Решение № 5921 от 30.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5921 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100508019 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 5535 от 27.03.2024г., постановено по гр.д. № 2745/2022г. по описа на СРС, 165-ти състав, е отхвърлен предявения от М. В. О. срещу фондация „Позитивни умения на личността в социума“, осъдителен иск за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психическо и емоционално страдание, причинени на ищцата от противоправни действия и бездействия на служители на Кризисен център „Надежда“ към ответната фондация, изразяващи се в неосъществяване на необходимия надзор над непълнолетната дъщеря на ищцата- С. В. О., ЕГН:**********, настанена в Кризисен център „Надежда“, съгласно Заповед №ЗД/Д-С-СК019/24.04.2020г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“- Сердика.

Със същото решение фондация „Позитивни умения на личността в социума“ е осъдена да заплати на М. В. О. сумата от общо 426 /четиристотин двадесет и шест/ лв., представляваща заплатени разноски за медицинска интервенция по медикаментозен аборт по желание във Втора САГБАЛ „Шейново“ ЕАД по отношение на С. В. О., ЕГН:

**********, ведно със законната лихва от датата на подаване в съда на исковата молба20.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 86,77 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, а М. В. О. е осъдена да заплати на фондация „Позитивни умения на личността в социума“ сумата от 959,14 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на Столична община като трето лице – помагач на страната на ответника фондация „Позитивни умения на личността в социума“.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 426 лева, 1 представляваща обезщетение за имуществени вреди е подадена в срок въззивна жалба от ответника Фондация „Позитивни умения на личността в социума“, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Жалбоподателят поддържа, че решението на екипа на кризисния център да бъде позволено на детето да пренощува при приятеля си било постъпило след края на работното време на ОЗД, поради което нямало възможност да бъде поискано тяхното разрешение. Решението било в интерес на детето, тъй като в противен случай имало съществен риск от бягство на детето от кризисния център, освен това детето щяло да бъде под контрола на възрастен. Не било ясно кое съдът приема за вредоносен резултат и поради каква причина. Не се установявала и причинно-седствена връзка между настъпилата бременност и твърдяното противоправно поведение като твърди, че забременяването на детето би могло да настъпи и по време на престоя му при неговата майка. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявени иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата М. В. О. е подала отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Счита, че посочените в жалбата причини детето да бъде допуснато да напусне кризисния център не били оправдателни, тъй като центърът имал задължението да осигурява пребиваването на детето в защитена среда през цялото време на неговия престой. Сочи, че непланираното и несъгласувано с родител забременяване на 15-годишни дете представлявало вредоносен резултат, а причинно-следствената връзка се установявала от доказателствата по делото, доколкото развитието на бременността съвпадало със забременяване в нощта, в която на детето е било позволено да пренощува при приятеля си. Представени били и доказателства за плащане на разходите относно аборта. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 426 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди е подадена в срок въззивна жалба и от Столична община в качеството й на трето лице – помагач на ответника. В жалбата са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част поради липса на причинно-следствена връзка между забременяването на детето и поведението на служителите на кризисния център. Сочи се, че не било доказано по безсъмнен начин, че забременяването на детето е настъпило в периода, в който е пренощувало при приятеля си, това би могло да стане и в периодите, в които детето било пренощувало в дома на своята майка. Развива и съображения, че отговорност за вредата могло да носи само физическото лице, което било отговорно за противоправното поведение, но не и юридическото лице, което е възложило неговата работа. Моли съда да отмени решението в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищцата М. В. О. не е подала отговор на въззивната жалба.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди е подадена в срок въззивна жалба от ищцата М. В. О., в която са развити съображения за неправилност на решението в посочената част поради материална незаконосъобразност. Сочи, че с писмо на Държавна агенция за закрила на детето по повод жалба на ищцата, последната била уведомена за извършена проверка в кризисния център, при която било установено, че центърът бил позициониран в апартамент на първия етаж, което позволявало лесен достъп на външни лица; че не бил упражняван достатъчен контрол над излизанията на децата от центъра и че майката не е запозната и не е съгласувала плана за лични грижи на дъщеря й, както и че детето имало контакти с лица, от които следвало да бъде закриляно. В писмо на Столична община било посочено, че кризисният център бил дал разрешение на детето а пренощува 2 при приятел без за това да е уведомен Отдел „Закрила на детето“ и майката, В писмото изрично било записано, че с помощта на майката с предоставяне на технически средства детето било успяло да завърши учебната година. С оглед на това жалбоподателката счита, че деликтната отговорност се носела от екипа на кризисния център. От многобройните жалби, подадени от ищцата, се установявала нейната ангажираност с положението на детето, както и изпитваните от нея притеснения в тази насока. Сочи, че детето било принудено от служители на кризисния център да води дела срещу собствената си майка, което се установявало от показанията на самата С. О. в първоинстанционното производство. От същите показания се установявало и колко била благодарна на своята майка, както и че през същия период майка й получила псориазис на нервна почва. Счита претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в психическо и емоционално напрежение от противоправното поведение на служителите на ответника, за доказани от доказателствата по делото. Сочи, че възникналата бременност и нейното прекратяване били негативно преживяване за детето, но следвали да се отчитат и чувствата на майката от този факт, която е страдала заедно с дъщеря си и е изпитвала възмущение от действията на кризисния център. Поддържа, че служителите на кризисния център настройвали дъщерята срещу майката, в която насока от показанията на детето се установява, че виждала майка си пред центъра и искала да бъде при нея, но служителите не й позволявали, взели й телефона и не й позволявали да говори с майка си, а също така я накарали да подпише молба за защита от домашно насилие срещу нея. Моли съдът да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Фондация „Позитивни умения на личността в социума“, в която са развити съображения за нейната неоснователност. Жалбоподателят поддържа, че фактите по делото били установени правилно от първоинстанционния съд. Правилно съдът бил приел, че потребител на социалната услуга било детето, както и че родителят не могъл да претендира неимуществени вреди от некачественото изпълнение на социалната услуга и по-специално от неосъществения надзор. Родителят имал правото да иска прекратяване на настаняването на детето извън семейството по реда на чл. 29 и сл. от ЗЗДет. при приемане на съответните действия, чрез които да осигури най-добрия интерес на детето и реинтеграцията му в семейството. Сочи, че във въззивната жалба не били въведени конкретни доводи по отношение на пороците на първоинстанционното решение, като вместо това във въззивната жалба били изложени житейски съображения, които не кореспондирали с доказателствената съвкупност по делото. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач Столична община, в който са развити съображения за неоснователност на жалбата, тъй като родител на потребителя на социална услуга нямал право да претендира вреди от нейното неправилно изпълнение, включително от разрешения престой на детето извън центъра. Недоказани били твърденията на ищцата за причинено от процесното деяние физическо заболяване – псориазис. Поддържа, че откриването на кризисния център било разрешено от Агенцията за социално подпомагане, поради което били изпълнени условията за неговото качествено функциониране на местоположението, на което се намирал. Също така характерът на социалната услуга и нейната организация не предполагала забрана за самостоятелно излизане на детето извън сградата. Сочи, че било малко вероятно детето да е забременяло през периода 21 – 22.07.2020г., тъй като то още през месец юли се оплакало от закъснение на месечния цикъл. Забременяването могло да настъпи в периода 04-05.07.2020г., когато момичето било при майка си. Излага съображения, че прекъсването на давността било извършено в домашна среда след взето решение на проведена среща в ОЗД Сердика с представители на ДАЗД, АПС, кризисния център и майката, като детето следвало да пребивава при майка си от 20.08.2020г. до 31.08.2020г., но на 25.08.2020г. момичето избягало 3 от дома на майка си и на 04.09.2020г. се прибрало в кризисния център. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността на решението по изложените в жалбата оплаквания, съдът намира следното от фактическа страна.

От приетата от първоинстанционния съд преписка на ОЗД към ДСП Сердика относно работата по открит случай с детето С. В. О. за периода от 20.06.2017г. до 21.12.2020г. се установява, че ищцата М. В. О. е осиновител на детето С. В. О., след като детето е било изоставено от биологичната си майка и след едно прекратено предходно осиновяване, като детето е било осиновено от ищцата на петгодишна възраст. През м.06.2017г. ищцата е подала заявление за ползване на социална услуга до ОЗД с твърдения за трудности в справянето с импулсивното поведение на дъщеря й. Вследствие на това на детето и майката са издадени направления за ползване на социални услуги в общността от 19.06.2017г., като специализираната работа е провеждана от психолози от Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Център за обществена подкрепа /КСУДС/ при Фондация „Асоциация Анимус“.