Присъда № 4 от 17.09.2026, Военен съд - Пловдив

Мотиви към Присъда № 4 от 17.09.2026 г. по НОХД № 41/2026 г.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Подсъдимият *** Л. Н. К. е предаден на съда за престъпление по чл. ***385, алт. 2 от НК за това, че за периода от 07.08.2025 г. до 14.10.2025 г., като военнослужещ от състава на в.ф. *** – П, към ***, на длъжност: „***“ на военно формирование *** –П систематически се отклонявал от изпълнението на задълженията си по военна служба, за времето от 08.00 ч. до 17.00 часа, на дати: 07.08.2025г., 08.08.2025г., 11.08.2025г., 12.08.2025г., 1***.08.2025г., 14.08.2025г., 15.08.2025г., 18.08.2025г., 19.08.2025г., 20.08.2025г., 21.08.2025г., 22.08.2025г., 25.08.2025г., 26.08.2025г., 27.08.2025г., 28.08.2025г., 29.08.2025г., 01.09.2025г.,

02.09.2025г.,

0***.09.2025г.,

04.09.2025г.,

05.09.2025г.,

09.09.2025г., 10.09.2025г., 11.09.2025г., 12.09.2025г., 15.09.2025г., 16.09.2025г., 17.09.2025г.,

18.09.2025г.,

19.09.2025г.,

2***.09.2025г.,

24.09.2025г.,

25.09.2025г.,

26.09.2025г.,

29.09.2025г.,

***0.09.2025г.,

01.10.2025г.,

02.10.2025г.,

0***.10.2025г.,

06.10.2025г.,

07.10.2025г.,

08.10.2025г.,

09.10.2025г., 10.10.2025г., 1***.10.2025г., 14.10.2025г., като не се явявал на работа във военното формирование.

Военно-окръжна прокуратура – П моли съда да приеме, че поддържа повдигнатото обвинение и счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства и се потвърждава и от изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Сочи, че в действителност подсъдимия е подал два рапорта, с които е поискал да се прекрати неговото трудово правоотношение със военното формирование, дали правилно му е отказано или не, това е въпрос които подлежи на съдебен контрол, но не в настоящото производство. Установи се по категоричен начин, че известно време след депозиране на рапортите, подсъдимият се е явявал на служба, като е извършвал единствено фактическо предадена на числящото му се имущество, без да има реално изготвяне на протокол „сдал” – „приел”.

Същият се доказа по категоричен начин, че е узнал още в деня на подаване на първия рапорт становището на командира му, лично в негово присъствие.

Узнал е и за изразеното становище по втория рапорт, лично още в деня на поставянето му от св. Б., от която е бил уведомен.Въпреки,че не е получил разрешение от командира на в.ф. 52 6***0 – П в един момент от 07.08.2025 г. до 14.10.2025 г., той е преустановил да се явява на работа. Безспорно се установи, че това той е направил по съвет на адвоката, който му е заявил, че той не е бил вече военнослужещ и то още от деня на подаване на рапортите.

Ето защо представителят на ВОП – П, моли съда да цени показанията на разпитаните в тази насока свидетели. Въпреки това той е продължил да получава трудовото си възнаграждение до края на месец август, същата 1 година. В описаните в обвинителния акт работни дни през този период, не е изпълнявал служебните си задължение, поради което представителят на ВОП – П сочи, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл. ***385, алт. 2 от НК, а именно, че в този период систематично се е отклонявал от изпълнението на задълженията си към военна служба. Не следва в настоящият казус сочи представителя на ВОП – П да се обсъжда поведението на командира.

Представителят на ВОП – П сочи, че категорично след като подсъдимият не е бил освободен военна служба, той е имал качеството на военнослужещ, т.е. в това си качество е осъществил деянието за което е привлечен по наказателното дело с предаване на съд. По изложените съображения, представителят на ВОП – П моли съда да го признае за виновен в извършването на това инкриминирано деяние. При определяне на размера на наказанието моли съда да се съобрази с чистото съдебно минало към датата на деянието, добрите характеристични данни, а като отегчаващи такива моли съда да приеме, липсата на признание, грубото нарушение на установения войскови ред и укоримостта при осъществяване на деянието. Моли съда да определи наказание към минималния размер предвиден по закон, като за поправянето и превъзпитанието му, така определеното наказание да бъде отложено в хипотезата на чл. 66, ал.1 от НК с минималния предвиден по закон изпитателен срок в размер на *** години.

За подсъдимият се явява адв. Д., който излага становище,че не е съгласен категорично с доводите на представителя на ВОП – П, че има извършено престъпление. Сочи, че съгласно чл. 168 от ЗОВСРБ, „страната има право да прекрати договора за военна служба с предизвестие“, като акцентира на това, че страната „има право“. Налице е депозиран рапорт по чл. 168 от ЗОВСРБ, факт потвърден много подробно в показанията от страна на свидетелката с-на Б.. Защитата акцентира на факта, че в ППЗОВСРБ в чл. 82 изрично е указано как се приема и какви следва да са действията впоследствие. Това последвало „не съм съгласен“ сочи защитата не само, че не е нередно, но и противозаконно действие от страна на командира. Моли съда да приеме довода, че след като закона казва, че военнослужещият има право то може ли командира да каже „не съм съгласен“. Сочи, че още с първата резолюция, командира свидетеля полк. Г. върши нарушение, а не подзащитният му ст. серж. К..

Акцентира и на факта, че нито първият, нито втория рапорт са му били приети, поради което следва да се приеме, че закононарушение извършва самият командир на военното формирование, което му поведение, предоставя и е определящо и за по нататъшното поведение на подсъдимия ст. серж. К..

Факт е, че военнослужещият има право да депозира рапорт по чл. 168 от ЗОВСРБ, но другата страна дължи обезщетение.

Акцентира на чл. 8 2, ал. *** от ППЗОВСРБ, обаче казва „С рапорта военнослужещият уведомява длъжностното лице, в чиито правомощия е 2 прекратяването на договора за военна служба и освобождаването от военна служба, че след изтичането на срока на предизвестието едностранно прекратява договора“, защитата акцентира, че с този рапорт той няма да спази предизвестието.

По отношение на престъплението за което подзащитият му е предаден на съда, защитата акцентира, че следва да се извърши анализ на текста на чл. ***385 от НК. Той е създаден с приемането на самия Наказателен кодекс през 1968 година. Сочи, че този текст е действал за всеобщата военна служба, като са били налице два вида военнослужещи.

По отношение на свръхсрочнослужещите действително сочи защитата тогава са нямали право да напускат, да не служат докато командира не разреши това е текста на чл.

***385 от НК. Този текст е бил създаден съгласно тогавашната правна уредба, когато военната служба е била задължителна и сочи защитата е в пълно противоречие със Законът за всеобщата военна служба в Република България.

Този текст не намира приложение и в пълно противоречие със сегашния статут на въоръжените сили на армията където военната служба е договорна.

Те служат по договор и щом е по договор, то всеки договор може да се разтрогне.

Защитата акцентира и на факта, че в Заповедта на Министъра на отбраната, на основанието на което той е уволнен, не се изисква да е налице образувано досъдебно производство, а именно уведомяване от органите на досъдебното производство. Единствено е казано „военнослужещ който употребява алкохол“. В случая военната полиция уведомява военното формирование и от страна на формированието е последвало уволнение база на Заповедта на Министъра на отбраната.

Моли съда да приеме, че в настоящият случай нямаме волеизявление от командира за прекратяване на договор, по подадените рапорти. Поради, което защитата сочи , че в случая няма извършен състав на обективна и субективна страна, защото няма компетентност командира да откаже. Акцентира и на факта, че след като е налице депозиран рапорт до формированието, то подзащитият му вече не е военнослужещ и затова не се е явявал на работа.

Защитата акцентира и на факта,че в действителност именно той му е разяснил какъв е закона.

На следващо место защитата акцентира и върху факта, че е друг въпроса, че макар подзащитният му макар и да военнослужещ не е освободен и е военнослужещ и не е освободен от това да си сдаде имуществото. Безспорно е , че той може да сдаде и след като е уволнен.

Факт е, сочи защитата, че той е получил трудовото възнаграждение до издаване на заповедта за уволнение, но това от проф. Кожухаров сочи защитата е запомнил, че които плаща зле, плаща два пъти.

На следващо место защита сочи,че не е налице субективния състав на престъплението, а именно Съзнава ли той, че върши престъпление? Преставал е да се явява на работа след като неговия адвокат му е казал; „ти вече не си 3 военнослужещ“. Защитата сочи, че с подаването на рапорта, той вече не е военнослужещ, защото закона казва, че той има право да го прекрати с предизвестие и има право да уведоми, че няма да спази предизвестието.

Поради горното защитата сочи, че няма извършено престъпление и моли съда да постанови една оправдателна присъда. По отношение на заповедта за дисциплинарно уволнение тя е отменена от съда единствено на процесуално основание.

ПОДСЪДИМИЯТ *** К сочи, че е невинен. Нямал е разрешение от командира да не ходи на работа, но по съвет на адвоката спрял да ходя на работа, защото след депозиране на рапортите във военното формирование, вече не бил военнослужещ.

Обясни, че единия рапорт е депозирал на 20.06.2025 г. - ден петък , а другия на 2***.06.2025 г. - ден понеделник. След което е ходил на работа, тъй като имал липси и след като ги е възстановил е спрял да ходи, по съвет на адвоката.

Макар да не е бил изготвен протокол за фактическо сдаване и за възстановяване на липсите. Обясни, че от 2***.06.2025 г. до 06.08.2025 г. когато ходил на работа, не е бил разбрал становището на командира и по двата му рапорта. Никой не му е бил казал отговорите от командира, защото никой не му обръщал внимание. Никой не се интересувал от него като военнослужещ, въпреки че е нямал забрана да влиза в личен състав на военното формирование. Моли съда да го признае за невинен.

Подсъдимият *** Л. Н. К. бил на служба в БА от 01.02.2005 г. - кадрова справка на л. ***1, т. 9 от същата от ДП № 65 - Рп/2025 г. Във военно формирование *** – П е бил на служба от 01.06.2007 г. на длъжност „***“. От 01.07.2020 г. е бил на длъжност „***“ на в.ф. *** – П. *** Л. К. показвал добри войнски и командирски качества. Умеел е да работи в екип и в екстремни ситуации. Показвал е добри войскови качества - кадрова характеристика на л.

***7 от ДП № 65 - Рп/2025 г. Бил награждаван служебно, но и бил наказван служебен картон на л. ***8 - л. 40 от ДП № 65 - Рп/2025 г.

Съгласно Заповед № ЗЛС - 25 от 08. 10.2025 г. на командира на в.ф. *** – П на подсъдимия ст. серж. К. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляването в запаса на военнослужещ – л.

85 - л. 87 от ДП № 65 - Рп/2025 г., за това, че на 16.06.2025 г. около 16:57 часа в гр. П, на ул. Г.С.Р.“ пред дом № 2 е било установено, че е управлявал МПС „***” с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред със техническо средство Алкотест „Дрегер 7510“, а именно - 1,81 промила в кръвта. Със Заповед № ЗЛС -27 от 29.10.2025 г. на л. 88 от ДП № 65 - Рп/2025 г., подсъдимият ст. серж. К. бил отчислен от списъчния състав на в.ф. *** – П, считано от ***0.10.2025г.

ОСЪЖДАН е с определение № 1*** по НОХД № 162/2025 г. по описа на Военен съд – П, влязло в сила на същата дата - 10.12.2025 г. за извършено престъпление по чл. ***4*** б, ал. 1 от НК като са му били наложени 4 наказания от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от три години.

ПО ВРЕМЕ НА СЛУЖБАТА СИ ПОДСЪДИМИЯТ ИЗВЪРШИЛ

СЛЕДНОТО:

На 16.06.2025 г., в гр. П, по ул. "Г.С.Р“, срещу дом № * подсъдимият ст. серж.

К. бил спрян за проверка от органите на МВР и било установено, че управлява собственото си МПС „***“ с per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,81 на хиляда, установена по надлежния ред Протокол за установяване концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен анализатор № 68/16.06.2025 г. съгласно Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози.