Акт от 04.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40859 гр. София, 04.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110118408 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при Министерство на вътрешните работи срещу М. Й. Н., К. И. С. и Й. А. Д., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 16.06.2025 г. срещу длъжниците заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 26148/2025 г. по описа на СРС, 41 състав.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба.

Ответниците са въвели доводи за нередовност и недопустимост на исковата молба с твърдения, че ищецът е предявил претенции (относно лихвата), различни от тези в заповедното производство; че дирекцията не е правосубектна; че установителните искове са предявени извън законоустановения срок.

Съдът намира възраженията за неоснователни.

С процесната заповед за изпълнение, в полза на ищеца е присъдена мораторна лихва в размер на 2648.11 лева, за периода 29.04.2022 г. – 01.05.2025 г. Предявената с настоящата искова молба претенция за мораторната лихва е както следва: 2409.97 лева, дължима за периода 29.04.2022 г. – 27.01.2025 г., като се претендира и законна лихва върху главницата, считано от 28.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. С разпореждане № 80724/02.07.2026 г., съдът е дал указания на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности относно лихвата, а с уточнителна молба от 14.07.2026 г., ищецът е изпълнил същите, като е пояснил, че претендира мораторна лихва в размер на 2409.97 лева за периода 29.04.2022 г. – 27.01.2025 г., лихва в размер на 238.14 лева за периода 28.01.2025 г. – 01.05.2025 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 02.05.2025 г. до окончателното изплащане. В случая е видно, че не е налице разминаване, доколкото сборът от претендираните лихви и периоди в исковото производство съвпада с тези в заповедта.

По възражението за неправосубектност на ищеца: Когато държавното учреждение притежава качеството юридическа личност, то е правосубектно и е надлежна страна в гражданския процес. В чл. 37, ал. 2 ЗМВР е предвидено, че главните дирекции, областните дирекции, дирекция „Миграция“, дирекция „Международни проекти“, 1 дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“, дирекция „Комуникационни и информационни системи“, Академията на МВР и Медицинският институт са юридически лица, а освен това директорът на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ е второстепенен разпоредител с бюджет съгласно чл. 27, ал. 2 от ГПК, т.е. ищецът е надлежна страна.

По възражението, че установителните искове са предявени след изтичане на законоустановения срок, съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като разпореждане № 59818/15.05.2026 г., на СРС, 41 състав, с което на заявителя е указана възможността да предяви установителни искове, му е връчено на 27.05.2026 г., а същите са предявени на 26.06.2026 г. – преди изтичане на едномесечния срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК.

На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.12.2026 г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422 от ГПК установителни искове с правно основание чл. 21, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗДФИ, чл. 23, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗДФИ, чл. 43, ал. 3 ППЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ за признаване за установено между страните, че М. Й.

Н., К. И. С. и Й. А. Д. дължат солидарно на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ – МВР въз основа на Акт за начет № 8121р-2008/27.01.2025 г. и Заключение рег. № 8121р-3897/25.02.2025 г. към Акт за начет рег. № 8121р- 2008/27.01.2025 г., както следва: сумата от 3601.05 евро (7043.04 лева), представляваща нанесена имуществена вреда на бюджета на Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при МВР, в резултат на неправомерно преведена на Румяна Спасова Димова сума, ведно със законната лихва за период от 02.05.2025 г. до изплащане на вземането, за която ответниците носят пълна имуществена отговорност съобразно чл. 23, т. 1, т. 3 и т. 4 ЗДФИ; сумата от 1353.96 евро (2648.11лева) мораторна лихва за периода 29.04.2022 г. – 01.05.2025 г., от които 1232.20 евро (2409.97 лева) лихва за периода 29.04.2022 г. – 27.01.2025 г. и 121.76 евро (238.14 лева) лихва за периода 28.01.2025 г. – 01.05.2025 г.

Ищецът твърди, че в изпълнение на заповеди № 8121з-1329/24.09.2024 г. и № 8121з-1565/06.11.2024 г. в ДКИС била извършена проверка от служители на Звеното за материални проверки при МВР. Проведеното производство приключило с Акт за начет рег. № 8121р-2008/27.01.2025 г. и Заключение рег. № 8121р-3897/25.02.2025 г. към Акт за начет рег. № 8121р-2008/27.01.2025 г. С посочения Акт за начет били установени неправомерно преведени суми на Румяна Спасова Димова, с което била нанесена вреда на бюджета на ДКИС в размер на сумата от 7043.04 лева, мораторна лихва в размер на 2409.97 лева, за периода 29.04.2022 г. – 27.01.2025 г., както и законна лихва след тази дата до окончателното възстановяване на сумата, при солидарна отговорност на следните лица - М. Й. Н., К. И. С. и Й. А. Д.. Лицата били привлечени солидарно към пълна имуществена отговорност на основание чл. 21, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, във връзка с чл. 23, т. 1, т. 3 и т. 4 от ЗДФИ и чл. 38, т. 1-5 от Правилника за прилагане на Закона за държавната финансова инспекция. Сочи се, че съгласно императивната разпоредба на чл. 27, ал. 5 от ЗДФИ, директорът на ДКИС, в условията на обвързана компетентност, е длъжен да извърши последващи действия за събиране на вземанията и 2 възстановяване на вредите. Фактическите констатации в акта за начет се считали за истински до доказване на противното и се ползвали с доказателствена сила до тяхното оборване в исков процес при условията на пълно главно обратно доказване, осъществено от начетените лица, съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ. Установените вреди били резултат от неправомерно изплатени суми при прекратяване на трудовото правоотношение на Румяна Спасова Димова – младши специалист в сектор „Интернет и информационно осигуряване“ към отдел „Интернет, информационно осигуряване и киберзащита“ със заповед на директора на ДКИС № 5290з-320/22.03.2022 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Прави доказателствено искане за приемане на документи като доказателства по делото и за допускане на свидетели. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК са подадени отговори от ответниците.

Й. А. Д. е посочила, че е налице несъответствие между претенциите в исковото и в заповедното производство, както и че ДКИС не притежава самостоятелна правосубектност, т.е. липсва активна процесуална легитимация за водене на процеса.

Оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че процесният акт за начет е нищожен като издаден от некомпетентен орган. Посочва, че правомощията за издаване на Акт за начет, принадлежат на финансовите инспектори на АДФИ, а в случая, актът бил съставен от служители на МВР, които не разполагали със съответните правомощия. На следващо място, актът за начет не отговарял на изискванията за форма и съдържание, същият бил явно необоснован, постановен при несъобразяване на относимите доказателства и приложимите правни норми. Твърди, че с действията си не е нанесла вреда на ишеца. Излага, че предмет на начетното производство е изплащането на обезщетение по реда на чл.41, ал. 2 от КТ в полза на Румяна Димова, което било платено в съответствие със съдебната практика по въпроси за изплащането на този вид обезщетение. Законосъобразното плащане било установено и при последваща финансова инспекция от органите на АДФИ, която приключила с Доклад № ДИС2-СФ-22[12]/11.07.2025 г., като сочи, че са представени доказателства в тази насока. Отрича да е налице умисъл в действията й, като ответницата посочва, че не е определила нито вида, нито размера на дължимите обезщетения, а същите били посочени в Заповед № 5290з-320/22.03.2022 г. от директора на ДКИС –МВР. Позовава се на постановление на прокурор за прекратяване на наказателно производство във връзка с процесния случай. Счита, че евентуално би била налице ограничена имуществена отговорност, която се реализира по друг ред. Оспорва да е налице солидарна отговорност. Оспорва акцесорната претенция за лихва като въвежда възражение за давност относно претенциите за лихви. Моли за прекратяване на производството, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Ответникът М. Й. Н. също е посочил наличие на нередовност – а именно, че исковете не са предявени в преклузивния едномесечен срок, както и че е налице несъответствие между петитума на исковата молба и заповедта за изпълнение; че ищецът не е процесуално легитимиран. Оспорва същите по основание и размер.

Твърди, че компетентният по ЗДФИ орган – АДФИ е проверил плащанията, във връзка с които е издаден актът за начет и е установил, че същите са законосъобразно извършени, т.е. не е настъпила вреда. Позовава се също на Доклад № ДИС2-СФ- 22[12]/11.07.2025 г. за извършена финансова инспекция на дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при МВР, изготвен от държавен финансов инспектор, като заявява, че предметният обхват на извършената от АДФИ финансова инспекция е идентичен с предмета на настоящия спор, а именно – „Проверка за законосъобразност относно спазването на нормативните актове, уреждащи финансово-стопанската и 3 отчетна дейност, Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ при МВР във връзка с изплащани обезщетения след прекратяване на трудови правоотношения в периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2023 г. Инспекцията продължила 41 работни дни и обхванала всички служители с прекратени трудови правоотношения през този период, включително петимата служители, чието обезщетение е предмет на делото. Крайният извод на компетентния орган бил, че обезщетенията са начислени и изплатени правилно и законосъобразно, т.е. не е налице вреда. Посочва, че АДФИ е извършила проверката си при пълно знание за констатациите на звеното за материални проверки.

Заявява, че констатациите в доклада били окончателни и неоспорени от ищеца, като пояснява, че докладът е изготвен преди предявяване на настоящите искове, като в тази връзка моли съда да съобрази поведението на ищеца при разпределяне на отговорността за разноски. Поддържа, че актът за начет е съставен от некомпетентен орган, нищожен е и не се ползва с доказателствената сила по чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ, като са развити подробни съображения. Изрично заявява, че не поддържа възражение за погасяване чрез плащане, с оглед на обстоятелството, че претендираната сума е задържана от съдебния изпълнител по изп. дело № 4565/2025 г. Моли съда да се произнесе относно приложението на последиците, посочени в чл. 422, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 245, ал. 3, изр. второ от ГПК. Излага съображения, че имуществената отговорност (ограничена) в случая следва да се реализира по реда на КТ. Позовава се на постановление на прокурор за прекратяване на наказателно производство във връзка с процесния случай. Счита, че в случая не са налице солидарна отговорност, противоправно поведение и вина, както и вреда и причинна връзка. Твърди, че видът и размерът на изплатените в полза на Румяна Спасова Димова, обезщетения, не са определени от ответника, а в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

Отделно, плащането било извършено при спазване на всички изискуеми контролни процедури, като посочва, че разпоредител, който подписва плащане, определено по вид и размер с предходен акт на работодателя, след положително становище на финансовия контрольор в рамките на предварителния контрол за законосъобразност и в условията на система за двоен подпис, действа правомерно и без вина. В случай че сумата за обезщетения е недължимо платена, то тя трябвало да бъде възстановена от получателя. Въведено е възражение за съпричиняване с твърдения, че работодателят не е организирал надлежно системата за финансов контрол, за предварителен контрол за законосъобразност по ЗФУКПС и за двоен подпис, което способствало за настъпването на твърдяната вреда. Въведено е и възражение за погасителна давност.