Решение № 109 от 07.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Кърджали, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Васка Д. Халачева

Кирил М. Димов при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно гражданско дело № 20265100500108 по описа за 2026 година

С решение № 81 от 12.02.2026 г., постановено по гр. д. № 1153/2025 г., Районен съд – Кърджали е отхвърлил предявените от М. С. А. срещу О. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна уволнението на обективирано в Заповед № ******* г. на **** на О., за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да й заплати шест брутни заплати, равняващи се на сума в размер 22 502.80 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконосъобразното уволнение за срок от шест месеца считано от 07.07.2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.09.2025 г., до окончателно изплащане на задължението, като неоснователни. Осъдил е М. С. А. да заплати на О. направените по делото разноски в размер на 1227.10 евро за процесуално представителство и защита.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата М.

С. А., която чрез представителя си по пълномощие – адв. Й. Д., го обжалва в 1 срок като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и незаконосъобразно. В жалбата се излагат съображения, че двата одитни доклади по отношение на О. "О." към О. от звено Вътрешен одит към о., възложени със Заповед № 982/31.07.2024 г. за периода от 01.01.2022г. до 30.06 2024 г. и със Заповед № 500/11.04.2025 г. за периода от 01.07.2024 г. до 30.03.2025 г. на **** на О. не могат да служат като основание за налагане на дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“ и „уволнение“ тъй като са незаконосъобразни по чл. 3, ал. 1 и ал. 2 и чл. 31, ал. 1 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор /ЗВОПС/. Твърди се, че и при двата одита (от м. август 2024 г. и м. април 2025 г.) има нарушение на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗВОПС, тъй като служат като дисциплинарен инструмент за наказания, а не подобряват дейността на организацията, с което се опорочава целта на одита по ЗВОПС. Поради този факт същите следвало да се изключат като доказателство. И двата одита № **** и № *****или извършени от едно и също лице - Е.А., ръководител на звено Вътрешен одит в О., което е част от структурата на общия работодател - **** на О. и се намира на пряко негово подчинение. Намира, че това е скрит конфликт на интереси и нарушение на чл. 3 от ЗВОПС, което обезсмисля принципите на независимост и обективност. Освен това при втория одитен доклад № **** от м. април 2025 г., от който неправомерно са изведени основанието и мотивите за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, съществува и нарушение на императивното изискване на чл. 31, ал. 1 от ЗВОПС, с което се забранява повторен одит в същата сфера и дейности в рамките на една година. В случая, същият бил направен само 8 месеца след първия (от м. август 2024 г.). Поради изброените нарушения на ЗВОПС, въззивницата твърди, че двата одитни доклада - № **** и № ***** са незаконосъобразно доказателство за налагане на наказания, от което следвало, че Заповед № 1100/07.07.2025 г. на **** на О., с която на въззивницата е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“, ползваща като мотив втория одитен доклад № ****, следва да отпадне като неправомерна. Не оспорва, че със Заповед № 943/29.05.2025 г. на **** на О.и е назначена комисия, която да осъществи контрол по изпълнение на задълженията на ***** на О. "О.", при което са констатирани шест нарушения на задълженията. Счита, че правилно районния съд е приел, че наложеното наказание е съобразено със срока по чл. 194 от КТ и че е спазена процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ, както че издадената заповед е на оторизиран за това 2 орган, но неправилно приел, че посочените нарушения, с изключение на две, са доказани, предвид че вътрешният одитор и проверяващите не могат да изготвят безпристрастна оценка за действията на ищцата (въззивник пред настоящата инстанция), поради което одитът, респективно проверката не са легитимен доказателствен източник. Счита, че първоинстанционния съд не е установил причинно-следствената връзка в следните действия – отказът да напусне доброволно заеманата от нея длъжност ***** на О. "О." към О., доколкото още в исковата си молба от 01.09.2025 г. е декларирала натиск, и заплахи от длъжностни лица, служители на О. - *****, **** ***** и ******, които й оказвали принуда да напусне заеманата от нея длъжност. Изтъква, че на 3, 4 и 5 юли 2024 г. е привиквана от тях и заплашвана да подаде заявление за напускане в информационния център на О. и ако не го сторила „доброволно“ щели да я разсипят от проверки, очернят и изгонят от работа. За тези твърдения имало записи, които въззивника съхранявал в телефона си, но същите не били представени пред първоинстанционния съд, заради становището на първия адвокат, че са маловажни. Чрез тях следвало да се докаже предварително формираното намерение за уволнение, злоупотреба с дисциплинарна власт, тендециозност и несъразмерност на дисциплинарното производство, с което е нарушено правото й на труд по чл. 8 от КТ, което е и основно човешко право, признато от ООН с Всеобщата декларация за правата на човека, според чл. 23 от същата. Твърди се, че уволнението й със Заповед № 1100/07.07.2025 г. на **** на О. е в резултат на репресивни действия на работодателя, а не от реални дисциплинарни нарушения. Следователно налице била системна злоупотреба с власт, предубеденост на работодателя, процесуална несправедливост, тенденциозно отношение и инструментализиране на процедурата в ущърб на служителя. Изтъква се, че всички тези действия се отнасяли единствено към нея като ***** в предприятието, докато към ***** на другите две общински предприятия О.

„О.“ и О. “П.” не са предприемани подобни действия. Въззивницата намира това за дискриминация по етнически и религиозен признак в нарушение на чл.

4, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр., отбелязвайки че ******** на гореспоменатите две общински предприятия са *******, ****** етнос, а ищцата е ***** и ********. Относно изброените нарушения в одитите, в жалбата се сочи следното:

По отношение неиздаваните заповеди за **** по време на отпуските на 3

А. като ***** на предприятието, с посочване на неин *******, въззивницата изтъква, че от трите периода на излизания в отпуск, два били за отсъствия за един ден, а третия за шест дни, поради което счела че не е необходимо за тези кратки периоди да назначава ******** на себе си. Тя не напускала местоживеенето си, поддържала постоянен онлайн контакт и получавала информация за дейността на предприятието ежедневно, което позволявало да отреагира на всякакви нужди в предприятието. В допълнение сочи, че в структурата на предприятието, в чл. 15 от правилника за дейността на О. "О." нямало предвиден щат **** *****. В обясненията си от 25.06.2025 г. заявила, че обективно не разполага с подходяща длъжност за тази цел, поради ротационния характер на работата и ако според ръководството на о. имало нужда от такъв щат/длъжност, то можело да се предложи промяна в структурата на предприятието.

По отношение на щатното разписание безспорно било установено, че липсва нарушение, тъй като видно от изготвеното от М. А. и утвърдено от **** разписание, в сила от 01.01.2025 г. , в частност чл. 15 от Правилника, определените длъжности били: ******, ******* и ****** и *********, ******* с посочване минимално изискване образование и опит, с основна месечна заплата и с посочени бройки налични в щата, т.е. по една бройка за всяка длъжност. Възразява срещу приетото от съда, че след като в чл. 15 от правилника на предприятието са посочени 4 бройки за длъжността *****, 2 бройки за длъжността **********, ******** и 2 бройки за ********* и един щат за длъжност ********** е налице нарушение. Този извод на съда намира за противоправен и неправилен. Видно от утвърденото ново щатно разписание от 01.01.2025 г. посочените бройки в правилника сочели максимално допустимата бройка щатове, поради което не е налице злоупотреба с определения лимит, посочен в правилника. Следователно нямало настъпили щети за предприятието. На следващо място изтъква, че без оперативна самостоятелност, която извежда от длъжностната си характеристика, тя не би могла да ръководи ефективно предприятието. Ето защо счита, в случая не се касае на нарушение на правилата, предвид дадените подробни и обосновани обяснения от 29.06.2025 г.

По отношение на нарушението за липсата регистър за договорите за строителство на ****** и сключването на договори на стари цени без приета номенклатура и цени за основните услуги, въззивницата намира, че 4 изложените мотиви са в противоречие със събрания доказателствен материал по делото. От разпита на свидетелите О. А. и Н. Ю. се установявало, че в предприятието имало „тетрадка“, на която били регистрирани договорите и регистъра всъщност представлявал вид тетрадка със съответните графи по номера, страни, дати и други. Следователно тази тетрадка съставлявала по смисъла на всички правила регистър за тези договори. Ето защо обвинението за липсата на регистър не отговаряло на доказателствения материал по делото.

Относно твърдението, че посочените 20 броя ****** са таксувани по старата тарифа, уточнява че старата номенклатура е актуална до момента на одобряване на нова такава, но утвърдена нова нямало години наред в предприятието. Ето защо, спазвайки нормативната уредба А. пресмятала по действащата към посочения период номенклатура и цени на основните услуги, извършвайки актуализация на цените на стоките по строителната дейност, които не влизали в основната номенклатура, т.е. не се гласували от О.

По същия начин цените на стоките, свързани с ******* не влизали в номенклатурата, а се променяли от ***** и *********, съобразно разходите и доставната им цена. Затова счита, че поведение й е било напълно законосъобразно и липсвало нарушение на трудовата дисциплина от нейна страна.

В първоинстанционното решение не се правила разлика между договорите за строителство на ******** по чл. 258 от ЗЗД и дейността по благоустрояване, за които не било нужен двоен подпис по СФУК, тъй като носели приходи, а не задължение. Изискването за регистър по тези договори намира за некоректно, тъй като в чл. 6 от правилника по дейността на предприятието подробно била регламентирана цялата дейност, както и какви регистри следвало да поддържа предприятието. Проверката от 29.05.2025 г. изтъквала липсата на регистър за договорите на доставчиците в предприятието, който бил направен от ищцата (въззивник в настоящата инстанция) няколко дни след проверката, а съдът смесвал двата различни видове договори. Изтъква, че разполага с копие от регистъра за договорите на доставчиците и че като забележка в самата номенклатура (нова и стара) е вписано, че цените на стоките са формират на база разходи. Ето защо изводите в обжалваното решението, че едва ли не ищцата образувала свои цени с приоритет към печалба, намира за изцяло погрешни. Посочва, че всяка цена на стока се формирала на база разходи и винаги в ценообразуването работила с 5

********* на предприятието Ю. Х.. При негов разпит това лесно можело да се провери. В тази връзка намира, че в решението и в заповед №1100/07.07.2025 г. на **** на О., погрешно се твърди, че не е предприела мерки за предложение на нова номенклатура на основните цени в предприятието, тъй като предложението на **** от м. август 2024 г. представлявало копи-пейст на нейна докладна от 16.05.2024 г. за нови цени, съпроводено с калкулация по всяка точка от услугите в номенклатурата. Впоследствие, на 21.11.2024 г. се опитала в комисиите преди сесията на О. да допълни своето предложение, качено на сайта на о. от името на ****, но съветниците не я разбрали.

Разпечатката съдържа 22 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00b7b732-b55d-49e4-baf0-bd256765e5cf