Решение № 232 от 22.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Русе, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Виржиния Караджова при участието на секретаря Билген Байдинова като разгледа докладваното от Виржиния Караджова Въззивно гражданско дело № 20264500500166 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. П. С. и Н. Й. С., двамата чрез адв. А.

П. от АК-Варна, против Решение № 1799 от 12.12.2025 г., постановено по гр.дело № 1091/2025 г. на Районен съд-Русе, с което били отхвърлени предявените от тях искове срещу И. П. А. и С. С. А. за заплащане на сумата от 4 4255 лв. – обезщетение за ползването без основание на собствения им поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по плана на гр.Русе с площ 896 кв.м, м.“**** ********", с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгл.§ 4 от ПЗP на ЗCПЗЗ/, пета категория на земята при неполивни условия, с номер по предходен план 237, при съседи за целия имот: *****.***.***, *****.***.***, *****.***.*** и *****.***.*** за периода 19.04.-11.11.2021 г. Считат, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния закон и съдебната практика. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените от тях искове да бъдат уважени. Търсят се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна И. П. А. и С. С. А., представлявани от адв.Н. М. от АК-Русе, са депозирали отговор по реда на чл.263 ГПК, с който вземат становище за неоснователност на жалбата и правят искане тя да не се уважава.

Претендират се разноски за тази инстанция.

Окръжен съд-Русе намира, че въззивната жалба е процесуално 1 допустима-подадена е от легитимирана страна в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да бъде разгледана по същество.

При упражняване на правомощията си по чл.269 ГПК настоящият състав счита, че Решение № № 1799 от 12.12.2025 г., постановено по гр.дело № 1091/2025 г. на Районен съд-Русе, е валидно и допустимо.

След преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, Окръжен съд-Русе приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.дело № 1091/2025 г. по описа на Районен съд-Русе било образувано по предявени искове от С. П. С. и Н. Й. С., двамата в брачно правоотношение от 25.11.1992 г., срещу съпрузите И. П. А. и С. С. А. за заплащане на обезщетения по чл.59 ЗЗД за ползването без основание през периода 19.04.-11.11.2021 г. на собствения на ищците поземлен имот с идентификатор *****.***.*** по плана на гр.Русе, с площ 896 кв.м, в м.“**** ********", с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих /съгл.§ 4 от ПЗP на ЗCПЗЗ/, придобит на 02.08.2004 г. по покупко-продажба. Независимо от статута на недвижимостта, посочено е, че тя се намира в район, където има представителство на фирма „*****“, складове за строителни материали, автокъщи, автомивки и др. промишлени обекти.

На 10.12.2018 г. лицето М.Х. се снабдило с констативен нотариален акт за процесния имот. С влязло в сила на 19.04.2021 г. решение, постановено по гр.дело № 1433/2019 г. по описа на РРС, инициирано по молба на ищцата от 08.03.2019 г., вписана на 26.03.2019 г., било признато за установено, че С. П.

С. е собственик на недвижимостта. Ответницата в него производство била осъдена да предаде владението на вещта. Решението било вписано в СВ-Русе на 30.10.2023 г.

След подаване на исковата молба, по която било образувано гр.дело № 1433/2019 г. по описа на РРС, на 12.03.2019 г. М.Х. продала процесния имот на И. А., в брачно правоотношение със А.А.

На 12.11.2021 г., след влизане в сила на решението по него дело, ответниците сключили договор за покупко-продажба за недвижимостта и прехвърлили собствеността й върху лицето Ц.Г.. На 24.03.2022 г. последният учредил договорна ипотека в полза на “******“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала се явява И. А.. На същата дата между третото лице и това дружество бил подписан и договор за наем на процесния имот със срок на действие от десет години. Двата контракта били прогласени за нищожни с влязло в сила решение по гр.дело № 1306/2024 г. по описа на РРС.

С оглед изложените факти, ищците считат, че ответниците им дължат обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот през периода 19.04.11.11.2021 г., като след допуснато изменение на исковете, вземането било определено в общ размер на 4 255 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Насрещната страна е оспорила исковете, като са изложили доводи, че към 2 датата, когато закупили имота от М.Х., не е била вписана исковата молба, въз основа на която е образувано гр.дело № 1433/2019 г. на Районен съд-Русе. За претенцията на ищците узнали на 09.11.2021 г. по повод назначен от ЧСИ въвод във владение на недвижимостта. Намират, че постановеното решение по гр.дело № 1433/2019 г. на РРС им е непротивопоставимо, тъй като не са били страна в него производство. В тази връзка считат, че през процесния период не са се обогатили за сметка на ищците, тъй като не са ползвали вещта без основание. Оспорили са и размера на търсеното обезщетение по чл.59 ЗЗД.

Между страните е нямало разногласие относно изложената по исковата молба хронология на събитията, потвърдена от представените по делото писмени доказателства, както и относно факта, че в периода 19.04.-11.11.2021 г. ответниците са упражнявали фактическа власт върху вещта. За състоянието на имота били изслушани свидетели, а за определяне размера на търсените обезщетения за лишаване от ползване била назначена ценова икономическа експертиза, на която било възложено след като се запознае с материалите по делото, извърши оглед на недвижимостта, съобрази обясненията на страните, събраните гласни доказателства и наличния снимков материал от „Гутъл мапс“, извърши собствено пазарно проучване и отчитане на обичайните ценообразуващи фактори, да даде заключение за пазарния наем през процесния период във вариант според твърденията на ищците, при използване на стойностния метод и предвид вероятно повишената стойност на вещта- земя в регулация с възможност за строителство и евентуално утвърден частичен ПУП, както и спрямо тезата ответниците- според вида и предназначението на недвижимостта със статут на земеделска земя. Експертът определил, че в първия вариант търсеното обезщетение за лишаване от ползване възлиза на 4 255 лв., а във втория-на 924 лв. Вещото лице докладвало, че за имота няма направен ПУП. Касае се за земеделска територия, категория пета, НТП за земеделски труд и отдих по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът попада извън строителните граници на града, а районът е предвиден за ниско етажно жилищно строителство съгласно ОУП. Ищците изразили несъгласие с определения от експерта размер в първия му вариант и поискали назначаване на повторно заключение. Районният съдия отказал по съображения, че приетата по делото експертиза е обоснована и няма съмнения за нейната правилност. Във въззивната жалба са развити доводи, че така е било допуснато процесуално нарушение от страна на основния съд.

С обжалваното решение исковете били отхвърлени по съображения, че ответниците се явяват добросъвестни владелци, тъй като са придобили недвижимостта преди вписване на исковата молба, въз основа на която е било образувано гр.дело № 1433/2019 г. на Районен съд-Русе, в което производство те не са взели участие.

Пред тази инстанция е назначена нова експертиза със задача да анализира пазарните наеми в района, както и в близките такива по местонахождение на имота, да даде заключение за следващото се обезщетение за ползването на вещта като урбанизиран имот и като земеделски, като посочи дали над имота минава високо волтово напрежение. Вещото лице, след извършена проверка в Община-Русе, Дирекция “Устройство на територията“, е установило, че през 3

2004 г. С. П. С. купува земеделска земя /нива/ с площ от 933 кв.м. Със Заповед № РД01/2250 от 01.08.2007 г. на Кмета на Община-Русе бил одобрен застроителен план за процесния недвижим имот. В графичната част е записано, че застроената площ в него ще бъде 216 кв.м-за производственоскладово предназначение- склад за промишлени стоки с височина до три етажа, разположен в североизточната част на имота, навътре с 1,50 м от границата на външен обслужващ път от юг и навътре от път от югозапад, свободно към вътрешните граници. Експертът е подчертал, че е необходимо да се спазват сервитутни отстояния от въздушен електропровод 110кV, преминаващ в югозападната част от имота , по 20 метра от оста на трасето.

Определен е режим на застрояване на имота за Смесена общественообслужваща и складова зона. При изработване и одобряване на Общия устройствен план на община Русе бил съобразен влезлия в сила план за застрояване на процесната недвижимост и била определена зона за застрояване Смесена многофункционална Смф.

Въз основа на одобрения застроителен план за имот 237 /идентификатор *****.***.***/ със Заповед № РД01/2250 от 01.08.2007 г. на Кмета на Община-Русе били предприети действия в Областна администрация “Земеделие“-Русе за промяна предназначението на земята от земеделска в урбанизирана. Издадено било Решение № 5/22.11.2007 г. на комисията по чл.17 ЗОЗЗ при Областна дирекция “Земеделие“-Русе за изграждане на обект “Склад за промишлени стоки“.Експертът е пояснил, че това разрешение е загубило правната си стойност на основание чл.64а от ППЗОЗЗ, тъй като в определените срокове не е започнало строителство на обекта.Вещото лице е определило по приходния метод, че за процесния период обезщетението за ползване на имота като земеделска територия възлиза на 2 060 лв., а като урбанизирана-на 4 040 лв.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху обжалваното решение, настоящата инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства, намира, че жалбата се явява неоснователна. Правилни са изводите на основния съд, че ответниците имат качеството на добросъвестни владелци, тъй като са придобили имота преди вписване на исковата молба, въз основа на която е било образувано гр.дело № 1433/2019 г. по описа на РРС, по което спрямо тяхната праводателка е било признато за установено със сила на присъдено нещо, че С. С., в брачно правоотношение с Н. С., се явяват собственици на имота по силата на договор за покупко-продажба от 2004 г.Така за времето 19.04-11.11.2021 г. съпрузите А.и са упражнявали фактическа власт върху вещта, ползвайки се от правото да получават и добивите от нея до предявяване на иска за връщането й /чл.71 ЗС/. Съгласно чл.70, ал.1, изр. последно ЗС е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание, а според чл.71, ал.2 от същия закон, добросъвестността се предполага до доказване на противното.Настоящият състав намира, че тази презумция не е обоР. в хода на настоящото производство. Наведените във въззивната жалба доводи в тази насока касаят период извън процесния, поради което се явяват ирелевантни за 4 спора. По делото не се установява към 12.03.2019 г., когато А.и са сключили договор за покупко-продажба на имота с М.Х., те да са знаели, че тяхната преводателка не е собственик на вещта. При това положение, като добросъвестни владелци по смисъла на чл.70 ЗС, те имат право да ползват земята и да получават добиви от нея. С оглед на това правилно районният съдия е приел, че не е налице елемент от фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД, а именно имотът да е ползван без основание от ответниците. Решението, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В тежест на въззивниците следва да се възложат направените от насрещната страна разноски за тази инстанция.

По изложените съображения, Окръжен съд-Русе

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1799 от 12.12.2025 г., постановено по гр.дело № 1091/2025 г. по описа на Районен съд-Русе.

ОСЪЖДА С. П. С., ЕГН **********, и Н. Й. С., ЕГН **********, двамата от гр.******, обл.****, ул.“***** *******“ № **, със съдебен адрес: гр.*****, ул.“****** *******“ № **, ет.*, ап.**, чрез адв.А. П. от АК-Варна, да заплатят на И. П. А., ЕГН **********, и на С. С. А., ЕГН **********, двамата от гр.****, ул.“*.*.********“ № **, вх.*, ет.*, ап.*, със съдебен адрес: гр.****, ул.“***** ***********“ № *, чрез адв.Н. М. от АК-Русе, сумата от 50 евро-разноски за производството пред въззивната инстанция.