Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване

Чл. 1

(1) С тази наредба се определят минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд:

1. на всяко работно място;

2. при използване на работното оборудване.

(2) Тази наредба се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност съгласно чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).

(3) Тази наредба се прилага, като разпоредбите ѝ се съобразяват със специфичните нормативни актове за безопасност и опазване на здравето при работа, регламентиращи изисквания за следните работни места:

1. в транспорта, използван извън предприятието, и в транспортните средства;

2. на временни или подвижни работни площадки;

3. в миннодобивната промишленост;

4. на риболовните кораби;

5. на полето, в горите и на други места, които са част от селскостопански и горскостопански предприятия и са разположени извън сградите и територията на предприятието.

(4) Тази наредба се прилага и от лицата, които самостоятелно упражняват трудова дейност.

Чл. 2

Работодателят осигурява прилагането на изискванията на тази наредба за работните места, трудовия процес и при използване на предоставеното работно оборудване.

Чл. 3

Освен задълженията по ЗЗБУТ работодателят:

1. информира работещите и/или техните представители по безопасност и здраве при работа за всички мерки, имащи отношение към безопасността и опазване на здравето, които са и ще бъдат предприети на работното място и при използването на работното оборудване;

2. се консултира с работещите и/или техните представители по безопасност и здраве при работа и създава възможност за тяхното участие по всички въпроси, свързани с тази наредба.

Чл. 4

При организиране и осъществяване на трудовата дейност се изпълняват изискванията на тази наредба, на нормативните актове по безопасност и здраве при работа за различните производства, дейности, видове работа и работно оборудване и за пожарна безопасност.

Чл. 5

Строежите се проектират и изпълняват съгласно изискванията на нормативните актове за проектиране, строителство и за здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 6

(1) Площадките за строителство на предприятия, сгради, съоръжения и др., се определят в зависимост от дейността, която ще се извършва в тях, като се осигуряват нормите и изискванията за защита на работещите и населението.

(2) Местоположението на строителната площадка се определя с подробен устройствен план, изработен и одобрен при условията и по реда на Закона за устройство на територията.

(3) Генералният план на предприятието (строежа) се изработва в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план в обхват и съдържание съгласно изискванията, определени с нормативен акт.

(4) При избора на площадка задължително се осигуряват минималните защитни зони до строежите, като се вземат под внимание посоката на преобладаващите ветрове, особеностите на релефа и климата.

(5) Свободните площи на предприятията се озеленяват с подходяща тревна, дървесна и храстова растителност съобразно санитарно-защитните и декоративните им свойства и устойчивостта им спрямо действието на съответните вредни вещества, като максимално се запазва съществуващата растителност.

Чл. 7

Границите на защитните зони и допустимите дейности в тях се определят с подробния устройствен план по чл. 6, ал. 2 съобразно здравно-хигиенните, противопожарните и други специфични изисквания, определени с нормативен акт.

Чл. 8

(1) Сградите и съоръженията с производствено предназначение се разполагат на площадката на предприятието по начин, осигуряващ минимални неблагоприятни взаимни влияния.

(2) Материалите, оборудването и всички елементи, които при движението си могат да застрашат безопасността на работещите, се обезопасяват и стабилизират по подходящ и сигурен начин.

(3) Достъпът до повърхнини, изработени от материали с недостатъчна якост, е допустим само тогава, когато са осигурени оборудване или приспособления, способстващи за безопасното изпълнение на работата.

(4) Материалите и оборудването се разполагат, респективно складират, така, че да не могат да се приплъзват и преобръщат.

Чл. 9

Въвеждането в експлоатация на строежите се извършва по реда на Закона за устройство на територията. Не се разрешава да се обитават, съответно ползват, строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация по установения ред.

Чл. 10

Собственикът или ползвателят на предприятие, обект или работно оборудване поддържа досие, което съдържа:

1. екзекутивната документация на строежа или частта от нея, отнасяща се до проектното осигуряване на здравословните и безопасните условия на труд, в част „Технологична“, протоколите за успешно проведени единични и приемни изпитвания на машини и съоръжения и актът, удостоверяващ въвеждането на строежа в експлоатация, доказващи съответствието на изпълненото строителство с изискванията на ЗЗБУТ;

2. всички документи, отразяващи периодични изпитвания и проверки при експлоатацията, включително ремонтите, както и измерванията за състоянието на работната среда, включително резултатите от мониторинга, когато се предвижда такъв.

Чл. 10а

Инвеститорът (възложителят) определя координатор по безопасност и здраве за:

1. етапа на инвестиционното проектиране в случаите на повече от един проектант;

2. етапа на изпълнение на строежа в случаите на повече от един изпълнител (строител).

Чл. 10б

(1) функциите на координатор по безопасност и здраве за етапа на инвестиционното проектиране се изпълняват от водещия проектант, когато строежите се проектират съвместно с един или повече проектанти, наети от него и/или инвеститора (възложителя).

(2) Когато няма водещ проектант, инвеститорът (възложителят) определя един от проектантите да поеме функциите на координатор по безопасност и здраве за етапа на инвестиционното проектиране.

Чл. 10в

(1) функциите на координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа се изпълняват от главния изпълнител (строител), когато строителните и монтажните работи се извършват съвместно с един или повече подизпълнители, наети от него и/или инвеститора (възложителя).

(2) Когато няма главен изпълнител (строител), инвеститорът (възложителят) определя един от изпълнителите (строителите) да поеме функциите на координатор по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа.

Чл. 10г

Координаторът по безопасност и здраве за етапа на инвестиционното проектиране изпълнява следните задачи:

1. координира работата на проектантите за осигуряване изискванията на нормативните актове в областта на безопасност и здраве при работа за отделните фази на инвестиционното проектиране при:

2. разработва план и инструкции за строителната площадка или обекта на техническа ликвидация или консервация за осигуряване на безопасност и опазване здравето на работещите съгласно чл. 10е;

3. подготвя и предава на инвеститора (възложителя) информация, отчитаща характеристиките на строежа и съдържаща данни за безопасността и опазване здравето на работещите, която да бъде взета предвид при евентуални следващи работи.

Чл. 10д

Координаторът по безопасност и здраве за етапа на изпълнение на строежа изпълнява следните задачи:

1. координира работата на изпълнителите (строителите) за осигуряване на превантивност в дейността по безопасност и здраве при работа при:

2. координира работата на изпълнителите (строителите) за осъществяване на плана за осигуряване на безопасност и опазване здравето на работещите и за изпълняване на задълженията им по отношение на:

3. актуализира плана за осигуряване на безопасност и опазване здравето на работещите и информацията по чл. 10г, т. 3 при отчитане на настъпилите изменения с напредването на строителните и монтажните работи; актуализацията на информацията по чл. 10г, т. 3 се вписва в дневника на строежа;

4. организира съвместната работа между работодателите на строителната площадка, включително обекта на техническа ликвидация или консервация, осигурява взаимна информация и координира техните дейности с цел защита на работещите и предотвратяване на трудови злополуки и професионални болести, като при необходимост включва в този процес и лицата, които самостоятелно упражняват трудова дейност;

5. проверява и координира правилното изпълнение на строителните и монтажните, включително ликвидационните и консервационните работи, и на изискванията по безопасност и опазване здравето на работещите;.

6. предприема необходимите мерки за допускане на строителната площадка, включително обекта за техническа ликвидация или консервация само на лицата, свързани с осъществяване на строителството, включително ликвидацията/консервацията.

Чл. 10е

План за осигуряване на безопасност и опазване здравето на работещите се разработва в следните случаи:

1. когато строителните и монтажните, включително ликвидационните и консервационните работи, са свързани със специфични рискове за безопасността и здравето на работещите при:

Чл. 10ж

(1) При откриването на строителната площадка се поставя обяснителна табела за строежа в случаите по чл. 10е, т. 2.

(2) Преди откриването на строителната площадка изпълнителят (строителят) представя на съответната общинска администрация за съгласуване съдържанието на обяснителната табела, съответстващо на приложението.

(3) Обяснителната табела се поставя на видно място на строителната площадка и при необходимост периодично се актуализира.

Чл. 10з

(1) Работните платформи, преходните мостици и стълбите на скелетата се проектират, оразмеряват, монтират, обезопасяват и използват така, че да предпазят хората от падане или от падащи премети.

(2) Стълбите трябва да имат достатъчна якост, да бъдат обезопасени, правилно поддържани и използвани на съответните места и според предназначението им.

Чл. 10и

Кофражите, подпорите и временните опори се проектират, оразмеряват, монтират, обезопасяват и поддържат така, че да могат сигурно да издържат действащите върху тях натоварвания.

Чл. 10к

Шпунтовите стени и кесоните:

1. се изграждат, монтират, модифицират и демонтират само под контрола на лице, упражняващо строителен надзор;

2. се изграждат от подходящ материал с достатъчна якост;

3. се осигуряват с подходящо приспособление така, че работещите да могат да се спасят при проникване на вода и материал;

4. редовно се контролират през определени интервали.

Чл. 11

(1) Територията на предприятието се огражда и/или се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица.

(2) Непосредствената околност и границите на територията на предприятието се оформят и обозначават така, че да се виждат ясно и да могат да бъдат лесно разпознавани.

Чл. 12

С композиционното решение на територията на предприятието се осигуряват всички изисквания, свързани с безопасността и здравето на хората.

Чл. 13

(1) Пътищата на територията на предприятието и организацията на транспорта се съобразяват с характера на трудовата дейност, използваните транспортни средства, превозваните товари и с изискванията на тази наредба.

(2) Пътищата на територията на предприятието се изграждат и поддържат с трайна настилка и се означават с необходимите маркировка, пътни знаци и сигнализация.

Чл. 14

Безопасността при експлоатация на жп линии, собственост на предприятие, вкл. и местата на пресичането им с други пътища и пешеходни пътеки, се осигурява съгласно нормативните актове на Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи.

Чл. 15

Мачти, антени, комини, кули, сгради и други съоръжения, височината на които представлява опасност за въздухоплаването, се сигнализират със светлинна маркировка.

Чл. 16

Работните помещения и работните места трябва да осигуряват безопасни условия на труд и опазване здравето на работещите.

Чл. 17

При изпълнението на минималните изисквания към работните места за безопасност и опазване на здравето се взимат предвид характеристиката на работното място и на дейността, както и конкретните обстоятелства и опасности.

Чл. 18

(1) Не се допуска превишаване на установените норми за производствен микроклимат, шум, вибрации, прах, токсични вещества, осветление, нейонизиращи и лазерни лъчения в работните помещения и на работните места.

(2) Работещите не трябва да бъдат експонирани при никакви обстоятелства на повишени рискове вследствие на работа в ограничени пространства.

(3) За работещите в ограничени пространства се осигурява постоянно наблюдение отвън и се предприемат всички подходящи мерки за оказване на ефективна и незабавна помощ.

Чл. 19

Сградите, в които са разположени работни места, трябва да имат конструкция и експлоатационна сигурност съгласно предназначението им.

Чл. 20

Технологични процеси и дейности с отделяне на прах, токсични и други вредни вещества, шум и вибрации над установената норма, наличие на йонизиращи лъчения, инфрачервена радиация, ултравиолетово лъчение, лазери, електромагнитни полета, с прегряващ микроклимат, мокри процеси и др. се организират в отделни сгради или помещения при спазване изискванията на съответните за вида дейност нормативни актове за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и пожарна безопасност.

Чл. 21

Работните места и работното оборудване, включително вентилационните системи, се почистват редовно в съответствие с хигиенните и технологични изисквания.

Чл. 22

Работните помещения да са с достатъчна площ, височина и въздушно пространство, позволяващи на работещите да изпълняват работата без рискове за безопасността, здравето и благополучието им.

Чл. 23

Свободната незаета област на работното място се оразмерява така, че да осигури достатъчно свобода за движение на работещите при изпълнение на работата.

Чл. 24

Размерите на работните помещения, броят на хората, разполагането на работно оборудване в тях, пътищата за транспортни средства и хора и свободните площи отговарят на изискванията на нормативните актове за безопасност и здраве при работа и пожарна безопасност за съответната дейност.

Чл. 24а

(1) Подвижните или фиксираните работни места на високо или ниско местоположение трябва да бъдат устойчиви и здрави, като се вземат под внимание:

1. броят на заетите на площадката работещи;

2. максимално възможното натоварване и разпределението на товарите; 3.възможните външни въздействия.

(2) Когато носещите и другите части на работните места не са достатъчно стабилни, устойчивостта им се осигурява чрез подходящи и безопасни укрепващи приспособления, за да се предотврати всяка случайна и/или нежелана промяна в местоположението на цялото работно място и/или на части от него.

(3) Устойчивостта и здравината се контролират по подходящ начин, особено след всяка възможна промяна на височината, респективно дълбочината на работното място.

Чл. 25

Организацията на работа, размерите и подреждането на работното място се съобразяват с физиологичните и ергономичните изисквания за осигуряване на нормално протичане на работния процес и за отстраняване или намаляване на риска за здравето при изпълнение на трудовата дейност.

Чл. 26

Работното място се оформя в съответствие с ергономичните изисквания и с антропометричните характеристики на работещите.

Чл. 27

Цветовото оформление на работното място се съобразява с принципите на ергономията и промишлената естетика, архитектурните особености на работното помещение, характера на трудовия процес и факторите на работната среда.

Чл. 28

(1) Подовете на работните помещения и на обособените работни места и техните елементи се изработват и поддържат така, че да са неподвижни и стабилни, да не са хлъзгави, да нямат опасни неравности, наклони, препятствия и отвори.

(2) Подовете, стените, таваните или покривите на помещенията, в които са разположени работни места, се изолират термично, съобразно вида на работата и физическото натоварване на работещите, за да се избегнат рискове за здравето им.

Чл. 29

Подовете и стените на работните помещения се изработват от материали, които не отделят, не пропускат и не пренасят вредни за хората емисии и са съобразени с изискванията за пожарна безопасност.

Чл. 30

Повърхността на подовете, стените и таваните на помещенията се изработват по подходящ начин, който да не затруднява редовното им почистване съгласно производствените и хигиенните изисквания.

Чл. 31

(1) Стени и други прегради, изработени от прозрачен материал, в помещения или в близост до работни места и транспортни пътища се маркират или защитават с цел предотвратяване на сблъскване.

(2) Прозрачният материал трябва да е безопасен или конструкцията на стените или преградите да предотвратява увреждания на работещите в случай на разрушаването им.

Чл. 32

Достъпът до покриви и други повърхнини, изработени от материали с недостатъчна якост, се разрешава само при използване на приспособления, които осигуряват безопасно извършване на работата, като се вземат мерки за предотвратяване на неволно стъпване върху тези повърхнини или пропадане през тях.

Чл. 33

Прозорците, капандурите и вентилационните приспособления на работните помещения се отварят, затварят и фиксират в избраното положение така, че да не предизвикват опасност за работещите, както и за лицата около сградата, включително и в отворено положение.

Чл. 34

(1) Прозорците и капандурите се проектират с необходимите приспособления, които позволяват да бъдат почиствани без риск за работещите, изпълняващи работата, за работещите в сградата и за лицата около нея.

(2) Прозорците и капандурите се поддържат и почистват посредством:

1. методи и приспособления, предвидени в проект;

2. методи и форми, предвидени от работодателя.

Чл. 35

Мястото, броят, размерите и видът на вратите и порталите в работните помещения и на територията на предприятието, както и материалите, от които се изработват, се определят от характера на дейността, вида на работните помещения, транспортните средства, обработваните товари и от изискванията за евакуация при аварии и пожари.

Чл. 36

Прозрачните врати и портали отговарят на изискванията на чл. 31, като маркировката им е на нивото на очите.

Чл. 37

Въртящите и люлеещите се врати и портали трябва да са прозрачни или да имат отвори, осигуряващи видимост.

Чл. 38

Плъзгащите се врати и портали трябва да имат обезопасяващи приспособления срещу излизане от релсите и падане.

Чл. 39

Врати и портали, отварящи се нагоре, се снабдяват с устройство срещу неконтролирано обратно връщане или падане.

Чл. 40

Механизираните врати и портали трябва да се движат, без да създават опасности за работещите.

Чл. 41

Механизираните врати и портали трябва да имат лесно забележим и достъпен за използване механизъм за отваряне.

Чл. 42

При авария в енергийната система механизираните врати трябва автоматично да се отворят и да остават отворени или да могат да се отварят ръчно.

Чл. 43

Тежките врати и порталите се осигуряват срещу самооткачване и самопридвижване.

Чл. 44

(1) Вратите и порталите на работните помещения трябва да осигуряват безопасното преминаване на работещите.

(2) Вратите за пешеходци не може да са в непосредствена близост до портали, предвидени за превозни средства, освен ако за пешеходците е осигурено безопасно преминаване. Вратите трябва да са ясно означени и постоянно свободни.

Чл. 45

Вратите и порталите, определени за преминаване само на транспортни средства, се маркират със знаци, забраняващи движението на пешеходци.

Чл. 46

(1) Електрическите и енергоразпределителните съоръжения и инсталации се проектират и изработват така, че при използването им да не предизвикат опасности от пожар или взрив. Експонираните работещи лица трябва да бъдат предпазени по подходящ начин срещу риск от поражения от електрически ток при директен или индиректен контакт.

(2) Проектирането, изработването и изборът на материали и на предпазни устройства и предпазни средства да са съобразени с електрическото напрежение, условията на средата и компетентността на лицата, които имат достъп до инсталацията или до нейни съставни части.

Чл. 47

(1) Проектирането и изработването на електрическите съоръжения и инсталации и изборът на използваните за тях материали и предпазни средства се съобразяват с вида и стойността на електрическото напрежение и с условията на експлоатация.

(2) Електрическите съоръжения и инсталации се обслужват от лица, притежаващи необходимата квалификация и правоспособност.

Чл. 47а

(1) Енергоразпределителните инсталации и съоръжения, особено тези, които са изложени на външни въздействия, подлежат на редовен контрол и поддръжка на технико-екс-плоатационните им характеристики.

(2) Съществуващите върху територията на предприятието (строежа) преди откриването му електрически инсталации, мрежи и съоръжения трябва да бъдат идентифицирани, ясно означени, проверени и контролирани.

(3) При започване на строителни и монтажни работи за съществуващите въздушни електропроводи се прилага една от следните мерки:

1. пренасочване на безопасно разстояние от района на строителната площадка;

2. напрежението в тях се изключва;

3. при невъзможност за изключване се поставят:

Чл. 48

Пътните маршрути се определят, разполагат и оразмеряват в зависимост от тяхното предназначение.

Чл. 49

Маршрутите, използвани за пешеходци или за пешеходци и за транспортни средства, се оразмеряват в съответствие с броя на потенциалните ползватели и вида и характера на дейностите, като за пешеходците винаги се осигурява достатъчно по размери безопасно място.

Чл. 50

Пътните маршрути, в т.ч. стълбища, стъпала, неподвижно закрепени стълби и местата за товарене и разтоварване, както и разстоянията между използваните транспортни средства и врати, портали, колони, коридори, пешеходни пътеки, стълбища, работно оборудване и др. се определят така, че да осигуряват сигурността на съоръженията, на транспортните средства и безопасността на пешеходци и работещи в близост до тези пътни маршрути.

Чл. 51

Пътните маршрути се означават и маркират, поддържат и контролират съгласно установените изисквания.

Чл. 52

(1) За работни места, които съдържат опасни зони, в зависимост от степента на риска:

1. се поставят установените знаци за безопасност;

2. се прилагат средства, препятстващи достъпа на неупълномощени лица в тези зони;

3. се предприемат необходимите мерки за предпазване на упълномощените работещи при влизане в опасните зони.

(2) В местата, където съществува риск от пропадане на работещия или от падащи обекти, се прилагат мерките съгласно т. 1, 2 и 3 на ал. 1.

Чл. 53

(1) Транспортът в предприятията, осъществяван с моторни превозни средства, се организира при спазването на:

1. нормативните актове за безопасност на движението, безопасност при експлоатация, обслужване и ремонт на съответните превозни средства;

2. изискванията за пожарна безопасност;

3. специфичните изисквания на технологията и производството.

(2) Експлоатацията на транспортни средства е забранена:

1. при неизправни сигнални (светлинни и звукови), кормилни, спирачни и осветителни системи;

2. от неправоспособни и неупълномощени лица.

Чл. 54

Превозването на хора с транспортни, подемно-транспортни, товарни и други средства за транспорт, непредназначени за тази цел, е забранено.

Чл. 55

Ескалаторите и движещите се пътеки трябва да функционират безопасно, да са снабдени с необходимите предпазни устройства и аварийните им изключватели да са лесно видими и лесно достъпни.

Чл. 56

(1) Местата за товарене и разтоварване се съобразяват с размерите и характера на транспортираните товари и прилаганата технология на товаро-разтоварните работи и трябва да имат поне един изход..

(2) При техническа възможност за товароразтоварни места със значителна дължина се осигуряват изходи от двете им страни.

Чл. 57

На товаро-разтоварните рампи се предприемат мерки за предпазване на работещите и на използваната механизация от падане.

Чл. 58

Товарите се обработват при спазване на изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа и установените знаци и сигнали.

Чл. 59

Товарите, класифицирани като опасни, се транспортират и обработват при спазване на изискванията на специфичните за тях нормативни актове.

Чл. 60

В работните помещения и в сградите се осигуряват аварийни пътища и изходи за евакуация при аварийни ситуации, пожари, бедствия и др., съобразени с броя на работещите.

Чл. 61

Аварийните пътища и изходи се поддържат винаги в изправност, свободни и чисти с оглед осигуряване на възможно най-бързото извеждане на хората в безопасна зона.

Чл. 62

При възникване на опасност се осигурява възможност за бързо и безопасно евакуиране на работещите от всички работни места.

Чл. 63

Броят, местоположението и размерите на аварийните пътища и изходи се определят в зависимост от разположението, размерите и използването на оборудването и на работните места и от максималния брой на хората.

Чл. 64

(1) Вратите по аварийните пътища трябва да се затварят така, че да могат лесно и незабавно да се отварят от всяко лице, на което му се налага да ги използва в случай на авария.

(2) Вратите на аварийните изходи, които извеждат извън сградата или предприятието, да се отварят от вътре на вън безпрепятствено - без ключ или други блокировки.

(3) Вратите по аварийните пътища и аварийните изходи се означават с установените знаци за безопасност.

Чл. 65

Не се разрешава използването на плъзгащи и въртящи се врати за аварийни изходи и по аварийните пътища.

Чл. 66

Аварийните пътища и изходи се сигнализират трайно с установените знаци.

Чл. 67

Транспортните маршрути и врати, които осигуряват достъп до аварийните пътища и изходи, трябва да са свободни от препятствия и да могат да се използват без затруднения по всяко време.

Чл. 68

Аварийните пътища и изходи, когато е необходимо, се осигуряват и с аварийно осветление с подходящ интензитет.

Чл. 69

Работно оборудване, инсталации, работни места, пътни маршрути или други места на открито, където работят работещи или които се използват във връзка с работата на открито, се устройват по начин, осигуряващ безопасността и опазване здравето на работещите и се организират така, че пешеходците и превозните средства да оперират безопасно.

Чл. 69а

Изискванията на чл. 49, 50, 51, 52, 55, 56 и 57 от наредбата се прилагат и за основните пътни маршрути на територията на предприятието (пътни маршрути за движение, водещи до постоянни работни места), за пътните маршрути, използвани за редовната поддръжка и наблюдение на инсталациите на предприятието, както и за товарните площадки.

Чл. 69б

Изискванията на чл. 49 - 52 от наредбата се прилагат и за работни места на открито.

Чл. 70

Работните места на открито се осветяват допълнително с изкуствено осветление, когато естественото осветление не е достатъчно, съгласно изискванията. Осветителните тела се закрепват неподвижно, когато това е необходимо.

Чл. 71

Работните места на открито се изграждат и организират така, че работещите да бъдат предпазени от:

1. падащи предмети;

2. шум;

3. вредни въздействия – газове, пари, прах, нейонизиращи лъчения и др.;

4. падане и подхлъзване.

Чл. 72

За работните места на открито се предприемат мерки за предпазване на работещите от въздействието на неблагоприятни атмосферни условия.

Чл. 73

За работещите на работни места на открито се осигурява възможност за бърза евакуация и оказване на помощ.

Чл. 74

(1) Работните места трябва да имат естествено и изкуствено осветление, което да осигурява безопасността и здравето на работещите. С приоритет се осигурява естествено осветление.

(2) Когато естественото осветление не е достатъчно или не е възможно да бъде осигурено, се прилага смесено или изкуствено осветление.

(3) Цветовете на използваното изкуствено осветление не трябва да възпрепятстват или да влияят на възприемането на знаците и сигналите за безопасност и здраве при работа.

Чл. 75

При съществени различия в изискванията към осветлението на близко разположени работни места се изпълняват изискванията за преобладаващия вид работни места, а за работните места с по-строги изисквания се прилага смесено (естествено и изкуствено) осветление или система от комбинирано (общо и местно) изкуствено осветление.

Чл. 76

Осветителните инсталации в помещения, където има работни места, и в проходите и местата за преминаване на работещи се разполагат така, че да не създават риск от злополуки, дължащи се на вида и изпълнението на инсталацията и качеството на осветлението.

Чл. 77

В помещения, на работни места и на транспортни пътища, на които при авария в осветителната система работещите са изложени на риск от злополуки, се осигурява аварийно осветление с необходимия интензитет.

Чл. 78

(1) В процеса на експлоатация се поддържат проектните, количествените и качествените показатели на осветителните уредби и на устройствата за осветление.

(2) Качествените показатели на осветителните уредби и устройства се установяват с периодични измервания.

Чл. 79

Допълнителните изисквания към осветлението на подземни обекти, на жп гари, летища, пристанища и др. се регламентират в специфични отраслови или фирмени правила.

Чл. 80

(1) За съответен отрасъл, подотрасъл, ведомство, търговско дружество или предприятие могат да се утвърждават по-строги изисквания към осветлението.

(2) За конкретни помещения, дейности, работни места или оборудване, за които се предявяват специфични изисквания към осветлението, се прилагат специално разработени за тях норми.

Чл. 81

Производствени съоръжения, готова продукция и др. се разполагат в сградата или извън нея така, че да не влият върху осветеността на работните места.

Чл. 82

През работното време температурата на работните места, на които постоянно работят хора, трябва да отговаря на установените норми и да се съобразява с използваните методи на работа и физиологичните изисквания.

Чл. 83

В големи производствени помещения (халета) и на други места, където през студения и преходните периоди на годината е технически невъзможно да се осигурят изискванията по чл. 82, се вземат допълнителни мерки за затопляне на работещите (отоплени помещения или кабини, топли въздушни душове, осигуряване на специални работни облекла и др.).

Чл. 84

Изборът на отоплителните източници и системи се съобразява с изискванията и характера на работата и работното помещение и с нормите и изискванията за безопасност и здраве и пожарна безопасност.

Чл. 85

При работа в помещения, в които по технологични причини се поддържат отрицателни температури, на работещите се осигурява специално работно облекло и се въвежда подходящ режим на работа.

Чл. 86

При работни места с наднормени стойности на температурата се прилагат технически и организационни решения за ограничаването на вредното ѝ въздействие.

Чл. 87

Температурата в зони за почивка, помещения за дежурства, съблекални, бани, умивални, тоалетни, столови и стаи за оказване на първа помощ трябва да е подходяща за предназначението им.

Чл. 88

При наличие на високо ниво на слънчева радиация на работното място се прилагат мерки за предотвратяване на неблагоприятните въздействия. Тези мерки се съобразяват с характера на извършваната работа и спецификата на работното място и се прилагат и по отношение на прозорци, капандури и стъклени прегради.

Чл. 89

Производствени процеси и работно оборудване, които предизвикват недопустими промени на температурата на работното място, се изолират в отделни помещения или се предприемат мерки за ограничаване на въздействието им.

Чл. 90

При повърхностна температура на технологични съоръжения, по-висока от 55°С, се прилагат конструктивни решения, възпрепятстващи допира до горещата повърхност.

Чл. 91

(1) Материали, нагрети в хода на технологичния процес, когато могат да оказват вредно въздействие върху здравето или безопасността на работещите, се изолират или изнасят от производствените помещения. Манипулирането с тях се извършва по дистанционен начин извън зоната на големите топлинни натоварвания.

(2) За охлаждане на силно нагрети материали и изделия се предвиждат и проектират специални помещения или места. Когато това е технологично невъзможно, се осигуряват мерки за отвеждане на отделената топлина.

Чл. 92

Командни и други органи на нагревателни пещи и друго подобно оборудване, с които се манипулира ръчно, не се допуска да имат температура, по-висока от 45°С.

Чл. 93

Работните отвори на нагревателните пещи и на друго подобно оборудване се осигуряват с устройства или приспособления, предпазващи от топлинно облъчване.

Чл. 94

При дейности, при които се получава прегряване на работещите, се осигуряват:

1. стаи или кътове с нормален микроклимат и условия за рационално охлаждане;

2. рационален питеен режим с оглед компенсиране на загубите на течности и минерални соли.

Чл. 95

В производства, характеризиращи се с голямо влагоотделяне и относително ниски температури на въздушната среда, се осигуряват вентилационни инсталации за обезмъгляване.

Чл. 96

При наднормени стойности на скоростта на движение на въздуха се вземат мерки за нейното ограничаване – вентилационни системи, въздушни завеси, паравани, прегради, врати, остъкляване и др.

Чл. 97

Не се допускат концентрации на вредни вещества във въздуха на работната среда над съответно определените пределно допустими концентрации.

Чл. 98

(1) В зависимост от вида и степента на вредност на веществата се осъществява непрекъснат или периодичен контрол за съдържанието им във въздуха на работните места.

(2) В процеси, при които се осъществява непрекъснат контрол, се осигурява сигнализация за наличие на концентрации, по-високи от допустимите.

Чл. 99

При избор на производствени процеси и при модернизиране на действащите се извършва предварителна оценка на риска от въздействие на вредни вещества върху работещите, като се предпочитат безвредните, по-малко вредните и с по-малка степен на риск.

Чл. 100

Ограничава се до минимум съдържанието на примеси в суровините, които в процеса на производството могат да доведат до отделяне на вредни вещества в работната среда.

Чл. 101

(1) За всяко предприятие и работно място се води картотека за използваните опасни вещества и тяхната характеристика.

(2) За всяко опасно вещество се разработва инструкция или указание за безопасна работа.

Чл. 102

Производствените процеси, при които се използват опасни вещества, по възможност се организират като максимално механизирани и автоматизирани.

Чл. 103

При вероятност от създаване на опасни концентрации на токсични газове в работната среда се осигуряват автоматични газоанализаторни и газосигнализаторни системи, свързани с аварийна вентилация и сигнализация.

Чл. 104

Пътищата за транспортиране и технологично обработване на опасни материали се маркират съгласно изискванията и се оптимизират.

Чл. 105

Манипулирането и опаковането на прахообразни, токсични и други вредни материали се извършва предимно автоматизирано или механизирано, като се осигурява:

1. минимална височина на свободното падане;

2. мерки за ограничаване попадането им в работната среда;

3. спазване на установените норми и изисквания.

Чл. 106

(1) Формирането на вторични източници на замърсяване на работната среда се предотвратява чрез подходящо редовно почистване на технологичното оборудване, работните места и производствените помещения.

(2) При почистването не се прилагат сухи способи (измитане, изчеткване, изтупване и почистване със сгъстен въздух).

(3) За ограничаване на вторичното прахово замърсяване се предвиждат мерки за:

1. подобряване на повърхностите, където са възможни отлагания;

2. оросяване;

3. рекултивиране на вътрешнозаводски терени и депа за твърди отпадъци;

4. използване на вакуумни устройства за почистване на работното място и работното оборудване;

5. мокро почистване и др.

Чл. 107

Осигурява се ползването на лични предпазни средства (ЛПС) от работещите при:

1. краткотраен контакт с вредни вещества, който не може да бъде предотвратен;

2. аварийни ситуации с повишено прахоотделяне;

3. почистване и ремонт на работни места и оборудване, смяна на филтри на пречиствателни инсталации;

4. разрушаване на прахоотделящи материали и други подобни работи.

Чл. 108

При наличие на контакт на работещите с токсични и други вредни вещества се извършва периодичен контрол за:

1. концентрациите на вредни вещества във въздуха на работната среда;

2. съдържанието на вредни вещества в биологичните течности на работещите и на специфичните показатели за тяхното въздействие.

Чл. 109

При използване на прахообразни суровини и материали се прилагат методи и средства за предотвратяване на прахоотделяне чрез съответна технология или третиране.

Чл. 110

При прилагане на способи за мокро обезпрашване се използват средства и методи за повишаване на мокрещата способност на водата.

Чл. 111

При обработване на изделия, които могат да отделят прах, се избягват сухите методи на обработка.

Чл. 112

Технологичните съоръжения за транспортиране на прахоотделящи материали трябва да осигуряват спазване на нормите и на изискванията за работните места и помещения.

Чл. 113

Транспортът и товаро-разтоварните работи на прахообразни материали се извършва по начин, който предотвратява разпрашаването им във въздуха.

Чл. 114

Прахообразните материали се пресяват на закрито. При сеене за разделяне на фракции на ситата се монтират плътни обвивки с възможност за свързване към аспирационно устройство.

Чл. 115

Бункерите за насипване на прахообразните материали се снабдяват с приспособления, сигнализиращи нивото на насипния материал или степента на изпразването им.

Чл. 116

При изпразването на силози и бункери, съдържащи прахообразни материали в насипно състояние, се използват дозиращи устройства, изключващи неравномерното постъпване на материали, свличане или свободно падане, свързани с отделяне на прах.

Чл. 117

При рециркулация на въздух съдържанието на праха в рециркулационната струя се допуска да бъде в границите до 10 % от пределно допустимата концентрация (ПДК) за работна среда.

Чл. 118

Отделянето на вредни вещества във въздуха от открити повърхности (галванични вани, вани за почистване, съдове с разтворители, масла, прясно боядисани или лакирани повърхности и др.) се ограничава чрез монтиране на бордови аспирационни системи, капаци, изолиране в отделни помещения, използване на пенители и др. или чрез промяна в огранизацията на технологичните процеси.

Чл. 119

При невъзможност за предотвратяване отделянето на вредни вещества в работната среда се вземат необходимите технически мерки (екраниране, воден душ, местна и общообменна вентилация, системи за очистване на въздуха и др.) за осигуряване поддържането на възможно най-ниски концентрации във въздуха в границите на ПДК.

Чл. 120

При транспортиране, складиране, съхраняване, манипулиране и използване на суровини, материали и продукция, които съдържат вредни вещества, се отчитат специфичните им характеристики и се осигурява безопасност и опазване на здравето на работещите, в т. ч. предотвратяване на взривове, самозапалване, несъвместимост, отделяне на токсични вещества, изолиране.

Чл. 121

Токсични или агресивни течни и втечени вещества се транспортират и съхраняват в специални съдове с необходимата здравина и устойчивост на химично въздействие. Когато се използват стъклени съдове, се предвиждат мерки за предпазването им от счупване. Складирането им се извършва по възможност в съдовете, в които са транспортирани.

Чл. 122

Отпадните продукти се отстраняват своевременно от работното място и се съхраняват в съответствие с необходимите изисквания.

Чл. 123

При промишлени технологични процеси, свързани с постоянно прехвърляне на големи количества течни или прахообразни опасни вещества, се спазват следните изисквания към приемните съдове:

1. приемащият съд да бъде с по-голям обем, за да се избегне необходимостта от превключване към други съдове;

2. да са снабдени с индикаторни устройства за следене на напълването им;

3. в зависимост от опасността да са снабдени със системи за пречистване на излизащия от тях въздух, в който се съдържат токсични вещества, и за изхвърлянето му на подходящо място;

4. технологията на прехвърлянето да осигурява безопасност и опазване на здравето на работещите.

Чл. 124

Производствените и спомагателните помещения и затворените работни места се проветряват с естествена или механична вентилация, осигуряваща необходимия въздухообмен в съответствие с характера и интензивността на работа, физиологичните потребности на работещите и установените норми за скорост на въздуха, температура и относителна влажност.

Чл. 125

(1) В работните помещения, в които има отделяне на прах, токсични и други вредни вещества, се осигурява принудителна вентилация.

(2) При източника на отделяне на вредни вещества се устройва местна (локална) вентилация.

Чл. 126

(1) При използване на система с принудителна вентилация се осигурява ефективното и надеждното ѝ функциониране и поддържане.

(2) Където за опазване на здравето на работещите е необходимо, всяко непредвидено прекъсване на вентилацията се известява от система за контрол.

Чл. 127

(1) При използване на климатична или на вентилационна инсталация не се допуска работещите да бъдат подложени на вредни въздушни течения.

(2) Отлагания и замърсявания, които създават непосредствена опасност за здравето на работещите, незабавно се отстраняват.

Чл. 128

В случаите, когато е възможно аварийно отделяне на силно токсични вещества или създаване на взривоопасни и пожароопасни концентрации в работните помещения или места, се осигурява автоматично задействаща се аварийна вентилационна система.

Чл. 129

При технологични процеси, свързани с употребата, получаването или съхранението на токсични вещества, или при възможност за създаване на взривоопасни смеси в зависимост от съществуващия риск се изпълняват едно или повече технически решения:

1. автоматично включване на вентилационните системи с началото на технологичния процес;

2. автоматично задействащи се вентилационни, сигнализиращи, аварийни, пожароизвестителни или пожарогасителни системи;

3. изключване на производствения процес и сигнализиране;

4. неутрализиране на вредностите.

Чл. 130

Местните смукателни инсталации, обслужващи съоръжения, които отделят силно токсични газове и прах, и общообменните вентилационни инсталации в работни помещения от категория на производство А и Б се инсталират така, че да се включват автоматично заедно с технологичното оборудване и да блокират включването му при неизправност на вентилацията.

Чл. 131

При производства с отделяне на токсични вещества, болестотворни микроорганизми, рязко изразени неприятни миризми, възможни резки увеличения на взривните и лесно запалимите вещества вентилационната система се устройва без рециркулация на въздуха.

Чл. 132

(1) При избор на машини, оборудване, инструменти и технологии се дава предпочитание на тези, които генерират по-малко шум, като се спазват установените норми и изисквания.

(2) В съпроводителната документация на работното оборудване се посочват параметрите на шума.

Чл. 133

При реконструкцията и модернизацията на производствените сгради и помещения се планират и изпълняват архитектурно-строителни решения за поглъщане и изолация на шума с цел недопускане разпространението му в съседни работни помещения и сгради.

Чл. 134

При наличие на наднормени нива на шум на работните места в зависимост от технологичните възможности се прилагат технически решения за неговото ограничаване чрез екрани, кожуси, покрития, ограждания, звукопоглъщаща обработка на стени и тавани, изолиране, дистанционно управление на машини и съоръжения, звукоизолирани кабини за персонала и др.

Чл. 135

Най-малко веднъж в годината се извършват проверки на работните места и оборудване, където шумовите характеристики са близки или по-високи от допустимите, и се предприемат защитни мероприятия. Измерванията, мерките и резултатите се записват в документацията по оценката на риска.

Чл. 136

При работа в условията на шум над установените норми и когато са приложени всички изисквания за намаляване нивото на шума, работещите ползват антифони (външни или вътрешни).

Чл. 137

В случаите, когато е невъзможно по технологичен път или чрез прилагане на технически решения да се постигнат установените норми за шум, се разработват рационални режими на труд и почивка, намаляващи експозицията и вредното му въздействие.

Чл. 138

За шумните производства се обзавеждат стаи за периодичен отдих на работниците с ниво на шума не повече от 65 dB(A).

Чл. 139

При изграждане на нови промишлени сгради или при реконструкция и модернизация на съществуващите се провеждат необходимите архитектурно-строителни мероприятия за предотвратяване разпространението на вибрациите.

Чл. 140

При въвеждане в производството на машини, съоръжения и ръчни инструменти се дава предпочитание на тези, които генерират по-малко вибрации, като се спазват установените норми.

Чл. 141

(1) Машини и съоръжения – източници на вибрации, се монтират по проекти, гарантиращи механичната надеждност на строителната конструкция на сградите и съоръженията и на отделните им елементи.

(2) За ограничаване нивото на вибрациите машините и съоръженията се монтират на отделни фундаменти и/или се прилагат технически решения за намаляване нивото на вибрациите.

(3) Ръчни машини и инструменти – източници на наднормени стойности на вибрации, се комплектоват с виброгасящи съгласно установените изисквания ръкохватки.

(4) Частите на вибриращото оборудване, които са в контакт с ръцете на работещите, се изработват с ергономична форма, осигуряваща оптимално мускулно напрежение.

Чл. 142

При използване на полезния ефект на вибрациите работещите трябва да бъдат предпазени от вредните им въздействия.

Чл. 143

В съпроводителната документация на работното оборудване се посочват параметрите на създаваните вибрации.

Чл. 144

Периодично, както и след всеки ремонт, се извършва проверка и измерване на вибрационните характеристики на оборудване, което генерира вибрации. Измерванията, предприетите мероприятия и резултатите се записват в документацията по оценката на риска.

Чл. 145

При работа с вибриращо оборудване, ангажиращо горните крайници, производствената дейност се извършва при температура на въздуха не по-ниска от 16°C, влажност 40 – 60 % и скорост на движение на въздуха не повече от 0,3 m/s. При работа през студения период на годината в неотоплени помещения или на открито при средни дневни температури, по-ниски от +10°C, се предвиждат специални помещения за периодично затопляне с температури на въздуха над 22°C, относителна влажност 40 – 60 % и скорост на движение на въздуха не по-висока от 0,3 m/s.

Чл. 146

На работещите, подложени на вибрации, се осигуряват:

1. виброизолиращи ЛПС;

2. условия за медицинска профилактика.

Чл. 147

На работни места с наличие на полета и лъчения не се допуска превишаване на максимално допустимите стойности на интензитета им или на установената продължителност за пребиваване на работещи в тях.

Чл. 148

(отменен)

Производствените процеси и работното оборудване, които са източник на електростатично поле, се експлоатират така, че интензитетът на електростатичното поле в работната среда да не надвишава 25 kV/m.

Чл. 149

(1) При наличие на електростатични полета се прилагат едно или повече технически решения:

1. заземяване на металните и токопроводимите части на машините и съоръженията;

2. използване на токопроводими подови настилки в помещенията и на токопроводими обувки и облекла от работещите;

3. изравняване на потенциалите между отделните части на съоръженията и на помещението;

4. използване на неутрализатори или йонизатори на въздушната среда;

5. намаляване на специфичните обемни и повърхностни съпротивления на материалите чрез въвеждане на антистатични добавки, електропроводящи пълнители, антистатични бои, препарати и др.;

6. поддържане на висока относителна влажност в работната среда;

7. оптимизиране на технологичните процеси чрез намаляване скоростите на транспортиране на течности, използване на релаксионни електростатично заредени резервоари, намаляване на турбулентността на движение на течни диелектрици;

8. използване на предупредителна сигнализация или блокировка;

9. използване на средства за колективна и индивидуална защита – подови настилки, облекла и обувки.

(2) При работа в условия на електростатични полета задължително се осигурява изпълнението на всички специфични изисквания в съответните нормативни актове.

Чл. 150

За ограничаване въздействието на електромагнитните полета на работните места, по пътища за движение на хора и транспортни средства се изграждат постоянни или временни заземени екраниращи устройства.

Чл. 151

(отменен)

Производствените процеси и работното оборудване, които са източник на постоянно магнитно поле, се използват така, че магнитната индукция на работното място да не превишава 60 mТ (еквивалентно на 600 G), осреднено по време в течение на работния ден, а максималната стойност на плътността на потока на магнитното поле да не превишава 2 T независимо от времето на облъчване.

Чл. 152

(отменен)

Източниците на нискочестотни електрически и магнитни полета се монтират така, че максималнодопустимата стойност на интензитета на електрическото поле да не превишава следните стойности:

1. при честоти от 0 до 100 Hz – E_{max} = 25 \text{ kV/m};

2. при честоти от 100 Hz до 4 kHz – E_{max} = 2,5 \cdot 10^6 \text{ f}, V/m, където f е честотата в Hz;

3. при честоти от 4 kHz до 60 kHz – E_{max} = 625 \text{ V/m}.

Чл. 153

(отменен)

Максималнодопустимата стойност на плътността на потока на магнитното поле трябва да отговаря на следната зависимост: E_{max} = 60 \text{ f}, mT, където f е честотата в Hz.

Чл. 154

(отменен)

За лица, работещи с имплантирани кардиостимулатори, максимално допустимата плътност на потока на магнитното поле трябва бъде по-малка от следните стойности:

1. E_{max} = 0,1 \text{ mT} при f = 50 \text{ Hz};

2. E_{max} = 1,0 \text{ mT} при f < 6 \text{ Hz}.

Чл. 155

За защита на работещите от електрически и магнитни полета на работни места, проходи и пътища се използват предпазни екрани във вид на козирки, навеси, прегради и др.

Чл. 156

Извън действието на постоянните екрани се използват временни или преносими екраниращи средства.

Чл. 157

Изискванията за безопасна работа в условия на сложни модулирани електромагнитни лъчения, за които няма установени изисквания, се определят по указания на съответния компетентен орган.

Чл. 158

(отменен)

При работа в условия на електромагнитни лъчения от радиочестотния и микровълновия обхват се спазват установените норми съгласно БДС 14525-90 и БДС 17137-90.

Чл. 159

(отменен)

Работните места в условия на електромагнитни полета в честотния обхват от 10 MHz до 300 MHz се устройват така, че интензитетът на магнитното поле да не надвишава 0,16 A/m.

Чл. 160

Работно оборудване, което е източник на електромагнитни лъчения, се снабдява със защитни екрани, осигуряващи намаляването на излъчената енергия до стойностите на установените норми.

Чл. 161

При защитно екраниране на излъчващите съоръжения се спазват следните изисквания:

1. излъчващите елементи се екранират поотделно, като генераторът се екранира с общ екран;

2. работният елемент (индуктор, кондензатор) може да бъде в общ екран с генератора, ако технологичният процес позволява това; в противен случай се извършва поотделно екраниране на фидерните линии и работния елемент, като генераторът отново се екранира с общ екран;

3. при честоти на излъчваното електромагнитно поле под 10 kHz се използват екрани от стоманена ламарина, а при честоти над 10 kHz – всякакви магнитни и немагнитни проводящи материали (стомана, алуминий, мед и др.);

4. екранирането може да се извърши с плътен материал или с метална мрежа, като конкретните изисквания към ефективността на екраните се определят по изчислителен път.

Чл. 162

За всяка лазерна система в инструкцията за експлоатация се включват изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа.

Чл. 163

(1) За работа с лазерни устройства се допускат само лица със специална квалификация и с положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

(2) Лицата, които обслужват лазери и лазерни системи, преминават курсове за безопасна работа един път на две години и при всяка промяна на условията или подмяна на лазерната система.

(3) За всяка лазерна система се определя отговорно длъжностно лице.

Чл. 164

(1) Произвежданото за използване в страната и внасяното работно оборудване, технологии и материали трябва да отговарят на нормите и изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа, за пожарна безопасност, за ергономичност и на изискванията, съдържащи се в приложимите за това оборудване нормативни актове, свързани с оценяване на съответствието.

(2) Производителите и вносителите на работно оборудване, технологии и материали осигуряват съпроводителна документация на български език с всички необходими данни и изисквания, свързани с безопасната им експлоатация, поддържане и ремонт.

(3) Съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат:

1. правилно инсталирани и използвани;

2. поддържани в добро експлоатационно състояние;

3. използвани само по предназначение;

4. обслужвани от подходящо обучени работещи.

Чл. 165

(1) При създаване на организация на работа, избор на технологични процеси и на работно оборудване и при неговото адаптиране и използване се осигурява спазването на установените норми и изисквания по безопасност и опазване на здравето при работа и пожарна безопасност.

(2) При избор на работно оборудване работодателят отчита специфичните условия и характеристики на работата, съществуващите в предприятието и на работното място опасности, както и допълнителни опасности, които могат да бъдат породени от използването на работното оборудване.

(3) При използване на работното оборудване, където не е възможно изцяло да се изключи рискът за безопасността и здравето на работещите, работодателят взима подходящи мерки за минимизиране на рисковете.

(4) За работно оборудване в експлоатация преди влизане в сила на наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите могат да не се прилагат същите мерки, каквито са предвидени за новото работно оборудване.

Чл. 165а

В случай че работното оборудване създава специфични рискове за здравето и безопасността на работещите, работодателят предприема необходимите мерки, за да осигури:

1. използването на работното оборудване да бъде ограничено до тези лица, на които е възложено да го използват;

2. монтирането, демонтирането, измененията, настройването, поддържането, обслужването и ремонтът на това оборудване да се извършват само от правоспособни и определени за съответните дейности лица.

Чл. 166

(1) Работодателят предоставя на работещите съответна информация и когато е необходимо, писмени инструкции за използване на работното оборудване.

(2) При използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции.

(3) Писмените инструкции по ал. 1 и 2 трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата информация, в т. ч.:

1. условията за използване на работното оборудване;

2. предвидимите ненормални ситуации;

3. изискванията за безопасност и здраве при работа;

4. извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване.

Чл. 167

(1) Работодателят осигурява работещите да получат необходимото обучение за използването на работното оборудване, в т. ч. и обучение за всеки възможен риск.

(2) При ремонт, изменение, поддържане и обслужване на работно оборудване съответните работещи трябва да получат необходимото специфично обучение.

Чл. 168

(1) Работещите трябва да бъдат запознати с опасностите, произтичащи от работното оборудване, включително и това, което те не използват непосредствено, намиращо се на:

1. работната им площадка;

2. местата, свързани с изпълнението на тяхната работа.

(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и при каквито и да са промени на работното оборудване.

Чл. 168а

(1) Когато безопасността на работното оборудване зависи от условията на инсталиране, с цел да се гарантира правилното му инсталиране и функциониране работодателят осигурява извършването на:

1. първоначална проверка след инсталирането и преди първото пускане в експлоатация;

2. проверка след инсталиране на работното оборудване на друга работна площадка или при промяна в местоположението му.

(2) За работно оборудване, изложено на въздействия, които могат да причинят влошаване на състоянието му и в резултат да доведат до опасни ситуации, работодателят осигурява извършването на периодични проверки и при необходимост на периодични изпитвания за гарантиране на безопасната му работа.

(3) След реконструкция и други промени в производствените процеси, продължителен период на престой, възникване на извънредни обстоятелства, като природни бедствия, аварии и др., които могат да имат вредни последици за безопасността на работното оборудване, работодателят осигурява извършването на извънредни проверки и при необходимост изпитвания с цел да се гарантира спазването на изискванията за безопасност и здраве при работа и своевременното откриване и отстраняване на възникнали неизправности.

(4) Когато в нормативни актове не е предвидено друго, проверките по предходните алинеи се извършват от наети от работодателя лица с необходимата квалификация, които могат да бъдат от състава на съответната организация или извън нея.

(5) За резултатите от проверките се съставя протокол, който се съхранява в досие съгласно чл. 10, което се предоставя на контролните органи при поискване.

(6) Когато работното оборудване се използва извън предприятието, то се придружава от копие на протокола или от друг документ за последната извършена проверка.

Чл. 169

Работното оборудване и процесите, при които се отделят прах, газови емисии, пари, течности, токсични и други вредни вещества, се комплектоват с пречиствателни и/или вентилационни устройства, разположени до източниците на опасност.

Чл. 170

(1) За всяка вентилационна или пречиствателна уредба се води документация, съдържаща техническите ѝ параметри, резултати от изпитвания и измервания и инструкция за експлоатация и ремонт.

(2) Нови или ремонтирани вентилационни и пречиствателни уредби се въвеждат в експлоатация след установяване на ефективността на тяхната работа.

(3) За всяка вентилационна и пречиствателна уредба след въвеждането ѝ в експлоатация се съставя досие съгласно чл. 10, което се съхранява в определено със заповед длъжностно лице.

Чл. 171

(1) Вентилационните уредби, изхвърлящи в атмосферата отработен въздух, в който концентрацията на вредни вещества и прахове превишава с 30 на сто определените ПДК за работната среда, се комплектоват с пречиствателни съоръжения.

(2) Отработен въздух, замърсен с миризми, при изпускане в атмосферата се обезмирисва.

Чл. 172

В зависимост от възможния риск и установената технология процесите, свързани с употребата, получаването или съхранението на токсични и други опасни вещества, се извършват в херметизирано оборудване.

Чл. 173

(1) Не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда.

(2) Средствата за измерване, свързани с безопасността на труда, се осигуряват метрологично.

(3) Скалите на контролно-измервателните средства допълнително се маркират с установените за безопасна работа стойности на измерваната величина, като се създават условия за точното отчитане на показанията им.

Чл. 174

Автоматичните регулиращи устройства трябва да осигуряват сигнализиране при излизане на процесите извън границите на регулиране, когато това създава опасност от злополуки и аварии.

Чл. 175

Работното оборудване трябва да е съобразено със средата и помещенията, в които ще бъде използвано – при работа на открито, при пожароопасност, взривоопасност, висока влажност и др.

(2) Размерите на работното оборудване трябва да са съобразени с естеството на извършваната работа и с предвидимите натоварвания и да позволяват безопасно придвижване.

Чл. 176

Използваното самостоятелно или в състава на технологични системи работно оборудване трябва да бъде поддържано така, че да отговаря на изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа през целия период на използването му, в т.ч. монтиране и извеждане от експлоатация.

Чл. 177

(1) Органите за управление се монтират, разполагат, изпълняват и означават така, че:

1. да осигуряват изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа;

2. да бъдат лесно видими и идентифицирани.

3. при неволно задействане да не увеличават която и да е от възможните опасности.

(2) Органите за управление трябва да осигуряват включване на работното оборудване само при преднамерено действие на оператора при:

1. първоначално включване;

2. повторно включване след спиране по каквато и да е причина;

3. необходимост от промени в условията и режимите на работа.

(3) Изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато:

1. управлението на работното оборудване е част от нормален автоматичен цикъл;

2. промените не пораждат никаква опасност за работещите.

(4) Органите за управление се разполагат извън опасните зони по начин оперирането с тях да не предизвиква допълнителна опасност.

(5) Когато е наложително отделни органи за управление да са разположени в опасна зона, се предприемат допълнителни мерки оперирането с тях да бъде безопасно.

(6) Мястото за управление на работното оборудване се устройва така, че операторът да може да се увери, че в опасните зони няма човек.

(7) При невъзможност за осигуряване видимост от мястото на управление на работното оборудване до всички опасни зони:

1. се осигурява автоматично подаване на предпазен звуков и/или видим сигнал преди пускане и спиране, така че експонираните работещи да имат време или средства да избегнат опасностите;

2. се изгражда сигнална система, посредством която да се подава навременна информация на работещите за режимите на работа, свързана с тяхната безопасност.

(8) В случаи, когато работещ попадне изцяло или частично в опасна зона, се осигуряват време и/или средства за бързо избягване на опасностите, причинени от пускането и/или от спирането на работното оборудване.

Чл. 178

(1) Системите за управление на работното оборудване трябва да са безопасни и да осигуряват безопасното му използване.

(2) Системите за управление се избират, като се отчитат възможните откази, грешки и ограничения в предвидените условия за използване на работното оборудване.

Чл. 179

(1) Всяко работно оборудване трябва да има командно устройство, което безопасно да го спре напълно.

(2) Командното устройство за спиране трябва да има приоритет пред управляващите устройства за пускане.

(3) Когато работното оборудване или негови опасни части са спрени, енергозахранването на съответните им задвижвания трябва да е изключено.

Чл. 180

На всеки работен пост в зависимост от съществуващите опасности трябва да има командно устройство, което може да спре безопасно цялото работно оборудване или негова определена част.

Чл. 181

В зависимост от вида и характера на работното оборудване, от съществуващите опасности при неговата експлоатация и от необходимото време за нормалното му спиране се осигурява устройство за аварийно спиране.

Чл. 182

Предупредителните устройства на работното оборудване трябва да бъдат лесно и недвусмислено възприемани и разбирани.

Чл. 183

Работно оборудване, което създава опасности от падащи или изхвърляни предмети, вещества и др., се съоръжава с подходящи предпазни устройства, съответстващи на опасностите.

Чл. 184

За осигуряване на безопасността и здравето на работещите работното оборудване и неговите части трябва да бъдат стабилизирани чрез прикрепване, затягане, стягане, захващане или чрез други подходящи средства.

Чл. 185

При риск от откъсване или разпадане на части от работното оборудване се взимат подходящи предпазни мерки.

Чл. 186

(1) Движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети.

(2) Защитните ограждения и предпазните устройства отговарят на следните изисквания:

1. да са достатъчно здрави;

2. да не предизвикват допълнителна опасност;

3. да не могат да бъдат лесно отстранени или изключени от действие;

4. да са разположени на достатъчно разстояние от опасната зона;

5. да не ограничават повече от необходимото възможността за наблюдение на работното оборудване и неговото обслужване;

6. да позволяват, когато това е възможно, без демонтаж на ограждащите и на другите предпазни устройства действия, необходими за настройване или смяна на части и за работи по поддържането, като ограничават достъпа само до тези области, където се извършва съответната работа.

Чл. 187

Работно оборудване или части от него с висока или много ниска температура, ако не са термично изолирани, се ограждат с предпазни устройства.

Чл. 188

Работното оборудване се разполага, инсталира и използва, така че да бъдат максимално ограничени рисковете за непосредствено работещите с него и за останалите работещи чрез:

1. осигуряване на достатъчно пространство между подвижните части на оборудването и съседни подвижни или неподвижни обекти;

2. безопасно захранване и отвеждане на енергия и вещества, които се използват или произвеждат;

3. други необходими мерки.

Чл. 189

Работното оборудване се използва само по предназначение и при условията, за които е предвидено.

Чл. 190

Местата и зоните, свързани с експлоатацията и обслужването на работното оборудване, трябва да са подходящо осветени в съответствие с извършваната работа.

Чл. 191

(1) Операциите по поддържането на работното оборудване се извършват, когато то е спряно. Когато това не е възможно, се взимат всички необходими предпазни мерки или операциите по поддържането се изпълняват извън опасните зони.

(2) Когато за работата по поддръжката на работното оборудване се изисква водене на дневник, той трябва да е в актуално състояние.

Чл. 192

(1) Устройствата за изключване на работното оборудване от захранващите го енергийни източници се монтират и означават по начин, позволяващ лесното им идентифициране.

(2) При изключване и включване на работното оборудване към енергийните източници се изпълняват организационните и техническите мероприятия, осигуряващи безопасност на работещите.

Чл. 193

На работното оборудване се поставят всички необходими знаци, предупредителни надписи и маркировки, свързани с осигуряване безопасността и здравето на работещите.

Чл. 194

(1) Работещите трябва да имат безопасен достъп и да са в безопасност във всички места и зони, където се извършва производствена дейност и операции по настройване и поддържане на работното оборудване.

(2) Всички операции, извършвани с работното оборудване или с негови части и елементи във връзка с монтаж, експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж, се изпълняват при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа.

Чл. 195

Работното оборудване трябва да осигурява предпазване на работещите от рискове от запалване, превишаване на температурата, изтичане на газове, прах, течности, пари или други субстанции, които се произвеждат, използват или съхраняват в него.

Чл. 196

Не се допуска работното оборудване да създава рискове от експлозия, свързани както с него, така и с произвежданите, използваните или съхраняваните от него субстанции.

Чл. 197

Работното оборудване трябва да е подходящо за защита на експонираните работещи срещу риск от директен или индиректен контакт с електрически ток.

Чл. 198

Работи с източници на нейонизиращи лъчения се извършват при условия, недопускащи вредни въздействия.

Чл. 199

(1) При извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства (площадки, платформи, стълби и др.) за безопасно изпълнение на работата.

(2) Използваните помощни средства, вкл. и тези, които са елемент на стационарни съоръжения, трябва да отговарят на установените за тях изисквания и да осигуряват безопасност при работа.

(3) Временна работа на височина на открито се допуска само когато климатичните условия не застрашават безопасността и здравето на работещите.

Чл. 199а

(1) Средствата за достъп до работни места на височина се избират в зависимост от:

1. периодичността на придвижване;

2. непосредствената височина, която трябва да се достигне;

3. продължителността на използване.

(2) Средствата за достъп трябва да:

1. позволяват бързо и лесно евакуиране в случай на непосредствена опасност;

2. осигуряват безопасно преминаване в едната или в другата посока между средство за достъп и платформи, площадки или мостове за преминаване без допълнителни рискове от падане от височина.

(3) Въз основа на оценката на риска и в случаите, когато изборът съгласно ал. 1 не е оправдан, се допуска използване на:

1. стълби за работни места на височина при кратка продължителност на работата или при съществуващи особености на работната площадка, които работодателят не може да промени;

2. техники за достъп и позициониране чрез въжета.

(4) При използване на въжета се осигурява седалка, снабдена със съответните подходящи приспособления в зависимост от продължителността на работата и ергономичните изисквания.

Чл. 199б

При необходимост, за предотвратяване на паданията и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост.

Чл. 199в

(1) Средства за колективна защита за предотвратяване на падания могат да се прекъсват само в местата за достъп (стълба или стълбище).

(2) Когато е необходимо временно отстраняване на средства за колективна защита за предотвратяване на падания, се вземат подходящи компенсиращи (заместващи) мерки за осигуряване на безопасност, без които не се допуска извършване на работа.

(3) След окончателно или временно приключване на работата, наложила отстраняването на средства за колективна защита за предотвратяване на падания, те се поставят отново.

Чл. 200

(1) При проектирането, строежа и експлоатацията на електрически уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което това е необходимо, се спазват изискванията за:

1. устройството на електрическите уредби;

2. експлоатацията на енергопотребителите;

3. безопасността на труда при експлоатация на електрическите уредби и съоръжения;

4. противопожарните строително-технически норми;

5. мълниезащитата.

(2) Електрическите уредби и съоръженията се обслужват само от лица с необходимата професионална подготовка, притежаващи изискващата се за съответната работа квалификационна група и медицински освидетелствани.

Чл. 201

Резервно енергийно захранване на предприятия, технологични процеси и работно оборудване се осъществява в случаите, когато прекъсването на енергозахранването може да доведе до аварии и опасности за живота и здравето на хора.

Чл. 202

(1) Ремонтите на работното оборудване се извършват в съответствие с изискванията на съпроводителната, технологичната и ремонтната документация и утвърдените графици за ремонт.

(2) При извършване на ремонтни работи, свързани с риск за работещите, се осъществяват организационни и технически мероприятия за безопасност:

1. спиране на работното оборудване;

2. изключване на енергозахранването;

3. преустановяване на технологичното захранване с материали, суровини, елементи и др.;

4. реализиране на мерки против повторно включване;

5. поставяне на знаци, табели и ограждения;

6. проверка за отсъствие на вредности и за обезопасяване на работното място;

7. други мерки в зависимост от опасностите, спецификата на работното оборудване или процеса.

(3) При извършване на ремонтни работи в затворени съдове освен мерките по ал. 2 се осигуряват и:

1. изпразване и изолиране на съда със заглушки;

2. проветряване преди и по време на работа;

3. измервания за наличие на вредности (вкл. взривоопасни концентрации) преди и по време на работа;

4. осветление, изпълнено съобразно средата;

5. почистване на вътрешните повърхности;

6. предпазни колани;

7. осигурително въже;

8. наблюдаване и осъществяване на връзка с работещите;

9. други мероприятия съобразно технологичните процеси, спецификата и предназначението на затворения съд.

(4) Ремонтирано работно оборудване се въвежда отново в експлоатация след доказване на безопасните му качества, отразени в документ, който се съхранява в досие, съгласно чл. 10.

Чл. 203

(1) Работно оборудване, подложено на въздействие на агресивни среди, се защитава срещу корозия в съответствие с изискванията на проектите, конструкторската и ремонтната документация.

(2) Работното оборудване подлежи на периодични прегледи за установяване на степента на корозия. Сроковете и методиката на прегледите са съгласно нормативни или съпроводителни документи или се определят с вътрешен нормативен акт.

Чл. 204

(1) Проектирането, изработването, вносът, монтажът, техническото освидетелстване, поддържането, ремонтът, периодичните прегледи и експлоатацията на съоръженията с повишена опасност по чл. 281, ал. 3 от Кодекса на труда, в т.ч. и подлежащите на технически надзор, се осъществява съгласно изискванията на специфичните за тях нормативни актове.

(2) Когато за някои съоръжения с повишена опасност няма специфични нормативни изисквания, те се разработват от съответното ведомство или от работодателя.

Чл. 205

(1) Съоръженията с повишена опасност се означават с ясна маркировка за номиналните стойности на експлоатационните им параметри:, налягане, скорост на движение, вид на съхранявания или пренасян флуид и др., и се снабдяват със съответните защитни и контролно-измервателни средства, необходими за безопасната им експлоатация.

(2) Повдигателните съоръжения трябва да имат ясна маркировка за номиналния товар и когато е необходимо — табела, посочваща номиналния товар за всяка конфигурация на съоръжението, която е резултат от използване на влияеща върху товароподемността му технологична екипировка.

Чл. 205а

(1) За стационарните повдигателни съоръжения се осигурява необходимата стабилност и надеждност през целия експлоатационен период, като се имат предвид характерът на товара и местата, върху които се инсталира конструкцията.

(2) Съоръженията се инсталират така, че да се намали рискът товарите:

1. да ударят работещите;

2. да се отклонят застрашително или да паднат;

3. случайно да се откачат.

Чл. 205б

(1) Товарозахващащите приспособления се избират в зависимост от товарите, с които се работи, местата за захващане на товара, приспособлението за окачване и от атмосферните условия, като се имат предвид начинът на действие и конфигурацията на самото товарозахващащо устройство.

(2) Товарозахващащите приспособления се маркират, така че да позволяват идентифицирането на основните им характеристики, необходими за безопасно използване.

(3) Когато товарозахващащото приспособление се състои от съставни елементи и не се разглобява след употреба, то се маркира с неговите основни характеристики, в т.ч. и характеристиките на съставните му елементи.

(4) Товарозахващащите приспособления се съхраняват така, че да не бъдат повредени и да се осигури запазване на техните характеристики.

Чл. 205в

Когато работното оборудване не е предвидено за вдигане на хора, но реално съществува такава възможност при използването му, на видно място се поставя подходящо и ясно означение за забрана.

Чл. 205г

(1) Работното оборудване, предназначено за повдигане или за преместване на работещи, отговаря на следните изисквания:

1. да предотвратява чрез подходящо приспособление риска от падане на превозващото устройство (кабина, количка, платформа);

2. да не допуска риск от падане на работещ от превозващото устройство (кабина, количка, платформа);

3. да предотвратява риска от удряне, премаз-ване или притискане на работещ поради случаен контакт с предмети или обекти;

4. да осигури безопасността на хората, блокирани поради произшествие в кабината, количката или платформата, и тяхното безопасно освобождаване.

(2) Ако поради причини, присъщи на работната площадка и на денивелацията, рискът по ал. 1, т. 1 не може да бъде избегнат с никакви мерки за безопасност, се инсталира допълнително въже с увеличен коефициент на сигурност и изправното му състояние се проверява всеки работен ден.

Чл. 206

(1) Повдигателни съоръжения без изправни крайни изключватели, с неизпитани въжета, вериги и товарозахватни приспособления не се допускат за експлоатация.

(2) Не се допуска:

1. повдигане на товари, превишаващи товароподемността на повдигателното съоръжение;

2. експлоатация на въжета и вериги за повдигане на товари при износване, по-голямо от допустимото;

3. използване на непредвидени в техническата документация или неизправни товарозахващащи приспособления;

4. теглене и влачене на товари с повдигателни съоръжения.

Чл. 206а

Работно оборудване, предназначено за повдигане на товари, което е придвижващо се или за което периодично се налага да бъде демонтирано с оглед преместването му на друго място или поради друга технологична причина, се използва само след като се осигури неговата устойчивост, като се имат предвид всички предвидими условия по време на употребата му и естеството на земната повърхност.

Чл. 206б

(1) Повдигането на хора се извършва само с работно оборудване и принадлежности, предназначени за тази цел.

(2) Ако работното оборудване не е специално проектирано за повдигане на хора, при изключителни случаи то може да се използва за това само когато са осъществени необходимите мерки и преустройства за осигуряване на безопасността на работещите в съответствие с установените изисквания.

(3) По време на присъствието на работещи на работно оборудване, проектирано за повдигане на товари, използвано съгласно ал. 2, се изпълняват следните изисквания:

1. на пулта за управление на оборудването през цялото време има компетентен работещ;

2. работещите, които се повдигат, разполагат със сигурно средство за комуникация с работещия, намиращ се на пулта за управление;

3. в случай на опасност е осигурен начин за евакуирането на работещите;

4. с участниците в изпълнението на задачата се провежда ежедневен инструктаж.

Чл. 206в

(1) Под окачени товари и под пътя на преминаването им не трябва да има работещи, освен ако работните места и пътищата за движение на работещите са защитени от подходящи предпазни конструкции.

(2) Когато не се използват предпазни конструкции, за спазването на изискването по ал. 1 се създава подходяща организация на работа на основата на утвърдени писмени процедури.

Чл. 206г

Когато на една работна площадка има повече от едно работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари и обсегът им на действие се припокрива, се вземат необходимите мерки за недопускане съприкосновение между товарите и/или между оборудването.

Чл. 206д

(1) При използване на придвижващо се работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари се вземат мерки за предотвратяване на неговото накланяне, преобръщане, подхлъзване или самопроизволно придвижване.

(2) Преди използването на работното оборудване по ал. 1 се извършва проверка за ефикасността на реализираните мерки.

Чл. 206е

(1) Ако операторът на работно оборудване, предназначено за повдигане на свободно окачени товари, не може да наблюдава целия път на товара нито пряко, нито чрез предоставящи информация помощни приспособления, се определя компетентно лице, което чрез постоянна връзка с оператора насочва неговите действия.

(2) В случая по ал. 1 се вземат и допълнителни организационни мерки, за да се избегнат сблъсъци на товара, които биха застрашили работещите.

Чл. 206ж

Работата със свободно окачени товари се организира така, че при ръчно закрепване/окачване и освобождаване на товара работещият да може непосредствено или индиректно да управлява процеса безопасно за себе си и за останалите работещи.

Чл. 206з

При повдигне на товар едновременно от повече от едно работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари се установява и прилага процедура, за да се осигури добрата координация между операторите.

Чл. 206и

Всички операции, свързани с повдигане на свободно окачени товари, се планират, ръководят, наблюдават и изпълняват така, че за работещите да са осигурени безопасни и здравословни условия на труд.

Чл. 206к

Когато работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари при прекъсване или повреда в енергозахранване-то не може да задържи товара, се вземат необходимите мерки за предотвратяване на съответните рискове.

Чл. 206л

Окачени товари не се оставят без надзор, освен ако достъпът до опасната зона е ограничен по подходящ начин и товарът е бил окачен и виси безопасно.

Чл. 206м

(1) При използването на работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари на открито се предприемат необходимите мерки за предотвратяване на преобръщането му и за избягване на всички възможни рискове за работещите.

(2) Използването на работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари на открито незабавно се преустановява при влошаване на метеорологичните условия до степен, при която те могат да застрашат безопасното му функциониране или да изложат работещите на рискове от увреждане.

Чл. 207

(1) Заваръчни работи се извършват при спазване изискванията за безопасност на труда при заваряване и рязане на металите.

(2) При електродъгово заваряване се предприемат мерки за недопускане осветяването на хора.

Чл. 208

(1) Ръчните операции се извършват с подходящи и изправни инструменти, които не създават условия за нараняване на ползващите ги.

(2) В помещенията с взривоопасна среда се използват инструменти, недопускащи образуването на искри.

Чл. 209

Самоходно и несамоходно работно оборудване се използват съгласно изискванията на специфичните за съответния вид работно оборудване нормативни актове.

Чл. 210

Самоходното работно оборудване се управлява от упълномощени и притежаващи изискващата се квалификация работещи.

Чл. 211

При използване на самоходно и несамоходно работно оборудване, управлявано от работещи или с намиращи се в/на него работещи, се осигуряват мерки за ограничаване на рисковете, на които те са подложени.

Чл. 211а

(1) Когато непреднамерено блокиране на задвижващите елементи между придвижващо се работно оборудване и неговите при-качни приспособления и/или ремаркета може да предизвика специфичен риск, то се съоръжава или приспособява така, че да се попречи на блокирането на задвижващите елементи.

(2) В случаите, когато такова блокиране не може да бъде предотвратено, се вземат всички възможни мерки, за да се избегнат неблагоприятните последици за работещите.

Чл. 211б

Ако задвижващите валове за предаване/отвеждане на мощност на придвижващо се работно оборудване могат да се повредят или замърсят при влачене по земята, се предвижда приспособление за закрепването им.

Чл. 211в

(1) За придвижващо се работно оборудване, на което има работещ/работещи, използвано в различни от предвидените в нормативните актове и в инструкциите на производителя условия, трябва да се ограничат рисковете, произтичащи от преобръщане, чрез реализиране на една или повече от следните мерки:

1. наличие на защитно устройство, което не позволява работното оборудване преобръщайки се да се завърти на повече от четвърт оборот;

2. гарантиране на достатъчно и безопасно пространство около работещите, ако преобръщането може да продължи повече от четвърт оборот;

3. прилагане на друго устройство с еквивалентно въздействие.

(2) Защитните устройства по ал. 1 могат да бъдат неразделна част от работното оборудване.

(3) Мерките по ал. 1 не се изискват, когато работното оборудване се стабилизира по време на съответните операции или когато е проектирано така, че преобръщането му не е възможно.

(4) Ако съществува риск при преобръщане работещите да бъдат премазани между части на работното оборудване и земята, се монтира система за задържане на работещите.

Чл. 211г

Виличните кари повдигачи с един или повече работещи на тях, използвани в различни от предвидените в нормативните актове и в инструкциите на производителя условия, се приспособяват или съоръжават така, че да се ограничават рисковете за работещите, произтичащи от преобръщане на кара, чрез една или повече от следните мерки:

1. ограждащо предпазно устройство за водача; 2.устройство, предотвратяващо преобръщане;

3. устройство, което осигурява да остане достатъчно пространство за работещите между земята и съответните части на кара в случай на преобръщане;

4. устройство, задържащо работещите към седалката, така че да бъдат предпазени от пре-мазване при преобръщане;

5. друго устройство с еквивалентно въздействие.

Чл. 212

(1) Самоходно работно оборудване, което при движението си може да породи рискове за хората, трябва да отговаря на следните условия:

1. да има устройство за предотвратяване на пускане в действие от неупълномощено лице;

2. да има подходящо устройство за намаляване на последиците от сблъскване, когато върху един релсов път едновременно работят повече от едно самоходно работно оборудване;

3. да има устройство за спиране и установяване в неподвижно състояние; когато изискванията за безопасност го налагат, трябва да има аварийно устройство със същите функции, което се задейства от лесно достъпни органи за управление или от автоматични системи;

4. когато пряката видимост на водача е недостатъчна да осигури безопасност, се инсталират допълнителни устройства за подобряване на видимостта;

5. да бъде снабдено с осветление, подходящо за извършваната работа, с оглед безопасността на работещите при използването му през нощта, или на места с недостатъчна осветеност;

6. да бъде съоръжено с подходящи пожарогасителни устройства в случай, че самото работно оборудване или теглен от него товар може да създаде опасност от пожар и достатъчно близо няма подходящи пожарогасителни средства;

7. когато е дистанционно управлявано, да спре автоматично, когато излезе от обхвата на контрол и в случай на допир до обект извън изпълняваната програма.

8. когато е дистанционно управлявано и при нормалните условия на използване може да предизвика рискове от сблъскване или удар, се осигурява с устройство за предотвратяване на тези рискове освен когато е снабдено с друго подходящо приспособление, което контролира тези рискове.

(2) В случаите, когато самоходно и несамоходно работно оборудване се движи в работна зона извън определените пътни маршрути, се установяват организационни правила за безопасност.

Чл. 213

(1) Предприемат се организационни мерки за предотвратяване достъпа на пешеходци в работната зона на самоходното оборудване.

(2) Когато е необходимо присъствието на работещи в работната зона на самоходното оборудване, се предприемат необходимите мерки за тяхната безопасност.

Чл. 214

Когато самоходно работно оборудване е предназначено за превозване на работещи, които изпълняват определена работа по време на движение, скоростта се регулира с оглед безопасното изпълнение за работа.

Чл. 215

Самоходно и несамоходно работно оборудване с двигател за вътрешно горене могат да се използват на работни места само когато са предприети мерки за осигуряване на нормите и изискванията за чистотата на въздуха на работното място.

Чл. 216

Трудовата дейност се осъществява така, че да предотвратява или ограничава всяко неблагоприятно въздействие, произтичащо от характера и организацията на работата, използваната технология, работното оборудване, работното място и трудовия процес, и да осигурява оптимални условия на труд, висока работоспособност, ефективност и удовлетвореност.

Чл. 217

(1) Установяването на съответствието на работната среда, трудовия процес, използваната технология и работното оборудване с нормите и изискванията за безопасни и здравословни условия на труд се осъществява посредством подходите, методите и формите за извършване на оценката на риска.

(2) Оценката на риска обхваща всички аспекти на трудовата дейност в предприятието.

(3) Необходимите измервания се извършват съгласно изискванията на съответните нормативни актове и с периодичността, определена от работодателя за оценката на риска.

(4) Необходимите измервания се извършват от звена и специалисти на работодателя и/или от упълномощени от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация” юридически и физически лица.

(5) Документите за установяване на съответствието с нормите и изискванията за безопасни и здравословни условия на труд, вкл. резултатите от проведените измервания, се включват в документацията по оценката на риска.

Чл. 218

Работната поза и местоположението на работещите по време на работа и при използване на работното оборудване се съобразява с ергономичните принципи.

Чл. 219

Трудовата дейност се извършва при оптимална организация на работните движения и работната поза с цел предотвратяване на продължителното статично мускулно напрежение и ограничаване на двигателно-монотонната дейност.

Чл. 220

Свързаните с трудовата дейност психосоциални фактори се контролират и подобряват чрез прилагане на специфични за всеки вид труд профилактични програми за намаляване на психичното напрежение и стреса по време на работа.

Чл. 221

(1) Предприятията и обектите в зависимост от характера на извършваната в тях работа се осигуряват с необходимите количества вода за производствени, питейно-битови и противопожарни нужди.

(2) Забранено е свързването на водопроводни инсталации за питейна вода с инсталациите за вода с промишлено-технологично предназначение.

(3) При наличие на водопроводни инсталации от различен тип е недопустимо използването на промишлени води за питейно-битови нужди.

Чл. 222

(1) В предприятията се изграждат необходимите канализационни системи и съоръжения.

(2) Отпадни води, съдържащи агресивни, токсични вещества, петролни и други вредни продукти, се отвеждат в самостоятелна канализационна система и се осигурява тяхното пречистване или неутрализация.

(3) Забранено е смесването в обща канализационна система на отпадните води по ал. 2 с битово-фекалните отпадни води преди тяхното пречистване или неутрализация до концентрации съгласно действащите норми.

(4) Отпадните води се пречистват и неутрализират по технологии и със съоръжения съгласно проект, съгласуван със съответните компетентни органи.

(5) При канализациите за химически замърсени води се изграждат необходимите съоръжения съгласно изискванията за безопасност и опазване на здравето на хората, околната среда и противопожарна охрана.

Чл. 223

Работодателят създава организация за осигуряване на пожарната безопасност в предприятието по реда на Наредба № Із-2377 от 2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (ДВ, бр. 81 от 2011 г.).

Чл. 224

При проектиране и строителство на сгради, съоръжения и инсталации, при тяхното преустройство, надстрояване, пристрояване и възстановяване се спазват разпоредбите на противопожарните строително-технически норми.

Чл. 225

(1) Работодателят е длъжен да осигури:

1. условия за безпрепятствено придвижване на работещите по пътищата за евакуация и през евакуационните изходи;

2. обозначаването със знаци на евакуационните пътища и изходите;

3. евакуационно осветление;

4. поддържането на електрическите инсталации в обекта, така че същите да не създават предпоставки за възникване на пожар.

(2) В зависимост от големината и експлоатацията на сградите, съдържащото се в тях работно оборудване, физическите и химичните свойства на използваните вещества и материали и максималния брой на хората работните места се оборудват с подходящи пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене и когато посочените обстоятелства го изискват – с пожароизвестителна система.

(3) Неавтоматичните пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене трябва да са лесно достъпни, прости за използване и да са обозначени на подходящи места с установените постоянни знаци за безопасност и здраве при работа.

(4) Изискванията по ал. 1 – 3 се изпълняват в съответствие с изискванията и по реда на Наредба № Із-2377 от 2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.

Чл. 226

(отменен)

Заваръчни и други огневи работи се осъществяват в съответствие с изискванията за пожарната безопасност при извършване на огневи работи.

Чл. 227

(отменен)

В зависимост от размерите и използването на сградите, съдържащото се в тях оборудване, физическите и химичните свойства на използваните вещества и материали и максималния брой на хората работните места се съоръжават с подходящи пожарогасителни средства и когато посочените обстоятелства го изискват – с пожароизвестителни и алармени системи.

Чл. 228

(отменен)

Неавтоматичните пожарогасителни средства трябва да са лесно достъпни, прости за използване и да са сигнализирани с установените трайни и поставени на подходящи места знаци.

Чл. 229

(1) Територията на предприятието, производствените и други помещения и работните места се поддържат чисти.

(2) Отпадъците се събират и обработват на определени и означени за това места съгласно производствените, санитарните и противопожарните изисквания.

(3) Материалите, суровините и готовата продукция се съхраняват на определени за това места, като се спазват изискванията за безопасност на труда и в съответствие със санитарните, противопожарните и технологичните изисквания.

Чл. 230

За осигуряване на личната хигиена на работещите се осигуряват санитарно-битови помещения съгласно изискванията на нормативните актове.

Чл. 231

Когато производственият процес изисква работещите да ползват специално работно облекло и във връзка с безопасността, здравето или благоприличието не е подходящо да се преобличат на друго място, се осигуряват лесно достъпни, с достатъчно място, капацитет и с възможност за сядане съблекални.

Чл. 232

В съблекалните всеки работещ разполага с шкафче, което се заключва. Когато характерът на извършваната работа го изисква (работа с опасни субстанции, влага, замърсяване и др.), шкафчетата за работните и за обикновените дрехи са отделни.

Чл. 233

Когато не се изискват съблекални, за всеки работещ се осигурява място с възможност за заключване за личните му вещи и облекло.

Чл. 234

Когато характерът на работата и здравословните и безопасните условия на труд го изискват, за работещите се осигуряват необходимите душове с топла и студена вода. Размерите на душовите помещения се съобразяват с броя на работещите и осигуряват условия за измиване съгласно хигиенните изисквания.

Чл. 235

Когато не се изискват душове, съгласно чл. 234 се осигуряват подходящи умивалници с топла и студена течаща вода в близост до работните места и съблекалните.

Чл. 236

Когато помещенията с душовете или с умивалниците са отделни от съблекалните, между тях се осигурява топла връзка.

Чл. 237

(1) Близо до работните места, помещенията за почивка, съблекалните, душовите помещения и умивалните се осигурява необходимият брой тоалетни с умивалници.

(2) На работещите се осигурява достатъчно количество питейна вода и по възможност подходящи безалкохолни напитки.

Чл. 238

В зависимост от броя на работещите и от характера на работата за мъжете и жените се осигуряват или отделни съблекални, душови помещения, умивални и тоалетни, или тяхното отделно използване.

Чл. 239

(1) За работещите се осигуряват помещения за почивка, когато:

1. технологичният процес налага чести и продължителни прекъсвания на работата;

2. на работното място или в помещенията има постоянно присъствие на повече от определено количество хора;

3. за осигуряването на безопасността и здравето са въведени режими на труд и почивка.

Чл. 240

(1) Стаите за почивка трябва да са:

1. лесно достъпни;

2. достатъчно просторни;

3. съобразно с броя на едновременно ползващите ги лица;

4. снабдени с обзавеждане, съобразено с характера на необходимите почивки и с маси и столове с облегалки.

(2) На работещи в офиси или други подобни помещения, осигуряващи възможност за релаксация, през време на почивките не се осигуряват стаи за почивка.

(3) В стаите и местата за почивка е забранено пушенето.

Чл. 241

За бременните и кърмачките се осигуряват подходящи условия да почиват в легнало положение.

Чл. 242

В зависимост от големината на предприятието, вида на работата и честотата на трудовите злополуки се осигуряват една или повече стаи за първа помощ.

Чл. 243

(1) Стаите за първа помощ се обзавеждат с необходимите средства и оборудване за оказване на първа помощ и трябва да са лесно достъпни при използване на носилки.

(2) Стаите за първа помощ се означават с установените знаци.

Чл. 244

На местата, където работните условия изискват, се осигуряват лесно достъпни средства за оказване на първа помощ, които се означават с установените знаци.

Чл. 245

За работещите с увреждания се осигуряват подходящо изградени работни места. Това се отнася и за използваните от тях врати, проходи, стълбища, бани, умивални, тоалетни и други съоръжения.

Чл. 246

(1) На работещите се осигуряват необходимите лични предпазни средства и специални работни облекла съгласно реда и изискванията, определени в нормативните актове.

(2) Не се допускат до работа лица, които са без изискващите се за съответния вид работа лични предпазни средства и специални работни облекла и не са инструктирани и обучени за използването им.

Чл. 247

(1) Във всяко предприятие се утвърждава списък на работните места и видовете работа, за които на работещите се осигуряват лични предпазни средства и специални работни облекла, определят се видът, сроковете за износване и условията за използването им.

(2) Списъците по ал. 1 се обявяват пред работещите.

(3) Работодателят осигурява условия за съхраняване, почистване, дезинфекция, поддържане и периодично изпитване на личните предпазни средства и специалните работни облекла съгласно изискванията на производителя и изискванията, регламентирани в нормативните актове по безопасност и здраве при работа.

(4) Забранено е използването на личните предпазни средства и специалните работни облекла не по предназначението им, както и на такива с изтекъл срок на годност.

(5) Всички разходи по доставката и поддържането на личните предпазни средства и специалните работни облекла са за сметка на работодателя.

Чл. 248

(1) Юридическите лица и еднолични търговци, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи първа, втора и трета категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията, която представлява опасност за възникване на бедствия, разработват авариен план на обекта в съответствие с чл. 35 от Закона за защита при бедствия.

(2) Лицата по ал. 1:

1. утвърждават и актуализират аварийния план;

2. запознават работещите с аварийния план и задълженията им, произтичащи от него;

3. организират провеждането на тренировки по изпълнение на аварийния план най-малко веднъж годишно.

(3) Дейностите по ал. 1 и 2 се изпълняват в съответствие с изискванията и по реда на Закона за защита при бедствия.

Чл. 249

(отменен)

В плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии се предвиждат мерки и средства в зависимост от съществуващите опасности.

Чл. 250

(отменен)

Планът за предотвратяване и ликвидиране на аварии съдържа:

1. оперативна част, включваща плана на предприятието с означени схеми на енергоносителни системи, водоеми, транспортни съоръжения, противопожарни съоръжения и др.;

2. профилактични мерки за предотвратяване на аварии, предвиждащи: методи за проучване на възможните аварийни ситуации; мерки, които биха предотвратили възникването на авария; места за складиране и поддържане на материали, инструменти, средства за защита и за долекарска медицинска помощ и др.;

3. разпределение на задълженията между отделните лица, участващи в ликвидиране на аварията, и взаимодействието им;

4. списък на длъжностните лица от предприятието и външни органи и организации, които незабавно трябва да бъдат уведомени за аварията.

Чл. 251

(отменен)

(1) Съответният ръководител запознава работещите с плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии и задълженията им, свързани с конкретното работно място.

(2) Периодично, но не по-малко от един път годишно, в предприятията се организира проиграване на възможните аварийни ситуации, предвидени в плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии както и използването на инсталациите и устройствата по чл. 223, ал. 2.

§ 1

По смисъла на тази наредба:

1. „минимални изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“ е понятието, определено в § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и безопасни условия на труд;

2. „работно място“ е мястото, където се предвижда извършването на работата в помещения или на което и да е място на територията на предприятието, или до което работещият има достъп във връзка с изпълняваната работа;

3. „предприятие“ е понятието, определено в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда;

4. „работно оборудване“ е всяка машина, апарат, инструмент, инсталация, устройство, уредба или съоръжение, използвани при работа;

5. „използване на работното оборудване“ е всяка дейност, свързана с работното оборудване, като пускане, спиране, експлоатация, транспортиране, ремонт, изменение, обслужване, поддържане, почистване;

6. „опасна зона“ е всяка зона във и около работното оборудване и в работното място, в която съществува опасност за здравето или живота на работещите;

7. „застрашен работещ“ е всеки работещ, който се намира изцяло или частично в опасна зона;

8. „работодател“ е понятието, определено в § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗЗБУТ;

9. „психосоциални фактори“ са: недостатъчно или прекомерно трудово натоварване, монотонност, невъзможност за контрол върху изпълняваните задачи, ограничени социални контакти на работното място, липса на подкрепа от административните ръководители, недостатъчна мотивация за труд, психичен микроклимат;

10. „работещ“ е всяко лице, което работи по трудово правоотношение или му е възложено да извършва работа на друго правно основание, както и лице, което работи за себе си или се обучава – за времето на обучение, стаж и практика.

10а. “оператор” е работещ(и), който има задача да използва работно оборудване

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

§ 2

Тази наредба се издава на основание на чл. 7, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл. 276 КТ.

§ 3

Тази наредба влиза в сила три месеца след обнародването ѝ в „Държавен вестник“. В този срок МТСП и МЗ публикуват в специализираните си бюлетини списък на нормативните актове, свързани с изпълнението на изискванията на наредбата.

§ 4

Изискванията, съдържащи се в чл. 115, чл. 123, т. 2 и 3, чл. 126, ал. 2, чл. 130, чл. 177, ал. 6 и ал. 7, т. 1, чл. 180 и 181, за създадени работни места и въведено в експлоатация работно оборудване преди срока на влизане в сила на тази наредба се осигуряват съгласно срока, определен в § 3 ЗЗБУТ.

§ 5

От датата на влизане в сила на тази наредба се отменят Наредба № 6 от 1996 г. за общите изисквания и задължения за осигуряване на безопасност при трудовата дейност (ДВ, бр. 75 от 1996 г.), Наредба № 41 от 1995 г. за единните правила за осигуряване на здравословни условия на труд (ДВ, бр. 100 от 1995 г.) и Наредба № 1 от 1987 г. за установяване на данни за безопасни и здравословни условия на труд (обн., ДВ, бр. 32 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 69 от 1993 г.).

§ 6

Указания по прилагане на тази наредба дават МТСП и МЗ.

§ 7

Контролът по изпълнение на наредбата се извършва от ГИТ към МТСП. Министър на труда и социалната политика: Ив. Нейков Министър на здравеопазването: П. Бояджиев