Акт от 31.12.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 397 град Велико Търново, 31.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Велико Търново, VII-ми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАНКА ДАБКОВА при участието на секретаря С.Ф. разгледа докладваното от съдия Дабкова адм. дело

№ 361/2020 г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /ЗПКОНПИ/.

Образувано по жалба вх. №

2058/22.06.2020г. в АСВТ, подадена от името на Р.С.П. ***, действащ в лично качество.

Оспорва се като незаконосъобразно с искане да бъде отменено, в неговата цялост, Решение

№ РС-31321-19-047/13.05.2020г. на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество/КПКОНПИ/. Със същото е установен конфликт на интереси по отношение на жалбоподателя, за действия в качество му на кмет на община Стражица в полза на частния интерес на свързани с него лица; наложени са му три глоби, всяка по 5 хиляди лева, за осъществения конфликт на интереси при три деяния, осъществени в различни времеви периоди; постановено е отнемане от Р.П. *** на полученото дневно възнаграждение на кмета за съответните дати, общо в размер на 5 192,00лв.; постановено е отнемане от Р.П. в полза на даржавата на сумата от 53 350,02лв., представляваща материалната облага, реализирана от свързаните с него лица.

Жалбоподателят счита Решението за незаконосъобразно, като постановено при непълно обсъждане на фактическата обстановка и събраните писмени и гласни доказателства. При изслушването му пред Комисията бил заявил, че не може да каже дали подписите върху платежните документи са негови, а не че някои са негови. Ползването на хотел „Ралица” за мероприятията на общината е поради това, че е единственото заведение на територията на същата с капацитет над 130 места. Освен това, служителите искали да се провеждат там тържествата, при което се спестява от транспортни разходи и неудобството, свързано с това придвижване. Не е подписвал нито една фактура и на нито един документ не фигурира името му като получател. Действал е при условията на обвързана компетентност и не е получил никакви облаги.

Относно фактурите и платежните нареждания за 2016 и 2017г. прави възражение за изтекла погасителна давност, позававайки се на чл.73 от ЗПКОНПИ. Счита, че получените парични средства от ЕТ „НИКИ-2003-Н.П.” и „Р.П.”ЕООД са получени от двамата търговци срещу предоставени услуги и не представляват печалба, която да води до облага както за тях така и за самия жалбоподател.

Жалбоподателят счита, че са допуснати съществени порцесуални нарушения, т.к. след изслушването му пред Комисията представил документи и пожелала събирането на допълнителни доказателства, което му било отказано.

Възраженията на неговия ПП дори не били обсъдени в Решението. Освен това, бил изслушан на 29.04.2020г., а производството е следвало да приключи на 06.03.2020г. Сигналът бил анонимен, т.к. подателят му не бил идентифициран по чл.48 от закона.

Жалбоподателят отбелязва, че ЗПКОНПИ е приет през м.януари 2018г., а санкциите са му наложени за предходен период.

Счита за недопутимо и несъответно на законовата цел това, че при прилагането на чл.81, ал.1 от ЗПКОНПИ се отнема в полза на общината възнаграждението му като кмет, т.е. в качеството му на лице, заемащо публична длъжност по законосъобразно възникнало правоотношение. Това възнаграждение не е получено от деяние, породило конфликт на интереси.

Жалбоподателят оспорва наложените му глоби като ги счита пекомерно завишени. Счита, че противоречи на закона и отнемането в полза на държавата на сума в размер на 53 350,02лв., представляваща материалната облага на свързаните с него лица.

Настоява, че фактическият състав на конфликт на интереси по чл.52 от ЗПКОНПИ не е осъществен, т.к. за него не е възникнал частен интерес и не е получил никаква облага.

Оспорващият пирема, че Решението на

Комисията не съдържа всички реквизити по чл.74, ал.2 от ЗПКОНПИ, нито фактически и правни основания за постановяването му. Не съдържало и диспозитивна част относно установяването на конфликт на интереси. Размерът на наложените глоби бил несъобразен с принципите, заложени в ЗАНН и прекомерно завишен.

В о.с.з. жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощения адвокат. Последният по изложените съображения, доразвити в представена писмена защита, пледира за отмяна на Решението на Комисията. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата, колегиален орган на власт - Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – гр. София, действа чрез процесуалния си представител.

Последният оспорва жалбата като неоснователна и недоказана по съображения, изложени в съдебно заседание и в представена писмена защита. Намира, че Решението е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Същото съдържа необходимите реквизити и е мотивирано. Решението е постановено след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. П. е поканен и изслушан лично от Комисията. Запознал се е с преписката. Представил възражения и нови доказателства, т.е. не е нарушено правото му на защита в адм. производство.

ПП на ответника обръща вниманието на съда върху обстоятелството, че от констатациите в Доклада на АДФИ и съдебната графическа експертиза е установено по несъмнене начин, че Р.П., в качеството му на кмет на Община Стражица, е упражнил правомощията си по служба като е подписал процесните разходни касови ордери/РКО и платежни нареждания в полза на свързаните с него лица/брат му Н.П. и дъщеря му Р.П./. С това нарушил чл.8, изр. първо, предл. 4 от ЗПУКИ/отм./ и чл.59, ал.1, предл.2 и чл.59, ал.2, вр. с ал.1, предл.2 от ЗПКОНПИ.

ПП намира за неоснователен довода на П., че е действал при обвързана компетентност. Правомерното упражняване на правомощия по ЗМСМА не изключва наличие на нарушение по чл.63-65 от ЗПКОНПИ, който е специален закони и не изисква самата облага да е незаконна или добита в резултат на неправомерно поведение. Законът ги квалифицира като неправомерни не поради липса на материални предпоставки за прилагането им, а поради неправомерната цел, с която са упражнени правомощията - придобиване на облага в частен интерес. В случая безспорно е доказано наличието на частен интерес/без значение реализиран или не/. При това се касае за нематериална облага, във вид на подкрепа за едноличния търговец, представляван от брат му и ЕООД, представлявано от дъщеря му. Същите са свързани с Р.П. лица по смисъла на §1, т.15, б”а” от ДР на ЗПКОНПИ.

Упълномощеният юрисконсулт дава мотивирани отговори на всички конкретни доводи на защитата на жалбоподателя като ги определя за неоснователни. По изложените съображения ПП на ответника пледира оспореното Решение на комисията да бъде потвърдено в неговата цялост. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

При преценка допустимосттана заявенот оспорване съдът установи, че освен установяване на конфликт на интереси, налагане на глоба и отнемане на нетното възнаграждение и придобитата облага, в диспозитива на оспореното в цялост Решение на Комисията има и част, с която не е установен конфликт на интереси по отношение на конкретно посочени договори, а освен това има прекратяване на част от производството поради неговата недопустимост.

В тези части от оспореното Решение не е налице неблагоприятно засягане на правната сфера на жалбоподателя. Поради което за него не съществува правен интерес да атакува същото пред съда, в посочената част. Производството като недопустимо в тази му част следва да бъде прекратено.

В останалата част от жалбата оспорването е допустимо. Жалбата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 76, ал. 1 от ЗПКОНПИ 14-дневен срок за обжалване от съобщаването на акта/04.06.2020г.- 11.06.2020г./. Насочена е срещу годен за оспорване индивидуален административен акт и е депозирана от надлежна страна, адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита, в посочената допустима част.

Съдът с проекта на доклад по делото посочи на страните, че за сочените административни нарушения не се съставя АУАН и издава НП, предвид чл.74, ал.4 от ЗПКОНПИ/, но доказателствената тежест за установяване наличие на конфликт на интереси по смисъла на приложимия по време закон е върху наказващия орган. Поради това съдът указа ан ответника – КПКОНПИ, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В това число, че оспореното Решение е валидно като постановено от оправомощен колегиален орган, действал в законен състав; следва да установи пред съда наличието на конфликт на интереси като докаже, че лицето, заема публична длъжност, има частен интерес и е упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес, т.е. че е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл.2 от ЗПУКИ/отм./ и съответно чл.52 от ЗПКОНПИ за всеки от съответните периоди.

Във връзка с това ответникът представи з.к. от административната преписка като между документите в същата няма оспорени по реда на чл.193 от ГПК. Допълнително във връзка с указанията за валидността на оспореното Решение на Комисията бяха ангажирани извадки от ДВ за удостоверяване избирането на председателя и мандата на членовете на същата/л.70 и сл. , л.82-88/.

Жалбоподателят ангажира нови писмени доказателства във връзка с оправомощаването на двамата заместник-кметове на общината да изпълняват функциите на кмета, в негово отсъствие/л.63 и 64/.

Справка за икономически най-изгодно място за провеждане на банкети на служителите в общината/л.95 и сл./. Заповед във връзка със системата за двоен подпис на документите за поети разходи в общината, както и утв. Правила за въвеждане на интегрирана система за финансово управление и контрол в Общината/л.147 и сл./.

Изслушано бе ВЛ графолог/л.119 и сл./ и съдебна счетоводна експертиза/л.193 и сл./. Съдът кредитира с доверие заключенията на двамата експерти като обективно и компетентно дадени при угрозата от наказателна отговорност по чл.291 от НК, за която са предупредени.

По свое желание жалбоподателят даде лични обяснения/вж. л.103-гръб/. Изслушани бяха и показанията на двамата заместник-кметове на общината в качеството на свидетели/л.102 и 103/.

Съдът взе предвид становищата на страните.

Обсъди приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. При това намери за установено от фактическа страна следното:

1.

В Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ е постъпил Сигнал вх. № ЦУ 01/31321/05.12.2019 г., представляващ Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от прокурор при Специализирана прокуратура, с което по компетентност са изпратени на КПКОНПИ – София материалите по пр. преписка № 475/2019 г. по описа на СП, за евентуалното установяване на наличие на конфликт на интереси по отношение на Р.С.П., в качеството му на кмет на Община Стражица.

2. В сигнала се съдържат данни, че кметът на община

Стражица сключвал с ЕТ "НИКИ 2003 - Н.П.", /Н.П. е брат на кмета на общината и собственик на ЕТ/ и "Р.П." ЕООД /Р.П. е дъщеря на кмета и едноличен собственик на капитала на дружеството, / договори и е извършвал плащания от бюджета на Община Стражица към посочените търговци за гориво и обеди, вечери, коктейли и нощувки в хотел "Ралица" в гр. Стражица в периода от 01.01.2016г. - 31.03.2019г. В сигнала също така се твърди, че посоченият хотел е собственост на Р.П., за който той е сключил договор за временно и възмездно ползване на имота с "Р.П." ЕООД и по този начин финансира ,,личния си бизнес" със средства от бюджета.

3. Предвид това, че производството пед Комисията е образувано на 05.12.2019г. и най-рано осъществените деяния са от 21 и 28 декември 2016г., а най-последното от 07.03.2019г., то за никое от включените в предмета на Решението на КПКОНПИ не е изтекъл визираният в чл.73 от ЗПКОНПИ срок – тригодишен от извършване на нарушението. Не са изтекли и 6 месеца от откриване на нарушението, което е разкрито в констатациите на Доклад № ДИД6ВТ-9/24.09.2019г. на АДФИ за извършена финансова инспекция на Община Стражица. Във връзка с това, неоснователно се явява оплакването в жалбата за „изтекла погасителна давност” в жалбата за нарушенията в периода 2016-2017г. Комисията като колегиален орган на власт е имала правомощието да разследва и разкрие конфикт на интереси за посочените в Решението нарушения и времеви периоди.