Решение № 1538 от 14.08.2024, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 1538

Ловеч, 14.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - I състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНА ПАВЛОВА административно дело № 341 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от Административно процесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.

Образувано е по жалба, уточнена с молба вх. № 3224/13.11.2023 г. на П. Е. Г. с [ЕГН], подадена чрез адвокат Ц. З. З., със съдебен адрес: гр. София, [улица], офис 1, против Заповед № ЛС-36 от 4.11.2021 година на командир на Военно формирование 24980, с искане да бъде прогласена за нищожна, алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразен акт.

В жалбата и по същество се излагат доводи, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган, при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Жалбоподателката твърди, че към датата на издаване на заповедта не са били налице предпоставките на чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ. Както и, че не страда от заболяването, посочено в съдържанието на Експертното решение /ЕР/ на Централната военномедицинска комисия /ЦВМК/. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 17, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, с жалбата и уточняващата молба е направено искане в настоящото производство съдът да се произнесе по валидността на експертното решение. Излага се също, че в заповедта липсва посочване на компетентния орган, който я е издал, както и че П. Г. не страда от психическо заболяване, като е направено позоваване на медицински документи от м. август и м. септември 2023 г.

В съдебно заседание оспорващата се явява лично и с адвокат Ц. З., който поддържа жалбата с направените уточнения и развива доводи по същество. В допълнително представени писмени бележки се излагат аргументи по съществото на спора.

Ответникът – подполковник Д. Д. Д. -командир на Военно формирование 24980 - Божурище, чрез надлежно упълномощения юрисконсулт изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и моли да се остави в сила оспорения акт като правилен и законосъобразен. В писмено становище с вх. № 3415 от 4.12.2023 г. и отговор с вх. № 384 от 6.02.2024 г. по делото е направено подробно изложение по наведените от оспорващата оплаквания по отношение законосъобразността на процесната заповед. Подробни съображения по същество са изложени в писмени бележки. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представения с административната преписка Договор за военна служба № 156 от 8.02.2021 г. /л. 87-89/ се установява, че жалбоподателката П. Е. Г. е била назначена на военна служба на длъжност „младши оператор“ в пост „Оповестяване, цифрови автоматични телефонни централи и факсимилни комуникации“ в група „Комуникационна и информационна поддръжка – Б.“ във Военно формирование 26450-София от състава на Военно формирование 24980- Божурище, с военно звание „редник 1-ви клас“.

На 9.02.2021 г. на редник Г. бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа /л. 79/, а на 12.03.2021 г. същата положила и военна клетва /л. 80/.

Видно от преписката в хода на изпълняваната от нея военна служба оспорващата два пъти е представяла обяснения във връзка с неявяването ѝ и закъснението ѝ за работа /л. 77-78/.

На 16.06.2021 г. след престой и проведено лечение в Многопрофилна болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Св. Н.“ – гр. София на П. Е. Г. била издадена Епикриза с изх. № 242/16.06.2021 г. с окончателна диагноза „F23.1 Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“ /л. 104/. Видно от снетата анамнеза, по данни на брат ѝ преди около 3 години след като се върнала от бригада в чужбина Г. започнала да твърди, че ЦРУ я преследва и иска да ѝ навреди; говорела си сама, не можела да спи, трудно взимала решения, била раздразнителна. По препоръка на лекар близките ѝ давали тайно „Оланзапин“. Състоянието ѝ се подобрило спонтанно, но не се възстановила напълно - продължавала да има проблеми със съня, била по-бавна. По данни на майка ѝ през следващите години имала периодични влошавания на психичното състояние през пролетта и есента. Въпреки това, продължила да следва и завършила успешно. Влошаването на състоянието ѝ е отразено, че датира от месец февруари 2021 г., като не можела да се справя със служебните си ангажименти, не отговаряла по същество на задаваните въпроси, изглеждала объркана. На 23.04.2021 г. от поделението, в което работи, се свързали с нейните близки и настоявали да проведе лечение. По данни на брат ѝ, който се е видял с нея на 26.04.2021 г., Г. била раздразнитела, не спи, не се храни, пуши, постоянно пие кафе, говори си сама, кара се с брат си. Била приета на доброволен принцип за диагностично и терапевтично уточняване.

Според приложената по делото епикриза от Клиника „Психиатрия“ при Военномедицинска академия – гр. София /л. 106-107/, изготвена във връзка с престоя на Г. в лечебното заведение в периода от 21.07.2021 г. до 20.08.2021 г., лекарската комисия е стигнала до заключение, че се касае за „F23.1 Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“.

За освидетелстване на индивидуалната годност за военна служба на военнослужещ Централната военномедицинска комисия /ЦВМК/ се е произнесла с ЕР по годността за военна служба на жалбодателката № ВС-2063/2/26.10.2021 г. /л. 103 и л. 112/, с което е приела, че същата е негодна за военна служба, като била поставена диагноза „Остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми“ с код F23.1. Това решение е връчено лично на Г. срещу подпис на датата на издаването му – 26.10.2021 г. /видно от отбелязването върху същото – л. 112-гръб/, като липсват данни, а и не се твърди от оспорващата същото да е било обжалвано от нея.

Въз основа на експертното решение, от страна на командира на Военно формирование 26450 било направено предложение до командира на Военно формирование 24980 с вх. № 2-2875 от 4.11.2021 г. за прекратяване на договора за военна служба и освобождване от длъжност и от военна служба на военнослужещата /л. 113/.

На 4.11.2021 г. ответникът издал оспорената пред съда Заповед № ЛС-36, за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от длъжност и военна служба на редник 1-ви клас П. Г. /л. 75-76/. Видно от заповедта, същата е издадена на основание чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ, във връзка с чл. 77, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ППЗОВСРБ/ и Експертно решение на годността на военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-2063/26.10.2021 г. на ЦВМК. Копие от заповедта е връчено лично срещу подпис на Г. на 8.11.2021 г., видно от саморъчното отбелязване върху същата /л. 76-гръб/.

На 10.11.2021 г. от командира на Военно формирование 26450 е издадена и Заповед № ФСД-118 за отчисляване на лицето от списъчния състав на формированието /л. 110-111/. Видно от приложеното адм. дело № 41/2022 г. по описа на АдмС Ловеч, тази заповед е била обжалвана от П. Г., като с Определение № 633/27.07.2022 г. по адм. дело № 41/2022 г. по описа на АдмС Ловеч жалбата на Г. срещу Заповед № ФСД-118/10.11.2021 г. е била оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Определението е влязло в законна сила на 17.01.2023 г. след произнасяне на Върховния административен съд, който с Определение № 519/17.01.2023 г., постановено по адм. дело № 10731/2022 г. по описа на ВАС, е оставил в сила Определение № 633/27.07.2022 г. по адм. дело № 41/2022 г. по описа на АдмС Ловеч.

В хода на съдебното производство от жалбоподателката са представени по делото: декларация от 5.09.2023 г. с нотариално удостоверяване на подписа на С. Е. Г. - брат на оспорващата /л. 35/, удостоверение от д-р К. Д. – психиатър /л. 36/, амбулаторен лист от 24.08.2023 г. за преглед от лекар специалист /л. 37/, амбулаторен лист от 30.08.2023 г. за преглед от лекар специалист /л. 38/, психологична характеристика от 10.09.2023 г. /л. 39/.

За установяване компетентността на ответния административен орган с преписката са представени - Заповед № ОХ-669 от 5.08.2021 г. на министъра на отбраната /л. 68-72/ и Заповед № ЛС-87 от 18.06.2019 г. на командира на военновъздушните сили /л. 139-140/.

Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Към настоящото дело е приобщено приключилото адм. дело № 41/2022 г. по описа на А. съд Ловеч, чиито предмет е бил законосъобразността на Заповед № ФСД-118 за отчисляване на лицето от списъчния състав на формированието.

За изясняване на делото от фактическа страна са изслушани двама свидетели.

По искане на ответника е разпитана св. Е. Н., която работи във Военно формирование 26450 като специалист „личен състав“. От показанията на същата се установява, че малко след постъпването на Г. на военна служба през 2021 г. се появило заболяването ѝ, вследствие на което същата била освидетелствана и се наложило да бъде уволнена. Свидетелката описва, че първоначално Г. започнала да закъснява за работа, а после и да се държи странно. Видимо изпадала в състояния на „замръзване“. Не изпълнявала заповедите на началниците. Дори не можела да влезе в изпълнение на функционалните си задължения – на практика не можела да осъществява длъжността, на която била назначена и това, което трябвало да прави. Според свидетелката, Г. постъпила в болница - първо в „Свети Наум“, а след това във „Военна болница“, където била освидетелствана. Впоследствие пристигнали документи, въз основа на които, били длъжни да я предложат за уволнение, защото заболяването, посочено в тези документи, е несъвместимо с осъществяваната от Г. дейност. Св. Н. твърди, че е виждала оспорващата да пие хапчета по време на служба, за които Г. твърдяла, че са „шуслерови соли“. Свидетелката сочи още, че не е имала контакти с близките на Г., както и че по време на службата ѝ на жалбоподателката не са били възлагани някакви по-отговорни задачи. Излага, че Г. казвала на колегите си, че ги обича и че ще ѝ липсват без да е имало данни, че ще се разделя с тях. Допълва още, че постоянно черпела с разни неща по думи на Г. за „колегиалната любов“. Това нейно поведение намирали за странно, доколкото в службата никой не се държал така.

По искане на оспорващата е изслушан свидетелят М. Е., който сочи, че живее в с. Гумощник, откъдето е родом и оспорващата. Излага, че има добри впечатления за състоянието на жалбоподателката, но я виждал по-рядко, тъй като се прибирал на село основно през лятото. Свидетелят сочи още, че живее в гр. София и последствие там също общувал с Г.. Твърди, че познава брат ѝ, баща ѝ и майка ѝ, както и че лично той карал Г. до ВМА за тестове и изследвания преди подстъпването ѝ на военна служба. Разбрал, че жалбоподателката вече не работи и се е прибрала в с. Гумущник, но не знаел точно какви са причините. По-късно разбрал от майка ѝ, че Г. е била отстранена от работа, но не знае подробности. Жалбоподателката споделяла със св. Е., че изпълнявала всичките си задължения, но в последния момент в службата ѝ решили, че трябва да се „отърват“ от нея, но не знае конкретно подробности. Свидетелят твърди също, че Г. винаги е била много отговорна, грижела се за по-малкия си брат. Установява, че в момента оспорващата работи като „социален работник“ и обслужва възрастни хора в селото. При общуването с жалбоподателката не е придобил впечатления да има промяна в нейното състояние освен, че с годините, тя станала по-пестелива по отношение на хората и не му е известно Г. да има заболяване.

Съдът намира свидетелските показания за обективни и безпристрастно дадени след предупреждение за отговорността по чл. 290 от НК, като относимостта им съдът ще обсъди по-долу в настоящия съдебен акт.