Решение № 8437 от 26.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 8437

Варна, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА канд № 20267050700921 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр.с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по постъпила с вх.№6328/27.03.2026г. касационна жалба от В. Д. В. от гр.Варна срещу Решение №129/04.02.2026г. по АНД №4085/2025г. по описа на РС – гр. Варна, с което е потвърдено НП № 11-01-909/25.04.2025г. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на основание чл.32, ал.1, т.1 във вр. с чл.35, ал.1 от ЗДФИ са му наложени четиринадесет административни наказания "глоба", всяко в размер на 200лв. за извършени четиринадесет административни нарушения на чл.13, ал.3, т.3 във вр. с чл.3, ал.1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/. С решението В. е осъден да заплати на насрещната страна 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се претендира отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложените наказания били явно несправедливи. Оспорва се като неправилен извода на РС, че В. е осъществил състава на вменените му четиринадесет административни нарушения на чл.13, ал.3, т.3 във вр. с чл.3, ал.1 от ЗФУКП, тъй като не приложил Указанията за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност в организациите от публичния сектор, одобрени със Заповед № ЗМФ-184/16.03.2020г. на Министъра на финансите. Тази заповед имала само препоръчителен характер и по естеството си не представлява нормативен акт – не била публикувана в Държавен вестник, нито обявена в интернет нито след издаването й, нито към датата на образуване на административно-наказателното производство. Излагат се доводи в тази връзка с позоваване на практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по дела Del Rio Prada срещу Испания ( Del Rio Prada v/s Spain) по жалба № 4275009 и теоретичните постановки на ЕСПЧ относно принципа за предвидимост на наказателния закон, закрепен в чл.7 от Европейската Конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) за неналагане на наказание без закон. В тази заповед на министъра на финансите, не се съдържали разпоредби с административнонаказателен характер, които да се прилагат при нейното „неточно“ или „неправилно“ прилагане. Поддържат се доводите развити и пред въззивната инстанция, че при извършване на посочените в НП плащания по съответните фактури за извършени СМР били спазени всички утвърдени в работата на дружеството процедури; че преди да бъдат одобрени плащанията фактурите са проверявани от съответните ресорни служители, за което представили достатъчно доказателства. По делото се установило от доказателствата, че при разплащанията на дружеството се прилага въведената в предприятието система за двоен подпис, като одобряването на плащанията ставало с подписването на документите от главния счетоводител и от управителя едновременно. В качеството на ръководител на „ВиК – Варна“ ООД В. не бил субект на отговорността по чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, защото бил задължен само да осигури писмени политики и процедури чрез създаване на ред и начин за извършване на предварителен контрол по плащанията на предприятието, което в конкретния случай направил чрез утвърдените вътрешни правила за изграждане на система за предварителен контрол за законосъобразност. Поддържат се оплакванията за нарушения на правото на защита на В. в хода на административно-наказателно производство, като не му била дадена възможност да се запознае своевременно с констатациите на проверяващите, да разбере за извършване на какво конкретно нарушение /нарушения/ е обвинен и въз основа на какви доказателства. Поддържат се оплакванията за неясноти и противоречия в обстоятелствената част на АУАН и на НП, поради което не ставало ясно за нарушение на кои конкретни разпоредби В. е привлечен към административнонаказателна отговорност – дали за осъществен състав на нарушение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) или на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС). Освен това се счита, че наложените с НП наказания са явно несправедливи. Иска се отмяна на решението на ВРС и вместо него да бъде постановено ново решение, с което НП да бъде отменено изцяло. В условие на евентуалност се моли за прилагане на чл.28 от ЗАНН поради маловажност на случая. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание се явява процесуален представител , който поддържа жалбата и счита, че изложените доводи пред въззивния съд и представени във връзка с тях доказателства не са разгледани от съда. Моли Решението на РС-Варна да бъде отменено и да бъде отменено НП като незаконосъобразно. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно представения списък.

Ответникът – Директорът на Агенция за държана финансова инспекция чрез упълномощен юрисконсулт депозира писмени бележки, поддържа подробните доводи изложени в писмените бележки пред предходната съдебна инстанция. Моли решението на РС -Варна да бъде потвърдено като правилно, мотивирано и законосъобразно. Твърди, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазване на процедурните правила и с изискуемото в чл.42 и чл.57 от ЗАНН съдържание. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от насрещната страна.

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на РС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на съдебният акт, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди наличие на всички основания по чл.348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК.

Решението на РС е валидно и допустимо.

Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав и не е налице основание за отмяната му предвидено в чл.348 ал.1 т.2 във вр. с ал.3 от НПК. Призовани са страните с възможност за искания по доказателствата и становище по представените такива. В проведените две открити съдебни заседания в присъствието и след становище на представител на жалбоподателя са приети депозираните писмени доказателства, вкл. приложените в административно- наказателната преписка и са разпитани допуснатите свидетели – актосъставителя извършил проверката и посочения от защитата на В. свидетел -гл. счетоводител в дружеството. Правилно са приети и приложени по делото постъпилите от страните писмени доказателства, материалите от административно-наказателната преписка. Основателно въззивния съд съобразил, че процесуалните представители на страните не са имали други доказателствени искания и тъй като счел делото за изяснено от фактическа страна със събраните доказателства, дал ход на съдебните прения. Въз основа на правилна преценка по отделно, но и в съвкупност на доказателствата, РС направил установяванията си за релевантните факти и обстоятелства свързани с нарушението и с проведеното производство пред административнонаказващия орган. Съдебният акт е мотивиран. Съдът е изложил фактическите си установявания и правните си изводи, въз основа на които жалбата е отхвърлена като неоснователна, а НП е потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Не е ограничено правото на защита на В. и РС е формирал изводите си в съответствие с разпределението на доказателствената тежест между страните, поради което не е налице основание за отмяна на Решението по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което съгласно чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Предвид чл.220 от АПК, касационният състав проверява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в решението, тъй като е контролно-отменителна инстанция, за която има забрана за нови фактически установявания. РС установил от фактическа страна, че е сезиран с жалба от В. Д. В. с [ЕГН] срещу НП № 11-01-909/25.04.2025г. на Директора на АДФИ, с което са установени като извършени от него в качеството му на Управител на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД и ръководител на организация от публичния сектор по смисъла на т. 8 от параграф 1 на Допълнителните разпоредби на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор 14 нарушения на чл.13, ал.3, т.3, вр. чл.3, ал.1 от ЗФУКПС както следва:

1/ на 31.01.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 157585,01 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност;

2/ на 23.03.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 211071,47 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност;

3/ на 21.04.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 147020,04 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност;

4/ на 01.06.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 252338,12 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност;

5/ на 29.06.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 213871,14 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност.

6/ на 28.07.2022г. чрез подписване на нареждане за извършил разход на стойност 232773,12 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност;

7/ на 18.08.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане е извършил разход на стойност 200653,26 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност;

8/ на 13.09.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 305667,12 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност;

9/ на 21.09.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 252 933,58 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност;

10/ на 14.10.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 265748,98 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност;

11/ на 19.10.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 305412,12 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност;

12/ на 10.11.2022г. чрез подписване на нареждане извършил разход на стойност 150043,39 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност;

13/ на 30.11.2022г. чрез подписване на нареждане е извършил разход на стойност 254 151,41 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност;

14/ на 29.12.2022г. чрез подписване на нареждане за плащане извършил разход на стойност 284055,12 лв., без да е приложена процедура на предварителен контрол за законосъобразност.

РС установил, че в хода на административнонаказателно производство е констатирано, а и не е имало спор между страните, че „Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД - гр. Варна / ВиК - Варна/ е юридическо лице, вписано в Регистъра за търговски дружества на ВОС под партиден №18 по ф.д. №8218/1991г., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Приморски, [улица] предмет на дейност: Водоснабдяване и канализация; пречистване на водите и инженерингови услуги в страната и чужбина. Капиталът на дружеството е в размер на 1 363 100 лв., 50.98%, от които са собственост на държавата чрез „Български ВиК холдинг" ЕАД, а останалите 49.02% на Община Аврен, Община Аксаково, Община Бяла, Община Варна, Община Ветрино, Община Вълчи дол, Община Девня, Община Дългопол, Община Провадия и Община Суворово. Установено е, че органи на управление на дружеството са Общото събрание и Управителят – който организира и ръководи дейността на дружеството и го представлява, като в периода от 31.01.2022г. – до 29.12.2022г., в който са изброените дати на подписване на нарежданията за плащанията – управител на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД е бил В. Д. В..