Правилник за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи

Чл. 1

(1) Правилникът определя условията, реда, отговорностите, правата и задълженията на държавните и общинските органи, специализираните служби, физическите и юридическите лица при прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ).

(2) Собствениците и ползвателите на земеделски земи, както и физическите и юридическите лица, собственици или ползватели на промишлени, строителни и други обекти, чиято дейност може да предизвиква увреждане на земеделските земи, са длъжни да осигуряват безпрепятствен достъп на територията си на упълномощени от Министерството на земеделието и хранителната промишленост (МЗХП) длъжностни лица за извършване на измервания и вземане на почвени и растителни проби.

(3) Държавни органи и юридически лица, които с бюджетни средства набират, съхраняват и поддържат информация, необходима за прилагане на закона, са длъжни да я предоставят на специализираните служби към МЗХП в 10-дневен срок от поискването ѝ. Предоставянето на информацията е безвъзмездно с изключение на действителните разходи, направени за създаване на копия от документацията.

Чл. 2

(1) Промяната на предназначението на земеделските земи се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този правилник.

(2) Без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, включително на селскостопански сгради извън строителните граници на населените места.

(3) Включването на земеделски земи в строителните граници на населените места става след промяна на тяхното предназначение съгласно този правилник по реда на Закона за териториалното и селищното устройство (ЗТСУ) и правилника за прилагането му.

(4) Земи, изключени от строителните граници на населените места с решения на изпълнителните комитети на областните, окръжните и общинските народни съвети в изпълнение на актове на Президиума на Народното събрание, Държавния съвет или Министерския съвет или по силата на административни актове, с които са одобрявани общите или подробните градоустройствени планове по силата на чл. 105 от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищното устройство (ППЗТСУ), могат да бъдат включени отново в строителните граници на населеното място с решение на Комисията за земеделските земи по предложение на кмета на общината и въз основа на проучване и становище на специалисти от Главно управление „Териториално и селищно устройство“ (ГУ „ТСУ“) при Министерството на териториалното развитие и строителството (МТРС) и Главно управление „Земя и поземлена собственост“ (ГУ „ЗПС“) при МЗХП.

(5) Включването на земеделски земи в границите на горския фонд се извършва с решение на Комисията за земеделските земи, а застрояването и залесяването става съгласно Закона за горите и правилника за прилагането му.

(6) Процедурата за промяна на предназначението на земите се счита за приключена, след като е издадено решение на Комисията за земеделските земи по чл. 24 от Закона за опазване на земеделските земи и е заплатена таксата по чл. 30 ЗОЗЗ.

Чл. 3

Опазването на земеделските земи от увреждане се подпомага и регулира от държавата чрез:

1. осигуряване на собствениците и ползвателите на земеделски земи с необходимата за това информация, описана в чл. 4, ал. 1 ЗОЗЗ;

2. предоставяне на данъчни и кредитни преференции при условия, определени в чл. 5, ал. 4 ЗОЗЗ;

3. ограничаване на дейности, водещи към увреждане на екологичните функции на почвената покривка в случаите, описани в чл. 4, ал. 4 ЗОЗЗ;

4. забрана на действия, увреждащи екологичните функции на почвената покривка (чл. 6 ЗОЗЗ).

(4)

(5) За незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, определени със застроителен и регулационен план (ЗРП) или с околовръстен полигон, одобрени до 1 юни 1973 г., не се извършват процедурите по реда на правилника. Промяна на функционалното предназначение и на регулационните отреждания за тези земи се извършва по реда на ЗУТ.

(6) За незастроените земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, одобрени след 1 юни 1973 г., за които не са извършени процедурите или те не са приключени с решение на Комисията за земята по отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата (ЗООЗП), се провежда процедура за промяна на предназначението.

(7) Доказването на обстоятелствата, посочени в ал. 5 и 6, се установява с надлежно приложен заверен препис от заповедта за одобряване на скица – копие от одобрения план или околовръстен полигон.

(8)

(10) Разпоредбите на Наредба № 19 от 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им (ДВ, бр. 85 от 2012 г.) не се прилагат за земеделски земи, попадащи в строителните граници на населените места, промишлените, курортните и вилните зони, които са определени с устройствени планове или с околовръстни полигони, както и за земеделски земи, които се ползват въз основа на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет.

Чл. 4

(1) Официалната информация за продуктивните, технологичните, екологичните и икономическите качества на земеделските земи, в т. ч. и техните базисни цени, а също така и за потенциалните рискове от влошаване на тези качества поради ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване и заблатяване; опазването на почвената покривка и присъщите ѝ екологични функции от увреждане и задължителните ограничения при ползване на земеделските земи се осигурява на собствениците и ползвателите на земеделските земи от ГУ „ЗПС“ към МЗХП.

(2) Информацията за пестициди, торове, промишлени или битови отпадъци, биологично активни и други вещества, които са регистрирани и одобрени за приложение, и санитарните норми за тяхната употреба, а също така и за вещества, забранени за прилагане, се осигурява от Българската агенция по безопасност на храните към МЗХП.

(3) Информацията за качеството на водите за напояване, санитарните норми и максимално допустимите технологични норми за тяхната употреба, а също така и за водите, забранени за напояване на земеделските земи, се осигурява на собствениците и ползвателите на земите от МЗХП чрез доставчиците на вода въз основа на официални данни на Министерството на околната среда.

Чл. 5

(1) Продуктивните, технологичните и екологичните качества на земеделските земи се определят чрез пригодността им за:

1. отглеждане на основните селскостопански култури, определени чрез бонитетни балове;

2. произвеждане на продукция, незастрашена от замърсяване със:

3. различни видове напояване, изразена като:

4. машинна обработка на почвата, изразена като:

5. изграждане на локални санитарни системи (торища, лагуни, абсорбиращи площи и др.), изразена като:

(2) Потенциалните рискове от увреждане на екологичните функции на почвената покривка се установяват според:

1. прогнозата за водна и ветрова ерозия, определена чрез комплексни показатели, отчитащи:

2. замърсяване на почвената покривка с тежки метали и металоиди, радионуклиди, нефтопродукти, други огранични замърсители, промишлени и битови отпадъци до нива:

3. засоляване на почвената покривка, влошаващо растежа на растенията и предизвикано от:

4. вкисляване на почвената покривка, влошаващо буферните ѝ характеристики и увреждащо растежа на растенията и предизвикано от:

5. заблатяване на почвената покривка, предизвикано от неправилно напояване или отводняване.

(3) Препоръките за опазване на екологичните функции на почвената покривка включват:

1. алтернативни противоерозионни агротехнически и инженерно-технически мероприятия в зависимост от ерозионоопасността на земите и избраните култури;

2. подходящи култури и превантивни мелиоративни мероприятия в зависимост от физиологичните особености на растенията, характера и нивото на замърсяване;

3. подходящи култури в зависимост от поносимостта им към засоляване;

4. ориентировъчни норми за варуване на кисели почви;

5. агротехнически мероприятия, намаляващи рисковете от повърхностно преовлажняване на почвите.

(4) Задължителните ограничения на земеползване се налагат поради:

1. големия риск от бързо ерозиране, определен като забрана за отглеждане на:

2. риска от произвеждане на продукция, неотговаряща на хигиенните норми, определен като забрана за:

(5) Икономическите качества на земеделските земи се определят чрез техните базисни цени по наредба, одобрена от Министерския съвет. Базисните цени на земеделските земи представляват нормативно установени и периодично обновявани от държавата парични равностойности за комплекс от качества на земеделската земя при използването ѝ по предназначение, посочени в предходните алинеи и диференцирани според:

1. средногодишните приходи и производствени разходи за културите и добивите;

2. транспортната достъпност на парцелите спрямо наличните пътища до най-близкото населено място;

3. реалната възможност за напояване;

4. местоположението на земята спрямо пазарите.

(6) Картната, табличната и текстовата информация по предходните алинеи се създава и се актуализира въз основа на:

1. базови, специални, актуализационни и експертни едромащабни почвени проучвания, аналитични изследвания и приложна интерпретация в мащаби, съобразени с характера на земеползването, извършвани от почвената служба на ГУ „ЗПС“ или чрез възлагане от специализирани научни организации и фирми;

2. тематична интерпретация на наличната информация;

3. методически разработки на специализирани научни организации и фирми.

Чл. 6

(1) Главно управление „Земя и поземлена собственост“ към МЗХП изгражда и поддържа информационна система за земеделските почвени ресурси.

(2) Информационната система за земеделските почвени ресурси освен информация по чл. 5 поддържа специален регистър за:

1. физическите и юридическите лица, причинители на замърсяване;

2. ограничителни и препоръчителни режими на земеползване и предписания за отстраняване на нарушенията;

3. хумусни депа;

4. промишлени отпадъци, пригодни за рекултивация и подобряване на земеделските земи;

5. краткосрочни и дългосрочни програми за подобряване на продуктивните качества на земеделските земи и опазването им от ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване и заблатяване.

(3) Министърът на земеделието и хранителната промишленост утвърждава условията и реда за:

1. разпространение и ползване на официалната информация, посочена в чл. 5;

2. изграждане и поддържане на информационната система за земеделските почвени ресурси.

Чл. 7

(1) Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОЗЗ собственикът свободно избира начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променя нейното предназначение и не нанася вреди на собствената земя, земите на други собственици или на качеството на повърхностните и подпочвените води.

(2) Собствениците на земеделските земи имат право на свободно и безвъзмездно запознаване с информацията по чл. 5 за собствената земя и заплащат само действителни разходи при копиране на тази информация. Другите лица ползват тази информация при условия и по ред, определени в чл. 6, ал. 3.

(3) Разходите за случаите, предвидени в чл. 8, ал. 5 ЗОЗЗ, се осигуряват от бюджета на Министерството на земеделието и горите.

(4) Изпълнението на условията по ал. 3 се удостоверява от съответните териториални служби към МЗХП.

Чл. 8

(1) Когато върху ползването на земеделската земя са наложени ограничения по чл. 9, собственикът, съответно ползвателят, е длъжен да ги спазва.

(2) Собствениците и ползвателите на земеделските земи носят отговорност за:

1. съответствието на произвежданата от тях растителна или животинска продукция от земеделската земя с хигиенните норми, утвърдени от Министерството на здравеопазването;

2. вредите, нанесени на земеделските земи, притежавани от другите собственици, установени от териториалните служби към МЗХП.

(3) Физическите и юридическите лица носят отговорност, ако от териториалните служби към МЗХП е установено, че те с действията си увреждат качеството или екологичните функции на земеделските земи.

Чл. 9

(1) Министерството на земеделието и хранителната промишленост има право да налага задължителни ограничения при ползване на земеделските земи при установяване на:

1. увреждане на земеделски земи;

2. несъответствие на произвежданата растителна или животинска продукция с хигиенните норми;

3. влошаване на екологичните функции на почвената покривка и качеството на повърхностните и подпочвените води;

4. други случаи, предвидени със закона.

(2) Задължителните ограничения при ползване на земеделските земи по ал. 1 се налагат по предложение на областните дирекции „Земеделие“ или структурните звена към Министерството на земеделието и храните, както и по предложение на съответните структурни звена на Министерството на здравеопазването, Министерството на околната среда и водите и кмета на съответната община, а за територии, защитени по Закона за културното наследство – от Министерството на културата.

(3) Налагането на предписания за ограничения при ползване на земеделските земи се извършва със заповед на министъра на земеделието и хранителната промишленост при условията и по реда, предвидени в правилника, а обжалването им се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Чл. 10

(1) на възстановяване и подобряване със средства от бюджета на Министерството на земеделието и горите подлежат земеделски земи, за които по реда на чл. 5, ал. 2 е установено увреждане на екологичните функции на почвената покривка.

(2) Технологиите за възстановяването и подобряването на земеделските земи по ал. 1 се прилагат въз основа на предварително разработени, съгласувани и одобрени проекти, които се утвърждават от експертен съвет на Министерството на земеделието и храните.

(3) Експертният съвет по ал. 2 утвърждава нормативи за пределни разходи за мероприятия и технологии.

(4) Изпълнителите на технологиите и проектите, финансирани от бюджета на Министерството на земеделието и горите, се определят по реда на Закона за обществените поръчки.

Чл. 11

(1) Физическите и юридическите лица – причинители на замърсяването или увреждането на земеделските земи, поемат разходите за дейностите по чл. 10.

(2) Причинителят на замърсяването или увреждането на земеделските земи се установява въз основа на информацията по чл. 5 след проверка на място. На нарушителя се съставя акт по реда на глава девета от ЗОЗЗ.

(3)

Чл. 12

Разходите за отстраняване на причините за неизпълнението на препоръките за опазване на почвената покривка и присъщите ѝ екологични функции и трайни екологични нарушения и замърсявания на почвената покривка вследствие от минали действия и бездействия на държавни органи и организации или когато причинителят на уврежданията не е установен, могат да бъдат осигурявани от фонд „Опазване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи“.

Чл. 13

(1) Собствениците на земите, върху които са приложени проекти и технологии, посочени в чл. 7, ал. 1 ЗОЗЗ, са длъжни да спазват определените с тях изисквания и предписания.

(2) При неспазване на изискванията и предписанията собствениците на земите възстановяват на бюджета на Министерството на земеделието и горите или на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда вложените средства.

(3) Контролът по спазването на препоръките, изискванията и предписанията на собствениците и ползвателите на земеделските земи се упражнява от териториалните служби на МЗХП и от общинските органи.

Чл. 14

(1) Исканията за финансиране на разработки и за прилагане на одобрени от експертния съвет по чл. 10, ал. 2 проекти на технологии за подобряване на земеделските земи със средства от бюджета на Министерството на земеделието и горите се отправят от кмета на съответната община чрез областните дирекции „Земеделие и гори“ до специализираното звено в Министерството на земеделието и храните по чл. 39, ал. 4 от Закона за опазване на земеделските земи.

(2)

(3) В мотивираните искания по ал. 1 се доказва необходимостта от възстановяване или подобряване на предложените земи, както и необходимостта от ползването на средства.

(4) Комисията за земеделските земи разглежда предложенията за финансиране на разработки и одобрени проекти и се произнася с решение. Въз основа на решението на Комисията за земеделските земи министърът на земеделието, горите и аграрната реформа издава заповед за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка.

Чл. 15

(1) Съгласно чл. 10 ЗОЗЗ Министерството на земеделието и хранителната промишленост, съответно общината, може да предостави за срок, определен с договор, безвъзмездно право на ползване на физически и юридически лица, възстановили или подобрили със собствени средства държавни или общински земеделски земи, когато са:

1. замърсени с тежки метали и металоиди, радионуклиди, нефтопродукти, други органични замърсители, промишлени и битови отпадъци;

2. засолени от промишлена дейност или неправилно напояване или отводняване;

3. вкислени от промишлена дейност;

4. оврази, дерета, мочурища, силно ерозирани или силно каменисти почви и други терени, определени като некатегоризуема земеделска земя.

(2) Договорът по ал. 1 се сключва въз основа на проект за възстановяване или подобряване на земята, утвърден от експертния съвет по чл. 10, ал. 2.

Чл. 16

(1) Изпълнението на договора за възстановяване или подобряване и ползване на държавни земеделски земи се контролира от съответната регионална служба на МЗХП, а за общински земеделски земи – от съответната общинска администрация.

(2) При установяване на нарушения договорът се прекратява едностранно от МЗХП, съответно от общината.

Чл. 17

(1) На рекултивация подлежат нарушените терени, посочени в чл. 11, ал. 1 ЗОЗЗ.

(2) Рекултивацията се извършва въз основа на одобрен проект, който е неразделна част от основния проект за обекта и се изготвя заедно с него.

(3) Терените за рекултивация се определят едновременно с площадката (трасето) на основния обект. Когато това не е направено, терените се определят по реда, посочен в тази глава.

Чл. 18

(1) Когато възникне необходимост за рекултивация на нарушен терен, се отправя искане за назначаване на комисия за определяне на размера и границите на терена.

(2) Комисията се назначава от:

1. кмета на общината – когато предлаганата за рекултивация земя е общинска собственост, собственост на физическо или юридическо лице и когато рекултивацията ще се извършва със средства от общинския бюджет;

2. министъра на земеделието и хранителната промишленост или негов заместник – когато предлаганата за рекултивация земя е държавна собственост и когато рекултивацията ще се извършва със средства бюджета на Министерството на земеделието и горите.

Чл. 19

(1) Комисията, назначена от кмета на общината, се председателства от представител на общинската администрация.

(2) Комисията, назначена от министъра на земеделието и хранителната промишленост или негов заместник, се председателства от:

1. специалист от съответната регионална служба, когато теренът е с площ до 300 дка;

2. специалист от ГУ „ЗПС“, когато теренът е с площ над 300 дка.

(3) В състава на комисията по ал. 1 се включват: инвеститорът на обекта за държавни и общински нужди, собственикът на земята, упълномощен представител на кмета на общината, представител на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“, София, и представители на специализираните контролни органи или регионални служби на Министерството на земеделието и горите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите.

(4) Когато комисията е назначена от министъра на земеделието и горите и размерът на земята е над 300 дка, в състава на комисията по ал. 1 задължително се включват и представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 20

(1) Когато протоколът на комисията по чл. 18, ал. 2 е подписан с особено мнение от представител на дадено ведомство, той се съгласува писмено с това ведомство.

(2) Лицето, назначило комисията, одобрява или отказва да одобри протокола.

(3)

(4) След като бъдат утвърдени размерът и границите на терена за рекултивация, физическото или юридическото лице, поискало назначаването на комисията, изготвя или възлага изготвянето на проект за рекултивация.

Чл. 21

(1) Рекултивацията на терени, отчуждени за държавни или общински нужди, се извършва от инвеститора на обекта.

(2) Размерът и границите на земята, която ще се рекултивира, се определят по реда на чл. 17 и 18 или по реда на раздел I на глава пета.

(3) Разходите за рекултивация на нарушения терен в съответствие с одобрения проект се включват в генералната сметка и в сметната стойност на обекта.

(4)

(5)

Чл. 22

(1) Проектът за рекултивация се съгласува със заинтересуваните ведомства, посочени в Наредбата за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт,.

(2) Проектът за рекултивация се одобрява от:

1. инвеститора на обекта – когато се рекултивират терени, отчуждени за държавни и общински нужди, и стойността на рекултивацията е включена в сметната стойност на обекта;

2. кметът на общината – востаналите случаи

2. министъра на земеделието и хранителната промишленост или негов заместник – когато рекултивираният терен е държавна собственост и когато рекултивацията се извършва с средства от бюджета на Министерството на земеделието и горите;

4.

(3) Посоченият в ал. 1 и 2 ред не се прилага за обектите, за които има одобрен проект преди влизане в сила на ЗОЗЗ.

Чл. 23

(1) Извършената техническа рекултивация се приема от комисия, която се назначава от:

1. кмета на общината – когато рекултивираният терен е общинска собственост или е собственост на физически или юридически лица;

2. министъра на земеделието и хранителната промишленост или негов заместник – когато рекултивираният терен е държавна собственост или рекултивацията е извършена със средства от бюджета на Министерството на земеделието и горите.

(2) Комисията се председателства от:

1. специалист от регионалната служба „Поземлена собственост“, когато земята е от общинския поземлен фонд или е от държавния поземлен фонд с площ до 300 дка;

2. специалист от управление „Земя и земеползване“, когато земята е от държавния поземлен фонд с площ над 300 дка и/или когато рекултивацията е извършена със средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните.

(3) Съставът на комисията е същият, както е посочено в чл. 19, ал. 3 и с участието на представител на изпълнителя на техническата рекултивация.

Чл. 24

(1) Рекултивираната земя, предназначена за земеделско ползване, се категоризира по реда на Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение.

(2) Рекултивираната държавна земеделска земя се причислява към Държавния поземлен фонд, а рекултивираната общинска земеделска земя се причислява към поземления фонд на съответната община.

(3)

(4) Земята, рекултивирана по реда на чл. 12, ал. 2 ЗОЗЗ, става собственост на инвеститора на обекта.

(5) Не може да стане собственост на инвеститора рекултивираната земя, когато рекултивацията е извършена със средства от бюджета на Министерството на земеделието и горите.

(6) Спазването на изискванията за придобиване на собственост върху рекултивираната земя се установява от комисията за приемане на техническата рекултивация и се отразява в протокола на комисията. Протоколът на комисията се одобрява от министъра на земеделието и хранителната промишленост, когато земята е отчуждена за държавни нужди, и от кмета на съответната община, когато земята е отчуждена за общински нужди.

Чл. 25

(1) Когато физическото или юридическото лице рекултивира със собствени средства държавни или общински нарушени терени и желае да ги ползва безвъзмездно като земеделски земи, то отправя мотивирано искане до МЗХП, съответно до съответната община.

(2) Договорът за ползването на земята се сключва по реда на чл. 15, а контролът се осъществява по реда на чл. 16 от правилника.

Чл. 26

(1) В обяснителната записка към подробния устройствен план (ПУП) за площадката (трасето) на даден обект се определя от каква част от площадката (трасето) ще се отнеме хумусният пласт и на каква дълбочина следва да бъде отнет.

(2) Когато хумусният пласт не може да бъде оползотворен непосредствено след отнемането му, в плана по ал. 1 се определя местоположението, границите и площта на площадката за хумусното депо. Срокът за ползване на земята за хумусно депо се определя с договор по реда на раздел VI „Временно ползване“.

(3) Когато хумусният пласт не може да бъде използван поради замърсяване или по други причини, удостоверени по съответния ред, това се отразява в решенията на комисията и в ПУП и хумусният пласт не се отнема и не се използва за рекултивация.

Чл. 27

(1) За всеки обект, който се предлага да се изгради или разшири върху земеделска земя, се определя необходимата площадка или трасе освен за:

1. обекти, свързани с ползване на земеделските земи;

2. промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план;

3. изпълнение на концесионен договор.

(2) По реда на ал. 1 се определят:

1. площадки за всички видове нови обекти, строителството на които не е започнало;

2. , площадки за изграждане на язовири, електроцентрали и други хидротехнически и енергийни обекти, площадки на жп гари, контейнерни терминали, летища, пристанища, депа за отпадъци и други площадки за третиране на отпадъци;

3. трасетата за:

4.

5. терени за създаване на нови зони за курортно и вилно строителство, както и разширение на индустриални, производствени и търговски обекти, болници, спортни игрища и паркове, включително гробищни паркове и площадки за третиране на отпадъци както и други терени за включване в границите на населените места и селищните образувания;

6.

7. терени за включване в най-вътрешния пояс „I“ на санитарно-охранителни зони около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.

8. терени за включване в охранителни и сервитутни зони, обекти и съоръжения, когато тези земи не могат да се ползват за производство на земеделска продукция.

(3) Площадките, трасетата и терените, посочени в ал. 2, се определят по този ред, когато са разположени върху:

1. земеделски земи извън границите на населените места и селищните образувания, определени с ПУП и извън границите на горските територии;

2.

2. неземеделски земи в границите на селскостопанския фонд.

Чл. 28

(1) Необходимата площадка или трасе за изграждане или за разширяване на обекта върху земеделски земи се определя със скица на имота или със скица-проект, когато площадката е за част от имота, с посочени граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки.

(2) За линейните обекти на техническата инфраструктура се представя трасе с предварителен проект по чл. 126, ал. 6, т. 1 от Закона за устройство на територията.

(3) Едновременно с основната площадка или трасе за всеки обект се определят необходимите спомагателни и допълнителни площадки, комуникации, площадки за хумусни депа, терени за рекултивации, терени за временно ползване и други, свързани с изграждането на обекта.

(4) Трасетата на линейни обекти се определят по принцип успоредно на минимално допустимото разстояние от съществуващи линейни и други обекти и се съобразяват по възможност с имотните граници с оглед намаляване размера на необходимата площ за обекта и създаване на минимални затруднения при използването на земеделските земи.

(5) При определяне на трасета за пътища и жп линии се взема предвид само земята в обхвата на пътя съобразно изискванията на Закона за пътищата и на Закона за железопътния транспорт. Площадките за всички спомагателни и допълнителни обекти извън сервитута се определят, съгласуват и доказват отделно като самостоятелни обекти.

(6) Когато се засягат земи от първа до шеста категория, за обекта се определят най-малко две площадки или трасета с изключение на земите, които се предлагат за добив на подземни богатства.

(7) Една площадка или трасе независимо от категорията на земята може да бъде определена за водоползване, разширение на линейни и други обекти, както и когато се иска промяна на предназначението на земеделски земи на физически или юридически лица за собствени нужди.

Чл. 29

(1) Собственикът или лицето, което има право да строи в чужд имот, представя обяснителна записка, в която посочва:

1. наименованието на обекта/обектите, данни за предвижданата дейност;

2. местоположението на обекта – местност, землище на населеното място и неговата категория, община, област, отстояние от границите на общия и/или подробния устройствен план на населеното място, отстояние от републиканската пътна мрежа и от други най-близко съществуващи обекти и селищни образувания;

3. размерът и границите на предлаганите площадки или трасета за основния обект и на предлаганите спомагателни и допълнителни площадки;

4. за кариери (открити рудници) – размерът на проучените запаси, мощността на пласта, годишният добив (производство) и ежегодно необходимата площ;

5. за площите, предвидени с общите и подробните устройствени планове за включване в границите на населените места и селищните образувания, се описват мотивите за това;

6.

7. при терени за включване в охранителни и сервитутни зони – видът и характерът на ограниченията, при които може да се ползва земеделската земя;

8. изрично частта, точните граници и размери на определената площадка или трасе, която засяга площи от горската територия.

(2) Когато са описани две или повече площадки или трасета за обекта, се предлага мотивирано кой вариант да бъде утвърден като окончателен, като се прилагат сравнителни таблици.

Чл. 30

(1) За всеки обект се комплектува преписка, която съдържа:

1. заявление по образец от лицата по чл. 18 и 19 ЗОЗЗ за утвърждаване на площадка или трасе за изграждане или разширение на обекта върху земеделска земя;

2. скица на имота или скица-проект, когато площадката е за част от имота, с посочени граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки, в два екземпляра;

3. в случаите, когато се засягат земи от горската територия, се прилага становище от съответната регионална дирекция по горите;

4. удостоверение, поливна ли е земята, издадено от министъра на земеделието и горите или от упълномощено от него лице в 7-дневен срок; за линейните обекти на техническата инфраструктура се издава едно удостоверение за всички засегнати имоти, разположени на територията на едно землище;

5. акт за категорията на земята, издаден съгласно чл. 17, ал. 2 ЗОЗЗ и Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение, от областната дирекция „Земеделие“ в 7-дневен срок;

6. становища или влезли в сила решения, издадени по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие;

7. обяснителна записка по чл. 29, ал. 1;

8.

8. здравно заключение, издадено по реда на чл. 18 от Наредба № 36 от 2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол (обн., ДВ, бр. 63 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 82 от 2014 г.).

(2) Когато е определена площадка или трасе за нуждите на физическо или юридическо лице, се прилага и копие от документа за собственост или предварителен договор за учредяване право на строеж върху земята. Когато имотът е съсобствен, се прилага и нотариално заверена декларация за съгласие за исканата промяна от съсобствениците.

(3) Определянето на площадка или трасе за нуждите на физическо или юридическо лице върху земи от държавния поземлен фонд или общинския поземлен фонд се извършва след предварително писмено съгласие на министъра на земеделието и горите или решение на общинския съвет.

(4) Към определената със скица на имота или скица-проект, когато площадката е за част от имота, с посочени граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки, площадка за разширение на съществуващ обект се прилага копие от документ за собственост на съществуващия терен, съответно документ, с който е предоставена, отчуждена или е променено предназначението на земята за съществуващия обект, и скица – кадастрален план (карта) на изпълненото строителство.

(5) Когато за обекта са предложени две или повече площадки или трасета, се прилага сравнителна таблица, в която се посочват площта, качеството, поливността, начинът на трайно ползване и собствеността на зесегнатите земеделски земи.

(6) За линейните обекти на техническата инфраструктура – предварителен проект по чл. 126, ал. 6, т. 1 от Закона за устройство на територията, придружен с регистър на засегнатите имоти, заверен от общинската служба по земеделие, съответно от службите по кадастър, и баланси по видове категория, видове собственост и вид територия. За трасета, преминаващи през територията на повече от една община, се допуска проектите да бъдат изработени и в по-дребен мащаб от посочения в т. 2, буква „б“.

(7)

(8) В случаите на чл. 20а ЗОЗЗ се комплектува преписка, съдържаща следните документи:

1. заявление по образец от кмета на съответната община, изготвено въз основа на искане от собственика/собствениците на поземлените имоти;

2. документи за собственост на имотите и актуални скици към тях;

3. извадка-копие от одобрен регулационен план и акта за одобряването му с нанесено предложение за изменение на регулационната граница, а за територии, защитени по Закона за културното наследство – съгласувателно становище от Министерството на културата;

4. удостоверение, издадено от общинската служба по земеделие, за категорията на земеделските земи.

5. становища или влезли в сила решения, издадени по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.

(9) Информацията по ал. 1, т. 3 и 4 и по ал. 8, т. 4 се събира и проверява служебно чрез справка в съответния публичен регистър, а когато такъв не се поддържа, информацията се изисква и получава по служебен път от компетентната администрация. За служебно изискване и получаване на информацията по ал. 1, т. 5 и 6 и по ал. 8, т. 5 заинтересованото лице посочва номер и дата на издаване на документа.

Чл. 30а

(1) Не се допуска утвърждаване на площадки и/или трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.

(2) До отразяването на границите на пясъчните дюни в кадастралната карта и в специализираните карти и регистри по чл. 6, ал. 7 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие утвърждаването на площадки и/или трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона „А“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се разрешава след писмено становище на министъра на околната среда и водите или на оправомощено от него длъжностно лице, удостоверяващо, че в имота не попадат пясъчни дюни.

(3) Информацията по ал. 2 се изисква и се получава по служебен път от компетентната администрация.

Чл. 31

(1) Предложението за утвърждаване на площадка или трасе за изграждане или разширение на обекти върху земеделски земи се прави до комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ от:

1. собственика или от лицето, което има право да строи в чужд имот – за извършване на строителство върху собствена земя; когато земята е съсобствена или наследствена, се прилага нотариално заверена декларация за съгласие за исканата промяна от съсобствениците (наследниците);

2. кмета на общината – за обекти за общински нужди, разположени на територията на съответната община или за включване на земеделски земи в границите на урбанизираните територии (населените места и селищните образувания);

3. областния управител – за обекти за държавни нужди, разположени на територията на съответната област;

4. министъра на регионалното развитие и благоустройството – за обекти за държавни нужди, разположени на територията на повече от една област.

(2) В предложението за обекти за държавни и общински нужди се посочват: размерът и местонахождението на възможните площадки, от които най-малко една да бъде върху слабопродуктивна или непригодна за земеделско ползване земя от седма до десета категория или некатегоризируеми. Посочват се също собствеността и културният вид на земята.

(3)

(4)

Чл. 32

(1) Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ обсъжда предложението за всеки обект и в едномесечен срок от подаването на писменото искане, ако е оформено и комплектувано съгласно изискванията, утвърждава с решение необходимата площадка или трасе за изграждане на обекта. Ако искането не е оформено и комплектувано, то се връща на предложителя със съответните указания или за включване на земеделски земи в границите на урбанизираните територии или създаването на нови селищни образувания.

(2) Когато се засяга поливна площ или земя от първа до четвърта категория с площ над 500 дка, с изключение на случаите по чл. 23, ал. 2 ЗОЗЗ, Комисията за земеделските земи обсъжда предложението и предлага проект на решение, който се внася в Министерския съвет от министъра на земеделието, храните и горите. С решението на Министерския съвет се разрешава проектирането и изграждането на обекта съгласно чл. 23 ЗОЗЗ.

(3) Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ не утвърждава площадка или трасе за проектиране на обекта, когато:

1. съществува възможност обектът да се изгради върху друга земя в землището на същото населено място, която е по-слабо продуктивна или негодна за земеделско ползване, с изключение на случаите по чл. 28, ал. 7;

2. обектът или предвижданата дейност ще има отрицателно въздействие върху околната среда, установено по съответния ред от МОСВ;

3. предлаганата площадка или трасе не е съобразена с хигиенни и строителни изисквания или с наложени ограничения по други закони;

4. площадките за крайпътни обекти са разположени в сервитута на пътища от републиканската пътна мрежа; в сервитута се допуска изграждането само на пътни връзки до обектите.

5. за изграждането на обекти за производство на електрическа енергия от слънчева енергия е налице отказ за присъединяване, издаден от съответния оператор на електрическа мрежа, или липсва становище за условията и начина на присъединяване от съответния оператор на електрическа мрежа.

(4) Когато при обсъждането на предложението за даден обект възникнат въпроси за доизясняване, комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ може да отложи разглеждането му и да възложи допълнително проучване.

Чл. 33

За определяне на необходимата земя за отстраняване на последиците от природни бедствия и производствени аварии Комисията за земеделските земи постановява решение по предложение на засегнатите лица, придружено със заповед за обявяване на бедствено положение, издадена по реда на Закона за защита при бедствия. В този случай не се провеждат процедурите по тази глава и не се дължи такса по чл. 30 ЗОЗЗ. Отстраняването на последиците може да започне незабавно.

Чл. 34

(1) За мините и кариерите се изработват проекти за експлоатация и за рекултивация.

(2) Размерът на необходимата земя за застрояване за всеки обект се определя в съответствие с утвърдените нормативи за застрояване.

Чл. 35

(1) При влязло в сила решение за утвърждаване на окончателна площадка и/или трасе заинтересованото лице може да поиска разрешение за изработване на подробен устройствен план по реда на Закона за устройство на територията.

(2) Подробният устройствен план за утвърдената площадка или трасе или утвърден терен за включване в границите на урбанизираните територии се внася от собственика на земята или от инвеститора на обекта за приемане от експертните съвети по чл. 3, 4 и 5 ЗУТ и за одобряване по реда на чл. 129 ЗУТ.

(3) Проектите за експлоатация и рекултивация на мини и кариери се приемат от експертен съвет на заинтересуваното ведомство.

Чл. 36

(отменен)

(1) За всеки обект се изготвя доклад на записка за утвърждаване на окончателна площадка (трасе, терен) за проектиране, която се внася за разглеждане в Комисията за земеделските земи.

(2) Докладната записка се изготвя и внася от:

1. физическото или юридическото лице – собственик на земята, когато обектът е за собствени нужди;

2. кмета на общината, когато обектът е за общински нужди и когато се предлага включване на земя в границите на общите градоустройствени планове, застроително-регулационните планове и околовръстните полигони на населените места, промишлените и вилните зони;

3. областния управител съгласувано със заинтересуваното ведомство, когато обектът е за държавни нужди.

(3) В докладната записка се мотивира необходимостта от изграждането на обекта и се взема отношение по бележките и възраженията при съгласуването на преписката.

(4) Към докладната записка се прилагат комплектуваната преписка, посочена в чл. 34, и становищата на ведомствата, посочени в чл. 35.

(5) Когато едно от ведомствата не изрази своето становище по преписката в 14-дневен срок, предложението може да бъде внесено за разглеждане в Комисията за земеделските земи. В този случай към преписката се прилага копие от писмото до това ведомство, заведено в деловодството му.

Чл. 37

(1) Комисията за земеделските земи обсъжда предложението за всеки обект и утвърждава със свое решение необходимата площадка (трасе, терен) за проектиране.

(2) Когато обектът засяга поливна площ или земя от първа до четвърта категория с площ над 100 дка, комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ обсъжда предложението и го внася със свое становище в Министерския съвет за разглеждане и решаване. Проектирането на обекта в този случай може да започне само след разрешение на Министерския съвет съгласно чл. 22 ЗОЗЗ.

(3) Комисията за земеделските земи може да не утвърди площадката (трасето, терена) за проектиране на обекта, когато:

1. съществува възможност обектът да се изгради върху друга земя в землището на същото населено място, която е по-слабопродуктивна или негодна за земеделско ползване;

2. обектът или предвижданата дейност ще има отрицателно въздействие върху околната среда, установено по съответния ред от МОС;

3. предлаганата площадка (трасе, терен) не е съобразена с хигиенни, строителни и други изисквания или с наложени ограничения по други закони;

4. площадките за крайпътни обекти са разположени в сервитута на пътища от републиканската пътна мрежа. В сервитута се допуска изграждането само на пътни връзки до обектите.

(4) Когато при обсъждането на предложението за даден обект възникнат въпроси за доизясняване, Комисията за земеделските земи може да отложи разглеждането на обекта и да възложи допълнително проучване.

(5) При отказ да бъде утвърдена исканата площадка или трасе на инвеститора на обекта за държавни (общински) нужди или на собственика на земята може да бъде предложена друга държавна или общинска земя от по-ниска категория, която той да закупи или да замени със собствена земя.

(6) Информацията по ал. 4, т. 1 и 6 се събира и проверява служебно чрез справка в съответния публичен регистър, а когато такъв не се поддържа, информацията се изисква и получава по служебен път от компетентната администрация. За служебно изискване и получаване на информацията по ал. 4, т. 5 и 7 заинтересованото лице посочва номер и дата на издаване на документа.

Чл. 38

(1) След влизането в сила на решението за утвърждаване на окончателна площадка (трасе, терен) за проектиране собственикът на земята или инвеститорът на обекта за държавни или общински нужди извършва или възлага изготвянето на разработки за доказване точния размер на необходимата земя.

(2) За всеки обект се разработва застроително решение, застроителен и регулационен план или генплан. За линейните обекти се разработва парцеларен план с надлъжни и напречни профили, а за рудниците и кариерите – проект за експлоатация и проект за рекултивация. Към всеки план (проект) се изготвя обяснителна записка.

(3) Размерът на необходимата земя за всеки обект се определя в съответствие с утвърдените нормативи.

(4) Застроителното решение, съответно генпланът, се съгласува с техническата служба на съответната община.

(5) Собственикът на земеделска земя, върху която е утвърдена площадка (трасе, терен) за проектиране на обект, който става публична държавна или публична общинска собственост, ползва безвъзмездно земята по първоначалното ѝ предназначение, докато бъде отчуждена, но няма право да създава дълготрайни материални активи върху тази земя.

Чл. 39

(отменен)

(1) Когато размерът на необходимата земя за съответния обект е с площ до 5 дка за земя от първа до шеста категория и при поголям размер за земя от седма до десета категория и преписката е съгласувана без забележки от всички заинтересувани ведомства, Комисията за земеделските земи преценява дали за обекта ще се утвърждава площадка (трасе, терен) за проектиране, или ще се разреши директно промяна на предназначението на земята.

(2) В случаите по ал. 1 собственикът на земята, съответно инвеститорът на обекта, възлага, съгласува и одобрява необходимия генералнозастроителен (парцеларен) план на основание съгласувания протокол на комисията за определяне на площадка (трасе, терен) за обекта.

Чл. 40

(1) При наличие на съгласувани с техническата служба на общината застроително решение, генплан или парцеларен план за обекта собственикът или лицето, което има право да строи в чужд имот, може да внесе предложение за промяна на предназначението на земята, когато обектът се изгражда за собствени нужди.

(2) Изготвя се мотивирана докладна записка до Комисията за земеделските земи, към която се прилагат:

1. екземпляр от комплектуваната преписка по чл. 34 и 35;

2. съгласуваното застроително решение или генплан – в 2 екземпляра;

3. скица в 2 екземпляра, заповедта на кмета или решението на общинския съвет за одобряването му и констативен акт, удостоверяващ влизането им в сила с координати на границите на площадката съобразно съгласуваното застроително решение, влезлия в сила застроителен и регулационен план или генплан;

4.

5.

5. решението по окончателния доклад на ОВОС, когато това е необходимо;

6. решението за утвърждаване на окончателна площадка (трасе) за проектиране на обекта.

(3) Когато земята е собственост на физическо лице и върху нея е утвърдена площадка (трасе) за изграждане на обект, представляващ частна държавна собственост или частна общинска собственост, юридическото лице, изграждащо обекта, е длъжно да придобие собственост върху земята чрез закупуване или чрез замяна, след което предлага промяна на нейното предназначение по реда на ал. 1 и 2.

(4) Когато земята е държавен поземлен фонд или общински поземлен фонд и върху нея е утвърдена площадка (трасе) за изграждане на обект от физическо или юридическо лице, то е длъжно да придобие собственост върху земята чрез закупуване или замяна след промяна на нейното предназначение по реда на ал. 1 и 2.

(5) По реда на ал. 1 и 2 се прави предложение от инвеститора на обекта за промяна на предназначението на общински земи за общински нужди и на държавни земи за държавни нужди.

(6) За територии с влезли в сила общи устройствени планове служебно се събира и прилага към документите по ал. 2 извадка от плана с обхват на поземления имот (поземлените имоти) и удостоверение за устройствената зона чрез справка в съответния публичен регистър, а когато такъв не се поддържа – от съответната общинска администрация.

Чл. 41

(1) Комисията за земеделските земи обсъжда предложението и се произнася с решение за промяна на предназначението на земеделската земя.

(2) Промяната на предназначението на земеделската земя може да бъде разрешена на етапи.

(3) В решението на комисията се посочва размерът на таксата, която следва да се заплати по чл. 30 ЗОЗЗ за цялата площ или за съответния етап.

(4) Решението за промяна на предназначението на земята влиза в сила, след като бъде заплатена дължимата такса за обекта.

Чл. 41а

Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя, когато при обсъждането за даден обект възникнат въпроси за доизясняване.

Чл. 42

(1)

(2)

(1) След проверка на място на трасираните граници и отразените промени съответната регионална служба „Земя и поземлена собственост“ към МЗХП издава удостоверение по приложения образец № 1.

(2) Регионалната служба към МЗГАР уведомява съответната поземлена комисия и изпраща копие от скицата на площадката за отразяване в плана за земеразделяне на размера и границите на земята с променено предназначение.

Чл. 43

(1) Разрешение за строеж на физическо или юридическо лице може да бъде издадено, след като има влязло в сила решение на Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на земята и е издадено удостоверение по реда на чл. 42.

(2) Разрешенията за строеж се издават от общинската администрация по реда, определен в Закона за териториално и селищно устройство и в правилника за неговото прилагане.

Чл. 44

(1) При наличие на влязъл в сила подробен устройствен план за обекти за държавни нужди или за общински нужди, разположени върху земеделска земя – собственост на физически или юридически лица, а за рудници и кариери – и приети проекти за експлоатация и за рекултивация, се внася мотивирано предложение до комисията по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ за промяна на предназначението на необходимата земя.

(2) Предложението се внася в срок до една година след влизането в сила на подробния устройствен план от лицата или органите по чл. 31, ал. 1, т. 2, 3 и 4.

(3) Когато обектът се изгражда на етапи, в посочения срок се внася предложение за промяна на предназначението на необходимата земя за изграждане на първия етап.

(4) Едногодишният срок по ал. 2 не се отнася за утвърдени трасета на автомагистрали, пътища от I, II и III клас, жп линии, електропроводи, газопроводи, нефтопроводи и за утвърдени площадки за рудници, електроцентрали, депа за твърди битови отпадъци за градове с над 100 000 жители и други промишлени обекти с национално значение.

(5) Към предложението се прилагат документите, определени в чл. 40, ал. 2.

Чл. 45

(1) Комисията за земеделските земи обсъжда предложението и се произнася с решение.

(2) В решението на комисията се посочва размерът на таксата, която следва да се заплати по чл. 30 ЗОЗЗ за цялата площ на обекта или за съответния етап. Решението за промяна на предназначението на земята влиза в сила след като бъде заплатена дължимата такса за обекта.

(3) Влязлото в сила решение за промяна на предназначението на земеделската земя – собственост на юридически и физически лица, необходима за публични държавни нужди или публични общински нужди, е основание за започване на процедура за отчуждаване на тези земи.

(4)

(5) Земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на ПУП, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или публична общинска собственост.

(6) В случаите по ал. 5 в 14-дневен срок от влизането в сила на подробния устройствен план органът, одобрил плана, изпраща на министъра на земеделието, храните и горите копие от него, придружено с констативен акт, удостоверяващ влизането му в сила, регистър на засегнатите имоти и решенията, определящи значението на обектите. Министърът на земеделието, храните и горите или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение, което да послужи за служебно отразяване на промяната на предназначението на земеделската земя в съответните регистри. Отказът за издаване на удостоверение подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 46

(1) Отчуждаването на земеделски земи за изграждане на обекти, представляващи публична държавна собственост, се извършва по реда на глава трета от Закона за държавната собственост, а за изграждане на обекти, представляващи публична общинска собственост – по реда на глава трета от Закона за общинската собственост.

(2) Процедурата по отчуждаване следва да започне в срок до три година от влизането в сила на решението за промяна на предназначението на земята.

(3) Когато отчуждаването се извършва на етапи, в посочения срок следва да започне отчуждаването на земята, необходима за първия етап.

(4) Когато отчуждаването на земи се извършва на етапи поради характера на изграждания обект, собствениците на земите ги ползват по тяхното първоначално предназначение без право за изграждане на обекти и влагане на инвестиции с дълготраен характер. При неспазване на тези ограничения собствениците не се обезщетяват за извършените подобрения и премахват изградените сгради и съоръжения за своя сметка.

(5)

Чл. 47

(отменен)

(1) Отчуждените и придобитите по чл. 46, ал. 5 земи за държавни нужди се актуват като държавни по реда на глава пета от Закона за държавната собственост.

(2) Отчуждените и придобити земи за общински нужди се актуват като общински по реда на глава седма от Закона за общинската собственост.

(3) Актуването може да се извърши само след като бъдат обезщетени собствениците на отчуждените земи.

Чл. 48

(1)

(1) Съответната регионална служба „Земя и поземлена собственост“ след проверка на място издава удостоверение по приложения образец № 2.

(2) В 7-дневен срок от влизането в сила на решението по чл. 45, ал. 1 Комисията за земеделските земи извършва процедурите по чл. 42, ал. 1.

(3) В случаите по чл. 19 ЗОЗЗ за реализиране на проекти от общините, свързани с изграждане на инфраструктурни и други обекти и съоръжения - публична общинска собственост, със съгласие на министъра на земеделието, храните и горите се допуска промяна на предназначението на земи от държавния поземлен фонд.

(4) Влязлото в сила решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ се изпраща в 7-дневен срок на областния управител по местонахождение на държавния имот за провеждане на процедура за предоставяне на имота на общината по реда на чл. 21, ал. 6 от Закона за общинската собственост.

(5) Решението за промяна на предназначението по ал. 4 губи правно действие в случаите по чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 ЗОЗЗ.

(6) В случаите по ал. 5 областният управител предприема действия по административен или съдебен ред за отмяна на актовете и разваляне на сделката за прехвърляне. Влезлите в сила отменителни актове са основание за обратното причисляване на имота към държавния поземлен фонд без тежести.

Чл. 49

(1) Разрешение за строеж на обект за публична държавна нужда или публична общинска нужда, се издава само след като има влязло в сила решение на Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на земята, земята е отчуждена, собственикът е обезщетен хумусният пласт е отнет и са изпълнени задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл. 26 ЗОЗЗ.

(2) Разрешения за строеж се издават от органите по чл. 148, ал. 2 и 3 ЗУТ.

Чл. 50

(1) Физически и юридически лица – собственици на сгради и съоръжения, строителството на които е започнало или завършено върху земеделска земя след 1 юли 1973 г., без да са извършени процедурите по отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата, съответно по Закона за опазване на земеделските земи, са длъжни да внесат мотивирано предложение в Комисията за земеделските земи за промяна на предназначението на застроената земя и на прилежащите площи за функционирането на обекта.

(2) В предложението се изясняват видът на обекта, обемът и характерът на извършената дейност, местоположението, границите и размерът на исканата площ, разстоянието на обекта от населеното място и функционалният тип на същото.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 за обекта не се определя и не се утвърждава площадка (терен) за проектиране.

(4) Разпоредбите на този раздел не се прилагат по отношение на сградите и съоръженията, изградени от трудовокооперативните земеделски стопанства, земеделските кооперации и организациите, прекратени по реда на § 12 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и за незаети със сгради и съоръжения площи, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, разположени в границите на бившите им стопански дворове.

(5) Разпоредбите на този раздел се прилагат по отношение на застроени и прилежащи терени към сгради и съоръжения с установено държавно участие.

(6) Когато сградите и съоръженията са изградени върху земеделски земи извън строителните граници на населени места или селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон преди влизането в сила на отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата от 1973 г., се счита, че предназначението на земята е променено и процедурата за промяна на предназначението по реда на ЗОЗЗ и на този правилник не се провежда. Собствеността върху земята се придобива по реда на чл. 53.

Чл. 51

(1) За обекта се комплектува преписка, към която се прилагат:

1. документ за собственост на изградените сгради и съоръжения – в случаите по чл. 53, ал. 2;

2. документ за собственост на земята, когато собственикът на сградите е собственик на земята, съответно акт за държавна собственост и актуална скица на имота;

3. влязъл в сила ПУП, с който се запазват изградените сгради и съоръжения, изработен съгласно изискванията на ЗУТ, заповедта на кмета или решението на общинския съвет за одобряването му и констативен акт, удостоверяващ влизането им в сила;

4. удостоверение поливна ли е застроената земя;

5. акт за категорията на земята преди извършване на строителството, издаден по реда на Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение.

6. становище от главния архитект на съответната община (район) относно търпимостта на строежа съгласно § 16, ал. 1 от преходните разпоредби на ЗУТ или относно узаконяване на строежа по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) или по § 127 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 98 от 2014 г. и бр. 101 от 2015 г.);

7. удостоверение на поземлената комисия за постановеното решение за застроената земя относно признато право на собственост, отказ или възстановена собственост, както и удостоверение за висящо дело по спор за правото на собственост или на друго правно основание; удостоверение не се изисква, когато строителството е извършено върху собствена земя;

8. доказателства за година на построяване на сградата, по реда на § 184, ал. 8 ЗУТ;

9. копие от наказателно постановление, издадено по реда на глава девета от ЗОЗЗ, и бордеро за платена глоба/санкция.

(2)

(3)

(3) В случаите по чл. 50, ал. 5 собственикът на изградените сгради и съоръжения изготвя искане до министъра на земеделието и горите, към което се прилагат документите и становищата, посочени в ал. 1, т. 1, 3, 6, 7 и 8, както и оценките по чл. 53.

(4)

1. районната инспекция по околната среда (РИОС), ХЕИ и Противопожарната охрана, които изразяват становище относно допустимостта и/или узаконяемостта на обекта;

2. поземлената комисия, в становището на която се пояснява какво решение е постановено за застроената земя – признато право на собственост, отказ или възстановена собственост, и се взема отношение по размера на земята;

3. техническата служба на общинската администрация, в становището на която се взема отношение относно допустимостта и/или узаконяемостта на обекта и относно размера на исканата площ и се посочва годината на изграждане на сградите и съоръженията.

(2) Собственикът на изградените сгради и съоръжения изготвя докладна записка до Комисията за земеделските земи, към която се прилагат документите и становищата, посочени в предходните алинеи. Комплектуваната преписка се внася чрез съответната регионална служба на МЗГАР в Комисията за земеделските земи след проверка и заверка на приложените документи.

Чл. 52

(1) Комисията за земеделските земи обсъжда предложението и се произнася с решение.

(2) Собственикът на сградите и съоръженията заплаща таксата по чл. 30 ЗОЗЗ съгласно § 2, ал. 2 от допълнителните разпоредби на закона и санкция по глава девета от закона.

(3) Разпоредбите на ал. 2 не се отнасят за земеделски земи, чието предназначение е променено преди влизането в сила на ЗОЗЗ с актове на Министерския съвет във връзка с националната сигурност и отбраната на страната в съответствие с чл. 24, ал. 3 ЗСПЗЗ.

Чл. 53

(1) Земеделската земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, без да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по установения ред, е държавна или общинска собственост.

(2) Собственикът на сградите и съоръженията придобива собственост върху земя – държавна собственост, на която е извършено строителство, чрез замяна с равностойна земя или чрез заплащане на стойността ѝ по оценка, приета от МЗГАР. Придобиването на земи – общинска собственост, се извършва по реда на Закона за общинската собственост.

(3) Собственикът на сгради и съоръжения, изградени при спазване изискванията на отменения ЗООЗП, може да придобие правото на собственост върху застроените и прилежащите държавни земи по реда на ал. 2. Когато за земи, разположени в бившите стопански дворове на прекратените селскостопански организации по § 12 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, има одобрен парцеларен план или план на новообразуваните имоти, не се изисква представянето на план по чл. 51, ал. 1, т. 3. За обекта се комплектува преписка, към която се прилагат документите по чл. 51, ал. 3.

(4) Застроената и прилежаща земя, се оценява по глава седма „Базисни цени при определяне на пазарните цени на недвижимите имоти“ от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост. Когато застроената земя е извън строителните граници на населеното място или вилната зона, тя се оценява като попадаща в последната зона или категория съобразно категорията на населеното място по чл. 97, 98, 99, 99а и 100 ППЗДС, съответно по реда на чл. 41 от Закона за общинската собственост.

(5) Предложената за замяна земеделска земя се оценява по наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, приета с Постановление № 116 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1999 г., бр. 98 от 2000 г. и бр. 41 и 44 от 2001 г.). Замяната се извършва по парична равностойност.

(6) Заменената земеделска земя се включва в държавния поземлен фонд, съответно в общинския поземлен фонд. Стойността на земята – държавна собственост, се заплаща в бюджета на Министерството на земеделието и храните в двумесечен срок от съобщаването на заповедта по ал. 2 на заинтересованите лица по реда на АПК. Стойността на земята – общинска собственост, се заплаща по ред, определен от общинския съвет.

Чл. 54

(1) Когато земята е застроена след влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, без да е променено предназначението ѝ по установения ред, задължително се изяснява и доказва нейната собственост. В този случай се прилага становище на поземлената комисия, в което се изяснява какво решение е постановено за застроената земя – признато право на собственост, отказ или възстановяване на собствеността.

(2) Собственикът на изградените сгради и съоръжения следва да придобие собственост върху земята чрез закупуване или замяна, след което предлага промяна на нейното предназначение.

(3)

(4)

Чл. 55

В 7-дневен срок от влизането в сила на решението по чл. 52, ал. 1 Комисията за земеделските земи извършва процедурите по чл. 42, ал. 1.

Чл. 56

(1) При изграждане на обекти – публична собственост на държавата или общините, е възможно ползването на земя за определен срок извън площадката (трасето) на обекта.

(2) По реда на ал. 1 се ползват земи, които са необходими временно при изграждането на подземни и въздушни линейни обекти.

(3) По реда на ал. 1 може да се ползва земя, необходима за геоложки и други проучвания.

Чл. 57

(1) За ползването на земята се сключва договор между инвеститора на обекта и собственика на земята.

(2)

(3) Договорът се сключва при наличието на утвърдена площадка (трасе, терен) за обекта с решение на комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ.

(4) В договора между страните се определят условията и срокът за ползване на земята, размерът на наема, нанесените щети и пропуснатите ползи, начинът на заплащането им и съответните неустойки.

(5) Договорът не може да се сключи за повече от 10 години.

Чл. 58

(1) Инвеститорът на всеки обект е длъжен да върне ползваната временно земя след изтичане на срока по договора в първоначалния ѝ вид или във вид, годен за земеделско ползване.

(2) Привеждането на земята в този вид се извършва от инвеститора на обекта за негова сметка в рамките на срока по договора.

(3) Когато по време на ползването на земята възникне необходимост от изграждане на сгради и/или съоръжения с постоянен характер, инвеститорът на обекта е длъжен в рамките на срока по договора да предложи промяна на предназначението на необходимата земя след придобиване на собственост върху нея или право на строеж.

Чл. 59

(1) Когато инвеститорът на обекта не върне земята след изтичането на разрешения срок за ползване, той се санкционира съгласно чл. 41, ал. 1, т. 6 ЗОЗЗ и му се определя срок за възстановяване и връщане на земята.

(2) Когато земята е застроена и не може да се ползва за земеделски нужди, инвеститорът на обекта, представляващ публична общинска или държавна собственост, се санкционира съгласно чл. 41, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ. Той е длъжен да предложи промяна на предназначението на земята по реда на раздел V „Промяна на предназначението на земеделска земя, върху която е извършено строителство“ от тази глава, като заплаща таксата по чл. 30 ЗОЗЗ в двоен размер независимо от всички други дължими обезщетения на собственика на земята.

(3) Когато земята е с нарушен почвен профил, но не е застроена, освен санкциите по чл. 41 ЗОЗЗ инвеститорът на обекта е длъжен да възстанови земята в първоначалния ѝ вид.

Чл. 59а

(1) При изграждане на обекти от юридически и физически лица за собствени нужди се допуска ползване на земя извън площадката или трасето на обекта за не повече от 10 години.

(2) За разполагане на преместваеми обекти, които не са трайно свързани с терена, както и за други нужди без застрояване се допуска ползване на земя от физически и юридически лица за не повече от 10 години.

(3) Когато земеделската земя не е собствена, условията за временно ползване се уреждат с договор между лицата по ал. 1 и 2 и собственика на земята.

Чл. 59б

(1) В случаите по чл. 56 временното ползване на земеделската земя се разрешава с решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ.

(2) В случаите по чл. 59а временното ползване на земеделската земя се разрешава с решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ.

(3) За всеки обект се комплектува преписка, която съдържа:

1. предложение от собственика на земята или от инвеститора;

2. копие от документа за собственост или изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот;

3. скица на имота (имотите) в два екземпляра в М 1:500 до 1:5000 с нанесените граници на предложените площадки, заверена от общинската служба по земеделие и гори, съответно от Агенцията по кадастъра;

4. становище от съответната регионална инспекция по околна среда и води;

5. проект на подробен устройствен план или ситуационна скица за разполагане на временния обект.

(4) При удължаване на срока до 10 години се представят актуализирани документи по ал. 3, т. 1 – 4.

Чл. 60

(1) При промяна на предназначението на земеделски земи се заплаща държавна такса съгласно чл. 30, ал. 1 ЗОЗЗ или местна такса, определена от общинския съвет, съгласно чл. 30, ал. 2 ЗОЗЗ.

(2) В случаите по чл. 29, ал. 3 и 4 ЗОЗЗ след постановяване на решение от комисията по чл. 17 ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделската земя заявителят се уведомява писмено по реда на АПК.

(3) В случаите по ал. 2 решението се връчва след представяне на копие от заявление до съответната общинска администрация за определяне размера на дължимата местна такса, документ от съответната общинска администрация, указващ размера на дължимата местна такса, и посочена банкова сметка, по която таксата следва да бъде преведена, и платежно нареждане за извършено плащане.

(4) Тримесечният срок за дължимата такса тече от датата на уведомяването на лицето за постановеното решение.

(5) Не се заплаща такса за промяна на предназначението на земята в случаите, определени в чл. 24, ал. 7 и чл. 30, ал. 3 и 4 ЗОЗЗ.

(6) Такси за разглеждане на всички предложения от комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ се внасят по бюджета на МЗХ.

(7) Такси се заплащат и за издадени документи, извършени проучвания, експертизи и услуги при промяна на предназначението на земеделските земи съгласно Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи.

Чл. 61

(отменен)

(1) Постъпилите средства в Националния фонд „Опазване и подобряване продуктивните качества на земеделските земи“ се съхраняват в отделна приходно-разходна извънбюджетна сметка към Министерството на земеделието и хранителната промишленост.

(2)

Чл. 62

(отменен)

(1) Министерският съвет ежегодно одобрява план-сметка за прихода и разхода на средствата от Националния фонд „Опазване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи“ по предложение на Министерството на земеделието и хранителната промишленост и Министерството на финансите въз основа на постъпили заявки от общините.

(2) Средствата от фонда се разходват за дейностите, посочени в чл. 33 ЗОЗЗ.

(3) В план-сметката съгласно чл. 31, ал. 4 ЗОЗЗ се определя размерът на средствата, които ще се използват за покриване на част от издръжката на Комисията за земеделските земи и на Главно управление „Земя и поземлена собственост“, включително материални разходи, консумативи, командировки, експертизи и др., свързани с изпълнението на ЗОЗЗ.

Чл. 63

(отменен)

(1) Към общините се образува общински фонд „Опазване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи“, в който постъпват средства от източниците, посочени в чл. 32, ал. 2 ЗОЗЗ.

(2) Набраните средства в общинския фонд се съхраняват в отделна приходно-разходна извънбюджетна сметка към съответната община.

(3) План-сметката за приходите и разходите на общинския фонд се одобрява ежегодно от общинския съвет по предложение на кмета на общината.

(4) Средствата от общинския фонд се разходват за дейностите, посочени в чл. 33 ЗОЗЗ.

Чл. 64

(1) Решението за утвърждаване на окончателна площадка за проектиране влиза в сила след изтичането на срока за обжалване, а ако е обжалвано – от влизането в сила на съдебното решение на последната инстанция.

(2) Решението за утвърждаване на окончателна площадка за проектиране на обект губи правно действие, когато след изтичането на една година от влизането в сила на подробния устройствен план заинтересованото лице не направи искане за промяна на предназначението на земята. Когато обектът се изгражда на етапи, решението за утвърждаване на площадка или трасе губи правно действие, когото в срок една година от влизането в сила на подробния устройствен план не е поискана промяна на предназначението на земята за изграждане на първия етап. Посоченият едногодишен срок не се отнася за утвърдени трасета за проектиране и изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или публична общинска собственост.

(3) Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ отменя или изменя решения за промяна на предназначението на земята в случаите, посочени в чл. 35 ЗОЗЗ.

(4) Решенията по ал. 1 и 2 могат да бъдат отменени или изменени в съответствие с чл. 36 ЗОЗЗ, когато се установи, че при издаването им е допусната очевидна фактическа грешка или са настъпили промени в обстоятелствата, при които са били издадени.

Чл. 64а

(1) Решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато:

1. в тримесечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а ЗОЗЗ не е заплатена таксата по чл. 30 ЗОЗЗ, или

2. в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или

3. в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало.

(2) Изграждането на обекта се счита за започнало, когато са изпълнени разпоредбите на чл. 157, ал. 1 ЗУТ.

(3) Когато в рамките на един ПУП има повече от един урегулиран поземлен имот, изграждането на обекта се счита за започнало, когато са налице условията по ал. 2 за един от урегулираните поземлени имоти или прилежащата им инфраструктура.

(4) Сроковете по ал. 1 не се отнасят за случаите, посочени в чл. 37.

(5) В 7-дневен срок общинската администрация изпраща копие от подаденото искане за издаване на разрешение за строеж или копие от документа по чл. 157 ЗУТ, с които се доказва изпълнение на сроковете, посочени в ал. 1, т. 2 и 3, на службата по геодезия, картография и кадастър и до съответната комисия по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ.

(6) Когато в сроковете по чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 ЗОЗЗ не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта или изграждането на обекта не е започнало, общинската администрация уведомява съответната комисия по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ и Службата по геодезия, картография и кадастър за служебно извършване на промяна в съответните регистри.

Чл. 65

(1) Предложения за отменяне или изменяне на решението на комисиите по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ могат да правят министри, ръководители на ведомства, областни управители, кметове на общини, инвеститори на обекти за държавни или общински нужди, физически и юридически лица – собственици на земи,, както и други организации и лица.

(2) За предложението за отмяна или изменение на решението за промяна на предназначението на земеделската земя се уведомяват съответно собственикът на земята, лицето, което има право да строи в чужд имот, или инвеститорът по реда на АПК. В 14-дневен срок от уведомлението лицето може да представи писмен отговор.

(3)

Чл. 66

(1) В случаите, когато комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ отменя, изменя решенията си или оставя без уважение предложенията за отменяне или изменение на решение, тя се произнася с ново решение.

(2) Предложенията за отменяне или изменяне се разглеждат и решават в едномесечен срок от постъпването им от органа, издал решението.

(3) Новото решение, съответно отказът за това, се съобщава на заинтересуваните лица и подлежи на обжалване по реда на АПК.

(4)

1. министъра на земеделието и хранителната промишленост – за държавни земи;

2. кмета на общината – за общински земи.

Чл. 67

(1) При отмяна на решението за промяна на предназначението на земята, както и в случаите по чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 ЗОЗЗ заплатената такса по чл. 30 ЗОЗЗ не се възстановява. Когато реализирането на инвестиционното намерение не може да се осъществи поради наложени с нормативен или с общ административен акт забрани и решението за промяна на предназначението на земеделската земя бъде отменено по искане на заинтересованото лице, заплатената такса по чл. 30, ал. 1 или 2 от ЗОЗЗ се възстановява.

(2) При отменяне на решение за промяна на предназначението на земеделски земи за публични държавни и публични общински нужди държавата или общината заплаща на собственика на земята обезщетение за причинени вреди и пропуснати ползи.

Чл. 67а

(1) Когато след промяна на предназначението на земята се иска разширение върху допълнителна площ, собственикът на земята или лицето, което има право да строи в чужд имот, е длъжен да внесе предложение в компетентната комисия по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ. В този случай, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе, се комплектува преписка по чл. 40, ал. 2, която съдържа и влязла в сила заповед за изменение на ПУП.

(2) В случаите по ал. 1, когато с допълнителната площ общият размер на земята надхвърли 50 дка, предложението се отправя до Комисията за земеделските земи.

(3) Когато след промяна на предназначението се иска разширение върху допълнителна площ на съществуващия обект за държавни или общински нужди, инвеститорът на обекта е длъжен да внесе предложение в Комисията за земеделските земи. В тези случаи се провежда процедурата за утвърждаване на площадка или трасе по реда на глава пета.

(4) Когато преди изтичането на срока за започване на строителството по чл. 24, ал. 5, т. 3 ЗОЗЗ се иска изменение на функционалното предназначение на обекта, се провеждат процедурите по глава пета. В този случай комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ изменя решението си и определя размера на таксата по чл. 30 ЗОЗЗ за обекта съобразно функционалното му предназначение. Разликата между внесената и новата такса се заплаща от заявителя или му се възстановява.

(5) Когато предложението по ал. 1 – 4 не бъде направено и строителството на обекта е започнало, се счита, че е извършено нарушение и се прилагат разпоредбите на § 2 от допълнителните разпоредби на ЗОЗЗ и на раздел V от глава пета на този правилник.

(6) Когато с ПУП, приет от експертен съвет по чл. 3, ал. 2, чл. 4, ал. 2 или чл. 5, ал. 4 ЗУТ, се изменят очертанията на площадката в границите на имота (имотите), без да се променят функционалното предназначение на обекта и размерът на площта на земята, чието предназначение е променено за неземеделски нужди, не се провеждат процедурите по ЗОЗЗ и този правилник. Собственикът на земята представя измененията на подробния устройствен план, който се заверява служебно от секретаря на комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ и уведомява службата по кадастъра за извършване на дейностите по чл. 42.

Чл. 67в

(1) Министърът на земеделието и горите определя поименния състав на комисиите към областните дирекции „Земеделие и гори“.

(2) Комисиите към областните дирекции „Земеделие и гори“ се състоят от:

1. председател – директор на областна дирекция „Земеделие и гори“;

2. секретар – експерт от областна дирекция „Земеделие и гори“;

3. членове – по един представител на регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Дирекцията за национален строителен контрол при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, областната администрация и на заинтересуваните земеделски и стопанско-промишлени браншови организации, предложени от съответните ръководители, областните управители и от Българската стопанска камара.

(3)

(4) Председателят на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ по своя преценка може да покани за участие в заседание на комисията представители на съответната община, в чието землище са обектите, както и представители на други заинтересувани страни.

(5) Комисиите към областните дирекции „Земеделие“ се произнасят с решение в случаите по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ и чл. 59б, ал. 2.

(6) Препис-извлечение от решението за всеки обект се изготвя в 5 екземпляра – за заявителя, за съответната служба по геодезия, картография и кадастър, за техническата служба на общинската администрация, за данъчната служба на общинската администрация и за архива на ОДЗ.

(7) На заявителя се предоставят внесените документи със заверени скица и ПУП. В архива на ОДЗ се съхраняват препис-извлечение от решението, копия от скица и ПУП.

(8) Препис от решението за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се предоставя на заявителя след представяне на документ за заплатена такса. Когато с решението за промяна на предназначението на част от поземления имот се образуват нови имоти съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър, службата по геодезия, картография и кадастър дава идентификатори на новообразуваните поземлени имоти.

(9) Решенията на комисиите към областните дирекции „Земеделие“ могат да се обжалват по реда на АПК.

Чл. 68

(1) Към Министерството на земеделието и хранителната промишленост се създава Комисия за земеделските земи.

(2) Министърът на земеделието и хранителната промишленост е председател на Комисията за земеделските земи.

(3) Комисията за земеделските земи се състои от:

1. председател;

2. заместник-председатели – заместник-министър на земеделието, горите и аграрната реформа и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството;

3. секретар – началникът на управление „Земя и земеползване;“

3. членове – по един представител на Министерството на териториалното развитие и строителството, Министерството на околната среда, Министерството на здравеопазването, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите.

(4) Председателят на Комисията за земеделските земи определя със заповед поименния ѝ състав по предложение на съответните министри и ръководителите на други ведомства. Министрите предлагат и постоянни заместници на членовете на комисията от съответното министерство, които се включват в заповедта.

(5) Председателят на Комисията за земеделските земи може да включва в състава на комисията и независими експерти.

(6) Председателят на Комисията за земеделските земи по своя преценка може да покани за участие в съответното заседание представители на ведомства, областни и общински администрации и на други заинтересувани организации и лица.

(7)

Чл. 69

(1) Комисията за земеделските земи приема правилник за своята работа, който се одобрява от председателя ѝ.

(2) Административното, техническото, експертното и финансовото обслужване на Комисията за земеделските земи се извършва от управление „Земя и земеползване“ към МЗХП.

Чл. 70

(1) Комисията за земеделските земи обсъжда и се произнася с решение по всички въпроси, посочени в чл. 40, ал. 1 ЗОЗЗ и в правилника.

(2) Препис-извлечение от решението за всеки обект се изготвя в 5 екземпляра – за заявителя, за съответната служба по геодезия, картография и кадастър, за техническата служба на общинската администрация, за данъчната служба на общинската администрация и за архива на МЗХ.

(3) На заявителя се предоставят внесените документи със заверени скица и ПУП. В архива на МЗХ се съхраняват препис-извлечение от решението, копие от скицата и ПУП.

(4) Препис от решението за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се предоставя на заявителя след представяне на документ за заплатена такса. Когато с решението за промяна на предназначението на част от поземления имот се образуват нови имоти съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър, службата по геодезия, картография и кадастър дава идентификатори на новообразуваните поземлени имоти.

(5) Решенията за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди и отказът за издаване на решение могат да се обжалват пред Върховния административен съд по реда на АПК. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

Чл. 70а

Комисията за земеделските земи разглежда и се произнася с решение по:

1.

2. поименните списъци на обектите за възстановяване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи, за финансиране със средства от бюджета на Министерството на земеделието и горите.

Чл. 71

(1) Нарушителите на Закона за опазване на земеделските земи се наказват по реда, посочен в чл. 41 чл. 41а,, 42 и 43 от същия закон.

(2) Всяко нарушение на закона се установява с акт, който се съставя от длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и хранителната промишленост, а в случаите на нарушения за земи от общинския поземлен фонд, както и в случаите по чл. 41а, ал. 1 ЗОЗЗ – от длъжностни лица, определени от кмета на общината.

(3) Наказателното постановление се издава от министъра на земеделието и хранителната промишленост или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице.

(4)

(5) Наказателните постановления се изпълняват, обжалват и отменят по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 72

(1) При установяване на нарушения на закона министърът на земеделието и хранителната промишленост дава задължителни писмени предписания до нарушителя и определя срок за отстраняване на последиците от нарушението и за възстановяване на земята, годна за земеделско ползване.

(2) При неизпълнение на предписанието и неотстраняване на последиците в определения срок министърът на земеделието и хранителната промишленост издава заповед за спиране изграждането на обекта. Заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК.

Чл. 676

Промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната от:

1. комисии към областните дирекции „Земеделие и гори“ на Министерството на земеделието и горите – когато земята е собственост на физически и юридически лица и исканата площ е до 50 дка в землищата на населените места на територията на съответната област;

2. Комисията за земеделските земи – за случаите, когато:

§ 1

(1) Този правилник се издава на основание § 9 от преходните и заключителните разпоредби на ЗОЗЗ и отменя Правилника за прилагане на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (ППЗООЗП) (обн., ДВ, бр. 65 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 35 от 1975 г., бр. 5 от 1976 г., бр. 9 от 1978 г., бр. 78 от 1985 г., бр. 53 от 1987 г. и бр. 81 от 1994 г.).

(2) В допълнение към изрично посочените в чл. 9, ал. 1, чл. 16, чл. 17, ал. 2 и чл. 23, ал. 3 ЗОЗЗ наредби министърът на земеделието и хранителната промишленост утвърждава и издава наредби, указания, методики, инструкции, технически норми и други документи, необходими за прилагането на закона.

§ 2

(1) Започнати и недовършени процедури по отменения ЗООЗП и правилника за прилагането му се довършват по реда на ЗОЗЗ и този правилник.

(2) За започната процедура се счита, когато до 27 април 1996 г.:

1. има издадена заповед за назначаване на комисия и е съставен протокол за определяне на площадка (трасе, терен) по чл. 3 или 7 ППЗООЗП;

2. има определена площадка за обекта по реда на чл. 8 ППЗООЗП;

3. има издаден документ от техническата служба на общинската администрация или от ДИТУСК за допустимостта и/или узаконяемостта на изградения обект съгласно § 1, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на ППЗООЗП.

(3)

§ 3

(1) Когато за даден обект има издадено решение на Министерския съвет или на Комисията за земята за отчуждаване (предоставяне) на земята за неземеделски нужди или за промяна на нейното предназначение до 27 април 1996 г. инвеститорът на обекта за държавни или общински нужди или физическото лице при обекти за собствени нужди е заплатило вноската по чл. 15 от отменения ЗООЗП и изграждането на обекта е започнало, се въвежда във владение по реда на чл. 20 и 21 ППЗООЗП.

(2) Когато вноската по чл. 15 от отменения ЗООЗП не е заплатена, но изграждането на обекта е започнало, се заплаща таксата по чл. 30 ЗОЗЗ в двоен размер и се издава удостоверение по чл. 55. Когато изграждането на обекта не е започнало и 3-годишният срок не е изтекъл, се заплаща таксата по чл. 30 ЗОЗЗ и се издава удостоверение по чл. 42 или по чл. 48.

(3) Когато решението е издадено преди 3 и повече години и изграждането на обекта не е започнало независимо дали вноската по чл. 15 ЗООЗП, съответно таксата по чл. 30 ЗОЗЗ, е заплатена, инвеститорът, съответно физическото или юридическото лице, внася ново предложение в Комисията за земеделските земи, която разглежда предложението и се произнася с решение.

§ 4

(1) Комисията за земеделските земи може да преразглежда решения на Комисията за земята, като ги отменя или изменя.

(2) Предложенията за преразглеждане се правят по реда на глава осма от правилника.

§ 5

Набраните средства по чл. 15 и 16 от отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата до 27 април 1996 г. в извънбюджетната сметка на Министерството на финансите се прехвърлят в извънбюджетната сметка на Министерството на земеделието и хранителната промишленост, открита в изпълнение на чл. 31, ал. 3 от Закона за опазване на земеделските земи.

§ 6

До приемането на закон за държавната такса съгласно чл. 30, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи Министерският съвет одобрява временна тарифа за размера на таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделските земи.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 42, ал. 1

УДОСТОВЕРЕНИЕ за промяна на предназначението на земеделска земя – собственост на юридически или физически лица, за собствени неземеделски нужди Днес, ..... 199... г., в гр. (с) ....., община ....., област ....., се издаде това удостоверение за промяна на предназначението на земеделска земя за нуждите на ....., собственик на земята, за изграждането на ....., от: ..... – представител на регионална служба „Земя и поземлена собственост“ към МЗХП в гр. ...., собственик на земята. Удостоверението се издава въз основа на следните документи: 1. Решение № ..... на Комисията за земеделските земи от ..... 199... г., т. ...., с което се разрешава промяна на предназначението на ....., дка и ....., кв.м земеделска земя за неземеделски нужди на собственика. 2. Документ за собственост върху земята – нотариален акт или влязло в сила решение на общинската поземлена комисия, № ..... от ..... 199... г. 3. Скица в координатна система 1970 г. с нанесени точни граници на площадката (трасето) на обекта с координати на чупките, заверена от Комисията за земеделските земи. 4. Одобрен генералнозастроителен (парцеларен) план на обекта, с който е доказан размерът на необходимата земя, заверен от Комисията за земеделските земи и общинската поземлена комисия. 5. Документ № ..... от ..... 199 .... г. за заплатена държавна такса за промяна на предназначението на земята в размер.....лв. 6. Протокол № ..... от ..... 199 .... г. за отнемане и оползотворяване на хумусния пласт от площадката (трасето) на обекта, когато земята е от първа до шеста категория. Границите на площадката (трасето) на обекта са трасирани в съответствие със заверената скица и одобрения генералнозастроителен (парцеларен) план и промяната е отразена в плана за земеразделяне. Удостоверението се издава в уверение на това, че изискванията на Закона за опазване на земеделските земи са спазени и на собственика на земята може да бъде разрешено строителство на обекта върху посочената площ. Удостоверението се издава в два еднообразни екземпляра – по един за заинтересуваните страни. Подпис: Присъствал:

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 48, ал. 1

УДОСТОВЕРЕНИЕ за промяна на предназначението на земеделска земя за държавни или общински неземеделски нужди Днес, ..... 199... г., в гр. (с) ....., община ....., област ....., се издаде това удостоверение за промяна на предназначението на земеделска земя за държавни (общински) нужди за изграждането на ..... от: ..... – представител на регионална служба „Земя и поземлена собственост“ към МЗХП в гр. ...., в присъствието на ....., представител на инвеститора на обекта. Удостоверението се издава въз основа на следните документи: 1. Решение № ..... на Комисията за земеделските земи от ..... 199... г., т. ...., с което се разрешава промяна на предназначението на ..... дка и ..... кв.м земеделска земя за неземеделски нужди. 2. Скица в координатна система 1970 г. с нанесени точни граници на площадката (трасето) на обекта с координати на чупките, заверена от Комисията за земеделските земи. 3. Одобрен генералнозастроителен (парцеларен) план на обекта, с който е доказан размерът на необходимата земя, заверен от Комисията за земеделските земи и от общинската поземлена комисия. 4. Документ № ..... от ..... 199 .... г. за заплатена държавна такса за промяна на предназначението на земята в размер.....лв. 5. Документ № ..... от ..... 199 .... г. за отчуждаване на земята за обекта по установения законен ред. 6. Документ № ..... от ..... 199 .... г. за обезщетяване на собственика на отчуждената земя. 7. Акт за държавна или акт за общинска собственост на отчуждената земя. 8. Протокол № ..... от ..... 199 .... г. за отнемане на хумусния пласт от площадката (трасето) и неговото съхраняване и оползотворяване, когато земята е от първа до шеста категория. Границите на площадката (трасето) на обекта са трасирани в съответствие със заверената скица и одобрения генералнозастроителен (парцеларен) план и промяната е отразена в плана за земеразделяне. Удостоверението се издава в уверение на това, че изискванията на Закона за опазване на земеделските земи са спазени и на инвеститора може да бъде разрешено строителство на обекта върху посочената площ. Удостоверението се издава в два еднообразни екземпляра – по един за заинтересуваните страни. Подпис: Присъствал:

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 55, ал. 1

УДОСТОВЕРЕНИЕ за промяна на предназначението на земеделска земя, върху която има изградени сгради и съоръжения Днес, ..... 199... г., в гр. (с) ....., община ....., област ....., се издаде това удостоверение за промяна на предназначението на земеделска земя, върху която е извършено незаконно строителство на ..... от: ..... – представител на регионална служба „Земя и поземлена собственост“ към МЗХП в гр. ...., в присъствието на ....., собственик на изградените сгради (съоръжения). Удостоверението се издава въз основа на следните документи: 1. Решение № ..... на Комисията за земеделските земи от ..... 199... г., т. ...., с което се разрешава промяна на предназначението на ..... дка и ..... кв.м застроена земя към изградените сгради (съоръжения). 2. Кадастрален план на извършеното строителство в координатна система 1970 г. с координати на чупките, заверен от Комисията за земеделските земи и от общинската поземлена комисия. 3. Документ № ..... от ..... 199 .... г. за заплатена държавна такса за промяна на предназначението на земята в размер.....лв. 4. Документ № ..... от ..... 199 .... г. за заплащане на земята в размер .....лв., когато тя не е собственост на собственика на изградените сгради (съоръжения). Границите на площадката (трасето) на обекта са трасирани в съответствие със заверения кадастрален план на извършеното строителство и промяната е отразена в плана за земеразделяне. Удостоверението се издава в уверение на това, че изискванията на Закона за опазване на земеделските земи са спазени и на собственика може да бъде разрешено извършване на реконструкция, модернизация и ново строителство в рамките на посочената площ. Удостоверението се издава в два еднообразни екземпляра – по един за заинтересуваните страни. Подпис: Присъствал: