Решение № 902 от 06.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000502846 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260031 от 17.05.2022 г., постановено по гр.д. № 186/2019 г. по описа на Окръжен съд-Враца, съдът е осъдил, на основание чл.

49 вр. чл. 45 ЗЗД, ОБЩИНА МИЗИЯ, да заплати на Н. М. К., сумата от 80 000 лв., представяща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от въззиваемата вследствие смъртта на баща й М. Т.

И., починал на ******** г. в резултат на пътен инцидент, настъпил на 15.12.2017 г. по време на движение на специален автомобил сметосъбирач марка „Исузу НКВ“ с рег.№ ********, управляван от служител на ОБЩИНА МИЗИЯ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ******** г. до окончателното й изплащане като е отхвърлил иска за разликата над 80 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв.

С определение № 260037 от 01.08.2022 г., постановено по гр.д. № 186/2019 г. по описа на Окръжен съд-Враца, съдът е оставил без уважение подадената от ОБЩИНА МИЗИЯ молба по чл. 248, ал.1 ГПК, с която е поискано изменение на решението в частта за разноските касателно присъденото по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА възнаграждение на процесуалния 1 представител на въззиваемата.

Недоволна от постановеното решение в осъдителната му част е останала ответната страна — ОБЩИНА МИЗИЯ, която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба. Със същата поддържа, че решението е необосновано, а поради това и неправилно, тъй като от изложените от първоинстанционния съд мотиви не може да бъде изведена действително формираната от него воля. Навежда и доводи, че съдът неправилно е приел за установено наличието на виновно и противоправно поведение на служител на общината, обуславящо ангажиране на отговорността по реда на чл. 49 ЗЗД.

Сочи, че отговорният служител по безопасността на работата е провел инструктаж на починалия в деня на инцидента, преди започване на работния ден, при който изрично му е указал, че няма право да се вози на външните стъпенки на специализирания сметосъбиращ автомобил и въпреки това той се е качил на стъпенката, с което поведение самостоятелно е причинил настъпването на инцидента и последвалата смърт.

Поддържа още, че останалите работници — свидетелят С. И., водач на автомобила, и Х. Р., сметосъбирач, също не са осъществили противоправно поведение, като са продължили осъществяването на трудовите си функции, въпреки че М. И. се е качил на стъпенката на камиона, доколкото нито един от тях не е имал ръководни или контролни функции по отношение на неговото поведение.

При условията на евентуалност въззивникът оспорва и размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение, като го намира за прекомерен. Твърди наличие на съпричиняване от страна на починалия в размер на 80 %, а не в приетия от първоинстанционния съд обем от 20%, както и неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението с оглед действително настъпилите неимуществени вреди в психоемоционалната сфера на въззиваемата.

В подкрепа на наведените възражения въззивникът излага подробни съображения и моли настоящия съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявеният иск. При условията на евентуалност иска намаляване на размера на присъденото обезщетение.

ОБЩИНА МИЗИЯ е подала и частна жалба по реда на чл. 248, ал. 3 2

ГПК срещу определение № 260037 от 01.08.2022 г., постановено по гр. д. № 186/2019 г. по описа на Окръжен съд — Враца. Със същата поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва извода на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ на въззиваемата, съответно намира, че не налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на нейния процесуален представител на основание чл. 38 ЗА.

Н. М. К. е депозирала писмени отговори на въззивната жалба и на жалбата, подадена по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК в законоустановения срок, с които оспорва същите като неоснователни. Излага подробни съображения за правилността и законосъобразността на обжалваните съдебни актове и иска тяхното потвърждаване.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Неоснователно е възражението на въззивника, че обжалваното решение е неправилно поради неговата необоснованост. Видно от мотивите на оспорения съдебен акт съдът е извел пространствени мотиви, обсъдил е всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и е изградил обосновани изводи във връзка с повдигнатия правен спор, като не се наблюдават сочените от въззивника противоречия в тях.

Пред въззивния съд страните не спорят, а се установява и от събраните пред първоинстанционния съд доказателства, че М. Т. И. е полагал 3 общественополезен труд в ОПТ в звено "БКС" към ОБЩИНА МИЗИЯ за периода 06.08.2017 год. до 15.12.2017 г по реда на чл. 12 вр. чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане и въз основа на сключен договор между ОБЩИНА МИЗИЯ и Дирекция „Социално подпомагане“. С договора ОБЩИНАТА е поела задължение да възложи на включените в програмата фирми и организации да осигурят провеждането на инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд на всяко безработно лице поотделно, преди започване на възложените общественополезни дейности. Проведеният инструктаж следва да бъде удостоверен с подпис на инструктираното лице в нарочно обособена за целта книга. Общината е поела и задължение да застрахова участващите в програмата лица със застраховка „Злополука“ по реда на Кодекса за застраховането, както и да определи длъжностно лице, което да следи за осигуряването и спазването на здравословните и безопасни условия на труд през времето, определено за полагане на общественополезен труд. На това длъжностно лице е възложено и ежедневно да отразява по график извършените от участниците в програмата дейности. В задължение на Дирекция „Социално подпомагане“ — гр. Оряхово е вменено да изисква от безработните лица декларация относно наличието на заболяване, противопоказно за извършване на определена дейност, както и представянето на съответните медицински документи. На дирекцията е възложено и ежемесечно да предоставя на ОБЩИНА МИЗИЯ списък на лицата, задължени да полагат общественополезен труд.

Безспорно е между страните, а е видно и представените писмени доказателства, че въззивникът не е изпълнил задължението си да включи починалия в списъка на застрахованите лица по групова застраховка "Злополука" по застрахователна полица № Е17360000021/ 24.02.2017 г.

Не се спори, а е видно и приложените заповеди и трудови договори, че на 10.10.2016 г. ОБЩИНАТА е назначила Т. П. Д. на длъжност "Ръководител звено "БКС". Ръководител на звеното от 23.08.2008 г. до 08.11.2013 г. е била М. Д. К.. От 20.06.2017 г. последната е назначена на длъжност „домакин“ и отговорник „Европейски програми и проекти“, а Т. Д. - на длъжност „Ръководител БКС“ и отговорник „Европейски програми и проекти“. И двете длъжности лица пряко отговарят за изпълнение на работата от безработните лица и извършват на тези лица начален, периодичен инструктаж на работното място.

4

Пред въззивната инстанция не се спори, а се установява и от представените по делото списъци, че М. И. е преминал инструктаж за безопасност на труда на 08.08.2017 г., 04.09.2017 г., 02.10.2017 г., 06.11.2017 г. и 05.12.2017 г. Точното съдържание на инструктажа не е установено.

Не е спорно, а е видно и от представените по делото графици, че на М.

И. е възложена следната дейност: месец август 2017 г. и септември 2017 дейност по натоварване на отпадъци на транспортно средство на обект централна градска част, централен парк / в гр.Мизия/, за месец октомври 2017 год. на същия обект му е възложена и дейността по почистване около контейнери и кофи за боклук, за месеците октомври, ноември и декември 2017 год. на М. И. е възложено да изпълнява на същия обект дейностите по натоварване на отпадъци на транспортно средство и почистване около контейнери и кофи за боклук.

Няма спор и за това, че въпреки горното, на 15.12.2017 год. на М. И. е възложено да изпълнява посочените по-горе дейности в с. Крушовица посредством специализирана сметосъбирачна машина марка "Исузу НКР" е peг. №********, собственост на ОБЩИНА МИЗИЯ, в екип с водача на автомобила С. И. И. и сметосъбирача Х. В. Р. - служители по трудово правоотношение с ОБЩИНА МИЗИЯ. От длъжностните характеристика на последните лица, не се установява наличие на специфични права и задължения във връзка с работата със специализирана работна техника. По делото са представени протоколи от проведени на тези лица обучения и инструктажи за здравословни и безопасни условия на труд, чието съдържание не е приложено. По делото не е приложена писмена инструкция за работа със сметосъбиращия камион.

Не се спори пред въззивната инстанция, че при изпълнение на възложената му и описана по-горе работа, на 15.12.2017 г., около 09:50 ч., в с.

Крушовица, община Мизия, М. Т. И. е претърпял злополука. Инцидентът е настъпил при падане на пострадалия по време на движение от стъпенката на специализиран сметосъбиращ автомобил марка „Исузу НКР“, с рег. № ********, управляван от водача С. И. И., вследствие на което същият е получил удар в областта на главата. Въпреки своевременно оказаната медицинска помощ и проведеното оперативно лечение, М. И. е починал на ******** г. Не е спорно, а е видно и от писмените доказателства по делото, че 5 във връзка с инцидента е образувано наказателно производство, което обаче е прекратено. Съответно при решаване на правния спор не намира приложение правилото на чл. 300 ГПК.

Конкретният механизъм на произшествието е установен от приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза и не се оспорва от страните пред въззивната инстанция. Съгласно експертното заключение произшествието е реализирано в населено място — с. Крушовица, на Тобразно кръстовище, при извършване на десен завой от сметосъбиращия автомобил от една улица към друга. Към момента на изпадането на пострадалия от стъпенката скоростта на движение на задната част на автомобила е била около 15,2 км/ч.

На задните стъпенки на автомобила са се намирали - от дясната страна Х. В. Р., а от лявата страна пострадалият М. Т. И.. При движението на автомобила по крива в завоя е възникнала центробежна сила, действаща върху телата на работниците, намиращи се върху задните стъпенки. Тази сила е повлияла върху устойчивостта им, като в този момент пострадалият вероятно е изпуснал ръкохватката на сметосъбиращия кош, вследствие на което е загубил равновесие и е паднал от стъпенката.

Страните не спорят, а това се установява и от приетото пред първоинстанционния съд заключение на съдебномедицинската експертиза, че смъртта на М. Т. И. е пряка последица от получената при падането от автомобила тежка закрита черепно-мозъчна травма, довела до прогресивно развитие на усложнения и летален изход.

От заключението се установява още, че М. Т. И. не е страдал от хронично или друго заболяване, противопоказно за изпълнение на възложената му дейност. Вещото лице е приело също, че установеното след падането повишено артериално налягане е било обусловено от самата травма, а не от предхождащо заболяване. В тази връзка от свидетелските показания на свидетелката Й. П., която е медицинска сестра към ОБЩИНАТА, става ясно, че на починалия не са правени предварителни прегледи на здравословното състояние преди настъпването на инцидента.