Решение № 270 от 23.05.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Благоевград, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20211210200893 по описа за 2021 година Производството е по чл.63 от ЗАНН

Образувано е по жалба на Р. Н. Д. от Б против НП№ 11-0175320/25.05.2021г., издадено от заместник директор на Агенция за държавна финансова инспекция, с което й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв., във връзка с административно нарушение по чл.13, ал.3, т.1, вр. с чл.2, ал.2 , т.8 от ЗФУКПС.

С жалбата се твърди, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателката. Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение, а ако се приеме последното за извършено, то е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, чрез своят процесуален представител оспорва жалбата и изразява становище за законосъобразност на обжалваното НП. Застъпва позицията, че е доказано извършването на вмененото на жалбоподателката административно нарушение и то не е маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

1

Районна прокуратура - Б , редовно и своевременно призована, не ангажира представител и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази становищата на страните, анализира събраният доказателствен материали и приложимото в казуса право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП, като то е сторило това и в срока по ЗАНН и в тази насока е Определение №80/17.01.2022г., постановено по адм.д.№4/2022г. по описа на БлАС./

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Аргументи:

Със събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че „В “ ЕООД, гр. Б е търговско дружество със 100% държавно участие в капитала, като функциите на принципал на държавната собственост се изпълняват от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, а управителят на това дружество е секторен възложител по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП.

Безспорно за страните е, че към 01.03.2019г., „В и К“ ЕООД, със седалище в Б , се е представлявало от жалбоподателката Р.Д. , в качеството й на негов управител .

Не е спорно между страните и, че на 24.11.2020г. св.Й., е съставил в присъствието на св.Г. /, АУАН№11—01-753, за това, че на 01.03.2019 г., в гр.

Б , жалбоподателката, в качеството й си на управител на „В “ ЕООД гр. Бл и ръководител на организация от публичния сектор по смисъла на чл. 2, ал. 2, т.

8 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/, не е приложила контролна дейност „система за двоен подпис“ при сключване на Допълнително споразумение към договор № ПО-0324/03.09.2018 г. с предмет: „Осигуряване на охрана на имущество собственост на „В “ ЕООД - Б “, с което е поела задължение за извършване на разход на обща стойност 44 400,00 лв. без ДДС или 52 800,00 лв. с ДДС, без същото да е подписано от лицето, отговорно за счетоводните записвания в дружеството. В акта е посочено, че тази констатация е направена от свидетелите Й. и Г. след извършена проверка във „В “ ЕООД - Бл и запознаване с цитираният договор и споразумение към него, сключени за процесното дружество от жалбоподателката като негов представител и фирма „Е

“ЕООД-Б ,

2 представлявано от управителя Е Г , както и след запознаване с Вътрешни правила на „В “ ЕООД-Б за изграждане на СФУК, утвърдени със Заповед №РД-06-86/28.03.2019г. на жалбоподателката, в качеството й на управител на това дружество. При тази проверка направена на 01.03.2019г., във връзка със сключения договор № ПО-03- 24/03.09.2018 г. между „В “ ЕООД - Б - Б , като възложител и „Е “ ЕООД гр. Б , като изпълнител и Допълнително споразумение, , е констатирано от проверяващите лица, че на практика, „В “ ЕООД - Б е поело задължение за извършване на разход за изпълнение на СМР за охрана на два нови обекта, които не са включени в основния договор, на месечна стойност от 3 700,00 лв. без ДДС, по 1 850,00 лв. за всеки обект или 4 400,00 лв. с ДДС. Констатирано било също така, че за времето от сключване на Допълнително споразумение към договор № ПО-ОЗ24/ОЗ.09.2018 г., до края на проверявания период, изпълнителят „Е “ ЕООД, е съставил 9 бр. фактури за извършена охрана на тези два обекта, на обща стойност 33 000,00 лв. без ДДС, 39 600,00 лв. с ДДС. Това допълнителното споразумение от своя страна е било подписано за Възложител само от ръководителя на публичното предприятие - управителя на „В “ ЕООД - Б , като не е положен втори подпис от лицето, отговорно за счетоводните записвания, каквато в случая е била св.М.В., с оглед на това, че тя е заемала длъжността „главен счетоводител“ при „В “ ЕООД - Б .

Във връзка със същата проверка по делото се установи и не е спорно между страните, че с нарочно писмо изх. № РД-09-687/17.03.2020 г., представляваното от жалбоподателката дружество е представило на контролните органи Вътрешни правила за изграждане на СФУК във „В “ ЕООД – Б , утвърдени със заповед № РД-06-86/28.03.2019 г. на жалбоподателката Р.Д.. С писмото се сочи, че „ В “ ЕООД — Б има само одобрена Стратегия за управление на риска“ и няма утвърдена и действаща СФУК. Същевременно, в проверявания период от 01.01.2018г. до 31.12.2019г., след сключване на визираното споразумение и влизането му в сила, изпълнителят „Е “ ЕООД гр.-Б , е издал девет фактори на обща стойност 33 000,00 лв., без ДДС, 39 600,00 лв. с ДДС, като цялата тази сума е била и изплатена от възложителя „В“ ЕООД - Б . Така общата стойност на поетите допълнителни финансови задължения с цитираното споразумение за управляваното от жалбоподателката дружество и респ. допълнителен разход за това дружество, е с месечна стойност от 4 400.00 лв., а с ДДС, или 52 800,00 лв. с ДДС или за остатъчния срок от договора от 12 месеца, общата сума на този поет допълнителен разход от дружеството възлиза на 52 800 лв.

При сключване на самият договор с № ПО-03-24/03.09.2018 г., „В “ ЕООД - Б е поел задължение за извършване на разходи, равняваща се на договорната цена за изпълнение на възложените с него дейности, а именно сумата от 804 600,00 лв. с ДДС и респ. 670 500,00 лв. без ДДС, в каквато хипотеза, както и при поетите допълнителни задължения за разходи със споразумението към него, проверяващите лица са приели, че е била в сила така нар. „системата за двоен подпис“, изразяваща се в полагане на подписи от ръководителя и 3 главния счетоводител при сключване на договора, каквато не е била спазена в конкретният случай от страна на жалбоподателката и управляваното от нея дружество. Това поведение на Р.Д. в длъжностното й качество, е квалифицирано от св. Й. като административно нарушение по чл. 13, ал.3, т.1, вр. с чл.2, ал.2 , т.8 от ЗФУКПС. АУАН е връчен лично и срещу подпис на жалбоподателката на 24.11.2021г.

Въз основа на АУАН, на 25.05.2021г., замеснтик-директора на АДФИ е издал обжалваното НП№ 11-01-75320, с което също е приел, че жалбоподателката е извършила нарушение по чл. 13, ал.3, т.1, вр. с чл.2, ал.2 , т.8 от ЗФУКПС, за което на основание чл. 32, ал.1, т.1 вр. с чл.35, ал.1 от Закона за държавната финансова инспекция, е наложил на жалбоподателката административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00лв. НП е връчено на Р.Д. с известие за доставяне на 03.06.2021г. и в законният срок, срещу него е депозирана разглежданата по делото жалба / 14.06.2021г./ С нарочна справка от 27.03.2020г./л.28-30/ се установяват длъжностните лица във „В “ЕООД- Б за периода 19.08.2016г.-25.03.2020г., като от нея е видно, че жалбоподателката е заемала длъжността „управител“, а св.М.В. е заемала длъжността“ главен счетоводител“ към датата на процесната проверка в това дружество.

Изложените в АУАН фактически твърдения се потвърждават напълно с разпита на свидетелите Й. и Г.Г.. Св.Й. е категоричен, че в хода на извършената от него финансова инспекция на управляваното от жалбоподателката дружество, при запознаване със сключеният договор и споразумение към него между „В “ЕООД- Б и фирма „Е

“ЕООД,, констатирал, поемането на разходи за охрана от водното дружество за стойност, за която е следвало да намери приложение системата на „двоен подпис“, като се полагат едновременно подпис от уравнителя и главният счетоводител, без последният да е положил такъв подпис в случая. АУАН бил съставен в сградата на водното дружество и св.Г.Г. сочи, че бил връчен лично на жалбоподателката срещу подпис. Тази свидетелка установява също така, че в момента именно тя заема длъжността “главен счетоводител“ в управляваното от жалбоподателката дружество. Заявява, че замествала отсъстващия от дружеството главен счетоводител от 03.02.2020г., когато именно била въведена СФУК и така нар.“система с двоен подпис. Същата дава свое обяснение за неспазването на тази система при сключване на договора и допълнителното споразумение към него с фирма „Е “ЕООД, което Г. твърди, че се дължало според нея „на размяна на екземпляри от 4 документите“. Тя обаче не е участвала в тази процедура, нито е била служител на водното дружество при подписване на въпросният договор и споразумение към него и за това няма „визуален поглед“ върху тяхното съдържание и подписване.

Цитираните в АУАН Договор и споразумение към него, сключени между процесното дружество „ В “ЕООД- Б и фирма „Е “ЕООД, ведно със справка за издадени от последното дружество фактури по договора и споразумението, са представени като доказателства по делото като тяхното съдържание напълно кореспондира с отразените фактически констатации от проверяващите лица, материализирани в издаденият от св.Й. АУАН по случая . В кориците обаче са представени два различни екземпляра от процесното споразумение, като първият от тях на л.17 е с положен подпис за главен счетоводител –св.М.В. на гърба на документа, а вторият екземпляр на същото споразумение на л. 42 е без такъв подпис на гърба му . Във връзка с това обстоятелство е разпитана св.М.В., която е била на длъжност “главен счетоводител“ при подписване на цитираните договор и споразумение към него . Същата твърди, че положеният подпис върху документа на л.17 е неин, но в същото време заяви, че към датата на подписване на това споразумение не е била въведена и не е действала във „ В “ЕООД- Б , така нар.“система на двоен подпис“ за подписване на договори едновременно от управител и счетоводител и за това тя не е подписвала тогава по този начин договорите на дружеството, както и представеното й споразумение към процесният договор за охрана. Св.В. е категорична, че докато тя е заемала длъжността „главен счетоводител“ в процесното дружество , не е подписвала по този начин документи и не е поставяла втори „двоен“ подпис на тях заедно с управителя, а това е било до 31.12.2019г.

Със заповед от 03.02.2020г., Директора на АДФИ е възложил на св.Й. извършването на финансова инспекция на „В “ЕООД- Б .

Със Заповед от 25.05.2021г., министъра на финансите е възложил на издателя на обжалваното НП, правомощия по санкциониране на констатирани нарушения с актове по чл. 21, ал.1 от ЗФУКПС.

Тези фактически констатации се извеждат въз основа на показанията на свидетелите Й. и Г., както и въз основа на цитираните писмени доказателства.

При тези фактически дадености, съдът счита, че се доказа по несъмнен и 5 категоричен начин, че с обжалваното НП законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката за административно нарушение по чл.13, ал.3, т.1, вр. с чл.2, ал.2 , т.8 от ЗФУКПС.

Обжалваното НП не е спорно между страните, че е издадено от компетентен за това орган . АУАН и НП са изготвени в срока по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателката. В двата акта са посочени ясно и недвусмислено всички задължителни реквизити за тези документи по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а именно : датата на издаването им, издателят, мястото на издаването на тези документи, датата и мястото на извършване на твърдяното административно нарушение, описано е фактически начина на извършването му, посочени са доказателствата, с които се установява твърдяното нарушение, както и правна квалификация, която кореспондира с фактическото описание на вменяваното нарушение. Ето защо съдът приема, че атакуваното НП е процесуално законосъобразно и възраженията на защитата в обратна насока са неоснователни.

Разпечатката съдържа 31 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b74150c-323b-47e4-8530-33cc26e341af