Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор

Чл. 1

Този закон урежда обхвата и осъществяването на финансовото управление и контрол, както и принципите и изискванията към системите за финансово управление и контрол в организациите от публичния сектор.

Чл. 2

(1) Разпоредбите на закона се прилагат в организациите от публичния сектор.

(2) По смисъла на този закон организации от публичния сектор са:

1. бюджетните организации по смисъла на Закона за публичните финанси, както и общинските предприятия по смисъла на Закона за общинската собственост;

2.

3.

4.

5. организациите, разпореждащи се със средства, гарантирани от Република България;

6. организациите, разпореждащи се със средства по фондове и програми от Европейския съюз;

7. държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон;

8. търговските дружества, включително лечебните заведения, с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала;

9. търговските дружества, чийто капитал е изцяло собственост на дружествата по т. 8.

Чл. 3

(1) Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за осъществяване на финансовото управление и контрол във всички ръководени от тях структури, програми, дейности и процеси при спазване на принципите за законосъобразност, добро финансово управление и прозрачност.

(2) Ръководителите на всяко ниво в организациите по чл. 2 отговарят и се отчитат пред горестоящия ръководител за своята дейност по отношение на финансовото управление и контрол в структурите и звената, които ръководят.

(3) Ръководителите на търговските дружества с над 50 на сто общинско участие в капитала отговарят за състоянието на финансовото управление и контрол в дружествата и се отчитат пред общинския съвет. Общинският съвет представя информацията на кмета на съответната община съгласно чл. 8, ал. 1.

Чл. 4

(1) Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за определяне на целите на организациите, идентифициране на рисковете за постигането им и за въвеждане на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на този закон.

(2) Ръководителите на структури и звена, които изпълняват функциите на разплащателни, управляващи или междинни органи по фондове на Европейския съюз, отговарят за осигуряване на адекватни и ефективни системи за финансово управление и контрол в съответствие с изискванията на този закон и приложимите актове на Европейския съюз.

Чл. 5

(1) Финансовото управление и контрол в публичния сектор е цялостен процес, интегриран в дейността на организациите по чл. 2 и осъществяван от ръководството и служителите им.

(2) Финансовото управление и контрол се осъществяват чрез системи за финансово управление и контрол, включващи политики, процедури и дейности, въведени от ръководството на организациите по чл. 2, с цел да се осигури разумна увереност, че целите на организациите са постигнати чрез:

1. съответствие със законодателството, вътрешните актове и договори;

2. надеждност и всеобхватност на финансовата и оперативната информация;

3. икономичност, ефективност и ефикасност на дейностите;

4. опазване на активите и информацията.

5. предотвратяване и разкриване на измами и нередности, както и предприемане на последващи действия.

Чл. 6

(1) Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за постигане целите на организациите, като управляват публичните средства по законосъобразен, икономичен, ефикасен и ефективен начин.

(2) При изпълнение на програми и проекти, включващи повече от една организация и/или структура от публичния сектор, съответните ръководители се споразумяват в писмена форма за обхвата на управленската отговорност, която всеки от тях носи.

Чл. 7

(1) Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за:

1. определянето на целите на организациите, които ръководят разработването и прилагането на стратегически и годишни планове, планове за действие и индикатори за достигане на поставените цели;

2. идентифицирането, оценката и управлението на рисковете, застрашаващи постигането на целите на организациите;

3. планирането, управлението и отчитането на публичните средства с оглед постигане на целите на организациите;

4.

5. ефективното управление на персонала и поддържането нивото на компетентността му;

6. съхранението и опазването на активите и информацията от погиване, кражба, непозволен достъп и злоупотреба;

7.

8. разделянето на отговорностите по вземане на решение, изпълнение и осъществяване на контрол;

9.

10. осигуряването на функцията по вътрешен одит в съответствие с действащото законодателство;

11. наблюдението и актуализирането на системите за финансово управление и контрол и предприемането на мерки за подобряването им в изпълнение на препоръки от вътрешния одит и други проверки;

12.

13. осигуряването на антикорупционни процедури;

14. отчетността и докладването за състоянието на системите за финансово управление и контрол;

15.

16. осигуряването на условия за законосъобразно и целесъобразно управление, адекватно и етично поведение на персонала в организациите.

(2) Ръководителите на организациите по чл. 2 прилагат указанията за осъществяване на управленската отговорност, издадени от министъра на финансите във връзка с ал. 1, както и указанията, издадени от горестоящия им ръководител.

Чл. 8

(1) Ръководителите на организациите по чл. 2, ал. 2, т. 1, 5 и 6 – първостепенни разпоредители с бюджет, с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата, ежегодно до 31 март представят на министъра на финансите информация за функционирането, адекватността, ефикасността и ефективността на системите за финансово управление и контрол в организациите, включително за разпоредителите с бюджет от по-ниска степен, търговските дружества по чл. 2, ал. 2, т. 8 и 9, държавните и общинските предприятия към тях, за предходната година.

(2) Формата, съдържанието, сроковете, редът и начинът за представяне на информацията по ал. 1 се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 9

(1) Ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения.

(2) Делегирането по ал. 1 не освобождава ръководителя от отговорност за изпълнението на делегираните правомощия.

Чл. 10

(1) Ръководителите на организациите по чл. 2 осъществяват финансовото управление и контрол чрез следните взаимносвързани елементи:

1. контролна среда;

2. управление на риска;

3. контролни дейности;

4. информация и комуникация;

5. мониторинг.

(2) Ръководителите на всяко ниво в организациите по чл. 2 осигуряват изграждането, развитието и функционирането на елементите на финансовото управление и контрол в съответствие със спецификата на организацията.

(3) Министърът на финансите издава методически насоки по елементите на финансовото управление и контрол по ал. 1.

Чл. 11

(1) Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за изграждането, състоянието и подобряването на контролната среда.

(2) Контролната среда включва:

1. личната почтеност и професионална етика на ръководството и персонала на организацията;

2. управленската философия и стил на работа на ръководството;

3. организационната структура, осигуряваща разделение на отговорностите, йерархичност и ясни правила, права, задължения и нива на докладване;

4. политиките и практиките по управление на човешките ресурси;

5. компетентността на персонала.

Чл. 12

(1) Ръководителите на организациите по чл. 2 отговарят за управлението на рисковете.

(2) Управлението на риска включва идентифициране, оценяване и контролиране на потенциални събития или ситуации, които могат да повлияят негативно върху постигане целите на организацията, и е предназначено да даде разумна увереност, че целите ще бъдат постигнати.

(3) За изпълнение на дейностите по ал. 1 и 2 ръководителите утвърждават стратегия, която се актуализира на всеки три години или при настъпване на съществени промени в рисковата среда. Контролните дейности, целящи намаляването на риска, се анализират и актуализират най-малко веднъж годишно.

(4) Ръководителите на организациите по чл. 2 организират, документират и докладват пред компетентните органи предприетите мерки за предотвратяване риска от измами и нередности, засягащи финансовите интереси на Европейските общности.

Чл. 13

(1) Ръководителите на организациите по чл. 2 осигуряват контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска.

(2) Контролните дейности трябва да са адекватни и разходите за осъществяването им не трябва да превишават очакваните от тях ползи.

(3) Контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите. Те могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко:

1. система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания;

2. правила за достъп до активите и информацията;

3. политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност;

4. политики и процедури за текущ контрол върху изпълнението на поети финансови ангажименти и сключени договори;

5. политики и процедури за последващи оценки на изпълнението;

6. политики и процедури за обективно, точно, пълно, достоверно и навременно осчетоводяване на всички стопански операции;

7. политики и процедури за управление на човешките ресурси;

8. политики и процедури за спазване на лична почтеност и професионална етика.

(4) Редът и начинът за осъществяване на предварителния контрол за законосъобразност се определят от ръководителите на организациите по чл. 2 въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите и в съответствие с указанията на министъра на финансите.

Чл. 14

Ръководителите на организациите по чл. 2 осигуряват и прилагат информационни и комуникационни системи, които осигуряват:

1. идентифициране, събиране и разпространяване в подходяща форма и срокове на надеждна и достоверна информация, която да позволява на всяко длъжностно лице да поеме определена отговорност;

2. ефективна комуникация, която да протича по хоризонтала и вертикала до всички йерархични нива на организацията;

3. свеждане до знанието на всички служители на ясни и точни указания и разпореждания по отношение на ролята и отговорностите им във връзка с финансовото управление и контрол;

4. прилагане на система за документиране и документооборот, съдържаща правила за съставяне, оформяне, движение, използване и архивиране на документите;

5. документиране на всички операции, процеси и трансакции с цел осигуряване на адекватна одитна пътека за проследимост и наблюдение;

6. надеждна отчетност, която включва: нива и срокове за докладване; видове отчети, които се представят на ръководството; форми на докладване при откриване на грешки, нередности, измами или злоупотреби.

Чл. 15

(1) Ръководителите на организациите по чл. 2 осигуряват система за мониторинг на финансовото управление и контрол с цел да се оцени неговото функциониране и своевременно да се предостави информация за установени слабости и пропуски пред лицата, отговорни за предприемане на коригиращи действия, както и да се осигури навременното му актуализиране при промени в условията.

(2) Системата по ал. 1 включва текущо наблюдение, самооценка и вътрешен одит.

Чл. 16

(отменен)

(1) Министърът на финансите отговаря за координацията и хармонизацията на финансовото управление и контрол в организациите по чл. 2.

(2) За изпълнение на задачите по този закон министърът на финансите се подпомага от служители в звено в специализираната администрация на Министерството на финансите, което е на негово пряко подчинение.

(3) За изпълнение на задачите по този закон министърът на финансите се подпомага от служители в звено в специализираната администрация на Министерството на финансите, което е на негово пряко подчинение.

Чл. 17

(отменен)

(1) Министърът на финансите отговаря за разработването, разпространението и актуализирането на методически насоки в областта на финансовото управление и контрол в публичния сектор в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз и добрите практики.

(2) Методическите насоки и указания на министъра на финансите, издадени по прилагането на закона, са задължителни за прилагане от организациите по чл. 2 и се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите.

(3) Министърът на финансите координира и подпомага професионалното обучение в областта на финансовото управление и контрол и управленската отговорност в организациите.

Чл. 18

(отменен)

(1) С цел актуализиране и доразвиване на методологията министърът на финансите осъществява системно наблюдение в организациите по чл. 2, с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата, по прилагането на изискванията на закона и издадените въз основа на него актове.

(2) Ръководителите на организациите по ал. 1 осигуряват съдействие при осъществяване на системното наблюдение.

Чл. 19

(отменен)

(1) Към министъра на финансите се създава консултативен съвет за финансово управление и контрол, който включва лица с подходяща квалификация и опит в областта на финансовото управление и контрол, управленската отговорност, вътрешния и външния одит и се председателства от министъра на финансите.

(2) Съставът на консултативния съвет се определя със заповед на министъра на финансите.

(3) Консултативният съвет подпомага министъра на финансите при стратегическото планиране, наблюдението и координацията на финансовото управление и контрол и управленската отговорност.

(4) Консултативният съвет изготвя и приема правила за своята работа и заседава най-малко два пъти годишно.

(5) Ръководителите на организациите по чл. 2 могат да създадат консултативен съвет за финансово управление и контрол в техните организации, който да ги подпомага във връзка с изпълнението на задълженията им по този закон.

Чл. 20

(отменен)

(1)

(2) Министърът на финансите до 31 май изготвя и внася в Министерския съвет консолидиран годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор, който включва обобщена информация за състоянието на финансовото управление и контрол в публичния сектор, получена по реда на чл. 8, и за състоянието на вътрешния одит, получена по реда на чл. 40 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор. След приемането му от Министерския съвет консолидираният доклад се представя на Народното събрание и на Сметната палата.

(3) Висшият съдебен съвет до 31 май представя на Народното събрание и на Сметната палата годишния си доклад за финансовото управление и контрол и вътрешния одит.

(4) Сметната палата до 30 юни представя на Народното събрание доклада си за състоянието на финансовото управление и контрол и вътрешния одит и становища по докладите по ал. 2 и 3.

(5) След разглеждане от Народното събрание становищата на Сметната палата по докладите по ал. 2 и 3 се изпращат на Министерския съвет и на Висшия съдебен съвет.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. “Публични средства” са всички средства, които се събират, получават, съхраняват, разпределят и разходват от организациите от публичния сектор.

2. “Управленска отговорност” е задължението на ръководителите на организациите по чл. 2 да осъществяват всяко свое действие, спазвайки принципите за добро финансово управление, законосъобразност и прозрачност, включително да се отчитат за действията си и резултатите от тях пред тези, които са им възложили управленската отговорност.

3. “Добро финансово управление” е изискването публичните средства да се разходват и управляват икономично, ефективно и ефикасно.

4. “Разумна увереност” е задоволително ниво на увереност, което изисква разходите за вътрешен контрол да не надхвърлят очакваните ползи от него.

5. “Риск” е събитие, което ще повлияе върху постигане на целите на организацията. Рискът се измерва с неговия ефект и с вероятността от настъпването му.

6. “Измама, засягаща финансовите интереси на Европейските общности” e всяко умишлено действие или бездействие:

7. “Нередност, засягаща финансовите интереси на Европейските общности” е всяко нарушение на общностното право в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Европейските общности или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, в резултат на собствени ресурси, които се събират направо от името на Европейските общности, или посредством извършването на неоправдан разход.

8. “Ръководители” са лицата, управляващи организациите по чл. 2, изпълняващи ръководни функции и носещи управленска отговорност. За държавните предприятия по чл. 2, ал. 2, т. 7 и търговските дружества по чл. 2, ал. 2, т. 8 и 9 ръководители са лицата, които са овластени да ги управляват.

9.

10. „Предварителен контрол за законосъобразност“ са всички проверки на документи, факти и обстоятелства, свързани с предоставяне на увереност за спазване на приложимото законодателство, преди да се вземе решение или да се извърши действие от страна на ръководителите на организациите по чл. 2. Предварителният контрол за законосъобразност се извършва от финансови контрольори и/или от други лица, определени от ръководителите на организациите по чл. 2.

11. „Последващи оценки на изпълнението“ са всички проверки, насочени към откриване на възможни грешки или нередности на приключил процес, договор или стопанска операция. Чрез проверките се установява дали ресурсите са придобити, или са разходвани законосъобразно и във връзка с поставените цели и нивото на постигнатите резултати. Редът и начинът за извършване на проверките се определят от ръководителите на организациите по чл. 2 въз основа на оценка на риска и анализ на разходите и ползите.

12. „Прозрачност“ е създаване на възможност за информираност на обществото чрез осигуряване на публичен достъп до информацията, отнасяща се до системите за финансовото управление и контрол, във всички структури, програми, дейности и процеси на организацията.

13. „Адекватност“ е съответствие на изградените системи за финансово управление и контрол с целите на организацията и идентифицираните рискове за постигането им.

14. „Лице, отговорно за счетоводните записвания“ е лицето, съставител на финансовия отчет по смисъла на Закона за счетоводството и организиращо финансовата дейност и контрола върху направените счетоводни записвания.

15. „Одитна пътека“ е система от правила и процедури за документиране, докладване, осчетоводяване и архивиране на дейностите и процесите в организацията, включително движението на финансовите средства. С одитната пътека се определя кой, какво, как и кога извършва, с каква цел и какъв акт или документ се създава в резултат на това, като се осигурява прозрачност и проследимост на дейностите и процесите от тяхното иницииране до приключването им.

§ 2

В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема наредбата по чл. 8, ал. 2.

§ 3

В 6-месечен срок от влизането в сила на закона министърът на финансите издава указанията за осъществяване на управленската отговорност по чл. 7, ал. 2 и методическите насоки по елементите на финансовото управление и контрол по чл. 10, ал. 3, както и указанията по чл. 13, ал. 4.

§ 4

Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.

Чл. 20а

Система на превантивен финансов контрол може да бъде установявана в организациите по чл. 2, ал. 2, т. 7, когато организацията попада в Сектор „Държавно управление“.

Чл. 20б

(1) Система на превантивен финансов контрол се установява със заповед на министъра на финансите, в която се определят финансовият квестор, който ще го извършва, видът и обемът на задълженията и разходите, които ще обхваща, срокът на действие, отговорността и други въпроси по извършването му.

(2) Превантивният финансов контрол е контрол за законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност и се прилага чрез изразяване на мнение от финансов квестор преди поемане на задължения и извършване на разходи, определени от министъра на финансите по реда на ал. 1.

(3) Системата на превантивен финансов контрол не изключва упражняването на предварителен контрол и прилагането на системата на двойния подпис в организациите по чл. 20а.

(4) Финансовият квестор докладва директно на министъра на финансите.

Чл. 20в

(1) Всички документи, свързани с поемане на задължения и извършване на разходи, за които е установена системата за превантивен финансов контрол, се подписват от ръководителя, от лицето, отговорно за счетоводните записвания, и от финансовия квестор.

(2) При отрицателно мнение от страна на финансовия квестор за поемане на задължение и/или за извършване на разход той изготвя писмено становище до ръководителя и до лицето, отговорно за счетоводните записвания, в което се мотивира и посочва основанието за това.

Чл. 20г

За периода на установяване на система за превантивен финансов контрол финансовият квестор изготвя ежемесечен доклад до министъра на финансите. В доклада се посочват: извършените от него проверки; случаите, в които е поето задължение или е извършен разход въпреки отрицателното мнение на финансовия квестор; констатираните проблеми и причините, които ги пораждат.

Чл. 20д

При извършването на превантивния финансов контрол финансовият квестор има право:

1. на свободен достъп до служебните помещения, ръководството, персонала и всички активи на организацията във връзка с осъществяването на установеното със заповедта на министъра на финансите по чл. 20б, ал. 1;

2. на достъп до цялата информация, включително класифицирана, според нивото му на достъп, както и до всички документи, включително електронни, които се съхраняват в организацията и са необходими за осъществяването на установеното със заповедта на министъра на финансите по чл. 20б, ал. 1;

3. да изисква от отговорните длъжностни лица сведения, справки, становища, документи и друга информация, необходима във връзка с установеното със заповедта на министъра на финансите по чл. 20б, ал. 1.

Чл. 20е

При изпълнение на функциите си финансовият квестор е длъжен:

1. да се легитимира с документ за самоличност и заповед за извършване на превантивен финансов контрол;

2. да отразява обективно и точно резултатите от контролната дейност;

3. да не разгласява факти и обстоятелства, станали му известни при или по повод изпълнение на функциите му.

Чл. 20ж

(1) За финансови квестори могат да бъдат определяни физически лица, които отговарят на следните условия:

1. да са дееспособни;

2. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер и да не са лишени по съдебен ред от правото да заемат съответната длъжност;

3. да притежават висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ в областта на икономиката, правото, публичната администрация или еквивалентна специалност;

4. да притежават най-малко 7 години професионален опит в областта на финансовото управление, финансовия контрол, одита или счетоводството.

(2) За финансови квестори не могат да бъдат определяни лица:

1. които през последните три години са работили в контролираната организация или са участвали в ръководството й или имат личен интерес от нейната дейност;

2. чиито съпруг или съпруга или лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, а по съребрена и по сватовство – до трета степен включително, работи или е в ръководството на контролираната организация;

3. които са членове на управителни или контролни органи на търговски дружества или държавни предприятия.

(3) Обстоятелствата по ал. 2 се удостоверяват с декларация.

(4) Министърът на финансите или упълномощено от него длъжностно лице сключва договор с финансовия квестор, с който се определят задачите, срокът за тяхното изпълнение и размерът на възнаграждението.

(5) Възнагражденията на назначените финансови квестори се изплащат от бюджета на Министерството на финансите.

Чл. 20з

Установената система за превантивен финансов контрол не изключва прилагането на други форми на контрол, установени в закон или въведени в организацията.

Чл. 20и

Извършването на превантивния финансов контрол по тази глава не освобождава ръководителя на организацията от отговорностите му по този закон.

Чл. 20к

Министърът на финансите може да издава методически насоки и указания по прилагането на тази глава, които се публикуват на интернет страницата на Министерството на финансите.

Чл. 21

(1) Ръководителите на организациите по чл. 2, ал. 2, т. 1, 5 и 6 – първостепенни разпоредители с бюджет, с изключение на Висшия съдебен съвет и Сметната палата, неизпълнили задължението си за представяне на министъра на финансите на информация за състоянието на системите за финансово управление и контрол в срока по чл. 8, ал. 1, се наказват с глоба от 500 до 2000 лв.

(2)

(3) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на финансите.

(4) Наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от оправомощено от него длъжностно лице.

(5) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват при условията и по реда на Закона за административните нарушения и наказания.