Решение № 2234 от 20.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2234 гр. София, 20.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВИАНА ДИМЧЕВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110207503 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 23-2500074 от 17.04.2025г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ със седалище в гр. София към Главна Дирекция „Инспектиране на труда“, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.275, ал.1 от КТ, вр. чл.206, ал.1, вр. чл.206а, вр. чл.24а, ал.2 от Наредба № 7 от 23 септември 1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, в която се твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно, несъобразено с фактическата обстановка и приложените доказателства, както и че страда от процесуални пороци поради липса на изискуеми от закона реквизити.

Заявява се, че обжалваното Наказателно постановление е издадено на основание АУАН, в който били допуснати нарушения на изискванията на чл.42 от ЗАНН - липса на посочени адрес и датата на раждане на описаните в него свидетели, което представлявало нарушение на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН. Посоченият порок не бил въведен в обжалваното НП, но въпреки това то се явявало незаконосъобразно и се иска отмяната му на това основание. По същество в жалбата се сочи, че на 01.06.2015г. Общинско предприятие „Столично 1 предприятие за третиране на отпадъци“ е сключило трудов договор с пострадалото от злополуката лице хх по силата на който последният е заемал длъжността „механошлосер“.

Изложено е, че на 22.01.2025г., около 15:30 часа при извършване на спешен ремонт на машина - челен товарач било установено, че цилиндрите, участващи в управлението на кофата на въпросния товарач са били изпуснали и било необходимо да бъдат подменени, за да може да продължи използването на оборудването по безопасен за ползващите го начин.

Обърнато е внимание на обстоятелството, че фадромата/товарачът не е била в експлоатация, а се е извършвал ремонт именно поради неизправни цилиндри на кофата - противно на посоченото в АУАН и в Наказателното постановление. Съгласно заеманата от пострадалото лице длъжност, за подсигуряване на устойчивостта при ремонта на кофата на фадромата отговарял именно хх - старши на екип. Правомощията му били делегирани с длъжностна характеристика. Посочва се, че е извършван ремонт именно на дефектирали хидравлични цилиндри и изрично се твърди, че не се използвало неизправно работно оборудване, а то се ремонтирало, като ремонтът не бил планов. Твърди се, че лицата не са имали писмено или устно разпореждане от ръководството на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ за подмяна на цилиндрите. Задачата за ремонта била поставена от хх който е имал правомощия да взема решения съгласно длъжностната си характеристика и делегираните му задължения. Наведено е, че проверката за отсъствие на вредности и обезопасяване на работното място са били ангажимент на хх, който е имал право да потърси друго компетентно мнение в лицето на отговорник ЗБУТ, пряк ръководител и/или Директор, но не го направил. Жалбоподателят заявява, че решението за стартиране на ремонта било взето изцяло от хх. В жалбата се сочи, че първият цилиндър бил подменен успешно от хх като двете лица имали задължение да обезопасят ремонтираното оборудване – кофата на товарача, за да се избегнат инциденти. Посочва се, че хх е разполагал с всички необходими материали, съоръжения и необходими знания. Твърди се, че при подмяната на втория цилиндър клиновете, които го държат, не влизали добре и следвало да се извърши релокация на сервизиращите го с цел заклиняването да бъде довършено правилно и те да бъдат поставени коректно на местата им. Според жалбоподателя е въпрос на преценка на пострадалия дали да се извърши допълнително обезопасяване на оборудването, което той не бил извършил. Твърди се, че хх изведнъж и сам, без обсъждане с колегата, с който е работил или с ръководството, или с други компетентни лица, е взел решение да смени позицията си, от която първоначално извършвал интервенциите по товарача, като по този начин застанал в пространството между кофата и самия товарач, като за тази смяна на позицията му свидетелят хх не разбрал, нито бил уведомен. Малко след това, при нагласянето на позицията на клина свидетелят хх усетил някакво приплъзване на кофата на товарача и чул силни викове от страна на хх, като установил, че кофата била пропаднала и затиснала хх към товарача. Изложено е, че веднага били извикани и други работници, които с помощта на подемна техника успели да освободят пострадалия от затисналата го кофа и да го положат на земята, като сигнализирали на телефон 112 и незабавно била извикана линейка.

Пострадалото лице било предадено на медиците и качено в линейката в съзнание и контактно, без видими външни наранявания по тялото. Жалбоподателят се позовава на 2 служебна бележка № 0090/01.06.2015г. за това, че на пострадалото лице е проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа. Към служебната бележка имало и собственоръчно разписана декларация, че лицето е запознато с общия трудов ред по КТ, както и че е инструктирано относно въпросите на безопасността на труда на работното място. Жалбоподателят се позовава на книгата за периодичен инструктаж, където пострадалото лице е поставило подписа си и е било запознато надлежно с правилата за безопасна работа. Твърди се, че в книгата за извънреден инструктаж също било видно, че на хх са били проведени извънредни инструктажи за безопасност при работа на работното място. Жалбоподателят се позовава и на Инструкция по здраве и безопасност ИБ-Д 01 за безопасна работа при изпълнение на професионалните задължения на служителите на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, която в т.2.12 съдържала ясни правила за работата на механошлосерите, каквато е била длъжността на пострадалото лице при техническо обслужване на работното оборудване. Приема се, че работодателят надлежно е изпълнил задълженията си за въвеждане и установяване на правила за безопасност на работното място, както и на специфични изисквания при извършване на техническите работи и обслужването на техниката. Релевира се, че работодателят е осигурил на работната площадка и всички необходими съоръжения и материали, служещи за обезопасяване или за намаляване на риска от инциденти при извършване на ремонтни дейности на оборудването на завода. Твърди се, че няма каквато и да било индиция за това, че липсвало оборудване, необходимо за обезопасяването на ремонта и се сочи, че е било въпрос на тяхно решение как да обезопасят техниката за целите на ремонта. Приема се за неправилен изводът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, направен в НП, че увреждането е настъпило поради неосигуряване от страна на работодателя на минимални здравословни и безопасни условия на труд. Според жалбоподателя в процесния случай пострадалият хх е този, който е нарушил правилата за безопасност, като не е съобразил поведението си с изрично проведените му инструктажи, в резултат на което се е стигнало до увреждане на неговото здраве. Неспазването на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, за които работникът е бил инструктиран редовно и надлежно, представлявало проява на груба небрежност, с оглед на което и съобразно разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя следвало да бъде изключена. На територията на площадка „Садината“ имало изправна подемна техника, която посредством системи със сапани и куки е можело да подсигури укрепването на кофата на фадромата, както и че допълнително е можело да се подсигури приплъзването на кофата посредством подпори и/или трупчета, а решението да не се вземат никакви допълнителни мерки било изцяло на лицето, отговарящо за ремонта, т.е. на пострадалия, който е трябвало и да подсигури безопасността при извършването на ремонта. Определя се като неправилно заключението на наказващия орган, че са ползвани неизправни товарозахващащи приспособления и се твърди, че въобще не са използвани наличните такива съоръжения, които са били в изправност. Ако са били използвани товарозахващащи средства, които да предотвратят приплъзването и връщането на кофата на фадромата назад, то е нямало да се стигне до инцидента. Жалбоподателят се позовава на Наредба за безопасната експлоатация и 3 техническия надзор на повдигателни съоръжения, като цитира определението за „сменяеми товарозахващащи приспособления“ и сочи, че на пострадалия е било проведено обучение, както и опреснително такова, и Бочев е можел да работи с товарозахващащи приспособления. В предприятието имало извършена оценка на риска, като периодично се правила и преоценка на рисковете за всяка длъжност. Съгласно т.7 от „Програма за провеждане на начален инструктаж на работниците в Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ - ОД 25-01, част от Процедура по управление ПР 25 „Провеждане на инструктажи и обучения по ЗБР“, версия 03 от дата 05.11.2024г. работниците се запознават с оценката на риска за длъжността/работното място още в деня на постъпване на работа, като удостоверяват това срещу подпис. Поради това се претендира, че работодателят е информирал работещите за всички възможни рискове. Картите за оценка на риска за всяка длъжност/работно място били качени на сървъра на предприятието и били достъпни за всички работници и служители. На сървъра на предприятието били качени и Процедурите и инструкциите, свързани със ЗБР, което обуславяло и възможност за разпечатване от всеки работник и служител. Инструкциите, свързани с монтаж, експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж на всяко работно оборудване, предоставени от производителя се намирали на всяко работно място и били на разположение на обслужващия персонал, които съгласно длъжностната си характеристика бил длъжен да спазва. Твърди се в жалбата, че всички организационни и технически мероприятия за безопасност се прилагат от отговорното лице за изпълнение на даден вид работа и/или ремонт, като същото лице вземало решения в рамките на своите правомощия и компетентност съгласно отговорности, определени в длъжностната му характеристика.

Допълва се, че на всяко работно място има разпространени инструкции по здраве и безопасност, според неговата специфика. Освен това в ръководството за експлоатация на фадромата от производителя ясно било показано /посредством илюстрации/, че заставането под и до повдигнати или неукрепени части е забранено, както и че пострадалият е разполагал и е бил запознат с това. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалваното НП. Претендира се и присъждане на сторените в производството разноски.

В производството пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ се представлява от адвокат Й., който в съдебно заседание на 16.07.2025г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 13.01.2026г. адвокатът пледира за отмяна на обжалваното НП изцяло по съображения, изложени в жалбата. Освен това защитата претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ се представлява пред СРС, НО, 10 състав от юрк. хх, която в съдебно заседание на 16.07.2025г. заявява, че оспорва жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 13.01.2026г. юрк. хх моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Според нея при постановяване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на 4 жалбоподателя. Правилно бил приложен и материалният закон. Процесуалният представител на въззиваемата страна претендира и за юрисконсултско възнаграждение.