Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5926 от 02.07.2026, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Административно дело 978/2026
Вид
Решение № 5926
Подписан
02.07.2026
В сила
02.07.2026
Състав
Николай Диамандиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5926

Бургас, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - V-ти състав, в съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ

При секретар ДЕСИСЛАВА ФОТЕВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ДИАМАНДИЕВ административно дело № 20267040700978 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 145 от Административно процесуалния кодекс АПК/ във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане.

Образувано е по жалба на А. С. К., [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. Ловна, № 12 против Заповед 3СП/Д-А/3766-0/26.02.2026г., на Директор на ДСП-Бургас, потвърдена с Решение № 02-РД06-0013/07.04.2026г. на и. д. Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане-Бургас.

Жалбоподателят излага твърдения, че неправилно административният орган не е преценил, че не живее на семейни начала с Н. К., с която е разделен от 37 години и същата по настоящ адрес живее в [населено място]. По същество иска отмяна на оспорената заповед и да му бъде отпусната заявената целева помощ за отопление. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът - Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане-Бургас, в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата, сочи че към момента на подаване на заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление за жалбоподателя не са били налице условията за предоставянето й. Счита, че не са налице условията за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява от упълномощен представител, който поддържа становището за неоснователност на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима подадена в определения в закона срок, от легитимирано лице, срещу административен акт който подлежи на обжалване.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка.

Производството пред административния орган е образувано по подадено от А. С. К. заявление-декларация ЗСП/Д-А/3766/11.08.2025г. за отпускане на целева помощ за отопление. По заявлението е постановен отказ със Заповед № 3СП/Д-А/3766/01.09.2025год. на Директора на дирекция „Социално подпомагане" – Бургас, потвърдена с Решение № 02-РД06-0034/26.09.2025г. на и. д. директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Бургас. С решение №663/23.01.2026г. по адм. дело № 1903/2025г. по описа на Административен съд Бургас заповедта е отменена и преписката е върната за ново разглеждане от директора на ДСП Бургас. Във връзка с дадените със съдебното решение указания, административният орган е изискал с Писмо с № 0201-94A-00-0505/28.01.2026 г. от жалбоподателя в 14-дневен срок от получаването му да представи декларирани данни от съпругата му, която да подпише и заявлението-декларация. Жалбоподателят е получил писмото лично на 03.02.2026г., като в дадения срок не е предприел действия по изпълнение на указанията. Изготвен е нов социален доклад на 26.02.2026г., в който е направено предложение за отказ за отпускане на помощта с мотиви, че деклараторът е [семейно положение], не е изпълнил указанията за предоставяне на данни за съпругата му, поради което не може да се събере информация за имущественото и доходно състояние на съпругата му. Въз основа на изготвения социален доклад, със Заповед №3СП/Д-А/3766-0/26.02.2026г. на директора на дирекция „Социално подпомагане" - Бургac e отказана на жалбоподателя целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2025/2026г. С Решение № 02-РД06-0013/07.04.2026г. на и. д. Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане-Бургас е отхвърлена жалбата на К. срещу издадената заповед, като решаващият орган е посочил, че с решение №404/19.02.2026г. по гражданско дело № 6679/2025г. по описа на РС Бургас е прекратен брака на г-н К. с г-жа Н. К., същото е влязло в сила на 13.03.2026г., поради което към момента на постановяване на обжалваната заповед жалбоподателят е имал сключен брак и заявлението е следвало да бъде разглеждано като подадено от семейство.

Съдът, при извършената проверка по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, достигна до извод, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗСП, в предвидената писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и мотивиране на отказа с неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовности. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила.

Разгледано по същество, оспорването е неоснователно.

Заповедта е издадена при спазване на административно-производствените правила. Преди да я издаде, административният орган е спазил процедурата - изискал е и е приел социален доклад, изготвен въз основа на анкета от социален работник – чл. 27 от ППЗСП.

Според чл. 12 от ЗСП, социалните помощи, включително целевите такива, се отпускат след преценка на доходите, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта на поискалото ги лице, както и на други констатирани обстоятелства. Условията и редът за предоставянето на целевите помощи за отопление се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика, като за отоплителен сезон 2025/2026 г. приложима е Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Съгласно чл. 2, ал.1 от тази Наредба, право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП).

За да постанови обжалвания отказ, административният орган е приел, че не може да се направи необходимата проверка за установяване дали заявителят отговаря на условията на чл. 2, ал.1 от Наредба №РД-07-5/2008 г., тъй като за него има данни за сключен брак с Н. К., поради което не може да се определи достъпа до целева помощ за отопление поради недостатъчна информация относно нейните лични данни и социален статус. Както в развилото се първоначално административно производство по подаденото заявление-декларация ЗСП/Д-А/3766/11.08.2025г. за отпускане на целева помощ за отопление, в съдебното производство по обжалване на първоначално издадения отказ, обективиран в Заповед № 3СП/Д-А/3766/01.09.2025год. на Директора на дирекция „Социално подпомагане" – Бургас, така и в последващото административно производство по издаване на обжалваната по настоящото дело Заповед 3СП/Д-А/3766-0/26.02.2026г., на Директор на ДСП-Бургас и в проведеното съдебно производство, жалбоподателят нееднократно е посочил, че от повече от 35 години не живее със съпругата си, която по настоящ адрес живее в [населено място]. В постановеното Решение № 02-РД06-0013/07.04.2026г. на и. д. Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане-Бургас изрично е посочено, че с решение №404/19.02.2026г. по гражданско дело № 6679/2025г. по описа на РС Бургас е прекратен брака на г-н К. с г-жа Н. К., същото е влязло в сила на 13.03.2026г. Независимо, че решението е влязло в законна сила след датата на постановяване на оспорената заповед, същото е било постановено преди този момент, а видно от съдържанието й, не е взето предвид и не е обсъдено от административния орган при постановяване на отказа.

В ЗСП, ППЗСП и приложимата Наредба №РД-07-5/2008 г. не се дефинира понятието "фактическа раздяла" и не се уреждат правните последици от същата по отношение на намиращите в този статус лица. В тази връзка, при тълкуването на закона следва по аргумент на противното да се приеме, че фактическата раздяла е това, което не се включва в понятието "семейство" по см. §1, ал.1, т.2 от ДР на ППЗСП. При фактическата раздяла съпрузите, макар и неразведени, не могат да се приемат за целите на социалното подпомагане като обща единица, защото не живеят заедно и всеки от тях поотделно има различни жизнени потребности. В чл. 2, ал.3 от Наредба № РД-07-5/2008 г. се сочи, че при определяне на диференцирания доход за отопление се взема предвид основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето, като т. 1 предвижда лице, живеещо само, а т. 2 - лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство, и за всеки от съвместно живеещите съпрузи. Сочената разпоредба води до извод, че от значение за правото на целево подпомагане се явява обстоятелството дали съпрузите живеят съвместно, което в настоящия случай не е факт и не се оспорва от страна на административния орган. След като макар и формално К. да се счита за [семейно положение] към момента на подаване на заявлението, то към момента на издаване на оспорената заповед са били налице основателни данни в подкрепа на твърденията му, че не съжителства със съпругата си, поради което е следвало административният орган да разгледа заявлението му съгласно категорията "лице, живеещо само". Това се установява и от съдържанието на подаденото от лицето заявление – декларация за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2025/2026 г., където заявителят декларира, че не съжителства с други лица. Възможността лице, живеещо само, да получава целева помощ за отопление има изрично уредба в чл. 2, ал. 4, т.1 от Наредба №РД-07-5/2008 г. и именно установеното фактическо положение, че жалбоподателят живее сам, е това, което следва да определя критериите за преценка, които административният орган да изследва.

Доколкото административният акт не се основава на съображения, че заявителят не отговаря на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП, то за да се прецени дали К. има право на целева помощ, следва да се изясни дали същият, като лице, живеещо само, има средномесечен доход за предходните 6 месеца по-нисък или равен на диференцирания доход за отопление. Настоящият състав на съда намира, че без да извърши тази преценка, а директно отказвайки по съображения за недостатъчна информация относно имуществото и доходите на съпругата, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Бургас е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не е изследвал подробно и обективно обстоятелството дали жалбоподателят отговаря на условията за отпускане на целева помощ за отопление.

На следващо място административният орган не се е справил и с изпълнението на дадените указания на съда при отмяна на първоначално постановената заповед за отказ за предоставяне на целева помощ. Административният съд изрично е посочил, че заповедта следва да бъде издадена и при спазване на принципа на чл. 4 от АПК, а именно при съобразяване с целта на закона, изразяваща се в осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Като е продължил да изисква формално представяне на допълнителна информация от жалбоподателя, административният орган не е извършил дължимата обективна оценка и преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, от значение за правата на лицата, заявили нужда от социално подпомагане.

Така мотивиран съдът намира обжалваната заповед /поредна по отношение на същия жалбоподател/ за постановена в противоречие с материалния закон и при съществено нарушаване на административно-производствените правила, поради което същата следва да се отмени. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне, при стриктно изпълнение и съобразяване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

По аргумент от чл. 13, ал. 6 от ЗСП настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.