Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5 от 10.01.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 2178/2021
Вид
Решение № 5
Подписан
10.01.2022
В сила
27.01.2022
Състав
Ралица Йорданова Русева

Цитирани разпоредби

  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.55 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл.416 · Кодекс на труда
  • чл.2 · Наредба № 7 от 23 септември 1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Русе, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20214520202178 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ДРААТ ХАНДЕЛ“ ЕООД със седалище гр.Русе, против Наказателно постановление № 18- 001954 от 07.09.2021 г. на Директор ДИТ Русе, с което за административно нарушение по чл.186 ал.І вр. чл.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване, на основание чл.416 ал.V вр. чл.413 ал.ІІ от КТ вр. чл.55 от ЗЗБУТ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото нарушение и допуснати съществени процесуални нарушения.

Ответникът по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата.

Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 02.08.2021 г. в цех за производство на телени оградни мрежи, където жалбоподателят развивал дейност, намиращ се в гр.Русе, бул.“България“ №123, била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство.При тази проверка било констатирано, че на работно място в цеха се намира работно оборудване- машина за плетене на мрежи от тел, която не е оградена с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасната зона от човек или предмет.На посочената дата настъпила трудова злополука с увреждане на работник1 С.В..При направените констатации проверяващите преценили, че от страна на „ДРААТ ХАНДЕЛ“ ЕООД било извършено нарушение по чл.186 ал.І вр. чл.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работинте места и при използване на работно оборудване, за което бил съставен АУАН № 18- 001954 от 27.08.2021 г.Актът бил предявен и връчен на представляващ дружеството.В срока на закона срещу АН постъпили възражения.В същите се твърди, че въпросната машина е произведена в Италия и е не само нова, но и най- модерна и високопроизводителна в класа си, като по същата не били правени доработки на място.Твърди се също така, че пострадалият работник нарушил инструкцията за работа с машината и това станало причина за настъпилата злополука.Същите възражения не били уважени, и въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление.Пред съда жалбоподателят твърди наличието на процесуални нарушения, изразяващи се в липса на произнасяне по същество на направените възражения, както и поддържа тезата за липса на осъществено нарушение, изложена при възразяване на акта.

Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- АУАН № 18- 001954 от 27.08.2021 г., възражения по акта, протокол за извършена проверка изх. № ПР2125583 от 27.08.2021 г., акт за спиране от 02.08.2021 г., собственоръчни обяснения от Д.И. и С.В., протокол № 19 от 30.08.2021 г. за резултатите от извършено разследване на злополуката, станала на 02.08.2021 г., протокол за въвеждане в експлоатация на ДМА, график за работно време, трудов договор, справка НАП,служебна бележка, декларация за запознатост, длъжностна характеристика, извлечения от книга за инструктаж, инструкция за безопасна работа с телообработваща машина, инструкция за общите задължения и права на работниците и служителите по ТПО, инструкция за използване на лични предпазни средства, Заповед № 2 от 30.01.2019 г., програми за провеждане на инструктаж, програма за извънреден инструктаж, заповед за възлагане на функциите на орган за безопасност и здраве, програма за обучение на лица, заповеди, списък на работни облекла, застрахователна полица, идентификационна карта, извлечения от търговски регистър.Приетите за установени факти се потвърждават и от разпита на св.Г.Г.- актосъставител, които като гласни доказателства следва да бъдат кредитирани изцяло поради кореспонденцията им със съвкупния доказателствен материал.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и от лице, разполагащо с процесуална легитимация, поради което е допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения.Съставеният акт и издаденото наказателно постановление съдържат всички изискуеми от закона реквизити и са постановени при спазване на процесуалните правила.Няма спор, че преди произнасяне като първа инстанция по същество наказващият орган е задължен да разследва спорните обстоятелства и да се произнесе по направените възражения.Формално това е сторено и отбелязано в НП.Действително, липсва нарочен акт 2 или подробно развити мотиви, но такова изискване не е и поставяно от закона.Още повече, конкретно направените възражения са свързани не със спор по обстоятелствата, а по- скоро с оспорване на относимостта на възприетата правна квалификация към жалбоподателя в качеството му работодател.Произнасяйки се с издаденото постановление, очевидно наказващият орган е приел тезата, че нарушение е осъществено и отговорно лице е дружеството- жалбоподател.

По същество, вмененото нарушение е правилно установено.Видно от разпоредбата на чл.186 ал.І от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване, движещите се части на работното оборудване, които създават риск за длополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети.

Ирелевантно е направеното възражение, касаещо техническите параметри на конкретната машина, обстоятелството, че е нова или че е високо технологична. Цитираното по- горе задължение по чл.186 ал.І от Наредбата има за адресат не производителите, а работодателите.Именно те, според чл.2 осигуряват прилагане на изискванията й за работните места, трудовия процес и при използване на предоставеното работно оборудване.Касае се до подзаконов нормативен акт, който въвежда минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, които изисквания не са напълно тъждествени с онези, касаещи правилната техническа експлоатация на оборудването.По друг начин казано, ползването на съответната машина следва да става съобразно техническите й характеристики и при условията на допълнително обезопасен работен процес.

Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна нарушението е правилно установено.Нарушителят е юридическо лице и в този смисъл е неотносимо обсъждането на субективна страна на установеното административно нарушение.

Цитираната Наредба № 7 е акт по приложението на ЗЗБУТ. Съгласно чл.55 от същият, лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл.413, 414, 415, 415 в и чл.416 от КТ и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове. В смисъла на посоченото, правилно, обосновани и законосъобразно е индивидуализирано и наложеното административно наказание- имуществена санкция в размер на 2000 лева. Съгласно нормата на чл.413 ал.ІІ от КТ, работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по- тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева.Наказанието е ориентирано към минимума на закона, като съдът намира, че същото е съответно на нарушението с оглед конкретните му обстоятелства.При така изложеното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода от делото, на ответната страна по жалбата следва да бъдат присъдени претендираните разноски- юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв., съгласно приложимата разпоредба на чл.27 е от НЗПП. Мотивиран така и на основание 3 чл.63 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 18- 001954 от 07.09.2021 г. на Директор ДИТ Русе, с което на „ДРААТ ХЕНДЕЛ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.“България“ 123, представлявано от Д.Т.И. с ЕГН **********, за нарушение по чл.186 ал.І вр. чл.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при ползване на работното оборудване, на основание чл.416 ал.V вр. чл.413 ал.ІІ от КТ вр. чл.55 от ЗЗБУТ, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева.

ОСЪЖДА „ДРААТ ХЕНДЕЛ“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Русе, бул.“България“ 123, представлявано от Д.Т.И. с ЕГН **********, да заплати на ДИТ Русе сумата от 80 /осемдесет/ лева- разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4