Протокол № 564 от 01.10.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 564 гр. Пазарджик, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Цветелина Н. Тодорова при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Н. Тодорова Въззивно гражданско дело № 20265200500716 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Жалбоподателите Община Пещера и Дневен център за деца и младежи с увреждания при Община Пещера, не изпращат представител.

За тях се явява адв. Н. Н., надлежно упълномощен.

Ответникът Н. М. К., редовно призована чрез адв. Л. К., не се явява. За нея се явява адв. Л. К., редовно упълномощен да я представлява.

Адв. И.: Не правя възражение, считам се за редовно уведомен. Знам за датата. На 23.09.2026 г. в служба „Призовки“ на Софийски градски съд съм получил официално призовката за днешното съдебно заседание. Да се даде ход на делото.

Адв. К.: С оглед изявлението на жалбоподателя, да се даде ход на делото.

Съдът като взе предвид становището на страните намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

Подадена е въззивна жалба против Решение № 268/03.06.2026 г. постановено по гр. дело № 20255240100389 по описа на РС – Пещера, с което решаващия състав е приел, че Заповед № 042 от 10.02.2025 г. на Кмета на Община-Пещера е издадена от некомпетентен орган, тъй като Кметът на община-Пещера, респ. община Пещера, не е работодател на ищцата, поради 1 което кметът на общината не притежава работодателска власт да прекратява трудовото правоотношение с ищцата и без да разгледа спора по същество е признал за незаконно, и е отменил уволнението на ищцата Н. М. К. извършено със Заповед № 042 от 10.02.2025 година на Кмета на Община-Пещера за незаконно и отменил уволнението извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ; възстановил е ищцата на заеманата от нея длъжност преди уволнението й -"социален работник“ в ДЦДМУ-Пещера и е осъдил Дневен център за деца и младежи с увреждания гр.Пещера при община-Пещера да заплати на Н. М. К. сумата от 5975.98 евро (в левова равностойност от 11 688 лева), представляваща обезщетение за оставянето й без работа след незаконното уволнение ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.03.2025г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 1497.93 евро заплатено адвокатско възнаграждение.

Осъден е Дневен център за деца и младежи с увреждания – гр. Пещера при община - Пещера да заплати по сметка на РС-Пещера сумата от 305.51 евро д.т. и разноски за вещо лице 153.39 евро.

С въззивната жалба се атакува първоинстанционния съдебен акт като се навеждат се твърдения за незаконосъобразност.

В жалбата се пресъздава съдържанието на отговорите на исковата молба на Община Пещера по отношение на законосъобразността на заповедта за уволнение.

Твърди се, че в нарушение на изискванията на ГПК ищцата не изложила в молбата всички обстоятелства, на които се позовава в това число по каква причина Центърът следва да бъде конституиран като страна в производството, което препятствало правото им на зашита.

В отговора на исковата молба били развити съображения, че исковата молба е недопустима поради липса на пасивна процесуална легитимация, тъй като ДПДМУ гр. Пещера не е работодател на ищцата и следователно не следва да бъде конституиран като страна по делото, поради липса на правен интерес.

С определение съдът конституирал ДЦДМУ - гр. Пещера като втори ответник по делото.

Едва при даване на ход по същество на 22.05.2026 г., в хода на устните състезания, процесуалният представител на ищцата направил твърдение за нищожност на заповедта за уволнение, поради липса на компетентност тъй като е подписана от кмета на общината като представител на Община Пещера за работодател, а действителният работодател на основание § 1, т. 32 от ДР на Закона за социалното подпомагане бил ДЦДМУ. Това съображение не се сочело в исковата молба, връчена към центъра и посочването му едва при хода по същество препятствало правото на защита на центъра.

С обжалваното решение на едно основание съдът уважил и трите иска като признал уволнението за незаконно и го отменил, възстановил ищцата на длъжността преди уволнението и на основание чл. 225, ал.1 КТ присъдил 2 обезщетение. Съдът основал извода си на § 1. т. I ДР на КТ. Не се е произнесъл по отношение на допустимостта и основателността на иска по отношение на общината, с което е приел, че са налице двама работодатели.

По съществото на спора относно наличието или липсата на чл.328, ал.1. т.5 KТ съдът не е изложил становище в мотивите на решението си.

Твърди се, че ДЦДМУ - гр.Пещера не е работодател на ищцата.

В мотивите си решаващият съд развил тезата, че центърът, а не Община Пещера е работодател, което означало, че заповедта за уволнение е издадена от некомпетентен орган. Това било единственият довод за отмяна на уволнението като незаконно и уважаване на исковете. С приемането му съдът е допуснал нарушение на материалноправната разпоредба на §1. т.1 ДР на КТ както и и чл.44 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/.

§1, т.1 ДР на КТ не била относима към центъра, тъй като не отговаря на изискването да е „друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател“.

Тези изисквания били предвидени при условията на кумулативна даденост.

Налагало се изясняване едва в настоящото въззивно производство на факти относно липсата на качеството работодател но отношение на ДЦДМУ, тъй като без да е сезиран с надлежна искова молба и съответно да ги е изяснил и установил неоснователно съдът формирал извод, че ДЦДМУ има качеството работодател.

Центърът бил разкрит с решение на ОС - Пещера № 111/27.08.2024г., приложено към жалбата, считано от 1.04.2025г. В т.1 от решението бил определен капацитета му, в т.2 обособена част от сграда - частна общинска собственост - Детски комбинат е предоставена за дейността на центъра. С т.3 на кмета на общината е възложено да предприеме необходимите действия за получаване на разрешение и разкриване на центъра. Решението е прието на основание чл.21, ал. 1, т.8 и т. 12 ЗМСМА и чл.36а от правилник за приложение на Закона за социално подпомагане.

Със заповед №557/16.11.2004г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, приложена към жалбата, на основание чл.6, т.4 от Закона за социално подпомагане и чл.36а ППЗСП било разрешено откриването на центъра и капацитета, определен от ОС - Пещера.

Длъжностното и поименното разписание на центъра, както и актуализацията на индивидуалните възнаграждения на служителите в центъра се утвърждавал от кмета на общината, който е и работодател, видно от 3 заповеди №341/24.04.2024г., №45/23.01.2025г. и №87/10.02.2025 г., приложени към жалбата. Именно кметът на общината сключвал трудови договори с персонала и прекратявал трудови правоотношения с всички служители. Той заплащал и заплатите на служителите, видно от удостоверение с изх. № от 17.06.2026г., приложена към жалбата. За пример към жалбата били приложени ведомостите за последните три месеца от трудовото правоотношение на ищцата /ноември и декември 2024г., както и януари 2025г./, от които е видно че кметът като работодател заплаща заплатите.

Центърът бил разпоредител с бюджетни средства, тъй като не е определен за такъв от ОС, видно от Бюджетът му е част от консолидирания бюджет на Община Пещера

Центърът чрез директора не поемал задължения по фактури и не сключвал договори. Всички договори за външни услуги , доставки и други, касаещи центъра се подписвали от кмета на общината.

Центърът не разполагал със собствено счетоводство, както и със самостоятелна банкова сметка, видно от удостоверение, издадено от кмета на общината изх.№ от 17.06.2026г., съответно не извършвал никакви плащания.

Плащанията за заплати, осигуровки на персонала, на цени по сключени договори се извършвали от сметката на общината при спазване на системата за двоен подпис от кмета и главния счетоводител на общината.

Предвид тези факти липсвала организационна и икономическа обособеност на ДЦДМУ - гр.Пещера. Същият бил неперсонифицирано лице, което изцяло зависело от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити.

Създаден с решение и се отчитал на ОС. Не разполагал със самостоятелна банкова сметка. От съществено значение е, че всички разплащания се извършват от общинската администрация. Самостоятелно центърът не може да поема задължения по договори, какъвто е случая с друг неперсонифициран субект. Това напълно опровергавало извода на съда, че центъра е работодател.

Необосновани били изводите на съда за наличие на някаква обособеност. Те били формирани без да е изяснена фактическата обстановка и да са събирани доказателства в този смисъл. Наличието на директор не било основание за обособеност, тъй като липсвали организационните, финансовите и икономически такива. Директорът дори не утвърждавал щатното разписание, длъжностните характеристики и вътрешните условия на труд.

Цитира практика на ВКС касаеща Управление "Образование и култура" при община - р-е № 325/22.07.2011г. но ГД № 954/2010г., ВКС/.

При това положение центърът не бил самостоятелен работодател. Такъв бил Община Пещера. Това било единствено основание за отмяна на уволнението, което обаче противоречи на материалния закон.

Твърди се, че исковата молба е недопустима по отношение на ДЦДМУ.

Излагат се подробни съображения от писмената защита.

4

Преповтарят се съображенията в същия смисъл, че Община Пещера чрез кмета на общината е действителният работодател и процесната заповед законосъобразно е била издадена от него.

Твърди се, че Заповед №43 не е нищожен акт, поради липса на компетентност, както неоснователно приема съдът в мотивите си. Трудовото право не познава фигурата на нищожен акт за прекратяване на трудово правоотношение, а също приема , че терминът „некомпетентост“ , на който съдът се позовава в мотивите си е неотносим към актовете по развитието на трудовото правоотношения. От съществено значение е обстоятелството, че в трудовото право се цени само наличието или не на условията на по §1, т.1 ДР на КТ.

Според трайната съдебна практика заповедите за прекратяване на трудово правоотношение не били ИАА. Не можело да бъде предмет на защита в исковия процес правото да се иска прогласяване нищожност на заповедта за уволнение, в този смисъл Решение № 45 7 от 11.04.2005 г. на ВКС по гр. д. № 4/2003 г., III г. о., Решение № 15^ от 4.05.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1/32/2000 г., Решение № 89/26.04.2011 г., постановено по гр. д. № 278/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др.

Съдът не бил обсъдил и съобразил и възражението, че исковете са недопустими, тъй като са предявени срещу центъра след изтичане на задължителния двумесечен срок по чл.358, ал.2, т.1 КТ.

Допуснато било нарушение на разпоредбата на чл.358, ал.2, т.1 КТ, за която съдът следвало да следи служебно.

Твърди се неоснователност на предявените искове .

При издаване на заповед №42 от работодателя материалният закон бил спазен. Спазено било изискването в мотивите на заповедта да са посочат качествата, които работодателят определя като липсващи. Те били ясно и конкретно посочени ясно и конкретно са посочени , както следва : 1. Да умее да работи в екип; 2. Да е комуникативна: 3. Да има умения за водене на преговори; 4. Да притежава социална компетентност; 5. Да е толерантна; 6. Да изслушва: 7. Да има способност да планира, организира и контролира дейности, свързани с изпълнение на преките й задължения; 8. Да притежава комуникативни способности и умения за решаване на нестандартни проблемни ситуации. 9. Да е лоялна тактична и коректна.

Спазено било основното изискване на съдебната практика по приложението на чл.328. ал. I. т.5 К Г - в заповедта за уволнение да се сочат липсващи те качества. В този смисъл е посочено Р-е №4/1.02.2021г. по ТД №4/2017г., ВКС. ОСГК.