Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26 от 05.01.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3631/2022
Вид
Определение № 26
Подписан
05.01.2023
В сила
05.01.2023
Състав
Елизабет Петрова, Мария Райкинска, Катерина Рачева

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23,т.1 и т.4 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл. 23,т.1 и т.4 · Закон за държавната финансова инспекция
  • чл. 21,ал.5 · Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. София, 05.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20221000503631 по описа за 2022 година за да постанови определение, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.

С определение от 10.10.2022г, постановено по гр.д. № 384 /2022г , СОС, ІІІ първоинстанционен граждански състав, е прекратил производството по делото и е върнал ИМ на Община Костенец, поради наличие на друг ред за ангажиране отговорността на ответника.

Определението на СОС от 10.10.2022г се обжалва с частна жалба от Община Костенец , като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че определението на СОС не е мотивирано. Поддържа още, че същото е неправилно и незаконосъобразно, че не са налице предпоставките на ЗФУКПС за ангажиране отговорността на ответника, а същият е причинил вреди на ищеца.Поддържа, че ответникът като кмет на Община Костенец е допуснал нарушение на ЗМСМА, което е в причинна връзка с вреди, търпени от общината. Счита, че отговорността по ЗЗД и по ЗФУКПС се реализира на различни основания и не се припокрива. Отделно от това смята, че съдът след като е изпратил исковата молба за отговор по реда на чл.130 от ГПК е приел производството за допустимо и няма основание в по-късен етап да прекратява същото като недопустимо. Моли въззивната инстанция да отмени определението на СОС и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

По делото не е депозиран отговор на частната жалба от ответника Р. Р..

Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирана да 1 обжалва определението страна, имаща правен интерес от обжалването , поради което производството по жалбата се явява процесуално допустимо.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство е било образувано пред СОС по предявен осъдителен иск от Община Костенец против Р. Р., бивш кмет на общината, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, с наведени твърдения за това, че ответникът носи отговорност по реда на чл. 23,т.1 и т.4 от ЗДФИ. Твърди, че ответникът е сключвал договори, по които общината е била неизправна страна и е заплащала суми, че са приети за плащане фактури, без договори между издателите и общината , че общината е платила лихви за забавени плащания към НАП и ДДС.

Поддържа,че тези плащания-са вреди, претърпени от противоправно поведение на ответника, представляващо нарушение на ЗМСМА.

В депозирано уточнение на исковата молба ищецът е конкретизирал своите искове по период и размери и е посочил, че ответникът в качеството на кмет е сключвал договори, приемал фактури и е възлагал работа в разрез със ЗМСМА, в резултат на което се е стигнало до осъждане на общината за заплащане на лихви, такси и адвокатски възнаграждения, които са могли да бъдат избегнати.

С обжалваното определение съставът на СОС е прекратил производството по делото, като е приел, че иска е недопустим, тъй като отговорността на ръководителите на организации в публичния сектор е уредена в чл. 21,ал.5 от ЗФУКПС и се осъществява по реда на ЗАНН.

Настоящият състав намира, че неправилно СОС е прекратил производството по делото.

На първо място прекратяването на производството е преждеверменно, тъй като исковата молба е нередовно и съдът не може обективно да извърши преценка на допустимостта на производството, тъй като не е ясно с какъв иск е сезиран.

В исковата молба са изложени твърдения, както за реализиране на отговорност на ответника по ЗДФИ, евентуално по ЗФУКПС, така и за ангажиране на неговата гражданска отговорност за вреди по реда на ЗЗД.

Следва да бъде дадена възможност на ищеца да посочи фактите, които пораждат неговата искова претенция, които пораждат спора с ответника. Дали същият противоправно е увредил ищеца като ищецът следва да наведе твърдения за това кои конкретни императивни разпоредби ответникът е нарушил, какви вреди е причинил и как се установява причинната връзка между противоправните действия на ответника и вредите или се твърди нарушение по реда на ЗДФИ, констатирано с надлежна инспекция и акт или се твърди, че вредите са причинени като ръководител на публична бюджетно финансирана организация във връзка с разходването на публични средства. При липса на еднозначни и достатъчни твърдения за правопораждащите 2 спора между страните факти съдът не може да прецени с какъв иск е сезиран и компетентен ли е да разгледа същия.

В случая не може да се приеме, че ищецът е заявил твърдения за всички факти, пораждащи деликтна отговорност на ответника, в какъвто смисъл може да се тълкува заявеното в частната жалба относно предявения иск. Ако се установи, че се търси гражданска- деликтна- отговорност на ответника, то въпросът дали твърденията на ищеца са верни или не, е въпрос на основателност на исковете. Ищецът , ако твърди основания за ангажиране на деликтна отговорност, то това са гражданскоправни искове, с които гражданския съд е сезиран и по които дължи произнасяне.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема,че неправилно и преждевременно СОС е приел, че предявените искове по делото са недопустими и е прекратил производството по същите. Така постановеното определение следва да бъде отменено и делото върнато на СОС.

С оглед на изложеното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 10.10.2022г. по гр.д. № 384/2022г. на Софийски окръжен съд, с което е прекратено, на основание чл.130 от ГПК, производството по делото и

ВРЪЩА делото на СОС, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3