Акт № 6633 от 03.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6633 гр. София, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Даниела Попова при участието на секретаря К.ка Анг. И.а като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100102815 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми /главница и лихви/, представляващи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди (претърпени болки и страдания) следствие на инцидент, настъпил на 29.10.2021г.

Ищците твърдят, че са родители на К. С. – военослужещ, който загинал при изпълнение на военна служба при неизяснени обстоятелства на 29.10.2021г.

По случая било образувано досъдебно производство, в хода на което се твърди, че са установени нарушения на здравословните и безопасни условия на труд от военослужещите от страна на работодателя в лицето на ответника Министерство на отбраната. Твърди се, че са съществували проблеми в работната среда и нарушен микроклимат, в резултат от което К. С. търпял многократно неподчинение от подчинения му офицерски кандидат И. И.. Твърди се освен това, че в хода на наказателното производство е изготвена експертиза, от заключението на която е установено наличието на смесена личностово разстройство при К. С., което според ищците не е позволявало нито да заема длъжността, нито да бъде допускан до мисии и е следвало да бъде установено от ответника. Твърдят, че на мисията в Алтеа не е бил на разположение военен психолог, което също съставлявало нарушение, извършено от ответника. Твърди се, че МО не е 1 предприело необходимите действия във връзка с психическия тормоз, на който е бил подлаган С., за който съществували множество рапорти. Твърди се, че бездействието на ответника е довело до фаталния резултат – смъртта на К. С..

Твърдят нарушения на чл.26, т.7 и т.9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ /ЗОВСРБ/, чл.141, ал.3 от ЗОВСРБ, чл.3, чл.11, чл.40 и чл.47 от Наредба № Н-3 от 03.02.2020г. за психологичното осигуряване в МО, структурите на пряко подчинение на МО и Българската армия, чл.141 и сл. от ППЗОВСРБ, чл.7 от Инструкция И-4 от 26.09.2007г. за дейността на командирите /началниците, ръководителите/ от МО, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната при инциденти. Твърдят, че системното неспазване на нормативната уредба, свързана със здравословните и безопасни условия на труд при военнослужещите имат пряко отношение към смъртта на С.. Сочат вида и характера на търпените от тях негативни емоции и искат обезщетяването им.

Претендират разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва изцяло предявените искове – по основание и по размер. Твърди, че не се явява възложител на работа по см.на чл.49 от ЗЗД – нито на договорно, нито на законово основание, че не са извършени нарушенията, описани в ИМ, липсата на виновно противоправно поведение /действие или бездействие/ от страна на негови служители, както и причинна връзка между настъпилия резултат и поведението на служители на ответника. Иска отхвърляне на претенцията и присъждане на разноски.

В хода на процеса ищцата Й. Н. С., е починала, при което О. С. е конституиран като неин наследник за ½ от претендираната от нея сума. В останалата част – за остатъка от претенцията и другия наследник – Г. К., производството по делото е прекратено.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Ищецът О. С. е родител /баща/ на К. С. – военослужещ, който загинал при изпълнение на военна служба при неизяснени обстоятелства на 29.10.2021г.

К. О.ов С. е заемал различни длъжности в българската армия, в различни нейни звена. Участвал е в няколко мисии извън територията на Република България.

В периода от 2015 г. до 2020 г. майор С. участвал в международни операции и мисии, както следва -операция на ЕС в Босна и Херцеговина от 01.07.2015г. до 2

17.12.2015г.; операция на ЕС в Босна и Херцеговина от 26.11.2016г. до 15.11.2016г.; мисия на НАТО в Афганистан от 20.10.2019г. до 20.04.2020г.

По време на военната му служба, му били извършвани регулярно псохологически оценки, резултатите от които сочат на психологичната му годност за изпълнение на службата. Награждаван е многократно.

През 2018г., във връзка с конфликти в работната среда, майор С. споделил в телефонен разговор със сестра си – св.Г. К., че ще се хвърли от етажа в сградата, в която работи /12-ти етаж/. Постепенно нещата се уталожили, но майор С. отказвал да напусне армията – обичал професията си, не искал да разочарова баща си /бивш военен, помогнал му да избере този професионален път/, считал, че не може „….просто така да си тръгне….“ /така св.К./.

След мисията в Афганистан /2019-2020г./ отново споделил със сестра си за напрежение на работното място, свързан с нападки от колегите му за липсата на военно образование и липса на семейство.

От 02.03.2021г. майор С. бил на мисия в база „Бутмир“, в зоната на операция ЕС Алтея в Сараево, Босна и Херцеговина. Бил началник на Националната разузнавателна клетка. На негово подчинение били свидетелите Р. М. – старши лейтенант, и св. И. И. - офицерски кандидат, шофьор на клетката. Отношенията между тримата били обтегнати, причината за което остава неустановена – в тази насока има само свидетелски показания, които са противоречиви, поради което и не могат да бъдат годно доказателство за този факт.

Установено е по делото освен това, че по време на мисията, майор С. не ползвал общите помещения за спане, изразявал често недоволство от колегите си и от централното ръководство на въоръжените сили. Бил затворен и некомуникативен /така показанията на разпитаните свидетели/.

На 20.08.2021г. в съобщение по Вайбър до ищеца, майор С. написал: „Щото не съм с военно училище за това е всичко. Аз съм им жената и продължават да ме ебат разбра ли. Беше до тук техната.“

На 21.09.2021г. била извършена проверка в базата. Установени били занижени хигиенни условия в складовото помещение, което се използвало за спане от майор С., напрежение между военнослужещите, били дадени препоръки за преодоляване на конфликтните ситуации. В хода на проверката е установено освен това нестабилно емоционално състояние от страна на майор С., дадена е препоръка за предсрочно прекратяване на мисията му и подлагането му на вторичен психологически подбор. Проверката приключила на 24.09.2021г. с доклад от 3

08.10.2021г.

На 20.10.2021г., по Вайбър, майор С. написал на баща си: „Всичко са подготвили преди заминаването за да продължат да се гаврят с мен. Погребете ме при дедо.“

На 21.10.2021г. майор С. изпратил нови съобщения със следното съдържание:

„Виновниците са в София – отдела и идиотите над тях.За шофьора съм сигурен.Ще се стреляме. А със сигурност е свързано и с идиотите от Афганистан.“ На 26.10.2021г. майор С. написал: „Причината е в тия в София. При дедо“, а малко по-късно - отново „При дедо“

На 28.10.2021г., в 19.57 часа последвали нови съобщения от майор С.: „Искат да се самоубия от 2015г. Е така е от Д.К.. Днеска.“

Няма доказателства по делото кореспонденцията от майор С. до баща му не е доведена до знанието на ръководителите на мисията, респ. до МО.

На 29.10.2021г., майор С. бил открит мъртъв на пода в работното помещение на Националната разузнавателна клетка, с огнестрелна рана в главата.

От заключението на вещите лица по приетата СПЕ се установява, че майор С. е бил с оформено смесено личностово разстройство, съставляващо характерова абнормност /свръхамбициозност, перфекционизъм и интровелтност/, която не нарушава базисните психични годности на личността. Имал е дисхармонична личностова структура с изразени дефицити при общуване и невъзможност за пълноценно вписване в работното среда от една страна, а от друга – повишени претенции за зачитане, признание и престиж.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Принципът е, че всеки носи отговорност за своите деяния, като в чл. 49 от ЗЗД е предвидено изключение от общото правило. Според последния текст възложителят на работата, при изпълнение на която е настъпило непозволеното увреждане, носи отговорност, която е безвиновна и има гаранционно обезпечителна функция и не произтича от вината на възложилия работата.

Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 7/58 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, за чужди виновни действия и е предвидена за по - лесното обезщетяване на пострадалите.

Ангажирането на отговорността на ответника по посочения ред изисква осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от 4 ответника - юридическо лице работа, наличие на причинно - следствена връзка между поведението на ответника - деликвент и претърпените от ищеца неимуществени вреди, които в настоящия случай не са налице.

Несъмнено ответникът отговаря деликтно по чл. 49 ЗЗД за действията и бездействията на своите служители или други лица, на които са възложили изпълнението на техни задължения. Надлежна страна по иска, с който се търси присъждане на търсеното обезщетени, е органът по чиято заповед е възложено изпълнение на функции във военна мисия. Доколкото договорът на майор С. за военна служба и допълнителните споразумения към са сключени от Министерство на отбраната, то министерството, а не конкретното формирование, в което е бил назначен военнослужещият, е надлежен ответник по исковете. С тези доводи съдът отговаря на твърденията на ответника в противната насока – за липса на легитимация, отхвърляйки ги като неоснователни.

В конкретния казус се претендират вреди, настъпили от смърт на военнослужещ, която се твърди, че се намира в причинна връзка с противоправно бездействие на ответника - неизпълнени задължения за извършване на адекватни психически оценки, за осигуряване психолог на място на мисията в Алтеа, за предприемане на действия във връзка с осъществяван по отношение на починалия психически тормоз, както и нарушения на чл.26, т.7 и т.9 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ /ЗОВСРБ/, чл.141, ал.3 от ЗОВСРБ, чл.3, чл.11, чл.40 и чл.47 от Наредба № Н-3 от 03.02.2020г. за психологичното осигуряване в МО, структурите на пряко подчинение на МО и Българската армия, чл.141 и сл. от ППЗОВСРБ, чл.7 от Инструкция И-4 от 26.09.2007г. за дейността на командирите /началниците, ръководителите/ от МО, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната при инциденти.

В обобщение се твърди, че у пострадалия е било налице смесено личностово разстройство, при известни от години суисидни намерения, поради което същият не е следвало да заема длъжност в армията и да бъде допускан до мисии, което е не е установено при извършването на задължителните прегледи, способствало е да не бъде отзован своевременно и по този начин да бъде предотвратена смъртта му.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, обаче че МО е изпълнил задълженията си за извършване на адекватни проверки на психическата годност на военнослужещите. От представените писмени доказателства се установява, че такива проверки са извършвани, и при тях не е установена непригодност на майор С. за изпълнение на военна служба.

5

Обстоятелството, че личностновото разстройство при майор С. не е установено при извършваните прегледи не е проява неизпълнение на задълженията на ответника в тази насока, защото нито майор С., нито неговите близки, са съобщили за наличието на суисидни намерения, които да бъдат взети предвид и да бъде извършена адекватна психологическа оценка, което според настоящия състав е препятствало възможността състоянието да бъде диагностицирано.

За пръв път едва след смъртта на майор С. и за целите на СПЕ, допуснати в хода на досъдебното производство и в настоящото такова, св.К. споделя за суицидни намерения на нейния брат, и едва след смъртта му, за нуждите на експертизите, неговия баща представя кореспонденцията между тях по Вайбър в периода от 20.10.2021г. до 28.10.2021г., въз основа на които и са изготвени и експертните заключения. Приживе, данни за изпитваните от майор С. суисидни намерения не са предоставяни на психолозите, извършвали оценките за психологическата му годност в МО. Данни за влошени работни отношения, в т.ч. и за суицидни мисли не са предоставяни от близките на майор С. на неговите ръководители, а предходните състояния са били преодолявани с разговори в семейството, без да е търсена професионална помощ.