Решение № 1613 от 29.06.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1613 гр. Бургас, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120104945 по описа за 2025 година

Делото е образувано по повод исковата молба на С. С. Л., със съдебен адрес в гр. ***, против „Хело-Тур-С“ АД, ЕИК 102004621, със седалище гр.

***, с която претендира да бъде прието за установено, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

***; адрес на имота – ***; площ – 1882 кв. м.; предназначение на територията – земеделска; начин на трайно ползване – изоставена орна земя; съседи – ***, ***, ***, ***, ***; претендира за отмяна на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот, на основание чл. 537, ал. 2, ГПК.

В исковата молба са изложени следните фактически и правни твърдения: ищецът е собственик е по наследство и земеделска реституция, съгласно решение на ПК – *** от 17.03.1999 год., на идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. ***; до настоящия момент, необезпокоявани от трети лица, ищецът и другите наследници осъществяват владение върху имота, който е трасиран през 2022 год. от правоспособно лице; между същите страни е имало правен спор за собствеността на процесния имот, по който с решение на ВКС от 17.05.2008 год. по гр. д. № *** год. претенцията за собственост на ответника е изцяло отхвърлена; на 26.03.2025 год. ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт, издаден въз основа на документи за собственост на процесния имот; това основание е отречено със сила на пресъдено нещо и издаденият 1 нотариален акт не поражда правно действие; ответникът не се позовава на придобивна давност, но и липсват предпоставки за такава, защото той никога не е владял имота, нито е заплащал данъци за него; ответникът, без да упражнява фактическа власт или да пречи на ищеца да ползва и владее имота, разполага с вписан акт, формално легитимиращ го като собственик на процесния имот, и за ищеца възниква правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск; всеки съсобственик е легитимиран да предяви този иск, тъй като с него се защитава правото на собственост от неоснователни претенции на трети лица; независимо от размера на притежаваните идеални части, правата на ищеца са несъвместими с тези, претендирани от ответника.

Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1, ГПК, а на молбата за отмяна на констативния нотариален акт – чл. 537, ал. 2, ГПК.

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявените две искания, предвид съществуващия между страните правен спор за легитимацията на ответника като собственик на процесния поземлен имот.

Ответникът-АД е оспорил иска като недоказан и неоснователен; изложил е следните фактически и правни твърдения: процесният имот, като земеделска земя, е бил одържавен по силата на ПМС № *** год. и включен в имуществото на ***, така е станал публична държавна собственост; терени от цялото землище, част от имуществото на ***, са били отредени за курортно строителство, включително процесният имот; ТК „Балкантурист“ е въведен във владение на 350 дка в землището на гр. *** с Акт № *** год. за трасиране и въвеждане във владение в отредените му южно от гр. Бургас терени за къмпинги и курортни комплекси – бъдещият Комплекс „***“; със Заповед № *** год. на Министъра на горите и опазване на природната среда, на ТК „Балкантурист“ е разрешено изграждането на къмпинги върху 131.5 дка залесена и незалесена горска площ в местност „***“ – „***“ и „***“, землището на град ***, без площта да се изключва от Държавния горски фонд, като ТК „Балкантурист“ си запазва правото на собственост върху извършения от него строеж; с решение от 10.05.1990 год., взето съгласно Указ за стопанската дейност *** Председателят на Комитета по туризъм към Министерски съвет създава държавната фирма „Хелио-Тур-С“; с решение от 18.07.1990 год. на БсОС по ф. д. № *** год. е образувана фирма с държавно имущество с наименование „Хелио-Тур-С“, постановено е прекратяване на ТП „Балкантурист“, а „Хелио-Тур-С“ е поело съответната част от активите и пасивите му; на основание чл. 106 от Конституцията на Република България, процесният поземлен имот е бил включен в имуществото на ответното АД, като част от терен от 217.40 дка, върху който е разположен комплекс „***“; на основание Постановление № *** год. и Постановление № *** год. правото на 2 собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление, се внася в капитала на тези дружества; комплекс „***“, разположен върху терен от 217.40 дка заедно с прилежащата инфраструктура, сгради, бунгала, обслужващи помещения и съоръжения е актуван с АДС № *** год.; съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДС и параграф 15а от ЗППДОП, с АДС № *** год. е актуван терен 217.40 дка, заедно със сгради, които са включени в капитала на „ХелиоТур-С“ ЕАД; след проведена приватизация посредством инвестиционни бонове това дружество е преобразувано в АД; с Указ за стопанската дейност № 56 в имуществената сфера на предприятието се включва само оперативното управление върху предоставения имот; с акта за преобразуване в собственост на търговското дружество се предоставя правото на собственост върху държавния имот, който е заприходен в баланса му, т. е. извършва се трансформация на правото на оперативно управление в право на частна държавна собственост, която е диференцирана от собствеността на държавата – този ред е преповторен в ЗППДОбП; до приемането на ЗОЕТДДИ и на ЗППДОбП на държавните юридически лица е било предоставено само стопанисването и управлението на вещите държавна собственост, включително недвижимите имоти; с разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОбП е посочено, че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, което е предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго; фактическият състав на придобивния способ по чл. 17а от ЗППДОбП включва следните елементи: Държавата да е собственик на конкретно имущество, което е било предоставено за стопанисване или управление на държавно предприятие, с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото, което се включва в капитала на търговското дружество; Държавата е предоставила на ТК „Балкантурист“ правото на стопанисване и управление на държавните имоти, а процесният терен ех lege е станал част от имуществото на държавната фирма, чието имущество след това е транслирало в патримониума на ищеца; вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това търговско дружество; процесният имот, като част от терен с площ 350 дка, е бил предоставен за стопанисване от Държавата на ТК „Балкантурист“; изграден е комплекс „***“, като съвкупност от четири къмпинга – „***“, „***“, ,,***“ и „***“, и Държавата е осъществявала непрестанно, явно, несъмнено и непрекъснато владение върху терен с площ 350 дка и всички сгради върху него; актовете за държавна собственост са официални документи, които съставляват доказателство за извършените от съставителя им действия и за истинността на изявленията му, отбелязани в акта, докато не бъдат опровергани; липсват доказателства, отричащи 3 имуществото да е било предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество това имущество да е изрично изключено от имуществото; издадените актове за държавна собственост доказват, че ищецът е бил собственик на целия комплекс „***“, в който е включен и процесният имот; в решението, с което ТК „Балкантурист“ е преобразувано в ДФ „Хелио-Тур-С“, и в решението за учредяване на „ХелиоТур-С“ ЕАД, липсва изричното изключване на процесния имот от комплекс „***“ и няма основание да се приеме за установено, че имот с идентификатор *** е извън патримониума на дружеството; придобивната давност е изтекла в полза на Държавата за периода 12.07.1972 год.-1995 год.; „ХелиоТур-С“ АД е правоприемник на ТК „Балкантурист“; изграждането на всички сгради в комплекс „***“ ясно показва намерението за своене на имота от ТК „Балкантурист“, респективно неговия правоприемник „Хелио-Тур-С“ АД; ищецът е присъединил владението на Държавата върху имота в своя патримониум по смисъла на чл. 82, ЗС; ДФ „ Хелио-Тур-С“ упражнява владение върху имота, а след осъществена приватизация ДФ „Хелио-Тур-С“ става частна собственост с правна форма акционерно дружество, като продължава да осъществява владение; в периода 1996-2009 год. „Хелио-ТурС“, като частно акционерно дружество, управлява собствения си комплекс „***“ и осъществява в него туристическа дейност; в периода след 2009 год. ищецът упражнява владение върху имота чрез трети лица-наематели – „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ ЕООД, ЕИК121755601, и „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, ЕИК 175411221, на основание договори за наем; фактическата власт е упражнявана чрез наемателите, в качеството им на държатели на имота; налице е незаконна реституция; с Решение № *** год. ПК – *** незаконосъобразно е възстановила правото на собственост на реститутите-наследници; ЗСПЗЗ и правилникът за неговото прилагане предвиждат хипотези, при които реституцията в натура не е възможна: когато терените са включени в границите на урбанизирани територии и са били застроени или за тях е издадено разрешително за строеж при спазване на всички нормативни изисквания на действащото законодателство, когато върху тях са проведени мероприятия или строителни дейности, които не позволяват възстановяването на собствеността, без да се отчита дали е спазено действащото законодателство, когато терените са били част на територии, отстъпени на съседни държави по силата на поети от България международни ангажименти; при определени обстоятелства правото на реституция в натура в стари граници може да се превърне в право на обезщетение, дори когато е признато със съдебно решение; с одържавяването на земята и отреждането й за изграждане на курортен комплекс „***“ тя е загубила предназначението си на земеделска земя; възстановяването на процесния имот по реда на земеделската реституция е в нарушение на разпоредбите на чл. 10б, ал. 1 вр. чл. 2, т. 3, ЗСПЗЗ, поради това, че теренът няма характер на земеделска земя – повече от тридесет години преди възстановяването – и се ползва за курортни 4 нужди, като в него са построени сгради и други курортни съоръжения, подземна и надземна инфраструктура, изключващи приложението на ЗСПЗЗ изобщо; разпоредбата на чл. 10б, ЗСПЗЗ е императивна и издаването на решението от ПК в нарушение на упоменатия законов текст обуславя нищожност на акта, с който земята е възстановена; имотът е бил отреден за държавна нужда по реда на Закона за опазване на работната земя (отм.), за изграждане на Комплекс „***“ през периода 1971-72 год., мероприятието е било реализирано и теренът е бил застроен съобразно неговото предназначение, поради което Решение № *** год. на ПК *** е нищожно, като постановено извън пределите на материалната компетентност, и не е породило собственически права; липсват доказателства отчуждаването на терена да е било отменено с акт на МС по реда на параграф 41 от ПЗР на ЗСПЗЗ; за обект, за който е съставен АДС по реда на НДИ, действаща към момента на издаването на акта, представлява „заверен строеж“ по смисъла на § 21 от ЗР на ЗУТ; съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1, ППЗОЗЗ, земеделската земя, върху която е извършено строителство и реализирано мероприятие Комплекс „***“ преди влизането в сила на ЗСПЗЗ, без да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по установения ред, е държавна собственост; застрояването на имота чрез реализиране на комплексното мероприятие, за което е отреден, представлява пречка каквато и да е част от територията на Комплекс „***“ да бъде възстановявана по реда на ЗСПЗЗ; налице е и пречка съгласно чл. 10б и чл. 24, ал. 2, ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността; налице е пречка за реституция и в хипотезите, при които, макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено единно комплексно мероприятие; правото на реституираните лица е непротивопоставимо на ответника, като правоприемник на правата на ТК „Балкантурист“; решението по гр. д. № *** год. на ВКС не обвързва страните по настоящото дело, защото в него не е обсъждано давностното владение на ответника-АД; липсва СПН по отношение на придобивната давност; в решението на ВКС не е бил проведен косвен съдебен контрол за законосъобразността на Решение № *** год. на ПК – ***; мотивите на решението на ВКС противоречат на ТР *** год. по тълк. д. № *** год. на ВКС;

Разпечатката съдържа 13 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e99cc5d1-51e3-4d58-ab9e-6c020a1f8e5b