Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 602 от 25.10.2023, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 453/2023
Вид
Решение № 602
Подписан
25.10.2023
В сила
25.10.2023
Състав
ДИЯНА БОЖИДАРОВА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 17 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2, пр. второ · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 15, ал. 1 · Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина

Р Е Ш Е Н И Е

№ 602/25.10.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА -

НАЙДЕНОВА при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 453 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 17 от ППЗСП и е образувано по жалба на Ц.Г.К., ЕГН **********, в качеството ѝ на майка и законен представител на А.В.К., ЕГН **********, чрез адв. Г.С. – Ц., против Заповед № ЗСП/Д-РА/67/04.04.2023 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик.

В жалбата се твърди, че процесната заповед е немотивирана и е оспорена като незаконосъобразна. Изложени са съображения, че заповедта е издадена и при превратно тълкуване на законовите разпоредби. По същество се твърди, че въз основа на оспорената заповед било издадено Решение № 13-РД06-000 от 25.04.2023 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Пазарджик, с което частично е потвърдена процесната заповед. Неправилно обаче и при неизяснена фактическа обстановка бил определен размер на еднократната помощ. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменена оспорената заповед.

Изтъква се, че целият престой за лечение в Австрия е бил от тридесет и един дни, като пет от тях детето и родителят са били настанени в болница. Неправилно административният орган обаче отпуснал еднократната помощ само за тези пет дни на престоя в болницата и е отказал отпускането ѝ за останалия период.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и се представлява от адв. Ц., която поддържа жалбата. По изложени съображения моли съдът да отмени оспорената заповед. Претендира разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пазарджик оспорва жалбата като неоснователна и недоказана с писмен отговор вх. № 4706/02.06.2023 г. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител юрисконсулт С., която изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съдът да потвърди заповедта като издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на приложимия закон.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Считано от 2016 г. на жалбоподателя се налага периодично лечение на дете в чужбина.

Съгласно въведените законови изменения, лечението на деца в чужбина към настоящия момент се одобрява и финансира чрез Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Предвид това, със Заповед № РД-ВПЗ-01-1429 от 05.10.2022 г. на управителя на НЗОК е разрешено издаване на формуляр за планово лечение извън държавата-членка по пребиваване (формуляр S2), по реда на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, за извършване на диагностични и лечебни процедури (вкл. оперативно лечение) на А.В.К. в Ортопедична болница във Виена, Австрия, считано от 14.02.2023 г., съгласно представена оферта и план на лечение. Със същата заповед е одобрено заплащане на лечението в определен размер и е одобрено заплащането на услуги по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредбата) както следва:

1. Престой на детето и един негов придружител, съобразно периода определен за лечение, както и преводачески услуги при необходимост.

2. Транспорт на детето и един негов придружител, съобразно периода определен за лечение.

Съгласно заповедта е сключен и Договор № РД-ЕМЗ-03-1276/06.10.2022 г., между НЗОК и жалбоподателя, като по аргумент от чл. 13 от същия, одобрените суми по заповедта се заплащат директно на лечебните заведения.

Издадена била и Заповед на управителя на НЗОК № РД-Е113-01-1802/02.12.2022 г., с която на А.В.К. се разрешава издаване на формуляр за планово лечение извън държавата-членка по пребиваване (S2), съгласно представена оферта и план за лечение, считано от 14.02.2023 г. Транспортът и престоят на детето и един негов придружител, както и преводачески услуги при необходимост, са одобрени с цитираната Заповед № РД-Е113-01-1429/05.10.2022 г.

Съгласно официално представена информация от страна на НЗОК, от получената във връзка с разрешеното лечение отчетна медицинска документация, лечението на детето в болницата във Виена е протекло в следната последователност:

1. Пътуване до Виена,

Австрия - на 13.02.2023 г. Самолетните билети за майката и детето са осигурени от НЗОК.

2. Прием и лечение в болницата в периода от 14.03.2023 г. до 17.03.2023 г. Операцията на детето се е състояла на 15.03.2023 г.

3. Отстраняване на конците под рентгенов контрол - амбулаторно, на 02.03.2023 г. от 10.00 ч.

4. Поставянето на предварително изработена шина - на 08.03.2023 г.

5. На 16.03.2023 г. е проведен контролен преглед за състоянието на новата шина, като лечебното заведение е посочило, че след това детето може да пътува обратно за България.

6. Връщането обратно до гр. София е извършено на 18.03.2023 г., поради невъзможност за осигуряване на самолетни билети за 17.03.2023 г. Самолетните билети са осигурени от НЗОК.

Предвид това, от страна на НЗОК е представена и информация, че лечението на детето и престоят на неговата майка във Виена са били в периода от 13.02.2023 г. до 18.03.2023 г.

На 29.03.2023 г. в НЗОК са постъпили финансово-отчетните документи от лечебното заведение във Виена, свързани с проведеното лечение, които потвърждават посочената хронология.

На 24.03.2023 г., с вх. № ЗСПД-РА/67/24.03.2023 г. жалбоподателят е подала заявление – декларация до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Пазарджик за отпускане на целева помощ по реда на чл. 17 от ППЗСП за дневни разходи на А.К. и придружител за периода 13.02.2023 г. - 18.03.2023 г., ведно с приложени доказателства за проведеното лечение и престой във Виена.

Последвало е издаване на оспорената заповед, с която е отпусната помощ по реда на чл. 17 от ППЗСП за сумата от 684,92 лв., без формулирани мотиви относно периода за който е отпусната помощта и относно начина по който е изчислена.

Заповедта е обжалвана по административен пред Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП) – Пазарджик с жалба вх. № ВОЗ-94Ц-00-1410/07.04.2023 г.

Последвало е издаване на Решение № X 13-РД06-0003/25.4.2023 на Директора на РДСП – Пазарджик, с което оспорената заповед е отменена частично, както следва:

„в частта касаеща размера, по жалбата на Ц.Г.К., с адрес: ...срещу заповед за отпусната еднократна помощ за лечение в чужбина по чл. 17 ал. 1 от ППЗСП № ЗСП/Д-РА/67/04.04.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Пазарджик.“, с което на практика е отхвърлена жалбата, доколкото със заявлението се иска отпускане на помощ за 31 дни, а с жалбата пред горестоящия орган са изложени съображения относно отпускане на помощта именно за всичките дни. От мотивите на решението на директора на РДСП – Пазарджик става видно, че е възприето, че детето е било настанено за лечение в болнично заведение в чужбина в периода от 14.02.2023 г. до 17.02.2023 г. за 4 /четири/ дни и на 02.03.2023 г. 1 /един/ ден за контролен преглед или общо 5 /пет/ дни, за които правилно била отпусната еднократната помощ от ДСП – Пазарджик, като за останалата част от престоя липсвали данни за реално провеждано лечение. Предвид това решението на ДСП – Пазарджик е възприето за правилно. Констатирано е единствено, че ДСП – Пазарджик неправилно е изчислил размера на еднократната помощ, тъй като не са съобразени измененията в Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.

От представената по делото преписка става ясно и, че въз основа на решението на директора на РДСП – Пазарджик е издадена нова заповед от ДСП – Пазарджик изх. № 1303-РД01-0089 от 04.05.2023 г., с която е отпусната помощ отново за пет дни, в размер на 112 евро на ден, т.е. в общ размер на 1 095,25 лева. Съгласно Заповед № 1303-РД01-0090/04.05.2023 г. е наредено да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка на Заповед изх. № 1303-РД01-0089 от 04.05.2023 г., като бъде наредено единствено да се доплати разликата от сумата за петте дни. Съответно със Заповед изх. № ЗСП/Д-РА/67/О от 09.05.2023 г. е отпусната еднократна помощ в размер на 410,33 лева, с дописани ръкописно мотиви, че същата е доплащане на еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП. Последната заповед е връчена на жалбоподателя след сезиране на съда с процесната жалба срещу първоначалния акт.

В законоустановения срок по чл. 149, ал. 3 от АПК след издаване на решението на Директора на РДСП – Пазарджик, е подадена жалбата до съда против първоначалния административен акт.

Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Оспорената заповед е издадена от директора на съответната дирекция „Социално подпомагане“, който е натоварен с този вид правомощия съгласно изричната норма на чл. 13, ал. 2 от ЗСП. Предвид това, настоящият състав намира, че същата е издадена от компетентен орган.

Основното оплакване на жалбоподателя касае формата на издадената заповед, а именно, че същата не е мотивирана в изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В този контекст съдът намира следното: заповедта е издадена в писмена форма, с наименование на органа, който я издава, посочено е наименование на акта, адресат на акта, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Тоест изпълнени са всички реквизити на чл. 59, ал. 2, т. 1-3, 5-8 от АПК. По отношение на фактически и правни основания за издаване на акта – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, от съдържанието на заповедта не става ясно за какъв период, за кои дати и в какъв размер е отпусната помощ по реда на чл. 17 от ППЗСП, което съставлява порок във формата на акта. Предвид горните се установява, че заповедта не съдържа всички законоустановени реквизити, в това число описание на правните и фактически основания, наложили отпускане на помощта в първоначалния ѝ размер.

Следва в този контекст изрично да бъде посочено, че процесната заповед е оспорена по административен ред, като горестоящият орган е отменил частично заповедта, но само в частта определяща размера на помощта на дневна база. Едва от мотивите на решението на Директора на РДСП – Пазарджик става ясно, че помощ била отпусната за пет дни и то за кои точно пет дни.

От горните следва, че е отказано предоставяне на помощ по реда на чл. 17 от ППЗСП за останалите двадесет и шест дни от престоя във Виена, като подадената жалба по административен ред в тази част също е отхвърлена, макар и да не е изрично изписано в диспозитива на решението на РДСП – Пазарджик.

Предвид констатираните по-горе обстоятелства, следва да се отбележи, че при издаване на оспорения акт е допуснато нарушение на административно-производствените правила, доколкото същият е постановен преди изясняване на всички относими към спора факти и обстоятелства в изпълнение на чл. 35 от АПК. Посочената норма гласи, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая актът е постановен преди да бъде изискана и съобразена цялата относима към заявлението информация относно проведеното лечение и неговия период, така както е одобрено от НЗОК.