Решение № 1487 от 14.04.2025, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 1092/2024
- Вид
- Решение № 1487
- Подписан
- 14.04.2025
- В сила
- 29.09.2025
- Състав
- Ирена Янкова
Цитирани разпоредби
- чл. 146, т. 4 и т.54 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 161,т.3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 161, т. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 165, ал. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 165, ал. 1, т. 3 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 165,ал.1, т.5 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 178, ал. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 188 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 188, ал. 2, т. 2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 241 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 242 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 245, ал. 1 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 245,ал.2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 246, ал.2 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.246, ал.4 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 247 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.248 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 251 · Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.137, ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 139, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.142 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 142, ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.143, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 144, ал.1, т.1 и т.2 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 144, ал.1, т.1 и т.2 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл.144, ал.2 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 145, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 145, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 148, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 148, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
- чл. 91 · Правилник за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 1487
Стара Загора, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - III състав, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия:
ИРЕНА ЯНКОВА
При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 20247240701092 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на РБългария /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба на Д. С. В. от [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 4 против Заповед № ЗЛС - 17/09.12.2024 г. на командира на Военно формирование 44200 - Стара Загора, с която е му наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратен е договорът му за военна служба, освободен е от длъжност и от военна служба и е зачислен в запаса. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за постановяването й в противоречие на материалния закон при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. На 13.11.2024 г. той бил решил да регистрира еднолично дружество с ограничена отговорност, за което подал заявление в ТР при АП Стара Загора на 14.11.2024 г. и след съответната проверка дружеството било вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията, с наименованието „ОНИКС СВ 85“ ЕООД с ЕИК *********, на което той бил управител. Едва след това бил разбрал, че това обстоятелство е в противоречие със служебните му правоотношения и следвало да уведоми началниците си. Той бил депозирал рапорт с вх. № 2-1326/18.11.2024 г., с който декларирал горепосочените обстоятелства и същевременно заявил, че желае прекратяване па служебното му правоотношение на основание чл. 165, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 188, ал. 2, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Той бил уведомил командира на поделението за възникнало обстоятелство, съставляващо пречка и несъвместимост да изпълнява военна служба – а именно регистрацията му като управител на търговско дружество и поискал да бъде освободен незабавно от длъжност. Вместо това спрямо него било образувано дисциплинарно производство. Оспорената заповед не съдържала мотиви относно вината, мотиви, които да квалифицират отделните нарушения поотделно и в тяхната съвкупност като тежки по смисъла не чл. 245,ал.2 от ЗОВСРБ. От съдържанието на административния акт не му ставало ясно какво точно нарушение на военната дисциплина бил извършил. Посочените като нарушени разпоредби на устава и етичния кодекс не били достатъчни, за да се прекрати договорът му за военна служба поради тежко нарушение на военната дисциплина. Според жалбоподателя било недопустимо при наличието на изрична и императивна разпоредба и наличието на такава, от която да се приеме, че възникването на несъвместимост съставлявало дисциплинарно нарушение. Въз основа на изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът по жалбата - Командирът на военно формирование 44200, чрез процесуалните си представители по делото в съдебно заседание оспорва подадената жалба като неоснователна. Поддържа, че заповедта, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма и със съдържание, съобразено с императивните нормативни изисквания, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на регламентираните административнопроизводствени правила, е законосъобразна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:
Жалбоподателят редник Д. В. е сключил договор за военна служба № 51-1/14.12.2020 година за срок от три години. С допълнително споразумение № 51-20 от 14.12.2023 година договорът му за военна служба е удължен с две години. Неразделна част от договора са подписани от него и няколко декларации, включително и тази по чл. 188 от ЗОВСРБ. Съгласно чл.6, т.5 от договора военнослужещият не може да изпълнява друга държавна служба или дейност освен в случаите, предвидени със закона, съгласно чл. 188,ал.1 и т. 2 от ЗОВСРБ.
Не е спорно, че жалбоподателят е подал рапорт вх.№ 2-1326/18.11.2024 година до командира на военно формирование 44200, с която на основание чл.188, ал.2, т.2 в съответствие с чл. 161,т.3 и чл. 165,ал.1, т.5 от ЗОВСРБ е поискал договорът му за военна служба да бъде прекратен. Към рапорта е приложил удостоверение изх.№ 20241118115702/18.11.2024 година на Агенцията по вписванията, от което е видно, че той е регистрирал „Оникс СВ85“ ЕООД, на което той е управител и едноличен собственик на капитала.
Със Заповед № ЗРД-720/20.11.2024 г. командирът на военно формирование 44200 е назначил комисия за извършването на служебна проверка на военнослужещия във връзка с вписване в търговския регистър на редник Д. С. В. като управител в еднолично дружество с ограничен отговорност - „ОНИКС СВ85“ ЕООД, изразено писмено с подаден рапорт от 18.11.2024 г. с приложено удостоверение с из:№20241118115702/18.11.2024 г. Видно от констативен протокол от 25.11.2024 година, назначената комисия е поканила жалбоподателя във връзка с извършената проверка да бъде изслушан и да даде писмени обяснения на поставените от комисията въпроси, но той е отказал. За резултатите от проверката на комисията е съставен Протокол рег. № 3 – 1769/ 04.12.2024 г. с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на редник Д. В.. Според изложеното в протокола за извършена служебна проверка от 04.12.2024 година В. е имал знание за законовите ограничения, посочени в разпоредбата на чл. 188 ЗОВСРБ, за заемане на горепосочената длъжност и въпреки това съзнателно е инициирал производствата по учредяване и вписване на еднолично дружество с ограничена отговорност „ОНИКС СВ 85“ в Търговския регистър. Същият е имал знание за прекратяване на служебното правоотношение с предизвестие по договора за военна служба по чл. 163, ал. 2 вр. с ал.1 от закона, но е предприел действия по учредяването и вписването на търговско дружество със специалната цел - да прекрати договора си за военна служба в най-кратки срокове, да избегне отработването на 3-месечното предизвестие и да получи съответните обезщетения. Според комисията с привидно правомерните си действия по учредяване на търговско дружество по време на изпълнение на договора си за военна служба В. е влязъл в противоречие с ограниченията на чл. 1881,ал.2 от ЗОВСРБ , като е поставил сам себе си в положение на пълна виновна невъзможност за изпълнение на военна служба. Прието е наличието на субективния елемент във фактическия състав на настъпилата несъвместимост с военната служба, поради което комисията е приела, че деянието му е по-укоримо и следва да се третира като неправомерно правно действие, съставляващо тежко нарушение на военната дисциплина. Според мотивите действията, извършени от редник В., били правомерни и сами по себе си не съставлявали нарушение на закона, неправомерен се явявал целеният от дееца резултат от тях и в това точно се изразявало тежкото нарушение на военната дисциплина. От субективна страна било налице пряк умисъл както към самото деяние, така и към последиците му. Със съзнателното нарушаване на законовите ограничения военнослужещият бил преследвал специалната цел: настъпването на „по-благоприятните“ за него последици - прекратяване на правоотношението в най-кратки срокове с всички социални облаги, които същото предоставя. В. е запознат с доказателствата, събрани в хода на проверката, и с изготвения от комисията протокол за служебна проверка от 04.12.2024 година, видно от протокол за проведена беседа с военнослужещ за запознаване с протокола от извършената проверка и за налагане на дисциплинарно наказание с рег.№ 3-1810/09.12.2024 година. Видно от констативен протокол с рег.№ 3-183/09.12.2024 година, В. се е запознал със събраните доказателства, изготвените протоколи и му е дадена възможност да бъде изслушан, но същият не е дал писмени обяснения и не е подписал протокола.
С оспорената в настоящото производство Заповед № ЗЛС-17/09.12.2024 г. на Командира на военно формирование 44200 за извършеното нарушение на разпоредбите на чл. 242, т. 1, във връзка с 241 н чл. 178, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; разпоредбите на чл. 115, ал. 1, т. 7, чл. 110, т. 8, чл. 114, т. 3, чл. 109, ал. 1 и ал. 2 от Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република България и т. 4.1. „ т. 4.2., т. 7.2., т. 7.8. и т. 12. от Етичния кодекс за поведение на военнослужещите, утвърден със M3 № ОХ- 858/27.09.2021 г., на редник 1-ви клас Д. С. В. - сапьор в първо сапьорно отделение на сапьорен взвод в инженерна рота за бойна поддръжка на военно формирование 44 200 - Стара Загора, му е наложено дисциплинарно наказание: „уволнение” и на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 91 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България и чл. 161, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България му е прекратен договорът за военна служба, освободен е от длъжност и военна служба и е зачислен в запаса. От фактическа страна обжалваният акт е обоснован с обстоятелството, че на 18.11.2024 г., в Служба по регистрация - гр. Стара Загора към Агенция по вписванията, въпреки знанието за законовите ограничения на чл. 188, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗОВСРБ от страна на редник 1-ви клас Д. С. В., същият е регистрирал и вписал в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел търговско дружество „ОНИКС СВ85“ ЕООД, с ЕИК *********, на което той е управител и едноличен собственик на капитала.
Описаното деяние е квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като тежко дисциплинарно нарушение по чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ.
По делото е представена Заповед № ОХ-672 от 15.08.2023 година на министъра на отбраната, заповед на командира на сухопътните сили №ЗЛС-222 /2018 година, от която е видно, че Д. В. е назначен за командир на военно формирование 44200 –Стара Загора и е повишен в звание „подполковник“.
По делото беше допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Според свидетелските показания на С. С. С., той работи във ВФ 44200 като старши помощник-началник отдел „Личен състав“. Познавал жалбоподателя за времето, в което е бил военнослужещ. Той е от 2013 г. във военното формирование. В личен състав бил от 2019 г. Той присъствал на подаването на рапорта на жалбоподателя. Той си подал рапорта по съответния ред, в който било описано, че учредява фирма. На база на рапорта била назначена служебна проверка за установяване на нередности. След това командирът бил длъжен да направи протокол-беседа за проверката. Присъствал на беседата с жалбоподателя и запознаването му с протокола и беседата. Той ги прочел, след това бил попитан запознат ли е със съдържанието и с констатациите за извършеното деяние, той отговорил: „да, но няма да подпиша нищо“. Втори път комисията му го прочела, но пак отказал да го подпише. Командирът му обяснил, че е необходимо време, за да се изготви протокол за отказ да подпише протокола, и му казал да изчака при ротния командир. Същия ден жалбоподателят отишъл в медицинската служба, после при личния лекар и си взел болничен със задна дата. След това не си вдигал телефона, за да му се връчи заповедта. Изпратили заместник-командира на личния му адрес. Жалбоподателят не се намира на домашния си адрес, посочен в болничния лист. Този болничен лист стоял два дни на КПП, незаверен в тяхната медицинска служба и не бил представен на него, като личен състав, за да се вкара в системата на НОИ. Жалбоподателят системно ползвал болнични след рапорта за прекратяване на службата. Заповедта му била връчена по пощата. На беседата в канцеларията на командира присъствали членовете на комисията и свидетелят С.. Жалбоподателят казал, че разбира тежестта на нарушението, но няма да подпише нищо по препоръка на адвоката си. До петък бил в болничен, в понеделник дошъл на работа. Реално той се явил на работа в понеделник, а болничният му бил от събота, когато се провела беседата. Свидетелят Р. А. Р. работи във ВФ 44200 като началник щаб на формированието. Той бил назначен за председател на комисията, извършила проверката. Те установили, че В. бил регистрирал фирма през месец ноември, за което бил уведомил прекия си командир. По време на проведената с него беседа многократно го питали, запознат ли е с ограниченията за военна служба, но той не дал писмени обяснения, но в протокола били записали, че е запознат. Беседата била проведена между 9,35 часа и 10,35 часа и тогава бил съставен и протоколът. В. не изчакал да му връчат протокола, а вместо това продължил болничния си лист.