Определение № 7457 от 23.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7457 гр. ......, 23.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20231110160810 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 15 ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от СО чрез адв. Р. А. срещу Е. Г. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени при условията на акцесорност главен иск за заплащане на сумата от 4 518.11 лв., представляваща сбор от таксите за ползване на социална услуга – престой в ЦВН „.........“ за периода от месец октомври 2018 г. до месец март 2020 г., както и за периода от месец януари 2021 г. до месец август 2023 г., както и акцесорен иск за сумата от 993.47 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимите суми за периода от 20.10.2020 г. до 20.10.2023 г.

Исковата молба е уточнена с молба от 18.07.2024 г. Ищецът твърди се, че по силата на Заповед № ЗСУ-6/03.01.2012 г. Е. Г. В. и нейното дете – Г.Е.В. са настанени в Център за временно настаняване „.........“ в гр. ...... за срок от 3 месеца. Пребиваването на настаненото лице обаче е продължило за по-дълъг период поради социално-битови причини. На 01.06.2012 г. между СО и Е. Г. В. е сключен договор за доставка на социални услуги, който е продължен за неопределен срок съгласно решение на Обществения съвет за социална политика към СО от 08.06.2012 г. Ищецът сочи, че съгласно чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от договора потребителят на социални услуги се задължава да заплаща на доставчика месечна такса в размер на 30 % от личните си доходи до 22-ро число на месеца. Твърди, че за периода от месец октомври 2018 г. до месец март 2020 г., както и за периода от месец януари 2021 г. до месец август 2023 г. Е. Г. В. не е заплащала дължимите такси, поради което дължи общо сумата от 4 518.11 лв. Сочи, че личните доходи се определят на база възнаграждението за един работен календарен месец. Твърди още, че ответницата е изпаднала в забава по отношение на всяка една помесечна такса и дължи мораторна лихва. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба, След запознаване с материалите по делото, като отчете становищата на ищеца, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 02.02.2026 г., е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

По делото е приета като доказателство Заповед № ЗСУ-6/03.01.2012 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане ..........“, по силата на която и на основание чл. 40, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане във връзка с чл.

19, ал. 4 от Закона за социално подпомагане и молба с вх. № 94ИИ-1/03.01.2012 г. на Е. Г. В., същата, заедно със сина си – Г.Е.В., са настанени в Център за временно настаняване „Св.

1

Димитър“ /социална услуга от резидентен тип/ в гр. ......, ж.к. „..........“ по социални индикации за срок от 3 месеца, считано от 01.01.2012 г. Въз основа на издадената заповед е сключен договор за доставка на социални услуги /без посочена дата/ между СО в качеството й на доставчик на социални услуги и Е. Г. В. в качеството й на потребител на социални услуги, по силата на който доставчикът предоставя на потребителя социална услуга в общността – резидентен тип, делегирана от държавната дейност, финансирана от републиканския чрез общинския бюджет – Център за временно настаняване „.........“ (ЦВН) – гр. ......, ж.к. „..........“, бл. ............. от сключения договор центърът за временно настаняване представлява комплекс от социални услуги за бездомни лица, насочени към задоволяване на ежедневните и, потребности за срок не повече от 3 месеца в рамките на календарна година, а по изключение с решение на Обществения съвет към СО за неразрешимите случаи срокът може да бъде продължен. Посочено е, че договорът влиза в сила от 01.06.2012 г.

Съгласно сключения договор доставчикът предоставя на потребителя самостоятелно оборудвано легло в опредЕ. от администрацията на центъра стая в спалното помещение в сгР.та на доставчика - гр. ......, жк „..........”, бл. 464, вх. А, възможност за ползване на общите помещения в ЦВН, вещи за ползване по опис, предоставени от директора на ЦВН, съдействие за участие в програми за социална интеграция и ресоциализация, насочване към; подходящи социални заведения, насочване за консултации по проблеми, свързани със социалното подпомагане, помощ с цел обучение в общуването и поддържането на социални контакти, съдействие от социален работник за осигуряване на личен лекар/стоматолог, съдействие от персонала на ЦВН за получаване на спешна медицинска, стоматологична помощ, рехабилитация или други здравни грижи, когато това се налага (осъществяване на контакт, търсене на; транспорт, помощ за снабдяване с документи и др.), съдействие от социален работник за участие в налични образователни програми в съответствие с възрастта и личния избор на потребителя; насочване към подходящи учебни заведения; възможност самостоятелно да организира свободното си време; възможност за лични контакти със семейството си и с други лица в определени помещения и време; насърчаване за участие в културни, спортни и други дейности; информация за съдържанието на нормативните документи, отнасящи се до престоя и правата на потребителите на услуги. За предоставените услуги съгласно чл. 9 от договора потребителят дължи месечна такса, посочена в чл. 13 от сключения договор. Според чл. 13, ал. 1 потребителят се задължава да заплаща на доставчика месечна такса на основание чл. 17, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, освен в случаите на ал. 3 и 4 от настоящия член. Според ал. 2 от същата разпоредба потребителят заплаща месечна такса в размер на 30 (тридесет) на сто от личните си доходи, но не повече от действителните месечни разходи за издръжка на едно лице, изчислени съгласно чл. 2, ал. 1, т. 13, ал. 4, § 1 и § 1а от Допълнителните разпоредби на Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет /приета с ПМС № 91 от 21.04.2003 г., обн, ДВ. бр.40 от 29 Април 2003 г. и указанията на Агенцията за социално подпомагане, освен в случаите, изброени в следващите алинеи. Според ал. 3 потребителят заплаща месечна такса в размер на действителните месечни разходи за издръжка на едно лице, изчислено съгласно чл. 2, ал. 5, § 1 и § 1а от Допълнителните разпоредби на Тарифа за таксите за социалните услуги, финансирани от републиканския бюджет, ако: има вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля 500 лв., има сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане; прехвърлил е срещу заплащане собствеността върху недвижим имот и/или идеални части от него през последните 5 години и общата стойност на сделките надвишава 60-кратния размер на гарантирания минимален доход за съответния период; прехвърлил е чрез договор за дарение собствеността върху недвижим имот и/или идеални: части от него през последните 5 години.

Прието като доказателство е и писмо от СО до Центъра за временно настаняване „Св.

Димитър“ – ...... с вх. № 117/20.06.2012 г., с което директора на центъра е уведоменa, че във връзка с проведен Обществен съвет за социална политика е взето решение срокът на сключените договори за предоставяне на социални услуги да бъде продължен с цел разрешаване на социално-битовите проблеми на потребителите до закриване или промяна на 2 вида на социална услуга след издаване на Заповед на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

По делото не се спори, че в процесния период от 01.10.2018 г. до 30.03.2020 г., както и от 01.01.2021 г. до месец август 2023 г., на Е. Г. В. и на нейния син е предоставена социална услуга по смисъла на чл. 16 от Закона за социалното подпомагане / ДВ бр. 15 от 2010 г./. Видно от издадената и приета като доказателство Заповед № ЗСУ-6/03.01.2012 г. на Кмета на СО социалната услуга от резидентен тип се е извършвала от СО, като дейността е делегирана на директорите на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет, които са третостепенни разпоредители с бюджетни средства, включени в структурата на СО. Съгласно чл. 17 ЗСП /ред. ДВ бр. 18 от 2006 г./, действащ към момента на издаване на Заповедта за настаняване, социалните услуги се извършват срещу заплащане на такси или по договаряне от лицата, които ги ползват. Според ал. 2 на същата разпоредба таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет, се определят с тарифа, утвърдена от Министерски съвет, а таксите за социални услуги, финансирани от общинския бюджет, се заплащат по Закона за местните данъци и такси.

В светлината на гореизложеното, съдът намира, че таксите за социални услуги, финансирани от държавния и от общинския бюджет, представляват публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Предоставянето на социалните услуги въз основа на индивидуална оценка на потребностите и съобразно желанието и личния избор на лицата, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от ЗСП / ДВ бр. 15 от 2010 г./, не означава, че социалните услуги се предоставят от държавата и общината, като доставчици по § 1, т. 15 от ДР на ППЗСПЗЗ / ДВ бр. 27 от 2010 г., в сила от 9.04.2010 г./, на договорно основание, съответно, че заплащането на социалните услуги от потребителя (§ 1, т 16 от ДР на ППЗСП ДВ, бр. 40 от 2003 г.) е по договаряне. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ЗСП /ДВ, бр. 18 от 2006 г./, по договаряне се извършва заплащането на социални услуги, предоставени от лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от ЗСП, а не от държавата и общините. Задължението за предоставянето на такива услуги възниква въз основа на индивидуален административен акт (в случая - Заповед № ЗСУ-6/03.01.2012 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане ..........“) по реда на чл. 40а от ППЗСП за настаняване на Е. Г. В. и нейния син – Г.Е.В. в център за временно настаняване), въз основа на който и при настаняването и ползването на услугите, възниква и задължение за заплащане на съответната посочена по основание в закона такса, платима доброволно по посочения в чл. 4, ал.1 от Тарифа за таксите за социални услуги, финансирани от републиканския бюджет, ред, а при липсата на плащане - по реда за събиране на публичните държавни вземания, което е и за общинските такси (чл. 9а и сл. от ЗМДТ). Този извод не се променя от наличието на сключен договор между потребителката Е. Г. В. и доставчикът на услугата Център за временно настаняване „Св. Димитър“/ в този смисъл - Решение от 02.12.2014 г. по възз.гр.д. № 7912/2014 г. по описа на СГС, III-г с-в/. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че дори самият договор не предвижда заплащане на цена като задължение на потребителя срещу насрещно задължение на доставчика за предоставяне на услуга, а съдържа понятието „такса“, която се дължи от ползващото услугата лице и е точно определено, че същото се дължи на основание издадена въз основата на закона Тарифа.

Съобразявайки изложеното дотук, както и разпоредбата на чл. 14 ГПК, съдът счита, че претенцията на ищеца по същество представлява искане за събиране на публично държавно вземане и не е налице гражданскоправен спор, подведомствен на гражданския съд. Съгласно чл. 15, ал. 1 ГПК въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това. Предвид изложеното, съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В случая Е. Г. В. не претендира разноски, поради което и не следва да се присъждат такива.

По изложените съображения, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 02.02.2026г., с което е приключено съдебното дирене и даден ход на устните състезания.

Разпечатката съдържа 24 от 28 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d9e3e1c8-9094-4010-bd0a-ed8b5226ae77