовите договори с работещите в общинските служби за социално подпомагане се сключват, изменят и прекратяват от ръководителя на общинската служба.

Чл. 7

Ръководителят на Националната служба за социално подпомагане се назначава от министъра на труда и социалната политика, а ръководителите на областните и общинските служби за социално подпомагане – съответно по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 9, ал. 4 от Закона за социално подпомагане.

Чл. 8

Социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и социалната анкета.

Чл. 9

(1) Право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход.

(2) Диференцираният доход се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето, както следва:

1. за лице, живеещо само – 165 процента;

2. за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство, и за всеки от съвместно живеещите съпрузи – 100 процента;

3. за всяко дете до 18-годишна възраст, а ако учи – до придобиване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – 100 процента;

4. за бременни жени 45 дни преди раждане и за родител, отглеждащ дете до 3-годишна възраст – 120 процента;

5. за родител, отглеждащ сам дете/деца до 18-годишна възраст, а ако учи – до придобиване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – 120 процента.

(3) При наличие на повече от едно основание по ал. 2 се прилага по-високият размер.

(4) Размерът на месечната помощ се определя като разлика между диференцирания доход или сумата от диференцираните доходи и доходите на лицата или семействата през предходния месец.

(5) Доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се отнасят.

(6) В случай че дете от 4- до 18-годишна възраст, а ако учи – до придобиване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, е допуснало 5 или повече неизвинени отсъствия за съответния месец в училище или повече от 3 дни отсъствия без уважителни причини от предучилищно образование, както и когато не са извършени задължителни имунизации и профилактични прегледи на детето съобразно възрастта и здравословното му състояние, определената месечна помощ по ал. 4 се намалява със 70 процента.

(7) В случай че дете от 4- до 16-годишна възраст не учи, определената месечна помощ по ал. 4 се намалява с 80 процента.

(8) В случай че дете от 16- до 18-годишна възраст не учи и не е регистрирано в дирекция „Бюро по труда“ в срока по чл. 10, ал. 4, т. 2, определената месечна помощ по ал. 4 се намалява с 50 процента.

(9) При наличие на повече от едно основание по ал. 6, 7 и 8, размерът на месечната помощ по ал. 4 се намалява с най-високия процент.

(10) За периода на участие в програми и проекти, съдържащи мерки за интеграция на деца с предоставено убежище, международна закрила или временна закрила в Република България, не се прилагат ал. 6, 7 и 8.

(11) Обстоятелствата по ал. 2, т. 3 и ал. 6 – 8 се установяват служебно.

Чл. 10

(1) Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия:

1. обитаваното от тях собствено жилище да е единствено.

2. да не осъществяват дейност като еднолични търговци и да нямат участие в капитала на търговско дружество;

3. да нямат вземания, доходи от движимо или недвижимо имущество, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки един от членовете на семейството да надхвърля 500 000 лв., с изключение на боновете или акциите от масовата приватизация;

4.

5. да нямат сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; това изискване не се прилага в случаите, когато поелите задължения за издръжка и/или гледане са учащи се, безработни, в нетрудоспособна възраст или инвалиди;

6. да не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане или чрез даряване през последните 2 години;

6а.

7. безработните лица да са регистрирани в дирекциите „Бюро по труда“ най-малко 3 месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ.

(2)

(3) Не се изисква регистрация по ал. 1, т. 7 в бюрата по труда за отпускане на месечни помощи на:

1. родител, полагащ грижи за дете до 3-годишна възраст;

2. инвалид с трайно намалена работоспособност или с определен вид и степен на увреждане 50 на сто или над 50 на сто;

3. лице, полагащо грижи за тежко болен член на семейството или за съжителстващо с него тежко болно лице;

4. лица с психически заболявания, удостоверени с решение на лекарска консултативна комисия (ЛЛК);;

5. лице, полагащо грижи за лице с психически заболявания, удостоверени с документ от компетентните органи, когато е в невъзможност да се самообслужи;

6.

7. бременни жени след третия месец на бременността.

8. лица, които учат във висше училище по специалност, за която е предвидена само редовна форма на обучение.

(4) Срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лицата, които са се регистрирали в бюрата по труда в едномесечен срок от:

1. изтичането на срока за отглеждане на дете до 3-годишна възраст;

2. навършването на 16-годишна възраст, ако не учат;

3.

4. приключването на работа по програми, проекти и мерки за заетост, финансирани със средства от държавния бюджет или от европейски и други международни фондове;

5. освобождаването от местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“;

6. завършването на социален учебно-професионален център или специално училище;

7.

7. завършването на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст;

8.

9. отпадането на условията по ал. 3, т. 3.

(5) Срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лицата - жертви на трафик, които са се регистрирали в дирекциите “Бюро по труда” в 3-месечен срок от завръщането им в страната, от прекратяването на престоя им в приютите за временно настаняване или след окончателното приключване на наказателното производство за лицата по чл. 25, т. 1 от Закона за борба с трафика на хора и не са отказали съдействие на българските компетентни власти за изясняване на обстоятелствата по въвличането им в трафик на хора.

(6) Срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лица с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, които са се регистрирали в дирекциите “Бюро по труда” в 3-месечен срок от връчването на решението за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут.

(7) Срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за майки, чиито деца са починали, преди да навършат 3-годишна възраст, и които са се регистрирали в дирекциите “Бюро по труда” в 3-месечен срок от настъпване на събитието.

(8) Срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лица, които са се регистрирали в дирекциите „Бюро по труда“ в 3-месечен срок от изтичането на срока на експертното решение на териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), с което е определена 50 и над 50 на сто степен на трайно намалена работоспособност.

(9) Срокът по ал. 1, т. 7 не се отнася за лица, които са се регистрирали в дирекциите „Бюро по труда“ в 3-месечен срок от прекратяване/приключване ползването на социални услуги в общността от резидентен тип и специализирани институции, които са делегирани от държавата дейности.

(10) За периода от регистрирането до третия месец на непрекъсната регистрация в дирекция „Бюро по труда“ при определяне на диференцирания доход за отпускане на месечна помощ за безработното лице не се определя процент по чл. 9, ал. 2.

(11) В случаите, когато безработен член на семейството няма или отказва регистрация в дирекция „Бюро по труда“, месечна помощ за останалите членове на семейството се отпуска само след преценка на обективната обстановка, извършена от комисия от двама социални работници, като в социалния доклад се описват изчерпателно причините за неизпълнението на разпоредбата на ал. 1, т. 7.

(12) Разпоредбата на ал. 1, т. 6 не се прилага в случаите, когато:

1. в семейството има лице/лица с трайни увреждания и сделката е извършена с цел смяна на жилището с оглед осигуряване на достъпна жизнена среда за лицето/лицата с увреждания;

2. общата стойност на сделките не надвишава 24-кратния размер на основата за подпомагане към момента на подаване на заявление-декларацията по чл. 26.

Чл. 11

Месечна помощ по чл. 9 нямат право да получават:

1.

2. лицата, чиито близки са задължени по закон да ги издържат;

3. лицата, настанени за повече от 30 дни в лечебни, социални, учебни и военни заведения;

4.

5. лица, санкционирани по установения ред за укрити доходи, за което има влязъл в сила акт и ако от влизането му в сила не е изтекъл срок 3 години;

6.

7.

Чл. 11а

(1) Когато безработно лице или безработен член на семейството, получаващо месечна помощ по чл. 9, започне работа, има право на целева помощ за срок 3 последователни месеца в рамките на една календарна година считано от месеца, следващ месеца на започването на работа.

(2) Лицата по ал. 1 подават в дирекция „Социално подпомагане“ заявление-декларация по образец, към която прилагат документ, удостоверяващ съществуването на трудово/служебно правоотношение.

(3) Помощта се отпуска със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице и е в размер, равен на определения по чл. 9, ал. 4 за месеца, предхождащ този на започване на работа.

Чл. 12

(1) Безработните лица в трудоспособна възраст, които получават месечна помощ по чл. 9 и не са включени в програмите за заетост по чл. 12б от Закона за социално подпомагане, задължително полагат общественополезен труд по организирани от общинската администрация програми за предоставяне на социални услуги, екологични програми, програми за благоустрояване и хигиенизиране на населените места и други програми за общественополезни дейности.

(2) Лицата по ал. 1 полагат общественополезен труд по 40 часа месечно.

(3) За периода по ал. 2 лицата, полагащи общественополезен труд, се застраховат със застраховка „Злополука“ по реда на Кодекса за застраховането.

(4) Застраховката по ал. 3 е за сметка на лицата, които възлагат полагането на общественополезния труд.

(5) При отказ на лицата по ал. 1 за полагане на общественополезен труд месечната помощ се спира за срок два месеца считано от 1-во число на месеца, през който е направен отказът.

(6) При повторен отказ за полагане на общественополезен труд, независимо кога е направен отказът през последните 3 години месечната помощ на лицата по ал. 1 се прекратява за срок шест месеца.

1. лицата, полагащи грижи за деца до 3-годишна възраст:

2. бременни жени след третия месец на бременността им;

3. лицата с трайни увреждания или с установена временна неработоспособност за повече от 20 дни в месеца;

4. лицата, за времето, в което полагат грижи за болен член на семейството или за болен роднина по възходяща и низходяща линия до втора степен;

5. лицата, полагащи грижи за член на семейството или за роднини по възходяща и низходяща линия до втора степен, които са с трайно увреждане и се нуждаят постоянно от чужда помощ;

6. лицата с тежки психични заболявания, установени от компетентните органи.

7. лица с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут за периода на участие в Националната програма за интеграция на чужденците в Република България.

(6) Изискванията по по ал. 1 - 5 не се прилагат по отношение на:

Чл. 13

(отменен)

(1) Безработните лица в трудоспособна възраст могат да получават месечна помощ непрекъснато за срок не по-дълъг от 3 години.

(2) Правото на месечно подпомагане може да се възстанови след изтичане на една година от прекратяването му при условията и по реда, предвидени с правилника.

Чл. 14

(1) Право на месечна целева помощ за заплащане на наем на общински жилища ползват лицата, ако настанителната заповед е на тяхно име и, чийто доход от предходния месец е до линията на бедност за съответната година, ако са:

1. сираци до 25-годишна възраст, завършили социален учебно-професионален център;

2. лица над 70-годишна възраст, живеещи сами;

3. самотни инвалиди със 71 на сто или над 71 на сто намалена работоспособност;

4. родител, отглеждащ сам дете/деца.

(2) Помощта по ал. 1 се изплаща след представяне на разходооправдателен документ.

(3) Помощта по ал. 1, т. 4 се отпуска, ако детето е включено в задължителното предучилищно и училищно образование, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние.

(4)

(5)

(6) Обстоятелствата по ал. 3 се установяват служебно.

Чл. 15

(отменен)

(1) През отоплителния сезон право на месечна целева помощ за отопление с електроенергия, топлоенергия или твърдо гориво имат лица и семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от сбора на диференцирания минимален доход и левовата равностойност на 450 кВтч електроенергия, от които 300 кВтч дневна и 150 кВтч нощна.

(2) При подаване на молба-декларация по чл. 26, ал. 1 лицата и семействата, отговарящи на условията на ал. 1, декларират вида на ползваното отопление.

(3) Левовата равностойност на електроенергията по ал. 1 се определя по действащи цени на електроенергията в началото на отоплителния сезон. Стойността се определя със заповед на министъра на труда и социалната политика и министъра на енергетиката и енергийните ресурси, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(4) При определяне на диференцирания минимален доход се ползват коефициентите, посочени в чл. 9, ал. 3, с изключение на децата до 18-годишна възраст, лицата над 70 години, живеещи сами, и инвалидите с трайно намалена работоспособност над 90 на сто, за които коефициентът е 1,5.

(5) Правата по ал. 1 ползват лицата и семействата, отговарящи на условията на чл. 10, когато не съществуват пречки за това по чл. 11.

(6) Лицата и семействата, които се отопляват с електроенергия или топлоенергия и чийто доход за предходния месец е по-нисък от определения в чл. 9, ал. 3 и чл. 15, ал. 4 диференциран минимален доход, имат право на месечна целева помощ за отопление в максимален размер, определен по ал. 3, но не повече от действително отчетения разход по измервателни уреди.

(7) Левовата равностойност на помощта за отопление на лицата и семействата по ал. 6 се превежда от общинските служби за социално подпомагане по списък на съответните топлофикационни или електроразпределителни дружества.

(8) При подпомагането на лицата и семействата по реда на ал. 6 не се прилагат разпоредбите на чл. 9, ал. 5.

(9) На лицата и семействата, отопляващи се с твърдо гориво и придобили право по ал. 1, се предоставя целева помощ за твърдо гориво, чийто размер е равен на левовата равностойност на 1,2 тона брикети за целия отоплителен сезон. Стойността на помощта се определя със заповед на министъра на труда и социалната политика и министъра на енергетиката и енергийните ресурси, която се обнародва в „Държавен вестник“.

(10) В случаите, при които няма изградена дистрибуторска мрежа или е налице затрудняване в снабдяването с твърдо гориво, по преценка на ръководителя на общинската служба за социално подпомагане целевата помощ за отопление по изключение може да се предоставя на правоимащите лица и семейства в пари.

(11) Когато едно жилище се обитава от повече от едно лице или семейство и електроенергията или топлоенергията се отчитат на общ измервателен уред, размерът на помощта на правоимащите лица и семейства се осигурява по сметката на титуляря.

(12) Отоплителният сезон обхваща периода от 1 ноември до 31 март.

Чл. 16

(1) За задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.

(2) Еднократната помощ по ал. 1 до трикратния размер на линията на бедност за съответната година се определя със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 16а

(1) За издаване на лична карта на лицата може да се отпуска еднократно целева помощ до размера на основата за подпомагане по чл. 9, ал. 2.

(2) Размерът на помощта по ал. 1 се определя от директора на дирекция „Социално подпомагане" в зависимост от разходите, необходими за заплащане на нормативноопределените разходи и такси за издаване на личната карта и транспортни разходи.

Чл. 16б

(1) Право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато: 1.двамата или единият от работещите родители, или родител, отглеждащ сам дете, не може да извършват дистанционна работа от вкъщи и нямат възможност да ползват платен отпуск;

2. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4;

3. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка;

4. двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, по т. 1, 2 или 3 не получават обезщетение за бременност и раждане.

(2) Целевата помощ по ал. 1 се отпуска въз основа на заявление-декларация, подадено в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.

(3) Помощта по ал. 1 се отпуска, ако:

1. децата не са настанени извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето;

2. децата не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.

(4) Помощта по ал. 1 се отпуска на семейства със средномесечен доход на член от семейството за месеца, в който в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, по-нисък или равен на 150 % от минималната работна заплата.

(5) При условията по ал. 1, ал. 3, т. 2 и ал. 4 месечната целева помощ се отпуска и на семейства на роднини и/или близки и приемни семейства, в които има настанени деца по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

(6) Като семейство се подпомагат при условията на ал. 1, 3 и 4 и съвместно живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един настоящ адрес заедно с техните ненавършили пълнолетие деца, както и с навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени и припознати с изключение на сключилите брак).

(7) Размерът на помощта се определя за всеки месец поотделно съобразно броя на дните, в които в училището/детското заведение са въведени ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка, но не повече от броя на дните, в които са изпълнени разпоредбите на ал. 1.

(8) Размерът на помощта по ал. 1:

1. за семейства с едно дете е равен на размера на месечната минимална работна заплата, определена за страната;

2. за семейства с две и повече деца е равен на 150 на сто от размера на месечната минимална работна заплата, определена за страната.

(9) Когато условията по ал. 3, т. 2 са налице за срок до 5 работни дни, размерът на помощта е 25 на сто от съответния размер по ал. 8.

(10) Когато условията по ал. 3, т. 2 са налице за срок от 6 до 10 работни дни, размерът на помощта е 50 на сто от съответния размер по ал. 8.

(11) Родителите по ал. 1, т. 1 към заявлението-декларация прилагат и служебна бележка от работодател или нейно сканирано копие.

Чл. 16в

(1) За покриване на първоначални потребности на младежите от 18- до 21-годишна възраст, които до навършване на тази възраст са ползвали социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и я напускат за първи път, се отпуска месечна целева помощ в размер на линията на бедност за съответната година.

(2) Помощта се отпуска на лицата по ал. 1, които са регистрирани в дирекция „Бюро по труда“ до един месец от напускането на социалната или интегрираната здравно-социална услуга за резидентна грижа.

(3) Помощта по ал. 1 се отпуска за всеки месец в рамките на три последователни месеца считано от месеца, следващ месеца на регистрацията по ал. 2.

Чл. 17

(1) На лицата, получили от Националната здравноосигурителна каса одобрение за заплащане за медицински услуги във връзка с лечение в чужбина по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за дневни и квартирни за тях, техните придружители и донори, когато те не са включени в сумата, определена за заплащане.

(2) Помощта по ал. 1 се отпуска въз основа на заявление-декларация от правоимащото лице или от негов законен представител, подадена преди началната дата за провеждане на лечението или в 14-дневен срок от завръщането му в страната.

(3) В зависимост от момента на подаване към заявление-декларацията се прилагат:

1. преди провеждане на лечението - копие от:

2. след завръщане в страната:

(4) Обстоятелството по ал. 1, че разходите за дневни и квартирни не са включени в обхвата на заплащането, определено по реда на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2 от 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на здравеопазването, се установява служебно.

(5) Размерът на помощта по ал. 1 се определя въз основа на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (ДВ, бр. 50 от 2004 г.).

(6) Помощта по ал. 1 подлежи на отчитане в 14-дневен срок от завръщането на лицето в страната, като неусвоената сума се възстановява в дирекция „Социално подпомагане“.

(7) Помощта се отпуска независимо от помощта по чл. 16.

Чл. 18

(отменен)

Многодетните майки имат право на безплатно пътуване веднъж в годината – отиване и връщане, с железопътния и автобусния транспорт в страната.

Чл. 19

(1) Лицата със 71 на сто или над 71 на сто степен на трайно намалена работоспособност, децата до 16-годишна възраст с трайно увреждане и военноинвалидите имат право на безплатно пътуване два пъти в годината - отиване и връщане, с железопътния транспорт в страната.

(2) Правото по ал. 1 ползват и придружителите на лицата с определена чужда помощ, когато пътуват с тях. За придружители се смятат и кучета, водачи и асистенти на хора с увреждания, когато пътуват с тях.

Чл. 20

(1) Правото на безплатен транспорт по чл. 19 се ползва срещу представено удостоверение, издадено от общинската служба за социално подпомагане по настоящ адрес на лицата въз основа на заявление-декларация със свободен текст, подадена от тях.

(2) В случай че удостоверението бъде изгубено или унищожено, дирекция „Социално подпомагане“ издава дубликат, като правото за съответната година се анулира.

(3) Редът за предоставяне и разходване на средствата за безплатния транспорт се определя с наредба, издадена от министъра на финансите и от министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 21

(1) Инвалидите със 71 на сто или над 71 на сто трайно намалена работоспособност, инвалидите с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто със заболявания на долните крайници и децата от 7- до 16-годишна възраст с трайни увреждания имат право на месечна целева помощ за транспортно обслужване в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход.

(2) Правото по ал. 1 се ползва при условие, че доходът на член от семейството за предходния месец е по-нисък от трикратния размер на гарантирания минимален доход на всеки член от семейството.

Чл. 22

(1) Инвалидите с трайно намалена работоспособност над 90 на сто, военноинвалидите и децата до 16-годишна възраст с трайни увреждания имат право на целева помощ за балнеолечение и храна веднъж годишно до трикратния размер на гарантирания минимален доход.

(2) Правото по ал. 1 ползват и придружителите на лицата с определена чужда помощ.

(3) Помощта по ал. 1 се осигурява след представяне на разходооправдателен документ за балнеолечение и храна в едномесечен срок от крайната дата на престоя.

Чл. 23

Правата по чл. 21 и 22 се осигуряват, когато лицата не ги ползват на друго основание.

Чл. 24

(1) Право на месечна целева помощ в размер 20 на сто от гарантирания минимален доход за ползване на аналогов или цифров жичен телефонен пост имат:

1. инвалидите над 16-годишна възраст с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ;

2. децата до 16-годишна възраст с над 90 на сто трайно ограничена възможност за социална адаптация с определена чужда помощ.

(2) Помощта по ал. 1 се изплаща, при условие че телефонният пост е на името на правоимащия, на член на неговото семейство или на съжителстващо с него лице.

Чл. 25

(1) Месечните и еднократните помощи по преценка на ръководителя на дирекция “Социално подпомагане” се предоставят в натура и в случаите, когато:

1. родителите не полагат грижи към децата си;

2. паричната помощ не се използва по предназначението ѝ.

(2) Помощта по ал. 1 може да се предостави чрез:

1. частично или пълно заплащане на такси в детските заведения, поемане на разходите за храна в училищни столове и обществени трапезарии;

2. закупуване на хранителни продукти, облекло, обувки, учебни пособия и др.;

3. по друг начин, определен чрез социална анкета.

(3) Месечната помощ, определена в натура, на лицата и семействата, отказали да я получат, се спира за съответния месец.

Чл. 26

(1) Социалните помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, подадена от пълнолетно лице до дирекция „Социално подпомагане“ по един от следните начини:

1. лично от заявителя;

2. чрез лицензиран пощенски оператор, включително чрез услуга за електронна препоръчана поща;

3. по електронен път с квалифициран електронен подпис;

4. по електронен път по реда на Закона за електронното управление.

(2) За родители, ненавършили пълнолетие, заявление-декларация се подава от родителя, притежаващ лична карта, или от законен техен представител.

(3) Заявление-декларацията за месечна социална помощ се подава еднократно в рамките на една календарна година с изключение на случаите, когато в рамките на същата година е отказано отпускането или отпуснатата месечна социална помощ е прекратена.

(4) Към заявление-декларацията се прилагат:

1. документи за брутните доходи от:

2.

(5)

(6)

(6) При обработване на молбите общинските служби за социално подпомагане задължително изискват по служебен ред необходимата им информация от териториалните структури на Националната агенция за приходите, от бюрата по труда, от териториалните управления „Социално осигуряване“ и от други държавни и общински институции както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят в 14-дневен срок от датата на поискването ѝ.

(7) За лица с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, които не разполагат с необходимите документи, удостоверяващи наличието на условия за упражняване правото им на социално подпомагане, се представя удостоверение от Държавната агенция за бежанците, издадено на основание чл. 54, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците.

(8) В случаите, когато е прието заявление-декларация с нередовни или липсващи документи, на лицето се дава 14-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности или за представяне на липсващите документи.

Чл. 27

(1) В срок до 20 дни от подаването на заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(2) Социалната анкета се изразява в установяване на факти и обстоятелства, които имат отношение в конкретния случай към правото на подпомагане на заявителя и неговото семейство.

(3) Социалната анкета включва:

1. проверки в дома на лицето и/или семейството по настоящ адрес;

2. проучване и анализиране на документи;

3. събиране на информация.

(4) В случай че документи и информация са налични в административен орган, те се изискват и обработват служебно.

(5) В случай че поради отсъствие на лицето или семейството проверката не може да бъде извършена в дома, социалният работник оставя уведомление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, в което се определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция „Социално подпомагане“ за справка.

(6) Ако в срока по ал. 5 лицето не се яви, се прави повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3-дневен срок за явяване в дирекция „Социално подпомагане“.

(7) Ако в срока по ал. 6 лицето не се яви за справка в дирекция „Социално подпомагане“, социалният работник отразява в социалния доклад всички установени факти и обстоятелства по ал. 3, т. 2 и 3 и прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за цялостно извършване на социална анкета.

(8) При извършване на социалната анкета се вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка.

(9) Въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада по ал. 1 социалният работник прави предложение за отпускане или за отказ на помощта, за нейния вид и размер.

Чл. 28

(1) В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция „Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(2) В 14-дневен срок от издаването на заповедта заинтересуваното лице се уведомява писмено.

Чл. 29

(отменен)

(1) Решението на ръководителя на общинската служба за социално подпомагане може да се обжалва от заинтересуваните лица пред ръководителя на областната служба за социално подпомагане в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

(2) Ръководителят на областната служба за социално подпомагане се произнася в 14-дневен срок с решение съгласно приложение № 4, което може да се обжалва пред съда по реда на Закона за административното производство.

Чл. 30

Дирекция „Социално подпомагане“ може да предоставя обобщена информация за лицата и семействата, придобили право на социално подпомагане, при отправено искане за достъп до такава информация по реда на Закона за достъп до обществената информация.

Чл. 31

(1) Месечните помощи се отпускат от първо число на месеца на подаването на заявление-декларацията и се изплащат най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска помощта, в рамките на бюджетната година с изключение на помощите за декември, които се изплащат най-късно до 31 януари на следващата година.

(2) Изплащането на помощите може да се извършва касово чрез лицензиран пощенски оператор или безкасово по лична платежна сметка на правоимащото лице, обозначена с Международен номер на банкова сметка (International Bank Account Number – IBAN), водена от доставчици на платежни услуги, лицензирани от БНБ, и клонове на доставчици на платежни услуги, осъществяващи дейност на територията на страната.

Чл. 32

(1) Месечните помощи се прекратяват със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.

(2) Месечните помощи се прекратяват:

1. от 1-во число на месеца, през който безработното лице е отказало да полага общественополезен труд по чл. 12, ал. 6;

2.

3. от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.

(3)

(4) При настъпване на промяна в обстоятелствата, въз основа на които е отпусната месечна социална помощ, подпомаганото лице е длъжно в едномесечен срок да уведоми писмено съответната дирекция “Социално подпомагане” за всички настъпили промени, като попълва декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(5) Всяка промяна в обстоятелствата, във връзка с която месечната помощ се изменя, спира, възобновява или прекратява, се отразява в допълнителен анкетен лист на лицето или семейството по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(6) Месечните помощи се изменят, спират, възобновяват или прекратяват считано от 1-во число на месеца, следващ месеца на настъпване на съответната промяна, с изключение на случаите по ал. 2, т. 1 и чл. 12, ал. 5.

Чл. 33

(отменен)

(1) При промяна на условията, при които е отпусната помощта, подпомаганите лица са длъжни в срок най-късно един месец от настъпването на промяната в тях да уведомят общинската служба за социално подпомагане чрез подаване на нова молба-декларация.

(2) Лицата, неизпълнили задължението по ал. 1, се лишават от помощ за срок една година.

Чл. 33а

Със заповед на директора на дирекция “Социално подпомагане” или на упълномощено от него длъжностно лице се лишават от социални помощи лицата по чл. 12б, ал. 2, чл. 14, ал. 5 и 6 и чл. 15, ал. 2 от Закона за социално подпомагане.

Чл. 34

Общинските служби за социално подпомагане водят задължителна документация за отпуснатите помощи, чийто срок за съхранение е 10 години, считано от месеца на прекратяването им.

Чл. 35

(отменен)

Отпуснатите, но неполучени по вина на лицата и семействата помощи, с изключение на помощите по чл. 15, се възстановяват в общинските бюджети в 3-месечен срок от деня на отпускането им.

Чл. 35а

(1) Директорът на дирекция “Социално подпомагане” в 7-дневен срок от получаване на сигнал или при самосезиране издава заповед за извършване на проверка за установяване на недобросъвестно получени социални помощи по чл. 14а от Закона за социално подпомагане.

(2) Длъжностните лица, извършили проверката по ал. 1, съставят констативен протокол в два еднообразни екземпляра, като единият се връчва на проверяваното лице в 7-дневен срок.

(3) В 3-дневен срок от връчването на констативния протокол по ал. 2 проверяваното лице може да представи писмени възражения пред директора на дирекция “Социално подпомагане”.

Чл. 36

(1) Социалните услуги се предоставят в общността и в специализирани институции.

(2) Социални услуги, които се предоставят в общността, са:

1. социални услуги в домашна среда:

2. дневен център:

3. център за социална рехабилитация и интеграция;

4. социални услуги от резидентен тип:

5. приют;

6. социален учебно-професионален център;

7. звено „Майка и бебе“;

8. център за обществена подкрепа;

9. център за работа с деца на улицата;

10. приемна грижа;

11. обществени трапезарии.

(3) Специализирани институции за предоставяне на социални услуги са:

1. дом за деца, лишени от родителска грижа;

2. дом за пълнолетни лица с увреждания:

3. дом за стари хора.

(4)

(5) При необходимост и съобразно потребностите на населението на всяка община могат да се разкриват и други видове социални услуги.

(6) Социалните услуги могат да се предоставят краткосрочно и/или дългосрочно.

(7) Изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане утвърждава методически ръководства и/или указания за работа по предоставяне на социални услуги.

Чл. 36а

(1) По предложение на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане разрешава:

1. откриване, промяна на вида и/или промяна на капацитета на социалните услуги, когато са делегирани от държавата дейности и отговарят на стандартите и критериите за социални услуги;

2. закриване на социални услуги, когато са делегирани от държавата дейности.

(2) Към предложението по ал. 1 се прилагат следните документи:

1. мотивирано решение на общинския съвет за откриване, закриване, промяна на вида и/или промяна на капацитета на социалната услуга, в което задължително се посочват капацитетът на социалната услуга и датата на влизане в сила на решението;

2. мотивирано решение на общинския съвет за откриване, закриване, промяна на вида и/или промяна на капацитета на социалната услуга, в което задължително се посочват капацитетът на социалната услуга и датата на влизане в сила на решението;

(3) При констатирано нарушение на критериите и стандартите за социални услуги изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане разрешава закриване, промяна на вида и/или капацитета на социалните услуги, когато са делегирани от държавата дейности, по мотивирано предложение на инспектората по чл. 5, ал. 4 от Закона за социално подпомагане.

(4) Когато предложението по ал. 3 е за закриване на социални услуги за деца, задължително се изисква и становище на председателя на Държавната агенция за закрила на детето.

(5) В 14-дневен срок от получаване на предложенията по ал. 1 или 3 изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане със заповед разрешава или отказва откриването, закриването, промяната на вида и/или капацитета на социалните услуги.

(6) Заповедта по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 36б

В едномесечен срок от датата на откриване или закриване на социални услуги, които не са делегирани от държавата дейности, кметовете на общини или органите на управление на лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане, предоставящи услугите, са длъжни писмено да уведомят Агенцията за социално подпомагане за вида и капацитета на услугите.

Чл. 37

(1) Кметът на общината може да възлага управлението на социалните услуги след провеждане на конкурс.

(2) Конкурсът по ал. 1 се открива със заповед на кмета на общината, в която се определят:

1. условията за участие и изискванията към кандидатите;

2. характеристиките и спецификата на предоставяните социални услуги;

3. финансирането и начинът на предоставяне на средствата;

4. документите за участие;

5. датата, часът и начинът на провеждане на конкурса;

6. крайният срок и мястото за подаване на документите;

7. крайният срок за обявяване на резултатите от конкурса;

8. начинът на оценяване;

9. други специфични условия.

(3) В конкурсите по ал. 1 могат да участват доставчици на социални услуги, които са вписани в регистъра на Агенцията за социално подпомагане.

Чл. 38

(1) Обявлението за провеждане на конкурса по чл. 37, ал. 1 се публикува поне в един национален и един местен всекидневник най-малко 45 дни преди датата на провеждането на конкурса.

(2) Конкурсът се провежда от комисия, определена със заповед от кмета на общината.

(3) В комисията по ал. 2 се включва и представител на Агенцията за социално подпомагане.

(4) В 14-дневен срок от провеждането на конкурса комисията извършва оценка на кандидатите по следните критерии:

1. съответствие на кандидата на предварително обявените условия;

2. опит на кандидата в предоставянето на социални услуги и търговска репутация;

3. работен капацитет на кандидата и квалификация на кадрите;

4. финансова стабилност на кандидата;

5. представена от кандидата програма за развитие на социалните услуги;

6. други изисквания.

(5) Комисията съставя протокол за своята работа и класира участниците в конкурса.

Чл. 39

(1) Въз основа на протокола по чл. 38, ал. 5 кметът на общината в 3-дневен срок издава заповед, с която определя спечелилия конкурса кандидат.

(2) Резултатите от конкурса се съобщават на участвалите в него лица в 7-дневен срок от издаването на заповедта по ал. 1.

(3) Заповедта подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Обжалването на заповедта по ал. 1 не спира изпълнението й.

Чл. 39а

(1) Въз основа на заповедта по чл. 39, ал. 1 кметът на общината и кандидатът, класиран на първо място, сключват договор, с който се уреждат:

1. предметът на договора — вид и обем на предлаганите социални услуги;

2. цената на договора;

3. гаранциите за използването на предоставените бюджетни средства;

4. правата и задълженията на страните;

5. срокът на договора;

6. санкции при неизпълнение.

(2) Договор по ал. 1 може да се сключи и при наличие на единствен кандидат чрез пряко договаряне.

(3) Кметът на общината предоставя копие на договора по ал. 1 на Агенцията за социално подпомагане в 7-дневен срок от сключването му.

(4) Срокът на договора по ал. 1 не може да е по-кратък от две години и по-дълъг от 5 години.

Чл. 40

(1) Лицата, които желаят да ползват социални услуги, подават писмено заявление по настоящия си адрес съответно до:

1. директора на дирекция „Социално подпомагане“ – за социалните услуги, които са делегирани от държавата дейности;

2. кмета на общината – за социалните услуги, които са местни дейности;

3. органа на управление, когато доставчикът на социалните услуги е лице по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат копие от експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК или медицински протокол на ЛКК, ако има такива, документ за самоличност – за справка, като при необходимост органите по ал. 1 могат да изискват и други документи.

(3) В случай че лицето, което желае да ползва социални услуги, е пълнолетно лице, поставено под запрещение, към заявлението по ал. 1 се прилагат и: 1.копие от съдебното решение за поставяне под запрещение;

2. копие от удостоверение от органа по настойничеството и попечителството за учредяване на настойничество/попечителство;

3. становище на попечителя/настойника на лицето.

(4) Копие от експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК или медицинският протокол на ЛКК по ал. 2 и документите по ал. 3, т. 1 и 2 се представят само в случаите, в които органите по ал. 1 не разполагат с тях.

(5) Когато лицето по ал. 3 не може да предостави становището по ал. 3, т. 3, органите, до които е отправено заявлението, го изискват от попечителя/настойника.

(6) Органите по ал. 1, т. 1 и 2 предоставят консултация и информация на лицето относно всички видове социални услуги, които може да ползва, включително информация относно профила на услугите и условията за заплащане и освобождаване от такса за ползването им.

(7) Въз основа на подаденото заявление и приложените документи органите по ал. 1, т. 1 и 2 в 20-дневен срок подготвят социален доклад, който включва изводите от извършената социална оценка на потребностите на лицето и предложение за социалните услуги, които са в съответствие с идентифицираните потребности, с желанието и с личния избор на лицето, при спазване на чл. 16, ал. 2 от Закона за социално подпомагане.

(8) В случай че лицето не приема препоръчаните социални услуги, това се отразява в доклада по ал. 7.

(9) Лице, пострадало от домашно насилие или жертва на трафик, се настанява незабавно в кризисен център независимо от настоящия му адрес, като дирекция „Социално подпомагане“ по местонахождението на центъра предприема действия за подготовка на доклада по ал. 7. Когато лицето се придружава от дете и е негов родител или настойник, детето се настанява заедно с него.

(10) Когато лицето, пострадало от домашно насилие или жертва на трафик, е бременна жена или майка на дете, ненавършило три години, и е в риск да изостави детето си, тя се настанява незабавно в кризисен център или в звено „Майка и бебе“ заедно с детето. В случай че майката е придружена от друго свое дете – навършило три години, то също се настанява заедно с нея.

(11) Лице в състояние на криза от социален характер се настанява незабавно в социална услуга, подходяща да отговори на неговите потребности, независимо от настоящия му адрес, като дирекция „Социално подпомагане“ по местонахождението на услугата предприема координирани действия за подготовка на доклада по ал. 7.

(12) При непосредствена опасност за живота на лицата, настанени по реда на ал. 9 и 10, и на техните деца доставчикът на социалната услуга уведомява органите на Министерството на вътрешните работи по местонахождение на кризисния център или на звеното „Майка и бебе“.

(13) Когато настаняването на лицата по ал. 9, 10 и 11 се извършва от доставчик на социалната услуга по чл. 40, ал. 1, т. 2 и 3, той уведомява незабавно органите на Министерството на вътрешните работи и дирекция „Социално подпомагане“.

Чл. 40а

(1) Настаняването в специализирани институции и социални услуги в общността от резидентен тип, когато са делегирани от държавата дейности и местни дейности, се извършва със заповед съответно на:

1. директора на дирекция „Социално подпомагане“ – за делегираните от държавата дейности;

2. кмета на общината или на оправомощено от него длъжностно лице – за местните дейности.

(2) Извън случаите по ал. 1 предоставянето на социални услуги в общността, когато са делегирани от държавата дейности и местни дейности, се извършва с направление, издадено съответно от:

1. директора на дирекция „Социално подпомагане“ – за делегираните от държавата дейности;

2. кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице – за местните дейности.

(3) Заповедите по ал. 1 и направленията по ал. 2 се издават въз основа на доклада по чл. 40, ал. 7 при наличие на свободни места и се съобщават писмено на лицата в 14-дневен срок от издаването им, като могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Доставчик на социална услуга, когато е делегирана от държавата дейност, не може да откаже настаняване/ползване на услугата на лице, насочено от дирекция „Социално подпомагане“ по реда на ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 или по реда на Закона за закрила на детето, ако услугата отговаря на нуждите на лицето с оглед на предоставяните в нея дейности и нейния профил и ако в услугата има свободни места.

(5) Отчитането на заетостта на социална услуга, когато е делегирана от държавата дейност, се извършва въз основа на брой сключени договори след издадени заповеди/направления по реда на ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1.

(6) Заповедите и направленията по ал. 3 са валидни за срок един месец от датата на писменото им съобщаване на лицето. Срокът на валидност може да се удължи до три месеца в случаите на болнично лечение на лицето.

(7) В случаите, когато няма свободни места в социалната услуга, която отговаря на нуждите и желанията на лицето, то се вписва в регистъра на чакащите за настаняване/ползване на социална услуга от органите по чл. 40, ал. 1, т. 1 и 2.

(8) Предоставянето на социални услуги за деца се извършва по реда на Закона за закрила на детето и Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, приет с Постановление № 153 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2004 г., бр. 31 от 2005 г., бр. 93 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 57 от 2009 г., бр. 68 от 2012 г., бр. 89 от 2016 г. и бр. 34 и 79 от 2017 г.).

Чл. 40б

(1) Доставчикът на социални услуги организира извършването на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа и подготовката на индивидуален план за подкрепа на всяко лице, насочено по реда на чл. 40а, в срок до 20 работни дни от постъпването на лицето в услугата.

(2) Когато заявлението по чл. 40, ал. 1 е подадено до лице по чл. 40, ал. 1, т. 3, органът на управление е длъжен в срока по ал. 1 да организира извършването на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа и подготовката на индивидуален план за подкрепа на лицето.

(3) Оценката и планът по ал. 1 се разработват от мултидисциплинарен екип от социалната услуга, чийто състав се определя от нейния ръководител, като в екипа участват минимум двама специалисти (психолог, педагог/специален педагог, медицински специалист, социален работник, рехабилитатор, трудотерапевт или други подходящи специалисти).

(4) Екипът по ал. 3 извършва индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа в съответствие със следните принципи:

1. обективност и пълнота на оценката;

2. всеобхватност на анализа на потребностите на лицето;

3. включване на лицето във всеки етап на оценката.

(5) Оценката и планът се преразглеждат и актуализират при необходимост, но не по-късно от 12 месеца от изготвянето им, освен в случаите, когато лицето е прекратило ползването на услугата преди изтичането на този срок.

(6) Преди изтичане на срока на договора по чл. 40г, ал. 2 доставчикът на социални услуги извършва оценка, с която се установява дали са постигнати целите, заложени в индивидуалния план за подкрепа.

Чл. 40в

(1) Екипът по чл. 40б, ал. 3 в срока по чл. 40б, ал. 1 изготвя индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа и индивидуалния план за подкрепа, прилагайки правилата и методите на работа в услугата (интервюта, тестове, срещи и интервюта с роднини и близки на лицето, проучване на документи и становища на специалисти, анализ на домашната/семейната среда, наблюдения и други методи по преценка на екипа).

(2) Индивидуалната оценка на потребностите включва информация за използваните методи за извършване на оценката и анализ на потребностите на лицето с оглед на възможностите за социално включване, независим живот, възможности за подкрепа в домашна среда и други по преценка на екипа по чл. 40б, ал. 3.

(3) Индивидуалният план за подкрепа включва:

1. целите, които трябва да се постигнат за удовлетворяване на потребностите на лицето;

2. дейностите съобразно вида и профила на социалната услуга за постигане на целите за удовлетворяване на потребностите на лицето:

3. препоръки за мерки за подкрепа в домашна среда;

4. мерки за извеждане от специализираните институции и за социално включване (в случай че лицето е настанено в специализирана институция);

5. резултатите, които следва да се постигнат в краткосрочен и в дългосрочен план;

6. срок за изпълнение на плана;

7. други предложения на екипа.

(4) По преценка на екипа по чл. 40б, ал. 3 в плана по ал. 3 могат да бъдат включени и препоръки за мерки за подкрепа от социален, здравен, трудов, образователен и друг характер в зависимост от конкретните потребности на лицето.

(5) За задоволяване на здравните потребности на лицето, настанено в специализирана институция, се изготвя план за здравни грижи от лице с подходящо медицинско образование, който е неразделна част от плана по ал. 3 и включва:

1. медицинска история;

2. необходими превантивни мерки;

3. наличие на алергии;

4. потребности от зъболечение;

5. потребности от лечение или оздравителни програми;

6. имунизации и наблюдение;

7. хранене и диети;

8. рехабилитация;

9. лична хигиена.

(6) Оценката и планът се подписват от членовете на мултидисциплинарния екип и от лицето и в 3-дневен срок се предоставят на лицето и на органа по чл. 40, ал. 1, т. 1 и 2, издал заповедта/направлението.

(7) Когато лицето ползва повече от една социална услуга, индивидуалният план за подкрепа включва дейностите за постигане на целите, които ще се осъществяват от всички услуги. Координацията на разработването на плана се осъществява от доставчика на тази социална услуга, в която лицето получава 24-часова подкрепа, а ако не ползва такава услуга, координацията се осъществява от доставчика на тази социална услуга, която осигурява целодневна подкрепа на лицето.

(8) Във всички случаи, с изключение на настаняването по чл. 16б от Закона за социално подпомагане, в които оценката по ал. 2 покаже, че в конкретната социална услуга, делегирана от държавата дейност, чрез дейностите, за които се предоставя финансиране от държавния бюджет, не може да се осигурят потребностите на лицето, насочено по реда на чл. 40а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, доставчикът изпраща оценката и мотивиран отказ за предоставяне на услугата, както и мотиви за неприлагането на чл. 40а, ал. 4 до дирекция „Социално подпомагане“ и до лицето.

(9) В случаите по ал. 8, когато лицето и дирекция „Социално подпомагане“ не са обжалвали отказа по реда на ал. 10, дирекция „Социално подпомагане“ до 30 дни от изтичането на срока за обжалване на отказа предприема действия за настаняване или насочване на лицето към друга социална услуга, като до настаняването или насочването доставчикът, направил отказа, предлага на лицето тези дейности, чрез които е възможно да бъде подкрепено в рамките на услугата.

(10) Отказът по ал. 8 може да се обжалва от лицето и от дирекция „Социално подпомагане“ по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като до приключване на процедурата по обжалването доставчикът, направил отказа, предлага на лицето тези дейности, чрез които е възможно да бъде подкрепено в рамките на услугата.

Чл. 40г

(1) Доставчикът на социални услуги е длъжен да предостави на потенциалните потребители проект на договор за предоставяне на социални услуги и писмена информация относно:

1. описание на социалните услуги, които се предоставят;

2. опита на доставчика в предоставянето на социални услуги и квалификацията на персонала;

3. условията и правилата за ползване на услугите;

4. процедурата за подаване на жалби.

(2) Доставчикът на социални услуги сключва договор за предоставяне на услуги с потребителя и/или с негов законен представител. В договора се включват задължително:

1. правата и задълженията на страните по договора;

2. описание на дейностите;

3. размерът на таксата за социалните услуги – предмет на договора;

4. срок на договора;

5. условия и начин на прекратяване на договора.

(3) В случай че оценката по чл. 40б, ал. 6 установи необходимост от продължаване на ползването на социалните услуги от лицето и при желание от негова страна, срокът на действие на договора с доставчика се продължава.

(4) Доставчикът на социална услуга, делегирана от държавата дейност, уведомява дирекция „Социално подпомагане“ за всеки сключен, прекратен или продължен договор.

(5) Доставчикът на социална услуга, делегирана от държавата дейност, предоставя на дирекция „Социално подпомагане“ информацията по ал. 1 и информация относно всички дейности, които се извършват в социалната услуга, и техния профил.

Чл. 40д

(1) Доставчикът на социални услуги води регистър на потребителите.

(2) Воденият регистър съдържа информация за:

1. името, постоянния и/или настоящия адрес, датата на раждане и семейното положение на потребителите;

2. акта за настаняване или за приемане в социалната услуга;

3. името, постоянния и/или настоящия адрес и телефонния номер на настойник, попечител или близък роднина на потребителите;

4. името, адреса и телефонния номер на личния лекар на потребителите;

5. датата на настаняване /приемане;

6. датата и причините на напускане;

7. датата, часа и причината за смъртта в случаите, в които потребител е починал в специализирана институция или на когото е предоставяна социална услуга в общността.

(3) Доставчикът води книга, прономерована, прошнурована и подпечатана с печата на специализираната институция, която съдържа:

1. опис на паричните средства и материалните ценности, предоставени от настанените лица за съхраняване;

2. датата, на която са депозирани парите или материалните ценности;

3. датата, на която определена сума пари или материалните ценности са върнати на настанените лица или са били използвани от тяхно име, по тяхна молба, както и целта, за която са използвани;

4. име и длъжност на лицето, отговорно за съхраняването на паричните средства и другите материални ценности.

(4) Настанените лица, предоставили за съхраняване парични средства и други материални ценности, подписват предавателно-приемателен протокол, копие от който им се връчва.

Чл. 40е

Социалните услуги, предоставяни в специализирани институции, и социалните услуги в общността трябва да отговарят на следните стандарти и критерии за местоположение и материална база:

1. достъпност до социалната услуга и всички помещения в нея за хора с увреждания;

2. добре поддържана битова и околна среда;

3. осигуряване на възможност за ползване от всяко настанено лице на спално помещение, помещения за социални контакти, помещения за хранене, санитарни помещения и други с улеснен достъп до тях;

4. наличие на помощни средства за комуникация, на подходящи указателни табели за настанените лица със слухови, зрителни или други физически затруднения, както и на монтирани системи за повикване, снабдени с леснодостъпен бутон за алармен сигнал, навсякъде, където е необходимо;

5. предоставяне за всяко настанено лице на спално помещение, мебелирано и оборудвано по подходящ начин съобразно установените потребности на лицето и неговия личен избор;

6. осигурени отопление, осветление (като всички основни помещения имат пряко осветление), снабдяване с вода и вентилация на помещенията, съобразно санитарните норми и изискванията за безопасност;

7. спазване на санитарните и хигиенните норми за контрол върху разпространението на инфекции съобразно действащото законодателство.

Чл. 41

(1) Социалните услуги, предоставяни в специализирани институции и в общността, трябва да отговарят на следните стандарти и критерии за специализиран и хранене:

1. осигурен правилен режим на хранене, отчитащ изискванията на Закона за здравето и нормативните актове по прилагането му;

2. осигурена качествена, здравословна и питателна храна при отчитане на хранителните потребности и личния избор на потребителите и при спазване изискванията на Закона за здравето и нормативните актове по прилагането му;

3. съответствие на помещенията, в които се съхраняват хранителни продукти, на изискванията, определени от специализираните контролни органи, с изключение на социалните услуги по чл. 36, ал. 2, т. 4, “по чл. 36, ал. 2, т. 4” и “по чл. 36, ал. 2, т. 4”.

4. осигурено приготвяне на храната на потребителите в социалната услуга по чл. 36, ал. 2, т. 4 и 5 и ал. 3 или осигуряване на храненето чрез доставка на храна от външни доставчици.

(2) Социалните услуги, предоставяни в специализирани институции и в общността, трябва да отговарят на следните стандарти и критерии за здравни грижи:

1. осигуряване на съдействие за получаване на медицинска и стоматологична помощ, както и на други здравни грижи и услуги;

2. осигуряване на съдействие за снабдяване с предписаните лекарства;

3. определяне на служител с подходящо образование, отговорен за изпълнението на критериите и стандартите за здравни грижи.

(3) Социалните услуги, предоставяни в специализирани институции и в общността, трябва да отговарят на следните стандарти и критерии за образователни услуги и информация:

1. осигуряване на съдействие за участие в образователна програма в съответствие с възрастта и личния избор на потребителите;

2. осигуряване на достъп до информация.

(4) Социалните услуги, предоставяни в специализирани институции и в общността, трябва да отговарят на следните стандарти и критерии за организация на свободното време и личните контакти:

1. осигурена възможност на потребителите на социални услуги самостоятелно да организират свободното си време;

2. осигурена възможност на потребителите на социални услуги за лични контакти със семейството, приятелите и с други лица;

3. планиране и организиране на културни, спортни и други дейности и насърчаване на потребителите на социални услуги да участват в тях;

4.

(5) Социалните услуги, предоставяни в специализирани институции и в общността, трябва да отговарят на следните стандарти и критерии за обслужващ персонал:

1. съответствие на числеността на персонала с длъжностите по утвърдена от министъра на труда и социалната политика методика за предоставяне на социални услуги;

2. съответствие на числеността на персонала с длъжностите по утвърдена от министъра на труда и социалната политика методика за предоставяне на социални услуги;

3. осигуряване на възможности за повишаване квалификацията на персонала с оглед спецификата на работата с отделните групи потребители на социални услуги.

Чл. 41а

(1) В център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания могат да бъдат настанявани и деца/младежи с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи по реда на чл. 40а въз основа на специализирана експертна оценка на здравословното състояние и потребностите от постоянни медицински грижи, извършена от лечебно заведение за болнична помощ, определено със заповед на министъра на здравеопазването.

(2) Настаняване по ал. 1 се извършва, в случай че детето/младежът има тежък функционален дефицит на орган и/или система и са налице следните условия:

1. в центъра е осигурена 24-часова непрекъсната грижа от медицинска сестра и е гарантирана 24-часова възможност за консултация с лекар, назначен в центъра или осигурен от лечебно заведение по ал. 1;

2. решението на общинския съвет/заповедта за откриване на центъра за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания е/са съгласувани с министъра на здравеопазването и в тях изрично е посочено, че в центъра могат да се настаняват деца/младежи с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи;

3. центърът разполага с необходимото оборудване за обезпечаване на здравните потребности на децата/младежите с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи.

(3) Лечебните заведения по ал. 1 осъществяват следните дейности:

1. специализирана експертна оценка на здравословното състояние и потребностите на деца/младежи с увреждания от постоянни медицински грижи, въз основа на която се извършва настаняване в център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания;

2. периодична оценка, минимум веднъж седмично, на здравното състояние на настанените в център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания;

3. участие в изготвянето и актуализирането на плановете за медицински грижи на настанените в център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания;

4. консултиране на дирекция „Социално подпомагане“ при разработването на индивидуалните планове за действие на настанените в център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания и на доставчика на социалната услуга при разработването на индивидуалните планове за грижи;

5. предоставяне на предписания на работещите в център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания медицински сестри по отношение на медицинските и здравните дейности, необходими за настанените деца/младежи с увреждания, както и осигуряване на дежурства от медицински сестри, при необходимост;

6. осъществяване на консултативна помощ, диагностика и лечение на настанените в център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания;

7. хоспитализация на настанените в център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания, при необходимост;

8. съдействие за превеждане на настанените в център за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания в лечебни заведения при необходимост от диагностика и лечение в структури с по-високо ниво на компетентност.

(4) Извършването на дейностите по ал. 3 се финансира от бюджета на Министерството на здравеопазването по критерии и ред, определени с методика на министъра на здравеопазването.

(5) Центровете за настаняване от семеен тип за деца/младежи с увреждания, в които се отглеждат деца/младежи с потребност от постоянни медицински грижи, осигуряват постоянните медицински грижи при спазване на методика на министъра на здравеопазването. Методиката съдържа и изисквания за необходимото обзавеждане и оборудване за обезпечаване на потребностите на децата/младежите от постоянни медицински грижи.

(6) Контролът по спазването на методиката по ал. 5 се осъществява от регионалните здравни инспекции.

Чл. 41б

(1) Доставчиците на социални услуги са администратори на лични данни съгласно Закона за защита на личните данни.

(2) Обмяната на информация между дирекции „Социално подпомагане“ и доставчиците на социални услуги, делегирани от държавата дейности, се извършва по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Чл. 42

(отменен)

Агенцията за социално подпомагане води регистър на лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане, които могат да предоставят социални услуги.

Чл. 43

(отменен)

(1) За вписване в регистъра лицата по чл. 42 подават до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане заявление по образец съгласно приложение № 5 и представят единен идентификационен код (ЕИК) на лицето, когато е търговец или кооперация, код БУЛСТАТ на юридическото лице, когато не е търговец.

(2) Лицата по чл. 42, които не са вписани в търговския регистър към Агенцията по вписванията, подават до изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане заявление по образец съгласно приложение № 5, към което се прилагат решението за първоначална съдебна регистрация, удостоверение за актуално състояние, издадено от компетентния съд не по-рано от 6 месеца от датата на подаване на заявлението, и карта за идентификация по регистър БУЛСТАТ.

(3) Лицата по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Закона за социално подпомагане прилагат към заявлението по ал. 1 легализиран превод на документите, удостоверяващи регистрацията по националното им законодателство.

(4) Комисията по ал. 1 спазва следната процедура при издаване на лицензите:

1. разглежда молбите по реда на постъпването им;

2. при необходимост може да поиска становище от други специалисти за социалния ефект от дейностите, за които се иска лиценз;

3. може да изисква от кандидатите да представят допълнителна документация;

4. в срок 14 дни от постъпване на документите прави мотивирано предложение до ръководителя на Националната служба за социално подпомагане за издаване или отказване на лиценз.

(8) Комисията взема решения с обикновено мнозинство.

(8) При установена неточност или непълнота в документите по чл. 42 комисията уведомява лицето в 3-дневен срок и дава указание за отстраняването ѝ.

(5) За предоставянето на социални услуги, за които е необходим сграден фонд, той се удостоверява при подаване на заявлението по ал. 1 или в срок до 7 дни преди началото на предоставяне на социалната услуга със:

1. документ за собственост или документ, удостоверяващ основанието за ползване на обекта;

2. разрешение за ползване на строеж от Дирекцията за национален строителен надзор;

3. индивидуален регистрационен номер на обекта от регистъра на обектите с обществено предназначение съгласно Наредба № 9 от 2005 г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 50 от 2006 г., бр. 61 от 2008 г. и бр. 14 и 38 от 2011 г.).

(6) В случаите на отказ за издаване на лиценз комисията излага писмено мотивите си.

Чл. 44

(отменен)

Представените документи по чл. 42 се съхраняват в Националната служба за социално подпомагане съгласно Закона за Държавния архивен фонд и са достъпни за всички заинтересувани лица.

(4) Удостоверението по ал. 1 се издава в два екземпляра, като първият се предоставя на заявителя или на упълномощено от него лице, а вторият остава в Агенцията за социално подпомагане.

Чл. 45

(отменен)

Отказът на ръководителя на Националната служба за социално подпомагане за издаване на лиценз подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 46

(отменен)

Срокът на издадения лиценз за извършване на социални услуги е 5 години. След изтичането на този срок притежателят на лиценза подава нова молба за подновяването му заедно с необходимите документи.

7. в случай че удостоверението по чл. 44, ал. 1 не е получено в 3-месечен срок от издаването му.

(5) Заличените от регистъра лица са длъжни да върнат в Агенцията за социално подпомагане удостоверението, издадено по реда на чл. 44, ал. 1.

Чл. 47

(отменен)

(1) За дейността на комисията се води следната задължителна документация:

1. регистър за постъпилите молби;

2. протоколна книга;

3. регистър за издадените лицензи.

(2) Регистърът по ал. 1, т. 3 съдържа:

1. името, седалището и адреса на получателя на лиценза;

2. вида на лицензираната дейност;

3. номера и датата на издадения лиценз, срока на валидност;

4. датата на връчване на лиценза и подписа на получателя;

5. датата на подновяване или отнемане на лиценза.

Чл. 48

(отменен)

(1) При издаване или подновяване на лиценз се заплаща такса в размер 10 000 лева.

(2) Платената такса се внася във фонд „Социално подпомагане“

Чл. 49

(отменен)

При констатирани нарушения ръководителят на Националната служба за социално подпомагане издава заповед за отнемане на лиценза, придружена с писмени мотиви, които се съобщават на заинтересуваните лица в срок до 7 дни след датата на издаването на заповедта.

Чл. 50

(отменен)

Заповедта на ръководителя на Националната служба за социално подпомагане може да бъде обжалвана по реда на Закона за административното производство.

Чл. 51

(отменен)

Нов лиценз може да бъде издаден след изтичане на една година от отнемането му.

Чл. 52

(1) За упражняване на обществен контрол при осъществяване на дейностите в областта на социалните помощи и социалните услуги с решение на общинския съвет се създава обществен съвет със следните функции:

1. съдействие за провеждане на политиката в областта на социалните помощи и социалните услуги в общината;

2. съдействие и подпомагане за разработване на областни стратегии, общински програми, планове и проекти, свързани със социалните помощи и социалните услуги;

3. съдействие за координиране на дейността по предоставяне на социални услуги от лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане;

4. контрол върху качеството на социалните услуги в съответствие с утвърдените критерии и стандарти;

5. изготвяне на становища за откриване и закриване на специализирани институции за социални услуги на територията на общината.

(2) Общественият съвет се състои най-малко от 7 души, като в състава му се включват ръководители на социални услуги, представители на лица по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане и други заинтересувани органи, лица и организации, имащи отношение към дейностите в областта на социалните помощи и социалните услуги.

(3) Членовете на обществения съвет са длъжни да спазват нормативните изисквания за защита на информацията за потребителите на социални услуги и подпомаганите лица и семейства, която им е станала известна при осъществяването на тяхната дейност.

Чл. 53

Обществените съвети имат право да изискват и да получават информация от общинските служби за социално подпомагане за дейността в областта на социалните помощи и социалните услуги.

Чл. 54

При установяване на пропуски и при сигнали за нарушения при осъществяване на дейностите в областта на социалните помощи и социалните услуги обществените съвети уведомяват писмено председателя на общинския съвет и инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

Чл. 54а

(1) С цел защита на интересите на потребителите на социални услуги и упражняване на обществен контрол могат да се създават съвети на потребителите на социални услуги, на техните настойници или попечители.

(2) Съветите по ал. 1 имат съвещателни функции при осъществяване на дейностите по предоставянето на социални услуги и следят за качеството им.

(3) При констатирани нарушения съветите по ал. 1 уведомяват писмено инспектората към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

§ 1

(1) По смисъла на правилника:

1.

2. “Семейството” включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до придобиване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак).

3. „Родител, отглеждащ сам дете/деца“ е лице, което поради вдовство, развод или несключен граждански брак отглежда сам деца до 18-годишна възраст, както и навършилите пълнолетие лица, в случай че продължават да учат, до придобиване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст.

4.

5.

6. „Безработни“ са всички лица в трудоспособна възраст, които са регистрирани в бюрата по труда и активно търсят работа.

7.

8. „Неправителствени организации“ са обществени, религиозни, политически и синдикални организации, сдружения и фондации.

9. „Доходи“ за отпускане на социални помощи по реда този правилник са всички брутни приходи, произхождащи от:

10. Не се считат за доходи при определяне размера на социалните помощи:

11. „Специални училища“ са училищата по чл. 68 – 73 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 68 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 19 от 1999 г. и бр. 53 от 2001 г.).

12. „Нетрудоспособна възраст“ е възрастта под 16 години и над определената в чл. 68, ал. 1 - 3 от Кодекс за социално осигуряване възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

13.

14. „Програми и мерки за заетост“ са програми и мерки, които се реализират на основание на Закона за насърчаване на заетостта и Националния план за действие по заетостта.

15. „Доставчици на социални услуги" са държавата и общините, както и вписаните в регистъра на Агенцията за социално подпомагане лица по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане.

16. „Потребители на социални услуги" са лицата и семействата, които ползват социални услуги в общността и в специализирани институции.

16а. „Социална услуга - резидентен тип“ е форма на социална услуга за задоволяване на ежедневните потребности за ограничен брой лица - не повече от 15, които предоставят възможност за живеене в среда, близка до семейната.

17. „Личен асистент" е лице, полагащо постоянни грижи за дете или възрастен с трайно увреждане, или за тежко болен, за задоволяване на ежедневните му потребности.

18. „Социален асистент" е лице, предоставящо комплекс от услуги, насочени към социална работа и консултации на потребителите и свързани със задоволяване на потребностите от организация на свободното време и осъществяване на контакти.

19. „Домашен помощник" е лице, предоставящо услуги в домашни условия, насочени към поддържане на хигиената на обитаваното жилище, пазаруване и приготвяне на храна, пране и други комунално-битови дейности.

20. „Домашен социален патронаж" е комплекс от социални услуги, предоставяни по домовете, свързани с доставка на храна; поддържане на личната хигиена и хигиената на жилищните помещения, обитавани от потребителя; съдействие за снабдяване с необходимите технически помощни средства и съоръжения; битови услуги и др.

21. „Дневен център за деца и/или младежи с увреждания“ и „Дневен център за пълнолетни лица с увреждания“ са форми за подкрепа на деца, младежи и пълнолетни лица с трайни увреждания, в които се създават условия за обслужване, отговарящи на ежедневните и рехабилитационните им потребности, както и на потребностите от организация на свободното време. Потребителите се подпомагат от професионалисти с цел социално включване и превенция на настаняването им в специализирана институция.. В случаите, когато предоставянето на услугите е седмично, обслужването на потребителите е от понеделник до петък.

21а. „Дневен център за деца и/или младежи с тежки множествени увреждания“ и „Дневен център за пълнолетни лица с тежки множествени увреждания“ са форми на подкрепа на деца, младежи и лица с над 90 на сто вид и степен на увреждане или трайно намалена работоспособност с определена чужда помощ, в невъзможност за самообслужване, в които лицата се подпомагат от професионалисти с цел социално включване и превенция на настаняването им в специализирана институция. В дневните центрове са създадени условия за обслужване, отговарящи на ежедневните и рехабилитационните потребности на потребителите.. Капацитетът на социалната услуга е до 30 места.

21б. „Дневен център за стари хора“ е форма на социална услуга за подкрепа на лица, навършили възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл. 68, ал. 1 – 3 от Кодекса за социално осигуряване, свързана с предоставяне на храна и подпомагане на социалното им включване..

22. „Център за социална рехабилитация и интеграция“ е форма на почасова подкрепа на деца/пълнолетни лица, свързана с извършване на рехабилитация и социални и психологически консултации, съдействие за професионално ориентиране и реализация, възстановяване на умения за водене на самостоятелен живот, изготвяне и осъществяване на индивидуални програми за социално включване, включително за хора със зависимости..

23. „Център за временно настаняване“ е форма на социална услуга, предоставяна на бездомни лица за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарната година, който при необходимост може да се удължава до 6 месеца. Центърът осигурява място за живеене, съдействие за включване в курсове за квалификация и преквалификация и други обучителни курсове и/или за намиране на работа, както и за социалната адаптация на потребителите.

24. “Приемна грижа” е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на роднини или близки или в приемно семейство.

25. “Кризисен център” е комплекс от социални услуги за деца и/или лица, пострадали от насилие, трафик или друга форма на експлоатация, които се предоставят за срок до 6 месеца и са насочени към оказване на индивидуална подкрепа, задоволяване на ежедневните потребности и правно консултиране на потребителите или социално-психологическа помощ, когато се налага незабавна намеса, включително чрез мобилни екипи за кризисна интервенция.

26. „Център за настаняване от семеен тип“ е място за живот в среда, близка до семейната, за ограничен брой лица – не повече от 15. Центърът може да се ползва в комбинация с други социални, здравни, образователни и други услуги и в съответствие с потребностите на настанените лица. В центъра се предоставя подкрепа на деца със/без увреждания, младежи или пълнолетни лица с висока степен на зависимост от грижа и на стари хора.

27. „Защитено жилище“ е форма на социална услуга за пълнолетни лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, които, подпомагани от специалисти, водят относително самостоятелен начин на живот в среда, близка до семейната. Капацитетът на услугата е до 8 места.

28. „Обществена трапезария“ е форма на социална услуга, насочена към задоволяване на потребностите от храна за хора, които не могат да си я осигуряват сами.

29. „Център за обществена подкрепа“ е форма на социална услуга, в който се извършват дейности, свързани с превенция на изоставянето, превенция на насилието и отпадане от училище, деинституционализация и реинтеграция на деца, обучение в умения за самостоятелен живот и социална интеграция на деца от резидентна грижа. В центъра се извършват: социално и психологическо консултиране на деца и семейства в риск; оценяване на родителски капацитет, посредничество в случаи на родителско отчуждение и конфликт при развод/раздяла, оценяване и обучение на бъдещи приемни родители и осиновители, консултиране и подкрепа на деца с поведенчески проблеми, реализиране на социални програми за деца и семейства в риск..

30. „Краткосрочни услуги" са услугите, предоставяни за срок до 3 месеца.

32. „Преходно жилище“ е форма на социална услуга:

33. „Наблюдавано жилище“ е форма на социална услуга за пълнолетни лица с увреждания или лица от 18- до 25-годишна възраст, които са били настанени извън семейството по реда на Закона за закрила на детето, осигуряваща настаняване и условия за водене на самостоятелен начин на живот. Подкрепата на лицата от специалисти се осъществява извън услугата чрез психологически, социални, правни и трудови консултации. Капацитетът на услугата е до 6 места.

34. „Социален учебно-професионален център“ е форма на социална услуга, насочена към професионално обучение на лица с определена степен намалена работоспособност, навършили 18 години.

35. „Приют“ е форма на социална услуга, предоставяна за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарната година за определена част от денонощието (от 17,00 ч. на текущия ден до 10,00 ч. на следващия ден) на бездомни лица и семейства при неотложна необходимост от задоволяване на базовите им потребности, свързани с осигуряване на подслон, храна, хигиена и социално консултиране.

36. “Дом за деца с физически увреждания” е специализирана институция, предоставяща комплекс от социални услуги на деца с физически увреждания, установени с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

37.

38.

39. „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост“ е специализирана институция за хора с водеща диагноза „умствена изостаналост“, установена с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, в която са създадени условия за обслужване, отговарящи на ежедневните, социалните и терапевтичните потребности и на потребностите от организация на свободното време и личните контакти на потребителите.

40. „Дом за пълнолетни лица с психични разстройства“ е специализирана институция за хора с водеща диагноза, попадаща в обхвата на психичните разстройства, установена с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, в която са създадени условия за обслужване, отговарящи на ежедневните, социалните и терапевтичните потребности и на потребностите от организация на свободното време и личните контакти на потребителите.

41. „Дом за пълнолетни лица с физически увреждания“ е специализирана институция за лица с физически увреждания, установени с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, в която са създадени условия за обслужване, отговарящи на ежедневните, социалните и терапевтичните потребности и на потребностите от организация на свободното време и личните контакти на потребителите.

42. „Дом за пълнолетни лица със сетивни нарушения“ е специализирана институция за лица със сетивни нарушения, установени с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, в която са създадени условия за обслужване, отговарящи на ежедневните, социалните и терапевтичните потребности и на потребностите от организация на свободното време и личните контакти на потребителите.

43. „Дом за пълнолетни лица с деменция“ е специализирана институция, предоставяща комплекс от социални услуги на лица с деменция или болест на Алцхаймер, установена с медицински протокол от ЛКК и/или с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

47. „Кучета, водачи и асистенти на хора с увреждания“ са кучета, обучени в специализирани училища, което се доказва със сертификат за преминато обучение, отличителна служебна екипировка и знаци.

(2) Съжителстващите на семейни начала лица се подпомагат като семейство.

(3) По смисъла на глава трета „Социални услуги“ от правилника:

1. „Физическо увреждане“ е частична или пълна загуба на фина или груба двигателна способност на части от тялото, водеща до нарушена способност за придвижване, самообслужване и/или социална адаптация. Нарушаването на двигателната способност следва да е удостоверено с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК;

2. „Младежи“ са лица на възраст от 18 до 35 години включително;

3. „Криза от социален характер“ е ситуация, в която едно лице е в безпомощност, нестабилност или в опасност за живота, не подлежи на хоспитализация и не е в състояние да се справи само или с помощта на другиго, и за чието овладяване са необходими незабавни координирани действия на институциите.

4. „Висока степен на зависимост от грижа“ се отнася за пълнолетни лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 71 на сто, установена с експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

5. „Профил на социална услуга“ е целевата група/целевите групи, на които се предоставя.

§ 1а

На учениците, настанени в домове за деца, по смисъла на чл. 36, ал. 3, т. 1, както и на децата, ползващи социална услуга – резидентен тип по смисъла на чл. 36, ал. 2, т. 7, букви „а“, „в“ и „г“, от I до ХII клас включително или до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, за джобни разходи на месец се предоставят средства в размер, определен с решение на Министерския съвет за съответната година, които се изплащат по бюджетите на общините, на чиято територия се намират съответните услуги.

§ 2

Инвалидите с трайни увреждания, на които намалената работоспособност е установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или са я навършили в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата си по правилника пожизнено, независимо от определения в експертното решение срок.

§ 3

Месечните целеви помощи за отопление за 1998 г. по молби, подадени в едномесечен срок от обнародването на правилника в „Държавен вестник“, се отпускат считано от 1 ноември 1998 г.

§ 4

За българските граждани на възраст над 70 години, които не са подменили документите си за самоличност, адресната регистрация се смята за постоянен адрес.

§ 5

Правилникът се приема на основание § 3 от заключителните разпоредби на Закона за социално подпомагане.

§ 6

Изпълнението на правилника се възлага на министъра на труда и социалната политика.

§ 7

В срок до 31 октомври 2020 г. трудовото възнаграждение, получено по реда на § 43, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г.), и свързаните с него плащания не се считат за доходи при определяне размера на социалните помощи.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 26, ал. 1

Приложение № 1 към чл. 26, ал. 1

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 27, ал. 1

Приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 Дирекция „Социално подпомагане

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 28, ал. 1

Приложение № 3 към чл. 28, ал. 1

Приложение 4 Приложение № 4 към чл.29, ал.2

(отменен)

Приложение 5 Приложение № 5 към чл.43, ал. 5

(отменен)

Приложение 6

(отменен)

Приложение 1а

Приложение № 1а към чл. 27, ал. 3 ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“......................................... УВЕДОМЛЕНИЕ До.................................................................................... (име, презиме, фамилия) Постоянен адрес: гр./с...................................................................................... ж.к./кв................................................................................, бл......................; вх............; ет.........; ап......................... бул./ул................................................. №........................... Във връзка с подадена от Вас заявление-декларация за отпускане на...................................................................................................................... социална помощ беше направено първо/второ посещение на дата:..........................г. в..........................ч., при което не бяхте намерен/и в дома Ви. На основание чл. 27, ал. 3/чл. 27, ал. 4 ППЗСП следва да се явите в срок от 3 дни за справка в дирекция „Социално подпомагане“................................................................................................ Моля носете лична карта и следните документи:........................................................................................................................................................................................................................................................................... Приемно време: Всеки делничен ден от 9,00 до 17,00 ч. Извършил проверката: 1...................................................................................... (име, фамилия и длъжност) 2...................................................................................... (име, фамилия и длъжност) Дата:.......................................

Приложение 1б

Приложение №1б към чл. 32, ал. 4 Д Е К Л А Р А Ц И Я От....................................................., ЕГН....................... (име, презиме, фамилия) Настоящ адрес:............................................................ (област, община, гр. (с.), ул., №, ж.к., бл., вх., ап.)......................................................................................... Във връзка с отпуснатата ми месечна социална помощ със Заповед №................. от............................. съгласно т. ХVI от заявление-декларацията декларирам настъпилата промяна в обстоятелствата, при които ми е отпусната помощта:......................................................................................... (доходи на лицето или семейството, имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост и други обстоятелства) Прилагам:.................................................................. Дата:.................... Декларатор:..................... Гр....................... (подпис)

Приложение 8

(отменен)

Приложение 9

(отменен)

Приложение 10

(отменен)

Приложение 11

(отменен)

Приложение 12

(отменен)