Решение № 206 от 04.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Пазарджик, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20245200100736 по описа за 2024 година

Предявени са искове от МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА, представлявано от министър на отбраната, с адрес: гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ №3 против ответник И. А.

Д., ЕГН-**********, с адрес: ул.***, Община П., област П. с. Р..

Исковете са главен с цена 86 818,95 лв. и правно основание чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ и акцесорен с цена 20 571 лв. с правно основание с чл.86 от ЗЗД, като се претендира и законната лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава претециите си на следните обстоятелства:

На 27.08.2017 г. на основание чл.142, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) е сключен договор за военна служба №1-2536/54/27.08.2017 г. между И. А. Д. и началника на НВУ „Васил Левски44 - упълномощено от министъра на отбраната длъжностно лице. В раздел I, чл. 2 от сключения договора е определен срокът на договора за военна служба - общо 15 (петнадесет) години, от които 5 (пет) години обучение и 10 (десет) години изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението.

С M3 № КН-227/06.12.2022 г. на основание чл.244, т.7, чл.245, ал.1, т.1 (поради осъждане за умишлено престъпление от общ характер) и чл.248 от ЗОВСРБ, чл.137, ал.10 и чл.140 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ) е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на лейтенант И.

А. Д. и договорът му за военна служба е прекратен на основание чл.146, т.2, чл.161, т.2 и 1 чл.165, ал.1, т.З от ЗОВСРБ (при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение").

Със заповед №ЗФСД-195/13.12.2022г. на командира на *** полк, И. Д. е отчислен от списъчния състав на военното формирование, считано от 14.12.2022г., като неизпълненият първоначален срок на договора за военна служба от същия, съгласно чл.142, ал.5 от ЗОВСРБ е в размер на 9 години 7 месеца и 16 дни.

Съгласно разпоредбата на чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.165 от ЗОВСРБ преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5 от същия закон, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението.

Редът и начинът за изчисляване на горните разходи, съобразно разпоредбата на чл.260, ал.4 от ЗОВСРБ, се определят от министъра на отбраната. В изпълнение на посочената законова делегация е издадена Наредба № Н-11/29.10.2020 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия (Наредбата).

В тази връзка и на основание Наредба № Н-11/29.10.2020 г., началникът на НВУ „Васил Левски” определил размера на подлежащите на възстановяване разходи по чл. 260, ал.1, 2 и 3 от ЗОВСРБ от И. А. Д., който се е обучавал във военното училище по специалност, посочена в чл. 3, т. 1 от договора за военна служба на същия.

Ищецът се позовава на представената от НВУ „Н. И. Вапцаров“ финансова справка рег.№6878/30.11.2022г. за издръжка на обучението на И. А. Д., като твърди, че размерът на подлежащите на възстановяване разходи в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от ЗОВСРБ от И.

Д., който се е обучавал във военното училище в специализация „***” за периода от 27.08.2017 г. до 29.07.2022 г., бил 90 201,83 лв. (деветдесет хиляди двеста и един лева и осемдесет и три стотинки).

От изготвената от командира на *** полк справка рег.№3- 2886/12.12.2022г. се виждало, че сумата, пропорционална на неизпълнения срок на военна служба, която е дължима от И. Д. е в размер на 86 818,95лв.( осемдесет и шест хиляди осемстотин и осемнадесет лв. и 95ст.) и той дължал да я върне на основание чл. 260, ал.1 от ЗОВСРБ, за което била издадена и нарочна заповед.

С Покана за доброволно плащане per. № 3-2903/13.12.2022 г., получена лично срещу подпис от И. А. Д. на 13.12.2022 г., бил поканен в 30-дневен срок да внесе дължимата сума.

До изтичане на определения срок - 13.01.2023 г. дължимите разходи не били възстановени, от която дата ответникът се твърди, че е в забава и дължи мораторна лихва.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който е подал писмен отговор в законния срок, в който прави възражения, първото от което – за нередовност на исковата молба, съдът намери за основателно и предприе действия за отстраняване на нередовоността, касаеща изискването за посочване цената на акцесорния иск да обезщетение 2 за забава за миналия период до подаване на исковата молба и внасяне на държавна такса по него.

Основателността на главния и на акцесорния иск се оспорват с възражения за неприложимост на нормативния акт, на който се позовава ищеца и като цяло – за липса на нормативна база, която да определя реда и начина за определяне размера на разходите за обучение, издръжка и пр. на военнослужещите в МО. По-конкретно ответникът счита, наредбата, по реда на която ищецът е определил подлежащите на възстановяване разходи е приета след като е би завършил ІІІ курс, т. е. не е действала по време за първите три години от обучението му и не било допустимо да й се придава обратно действие. Понастоящем тя била отменена от ВАС с решение от 18.04.2024 г. по адм. д. № 7935/2023 г. Отменена била и предходната наредба, уреждаща същите правоотношения, като това станало с решение от 19.12.2019 г. по адм. д. по адм. д. № 3316/2019 г. на ВАС.

В тази връзка, представените от ищеца справки за изчисляване на разходите по Наредба № Н-11/29.10.2020 г. се оспорват като неверни. А отделно от това се твърди, че в тях са отразени и разходи, които не фигурирали в приложението към тази наредба, които се изброяват в отговора.

Също така се прави възражение, че разходите по отношение на ответника били изчислени на база на погрешно посочен общ брой на обучаващите се през съответните години военнослужещи, като се посочва твърдяния от него действителен брой за всяка една година, който той счита, че е бил значително по-голям

Ответникът се позовава и на допуснато дублиране, в резултат от които едни и същи разходи са начислени два пъти. Става въпрос за едни и същи според ответника разходите за персонал, които твърди, че били начислени на повече от веднъж под различни наименования на подкатегорията разходи.

Отделно срещу иска за мораторни лихви се правят и възражения за предвиден специален ред да събиране на вземането за възстановяване на разходи при прекратяване на договора с военнослужещ, който не бил спазен, поради което с връчването на поканата на посочената дата и след изтичане на указания в нея срок ответникът не бил изпаднал в забава и не дължал мораторна лихва. В писмената защита се развиват доводи, че поканата изхожда от ръководител / командир на военно формирование, а не от легитимираната страна Министерство на отбраната и в нея на била посочена банкова сметка на министерството, в качеството на титуляр на вземането, поради което дори поканата да била връчена формално, не поставяла ответника в забава.

Ищецът е представил писмени доказателства, които следва бяха допуснати и приети, а по искане на ответника се назначи вещо лице по въпроси, от значение за установяване размера на главния иск и свързани с неговите конкретни възражения срещу реда и начина за определяне на подлежащите за възстановяване от него разходи. Съдът прие изготвените две заключения на вещото лице Л. Я. - Т. и писмените доказателства, които ищецът бе задължен да представи по искане на ответната страна.

3

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, приема следното от фактическа и правна страна:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл.

260, ал. 1 ЗОВСРБ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ предвижда, че военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл. 163 и 165 преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на удължения срок по чл.

145, ал. 1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Според ал. 4 редът и начинът за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация се определя от министъра на отбраната, като в тази връзка е приета Наредба № Н-1 от 14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от М. о. структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 8 от 29.01.2013 г. ), отменена с Наредба № Н-11 от 29.10.2020 г. (ДВ, бр. 96 от 10.11.2020 г.). И двете наредби са били оспорени пред ВАС и са били отменени съответно с решения от 2019 г. и 2025 г. Отмяната на подзаконов нормативен акт действа занапред, считано от влизане в сила на решението на компетентния съд, поради което тази наредба е приложима в периода от влизането й в сила до нейната отмяна от компетентия съд. В мотивите на ВАС за отмяна на наредбата от 2020 г. с Решение № 1809/24.02.2025 г. по адм. д. № 6120/2024 г. обаче е констатирано противоречие на възприетия с оспорената наредба начин на изчисляване на разходите за обучение и издръжка на различните категории обучаеми с материалноправните разпоредби на нормативен акт от по-висока степен. Става дума за несъответствието на наредбата с материалния закон в частност с разпоредбата на чл. 260, ал. 4 от ЗВОСРБ /правното осонвание на главния иск/, който възлага на министъра на отбраната да определи реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация. Върховния административен съд приема, че като е въвел задължението за възстановяване на разходи от военнослужещи и курсанти, законът е предвидил да се възстановявана само тези, които са за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, но не и други разходи. Като такива други разходи по естеството си ВАС определя тези за издръжка на учебните заведения, за които не е обосновано по какъв начин са пряко свързани с процеса на обучение на конкретния военнослужещ или курсант. Те били посочени в таблица 2 от приложението към чл. 6, чл. 11 и чл. 12 от наредбата и по този начин предвиденото от закона задължение на лицата по чл. 260, ал. 1 и 3 и чл. 260а, ал. 1 и 3 от ЗОВСРБ за възстановяване на разходите съответно за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация с оспорената наредба било увеличено до обезщетяване на всички разходи, направени за издръжката на учебните заведения, в противоречие със закона.

Доколкото въпросната наредба от 2020 г. е действала към момента на възникване на процесното правоотношение в края на 2022 г., когато е прекратен договора и се е породило 4 правото по чл.260 от ЗОВСРБ за възстановяване на разходи от страна на уволнения предсрочно ответник, то тя е приложимият нормативен акт при определяне размера на подлежащите на възстановяване разходи от ответника, но в правомощията на правораздавателните органи /чл.15,ал.3 ЗНА/ е да прилагат по-високия по степен акт, в случай на противоречение между неговите норми и подзаконов нормативен акт, издаден във връзка с приложението му. Ето защо съдът следва да определи кои от разходите, посочени в представената финансова справка на л.11 и сл. от делото, въз основа на която са изготвените и заключенията на вещото лице, по естеството си са такива "за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация" по смисъла вложен чл. 260 от ЗОВСРБ и кои от претендираните за възстановяване от ответника са извън тях, макар да са посочени в приложимия по време подзаконов нормативен акт.