Решение № 2366 от 08.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2366 гр. София, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100513506 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 17657/02.10.2025, постановено по гр.д. № 37109/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на Р. Г. О., ЕГН **********, извършено със заповед № 91/23.04.2025 г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, възникнало с „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК 831646048, по силата на трудов договор № 57/16.09.2022 г.; на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Р. Г. О., ЕГН ********** е възстановена на заеманата от нея длъжност „финансов контрольор“; „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, ЕИК 831646048, е осъдено да заплати на Р. Г. О., ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ, сумата 24 132, 37 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 23.04.2025 г. – 18.09.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23.06.2025 г. до изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за сумата над 24 132, 37 лв. до пълния предявен размер от 29 762, 10 лв. и за периода 19.09.2025 г. – 23.10.2025 г.

Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД. В жалбата се твърди, че решение е неправилно, незаконосъобразно, необоснавано и постановено при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил и разгледал заявеното в отговора на исковата молба възражение за прихващане в условията на 1 евентуалност, което възражението се отнася до изплатено обезщетение на ищцата за неспазен срок по чл.220,ал.1 КТ в размер от 4660 лв., както и размера на платеното обезщетение по чл.224,ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3961 лв. отделно се поддържа, че неправилно е определена брутната заплата на ищцата, въз основа на която е определено обезщетението по чл.225,ал.1 КТ. Оспорва се изводът на съда, че длъжността на ищцата не била ръководна, тъй като служебните задължения на ищцата били свързана с организиране, планиране и контролиране на дейността на дружество, като същата била на пряко подчинение на изпълнителния директор. Сочи се, че ищцата осъществявала финансов контрол в дружеството, както и предварителен контрол за законосъобразност на цялата дейност на дружеството. Поддържа се, че ищцата е оказвала пряко и косвено влияние върху цялата дейност на дружеството, вкл. организационните процеси. Въззивникът навежда, че цялата дейност на дружеството зависи от решенията, които взима финансовия контрольор, поради което и длъжността се явява ръководна. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и сторените разноски.

Р. Г. О. оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че не попада сред лицата от ръководството в предприятието, тъй като не са й били подчинени други лица, като не са й възлагани ръководство, организция и отговорност на трудовия процес, а работата й няма значение за стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление. Отделно се поддържа, че представеният договор за управление от 23.07.2024 г. е негоден да послужи като основание за уволнение по чл.328,ал.2 КТ, тъй като лицето И. С. е бил изпълнителен директор и преди сключване на договора. Твърди се още, че в представения договор липсвали поставени конкретни бизнес задачи, което водило до незаконосъобразност на уволнението по чл.328,ал.2 КТ. В отговора се сочи, че с изплащането на обезщетение по чл.224,ал.1 КТ правото на работника да ползва обезщетение за отпуск се погасява, с оглед на което и с отмяна на уволнението, изплатената сума не подлежи на връщане. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените разноски.

Срещу решението в частта, в което е отхвърлен предявеният иск чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225 КТ, е постъпила въззивна жалба от Р. Г. О.. Сочи се, че в хода на производството е изминал и периодът, за който не е присъдено обезщетението, поради което и се сочи, че са налице основания за присъждане на обезщетението в пълен размер.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД, в който същата се оспорва. Сочи, че при уважаване на заявеното възражение за прихващане с платените обезщетения искът следва се отхвърли в цялост.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ за установяване незаконност и отмяна на прекратяване на трудово правоотношение, извършено със заповед № 91/23.04.2025 г на изпълнителния директор на ответното дружество, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „финансов контрольор“ и за заплащане на обезщетение в размер на 29 762, 10 лв. за оставане без работа в периода 23.04.2025 г. – 23.10.2025 г.

В исковата молба ищцата твърди, че трудовото й правоотношение е прекратено незаконосъобразно, тъй като заеманата от нея длъжност не е ръководна; договор за управление от 23.07.2024 г. е сключен с лицето И. С., което е било изпълнителен директор на дружеството от 2022 г. и до момента, т.е. налице е нов избор на същото лице; не е налице нов бизнес план; ищцата е член на синдикалното ръководство в предприятието, а уволнението й е извършено, без да е поискано предварителното съгласие на синдикалния орган съгласно чл.333, ал.3 КТ.

Ответникът в подаден отговор на исковата молба поддържа, че законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение на ищцата и че се е осъществило уволнителното основание по чл.328, ал.2 КТ.

За законосъобразността на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ в тежест на работодателя е да докаже фактите, включени във фактическия състав на уволнителното основание, а именно сключен договор за управление на предприятие по смисъла на Търговския закон, ищцата да е служител от 3 ръководството на предприятието, прекратяването на трудовото правоотношение да е извършено в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на договора за възлагане на управлението.

Същевременно съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма задължение да следи служебно за нито един факт, който поражда правото на уволнение, или надлежното му упражняване (в този смисъл решение № 665/1.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. IV г. о.; решение № 555/9.02.2012 г. по гр. д. № 1224/2010 г. IV г. о., решение № 149/13.06.2012 г. по гр. д. № 475/2011 г. IV г. о., решение № 290/11.07.2012 г. по гр. д. № 882/2011. IV г. о.; решение № 459/27.10.2011 г. по гр. д. № 1532/2010 г. IV г. о. на ВКС).

По делото не се спори, че страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор № 57/16.09.2022 г., по силата на които ищцата е заемала длъжността „финансов контрольор” при ответното дружество

Основен спорен момент между страните, във връзка с който са и наведени доводи от въззивника, е това дали ищцата е заемала ръководна длъжност в предприятието.

Кои лица се включват в ръководството на предприятието определя §1, т.

3 от Допълнителните разпоредби на КТ - това са ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет, управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни). Понятието "ръководна длъжност" е изяснено в константната практика на ВКС /решение № 15 от 2.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2016 г., IV г. о., ГК. - решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г., III г. о., решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011 г., IV г. о., решение № 388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г., III г. о. на ВКС и др./ като е прието, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя не от нейното наименование, а съдържанието на трудовите функции по длъжностната характеристика.

Служители от "ръководството на предприятието" по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя. .

Основните задължения за длъжността :финансов контрольор“ съгласно представения трудов договор са: 1. Следи за спазване и изпълнение на изискванията и предписанията на Наръчника, процедурите и работните инструкции на ИСУ (интегрирана система за управления); 2. Осъществява 4 предварителен контрол за законосъобразността по: Процедурите за възлагане на обществени поръчки; ПридобИ.ето на активи/услуги; Командировките в страната и чужбина; Отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество; Продажбата на движимо и недвижимо имущество; 3. Участва в разработване на основни процедури, работни инструкции, указания и типови документи за въвеждане и актуализиране на система за финансово управление и контрол в „Автомагистрали“ ЕАД; 4. Проверява документите по СФУК, а при необходимост и оригинали документи и данни, свързани с поемането на дадено задължение и/или извършен разход; 5. Документира извършените проверки и резултатите по отношение на осъществен предварителен контрол за законосъобразност при поемане на финансови задължения или извършване на разхода; 6. Дава мнение по отношение на законосъобразността при поемане на задълженията и/или извършването на разходите на основата на осъществен предварителен контрол; 7. Дава препоръки и участва лично в обучения във връзка с действието на СФУК; 8. Дава становища и контролира изпълнението на коригиращите мерки по осъществяване на предварителен Финансов контрол; 9. Опазва в тайна служебната информация. Може да предоставя служебна информация на специализираните контролни органи (ДФК) единствено след писмено разпореждане на изпълнителния директор; 10.

Изготвя справки и отчети, въз ложе ни му от изпълнителния директор.

Видно от представената по делото длъжностна характеристика, длъжността „финансов контрольор“ е подчинена на изпълнителния директор.

Целта й е осъществяването на предварителен контрол за законосъобразност съгласно Закона за финансовото управление и контрол; извършването на необходимите проверки и изразяване на мнение за законосъобразност по отношение на финансовата дейност на дружеството. При изпълнение на задълженията е предвидено да осъществява организационни връзки и взаимоотношения с всички работници и служители в дружеството.

Съгласно чл. 5 от ЗФУКПС финансовото управление и контрол в публичния сектор е цялостен процес, интегриран в дейността на организациите по чл. 2 и осъществяван от ръководството и служителите им.

Финансовото управление и контрол се осъществяват чрез системи за финансово управление и контрол, включващи политики, процедури и дейности, въведени от ръководството на организациите по чл. 2, с цел да се осигури разумна увереност, че целите на организациите са постигнати чрез: съответствие със законодателството, вътрешните актове и договори; надеждност и всеобхватност на финансовата и оперативната информация; икономичност, ефективност и ефикасност на дейностите; опазване на активите и информацията; предотвратяване и разкрИ.е на измами и нередности, както и предприемане на последващи действия. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор ръководителите на организациите по чл. 2 осигуряват контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите 5 граници, определени в процеса на управление на риска. Контролните дейности се прилагат на всички нива в организацията и на всички етапи при постигането на целите. Те могат да са превантивни, разкриващи или коригиращи, като трябва да включват най-малко: система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършването на плащане без подписите на ръководителя на организацията по чл. 2 и на лицето, отговорно за счетоводните записвания; правила за достъп до активите и информацията; политики и процедури за предварителен контрол за законосъобразност; политики и процедури за текущ контрол върху изпълнението на поети финансови ангажименти и сключени договори; политики и процедури за последващи оценки на изпълнението; политики и процедури за обективно, точно, пълно, достоверно и навременно осчетоводяване на всички стопански операции; политики и процедури за управление на човешките ресурси; политики и процедури за спазване на лична почтеност и професионална етика.