Решение № 4424 от 15.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4424 гр. София, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100502090 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 27.11.2022 год., постановено по гр.дело №17928/2022 год. по описа на СРС, ГО, 58 с-в, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Т. Н. Ч., извършено със Заповед №РД-11-46 от 31.01.2022 год. на изпълнителния директор на „Н.С.“ ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „специалист вътрешен Контрол“ при „Н.С.“ ЕАД и ответникът е осъден да заплати на ищеца по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 9 788.37 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение през периода от 16.02.2022 год. до 16.08.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2022 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 851.70 лв., като искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 9 788.37 лв. до размера от 14 517.60 лв. като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за изплатено на отпаднало основание обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 4 729.23 лв., а за разликата над 14 517.60 лв. до пълния предявен размер от 15 147 лв. като неоснователен и ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 391.53 лв. – държавна такса и сумата от 193.90 лв. – възнаграждение за вещо лице.

Срещу решението, в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответника „Н.С.“ ЕАД. Жалбоподателят 1 поддържа, че по делото било безспорно, че между страните било възникнало на 31.07.2017 год. трудово правоотношение за длъжността „специалист вътрешен контрол“, което било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липсата на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“, съгласно нормативно установените изисквания в чл. 19, ал. 2, т. 3 и 4 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор /ЗВОПС/. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че в случая не е установено, че след сключване на трудовия договор са били повишени изискванията за заеманата длъжност, като без значение били нормативните изисквания за длъжността одитор. Съгласно чл. 12, ал. 6 ЗВОПС, за вътрешни одитори се назначавали лица, които следвало да отговарят на определени изисквания – те трябвало да имат завършено висше образование и придобита образователноквалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“ и да притежават сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“, издаден от министъра на финансите след успешно положен изпит по чл. 53, или да притежават валиден международно признат сертификат за вътрешен одитор. Това изискване било законово и трябвало да бъде спазено. В случая без значение било обстоятелството, че ищецът не отговарял на изискванията изначално, към момента на сключване на трудовия договор и след като било налице нормативно изискване за заеманата длъжност, то работодателят можел да се позове на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В тази връзка следвало да имат предвид разясненията, дадена с Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2017 год., ОСГК. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата Т. Н. Ч. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Поддържа, че длъжността „специалист вътрешен контрол“ и „вътрешен одитор“ не били идентични. Тези две длъжности съществували независимо една от друга в структурата на ответника, като били обособени в различни и самостоятелни структури на дружеството. Тези длъжности били различни една от друга и по трудови функции, като за длъжността „специалист вътрешен контрол“ нямало нормативни изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, като дейността, която бил изпълнявал ищецът, била свързана единствено с вътрешен контрол и нямала нищо общо с извършвания вътрешен одит в дружеството, който бил осъществяван от други служители. Същността на вътрешния одит била регламентирана в ЗВОПС, докато вътрешният контрол можел да бъде определен като система, разработена, внедрена и поддържана от ръководството на дружеството, за да гарантира постигането на целите, засягащи ефективност на операциите, защитата на активи, предотвратяване и разкриване на измами и грешки, точност и пълнота на финансовата отчетност, спазване на съответните закони – раздел ІІ, т. 5 от длъжностната характеристика за длъжността „специалист вътрешен контрол“. Налице била и разлика на целите на двете длъжности. Следователно за длъжността на ищеца не можело да прилагат нормативни изисквания за различна длъжност, поради което и не било налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. А посочването на неточен или грешен код по Националната класификация на професиите и длъжностите /НКПД/ не можело да създаде задължение работникът или служителят да отговаря на 2 изискванията за длъжността по посочения код, тъй като трудовото правоотношение не било възникнало за подобна длъжност. Нещо повече НКПД не въвеждала изисквания за заемане на дадена длъжност. В случая определящ критерий за функциите на заеманата от ищеца длъжност бил характерът и естеството на възложените с трудовия договор и длъжностната характеристика дейности, които били ясно определени от работодателя и се различавали съществено от тези за длъжността „вътрешен одитор“. Видно било от т. 1.4 от раздел VІІ на длъжностната характеристика за длъжността „специалист вътрешен контрол“, че било предвидено наличието на сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“. Следователно това изискване било въведено от работодателя още при утвърждаването на длъжностната характеристика на 19.06.2017 год., т.е. преди възникването на трудовото правоотношение между страните, като ищецът изначално не бил отговарял на това изискване. Това обаче не било пречка за съществуването на трудовия договор. В тази хипотеза работодателят нямал правото да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, съгласно разясненията по Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2017 год., ОСГК. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваните съдебни актове и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т. Н. Ч. с искова молба, с която срещу „Д.Е.Е. – България“ ЕООД са били предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед Заповед №РД-11-46 от 31.01.2022 год. на изпълнителния директор на „Н.С.“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „специалист вътрешен контрол“ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 15 147 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 16.02.2022 год. до 16.08.2022 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че уволнението е незаконно поради това, че ищецът изначално не отговарял на заложените от работодателя изисквания, които не били нормативно установени, а длъжността „специалист вътрешен контрол“ и длъжността „вътрешен одитор“ не били идентични.

Безспорно е по делото, а и това е видно от представените по делото трудов договор №РД-13-83 от 31.07.2017 год. и допълнително споразумение от 01.10.2019 год., че между страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „специалист вътрешен контрол“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 300 лв. Представена е длъжностна характеристика за длъжността „специалист вътрешен контрол“, утвърдена от работодателя на 19.06.2017 год. и връчена на ищеца на 31.07.2017 год., от която е видно, че изискванията за заемането на посочената длъжност са, както следва: минимална образователно-квалификационна степен – 3 магистър, специалност – икономика, финанси, счетоводство и контрол, минимален професионален опит – 3 години по специалността, сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“ на основание чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗВОПС.

Процесното трудово правоотношение е било прекратено със Заповед №РД-11-46 от 31.01.2022 год. на изпълнителния директор на ответното дружество, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липсата на сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“ на основание чл. 19, ал. 2, т. 3 и 4 ЗВОПС. Със заповедта е било наредено изплащането на ищеца на обезщетения по чл. 220 КТ за неспазен срок на уговореното с трудовия договор предизвестие и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Заповедта е била връчена на ищеца на 16.02.2022 год. – обстоятелство, което същият е удостоверил с подписа си.

Не се спори между страните, а и от фиш за възнаграждение за работна заплата от м.февруари 2022 год. и от заключението на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, се установява, че работодателят е изплатил на ищеца обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 4 729.23 лв., че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението е в размер на 2 419.60 лв., а обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 16.02.2022 год. до 16.08.2022 год. възлиза на 14 517.60 лв.

Установено е също така по делото, че в структурата на ответника съществуват звено „Вътрешен контрол“ и звено „Вътрешен одит“.

Представена и длъжностна характеристика за длъжността „вътрешен одитор“, утвърдена от работодателя на 03.10.2017 год., за заемането на която също се изисква сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“ на основание чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗВОПС.

В съдебното заседание, проведено на 15.06.2022 год., първоинстанционният съд е направил констатация по оригинала на трудовата книжка на ищ еца, от която се установява, че след процесното уволнение няма друго отбелязване за започване на работа по трудово правоотношение.

Други доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:

По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ:

4

Твърденията на ищцата за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск, поддържани и в отговора на въззивната жалба и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани единствено с липсата на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношението, тъй като за длъжността „специалист вътрешен контрол“ не съществува изискване за наличието на сертификат „вътрешен одитор в публичния сектор“ на основание чл. 19, ал. 2, т. 4 ЗВОПС.

Разпечатката съдържа 29 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3ebe232-adf5-48b9-9269-8208303fded3