Решение № 55 от 22.03.2021, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- Административно дело 276/2020
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 22.03.2021
- Състав
- ВАНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА
Други актове по делото
- Определение № 470 от 22.12.2020 · ВАНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА
- Определение № 479 от 29.12.2020 · ВАНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 108 от 25.02.2021 · ВАНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 189 от 30.03.2021 · ВАНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА
- Разпореждане № 95 от 02.02.2023 · ВАНЯ СТОЯНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 203 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 134а · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 146, т. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 161 - чл. 166 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 161, т. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 161 - чл. 166 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 162, т. 1а · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 161 - чл. 166 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 161 - чл. 166 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 161 - чл. 166 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 165, т. 7 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 161 - чл. 166 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 170, ал. 1, т. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.172, ал.2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 10 ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 64, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 66 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 66 ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 66, ал. 1 и ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 75, т. 2 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 98, ал. 3, изр. 1 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 98, ал. 4 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
Р Е Ш Е Н И Е
№55/22.3.2021г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав
На двадесети шести февруари 2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Стела Гюмлиева
Прокурор Рени Лефтерова като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 276 по описа на 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
С определение № 45 от 20.10.2020г. по адм. дело № 26/20г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, след спор за подсъдност, делото е изпратено за разглеждане в Административен съд, гр. Ямбол.
Петчленен състав намира, че компетентен да разгледа исковите претенции на Ж.Й.С.,*** против Военно формирование - *** - с. ***, област Ямбол за сумата от 62 076 лева, представляваща обезщетение за вреди от обявена за нищожна заповед № ЛС - 19 / 16.04.2015 г. на командира на военното формирование и последващо незаконосъобразно недопускане на работа е Административен съд - Ямбол.
Доколкото в случая се иска заплащане на обезщетение за имуществени вреди в причинна връзка с отменен като незаконосъобразен административен акт спорът съгласно чл. 203 АПК следва да бъде разгледан от административния съд.
Образувано е по искова молба с вх. № 1821 от 24.03.2020г. на Ж.Й.С. ***, чрез адвокат Д. Н. *** със съдебен адрес ***, * срещу
Военно формирование ***-с. Б., община
„Тунджа“, Ямбол, уточнена с молба вх. № 1124 от 22.06.2020г. за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в размер на 62076 лв., настъпили при и повод изпълнение на военната служба, за периода от 16.04.2015г. до датата на подаване на исковата молба-24.03.2020г. В допълнителна молба от 18.12.20г., ищецът посочва, че с оглед Определение № 45/20.10.2020 г. на ВАС и ВКС на РБ -смесен петчленен състав и т.6 от Тълкувателно постановление № 2 / 19.05.2015 г. по тълкувателно дело №2/ 2014 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, предявените обективно кумулативно съединени искове следва да бъдат с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Счита, че са налице кумулативно дадени предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат, поради което претендираното обезщетение е въз основа на обявената за нищожна Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на Военно формирование *** -с.***, обл.Ямбол и незаконосъобразното му недопускане на работа от страна на Командира на в.ф. ***-***.
Периода е от датата на посочената заповед - 16.04.2015 г. до датата на подаване на исковата молба -24.03.2020 г.
В уточнението към исковата молба е посочено, че претенцията е изчислена на база брутното трудово възнаграждение за периода 16.04.2015г. до датата на подаване на исковата молба 24.03.2020г.
Претендира се и мораторна лихва. Сочи се, че претендираното обезщетение е въз основа на обявена за нищожна заповед№ ЛС-19/16.04.2015г. на Командира на военно формирование ***- ***, както и незаконосъобразното му недопускане на работа от страна на Командира. Сочи още, че към 16.04.2015г. брутното му трудово възнаграждение е било в размер на 1052,14лв и на тази основа претендира за посочения по горе период сума в размер на 62076лв, мораторна лихва 5000лв и законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
След запознаване със заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза и на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ, във връзка с чл.214 от ГПК, ищецът направи изменение на размера на предявения иск, като същия следва да се счита за предявен в размер общо на 109839.22 лв. /сто и девет хиляди осемстотин тридесет и девет лева и 22 ст./, от които:Главница общо в размер на 91191.60 лв., от които:
- брутно възнаграждение за периода от
29.04.2015 г. до 24.03.2020 г. -
73443.57 лв.;
- обща стойност на униформеното облекло за същия период -2569.10 лв.;
- за 196 работни дни неизползван платен годишен отпуск -14987.47 лв.;
- заплатена сума за здравно осигуряване -191.46 лв.;
Мораторни лихви - общо в размер на 18647.62 лв. от които:
- мораторна лихва върху дължимите обезщетения -16
733.04 лв.;
- мораторна лихва върху стойността на униформеното облекло -515.56 лв.;
- мораторна лихва върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск - 1369.80 лв. и
- мораторна лихва върху заплатените суми за здравно осигуряване -29.22 лв. Увеличението на размера спрямо предявения като частичен иск е със 42763.22 лв. /четиридесет и две хиляди седемстотин шестдесет и три лева и 22 ст./, от които увеличение на главницата в размер на 29115.60 лв./двадесет и девет хиляди сто и петнадесет лева и 60 ст./ и на мораторните лихви - в размер на 13647.62 лв. /тринадесет хиляди шестстотин четиридесет и седем лева и 62 ст./. Иска се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца претендираното обезщетение на осн. чл.1, ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ, за периода както и да се присъдят направените в настоящото производство съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът, своевременно и редовно призован, се явява лично и с адвокат Д.Н., редовно упълномощен, който поддържа исковата си претенция за имуществени вреди по основание и размер, съгласно уточнението към исковата молба. Поддържа изцяло исковата молба. Представя подробни писмени бележки, като обосновава исковата си претенция със следното: Налице е незаконосъобразен акт - Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на Военно формирование *** -с. ***, обл.Ямбол, която с влязло в сила Решение № 64/28.04.2017 г., постановено по адм. д. № 51/2017 г. по описа на Административен съд –Ямбол е обявена за нищожна;
Посочва,че след влизане в сила на Решение № 64/28.04.2017 г., постановено по адм. д. № 51/2017 г. по описа на Административен съд –Ямбол, С. незаконосъобразно не е допуснат на работа от страна на Командира на в.ф. ***-*** независимо от това, че и втора негова заповед била обявена за нищожна, а в резултат от депозирани от С. молби Командира на военното формирование, както и горестоящите административни органи -Командира на ВВС и Началника на отбраната направили предложения за възстановяването на С. на съответната заемана от него длъжност, като били изпълнени и две процедури по издаването на допуск на С. за работа с класифицирана информация. На следващо място се сочи, че Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. е отменена по съответния ред с влязло в сила Решение № 64/28.04.2017 г., постановено по адм. д. №
51/2017 г. по описа на Административен съд –Ямбол. Посочва още, че при всяко незаконосъобразно недопускане до работа е налице увреждане на работника или служителя, което се изразява в пропуснатата от него полза от получаване на възнаграждение през периода от време, докато трае съответното недопускане до работа, поради което и обезщетението за репарирането на това увреждане следва да е равно на размера на брутното трудово възнаграждение, което би получавал служителя за работата на длъжността, до която той незаконосъобразно не е допуснат през съответния период от време. Акцентува, че има пряка причинна връзка между обявената за нищожна Заповед № ЛС-19/16.04.2015 г. на Командира на Военно формирование *** -с.***, обл.Ямбол, незаконосъобразното недопускане до работа на С. и настъпилия за него вредоносен резултат изразяващ се в пропуснатата полза от получаване на възнаграждение през периода от време, докато е траело недопускането му до работа. В заключение посочва, че С. е лишен от правото на труд, а от 29.04.2015 г. не получава полагащото му се трудово възнаграждение, както и останалите дължащи му се доволствия по ЗОВСРБ. Независимо от подадените в изпълнение на чл.172, ал.2 от ЗОВСРБ молби и многократното му явяване във в.ф,-***.*** той не е бил допуснат до работа в рамките на целия исков периода от 29.04.2015г. до 23.03.2020 г.
Ответната страна, своевременно и редовно призована, изпраща процесуален представител юрисконсулт П., която оспорва предявения иск, намира същия за неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен като такъв, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на представляваната администрация. Счита, че е недоказана исковата молба. Представя подробни писмени бележки. Към датата на постановяване на Решение 64/28.04.2017г. договорът с Ж. С. за военна служба е с изтекъл срок, който не е продължен по искане на страните и не е станал безсрочен по силата на закона. Съгласно Тълкувателно решение №2/2012г. от 23 октомври 2012 на Общо събрание на Гражданска колегия, на ВКС към датата на постановяване на съдебно решение №64/28.04.2017г. за обявяване на нищожност на заповед ЛС-19/16.04.2015г. на командира на военно формирование 26030, уговореният от страните срок на договора е изтекъл и материалното потестативно право за възстановяване на предишната работа на военнослужещия вече не съществува, защото с изтичане на уговорения срок договорът за военна служба се прекратява по силата на закона-чл. 162, т. 1а ЗОВСРБ. С обявяване от съда на нищожността на заповед ЛС-19/16.04.2015г., правоотношението се възстановява такова каквото е съществувало между страните до издаването на нищожния административен акт, в неговата пълна идентичност. Това е правоотношението по изпълнение на военна служба въз основа на Договор за военна служба №30/26.05.2010г.- за заемане на длъжността ’’завеждащ хранилище” във В.ф.***-***, със срок на договора - 5 години. Срокът на договора за военна служба е изтекъл на 26.05.2015г., а необходимо условие за възстановяването на длъжност е наличие на договор за изпълнение на военна служба ( Тълкувателно решение №2/2012г. от 23 октомври 2012г.). До приключване на съдебното дирене няма доказателства С. да е в договорно правоотношение по изпълнение на военна служба с Министъра на отбраната към 10.06.2017г., за да е възстановен на длъжност от тази дата. С т.З от заповед КВ-288/13.07.2017г . Министъра на отбраната не е оправомощил Командира на в.ф.**** да сключи нов договор за военна служба и не е давал указания за такъв акт. С решение 98/15.05.2019г. ЯАС обявява нищожност на административния акт, с който Командира на в.ф.*** е изпълнил решение 64 /28.04.2017г., а именно заповед № ЛС - 22/12.09.2017г., като издадена при липса на компетентност, защото горестоящ административен орган ( Министъра на отбраната) със своя заповед КВ-288/13.07.2017г. е иззел за решаване въпрос от компетентността на по -долу стоящия административен орган. С т.Ш от заповед КВ116/17.03.2020г. Министърът на отбраната прекратява договора за военна служба, освобождава от военна служба и зачислява в запаса С., считано от 26.05.2015г., с която заповед ищеца е запознат и е получил заверено копие на 25.03.2020г. Договора е срочен с краен срок до 26.05.2015г. След този срок г-н С. не е в правоотношение по договор за военна служба, т.е. не притежава качеството военнослужещ и претенциите му основаващи се именно на това качество са изцяло неоснователни. Уточнява още, че претенцията на С., че не е изпълнено решение 64/28.04.2017г. по адм. дело 51/2017г. е изцяло неоснователна. С горното съдебно решение е постановена нищожност на индивидуален административен акт, но не е постановено възстановяване на длъжност. Исковата претенция е основана на допускането за идентичност между прогласената от съда нищожност и възстановяване на длъжност по което съда не се е произнасял и не се ползва със силата на присъдено. Недопускането му до работа е именно в резултат на изпълнение на съдебно решение 64/28.04.2017г. и съществуването на срочно правоотношение такова каквото е било до издаване на прогласената за нищожна заповед ЛС-19/16.04.2015г. и на изтичането на срока на договора по това непроменено правоотношение. С. не получава трудово възнаграждение именно защото правоотношението му по договора за изпълнение на военна служба е непроменено и е приключило с изтичането на уговорения срок.
Разпечатката съдържа 40 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/27d66ac7-5f72-42be-bbb6-890e90314fd6