Решение № 90 от 18.04.2022, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Сливен, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20222200500049 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №260488/22.11.2021г. по гр.д.

№1512/2020г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено по отношение на З.. Й. ИВ., че ИВ. М. Б., В. Г. Б., М. Г. Б., М. Н. П., С. Н. Б., В. К. Б., Х.

К. Б., ЛЮБ. ИВ. Ч., СТ. ИВ. Ч., Ж. ОГ. Ж. Р., М. С. М. Р., Л. ИВ. Р., ФР. К. Р. са собственици на поземлен имот идентификатор №*** по КККР на ***, общ.

Сливен, с адрес на имота: ***, м. „К.”, с площ 1862 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 8, номер по предходен план 004008, при съседи: ***, ***, ***, *** и З.. Й. ИВ. е осъдена да предаде на ищците владението върху описания поземлен имот, върху който упражнява фактическа власт без правно основание. С Решението са присъдени разноски на ищците в размер на 725лв.

Въззивната жалба е подадена от ответницата в първоинстанционното производство З.. Й. ИВ. чрез пълномощника адв. М.С. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Във въззивната си жалба ответницата в първоинстанционното производство З..

1

Й. ИВ. чрез пълномощника адв. С. посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Посочва, че наследниците на И.С., на които е възстановен имота не са упражнявали владение върху същия. Няма доказателства за въвеждането им във владение. Ищците не са приели владението от Поземлена комисия, не са проявили интерес към възстановения им имот. Посочва, че никой не спори, че имота им е бил възстановен решение на ПК, но те не са владели, не са държали имота дори и с друго лице, не са заплащали данъците, не са проявявали никакъв интерес. Въззивницата посочва, че за разлика от ищците, тя е не владяла имота видимо, с ясната манифестация за власт върху него, прокарала водопровод на свое име, извършила процедури за ПУП върху имота, построила две жилищни сгради и постройка, ползвана за религиозни цели. Тези факти не били обсъдени от районния съд. Ищците не са възразили против тези действия. Тъй като наследниците живеят в София и Западна Европа, посочва, че няма установен механизъм за недвусмислен начин за намерение за владение, но то било ясно и категорично посочено чрез строителството в имота. Посочва, че тя владее имота още отпреди влизането в сила на решението на ПК и ищците не са предприели действия за въвод и трасиране на земята.

Твърди, че владее имота спокойно и неоспорвано, тъй като никой не го е оспорвал. Тя живеела в имота от 1997г., като имота бил общинска мера, на границата на регулацията и по нейно искане била предприета процедура за разширяване границите на селото и включване на тази територия в Регулационния план на селото. С всички свои действия ефективно демонстрирала позиция на собственик, ясно и категорично сочела, че владее имота за себе си. Владението било явно, нямало никакви тайни прояви. Същото не било прекъсвано. Никой друг освен нея не е владял имота след 1997г. и тя се е снабдила с документ за собственост въз онова на обстоятелствена проверка. Счита, че са изпълнени всички елементи на давностното владение, продължило много повече от 10 години. Посочва, че имота има характера на частна собственост, владението започнало да тече от момента на установяването му. Посочва, че в случая няма конкуренция на материална доказателствена сила на Решението на ПК и констативния акт на нотариуса. Ищците не са предприели никакви действия, с които да покажат, че желаят възстановяване на владението върху имота и не са правили опити да го отнемат от нея. Свидетелските показания и писмените документи доказвали недвусмисленото намерение и упражнено владение върху имота от нейна страна. С оглед изложеното, въззивницата моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции. Въззивницата заявява, че не претендира разноски във въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните страни – ищците в първоинстанционното производство ИВ. М. Б., В. Г. Б., М. Г. Б., М. Н. П., С. Н. Б., В. К. Б., Х. К. Б., ЛЮБ. ИВ. Ч., СТ. ИВ. Ч., Ж. ОГ. Ж. Р., М.

2

С. М. Р., Л. ИВ. Р., ФР. К. Р. чрез пълномощника адв. А.Н. от АК - Пловдив. Отговора отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемите, чрез пълномощника си адв. Н., оспорват същата като неоснователна. Посочват, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и молят съда да го потвърди. Посочват, че по делото се установило наличието на предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск. Считат, че районният съд е анализирал задълбочено всички факти и е обосновал подробно правните си изводи. Посочват, че категорично се установило по делото, че ответницата не ги познава. Те били придобили собствеността по силата на наследствено правоприемство към 26.05.1999г., като за този факт било без значение, че ответницата се е самонастанила в имота. Твърдят, че свидетелските показания на св. М.Г. и И.Щ. били противоречиви е не кореспондирали с установените по делото факти. Анализират същите. Считат, че дори и ответницата да се е самонастанила да живее в имота, то тя не упражнява владение, а само държане за другиго. Позовават се на показанията на свид. И.Щ.. Ответницата държала имота за другиго, не манифестирала власт пред трети лица, включително пред тях по никакъв начин, не предприела действия по отстраняване на тяхното владение. Посочват, че ако няма манифестирано намерение за своене на вещта спрямо собственика, липсва анимуса като елемент на владението. За да се приемело, че има завладяване, било необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено отричат правата на досегашния собственик. Владението не можело да се упражнява тайно по отношение на този, на когото се противопоставя.

Излагат съображения относно своето право на собственост и характера на придобивното си основание. Считат, че иска им е основателен, както и този за отмяна на констативния нотариален акт на ответницата. Заявяват, че са доказали, че ответницата не е владяла поземления имот явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато за срок от 10 години. Тя не била извършвала действия, с които да е довела до знанието им, че владее имота като свой. Молят въззивната жалба да се остави без уважение. Претендират присъждане на направените във въззивното производство разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

След подаване на въззивната жалба, в хода на въззивното производство, на ***г. е починала въззиваемата М. Н. П.. С протоколно определение от проведеното на 13.04.2022г. открито съдебно заседание са конституирани като страни във въззивното производство – въззиваеми, наследниците по закон на М. Н. П., починала на ***г., както следва: П.Т. Б. и Н.Р. П..

3

В с.з., въззивницата З.. Й. ИВ., редовно призована, не се явява. Представлява се от пълномощник – адв. М.С., който поддържа подадената жалба и моли за уважаването й. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения ревандикационен иск. Излага подробни съображения в писмена защита. Не претендира присъждане на разноски.

В с.з. въззиваемите ИВ. М. Б., В. Г. Б., М. Г. Б., П.Т. Б., Н.Р. П. , С. Н. Б., В. К. Б., Х. К. Б., ЛЮБ. ИВ. Ч., СТ. ИВ. Ч., Ж. ОГ. Ж. Р., М. С. М. Р., Л. ИВ. Р., ФР. К. Р., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от процесуален представител по пълномощие адв. А.Н. от АК - Пловдив, която заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа съображенията, изложени в отговора на жалбата. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.

Въз основа на събраните по делото в първоинстанционното производство доказателства /пред въззивния съд не са направени нови доказателствени искания/, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищците в първоинстанционното производство: ИВ. М. Б., В. Г. Б., М. Г. Б., М.

Н. П., С. Н. Б., В. К. Б., Х. К. Б., ЛЮБ. ИВ. Ч., СТ. ИВ. Ч., Ж. ОГ. Ж. Р., М. С. М. Р., Л.

ИВ. Р., ФР. К. Р., са наследници по закон на И.С.С., роден през ***, починал на ***., съгласно Решение №883/10.10.2017г. по ч.гр.д. №1040/2017г. на СлРС.

С Решение №433/26.05.1999г. на Общинска служба по земеделие – Сливен е възстановено правото на собственост на наследниците на И.С.С., б.ж. на гр. Сливен, съгласно план за земеразделяне в землището на ***, обн. ДВ бр.53/04.07.1997г., по отношение на нива от 1,863 дка, осма категория, м. К., имот №004008 по плана за земеразделяне, при граници: №004009 нива на С.В.Г.; №004022 полски път на кметство; № 004007 нива на П.Т.П. и №000004 – дере на кметство.

По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД18-34/22.06.2007г. на изп. директор на АК, имота се идентифицира като поземлен имот идентификатор №***, адрес на имота: ***, м. „К.”, площ 1862 кв.м., трайно 4 предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 8, номер по предходен план: 004008, при съседи: ***, ***, ***, ***.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение №87, том ІІІ, рег. №4671, дело №420/2017г., на 07.06.2017г. на нотариус Е.Ш., рег.№128, с район на действие СлРС, З.. Й. ИВ. от *** е призната за собственик на основание давностно владение върху следния недвижим имот: поземлен имот идентификатор №*** по КККР на ***, общ. Сливен, с адрес на имота: ***, м. „К.”, с площ 1862 кв.м., трайно предназначение на земята: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 8, номер по предходен план 004008, при съседи: ***, ***, ***, ***.

Към нотариалната преписка на нотариус Е.Ш. са приложени удостоверения, издадени съответно от Община Сливен и Областен управител на Област Сливен, че за имота няма съставен акт за общинска собственост, съответно за държавна собственост.

На 05.10.2011г. З.. Й. ИВ. е подала Заявление до ВиК ООД – Сливен за откриване на нова партида за вода в ***, ул. „Хаджи Димитър”. С констативен протокол от 21.11.2011г. комисия на „ВиК” ООД – Сливен е проверила състоянието на водомера в ПИ №*** с потребител З.. Й. ИВ..

С Решение №913/16.11.2017г. Общински съвет – Сливен е одобрил задание за проектиране и разрешил изработване чрез възлагане от заинтересованите лица на проект за ПУП за ПИ с идентификатор №*** по КККР, находящ се в ***, м. „К.”.

В проведеното на 09.02.2018г. заседание на ОбЕСУТ е разгледана разработката с възложител З.. Й. ИВ., като е отложено приемането на проекта за ПУП за ПИ *** по КК в м. „К.”, землище ***, общ. Сливен за комплектоване, съгласно дадените препоръки за продължаване на процедурата по чл.51 от ППЗОЗЗ.