Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България

Чл. 1

(1) С правилника се уреждат обществени отношения, свързани със:

1. условията и реда за провеждане на конкурсите за приемане на военна служба, както и за придобиване и повишаване на военната квалификация на лицата, приети на военна служба;

2. условията и реда за сключване, изменение и прекратяване на договора за военна служба;

3. условията и реда за присвояване, повишаване и понижаване във военно звание, минималния срок за престояване във военно звание и в длъжност;

4. условията и реда за преназначаване и за освобождаване от длъжност на военнослужещите;

5. условията и реда за кандидатстване и назначаване на нова длъжност в случаите по чл. 164, т. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

6. условията и реда за кандидатстване и обучение на военнослужещите и цивилните служители.

7. условията и реда за награждаване на военнослужещите и цивилните служители;

8. реда за разрешаване и ползване на отпуск от военнослужещите, както и за неговото отлагане и прекъсване;

9. реда за провеждане на дисциплинарното производство, за налагане, изпълнение и заличаване на дисциплинарните наказания на военнослужещите;

10. реда за водене, ползване и съхраняване на служебните дела на военнослужещите.

11. условията и реда за заемането на длъжностите по чл. 134, ал. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

12. условията и реда за командироването по чл. 290б, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) С правилника се уреждат обществените отношения, свързани с военната служба на военнослужещите от служба „Военна информация“ и служба „Военна полиция“, доколкото не са уредени с Правилника за устройството и дейността на служба „Военна информация“ и с Правилника за прилагане на Закона за военната полиция.

Чл. 2

В мирно време въоръжените сили се комплектуват с военнослужещи от:

1. завършилите висши военни училища в страната и в чужбина и професионалните сержантски (старшински) колежи, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната;

2. завършилите обучение стипендианти, както и курсанти в Академията на Министерството на вътрешните работи, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната;

3. лица, завършили граждански средни или висши училища в страната и в чужбина.

4. лица, завършили основно образование, за длъжности, определени с акт на министъра на отбраната.

5. лица, изпълнявали военна служба (кадрова военна служба).

6. лица, изпълнявали срочна служба в доброволния резерв.

Чл. 3

(1) След завършване на обучението си във висшите военни училища курсантите, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, се назначават на длъжност в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(2) След завършване на обучението си в професионалните сержантски (старшински) колежи колежаните, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, се назначават на длъжност в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(3) След завършване на обучението си стипендиантите, както и курсантите в Академията на Министерството на вътрешните работи, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, сключват договор за военна служба и със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице се приемат на военна служба и се назначават на длъжност.

(4) След завършване на обучението си във висшите военни училища, съответно в професионалните сержантски (старшински) колежи, курсантите и колежаните, обучавани за нуждите на други министерства и ведомства, се назначават на длъжност със заповед на съответния министър или ръководител.

(5) На курсантите, завършили висши военни училища в чужбина, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, се присвоява офицерско звание „лейтенант“ и се вземат в специален щат на министъра на отбраната.

(6) Курсантите и колежаните, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, отписани от обучение по реда, определен с наредбата на министъра на отбраната по чл. 135, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, или напуснали по собствено желание по време на обучението, еднократно може да бъдат приети без провеждане на конкурс на военна служба на длъжности, изискващи войнишки (матроски) звания, ако отговарят на изискванията за приемане по чл. 141, ал. 1, чл. 182, ал. 1 и чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, при спазване на следния ред:

1. не по-късно от 10 работни дни преди прекратяване на договора за военна служба отписаният от обучение курсант или колежанин изявява желание за приемане на военна служба с подаване на рапорт до началника на висшето военно училище;

2. началникът на висшето военно училище в зависимост от специализацията, в която се обучава курсантът или колежанинът по т. 1, уведомява съответния ръководител на структура по чл. 60д, ал. 1 или по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за предлагане на длъжност, изискваща военно звание „редник – 1-ви клас/матрос – 1-ви клас“; в тридневен срок от получаване на уведомлението съответният ръководител на структура по чл. 60д, ал. 1 или по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България представя длъжност/длъжности;

3. при съгласие на курсанта или колежанина по т. 1 да заеме длъжност по т. 2 началникът на висшето военно училище изпраща до ръководителя на структура по чл. 60д, ал. 1 или по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, предложил длъжността, наличните документи, удостоверяващи, че курсантът/колежанинът отговаря на изискванията на чл. 141, ал. 1, чл. 182, ал. 1 и чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за сключване на договор за военна служба, приемане на военна служба и назначаване на длъжността;

4. при липса на документ, удостоверяващ годността за военна служба, психологичната пригодност и покриването на нормативите за физическа годност, съответният ръководител на структура по чл. 60д, ал. 1 или по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България организира определяне на годността за военна служба, психологичната пригодност на лицето по т. 1 или провеждането на изпит за покриване на нормативите за физическа годност;

5. след установяване, че лицето по т. 1 отговаря на изискванията на чл. 141, ал. 1, чл. 182, ал. 1 и чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице сключва договор за военна служба, приема на военна служба и назначава на длъжност, като изпраща копие от заповедта за приемане на военна служба и на сключения договор за военна служба с лицето по т. 1 до началника на висшето военно училище или уведомява началника на висшето военно училище, че лицето няма да бъде прието на военна служба поради несъответствие с изискванията на чл. 141, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

6. при прекратяване на сключения договор с лицето по т. 1 преди изтичане на тригодишния срок (освен ако прекратяването е на основание чл. 162, ал. 1, т. 3 и чл. 164 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България) се предприемат действия по събиране на вземанията по реда на чл. 260, ал. 4 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 4

(1) Лицата по чл. 2, т. 3 се приемат на военна служба след провеждане на конкурс.

(2) В конкурса по ал. 1 могат да участват и лица, които са освободени от военна служба, с изключение на освободените поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

(3) В служба „Военна информация“ и в служба „Военна полиция“ приемането на военна служба се извършва при условия и по ред, определени с правилниците по чл. 100, ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(4) Конкурсът по ал. 1 се обявява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице, в която се определят:

1. длъжностите, за които се организира конкурсът;

2. длъжностното лице, отговорно за провеждането на конкурса;

3. условията и редът за провеждане на конкурса.

(5) Конкурсът се обявява в Агенцията по заетостта и на интернет страницата на Министерството на отбраната. Обявата съдържа:

1. наименованията и броя на вакантните длъжности;

2. изискванията за заемане на длъжността;

3. изискващото се ниво за достъп до класифицирана информация за длъжността;

4. населеното място, където се намира формированието (структурата), и неговия военнопощенски номер;

5. длъжностното лице, отговорно за провеждането на конкурса;

6. начина на провеждане на конкурса;

7. необходимите документи;

8. мястото и срока за подаване на документите.

(6) Длъжностите по ал. 4, т. 1 не се обявяват в Регистъра на вакантните длъжности за офицери и офицерски кандидати и в Регистъра на вакантните длъжности за сержанти (старшини) и войници (матроси) по чл. 37, ал.1.

Чл. 5

(1) На конкурс по чл. 4 могат да се явяват лица, които отговарят на условията на чл. 141 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) За участие в конкурса кандидатите подават заявление до длъжностното лице, отговорно за провеждането му, в определените в обявата място и срок заедно с необходимите документи.

Чл. 6

(1) Длъжностното лице по чл. 4, ал. 4, т. 2 назначава комисия за допускане до участие и комисия за провеждане на конкурса.

(2) Комисията за допускане до участие в конкурса:

1. извършва проверка на подадените документи;

2. допуска до конкурса кандидатите, които отговарят на условията на конкурса;

3. връща документите на кандидатите, които не са допуснати до участие в конкурса, като мотивира отказа.

(3) Комисията за провеждане на конкурса:

1. провежда конкурса при условията и по реда, определени със заповедта по чл. 4, ал. 4;

2. изготвя протокол, в който класира кандидатите според показаните резултати;

3. писмено уведомява кандидатите за резултатите от класирането и връща документите на некласираните кандидати.

(4) Некласираните кандидати имат право на жалба пред длъжностното лице, отговорно за провеждането на конкурса, в 7-дневен срок от уведомяването. Длъжностното лице следва да се произнесе в 14-дневен срок от получаването на жалбата. Решението му е окончателно.

(5) Комисията изпраща по команден ред чрез длъжностното лице по чл. 4, ал. 4, т. 2 до министъра на отбраната или до оправомощено от него длъжностно лице протокола по ал. 3, т. 2 с предложение за приемане на военна служба на лицата, класирани на първо място.

Чл. 7

(1) След изтичането на сроковете по чл. 6, ал. 4 министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице сключва договор за военна служба с лицето, спечелило конкурса.

(2) След изтичането на сроковете по чл. 6, ал. 4 министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице сключва договор за военна служба с лицето, спечелило конкурса.

(3) Договорът по ал. 1 се сключва в 3 екземпляра – по един за всяка от страните, а третият екземпляр се прилага в служебното дело на военнослужещия.

(4) Договорът по ал. 1 се регистрира и вторият екземпляр се връчва на лицето, спечелило конкурса, срещу подпис.

Чл. 7а

(1) Длъжностите, които може да се заемат от лицата по чл. 2, т. 5 и 6, се обявяват със заповед на министъра на отбраната въз основа на постъпили по команден ред предложения на командирите (началниците) на военни формирования и на ръководителите на съответните структури. Длъжностите не се обявяват в Регистрите на вакантните длъжности.

(2) Заповедта по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на отбраната и в нея се посочват наименованието на длъжностите, изискванията за заемането им, необходимите документи, сроковете за кандидатстване, мястото и длъжностното лице, до което се подава заявлението за кандидатстване.

(3) Кандидатите за длъжностите по ал. 1 трябва да отговарят на изискванията на:

1. чл. 141, ал. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на изискванията за заемане на длъжността – за лицата по чл. 2, т. 5;

2. чл. 141, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на изискванията за заемане на длъжността – за лицата по чл. 2, т. 6.

(4) Изборът на лицата по чл. 2, т. 5 и 6 за заемане на съответната длъжност се извършва при спазване на следния ред:

1. кандидатите подават писмено заявление за кандидатстване за заемане на длъжност по ал. 1 заедно с необходимите документи; в заявлението всеки кандидат може да посочи до три длъжности;

2. длъжностното лице, до което се подава заявлението, определя критерии за извършване на избора и назначава комисия, която разглежда постъпилите документи и след събеседване с кандидатите ги класира за всяка от длъжностите;

3. за резултатите от работата на комисията се изготвя протокол, който се подписва от председателя й и от всички членове и се утвърждава от длъжностното лице, до което се подават заявленията;

4. след утвърждаване на протокола по т. 3 председателят на комисията запознава кандидатите с класирането.

(5) Кандидатите имат право на жалба пред длъжностното лице, до което се подава заявлението, в 7-дневен срок от запознаването с класирането. Длъжностното лице се произнася в 14-дневен срок от получаването на жалбата. Решението му е окончателно.

(6) След изтичането на сроковете по ал. 5 длъжностното лице, до което се подава заявлението, организира изпращането на кандидата, класиран на първо място, до съответните военномедицински органи за определяне на годността му за военна служба и на психологичната му пригодност.

(7) С кандидатите, които са годни за военна служба и са психологично пригодни, комисията по ал. 4, т. 2 провежда изпит за покриване на нормативите за физическа годност, определени с акт на министъра на отбраната.

(8) При успешно издържан изпит по ал. 7 длъжностното лице, до което се подава заявлението, организира изпращането на необходимите документи на кандидата за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация със съответното ниво на класификация.

(9) Кандидатите, получили разрешение за достъп до класифицирана информация със съответното ниво на класификация, се предлагат за сключване на договор за военна служба и за приемане на военна служба.

(10) При установена негодност за военна служба и/или психологична непригодност, непокриване на нормативите за физическа годност или неполучаване на необходимото разрешение за достъп до класифицирана информация длъжностното лице, до което се подава заявлението, организира дейностите по ал. 6, 7 и 8 по отношение на следващия класиран за длъжността кандидат.

(11) Министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице сключва договор за военна служба с лицето по ал. 9. Договорът се сключва в 3 екземпляра – по един за всяка от страните, регистрира се, вторият екземпляр се връчва на военнослужещия срещу подпис, а третият екземпляр се прилага в служебното дело на военнослужещия.

Чл. 7б

На резервистите на срочна служба в доброволния резерв се предлагат вакантни длъжности във военни формирования от Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната по ред, определен с акт на министъра на отбраната.

Чл. 8

След сключването на договора за военна служба по чл. 7 със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице:

1. лицето, което притежава изискващото се за длъжността разрешение за достъп до класифицирана информация, се приема на военна служба и се назначава на длъжност;

2. лицето, което не притежава изискващото се за длъжността разрешение за достъп до класифицирана информация, се приема на военна служба, назначава се на длъжност и се взема в разпореждане по специален щат на министъра на отбраната до издаването на изискващото се разрешение или отказ.

Чл. 8а

(отменен)

Военнослужещите, назначени на публични длъжности по смисъла на чл. 3 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, подават декларациите по чл. 12 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси по реда и в сроковете, посочени в него.

Чл. 9

(1) До 12 месеца след назначаването на длъжност приетите на военна служба стипендианти на Министерството на отбраната и лицата, спечелили конкурс по чл. 4, се изпращат на курс за провеждане на начална и/или специална военна подготовка, ако не притежават такава:

1. във висшите военни училища – за офицерите и за офицерските кандидати;

2. в професионалните сержантски (старшински) колежи – за сержантите (старшините);

3. в учебните центрове – за войниците (матросите).

(2) Началната и специалната военна подготовка приключват с полагане на изпити за придобиване на военна квалификация. Ако военнослужещият не издържи изпитите, договорът за военна служба се прекратява на основание чл. 165, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(3) Началната военна и специализираната подготовка на военнослужещите, приети в служба „Военна информация“, се извършват при условия и по ред, определени с Правилника за устройството и дейността на служба „Военна информация“, а началната военна и специализираната подготовка на военнослужещите от служба „Военна полиция“ се извършват при условия и по ред, определени с Правилника за прилагане на Закона за военната полиция.

(4) Специалната военна подготовка на военнослужещите – оркестранти от въоръжените сили, се извършва в учебен център и при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

Чл. 10

Военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се приемат на военна служба при условията и по реда на чл. 262 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Заповедта за приемане на военна служба се съгласува с министъра на отбраната по предложение на административния ръководител на съответния съд или прокуратура.

Чл. 11

(1) Длъжностните разписания и щатовете съдържат следните задължителни елементи:

1. наименованието на длъжностите;

2. нивото за достъп до класифицирана информация за всяка длъжност;

3. военното звание;

4.

5. военноотчетната специалност за длъжностите за военнослужещи;

6. кода на длъжността;

7. въоръжението, бойната и друга техника.

(2) В длъжностните разписания и щатовете по ал. 1 могат да се включват и други изисквания по ред, определен с наредбата на министъра на отбраната по чл. 14.

(3) Основните, допълнителните и специфичните изисквания за заемане на длъжността се определят в длъжностната характеристика.

Чл. 12

(1) Длъжностната характеристика се изготвя въз основа на длъжностното разписание (щата).

(2) Командирът (началникът) или ръководителят на съответната структура запознава военнослужещия със задълженията на длъжността, установени в длъжностната характеристика.

Чл. 13

Длъжностната характеристика съдържа:

1. параметрите на длъжността:

2. изискванията за заемане на длъжността:

3. длъжностите, които могат да се заместват от тази длъжност;

4. военноотчетната специалност, определена с акт на министъра на отбраната;

5. организационните връзки и взаимоотношения (в кое организационно звено е длъжността, на кого военнослужещият е непосредствено подчинен, кого ръководи, кой го замества);

6. изискванията за познаване на основни нормативни и други актове;

7. значимите професионални компетентности и личностни характеристики;

8. функционалните задължения на военнослужещите за мирно и военно време.

Чл. 14

Длъжностните разписания, щатовете и длъжностните характеристики се изготвят, утвърждават, изменят и съхраняват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната.

Чл. 15

Със заповедта за приемане на военна служба на военнослужещия се присвоява военно звание или се обявява военното звание по резерва, като:

1. на лицата, които не притежават военно звание по резерва, се присвоява военно звание „редник – 1-ви клас“ („матрос – 1-ви клас“), съответно „младши сержант“ („старшина II степен“), „офицерски кандидат – 1-ви клас“ или „лейтенант“;

2. лицата, които притежават военно звание по резерва, съответстващо на званието на длъжността по длъжностното разписание, се приемат на военна служба с притежаваното военно звание;

3. на лицата, които притежават военно звание по резерва, по-високо от изискващото се за длъжността, се присвоява военното звание, изискващо се за длъжността по длъжностно разписание.

4. на лицата, които притежават военно звание по резерва, с една степен по-ниско от изискващото се за длъжността, и са изпълнили изискванията на чл. 19, докато са били на военна служба, се присвоява военното звание, изискващо се за длъжността по длъжностно разписание.

Чл. 16

(1) На курсантите, завършили висшите военни училища за нуждите на Министерството на отбраната, се присвоява офицерско звание „лейтенант“ и им се предлагат вакантни офицерски длъжности в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия в съответствие с придобитата военна специалност и специализация.

(2) На курсантите, завършили висшите военни училища за нуждите на други министерства или ведомства, се присвоява офицерско звание „лейтенант“ и се зачисляват в запаса.

(3) На курсантите, които не са издържали държавните изпити или не са защитили дипломните си работи на редовната и на поправителната сесия, се присвоява военно звание „офицерски кандидат – 1-ви клас“ и се назначават на длъжност за офицерски кандидат.

(4) След успешно полагане на държавните изпити или след защита на дипломната работа на военнослужещите по ал. 3 се присвоява военно звание „лейтенант“ и се назначават на офицерска длъжност.

Чл. 16а

(1) След завършване на обучението си за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по гражданска специалност във висши военни училища в чужбина на курсантите, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, се присвоява офицерско звание „лейтенант“, вземат се в специален щат на министъра на отбраната и след преминаване на курс за придобиване на специална военна подготовка с продължителност не по-малко от 2 месеца се назначават на длъжност.

(2) В срок до 30 дни след завършване на обучение в чужбина военнослужещите по ал. 1 подават заявление до Националния център за информация и документация с приложена диплома или друг аналогичен документ, издаден от образователната институция за извършване на процедура по признаване на придобито от тях висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по гражданска специалност.

(3) В срок до 10 дни след приключване на процедурата по ал. 2 и признаване на придобито висше образование по гражданска специалност в чужбина военнослужещите подават рапорт до началника на съответното висше военно училище за признаване на периоди на обучение с цел установяване на съответствието на част от учебния план за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ от професионално направление „Военно дело“.

(4) По решение на академичния съвет на съответното висше военно училище в страната, в което са обучавани като курсанти, и след представена академична справка на военнослужещите по ал. 3 се изготвя индивидуален план за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ по специалности от регулираната професия „Офицер за тактическо ниво на управление“.

Чл. 16б

(1) След завършване на обучението по чл. 116а и 116б на офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите) се присвоява офицерско звание „лейтенант“ и те се назначават на длъжности в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

(2) Военнослужещите по чл. 116б, придобили професионална квалификация по военно дело, могат да заемат длъжности за „капитан“ („капитан-лейтенант“), определени в Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, до придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“.

Чл. 17

(1) На войниците (матросите), завършили дневна форма на обучение в професионален сержантски (старшински) колеж или приравнено по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина, се присвоява първо сержантско (старшинско) звание „младши сержант“ („старшина II степен“) и те се назначават на сержантска / старшинска длъжност в съответствие със сключеното допълнително споразумение.

(2) Военнослужещите, завършили професионален сержантски (старшински) колеж и придобили четвърта степен на професионална квалификация или приравнено по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина, могат да бъдат повишавани във военни звания до „старшина/мичман“ включително.

(3) Сержантите (старшините), завършили съответната подготовка за сержанти (старшини) в курс за придобиване на сержантско (старшинско) звание в професионален сержантски (старшински) колеж или в учебен център, могат да бъдат повишавани във военни звания до „старшина/мичман“, включително след валидиране на професионалните знания, умения и компетентности в съответствие с наредбата на министъра на отбраната по чл. 95, ал. 9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(4)

(5)

(6)

(7) Сержантите (старшините), заемащи длъжности от професионална област по чл. 30, ал. 4, се повишават във военно звание, ако са налице изискванията на чл. 21.

Чл. 18

Военнослужещите се повишават във военно звание последователно.

Чл. 19

Минималният срок за престояване във военно звание е:

1. за всички войнишки звания – 1 година;

2. за всички сержантски звания – 3 години;

3. за „офицерски кандидат – 1-ви клас“ – 3 години;

4. за „лейтенант“ – 2 години;

5. за „старши лейтенант“ – 3 години;

6. за „капитан“ („капитан-лейтенант“) – 3 години;

7. за „майор“ („капитан III ранг“) – 5 години;

8. за „подполковник“ („капитан II ранг“) – 5 години;

9. за „полковник“ („капитан I ранг“) – 4 години;

10. за висшите офицерски звания – 1 година.

Чл. 20

(отменен)

Максималният срок за престояване във военно звание е:

1. за войниците (матросите), сержантите (старшините), офицерските кандидати и офицерите с младши офицерски звания – до изтичане срока на договора или до назначаване на длъжност, изискваща по-високо звание;

2. за офицерите с военни звания „майор“ („капитан III ранг“), „подполковник“ („капитан II ранг“) и „полковник“ („капитан I ранг“) – до изтичане срока на договора или до назначаване на длъжност, изискваща по-високо звание, или до навършване на пределна възраст;

3. за офицерите с висши военни звания – до назначаване на длъжност, изискваща по-високо звание, или до навършване на пределна възраст.

Чл. 21

Военнослужещият може да бъде повишен в следващо военно звание, ако са налице следните условия:

1. да е изтекъл минималният срок за престояване във военно звание по чл. 19;

2. да притежава изискващото се за съответната длъжност образование и квалификация;

3. да заема или да се назначава на длъжност, изискваща по-високо военно звание;

4. да не изтърпява дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 22

(1) Военно звание „младши сержант“ („старшина II степен“) се присвоява на войници (матроси), завършили обучение в професионален сержантски (старшински) колеж или приравнено на него по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина, ако притежават изискващата се атестационна оценка и са налице изискванията на чл. 21, т. 2 – 4.

(2) Военно звание „офицерски кандидат – 1-ви клас“ се присвоява на сержанти (старшини) с военно звание „старшина“ („мичман“), завършили съответния курс в професионален сержантски (старшински) колеж или приравнено на него по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина, ако притежават изискващата се атестационна оценка и са налице изискванията на чл. 21.

Чл. 23

(1) Офицерите се повишават във военно звание „майор“ („капитан III ранг“), ако притежават изискващата се атестационна оценка и са налице изискванията на чл. 21.

(2)

(3)

Чл. 24

(1) Офицерите от кариерно поле „командно“ се повишават във военно звание „полковник“ („капитан I ранг“), ако са придобили образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“ в професионално направление „Военно дело“ или са завършили стратегически курс във военни академии или приравнено по чл. 115, ал. 2 обучение във висши военни училища и колежи в чужбина и ако са налице изискванията на чл. 21.

(2)

(3)

Чл. 25

(1) Офицерите от кариерно поле „командно“ се повишават във висше офицерско звание, ако са придобили образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“ от професионално направление „Военно дело“ във военни академии или приравнено по чл. 115, ал. 2 обучение във висши военни училища и колежи в чужбина и ако са налице изискванията на чл. 21.

(2) Офицерите от кариерно поле „професионално“ и от академичния състав се повишават във висше офицерско звание, ако са придобили образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“ в професионално направление „Военно дело“ или са завършили стратегически курс във военни академии или приравнено по чл. 115, ал. 2 обучение във висши военни училища и колежи в чужбина и ако са налице изискванията на чл. 21.

(3) Предложенията за удостояване на офицери с висши офицерски звания, както и за назначаването и освобождаването им от висши командни длъжности се разглеждат в Съвета по отбрана.

Чл. 26

Военнослужещите се понижават във военно звание при наложено дисциплинарно наказание „понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“.

Чл. 27

(отменен)

(1) В структурите по управление на човешките ресурси (по личния състав) на Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия се определят кадрови съветници, които консултират военнослужещите при планиране на кариерното им развитие.

(2) Кадровите съветници по ал. 1 и офицерите, за които отговарят, се определят със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Кадровите съветници за офицерските кандидати, сержантския и войнишкия състав се определят със заповед на съответния командир (началник).

Чл. 28

(1) Кариерното развитие на офицерите се осъществява чрез заемане на длъжности в кариерни области и полета.

(2) Кариерните области и полета са:

1. командни;

2. професионални.

(3) Кариерна област „командна“ обхваща длъжностите, изискващи младши офицерски звания и военно звание „майор“ („капитан III ранг“), определени в акта на Министерския съвет по ал. 8, и придобита военна специалност и специализация във висшите военни училища.

(4) Кариерна област „професионална“ обхваща длъжностите, изискващи младши офицерски звания и придобита гражданска специалност от висши граждански училища.

(5) Кариерно поле „командно“ обхваща длъжностите, изискващи старши офицерски звания, с изключение на длъжностите, изискващи военно звание „майор“ („капитан III ранг“) по ал. 3, и придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионално направление „Военно дело“ от военна академия или приравнено по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина.

(6) Кариерно поле „професионално“ обхваща длъжностите, изискващи старши офицерски звания и:

1. придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ по гражданска специалност от висши граждански училища, или

2. придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ по гражданска специалност от военни академии или висши военни училища и образователна и научна степен „доктор“.

(7) Кариерно поле „професионално“ обхваща длъжностите, изискващи старши офицерски звания и:

1. придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ по гражданска специалност от висши граждански училища, или

2. придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ по гражданска специалност от военни академии или висши военни училища и образователна и научна степен „доктор“.

(8) В Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за всяка длъжност за офицер се посочват съответстващите й кариерна област или кариерно поле.

(9) Със заповед на министъра на отбраната се определя за кои от длъжностите по Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се изисква владеене на английски или френски език по СТАНАГ 6001 на съответно ниво.

Чл. 29

(отменен)

(1) В кариерното развитие на старшите офицери се прилага принципът за ротация.

(2) Ротацията се осъществява чрез назначаване на длъжности:

1. в едно управленско ниво в различни военни формирования или административни структури, включително на международни длъжности или на длъжности в различни кариерни полета;

2. в различни управленски нива, включително на международни длъжности.

Чл. 30

(1) Професионалното развитие на сержантите (старшините) и офицерските кандидати се осъществява чрез заемане на длъжности в определени професионални области съобразно професионалната им квалификация.

(2) Професионалната област обхваща длъжностите, изискващи определена професионална квалификация и/или образование.

(3) Професионална област „основна“ обхваща длъжностите по професии и специалности, обучението за които се провежда в професионален сержантски (старшински) колеж.

(4) Професионална област „други“ обхваща длъжностите по професии и специалности, по които не се извършва обучение в професионалните сержантски (старшински) колежи.

(5) В Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за всяка длъжност за сержант (старшина) и офицерски кандидат се посочва съответстващата й професионална област.

Чл. 31

Длъжностното развитие на войниците (матросите) се осъществява в съответствие с придобитата военна квалификация.

Чл. 32

Военнослужещите се назначават и преназначават на длъжност:

1. по време на годишното разместване:

2. по списък:

3. при спечелване на конкурс или след избор;

4. през цялата година:

5. при организационно-щатни промени и промени в параметрите на длъжността по чл. 13, т. 1 и/или организационните връзки и взаимоотношения по чл. 13, т. 5.

6. по план-предложение за комплектуване на вакантни и овакантяващи се длъжности, по ред, определен с акт на министъра на отбраната.

7. при установено по реда на чл. 33д несъответствие с основните и специфичните изисквания на заеманата длъжност.

Чл. 33

(1) Военнослужещите се преназначават на длъжност от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица при назначаване на длъжност във:

1. по-високо длъжностно ниво;

2. същото длъжностно ниво;

3. по-ниско длъжностно ниво.

(2) Военнослужещите се назначават и преназначават на длъжност, ако отговарят на основните и специфични изисквания за заемането й, в т.ч. притежават изискващото се за длъжността военно звание или отговарят на изискванията за повишаване във военно звание по чл. 21 – 25, с изключение на случаите, предвидени в правилника.

(3) В случаите, когато военнослужещите се предлагат за преназначаване на длъжност по чл. 32, т. 4, буква „а“ или т. 6 и са от друго военно формирование или структура, командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура, изготвящ предложението, изпраща писмено искане до съответния командир (началник) на военнослужещия. Командирът (началникът) на военнослужещия в 5-дневен срок изпраща по команден ред своето становище във военното формирование или структура, в които е вакантната длъжност. При изразено положително становище командирът (началникът) на военнослужещия прилага протокол от проведена беседа, кадрова справка и атестационен формуляр на военнослужещия.

(4)

(5) След явяване на военнослужещия по местослужене за приемане на новата длъжност му се осигурява време за сдаване на предходната заемана длъжност при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили.

Чл. 33а

(1) Военнослужещите, сключили допълнително споразумение в изпълнение на чл. 145 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, могат да бъдат преназначавани на длъжност в по-високо длъжностно ниво при условията на чл. 156, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2)

(3) Преназначаването се извършва в периода на сключеното допълнително споразумение след завършване на обучението за сметка на Министерството на отбраната.

Чл. 33б

Извън случаите по чл. 33а военнослужещите могат да се преназначават на равна или на по-висока длъжност след писменото им съгласие.

Чл. 33в

(1) Военнослужещите от военните формирования на структурите по чл. 60а, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, които заемат длъжност повече от три години, може да се преназначават в интерес на службата на длъжност в същото или в по-високо длъжностно ниво при условията на чл. 156, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на чл. 32, т. 4, буква „а“ при спазване на следния ред:

1. за преназначаване на военнослужещ във военно формирование от структурата по чл. 60а, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, в която същият е на служба, с дислокация в същото населено място:

(2) Преназначаването на военнослужещ във военно формирование от структура по чл. 60а, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, различна от тази, в която същият е на служба, с дислокация в същото населено място се извършва при спазване на следния ред:

а) командирът (началникът) на военното формирование, където е вакантната длъжност, изготвя писмено искане за военнослужещ от военно формирование от структура по чл. 60а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и го изпраща по команден ред до командира на структура по чл. 60а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, в състава на която е военното формирование;

б) мотивираното предложение по буква „а“ се изготвя при съгласие на командира (началника) на структурата по чл. 60а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, където е на служба военнослужещият, който се предлага за преназначаване;

в) решението за преназначаване по мотивирано предложение по буква „а“ се взема от началника на отбраната.

Чл. 33д

(1) Несъответствието на военнослужещия с основните и специфичните изисквания на заеманата длъжност по чл. 32, т. 7 се установява по следния ред:

1. министърът на отбраната, командирът (началникът) на военното формирование, ръководителят на съответната структура или оправомощено от него лице с писмена заповед назначава комисия за установяване на несъответствието на военнослужещия с основните и специфичните изисквания на заеманата длъжност;

2. за дейността си комисията изготвя протокол, който съдържа:

3. към протокола по т. 2 се прилагат всички събрани доказателства.

(2) В срок до 5 работни дни от получаване на протокола по ал. 1, т. 2 длъжностното лице, назначило проверката, взема решение за несъответствието на военнослужещия.

(3) При констатирано несъответствие длъжностното лице по ал. 1, т. 1 провежда беседа с военнослужещия, на която го запознава с установеното несъответствие срещу подпис, и ако има подходяща вакантна длъжност, на която да бъде преназначен, му я обявява, като изготвя мотивирано предложение за преназначаване на военнослужещия по чл. 32, т. 7, в това число по чл. 34, т. 6, и го изпраща по команден ред до командира (началника) на военното формирование или до ръководителя на съответната структура, който има правомощие да назначава на определената длъжност.

(4) При липса на подходяща вакантна длъжност длъжностното лице по ал. 1, т. 1 изготвя предложение за преназначаване на военнослужещия в друго военно формирование/структура и го изпраща по команден ред.

(5) Всяка командна инстанция изразява своето становище по предложението, като при наличие на подходяща вакантна длъжност изготвя мотивирано предложение за преназначаване на военнослужещия по чл. 32, т. 7 и го изпраща по команден ред до командира (началника), оправомощен да назначава на определената длъжност.

(6) При липса на подходяща длъжност във всички командни инстанции военнослужещият се взема в разпореждане по специален щат на министъра на отбраната.

Чл. 34

Военнослужещите могат да се преназначават на длъжност в по-ниско длъжностно ниво в обхвата на притежаваното от тях военно звание:

1. по подаден рапорт от военнослужещия;

2. в случаите по чл. 47;

3. в случаите по чл. 164, т. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и изразено писмено съгласие;

4.

5. по списък на длъжностите по чл. 32, т. 2.

6. при установено несъответствие с основните и специфичните изисквания на заеманата длъжност по чл. 32, т. 7.

Чл. 35

(1) Организационно-щатни промени се извършват при условия и по ред, определени със заповед на министъра на отбраната.

(2) Военнослужещите може да се преназначат в интерес на службата в съответствие с придобитата от тях квалификация на длъжности в същото или в по-високо длъжностно ниво при организационно-щатни промени въз основа на акт на Министерския съвет или на министъра на отбраната или при пълна или частична ликвидация въз основа на акт на Министерския съвет или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание при спазване на следния ред:

1. за преназначаване на военнослужещ в самостоятелно реорганизиращо се военно формирование/структура по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България:

2. за преназначаване на военнослужещ в едновременно реорганизиращи се военни формирования/структури по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България:

Чл. 36

Годишното разместване на военнослужещите се извършва еднократно в календарната година при условия и по ред, определени със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 37

(1) Структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната изготвя Регистрите на вакантните длъжности за военнослужещи.

(2) В Регистрите на вакантните длъжности се обявяват вакантните длъжности, както и длъжностите, които се овакантяват до края на календарната година и не са определени за включване в списъците по чл. 32, т. 2.

(3)

(4)

(5)

(6) Регистрите на вакантните длъжности по ал. 1 се публикуват в Комуникационно-информационната система „Щит“ и на интернет страницата на Министерството на отбраната.

(7) Вакантните длъжности в служба „Военна полиция“ и в служба „Военна информация“ не се обявяват в регистрите по ал. 1, а се заемат при условията и по реда, определени съответно в Правилника за прилагане на Закона за военната полиция и Правилника за устройството и дейността на служба „Военна информация“.

Чл. 37а

(отменен)

(1) В допълнителния Регистър на вакантните длъжности за офицери и офицерски кандидати се обявяват вакантните длъжности за офицери и офицерски кандидати по ред, определен в заповед на министъра на отбраната.

(2) Командирите (началниците) на военни формирования и ръководителите на съответните структури представят вакантните длъжности за офицери и офицерски кандидати в срокове, определени в заповедта на министъра на отбраната по ал. 1.

Чл. 38

(1) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура запознава военнослужещите с Регистрите на вакантните длъжности за военнослужещи.

(2) Редът за подаване на рапорти за назначаване на длъжност от офицерите и офицерски кандидати е, както следва:

1. военнослужещият подава рапорт до длъжностното лице по ал. 1, като посочва не повече от три длъжности; рапортът се завежда в съответната регистратура;

2. командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура отразява становището си на рапорта;

3. всяка командна инстанция отразява своето мнение на гърба на рапорта или на отделен лист, който се завежда към рапорта, без да се спира движението на рапорта;

4. рапортът и документите на военнослужещите се изпращат до структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав), осигуряваща работата на съответната комисия за кариерно развитие.

(3) Сержантите (старшините) и войниците (матросите) подават рапорт за назначаване на длъжност до съответния командир (началник) на военното формирование или ръководител на съответната структура по реда на чл. 64.

(4)

(4) В случай че вакантната длъжност е във военно формирование/ структура, различно/различна от местослуженето му, военнослужещият може да подаде рапорт по ал. 2, след като е прослужил 3 години в съответното военно формирование/структура.

Чл. 39

(отменен)

(1) Структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната изготвя обобщен списък на военнослужещите, на които изтича максималният срок за престояване във военно звание или в длъжност, както и наименованието на заеманите от тях длъжности въз основа на изпратените й по команден ред списъци от структурите по управление на човешките ресурси (по личния състав) на съответните военни формирования или структури. Обобщеният списък се изпраща на комисиите по чл. 53, ал. 1 или чл. 58, ал. 2.

(2) Структурите по управление на човешките ресурси (по личния състав) на съответните военни формирования или структури изпращат на съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав), обслужваща работата на комисиите по чл. 53, ал. 1 или чл. 58, ал. 2, заверено копие от документите на военнослужещите от списъка по ал. 1, от атестирането и кадрова справка.

Чл. 40

(1) След успешно завършване на обучението на курсантите и колежаните, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната, и слушателите от военните академии се предлагат длъжности от списъка по чл. 32, т. 2, буква „а“.

(2) Условията и редът за предлагане на длъжностите по чл. 32, т. 2, буква „а“ се определят със заповед на министъра на отбраната.

(3) Ако на курсант и и на колежанин, обучаван за нуждите на Министерството на отбраната не може да бъде предложена длъжност в съответствие с придобитата военна специалност/специализация, му се предлага друга длъжност и му се осигурява курс за преквалификация.

(4) Курсантите и и колежаните, обучавани за нуждите на Министерството на отбраната,, отказали да приемат предложената им длъжност, се назначават на някоя от незаетите длъжности от списъка по чл. 32, т. 2, буква „а“.

(5) Кадетите, които са прекъснали обучението или не са издържали държавните изпити на редовната и поправителната сесия, се назначават на войнишки (матроски) длъжности.

Чл. 40а

Завършилите обучение в редовна форма на докторантура военнослужещи извън тези по ал. 2 се назначават на академична длъжност „асистент, ако отговарят на условията на чл. 64а,“ със заповед на министъра на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица по предложение на академичния или на научния съвет.

(2) Завършилите обучение в редовна форма на докторантура военнослужещи във Военна академия „Г. С. Раковски“ се назначават на академична длъжност „асистент“ или „главен асистент“, ако отговарят на условията на чл. 64а, със заповед на министъра на отбраната или оправомощени от него длъжностни лица по предложение на академичния съвет.

Чл. 41

(1) В случаите по чл. 164, т. 1 и 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военнослужещите в срока на предизвестието могат да кандидатстват за назначаване на длъжност по регистрите по чл. 37, ал. 1, като подават рапорт до командира (началника) на съответното военно формирование или до ръководителя на съответната структура, където се водят на отчет и доволствие, при спазване на процедурата по чл. 38.

(3) В случаите по чл. 33б, ал. 2 в едногодишния срок на заемане на длъжността си по чл. 156, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военнослужещите могат да бъдат назначени на длъжност при условията и по реда на чл. 32, т. 1, буква „а“ или на чл. 32, т. 4, буква „а“, или на чл. 32, т. 6.

Чл. 42

(1) Минималният срок за престояване от военнослужещите на длъжност е една година.

(2) Минималният срок по ал. 1 не се прилага при организационно-щатни промени, при заемането на първа длъжност от академичния състав или при спечелване на конкурс.

(3) Преназначаването на длъжност на военнослужещите в случаите по чл. 71, 111 и 116 не се взема предвид при определянето на минималния срок за престояване на военнослужещите на длъжност по ал. 1.

(4) Минималният срок по ал. 1 не се прилага при назначаване на длъжности „командир/началник на военно формирование“, изискващи старше офицерско звание, и на длъжности, изискващи висше офицерско звание.

Чл. 43

(отменен)

(1) Максималният срок за престояване от военнослужещите на длъжност, изискваща:

1. висше офицерско звание, е до навършване на пределна възраст за съответното звание;

2. старше офицерско звание „полковник („капитан І ранг“)“, е 5 години;

2а. старше офицерско звание „подполковник („капитан ІІ ранг“)“ и „майор („капитан ІІІ ранг“)“, е 5 години или до преназначаване на друга длъжност или до изтичане срока на договора за военна служба, или до навършване на пределна възраст за притежаваното военно звание;

3. младше офицерско звание, е 10 години или до преназначаване на друга длъжност, или до изтичане срока на договора;

4. военно звание за войник (матрос), сержант (старшина) и офицерски кандидат, е до преназначаване на друга длъжност или до изтичане на срока на договора.

(2) Срокът по ал. 1, т. 2 може да се удължава до 2 години по решение на министъра на отбраната.

(3) За офицерите от кариерно поле „професионално“ и от академичния състав с изключение на длъжността „асистент“ максималният срок за престояване на длъжност е до преназначаване на друга длъжност или до изтичане срока на договора, или до навършване на пределна възраст за притежаваното военно звание.

(4) Максималният срок за престояване на длъжност „асистент“ от военнослужещите във военните академии и висшите военни училища е шест години.

Чл. 44

(1) По предложение на непосредствения командир (началник) или ръководител офицерите, офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите) могат да бъдат назначавани да заместват отсъстващ, съответно друг офицер, офицерски кандидат, сержант (старшина) или войник (матрос) от военното формирование или от съответната структура, при условията и по реда на чл. 215 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във военното формирование или съответната структура:

1. офицерите могат да бъдат назначавани да заместват отсъстващ друг офицер;

2. офицерските кандидати могат да бъдат назначавани да заместват отсъстващ друг офицерски кандидат;

3. сержантите (старшините) могат да бъдат назначавани да заместват отсъстващ друг сержант (старшина) или офицерски кандидат при отсъствие на друг офицерски кандидат в организационното звено;

4. войниците (матросите) могат да бъдат назначавани да заместват отсъстващ друг войник (матрос) или сержант (старшина) при отсъствие на друг сержант (старшина) в организационното звено.

(2) В случаите по ал. 1 на военнослужещите се изплаща допълнително възнаграждение по чл. 215, ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с § 1, т. 37 и 38 от допълнителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за заместване на отсъстващ повече от 30 работни дни военнослужещ, назначен на основна командна или материално отговорна длъжност.

(3) Заместването по ал. 1 на отсъстващ до 30 работни дни военнослужещ от военното формирование или от съответната структура се определя със заповед на командира (началника) или ръководителя. В този случай не се изплаща допълнително възнаграждение по чл. 215, ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 45

(1) По предложение на непосредствения командир (началник) или на ръководителя на съответната структура при условията и по реда на чл. 216 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във военното формирование или съответната структура:

1. офицерите могат да бъдат назначавани за временно изпълняващи вакантна длъжност на друг офицер;

2. офицерските кандидати могат да бъдат назначавани за временно изпълняващи вакантна длъжност на друг офицерски кандидат;

3. сержантите (старшините) могат да бъдат назначавани за временно изпълняващи вакантна длъжност на друг сержант (старшина) или офицерски кандидат при отсъствие на друг офицерски кандидат в организационното звено;

4. войниците (матросите) могат да бъдат назначавани за временно изпълняващи вакантна длъжност на войник (матрос) или сержант (старшина) при отсъствие на друг сержант (старшина) в организационното звено.

(2) При назначаване на военнослужещ временно да изпълнява вакантна длъжност, за която се изисква по-високо военно звание, то не се присвоява.

(3) В случаите по ал. 1 на военнослужещите се изплаща допълнително възнаграждение при временно изпълнение на задълженията на вакантна основна командна или материално отговорна длъжност по смисъла на § 1, т. 37 и 38 от допълнителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България в размер 25 на сто от месечното възнаграждение за вакантната длъжност и притежаваното от военнослужещия военно звание.

Чл. 46

Военнослужещите, взети в специални щатове на министъра на отбраната, както и подали рапорт за прекратяване на договора за военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 1 и 1а, чл. 163 и 169 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България не могат да бъдат назначавани да заместват други военнослужещи по реда на чл. 44 или да изпълняват задълженията на вакантна длъжност по реда на чл. 45.

Чл. 47

(1) При установяване на заболявания или увреждания, получени при или по повод изпълнение на военната служба, заболявания от общ характер и професионални заболявания, в резултат на което военнослужещите не могат да изпълняват служебните си задължения в пълен обем, може да им бъдат предложени други подходящи длъжности след освидетелстване на годността за военна служба и издадено експертно решение от Централната военномедицинска комисия към Военномедицинската академия.

(2) Военнослужещите се назначават на длъжността по ал. 1 след писмено съгласие от тяхна страна.

(3) В случаите по ал. 1, когато на новата длъжност военнослужещите получават по-ниско възнаграждение, те получават обезщетение, равняващо се на разликата между възнаграждението за старата и възнаграждението за новата длъжност до освобождаване от военна служба.

(4) Условията и редът за установяване на заболявания и увреждания, получени при или по повод изпълнение на военната служба, както и списъкът на подходящите длъжности, които могат да заемат лицата по ал. 1, се определят с акт на министъра на отбраната.

Чл. 48

(1) Военнослужещите жени, които са бременни или кърмачки и извършват неподходяща за състоянието си работа, изпълняват служебните си задължения при облекчени условия в съответствие с предписанието на здравните органи.

(2) Военнослужещите жени могат да се откажат от правата си по ал. 1 с писмена декларация.

(3) Военнослужещи жени, които са бременни или майки на деца до 3 години, не могат да бъдат командировани освен с тяхно писмено съгласие.

(4) Правата на майката по ал. 3 могат да се ползват от самотните бащи – военнослужещи, на деца до 3 години.

Чл. 49

(1) През работно време военнослужещите подлежат на задължителни и/или внезапни изследвания за употреба на алкохол или злоупотреба, и/или зависимост от наркотични вещества. Редът за установяване употребата на алкохол и злоупотребата с наркотични вещества се определя с наредба на министъра на отбраната.

(2) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура може да отстрани временно от служба военнослужещ, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, или след употреба на алкохол, или злоупотреба с наркотични вещества.

(3) Отстраняването от служба се извършва с мотивирана писмена заповед на командира (началника) в момента на установяване състоянието на военнослужещия, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения.

(4) Срокът за отстраняване от служба по ал. 3 е до възстановяване годността на военнослужещия да изпълнява задълженията си.

Чл. 50

(1) Военнослужещият се преназначава на по-висока длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, когато:

1. е изтекъл минималният срок за престояване в длъжност;

2. отговаря на основните и специфичните изисквания на длъжностната характеристика за длъжността;

3. не изтърпява дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4 – 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Военнослужещият се преназначава на равна или по-ниска длъжност в обхвата на притежаваното военно звание, когато:

1. е изтекъл минималният срок за престояване в длъжност;

2. отговаря на основните и специфичните изисквания на длъжностната характеристика за длъжността.

Чл. 51

Военнослужещият се преназначава на длъжност и се повишава във военно звание, когато:

1. е изтекъл минималният срок за престояване в длъжност и в звание;

2. отговаря на основните и специфичните изисквания на длъжностната характеристика за длъжността и на изискванията на чл. 21 или 23;

3. не изтърпява дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 51а

(1) На длъжност, за която по длъжностно разписание се изисква висше офицерско звание, може да се назначава офицер, притежаващ офицерско звание с една степен по-ниско от изискващото се за длъжността, когато:

1. е изтекъл минималният срок за престояване в длъжност;

2. притежава необходимото образование, образователно-квалификационна степен и квалификация;

3. не изтърпява дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 51б

На длъжност, за която се изисква старшо офицерско звание, може да се назначава офицер, притежаващ военно звание с една степен по-ниско от изискващото се за длъжността, когато:

1. е изтекъл минималният срок за престояване в длъжност и има не по-малко от две години престой в притежаваното военно звание;

2. отговаря на основните и специфичните изисквания на длъжностната характеристика за длъжността;

3. възможностите за кариерно развитие, определени в атестационния формуляр, позволяват преназначаване на длъжност, изискваща следващо военно звание, за офицерите с военно звание „капитан“ (капитан-лейтенант);

4. не изтърпява дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 52

(1) В случаите по чл. 32, т. 1 офицерите и офицерските кандидати се преназначават на длъжност и се повишават във военно звание въз основа на решение на комисиите за кариерно развитие.

(2)

1. разглеждат и класират военнослужещите, подали рапорт по Регистъра на вакантните длъжности за офицери и офицерски кандидати;

2. разглеждат и класират офицерите и офицерските кандидати, на които изтича максималният срок за престояване в звание и/или в длъжност.

(3) Съставът, редът и организацията на работа на комисиите по ал. 1, критериите за оценяване и редът за избор на военнослужещи за назначаване на длъжности се определят с акт на министъра на отбраната.

Чл. 53

(1) Изборът за назначаване на длъжности в обхвата на всяко от старшите офицерски звания „майор“ („капитан ІІІ ранг“), „подполковник“ („капитан ІІ ранг“) и „полковник“ („капитан І ранг“) се извършва от комисия за кариерно развитие на военнослужещите за всяко от старшите офицерски звания, която се състои от председател и 8 членове.

(2) За председатели и членове на комисиите по ал. 1 се определят военнослужещи, които отговарят на следните изисквания:

1. за председател на комисия:

2. за членове на комисии – да не изтърпяват дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, разпределени, както следва:

(3) В случай че няма необходимия брой военнослужещи с изискващото се военно звание за членове на комисиите по ал. 2, т. 2, буква „б“, се определят военнослужещи, притежаващи военно звание, равно на военното звание, за което се извършва изборът.

(4) Комисиите по ал. 1 се назначават по ред, определен с акта на министъра на отбраната по чл. 52, ал. 3.

(5) Съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) организира номинирането на председателите и членовете на комисиите по ал. 1 и прави предложение до министъра на отбраната или до оправомощените от него длъжностни лица за обявяването им със заповед.

Чл. 54

(1) В деня на започване работа на всяка от комисиите чрез жребий се определят председател и 7 членове от военнослужещите, определени по реда на чл. 53, ал. 4, което се удостоверява с протокол.

(2) Председателят на комисията, членовете й, включително командирът на военното формирование или ръководителят на съответната структура, от чийто състав е длъжността, имат право на един глас.

(3) Документално-техническото осигуряване на всяка от комисиите по чл. 53, ал. 1 се осъществява от технически секретари от съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав).

Чл. 55

(1) Комисиите по чл. 53, ал. 1 провеждат заседанията си последователно в низходящ ред на военните звания.

(2) Комисиите проверяват съответствието на военнослужещите с изискванията на длъжностите и избират военнослужещ за заемане на вакантна длъжност в обхвата на съответното военно звание чрез тайно гласуване. Комисиите разглеждат и класират и кандидатите, които притежават разрешение за достъп до класифицирана информация с нива, по-ниски от изискуемите за заемане на длъжността,. За избран се счита кандидатът, получил повече от половината гласове.

(3) В случай че нито един от кандидатите не получи повече от половината гласове, се провежда второ гласуване, в което участват първите двама кандидати, получили най-много гласове, или всички кандидати, получили равен брой гласове.

(4)

Чл. 56

(1) След приключване работата на комисиите техническите секретари изготвят протокол за всяка длъжност.

(2) Председателите на комисиите следят за спазването на процедурата и подписват извлечения от протоколите по ал. 1, които се изпращат във военните формирования или в съответните структури, откъдето са разглежданите офицери.

(3) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура по ал. 2 запознава военнослужещия с извлечението от протокола срещу подпис.

(4) Когато длъжността, за която е определен военнослужещият, изисква по-високо ниво на достъп до класифицирана информация от това, което същият притежава, след запознаването му с извлечението от протокола той подава необходимите документи за проучване и за издаване на съответното разрешение за достъп до класифицирана информация.

Чл. 57

(1) След приключване работата на съответната комисия по реда на чл. 52, ал. 2, т. 1 се изготвя списък на останалите вакантни длъжности.

(2) За длъжностите от списъка по ал. 1 съответната комисия избира офицери, на които изтича максималният срок за престояване във военно звание или в длъжност, и техническите секретари изготвят протокол за всяка длъжност.

(3) Извлечение от протокола по ал. 2 се изпраща на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура, от която е разглежданият военнослужещ.

(4) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура по ал. 3 запознава военнослужещия с извлечението от протокола срещу подпис.

Чл. 58

(1) Изборът за назначаване на длъжности в обхвата на всяко от младшите офицерски звания и званията за офицерски кандидати се извършва от комисия за кариерно развитие на военнослужещите с младши офицерски звания, която се състои от председател и 6 членове.

(2) Комисията по ал. 1 се назначава по ред, определен с акта на министъра на отбраната по чл. 52, ал. 3.

(3) За председатели и членове на комисиите по ал. 1 се определят военнослужещи, които отговарят на следните изисквания:

1. за председател на комисия:

2. за членове на комисиите – да не изтърпяват дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, разпределени, както следва:

(4) В случай че няма необходимия брой военнослужещи с изискващото се военно звание за членове на комисиите по ал. 2, т. 2, буква „б“, се определят военнослужещи, притежаващи военно звание, равно на военното звание, за което се извършва изборът.

(5) Съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) организира номинирането на председателите и членовете на комисиите по ал. 2 и прави предложение до командира (началника) на военното формирование или до ръководителя на съответната структура за обявяването им със заповед.

Чл. 59

(1) В деня на започване работа на всяка от комисиите чрез жребий се определят председател и 5 членове от военнослужещите, определени по реда на чл. 58, ал. 3, т. 1 и т. 2, букви „а“, „б“ и „в“, което се удостоверява с протокол.

(2) Председателят на комисията, членовете й, включително командирът на военното формирование или ръководителят на съответната структура, от чийто състав е длъжността, имат право на един глас.

(3) Документално-техническото осигуряване на всяка от комисиите по чл. 58, ал. 2 се осъществява от технически секретари от съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав).

Чл. 60

(1) Комисиите по чл. 58, ал. 2 провеждат заседанията си след завършване работата на комисията за кариерно развитие на офицерите с военно звание „майор“.

(2) Комисиите по ал. 1 проверяват съответствието на военнослужещите с изискванията на длъжностите и избират военнослужещи за заемане на вакантните длъжности в обхвата на съответното военно звание чрез тайно гласуване. Комисиите разглеждат и класират и кандидатите, които притежават разрешение за достъп до класифицирана информация с нива, по-ниски от изискуемите за заемане на длъжността,. За избран се счита кандидатът, получил повече от половината гласове.

(3) В случай че нито един от кандидатите не получи повече от половината гласове, се провежда второ гласуване, в което участват първите двама кандидати, получили най-много гласове, или всички кандидати, получили равен брой гласове.

(4)

Чл. 61

(1) След приключване работата на комисиите техническите секретари изготвят протокол за всяка длъжност.

(2) Председателите на комисии следят за спазването на процедурата и подписват извлечения от протоколите по ал. 1, които се изпращат във военните формирования или в съответните структури, откъдето са разглежданите офицери.

(3) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура по ал. 2 запознава военнослужещия с извлечението от протокола срещу подпис.

(4) Когато длъжността, за която е определен военнослужещият, изисква по-високо ниво на достъп до класифицирана информация от това, което същият притежава, след запознаването му с извлечението от протокола той подава необходимите документи за проучване и за издаване на съответното разрешение за достъп до класифицирана информация.

Чл. 62

(1) След приключване работата на съответната комисията по реда на чл. 52, ал. 2, т. 1 се изготвя списък на останалите вакантни длъжности.

(2) За длъжностите от списъка по ал. 1 съответната комисия избира офицери, на които изтича максималният срок за престояване в длъжност, и техническите секретари изготвят протокол за всяка длъжност.

(3) Извлечение от протокола по ал. 2 се изпраща на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура, от която е разглежданият военнослужещ.

(4) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура по ал. 3 запознава военнослужещия с извлечението от протокола срещу подпис.

Чл. 63

Въз основа на протоколите на комисиите по чл. 53, ал. 1 и чл. 58, ал. 2 съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) изготвя проекти на заповеди за преназначаване, повишаване във военно звание на военнослужещите или за прекратяване на договора им за военна служба поради изтичане на максималния срок за престояване в длъжност или във военно звание и ги предлага по команден ред на длъжностните лица по чл. 146, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 63а

Офицерите и офицерските кандидати се преназначават на длъжност и се повишават във военно звание в случаите по чл. 32, т. 4, буква „б“ въз основа на решение на комисиите за кариерно развитие по реда на чл. 53 – 56 и чл. 58 – 61.

Чл. 63б

(1) Военнослужещи, които са придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ от професионално направление „Военно дело“ или професионална квалификация по военно дело във висшите военни училища и заемат длъжности за офицерски кандидати, сержанти (старшини) и войници (матроси), могат да се преназначават на длъжности от кариерна област „командна“, определени в Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за заемане от офицери с военно звание „лейтенант“, по реда на чл. 32, т. 1, буква „а“ или по реда на чл. 32, т. 4, буква „а“, или по реда на чл. 32, т. 5 или 6.

(2) Военнослужещи, които са придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ от професионално направление „Военно дело“ или професионална квалификация по военно дело във висшите военни училища и заемат длъжности за офицерски кандидати, сержанти (старшини) и войници (матроси), могат да се преназначават на длъжности от кариерна област „командна“, определени в Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за заемане от офицери с военно звание „лейтенант“, по реда на чл. 32, т. 1, буква „а“ или по реда на чл. 32, т. 4, буква „а“, или по реда на чл. 32, т. 5 или 6.

(3) Със заповедта за назначаване на длъжност на военнослужещите по ал. 1 и 2 се присвоява военно звание или се обявява военното звание по резерва по реда на чл. 15.

Чл. 63в

(1) Офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите), които притежават специалност от гражданско висше училище, съответстваща за кариерна област „професионална“, могат да се преназначават на длъжности от тази кариерна област, определени в Класификатора по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за заемане от офицери с военно звание „лейтенант“, по реда на чл. 32, т. 1, буква „а“ или по реда на чл. 32, т. 4, буква „а“, или по реда на чл. 32, т. 5 или 6.

(2) Със заповедта за назначаване на длъжност на военнослужещите по ал. 1 се присвоява първо офицерско звание „лейтенант“ или се обявява военното звание по резерва по реда на чл. 15.

(3) До 12 месеца след датата на назначаване на длъжност военнослужещите по ал. 1 се изпращат на курс за провеждане на специална военна подготовка във висшите военни училища, ако не притежават такава.

Чл. 63г

На войниците (матросите), които притежават специалност от граждански училища, съответстваща на професионална област „други“, може да се присвоява първо сержантско/старшинско звание и те могат да се назначават на съответната длъжност по реда на чл. 32, т. 1, буква „а“ или по реда на чл. 32, т. 4, буква „а“, или по реда на чл. 32, т. 5 или 6.

Чл. 64

(1) Сержантите (старшините) и войниците (матросите) се преназначават на длъжност по подаден рапорт за заемане на длъжност от Регистъра на вакантните длъжности за сержанти (старшини) и войници (матроси) със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Рапортът се подава до ръководителя на административната структура от Министерството на отбраната, ръководителя на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната или командира (началника) на военно формирование, като в него се посочват не повече от три длъжности. В случай че вакантната длъжност е в друго военно формирование/ структура, военнослужещият може да подаде рапорт, след като е прослужил 2 години в съответното военно формирование/структура.

(3) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура изпраща рапорта по ал. 2 и документите на военнослужещия във военното формирование или структура, в която е вакантната длъжност, независимо от изразеното от него становище.

(4) Решение за преназначаване на длъжност на военнослужещите по ал. 1 се взема от командира (началника) на военното формирование или от ръководителя на съответната структура, в която е вакантната длъжност.

(5) Командирът (началникът) или ръководителят по ал. 4 писмено уведомява за решението си военнослужещия, подал рапорт по Регистъра на вакантните длъжности, чрез съответния командир (началник) или ръководител.

(6) В случай че военнослужещият е избран за назначаване на повече от една длъжност, командирът (началникът) или ръководителят по ал. 2 в тридневен срок писмено уведомява съответните структури по управление на човешките ресурси (по личния състав) за длъжността, на която военнослужещият приема или отказва да бъде назначен.

Чл. 64а

(1) Академичните длъжности във военните академии, висшите военни училища и научни организации се заемат при условия, определени в Закона за развитието на академичния състав в Република България и в правилника за прилагането му, а от военнослужещите – и ако:

1. отговарят на изискването за военно звание по Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия по чл. 24 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

2. притежават сертификат за владеене на английски или френски език по СТАНАГ 6001 – за длъжностите по чл. 28, ал. 9.

(2) Академичните длъжности по ал. 1 се заемат от военнослужещите по ред, определен със заповед на министъра на отбраната, при спазване на изискванията на Закона за развитието на академичния състав в Република България, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България.

(3) На академична длъжност „асистент“ се назначават:

1. военнослужещите – със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица, по предложение на академичния, съответно на научния съвет след провеждане на интервю и класиране на кандидатите;

2. цивилните служители – на срочен трудов договор със срок до пет години, сключен с началника на военната академия или висшето военно училище или с директора на научната организация по предложение на академичния, съответно на научния съвет по реда на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България след провеждане на интервю и класиране на кандидатите.

(4) Военнослужещите по ал. 3, т. 1, които не придобият образователна и научна степен „доктор“ в срок от шест години, се освобождават от длъжност „асистент“ със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на военната академия или висшето военно училище.

(5) При непридобиване на образователна и научна степен „доктор“ в сроковете, определени в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, нов срочен трудов договор с цивилните служители по ал. 3, т. 2 не се сключва.

Чл. 64б

Преминаването на военнослужещи и цивилни служители от академична длъжност на същата или на съответна академична длъжност в друга военна академия, висше военно училище или научна организация може да се извършва и без конкурс и избор по решение на приемащата военна академия, висше военно училище или научна организация при условия и по ред, определени в правилниците на военните академии, висшите военни училища и научни организации.

Чл. 64в

На длъжност „инструктор“ във военните академии и висшите военни училища по предложение на началниците на военните академии и висшите военни училища въз основа на решение на академичния съвет след провеждане на интервю и класиране на кандидатите се назначават със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица военнослужещи, които притежават:

1. военно звание „капитан“/„капитан-лейтенант“ или по-високо;

2. образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или по-висока;

3. сертификат за владеене на английски или френски език по СТАНАГ 6001 – за длъжностите по чл. 28, ал. 9;

4. практически опит от работа в щабове и/или органи на международни организации или от участие в мисии и операции.

Чл. 64г

(1) Длъжностите „инструктор“ се определят в длъжностните разписания на военните академии и висшите военни училища.

(2) Военнослужещите на длъжност „инструктор“ се повишават във военно звание, ако са престояли в длъжност „инструктор“ не по-малко от две години и ако са налице изискванията на чл. 21.

Чл. 64д

Преподавателският състав в професионалните колежи се състои от „инструктори-специалисти“ – военнослужещи, които имат образование не по-ниско от средно, придобита квалификация по съответното професионално направление и най-малко 5 години войскови стаж.

Чл. 65

(1) При изменение на правата и задълженията на страните или на условията и срока, уговорени в договора за военна служба и с оглед гарантиране на възвращаемост на изразходваните средства за обучение или повишаване на квалификацията на военнослужещия между военнослужещия и министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице, се сключва допълнително споразумение по инициатива на една от двете страни.

(2) Допълнителното споразумение се изготвя в писмена форма в 3 екземпляра и се сключва по реда на чл. 7 и се счита за неразделна част от сключения договор за военна служба.

(3) Допълнително споразумение задължително се сключва в следните случаи:

1. при приемане на военнослужещ за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“ в задочна форма на обучение;

2. при приемане на военнослужещ за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност от професионално направление „Военно дело“;

3. при зачисляване на военнослужещ за обучение за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ или на научна степен „доктор на науките“;

4. при приемане на военнослужещ за обучение в професионален сержантски (старшински) колеж;

5. при зачисляване на военнослужещ за обучение в курс за професионална квалификация по военно дело;

6. при разрешаване на военнослужещ на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по гражданска специалност;

7. при зачисляване на военнослужещ за обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването;

8. при зачисляване в квалификационен курс с продължителност, не по-малка от 8 седмици, или квалификационен курс, свързан с разходване на финансови средства от Министерството на отбраната на стойност, по-голяма от три минимални работни заплати;

9. при разрешаване на военнослужещ, дипломирал се по специалността „Право“, да завърши изискващия се стаж като стажант-юрист;

10. при удължаване срока на договора;

11. при назначаване на длъжност „инструктор“ във военна академия или висши военни училища за срок до пет години;

12. при назначаване на академична длъжност „асистент“ във военна академия или висши военни училища за срок шест години.

(4) Срокът на договора за военна служба на офицерите и сержантите (старшините) може да се удължи до навършване на пределна възраст за притежаваното военно звание, към момента на сключване на допълнителното споразумение, когато:

1. са завършили военна академия или приравнено по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина – за офицерите от кариерна област (поле) „командно“;

2. са завършили висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ в специалността по чл. 28, ал. 6, т. 1 – за офицерите от кариерна област (поле) „професионално“;

3. са придобили медицинска специалност за офицерите;

4. са придобили образователна и научна степен „доктор“ за офицерите от академичния състав;

5. са придобили IV степен на професионална квалификация по военно дело за сержантите (старшините) от професионална област „основна“.

Чл. 66

(1) Не по-рано от една година и не по-късно от 3 месеца преди изтичане срока на договора всяка от страните по него може да отправи предложение до другата страна за удължаването му с не по-малко от две години и не повече от 5 години или до датата на навършване на пределна възраст за съответното военно звание, като:

1. министърът на отбраната, съответно оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, отправя предложение до военнослужещия;

2. министърът на отбраната, съответно оправомощеното от него длъжностно лице да сключва договори за военна служба и допълнителни споразумения към тях, отправя предложение до военнослужещия;

(2) В случаите по ал. 1, т. 2:

1. командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура дава мотивирано становище по рапорта в 3-дневен срок и го изпраща придружен с кадрова справка и проект на допълнително споразумение, подписано от страна на военнослужещия, по команден ред до длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба;

2. рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да удължи срока на договора за военна служба.

(3) Всяка от страните по договора може да оттегли направеното предложение до другата страна до един месец преди изтичане срока на договора. Ако другата страна е получила предложението, оттеглянето се извършва с нейно съгласие.

(4) Ако нито една от двете страни не отправи предложение по ал. 1 до другата за удължаване на срока или предложението не се приеме по реда на ал. 1 и 2 или е оттеглено по ал. 3, договорът се прекратява с изтичането на уговорения срок.

Чл. 67

(1) Военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия изпълняват военна служба извън територията на страната:

1. в състава на български или многонационални формирования;

2. в задграничните представителства на Република България;

3. на национални или международни длъжности в щабове и/или органи на международни организации и/или във връзка с участието на Република България в международни договори и инициативи.

(2) Със заповед на министъра на отбраната военнослужещите се освобождават от заеманата длъжност, вземат се във временен задграничен щат на министъра на отбраната, назначават се на длъжност и се командироват в съответната държава.

(3) След приключване изпълнението на военна служба извън територията на страната военнослужещите се назначават от министъра на отбраната или от оправомощените от него длъжностни лица, както следва:

1. военнослужещите, които изпълняват военна служба извън територията на страната по ал. 1, т. 1 – на заеманите преди командироването им длъжности;

2. военнослужещите, които изпълняват военна служба извън територията на страната по ал. 1, т. 2 и 3 – на длъжност в съответствие с притежаваните военно звание и квалификация по списъка по чл. 32, т. 2, буква „б“.

(4) За военнослужещите по ал. 1, т. 1 в срок два месеца след приключване на военната служба извън територията на страната се изготвят оценки за изпълнение на функционалните задължения при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице. Оценките се отчитат в следващия период на атестиране.

Чл. 68

(1) В случаите по чл. 67, ал. 1, т. 1 военнослужещите изпълняват военна служба извън територията на страната в състава на въоръжени военни формирования при участие на Република България в операции и мисии при условията на глава трета, раздел II от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Статусът на военнослужещите по ал. 1 се определя за всяка конкретна мисия в съответствие с принципите и нормите на международното право, приложимия международен договор и националното законодателство.

(3) Подборът на военнослужещите и на военните формирования по ал. 1 и подготовката им се извършват при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

(4) При нарушаване на военната дисциплина по време на мисията военнослужещият може да бъде откомандирован от района на мисията от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице. Разходите по завръщането са за сметка на откомандирования.

Чл. 69

(1) Със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на отбраната се определят административни звена от Министерството на отбраната, структури по чл. 60д, ал. 1 или по чл. 78 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, които да комплектуват военното формирование, или съответните длъжности за конкретната операция или мисия.

(2) Службата на военния аташе към дипломатическите представителства може да включва: аташе по отбраната, военни аташета по видовете въоръжени сили, помощник военни аташета, секретари и технически сътрудници.

(3) Подборът на военнослужещите за назначаване на длъжностите по чл. 67, ал. 1, т. 2 се извършва при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

(4) Статусът на военнослужещите, назначени на длъжности по чл. 67, ал. 1, т. 2, се определя в съответствие с принципите и нормите на международното право, международните договори, по които Република България е страна, и националното законодателство.

(5) Дейността на военнослужещите в дипломатическите представителства и мисии на Република България се определя с акт на министъра на отбраната съгласувано с министъра на външните работи.

Чл. 70

(1) Със заповед на министъра на отбраната определените по реда на чл. 69 военнослужещи се освобождават от заеманата длъжност и се назначават на длъжност:

1. в специални щатове на министъра на отбраната, когато се командироват извън територията на страната за участие в операции и мисии самостоятелно;

2. във временни задгранични щатове, когато се командироват извън територията на страната в състава на българско формирование, което е организационно обособено със зачислено оръжие, бойна и друга техника;

3. във временни щатове за участие в операции и мисии в състава на многонационални военни формирования на територията на страната.

(2) Статусът на военнослужещите, назначени на длъжности по чл. 67, ал. 1, т. 3, се определя за всеки конкретен случай в съответствие с международните договори, по които Република България е страна, постигнатите конкретни договорености с приемащата страна и изискванията за заемането на съответната длъжност, както и с националното законодателство.

(3) Подборът на военнослужещите за назначаване на длъжностите по чл. 67, ал. 1, т. 3 се извършва при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната.

4. по служебни причини след съгласуване със старшия национален представител/националния командир на контингента.

(3а) Военнослужещите, които изпълняват военна служба при участие на въоръжените сили в операции и мисии самостоятелно или в състава на многонационални военни формирования извън територията на страната, могат да ползват отпуск за своя сметка, с разрешение на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице, съгласувано с националния командир на контингента:

1. в случаите по чл. 201 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

2. в платен годишен отпуск в размер до 5 на сто от срока на операцията/мисията при участие в операции и мисии с продължителност над 6 месеца.

(4) Командировката на военнослужещите по чл. 67, ал. 1 се прекратява със заповед на министъра на отбраната:

1. при изтичане на срока на операцията или мисията или при прекратяването й;

2. при подаден рапорт от военнослужещия за прекратяване на договора за военна служба; в този случай разходите по завръщането са за сметка на военнослужещия;

3. при установена от медицинските органи или органите за психологично осигуряване невъзможност за изпълнение на функционалните задължения в района на операцията или мисията по здравословни причини;

4. при подаден рапорт от военнослужещия за прекратяване на командировката му по семейни причини (смърт или тежко заболяване на съпруг/съпруга, дете, родител, брат или сестра) или когато семейството му е пострадало от бедствие, авария или друго извънредно обстоятелство;

5. по мотивирано предложение на командира на Съвместното командване на силите в случаите по ал. 3, когато завръщането за продължаване на участието в операцията или мисията не е целесъобразно.

(5) В заповедта за назначаване се определя длъжностното лице, което изпълнява функциите на непосредствен командир (началник) на военнослужещия за срока на изпълнение на длъжността извън територията на страната.

(6) Срокът на командироване на лицата по чл. 67, ал. 1, т. 3 се определя в съответствие с изискванията и правилата на приемащата държава за конкретната длъжност или по взаимна договореност между нея и Министерството на отбраната.

Чл. 71

(1) След приключване на участието в операция или мисия военнослужещите по чл. 67, ал. 1 се назначават от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица на заеманите от тях длъжности преди назначаването им в специални, временни или временни задгранични щатове.

(2) Когато при организационно-щатни промени длъжността по ал. 1, която е заемал военнослужещият по чл. 67, ал. 1, е била съкратена, същият се назначава от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице на подходяща длъжност от същото или по-високо длъжностно ниво в съответствие с основните и специфичните изисквания за заемане на длъжността по реда на чл. 32, т, 4, буква „б“.

Чл. 71ю

(1) Командировката на цивилен служител се прекратява с изтичането на срока, определен в заповедта по чл. 71ш, ал. 1, т. 4.

(2) Командировката се прекратява предсрочно със заповед на министъра на отбраната в следните случаи:

1. при прекратяване на трудовото или служебното правоотношение;

2. при закриване или временно прекратяване на дейността на международната организация или на международната инициатива;

3. при съкращаване на длъжността в длъжностното разписание/щата на международната организация или на международната инициатива;

4. при промени в длъжностното разписание/щата на международната организация или на международната инициатива, когато цивилният служител не може да изпълнява функционалните задължения на променената длъжност съобразно придобитото от него образование, квалификацията и опита му;

5. по мотивирано писмено заявление на цивилния служител.

6. когато цивилният служител не може да изпълнява задълженията си поради ползване на отпуск по чл. 163, 164, 164а, 164б, 167 и 167а от Кодекса на труда или поради ползване на отпуск за временна неработоспособност за повече от три месеца непрекъснато.

(3) Извън случаите по ал. 2 командировката на цивилния служител по чл. 71ш се прекратява предсрочно по преценка на министъра на отбраната с мотивирана писмена заповед.

Чл. 72

Военнослужещите се освобождават от длъжност при:

1. преназначаване на друга длъжност;

2. вземане в специален щат, временен щат или във временен задграничен щат на министъра на отбраната;

3. прекратяване на договора за военна служба.

Чл. 73

(1) Договорът за военна служба се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице за освобождаване от военна служба.

(2) В заповедта по ал. 1 задължително се посочват:

1. длъжностното лице, което я издава;

2. правните и фактическите основания за прекратяване на договора за военна служба;

3. разпоредителна част, която съдържа:

(3) Срокът за сдаване на длъжността може да бъде до два месеца в зависимост от спецификата на длъжността.

(4) Заверени копия от заповедта по ал. 1 се изпращат до всички командни инстанции по низходящ команден ред.

(5) Ръководителят на съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) запознава военнослужещия със съдържанието на заповедта и със срока за сдаване на длъжността срещу подпис.

(6) Срокът за сдаване на длъжността започва да тече от първия работен ден, следващ запознаването на военнослужещия със заповедта.

(7) След сдаване на длъжността командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура връчва заповедта за освобождаване от военна служба при условията и по реда на чл. 170 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В случаите по чл. 170, ал. 2, изречение второ от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България заповедта се счита за връчена с удостоверяването на отказа или с получаването на препоръчано писмо с обратна разписка.

(8) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура или оправомощено от тях длъжностно лице издава заповед за отчисляване на военнослужещия от списъчния състав на формированието считано от деня на връчване на заповедта по ал. 7 и заповед за изплащане на дължимите парични обезщетения при освобождаване от военна служба по чл. 196, ал. 4, чл. 199 и чл. 227, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(9) Ръководителят на съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) връчва на военнослужещия заверени копия от заповедите по ал. 8.

(10) Когато в мотивите на заповедта за прекратяване на договора за военна служба се съдържат факти и сведения, съставляващи класифицирана информация, на военнослужещия се връчва препис-извлечение от заповедта, който не съдържа такава информация.

(11) Копие от заповедта по ал. 1 и от заповедта за отчисляване на военнослужещия от списъчния състав на формированието по ал. 8 се изпраща в съответното военно окръжие в 30-дневен срок.

Чл. 74

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (по взаимно съгласие на страните) се извършва при спазване на следната процедура:

1. военнослужещият подава рапорт по команден ред до длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба;

2. рапортът, придружен с кадрова справка и с информация за липсата на образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се изпраща по команден ред;

3. всяка командна инстанция отразява своето становище на гърба на рапорта или на отделен лист, който се завежда към рапорта;

4. рапортът се завежда в деловодството на длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба; от датата на завеждане на рапорта тече 30-дневен срок за вземане на отношение по рапорта и за уведомяване на военнослужещия;

5. длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба, взема отношение по рапорта и уведомява военнослужещия в срока по т. 4;

6. при положително становище към рапорта се изготвя проект на заповед за прекратяване на договора за военна служба.

(2) При образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България срещу военнослужещия в срока по т. 4, командирът на военното формирование или ръководителят на съответната структура, където служи военнослужещият, в срок до 2 работни дни уведомява длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба, за прекратяване на процедурата по ал. 1.

(3) В случай че заповедта не бъде връчена на военнослужещия в 30-дневен срок от завеждането на рапорта, се счита, че предложението не е прието.

(4) Предложение за прекратяване на договора за военна служба по взаимно съгласие може да отправи и длъжностното лице, което има право да прекрати договора. Предложението се отправя лично до военнослужещия и му се връчва срещу подпис от ръководителя на структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) във военното формирование или в съответната структура с отбелязване датата на връчване. Ако в 30-дневен срок от получаване на предложението военнослужещият не вземе отношение по него и не уведоми писмено длъжностното лице за съгласието си, се счита, че предложението не е прието.

Чл. 75

Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 1а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (с изтичане на уговорения срок) се извършва при спазване на следната процедура:

1. по реда на чл. 66 се взема решение за прекратяване на договора;

2. министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед, с която договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба от датата на изтичането на уговорения срок;

3. екземпляри от заповедта по т. 2 се изпращат до всички командни инстанции по низходящ команден ред;

4. към момента на изтичане срока на договора военнослужещият следва да е сдал длъжността.

Чл. 76

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при навършване на пределна възраст от военнослужещия) се извършва при спазване на следната процедура:

1. командирите (началниците) на военни формирования или ръководителите на структури ежегодно до 31 октомври изготвят и представят по команден ред до длъжностното лице, което има право да прекратява договорите за военна служба:

2. военнослужещите, желаещи да ползват правото си на квалификационен курс по чл. 226е, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, подават рапорт по команден ред;

3. министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице взема военнослужещите по т. 2 в разпореждане по специален щат за времето на курса не по-рано от 6 месеца преди датата на навършване на пределната възраст;

4. за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба се издава заповед, с която договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба считано от датата на навършване на пределната възраст.

(2) Списъците по ал. 1, т. 1 се изготвят въз основа на подадена от военнослужещия декларация, че е упражнил или не е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, по образец, утвърден от министъра на отбраната. При промяна на декларираното в 7-дневен срок военнослужещият подава нова декларация. Декларацията се съхранява в служебното дело на военнослужещия.

(3) При промяна на данните от списъците по ал. 1, т. 1 командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура в 7-дневен срок изпраща в донесение до структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав), обслужваща длъжностното лице, което има право да освободи военнослужещия от военна служба, за актуализирането му.

(4) В случаите по чл. 160, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България министърът на отбраната взема решение военнослужещ, заемащ длъжност, за която се изисква хабилитация, да продължи да заема длъжността при спазване на следния ред:

1. офицери с военно звание „полковник/капитан I ранг“ – по предложение на началниците на военните академии, висшите военни училища или ръководителите на съответните структури, след решение съответно на академичния или научния съвет, и които са:

2. за офицери с висше офицерско звание – след обсъждане в Съвета по отбрана.

(5) Договорът за военна служба на военнослужещ, който е навършил пределна възраст за притежаваното военно звание, се прекратява независимо дали е придобил право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване.

(6) В случаите по чл. 160, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България за длъжности, изискващи хабилитация, министърът на отбраната взема решение по реда на ал. 4.

Чл. 77

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност) се извършва въз основа на експертно решение на военномедицинските органи или заключение на органите по чл. 141, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Експертното решение или заключението по ал. 1 се изпраща до длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба и да освободи военнослужещия от военна служба.

(3) Военнослужещите, станали негодни за военна служба при или по повод изпълнение на служебните си задължения, подават рапорт за ползване на правото си на квалификационен курс по чл. 226е, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(4) Военнослужещите по ал. 3 се вземат в разпореждане по специален щат от министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице за времето на курса.

(5)

Чл. 78

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при преминаване на платена изборна длъжност с изключение на случаите по чл. 187, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България) се извършва при спазване на следната процедура:

1. военнослужещият, избран на платена изборна длъжност, е длъжен да представи по местослужене документ за избора в 5-дневен срок от датата на избора;

2. командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура издава заповед за прекратяване на договора за военна служба и освобождава от военна служба военнослужещия.

(2) В случаите, когато прекратяването на договора не е в неговите правомощия, командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура в 3-дневен срок изготвя предложение и го изпраща по команден ред до длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба и да освободи от военна служба военнослужещия.

Чл. 79

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при отказ на военнослужещия да приеме предложената му длъжност по реда на чл. 206, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България) се извършва при спазване на следната процедура:

1. след изтичане срока на договора по чл. 206, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на военнослужещия се предлага длъжност, съответстваща на притежаваното военно звание и квалификация;

2. при отказ на военнослужещия да приеме предложената му длъжност командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура издава заповед за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба на военнослужещия.

(2) В случаите, когато прекратяването на договора по ал. 1 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура, се прилага процедурата по чл. 78, ал. 2.

Чл. 80

(1) За прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените на Република България (поради неявяване на военнослужещия за заемане на длъжността в срока по чл. 172, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България) се изпраща донесение от командира (началника) на военното формирование или от ръководителя на съответната структура директно до длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяването на договора за военна служба.

(2) Заповедта за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба на военнослужещия се издава от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице, в чиито правомощия е прекратяването на договора за военна служба.

Чл. 81

(1) За прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба на основание чл. 162, ал. 1, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (поради смъртта на военнослужещия) командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура изпраща донесение, придружено с копие на акт за смърт, в 7-дневен срок от датата на получаване на акта за смърт.

(2) Донесението по ал. 1 се изпраща директно до структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) на длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба и да освободи военнослужещия от военна служба.

(3) Длъжностното лице по ал. 2 издава заповед за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба, с която военнослужещият се снема от отчет считано от датата на смъртта.

Чл. 82

(1) За прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 163 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (с писмено предизвестие на военнослужещия) военнослужещият подава рапорт до министъра на отбраната, съответно до оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В рапорта си военнослужещият посочва желанието си да се възползва от правото по чл. 168 от Закона за отбраната и въоръжените сили с конкретния срок за неспазване на предизвестието.

(2) Рапортът по ал. 1, придружен с кадрова справка, финансова справка за дължимото обезщетение за неспазения срок на предизвестието и с информация за липсата на образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се изпраща от командира на военното формирование или от ръководителя на съответната структура по команден ред до длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяването на договора за военна служба и освобождаването от военна служба.

(3) С рапорта военнослужещият уведомява длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяването на договора за военна служба и освобождаването от военна служба, че след изтичането на срока на предизвестието едностранно прекратява договора.

(4) Срокът на предизвестието е 3 месеца и започва да тече от деня, следващ получаването на предизвестието от длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяването на договора за военна служба и освобождаването от военна служба.

(5) Предизвестието може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на министъра на отбраната, съответно на оправомощените от него длъжностни лица по чл. 161, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Оттеглянето се извършва с рапорт по предвидения в ал. 2 ред.

(6) Договорът за военна служба се прекратява със заповед на министъра на отбраната или на оправомощеното от него длъжностно лице с изтичане срока на предизвестието или с конкретния срок за неспазеното предизвестие по ал. 1.

(7) При образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България срещу военнослужещия в срока по ал. 4, командирът на военното формирование или ръководителят на съответната структура, където служи военнослужещият, в срок до 2 работни дни уведомява длъжностното лице, което има право да прекрати договора за военна служба за прекратяване на процедурата по ал. 1.

(8) Сумата на обезщетението за неспазения срок на предизвестието се удържа изцяло от обезщетенията и другите вземания, които военнослужещият има право да получи, или се възстановява от военнослужещия преди издаването на заповедта за отчисляване по чл. 73, ал. 8.

Чл. 83

(1) Военнослужещите, чиито договори за военна служба се прекратяват на основание чл. 164 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се вземат в разпореждане по специален щат от министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице и им се отправя писмено предизвестие.

(2) С предизвестието си по ал. 1 министърът на отбраната или оправомощеното от него длъжностно лице уведомява военнослужещия, че са налице законоустановени основания, поради което едностранно прекратява договора за военна служба след изтичане срока на предизвестието.

(3) Срокът на предизвестието е 6-месечен, освен ако в решението на Народното събрание по чл. 164, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България е определен друг срок.

(4) В срока на предизвестието военнослужещият сдава длъжността и ползва правото си по чл. 226е, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(5) Предизвестието се връчва на военнослужещия срещу подпис с отбелязване датата на връчване. Срокът на предизвестието започва да тече от деня, следващ получаването му.

(6) Предизвестия не се връчват на военнослужещите, които са в отпуск поради временна неработоспособност.

(7) Предизвестията на материалноотговорните лица се връчват след окончателното сдаване на материалните средства, а на членовете на ликвидационната комисия – след утвърждаването на акта за ликвидация на военното формирование или съответната структура.

(8) Договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице след изтичане срока на предизвестието.

Чл. 84

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (поради организационно-щатни промени въз основа на акт на Министерския съвет или на министъра на отбраната или при пълна или частична ликвидация въз основа на акт на Министерския съвет или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание) се извършва при наличието на едно от следните условия:

1. решение на Народното събрание за съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования и издадена заповед на министъра на отбраната, с която се организира изпълнението на решението на Народното събрание;

2. акт на Министерския съвет за пълна или частична ликвидация и издадена заповед на министъра на отбраната, с която се организира изпълнението на акта на Министерския съвет;

3. заповед на министъра на отбраната за извършване на организационно-щатни промени в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия и утвърдено или изменено длъжностно разписание.

(2) С влизането в сила на акта по ал. 1 военнослужещите, чиито длъжности са съкратени, се предлагат от командирите (началниците) на военни формирования или от ръководителите на съответните структури за преназначаване по реда на чл. 32, т. 5 или за отправяне на предизвестие за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 85

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при промяна в изискванията за заемане на длъжността по Класификатора на длъжностите на военнослужещите в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия, на които военнослужещият не отговаря) се извършва при наличието на акт на Министерския съвет на Република България за промяна в изискванията за заемане на длъжността.

(2) При промяна на изискванията за заемане на длъжността съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) установява съответствието на военнослужещия с променените изисквания за длъжността, като съставя протокол, който се утвърждава от командира (началника) или от ръководителя на съответна структура.

(3) При установяване на несъответствие командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура предлага военнослужещия за отправяне на предизвестие за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 86

(отменен)

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (поради изтичане на максималния срок за престояване в старши офицерски звания и невъзможност на военнослужещия да се предложи длъжност, изискваща по-високо военно звание и съответстваща на образованието и професионалната му квалификация) се извършва при наличие на следната процедура:

1. командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура запознава срещу подпис военнослужещия с решението на съответната комисия за кариерно развитие на военнослужещите със старши офицерски звания за липсата на възможност да му бъде предложена длъжност, изискваща по-високо военно звание и съответстваща на образованието и на професионалната му квалификация;

2. в 5-дневен срок след запознаването командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура издава заповед за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба.

(2) В случаите, когато прекратяването на договора не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура, се прилага процедурата по чл. 78, ал. 2.

Чл. 87

(отменен)

Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (поради изтичане на максималния срок за престояване в длъжност и невъзможност да се предложи длъжност, съответстваща на образованието и на професионалната квалификация на военнослужещия) се извършва по реда на чл. 86.

Чл. 88

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване) се извършва от министъра на отбраната, съответно от оправомощено от него длъжностно лице, по мотивирано предложение на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура.

(2) Предложението по ал. 1, придружено със справка за осигурителен стаж и кадрова справка, се изпраща по команден ред до министъра на отбраната или до оправомощеното от него длъжностно лице.

(3) Длъжностното лице по ал. 2 се произнася по предложението в 30-дневен срок от получаването му.

(4) При положително решение длъжностното лице по ал. 2 издава заповед, с която военнослужещият се освобождава от заеманата длъжност, взема се в разпореждане по специален щат и му се отправя писмено предизвестие за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба.

(5) В срока на предизвестието военнослужещият сдава числящото му се имущество и ползва правото си по чл. 226е, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 89

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба без предизвестие на основание чл. 165, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при отпадане на основанието за приемане на военна служба по чл. 141, ал. 1, т. 6, с изключение на случаите по чл. 141, ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България) се извършва, при условие че е налице влязъл в сила акт за придобиване на друго освен българско гражданство от военнослужещия.

(2) Договорът за военна служба в случаите по ал. 1 се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба при спазване на следната процедура:

1. командирът (началникът) или ръководителят на съответна структура изготвя предложение за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба, към което прилага копие от акта по ал. 1;

2. предложението се изпраща по команден ред до длъжностното лице, в чиито правомощия е прекратяването на договора за военна служба и освобождаването от военна служба.

Чл. 90

(1) За прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (когато след приемането на военна служба лицето не завърши обучението за придобиване на военна квалификация) се изпраща донесение от длъжностното лице, отговорно за провеждане на обучението, до командира (началника) на военното формирование или до ръководителя на съответната структура, където служи военнослужещият.

(2) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура издава заповед за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба.

(3) В случаите, когато прекратяването на договора по ал. 1 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура, се прилага процедурата по чл. 78, ал. 2.

Чл. 91

Договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от датата на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Чл. 92

(1) Договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от датата на регистриране на военнослужещия като кандидат за изборна длъжност от политическа партия или коалиция в избори за президент, вицепрезидент на Република България, народни представители, членове на Европейския парламент от Република България, общински съветници или кметове.

(2) В случаите по ал. 1 командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура издава заповед за прекратяване на договора за военна служба и за освобождаване от военна служба, а когато прекратяването на договора не е в неговите правомощия, се прилага процедурата по чл. 78, ал. 2.

Чл. 93

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при установяване на несъвместимост по чл. 188 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България) се извършва със заповед на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура.

(2) В случаите, когато прекратяването на договора по ал. 1 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната административна структура, се прилага процедурата по чл. 78, ал. 2.

Чл. 94

(1) Договорът за военна служба се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България със заповед на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура:

1. въз основа на влязъл в сила акт с отказ за издаване на разрешение или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация, отказ на военнослужещия да заеме друга предложена му длъжност, за която не се изисква достъп до класифицирана информация, или липсата на друга такава длъжност, подходяща за него;

2. в 10-дневен срок след получаването на документи, удостоверяващи отказ на военнослужещия да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация и отказ да заеме друга предложена му длъжност, за която не се изисква достъп до класифицирана информация, или липсата на друга такава длъжност, подходяща за него.

(2) В случаите, когато военнослужещият обжалва отказа за издаване или отнемане на разрешението за достъп до класифицирана информация в законоустановения срок, срокът за издаване на заповедта по ал. 1 започва да тече след получаването на решението по жалбата.

(3) При отказ на военнослужещия да подаде документи за проучване при условията и по реда на Закона за защита на класифицираната информация и при отказ за заемане на друга предложена му длъжност, за която не се изисква достъп до класифицирана информация по ал. 1, т. 1 или 2, се съставя протокол от беседа, която се провежда от командира (началника) на военното формирование или от ръководителя на съответната структура в присъствието на двама свидетели, единият от които е длъжностното лице по сигурността на информацията на военното формирование или на съответната структура.

(4) В случаите, когато прекратяването на договора по ал. 1 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура, се прилага процедурата по чл. 78, ал. 2.

Чл. 94а

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 12 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при изтичане на срока по чл. 156, ал. 3) се извършва при спазване на следната процедура:

1. командирите (началниците) на военни формирования или ръководителите на структури ежегодно до 31 октомври изготвят списък на военнослужещите по чл. 156, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, които са отказали да заемат предложената им длъжност и едногодишният срок за заемането на длъжността им изтича през следващата календарна година, и го представят по команден ред до министъра на отбраната;

2. един месец преди изтичане на едногодишния срок за престояване в длъжност на военнослужещите по чл. 156, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България командирите (началниците) на военни формирования или ръководителите на структури представят по команден ред до министъра на отбраната протокола, с който е констатиран отказът на военнослужещия, и кадрова справка по чл. 33б, ал. 2;

3. за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба се издава заповед, с която договорът се прекратява и военнослужещият се освобождава от военна служба, считано от датата на изтичане на едногодишния срок за престояване в длъжност по чл. 156, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и в случай че военнослужещият не е преназначен на длъжност по реда на този правилник.

(2) При промяна на данните от списъка по ал. 1, т. 1 командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура в 7-дневен срок изпраща донесение до структурата по управление на човешките ресурси към министъра на отбраната за актуализирането му.

Чл. 94б

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 165, ал. 1, т. 13 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при упражнено право на пенсия от военнослужещ с пределна възраст по чл. 160, ал. 4) се извършва в следния ред:

1. в тридневен срок от подаването на заявление за пенсиониране до Националния осигурителен институт военнослужещият уведомява командира (началника) на военното формирование или ръководителя на съответната административна структура с рапорт;

2. до издаването на разпореждането на Националния осигурителен институт за отпускане на пенсията военнослужещият се освобождава от длъжност и се взема в разпореждане по специален щат по реда на чл. 146 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; за времето на разпореждане в специалния щат на военнослужещия се изготвят функционални задължения;

3. военнослужещият се освобождава от военна служба и договорът му се прекратява въз основа на документ, удостоверяващ упражненото право на пенсия, със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице по чл. 161 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) При отказ на Националния осигурителен институт да отпусне пенсия военнослужещият се преназначава по реда на чл. 32, т. 4, буква „б“ на длъжност в съответствие с придобитите образование и квалификация.

(3) При неспазване на реда по ал. 1 и упражнено право на пенсия от военнослужещ с пределна възраст по чл. 160, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, установено по служебен път по реда на чл. 165, ал. 3 от този закон, срещу военнослужещия се образува дисциплинарно производство. След приключване на дисциплинарното производство военнослужещият се освобождава от военна служба и договорът му се прекратява от длъжностните лица по чл. 161 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 95

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 166 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (когато военнослужещият е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване) се извършва от министъра на отбраната по мотивирано предложение на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура.

(2) Предложението по ал. 1, придружено с кадрова справка и с информация за липсата на образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се изпраща по команден ред до министъра на отбраната.

(3) Министърът на отбраната отправя искане до Националния осигурителен институт за получаване служебно на информация, дали военнослужещият е упражнил правото си на пенсия.

(4) Министърът на отбраната приема или отхвърля предложението по ал. 1 в 30-дневен срок от получаването на информацията по ал. 3.

(5) При образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България срещу военнослужещия в срока по ал. 4, командирът на военното формирование или ръководителят на съответната структура, където служи военнослужещият, в срок до 2 работни дни уведомява министъра на отбраната за прекратяване на процедурата по ал. 1.

Чл. 96

(отменен)

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 165, т. 9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (при изтичане на максималния срок за престояване в длъжност и отказ на военнослужещия да заеме предложената му длъжност, съответстваща на неговите образование и професионална квалификация) се извършва при спазване на следната процедура:

1. ръководителят на структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) на военното формирование или на съответната структура запознава военнослужещия с решението на съответната комисия за кариерно развитие на военнослужещите по чл. 53, ал. 1 или чл. 58, ал. 2, с което му се предлага длъжност, съответстваща на образованието и професионалната му квалификация;

2. при отказ на военнослужещия да заеме предложената длъжност по т. 1, удостоверен с протокол от проведена беседа, командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура издава заповед за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване на военнослужещия от военна служба.

(2) В случаите, когато прекратяването на договора по ал. 1 не е в правомощията на командира (началника) на военното формирование или на ръководителя на съответната структура, се прилага процедурата по чл. 78 , ал. 2.

Чл. 97

(1) Прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 169 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от военнослужещи, придобили право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, се извършва при спазване на следната процедура:

1. военнослужещият подава рапорт по команден ред, придружен със справка за осигурителния му стаж, с кадрова справка и с информация за липсата на образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; в рапорта военнослужещият изявява желанието си или нежеланието си да се ползва от правото си по чл. 226е, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

2. министърът на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице по чл. 161, т. 2 и 3 в двуседмичен срок от датата на завеждане на рапорта в регистратурата издава заповед за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване на военнослужещия от военна служба.

(2) В случаите, когато военнослужещите ползват правото по чл. 226е, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, се вземат в разпореждане по специален щат от министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице за времето на курса.

(3) При образувано дисциплинарно производство и назначена служебна проверка по чл. 246, ал. 2 във връзка с чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България срещу военнослужещия в срока по ал. 1, т. 2, командирът на военното формирование или ръководителят на съответната структура, където служи (се води на отчет) военнослужещият, в срок до 2 работни дни уведомява длъжностното лице по ал. 1, т. 2 за прекратяване на процедурата по ал. 1.

Чл. 98

(1) При отмяна на освобождаването от военна служба от съда военнослужещият получава обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца, след представяне на документ от Агенцията по заетостта или писмена декларация, че не е работил по трудово или по служебно правоотношение през този период. Когато през това време военнослужещият е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата във възнагражденията.

(2) Командирът (началникът) на военното формирование или ръководителят на съответната структура, където е възстановен военнослужещият:

1. издава заповед, с която възстановява военнослужещия, или изготвя писмено предложение до длъжностното лице, което има право да възстанови военнослужещия на заеманата или на друга подходяща длъжност;

2. изготвя писмено донесение по команден ред до длъжностното лице, имащо правомощия да издаде заповед за възстановяване на военнослужещия, ако длъжността, на която трябва да бъде възстановен, е съкратена или са променени изискванията за заемането й, на които военнослужещият не отговаря, и няма друга подходяща длъжност; към донесението се прилага протокол от проведената беседа;

3. структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) към длъжностното лице, имащо правомощия да издаде заповед за възстановяване, предлага на военнослужещия подходяща длъжност в подчинените структури срещу подпис.

(3) Длъжностното лице, имащо право да възстанови военнослужещия, издава заповед, с която обявява решението на съда и възстановява военнослужещия на длъжност считано от влизането в сила на съдебното решение. Военнослужещият, който в момента заема тази длъжност, се освобождава от нея и се назначава на друга подходяща длъжност или се взема в специален щат на министъра на отбраната до осигуряването на подходяща длъжност.

(4) В случай че длъжността, която е заемал военнослужещият преди освобождаването му от военна служба, е съкратена и не може да му бъде предложена подходяща вакантна длъжност или е отказал да заеме предложената му такава длъжност, военнослужещият се взема в щат на министъра на отбраната за отправяне на предизвестие за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(5) В случай че изискванията за длъжността, която е заемал военнослужещият преди освобождаването от военна служба, са променени и той не отговаря на тях и не може да му бъде предложена подходяща вакантна длъжност или е отказал да заеме предложената му длъжност, военнослужещият се взема в щат на министъра на отбраната за отправяне на предизвестие за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 164, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. За прекратяване на договора за военна служба се прилага процедурата по чл. 85.

Чл. 99

Министърът на отбраната със заповед обявява всеки специален щат и определя условията, на които следва да отговарят военнослужещите, за да се вземат в него.

Чл. 100

(1) За ползването на платените годишни отпуски от военнослужещите се изготвя план-график.

(2) План-графикът се изготвя с отчитане желанията на военнослужещите, годишните задачи на формированието и възможностите за пълноценното използване на почивната база, санаториалните и профилактичните заведения към Министерството на отбраната.

(3) План-графикът се изготвя до края на предходната година и се утвърждава от командира (началника) на военното формирование или от ръководителя на съответната структура.

Чл. 101

Командирите (началниците) или ръководителите на структури при необходимост могат да разрешават ползването на платените годишни отпуски извън посоченото в план-графика време, но в рамките на календарната година.

Чл. 102

(1) Военнослужещият ползва платен годишен отпуск след подаване на писмен рапорт по команден ред или след изготвяне на писмен доклад от непосредствения командир (началник) в случаите по чл. 198, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България до командира (началника) или до ръководителя на съответната структура, който разрешава отпуска.

(2) На основание на рапорта или доклада по ал. 1 длъжностното лице по чл. 101 изготвя заповед, в която задължително се посочват времето на отпуска, точният адрес на местопребиваването по време на ползването на платения годишен отпуск, начинът, по който да бъде уведомен при необходимост, както и военнослужещият, който ще изпълнява задълженията му по време на неговото отсъствие.

Чл. 102а

(1) Ползването на планирания в графика платен годишен отпуск или на част от него може да се отложи за следващата календарна година при условията на чл. 198б от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България при следния ред:

1. ежегодно до 20 декември военнослужещият подава писмен рапорт по команден ред до длъжностното лице по чл. 101 за отлагане на планирания в графика по чл. 100, ал. 1, но неизползван/неразрешен платен годишен отпуск;

2. командирите (началниците) на военните формирования или ръководителите на съответните структури или оправомощени от тях длъжностни лица въз основа на постъпилите рапорти по т. 1 и отчитайки причините по чл. 198б, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, вземат решение за отлагане на платения годишен отпуск;

3. при разрешаване на отлагането на платения годишен отпуск в графика по чл. 100 за следващата година се включва и отложеният отпуск от предходната година;

4. при неразрешаване на отлагането на платения годишен отпуск отпускът може да се използва след използване на целия планиран в графика по чл. 100 платен годишен отпуск за календарната година в рамките на срока по чл. 198в от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Използването на отпуската по ал. 1, т. 3 и 4 се извършва в срока по чл. 198в от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 103

При обоснована служебна необходимост ползването на платения годишен отпуск на военнослужещия се прекъсва еднократно от съответния командир/началник или от оправомощени от тях длъжностни лица с писмена заповед при условията и по реда на чл. 198а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 104

На длъжностите за военнослужещи жени, които ползват отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на дете, за кърмене на дете, за гледане на болно дете и на допълнителен отпуск за две и повече живи деца, за времето на ползване на отпуска могат да се назначат военнослужещи и при условията и по реда на чл. 44.

Чл. 105

(1) Военнослужещите имат право на отпуск за временна неработоспособност в размер, определен от военномедицинските експертни органи или от органите на експертизата на работоспособността в съответствие с наредбата на Министерския съвет по чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето.

(2) Военнослужещите, ползвали максималния размер на отпуска поради временна неработоспособност по Наредбата по ал. 1, се представят пред Централната военна медицинска комисия за определяне на годността за военна служба по ред, определен с наредба на министъра на отбраната.

(3) Решението по ал. 2 се изпраща до командирите (началниците) на военните формирования, където служат военнослужещите, или до ръководителя на съответната структура.

Чл. 106

(1) Отпускът за временна неработоспособност прекъсва друг вид разрешен отпуск.

(2) По време на отпуск за временна неработоспособност военнослужещите не могат да бъдат освобождавани от военна служба освен по взаимно съгласие на страните, при навършване на пределна възраст или при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

Чл. 107

(1) Ползването на другите законоустановени платени отпуски по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се извършва след разрешение от съответния командир, началник или от оправомощени от тях длъжностни лица по реда на чл. 102.

(2) Причините за ползването на другите законоустановени платени отпуски по чл. 197, ал 3, чл. 201, ал. 1, т. 1, 3 и 4 и ал. 2, чл. 202, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военнослужещите удостоверяват с документи, даващи право на такъв отпуск.

(3) Документите по ал. 2 се представят не по-късно от 1 месец след началото на използване на отпуска.

(4) При непредоставяне на документите по ал. 2 в срока по ал. 3 срещу военнослужещия се образува дисциплинарно производство за самоволно отклонение от военна служба.

Чл. 108

(1) За ползването на неплатен отпуск с продължителност до 30 дни в една календарна година военнослужещите подават рапорт до съответния командир (началник) на военно формирование или до ръководителя на съответната структура.

(2) Неплатеният отпуск се разрешава по преценка на командирите (началниците) или ръководителите на структури при важни лични или семейни нужди и ако интересите на службата позволяват това.

(3)

Чл. 109

(1) За ползването на неплатен отпуск с продължителност до 6 месеца веднъж за целия период на службата военнослужещите подават рапорт по команден ред до министъра на отбраната или оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Отпускът по ал. 1 може да се ползва, ако военнослужещите са прослужили не по-малко от 10 години в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия.

(3) Отпускът по ал. 1 може да се ползва еднократно.

(4) Отпускът по ал. 1 се отразява в азбучната служебна карта на военнослужещия и в Електронния регистър по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България..

Чл. 110

(1) Военнослужещите имат право да кандидатстват и да се обучават за придобиване на образователно-квалификационна степен във военни и граждански висши училища, академии и колежи в страната и в чужбина след прослужени най-малко три години.

(2) За обучение във военни и граждански висши училища или академии в страната военнослужещите могат да кандидатстват и да се обучават за придобиване на образователно-квалификационна степен след получаване на разрешение от министъра на отбраната.

(3) Рапорт за разрешение по ал. 2 се подава по команден ред до министъра на отбраната, придружен с обосновано становище от съответния командир (началник) или ръководител за необходимостта от обучението на военнослужещия в съответствие със заеманата длъжност и перспективите за кариерното/професионалното му развитие.

(4) Военнослужещите, получили разрешение и приети за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен в граждански висши училища и за придобиване на образователно-квалификационна степен по гражданска специалност във военните академии и висшите военни училища, ползват допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висшите военни и граждански училища или академии при условията на чл. 197, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(5) Военнослужещите, получили разрешение за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен по специалности от професионално направление „Военно дело“, ползват допълнителен платен отпуск за кандидатстване във висшите военни училища или академии при условията на чл. 197, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(6) Военнослужещите, които не са получили разрешение за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен във висши граждански и военни училища или академии в страната, могат да се обучават за собствена сметка, без да ползват допълнителен платен отпуск при условията на ал. 4.

Чл. 111

(1) Офицерите могат да кандидатстват за обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“ от професионално направление „Военно дело“ или приравнени на нея обучения в чужбина, ако към датата на кандидатстване:

1. притежават военно звание „капитан“ („капитан-лейтенант“), в което са престояли не по-малко от две години, или по-високо военно звание;

2. са заемали не по-малко от една година длъжност от 18-о или по-високо длъжностно ниво;

3. са завършили специализиран тактически курс.

(2) Офицерите по ал. 1 могат да кандидатстват за обучение във военни академии по специалност „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“ или приравнени на нея обучения в чужбина, ако притежават военно звание „капитан“ („капитан-лейтенант“) или „майор“ („капитан III ранг“) за редовна форма на обучение и военно звание „майор“ („капитан III ранг“) или по-високо военно звание за задочна форма на обучение, до навършване на 48-годишна възраст.

(3) Офицерите могат да кандидатстват за обучение във военни академии в страната и в чужбина за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“ от професионално направление „Военно дело“, ако към датата на кандидатстване притежават военно звание „подполковник“ („капитан II ранг“), в което са престояли не по-малко от 3 години, или „полковник“ („капитан I ранг“) и им остават не по-малко от 11 години до навършване на пределната възраст за военна служба за притежаваното военно звание по реда на чл. 160 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(4)

(5) Изискванията на ал. 2 и 3 за навършена възраст следва да са налице към 31 декември в годината на започване на обучението.

Чл. 111а

(1) Офицерите, приети в редовна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалности от професионално направление „Военно дело“, се вземат в специален щат на министъра на отбраната за срока на обучението.

(2) За времето на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалности от професионално направление „Военно дело“ в редовна или задочна форма офицерите от академичния състав на военните академии, висшите военни училища и Института по отбраната „Проф. Цветан Лазаров“ ползват до една академична година за творческото си развитие по чл. 55, ал. 2 от Закона за висшето образование, като за този период не им се възлага учебна заетост.

(3) Офицерите, приети в задочна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалността „Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво“ от професионално направление „Военно дело“, се освобождават от длъжност и се вземат в специален щат на министъра на отбраната за срока на провеждане на присъствените занятия и изпити.

(4) След приключване на присъствените занятия и изпити военнослужещите по ал. 3 се назначават от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица на заеманите преди вземането им в специален щат длъжности.

(5) При изпълнение на военна служба по чл. 134, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България офицерите по ал. 3 прекъсват обучението си за срока на изпълнението на службата. След приключване на участието им в операцията или мисията офицерите продължават обучението си при условия и по ред, определени с правилника за устройството и дейността на военната академия.

Чл. 112

(1) Лицата с висше медицинско образование, приети на военна служба, могат да кандидатстват за придобиване на военномедицинска специалност или неклинична специалност, по която Военномедицинска академия е акредитирана по реда на наредбата по чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето непосредствено след приемането им на военна служба.

(2) Офицерите, придобили образователно-квалификационна степен „магистър“ по гражданска специалност „Медицина“ и образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по военна специалност „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“, кандидатстват и се зачисляват за обучение по военномедицинска специалност или неклинична специалност, по която Военномедицинска академия е акредитирана, по реда на наредбата по чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето до 12 месеца след назначаването им на длъжност.

(3) Лицата по ал. 1 и офицерите по ал. 2 могат да кандидатстват в конкурс за придобиване на клинична специалност във Военномедицинската академия най-рано три години след приемането им на военна служба, съответно след назначаването им на длъжност.

(4) При приемането на военна служба на лица, които се обучават за придобиване на клинична специалност, по която Военномедицинската академия е акредитирана, същите продължават специализацията си във Военномедицинската академия, като за срока на обучението се вземат в специален щат на министъра на отбраната.

(5) Военнослужещи с висше медицинско образование могат да се обучават за придобиване на следваща клинична специалност във Военномедицинската академия след проведен конкурс, като за срока на обучението се сключва допълнително споразумение към договора за военна служба, с което се определят:

1. специалността, по която военнослужещият ще се обучава;

2. мястото, формата и времето на обучението;

3. финансовите, битовите и други условия за времето на обучението.

(6) Лицата по ал. 1 и офицерите по ал. 2, заемащи академични длъжности, могат да се обучават за придобиване на следваща медицинска специалност, по която Военномедицинската академия е акредитирана, след изтичане на срока по ал. 3, като за срока на обучението се сключва допълнително споразумение към договора за военна служба по ал. 5.

(7) Военнослужещите, на които е разрешено да се обучават по специалността „Право“ и които са се дипломирали и са определени за назначаване на длъжности, изискващи юридическа правоспособност, се вземат в специален щат на министъра на отбраната за преминаване на стаж като стажант-юрист.

Чл. 113

(1) Военнослужещите могат да кандидатстват за придобиване на научна степен „доктор на науките“ и за обучение в образователна и научна степен „доктор“ след разрешение от министъра на отбраната при условията и по реда, определени с правилниците на съответните военни и граждански висши училища или академии в страната.

(2) Военнослужещите и цивилните служители се зачисляват за обучение в редовна, задочна и дистанционна форма на докторантура със заповед на министъра на отбраната по предложение на академичния, съответно научния съвет на военна академия, висше военно училище или научен институт въз основа на проведен конкурс.

(3) Военнослужещите и цивилните служители се зачисляват за обучение в докторантура чрез самостоятелна подготовка със заповед на министъра на отбраната по предложение на академичния, съответно научния съвет на военна академия, висше военно училище или научен институт въз основа на представен проект на дисертационен труд, разработен в основната му част, и библиография.

(4) Военнослужещите, получили разрешение за обучение в задочна или самостоятелна форма на обучение за придобиване на образователна и научна степен „доктор“, ползват отпуск за обучение и подготовка на дисертационен труд в размерите, определени в чл. 169, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда.

(5) Военнослужещите, получили разрешение за придобиване на научна степен „доктор на науките“, ползват отпуск в размерите, определени в чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда.

(6) Офицерите, зачислени в редовна форма на обучение за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ във военна академия, висше военно училище или научен институт, се вземат в специален щат на министъра на отбраната за срока на обучението.

Чл. 114

Военнослужещите могат да се обучават във военни училища, академии и колежи в чужбина при условия и по ред, определени от министъра на отбраната в съответствие със споразуменията за военно сътрудничество в областта на обучението.

Чл. 115

(1) Придобитото образование във военни училища, академии и колежи в чужбина се признава при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(2) Министърът на отбраната със своя заповед приравнява квалификацията, придобита във военни училища, академии колежи, центрове и бази в чужбина, към квалификацията, която се получава във военните академии висшите военни училища, професионалните сержантски (старшински) колежи и учебни центрове в страната.

Чл. 116

(1) Сержантите (старшините) и войниците (матросите) могат да се обучават в професионалните сержантски (старшински) колежи в дневна и задочна форма за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация или в приравнено на тях по чл. 115, ал. 2 обучение в чужбина по подаден рапорт и след предложение на преките командири (началници), ако към датата на кандидатстване са прослужили не по-малко от 3 години военна служба и не са навършили 45 години.

(2) Изискването по ал. 1 за навършена възраст следва да е налице към 31 декември в годината на започване на обучението.

(3) Войниците (матросите) и сержантите могат да се обучават в курс за придобиване на сержантско звание във висше военно училище, в професионален сержантски (старшински) колеж или в учебен център по подаден рапорт и след предложение на преките командири (началници).

(4) За времето на обучение в дневна форма в професионалните сержантски (старшински) колежи за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение военнослужещите се освобождават от длъжност и се вземат в специален щат на министъра на отбраната.

(5) За времето на обучение в задочна форма в професионалните сержантски (старшински) колежи за придобиване на четвърта степен на професионална квалификация в съответствие със Закона за професионалното образование и обучение военнослужещите се освобождават от длъжност и се вземат в специален щат на министъра на отбраната за срока на провеждане на присъствените занятия и изпити.

(6) След приключване на присъствените занятия и изпити военнослужещите по ал. 5 се назначават от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица на заеманите преди вземането им в специален щат длъжности.

(7) При изпълнение на военна служба по чл. 134, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военнослужещите по ал. 5 прекъсват обучението си за срока на изпълнението на службата. След приключване на участието им в операцията или мисията офицерите продължават обучението си при условия и по ред, определени с правилника за устройството и дейността на професионалните сержантски (старшински) колежи.

(8) Сержантите (старшините), завършили съответната подготовка за сержанти (старшини) в курс за придобиване на сержантско (старшинско) звание в професионален сержантски (старшински) колеж или в учебен център, могат да валидират професионалните си знания, умения и компетентности по реда на наредбата на министъра на отбраната по чл. 95, ал. 9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Зачисляването на военнослужещите за обучение за валидиране на професионалните знания, умения и компетентности се извършва със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 116а

(1) Офицерите с придобита квалификация по военно дело, офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите) имат право да кандидатстват и да се обучават във висшите военни училища за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в задочна форма на обучение от професионално направление „Военно дело“ при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 142, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Военнослужещите по ал. 1 подават рапорт по команден ред до министъра на отбраната, придружен с обосновано становище за необходимостта от обучението от съответния командир (началник) или ръководител.

(3) Офицерите с придобита квалификация по военно дело, офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците (матросите), приети в задочна форма на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалности от професионално направление „Военно дело“, се освобождават от длъжност и се вземат в специален щат на министъра на отбраната за срока на провеждане на присъствените занятия и изпити.

(4) След приключване на присъствените занятия и изпити военнослужещите по ал. 3 се назначават от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица на заеманите преди вземането им в специален щат длъжности.

(5) При изпълнение на военна служба по чл. 134, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България военнослужещите по ал. 3 прекъсват обучението си за срока на изпълнението на службата. След приключване на участието им в операцията или мисията офицерите продължават обучението си при условия и по ред, определени с правилника за устройството и дейността на висшите военни училища.

Чл. 117

(1) Военнослужещите могат да се обучават в курсове за придобиване, повишаване на квалификацията и за преквалификация. Зачисляването на военнослужещите в курсовете се извършва със заповед на министъра на отбраната или на оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Условията и редът за разработване и планиране на курсовете по ал. 1, както и за кандидатстване за обучение в тях се определят с акт на министъра на отбраната.

(3) Офицерите, притежаващи образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионално направление „Военно дело“, могат да се обучават в стратегически курс редовна форма на обучение, ако притежават военно звание „подполковник“ („капитан II ранг“), в което са престояли не по-малко от три години, или ако притежават военно звание „полковник“ („капитан I ранг“).

(4) Офицерите, притежаващи образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионално направление „Военно дело,“, могат да се обучават в стратегически курс редовна форма на обучение, ако притежават военно звание „подполковник“ („капитан II ранг“), в което са престояли не по-малко от три години, или ако притежават военно звание „полковник“ („капитан I ранг“).

(5) Офицерите, притежаващи образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в професионално направление „Военно дело“, могат да се обучават в специализиран тактически курс, ако притежават военно звание „капитан“ („капитан-лейтенант“) и заемат длъжност от 18-о или по-високо длъжностно ниво или са офицери с по-високо военно звание.

(6) Офицерите, притежаващи образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионално направление „Военно дело“, могат да се обучават в стратегически курс редовна форма на обучение, ако притежават военно звание „подполковник“ („капитан II ранг“), в което са престояли не по-малко от две години, или ако притежават военно звание „полковник“ („капитан I ранг“).

(7) В курс за офицерски кандидат могат да се обучават военнослужещи с военно звание „старшина“ („мичман“), ако са престояли не по-малко от една година в това звание.

Чл. 118

(1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия се извършват във военни и граждански висши училища, академии, колежи и центрове в страната и в чужбина.

(2) Цивилните служители, завършили граждански училища, чиито функционални задължения изискват допълнителна квалификация, която се придобива във военна академия или военно висше училище, преминават курс за придобиването й.

Чл. 119

(1) Цивилните служители имат право с разрешение на органа по назначаването или на работодателя да кандидатстват и да се обучават във военни и граждански училища, академии и центрове в страната и в чужбина в съответствие със споразуменията за сътрудничество в областта на обучението.

(2) Цивилните служители по служебни правоотношения, които заемат ръководни длъжности в Министерството на отбраната, се обучават в курс по мениджмънт на отбраната.

(3) Цивилните служители с разрешение на органа по назначаването или на работодателя могат да се обучават във:

1. задочна форма на обучение – във военни академии, военни и граждански висши училища в страната и в чужбина, за придобиване на образователна и научна степен „доктор“;

2. задочна и дистанционна форма на обучение – във военни академии, военни и граждански висши училища в страната, за придобиване на образователно-квалификационна степен по гражданска специалност.

Чл. 120

(1) Цивилните служители могат да кандидатстват за придобиване на научна степен „доктор на науките“ и за обучение в образователна и научна степен „доктор“ след разрешение от министъра на отбраната по предложение на работодателя или на ръководителя на съответната структура при условията и по реда, определени с правилниците за устройството и дейността на съответните военни и граждански висши училища в страната.

(2) Цивилните служители, получили разрешение за обучение в задочна или самостоятелна форма на обучение за придобиване на образователна и научна степен „доктор“, ползват отпуск за обучение и подготовка на дисертационен труд в размерите, определени в чл. 169, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда.

(3) Цивилните служители, получили разрешение за придобиване на научна степен „доктор на науките“, ползват отпуск в размерите, регламентирани в чл. 169, ал. 4 от Кодекса на труда.

Чл. 121

(1) Обучението на цивилни служители в курсове за придобиване и повишаване на квалификацията се утвърждава от министъра на отбраната в ежегоден план.

(2) Зачисляването на цивилните служители в курсове за придобиване и повишаване на квалификацията в съответствие с утвърдения план се извършва от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице по предложение на ръководителя на организационната структура, финансираща обучението.

Чл. 122

(1) На задължително обучение подлежат постъпилите за първи път на държавна служба, както и назначените за първи път на ръководна длъжност цивилни служители. Министърът на отбраната е длъжен да осигури обучението им в едногодишен срок от встъпването им длъжност.

(2) Цивилните служители по служебни правоотношения подлежат на специализирано обучение.

Чл. 123

Условията и редът за обучение на цивилни служители в курсове за придобиване и повишаване на квалификация се определят с акта по чл. 117, ал. 2.

Чл. 124

Правата и задълженията на цивилните служители и организацията на обучението във военните академии и висшите военни училища се определят с правилниците за устройството и дейността им.

Чл. 125

Военнослужещите могат да бъдат награждавани с награди и отличия за високи постижения в службата и за заслуги към отбраната от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 126

Военнослужещите могат да бъдат награждавани със следните награди и отличия:

1. обявяване на благодарност;

2. грамота;

3. парична награда;

4. предметна награда;

5. хладно оръжие;

6. поименно лично оръжие;

7. наградни знаци.

Чл. 127

(1) Наградите са индивидуални и колективни.

(2) Видът на наградата се определя съобразно конкретния личен или колективен принос за изпълнението на служебните задължения и от значимостта на постигнатите крайни резултати.

(3) Не може да бъде награждаван военнослужещ за времето на изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 4, 5 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 128

(1) С парична награда по чл. 126, т. 3 могат да награждават:

1. министърът на отбраната – до две основни месечни възнаграждения за индивидуални награди и до 4 основни месечни възнаграждения за колективни награди;

2. оправомощените от министъра на отбраната длъжностни лица – до едно основно месечно възнаграждение за индивидуални награди и до две основни месечни възнаграждения за колективни награди.

(2) Министърът на отбраната и оправомощените от него длъжностни лица могат да награждават и с предметни награди на стойност до посочените в ал. 1 размери.

Чл. 129

(1) За особени заслуги към отбраната военнослужещите могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с поименно лично оръжие, което не се облага с данък.

(2) Предложенията за награждаване се правят по команден ред.

Чл. 130

Най-високата професионална награда в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия е „Награден знак“, който се връчва от министъра на отбраната.

Чл. 131

Предложенията за награждаване с наградите по чл. 126, т. 3 – 5 се представят по команден ред в съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав) не по-късно от 30 дни преди датата на награждаване.

Чл. 132

(1) За високи постижения в работата или за образцово изпълнение на служебните си задължения цивилните служители в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия могат да бъдат награждавани с отличия и с награди от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) За образцово изпълнение на служебните си задължения цивилните служители по служебно правоотношение в Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които прилагат Закона за държавния служител, могат да бъдат награждавани и с отличия при условията и по реда на този закон.

Чл. 133

(1) Цивилните служители могат да бъдат награждавани със:

1. грамота;

2. парична награда;

3. предметна награда;

4. наградни знаци.

(2)

Чл. 134

(1) В рамките на утвърдените средства за награди по бюджета на Министерството на отбраната с парични награди могат да награждават:

1. министърът на отбраната – до две основни месечни възнаграждения – за цивилните служители в Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия;

2. оправомощените от министъра на отбраната длъжностни лица – до едно основно месечно възнаграждение за цивилните служители от подчинената структура или военно формирование.

(2) Длъжностните лица по ал. 1 могат да награждават и с предметни награди на стойност до посочените в ал. 1 размери.

Чл. 135

(1) Пенсионираните военнослужещи, ветераните от войните и военноинвалидите могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната или от оправомощени от него длъжностни лица със следните награди и отличия:

1. грамота;

2. предметна награда;

3. хладно оръжие;

4. награден знак.

(2) Предложенията за награждаване по ал. 1 се изготвят от съответната структура по управление на човешките ресурси (по личния състав).

(3) Лицата по ал. 1 могат да бъдат награждавани по повод кръгли годишнини, национални и официални празници и празнични дни за военнослужещите.

Чл. 136

(1) За нарушение на военната дисциплина военнослужещите се наказват с предвидените в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България дисциплинарни наказания.

(2) Дисциплинарната отговорност е лична.

Чл. 137

(1) Дисциплинарното наказание „забележка“, „мъмрене“ и „строго мъмрене“ се налага от преките командири (началници).

(2) Дисциплинарното наказание „понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“ се налага от длъжностните лица, имащи правата да присвояват съответното военно звание.

(3) Дисциплинарното наказание „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“ се налага от длъжностните лица по ал. 2 или от длъжностните лица с една степен по-ниска.

(4) Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба.

(5) Дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ се налага от длъжностните лица по ал. 4 или от длъжностни лица с една степен по-ниска.

(6) Когато длъжностно лице по ал. 1 – 5 няма право да издава писмена заповед, то изготвя предложение за налагане на дисциплинарно наказание по команден ред.

(7) Преките командири (началници) и ръководители на съответните структури могат да налагат и дисцилинарните наказания, които са в правомощията на подчинените им длъжностни лица.

(8) Командирът на Съвместното командване на силите може да налага и дисциплинарни наказания на военнослужещите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната с изключение на служба „Военна полиция“ и служба „Военна информация“, участващи в съвместни операции:

1. на офицерите – дисциплинарни наказания по чл. 244, т. 1 – 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

2. на офицерските кандидати, сержантите (старшините) и войниците – дисциплинарни наказания по чл. 244, т. 1 – 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(9) Началникът на отбраната може да налага дисциплинарните наказания по чл. 244 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на военнослужещите от Щаба на отбраната и Българската армия с изключение на дисциплинарното наказание „уволнение“ за офицерите.

(10) Министърът на отбраната може да налага на военнослужещите всички дисциплинарни наказания по чл. 244 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 138

Дисциплинарното наказание „понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“ не се налага на военнослужещи, притежаващи военно звание „лейтенант“, „офицерски кандидат – 1-ви клас“, „младши сержант“ („старшина II степен“) или „редник – 1-ви клас“ („матрос – 1-ви клас“).

Чл. 139

(1) При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението.

(2) Дисциплинарното нарушение се смята за установено от момента на узнаването му от дисциплинарнонаказващия орган.

Чл. 140

Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага задължително в случаите по чл. 245 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 141

Основание за назначаване на служебна проверка извън случаите по чл. 246, ал. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България може да бъдат:

1. сигнали до министъра на отбраната от държавни органи, организации, длъжностни лица и граждани;

2. публикации и предавания в средствата за масово осведомяване;

3. рапорти, докладни записки и донесения за констатирани инциденти и нарушения от длъжностни лица и цивилни служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

4. непосредствено разкриване.

Чл. 142

(1) Служебна проверка се назначава с писмена заповед на министъра на отбраната, на прекия командир (началник) или ръководител на съответната структура.

(2) Когато прекият командир (началник) няма право да издава писмени заповеди, той изготвя предложение, което изпраща по команден ред до командира (началника), който има право да издава писмени заповеди.

(3) Служебната проверка се извършва от назначена комисия. За председател на комисията за извършване на служебната проверка се назначава военнослужещ с военно звание, равно или по-високо от това на нарушителя.

Чл. 143

(1) За дейността си комисията изготвя протокол, който съдържа:

1. данни, които конкретизират нарушителя на военната дисциплина;

2. описание на нарушението (деяние, действие или бездействие, време, място и начин на извършване);

3. вредни последици и причинна връзка с нарушението;

4. данни за вината на нарушителя за извършване на конкретното нарушение;

5. причини и условия, довели до извършване на нарушението;

6. предложение за търсене на дисциплинарна отговорност, както и за вида на дисциплинарното наказание.

(2) Към протокола по ал. 1 се прилагат всички събрани доказателства и писмени обяснения.

Чл. 144

(1) В срок до 5 работни дни от получаване на протокола по чл. 143, ал. 1 длъжностното лице по чл. 142, ал. 1 и 2, назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице провежда беседа с нарушителя, на която:

1. запознава военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание;

2. изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения.

(2) В беседата по ал. 1 вземат участие председателят или членове на комисията за извършване на служебната проверка. За беседата се съставя протокол, който се подписва от участвалите лица.

(3) Отказът на нарушителя да даде писмени обяснения или да подпише протокола от беседата се удостоверява с подписите на двама военнослужещи.

(4) Писмените обяснения на военнослужещия се прилагат към протокола.

Чл. 145

(1) Командирът (началникът), назначил служебната проверка, прави преценка на събраните доказателства и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и на направеното предложение за наказание.

(2) Тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението.

(3) Настъпилите последици се определят в зависимост от резултатите от извършеното дисциплинарно нарушение.

(4) Обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, обхващат фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, като се отчитат причините и предпоставките, довели или способствали за неговото извършване.

(5) Степента на вината се определя от това, дали дисциплинарното нарушение е извършено умишлено, или по непредпазливост.

Чл. 146

(1) В случаите, когато определеното дисциплинарно наказание е в правомощията на командира (началника), той издава заповед, с която налага дисциплинарно наказание в установените в чл. 249 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България срокове.

(2) В случаите, когато командирът (началникът) прецени, че за извършеното дисциплинарно нарушение е необходимо да се наложи дисциплинарно наказание, което не е в неговите правомощия, не по-късно от 5 дни след приключването на служебната проверка той изготвя предложение за дисциплинарно наказание, което изпраща по команден ред до компетентните длъжностни лица по чл. 137.

Чл. 147

(1) Предложението за вида на наказанието по чл. 146, ал. 2 не обвързва длъжностното лице, в чиито правомощия е налагането на наказанието. То има право на преценка за вида на наказанието съобразно данните, които се съдържат в преписката.

(2) В случай че предложеното дисциплинарно наказание е в правомощията на длъжностното лице, то е длъжно да издаде заповед за дисциплинарно наказание в 10-дневен срок от получаване на предложението. В този срок то може да извърши и допълнителна служебна проверка, ако прецени, че това е необходимо.

(3) Предложението по ал. 1 не може да се задържа от командна инстанция повече от 5 дни.

Чл. 148

(1) Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, срокът и редът за обжалване на заповедта.

(2) Мотивите представляват описание на фактическата обстановка, разпоредбите и задълженията, които са нарушени, и настъпилите вредни последици.

(3) Екземпляр (копие) от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание се изпраща във формированието, където служи военнослужещият.

(4) В случай че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от по-старши командир (началник), екземпляр (копие) от заповедта се изпраща и на командира (началника), назначил служебната проверка.

Чл. 149

(1) Ръководителят на структурата по личния състав във формированието, където служи нарушителят, връчва заверено копие от заповедта за дисциплинарното наказание срещу подпис, като отбелязва датата и часа на връчване.

(2) При отказ военнослужещият да се запознае със заповедта срещу подпис тя му се обявява в присъствието на двама военнослужещи, което се удостоверява с подписите им.

(3) При невъзможност заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде връчена лично на военнослужещия командирът (началникът) я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

(4) Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание подлежи на изпълнение от деня на връчването й на военнослужещия или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка.

Чл. 150

(1) При налагане на дисциплинарно наказание „понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“ военнослужещият остава на заеманата длъжност и получава заплата за най-високата степен за по-ниското военно звание от притежаваното военно звание.

(2) За срока на изтърпяване на наказанието военнослужещият носи отличителни знаци за военното звание, в което е понижен.

(3) Срокът за изтърпяване на наказанието не се признава за срок за престояване в звание.

(4) След изтичането на срока на наложеното наказание по ал. 1 военнослужещият възстановява правата си за военното звание, притежавани до налагане на наказанието.

Чл. 151

За срока на изтърпяване на дисциплинарните наказания „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“, „понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“ и „предупреждение за уволнение“ военнослужещият не може да бъде:

1. назначаван на длъжност в по-високо длъжностно ниво;

2. повишаван във военно звание;

3. награждаван за годишни резултати;

4. изпращан на курс за квалификация за заемане на длъжност в по-високо длъжностно ниво;

5. допускан до кандидатстване за обучение във военна академия или висше военно училище;

6. допускан до кандидатстване за обучение в граждански или висшите военни училища за обучение по гражданска специалност;

7. допускан до кандидатстване в докторантура.

Чл. 152

(1) Дисциплинарните наказания „забележка“, „мъмрене“ и „строго мъмрене“ се заличават след изтичане на 6 месеца от датата на налагане на наказанието.

(2) Дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ се заличава след изтичане на една година от датата на налагане на наказанието.

(3) Дисциплинарните наказания „предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“ и „понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до една година“ се заличават с изтичането на срока на наказанието.

(4) Заличаването на дисциплинарните наказания се отразява в картона за награди, отличия и наказания на военнослужещия и има действие занапред.

Чл. 153

(1) Командирът (началникът) или ръководителят на съответната структура може да заличи предсрочно наложено дисциплинарно наказание, когато са изтекли две трети от срока на наложеното наказание, за показани високи резултати от военнослужещия при изпълнение на военната служба и видимо наказанието е изпълнило своята положителна роля.

(2) Дисциплинарното наказание се заличава предсрочно с писмена заповед на командира (началника), наложил наказанието, което се отразява в картона за награди, отличия и наказания на военнослужещия.

(3) Заличаването има действие занапред.

Чл. 154

В Министерството на отбраната, в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и в Българската армия се изготвят и водят служебни дела и азбучни служебни карти (АСК) за военнослужещите.

Чл. 155

(1) Служебното дело на военнослужещия съдържа:

1. първи раздел:

2. втори раздел:

3. трети раздел:

(2)

Чл. 156

(1) Служебното дело и АСК на военнослужещия се изготвят от структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) при приемането му на военна служба.

(2) Служебното дело получава уникален номер от Електронния регистър по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(3) Служебното дело се завежда в Регистър за отчитане на служебните дела.

(4) Редът за изготвяне на Регистър за отчитане на служебните дела и начинът на определяне на уникалните номера на служебните дела се определя с акт на министъра на отбраната.

(5) Азбучните служебни карти се завеждат в Регистър за отчитане на АСК.

Чл. 157

(1) Регистърът за отчитане на служебните дела се води общо за всички военнослужещи, като се разделя на офицери, офицерски кандидати, сержанти (старшини) и войници (матроси).

(2) Регистърът за отчитане на АСК се води общо за всички военнослужещи, като се разделя на офицери, офицерски кандидати, сержанти (старшини) и войници (матроси).

(3) Регистрите по ал. 1 и 2 се извеждат в регистратурата на военното формирование.

Чл. 158

(1) За всеки военнослужещ се води само едно служебно дело, което се съхранява във военното формирование или в съответната структура, в която той служи.

(2) Дубликати на АСК за офицерите от Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, с изключение на служба „Военна полиция“ и служба „Военна информация“, се изпращат за водене и в структурата по управление на човешките ресурси в Министерството на отбраната.

(3) Служебните дела на командирите (началниците) на военни формирования се съхраняват и водят в съответната старша командна инстанция.

(4) Служебните дела и АСК по ал. 1, 2 и 3 се съхраняват по реда за съхранение на документите, съдържащи лични данни по Закона за защита на личните данни.

(6) Азбучните служебни карти по ал. 2 може да се изготвят и съхраняват в електронен вид от структурата по управление на човешките ресурси на Министерството на отбраната, като се актуализират не по-малко от два пъти в годината.

Чл. 159

(1) Съставянето и актуализирането на служебните дела се извършват от определените за това длъжностни лица от структурите по личния състав.

(2) Основание за изменения и допълнения в служебното дело са:

1. промени във военното звание, образованието и квалификацията на военнослужещия;

2. документи, издадени от съда или от органите на централната и териториалната администрация, относно семейното положение;

3. заповед на съответния командир (началник) – ръководител на военнослужещия, с която се обявява промяната на фамилия, име и презиме.

(3) Военнослужещите представят документи по ал. 2 в структурата по управление на човешките ресурси (по личния състав) в 14-дневен срок от издаването им.

(4) За всяко изменение в служебното дело длъжностното лице, което го е нанесло, се подписва, като посочва документите, въз основа на които е нанесена поправката, и прилага копие от тях.

(5) Извадените от служебното дело материали се унищожават от комисия, назначена със заповед на съответния командир (началник)/ръководител.

Чл. 160

(1) При прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба служебното дело на военнослужещия се съхранява във военното формирование до 3 години с копие на АСК.

(2) Азбучните служебни карти на военнослужещите по ал. 1 (оригинал) се изпращат във военното окръжие по постоянен адрес на военнослужещия.

(3) След изтичането на срока по ал. 1 в съответния архив се сдават служебните дела на военнослужещите.

(4)

(5) След навършване на пределна възраст за мобилизационния резерв АСК се изпращат от военните окръжия в съответния архив.

(7) При прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба дубликатите на АСК по чл. 158, ал. 2 на офицерите се изпращат в Централното военно окръжие.

Чл. 161

Достъп до служебните дела и АСК се предоставя при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

Чл. 162

(1) Военнослужещият има право на достъп до служебното си дело.

(2) При освобождаване от военна служба военнослужещият има право да получи заверено копие от оригинални документи, които се съхраняват в служебното му дело, с изключение на документите, представляващи класифицирана информация.

§ 1

По смисъла на правилника:

1. „Пълна ликвидация“ е закриване на структура на Министерството на отбраната, на структура на пряко подчинение на министъра на отбраната или на структура (военно формирование) от Българската армия с акт на министъра на отбраната въз основа на акт на Министерския съвет.

2. „Частична ликвидация“ е закриване на част от структура на Министерството на отбраната, на част от структура на пряко подчинение на министъра на отбраната или на част от структура (военно формирование) от Българската армия с акт на министъра на отбраната въз основа на акт на Министерския съвет.

3. Организационно-щатните промени се извършват или организират със заповед на министъра на отбраната, в резултат на което се извършват промени в утвърдените или се изготвят нови длъжностни разписания/щатове на отделните военни формирования и съответни структури.

§ 2

Правилникът се приема на основание § 45, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с § 154, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 16 от 2010 г.).

§ 3

До 31 декември 2013 г. офицерите от кариерно поле „командно“ могат да заемат длъжности, изискващи военно звание „майор“ („капитан III ранг“), без да са придобили образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалности от професионално направление „Военно дело“ във военни академии.

§ 4

До 31 декември 2013 г. офицерите със звание „подполковник“ („капитан II ранг“) от кариерни полета „логистично и инженерно-техническо“, „комуникационно-информационно“ и „административно“ могат да заемат длъжности, изискващи военно звание „подполковник“ („капитан II ранг“), без да са придобили образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалности от професионално направление „Военно дело“ или „Национална сигурност“ във военни академии.

§ 5

До 31 декември 2013 г. офицерите, които притежават военно звание „полковник“ („капитан I ранг“), могат да заемат длъжности, изискващи военно звание „полковник“ („капитан I ранг“), без да са завършили стратегически курс (висш щабен курс) или курс по мениджмънт на отбраната.

§ 6

Офицерите от кариерни полета „логистично и инженерно-техническо“, „комуникационно-информационно“ и „административно“, завършили до 1 септември 2010 г. стратегически курс (висш щабен курс или щабен курс) във военни академии в страната и в чужбина, могат да се повишават в офицерско звание „полковник“ („капитан I ранг“) и да заемат длъжности, изискващи военно звание „полковник“ („капитан I ранг“), ако са придобили образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалности от професионално направление „Военно дело“ или „Национална сигурност“ във военни академии или приравнени на тях специалности, придобити във висши училища и колежи в чужбина, и са налице изискванията на чл. 21.

§ 7

До 31 декември 2012 г. на длъжности, изискващи по длъжностно разписание военно звание „младши сержант“ или „сержант“, могат да се назначават войници, притежаващи военно звание „ефрейтор“.

§ 8

На войниците, които към датата на влизане в сила на този правилник са завършили обучание в I и II сержантски модул във висше военно училище, може да им бъде присвоено военно звание „младши сержант“ и да бъдат назначавани и преназначавани на длъжности, изискващи младши сержантски военни звания.

§ 9

До 31 декември 2013 г. в рамките на определените квоти от личен състав по звания за съответните структури длъжностите за военнослужещи могат да се заемат съответно:

1. длъжностите, изискващи по длъжностно разписание звание „младши сержант“ – и от военнослужещи със звание „сержант“;

2. длъжностите, изискващи по длъжностно разписание звание „сержант“ – и от военнослужещи със звание „старши сержант“;

3. длъжностите, изискващи по длъжностно разписание звание „старши сержант“ – и от военнослужещи със звание „старшина“;

4. длъжностите, изискващи по длъжностно разписание звание „старшина / мичман“ – и от военнослужещи със звание „офицерски кандидат 1-ви клас“.

§ 10

(1) Условията и редът за приемане на военна служба, за сключване, изменение и прекратяване на договорите за военна служба и за освобождаването от военна служба на служителите в Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба се определят с актове на техните ръководители.

(2) Присвояването, повишаването и понижаването във военно звание, кариерното развитие и изпълнението на службата, назначаването, преназначаването и освобождаването от длъжност, максималният и минималният срок за престояване във военно звание и в длъжност на служителите от Националната служба за охрана и от Националната разузнавателна служба се извършват при условия и по ред, определени с актове на ръководителите на тези ведомства.

(3) Дисциплинарните наказания на военнослужещите от Националната служба за охрана и от Националната разузнавателна служба се налагат от ръководителите на тези ведомства или от оправомощени от тях длъжностни лица.

(4) Началната военна подготовка, професионалната подготовка, обучението, квалификацията и награждаването на служителите от Националната служба за охрана и от Националната разузнавателна служба се извършват при условия и по ред, определени с актове на ръководителите на тези ведомства.

(5) Съдържанието на служебното дело на военнослужещите в Националната служба за охрана и в Националната разузнавателна служба се определя с актове на ръководителите на тези ведомства.