Закон за прилагане на Общите организации на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз

Чл. 1

С този закон се уреждат:

1. редът за прилагане на пазарните мерки, включени в Общата организация на пазарите (ООП) на земеделски продукти на Европейския съюз;

2. мерките за държавно подпомагане, които са част от Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз;

3. функциите на органите и организациите, които са компетентни да прилагат мерките по т. 1 и 2, доколкото не са определени в правото на Европейския съюз.

Чл. 2

(1) Органите, на които законът възлага прилагането на мерките по чл. 1, действат като административни органи.

(2) За индивидуалните административни актове, които се издават при прилагане на ОСП на Европейския съюз, се прилага Административнопроцесуалният кодекс, доколкото в този закон не са установени особени правила.

(3) Министърът на земеделието и продоволствието е непосредствено по-горестоящият административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните и общите административни актове по ал. 2.

Чл. 3

(1) Министърът на земеделието и горите организира и контролира събирането и обработката на пазарната информация, която се изпраща на Европейската комисия за прилагане на мерките, включени в ООП, съгласно правото на Европейския съюз.

(2) Министерството на земеделието и горите изпраща пазарната информация по ал. 1 на съответната структура на Европейската комисия в сроковете и по начина, определен в правото на Европейския съюз.

(3) Министърът на земеделието и горите може да възложи събирането, обработката и/или изпращането на пазарна информация на Европейската комисия на друга държавна организация или да възложи извършване на тези дейности на други лица по реда на Закона за обществените поръчки.

Чл. 4

(1) Държавните органи и организации, физическите и юридическите лица са длъжни да предоставят безвъзмездно и своевременно на Министерството на земеделието и горите или на органа, съответно на лицето по чл. 3, пазарната информация, която събират или с която разполагат.

(2) Данните по ал. 1 се използват само за целите, определени в правото на Европейския съюз, при спазване на изискванията за защита на личните данни и служебната тайна.

Чл. 5

(1) Министерският съвет определя с наредба условията и реда за събиране на пазарната информация.

(2) Министърът на земеделието и горите определя със заповед пазарите, за които се събира пазарна информация. Заповедта се обнародва в “Държавен вестник”.

Чл. 6

Министърът на земеделието и продоволствието е националният орган, който отговаря за прилагането, наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи в областта на земеделието съгласно изискванията на правото на Европейския съюз.

Чл. 7

(1)

1. разрешените от Европейската комисия държавни помощи;

2. минималните помощи, предоставяни в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора за ЕО към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти (ОВ, L 337/35 от 21 декември 2007 г.);

3. помощите, попадащи в обхвата на груповите изключения на основание на Регламент (ЕО) № 994/98 на Съвета от 7 май 1998 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ и регламентите по прилагането му в областта на земеделието.

(2)

(3)

1. допустимите държавни помощи по ал. 1;

2. разрешените от Европейската комисия схеми на помощ или индивидуални помощи по ал. 2.

(4) Условията и редът за прилагане и наблюдение на прилагането на държавните помощи се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 8

(1) Към министъра на земеделието и горите се създава постоянна междуведомствена консултативна комисия по вноса и износа на земеделски продукти, свързани с прилагането на ОСП на Европейския съюз. В комисията участват представители на Министерството на земеделието и горите, Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и енергетиката, Министерството на финансите, включително представители на Агенция “Митници” и Разплащателната агенция.

(2) Комисията осъществява текущ анализ на дейностите по прилагане на вноса и износа на земеделски продукти в Република България и изготвя предложения за промени в законодателството.

Чл. 9

(1) Министърът на земеделието и горите издава лицензии за внос на земеделски продукти съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/1237 на Комисията от 18 май 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за прилагане на системата на лицензии за внос и износ и за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за освобождаване и задържане на обезпечения, внесени във връзка с тези лицензии, и за изменение на регламенти (ЕО) № 2535/2001, (ЕО) № 1342/2003, (ЕО) № 2336/2003, (ЕО) № 951/2006, (ЕО) № 341/2007 и (ЕО) № 382/2008 на Комисията и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2390/98, (ЕО) № 1345/2005, (ЕО) № 376/2008 и (ЕО) № 507/2008 на Комисията (OB, L 206/1 от 30 юли 2016 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2016/1237“, Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1239 на Комисията от 18 май 2016 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на системата за лицензии за внос и износ (OB, L 206/44 от 30 юли 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1239“ и регламентите по тяхното прилагане, както и наредбата по чл. 15.

(2) Разплащателната агенция издава лицензии и сертификати, свързани с износа на земеделски и преработени земеделски продукти, съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/1237, Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1239 и Регламент (ЕС) № 578/2010 на Комисията от 29 юни 2010 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1216/2009 на Съвета относно режима на възстановяванията при износ за определени селскостопански продукти, изнасяни под формата на стоки, които не са включени в приложение I към Договора, и относно критериите за определяне на размера на тези възстановявания (ОВ, L 171/1 от 6 юли 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 578/2010“ и регламентите, свързани с тяхното прилагане, както и наредбата по чл. 15.

(3) Разплащателната агенция изплаща възстановявания при износ на земеделски и преработени земеделски продукти съгласно Регламент (ЕО) № 612/2009 на Комисията от 7 юли 2009 г. за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (ОВ, L 186/1 от 17 юли 2009 г.) и Регламент (ЕС) № 578/2010 и регламентите, свързани с тяхното прилагане, както и наредбата по чл. 15.

Чл. 10

Компетентните органи по чл. 9 издават извлечения от лицензии или сертификати, както и заместващи лицензии, сертификати или извлечения, а също и дубликати на лицензия, сертификат или извлечение съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/1237, Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1239 и регламентите по тяхното прилагане.

Чл. 11

При износ на преработени земеделски продукти, включени в Приложение № 2 на Регламент (ЕС) № 578/2010, износителят представя на Разплащателната агенция подписано от производителя на съответния преработен земеделски продукт описание на неговите съставки, за които се изплащат възстановявания. Описанието се представя заедно със заявлението за изплащане на възстановяване при износ.

Чл. 12

(1) Разплащателната агенция води регистър на постоянни описания на съставките на преработени земеделски продукти, за които се изплащат възстановявания при износ съгласно чл. 10, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 578/2010.

(2) Производител на преработени земеделски продукти, включени в Приложение № 2 на Регламент (ЕС) № 578/2010, може да подаде заявление до Разплащателната агенция за регистрация по ал. 1. Заявлението съдържа данни за правния статус на производителя: търговска регистрация, наименование (фирма), седалище, адрес (адрес на управление), предмет на дейност и адрес на производственото предприятие. Заявлението се придружава от описание на съставките на преработения земеделски продукт, за който се изплащат възстановявания при износ.

(3) Постоянните описания на съставките на преработени земеделски продукти, за които се изплащат възстановявания при износ, вписани в регистъра по ал. 1, получават индивидуален регистрационен номер.

(4) Регистрацията важи за срок една година. След изтичане на този срок производителят може да подаде ново заявление за регистрация по реда на ал. 2.

(5) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция отказва регистрация или прекратява регистрацията предсрочно, когато при извършване на проверки на място установи, че данните за производителя не са верни или че описанието на съставките на преработените земеделски продукти не съответства на действителните съставки при производство на продукта.

(6) Износител на преработен земеделски продукт, за който има регистрирано постоянно описание на съставките му, за които се изплащат възстановявания при износ, не представя описание на съставките по чл. 11 при износ на продукта. Износителят посочва индивидуалния регистрационен номер на постоянното описание на съставките на продукта, за които се изплащат възстановявания при износ, в митническата декларация и в заявлението за изплащане на възстановяване при износ.

Чл. 13

При проверка на изнасяните селскостопански продукти, за които е представен износен лиценз, издаден от Разплащателната агенция, Агенция „Митници“ взема проби, които изследва лабораторно, и в случай на несъответствие с показателите в лиценза изпраща резултатите от анализа на Разплащателната агенция.

Чл. 14

(1) Министерството на земеделието и горите, Министерството на финансите и Разплащателната агенция си предоставят необходимата информация във връзка с вноса и износа на земеделски и преработени земеделски продукти, включително информация, представляваща служебна тайна по Закона за митниците.

(2) Условията, редът и сроковете за предоставяне на информацията по ал. 1 се определят със споразумения за сътрудничество.

Чл. 15

Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите и съгласно правото на Европейския съюз определя с наредби условията и реда за:

1. издаване на лицензии и сертификати при внос и износ на земеделски и преработени земеделски продукти;

2. изплащане на възстановявания при износ на земеделски и преработени земеделски продукти;

3. упражняване на контрол върху вноса и износа на земеделски и преработени земеделски продукти за изпълнение на лицензиите и сертификатите по т. 1 и изплащането на възстановявания по т. 2.

Чл. 16

(1) Министърът на земеделието и горите провежда политика на качество съгласно Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ, L 189/1 от 20 юли 2007 г.), наричан по нататък „Регламент (ЕО) № 834/2007“, Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343/1 от 14 декември 2012 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1151/2012“ и регламентите по прилагането им.

(2) Политиката на качество обхваща правилата за:

1. биологично производство на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007;

2. защита на географски означения на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕС) № 1151/2012;

3. признаване на традиционно специфичен характер на земеделски продукти и храни по смисъла на Регламент (ЕС) № 1151/2012.

4. използване на незадължителния термин за качество „планински продукт“.

(3) Министерството на земеделието, храните и горите създава и поддържа на интернет страницата си публичен електронен регистър на:

1. производителите на земеделски продукти и храни с географски означения;

2. производителите на земеделски продукти и храни с традиционно специфичен характер;

3. лицата, които осъществяват контрол за съответствие на продуктите и храните с географски означения и с традиционно специфичен характер;

4. производителите на земеделски продукти и храни, за които се използва незадължителният термин за качество „планински продукт“.

(4) Дейността на министъра на земеделието и горите се подпомага от постоянна междуведомствена консултативна комисия по биологично производство и постоянна междуведомствена консултативна комисия по географски означения и храни с традиционно специфичен характер. Съставът и функциите на комисиите се определят с наредбите по чл. 17.

Чл. 16а

(1) Министерството на земеделието, храните и горите създава и поддържа на интернет страницата си публични електронни регистри на:

1. лицата, които извършват дейност по производство, преработване, съхранение и търговия на земеделски продукти и храни, произведени по правилата на биологичното производство, включително подизпълнителите;

2. лицата, които осъществяват контрол за съответствие на биологичното производство;

3. посевния и посадъчния материал и семената от картофи, произведени по правилата на биологичното производство.

(2) Информацията в регистрите по ал. 1 се въвежда от:

1. лицата по ал. 1, т. 2, с които операторът има сключен договор за контрол и сертификация – за регистъра по ал. 1, т. 1;

2. длъжностни лица, оправомощени от министъра на земеделието – за регистрите по ал. 1, т. 2 и 3.

(3) За въвеждане на информацията по ал. 2, т. 1 контролиращото лице създава в регистъра профил на лицето по ал. 1, т. 1. В срок до 10 дни от създаването на профила операторът потвърждава информацията, с което същата се вписва в регистъра. Потвърждение не се изисква при въвеждане на информация за мерки, наложени по реда на наредбата по чл. 17, ал. 1.

(4) Лицата, вписани в регистъра по ал. 1, т. 1, са длъжни да предоставят информация на контролиращите лица за всички настъпили промени във вписаните обстоятелства. Вписването на промяната се извършва след потвърждаване на информацията по реда на ал. 3.

(5) Въвеждането и потвърждаването на информацията за лицата по ал. 1, т. 1 се осъществяват чрез квалифициран електронен подпис или персонален идентификационен код, издаден от Националната агенция за приходите.

(6) Редът за въвеждане на информацията в регистрите по ал. 1, т. 2 и 3 се определя с наредбата по чл. 17, ал. 1.

Чл. 17

(1) Министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за:

1. прилагане на правилата за биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането;

2.

3. прилагане на правила за преход към биологично производство;

4. прилагане на правилата за внос от трети държави на биологични растения, животни и аквакултури, растителни, животински продук- ти, продукти от аквакултури и храни;

5. за водене на регистрите по чл. 16а и тяхното съдържание;

6. издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, отнемане и ограничаване на обхвата на разрешение, прехвърляне на разрешение и издаване на временно разрешение, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица;

7. изпълнението на задълженията по чл. 23, ал. 1 на контролиращите лица, осъществяващи контрол за спазване на правилата на биологичното производство;

8. официалния контрол по чл. 25а, ал. 1 и чл. 25в върху биологично произведени земеделски продукти и храни в търговската мрежа и при внос.

9. търговия от разстояние с биологични продукти;

10. етикетиране и контрол на продуктите и храните, произхождащи от заведения за обществено хранене.

(2) Министърът на земеделието и горите определя с наредба условията и реда за:

1. подготовка и представяне на искания до Европейската комисия за вписване, изменение и заличаване на вписване в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения и на други искания, свързани с този регистър;

2. подготовка и представяне на искания до Европейската комисия за вписване, изменение и заличаване на вписване в Европейския регистър на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер;

3. издаване на разрешение за контрол за съответствие на земеделските продукти и на храните с традиционно специфичен характер или защитено географско означение със спецификацията на продукта или храната, издаване на временно разрешение, както и за надзор върху контролиращите лица;

4. осъществяване на контрол за съответствие на земеделските продукти и на храните с географски означения и с традиционно специфичен характер с тяхната спецификация;

5. за водене на регистъра по чл. 16, ал. 3, т. 1 – 3 и неговото съдържание.

(3) Министърът на земеделието, храните и горите определя с наредба условията и реда за:

1. използване на незадължителния термин за качество „планински продукт“ и осъществяване на контрол върху неговата употреба;

2. водене на регистъра по чл. 16, ал. 3, т. 4 и неговото съдържание.

Чл. 17а

(1) Вписаните обстоятелства в регистрите по чл. 16, ал. 3 и чл. 16а се смятат за известни на третите лица от момента на вписването.

(2) Вписаните в регистъра по чл. 16, ал. 3 лица са длъжни да предоставят информация в Министерството на земеделието, храните и горите за всички настъпили промени във вписаните обстоятелства в срок до 10 дни от настъпването на промяната.

Чл. 18

(1) Контролът за спазване правилата на биологичното производство и контролът за съответствие на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер или защитено географско означение със спецификацията на продукта или храната се осъществява от контролиращи лица. Контролиращите лица са местни и чуждестранни лица - търговци по смисъла на Търговския закон или на законодателството на държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и получили разрешение от министъра на земеделието и горите.

(2) Министърът на земеделието и горите или оправомощени от него лица осъществяват надзор върху контролиращите лица.

(3) Контролът за спазване на правилата на биологичното производство се осъществява въз основа на договор между оператор и контролиращо лице. След сключването на договора операторът потвърждава извършваните от него дейности в срока по чл. 16а, ал. 3. Потвърждението се смята за дата на уведомяване на Министерството на земеделието, храните и горите за започване на съответната дейност.

(4) Контролът за спазване на правилата на биологичното производство се осъществява въз основа на договор между оператор и контролиращо лице. След сключването на договора операторът потвърждава извършваните от него дейности в срока по чл. 16а, ал. 3. Потвърждението се смята за дата на уведомяване на Министерството на земеделието, храните и горите за започване на съответната дейност.

Чл. 19

(1) За получаване на разрешение по чл. 18, ал. 1 местните лица и лицата със седалище в държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, подават в Министерството на земеделието и горите.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. за чуждестранните лица копие на документ за вписване в регистър съгласно законодателството на държавата - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

2. нотариално заверено копие на сертификат за акредитация, издаден от Изпълнителна агенция “Българска служба за акредитация”, съответно от органа за акредитация на държавата - членка на Европейския съюз, или на държавата - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в която е седалището на лицето, с който се удостоверява съответствие с изискванията на стандарт ЕN ISO/IEC 17065:2012;

3. досие.

(3) Досието по ал. 2, т. 3 съдържа:

1. процедури за извършване на контрол, които контролиращото лице се задължава да прилага при упражняване на контролната дейност, и гаранции за неговата обективност съгласно изискванията на правото на Европейския съюз и българското законодателство;

2. копие на договор с акредитирана лаборатория, която ще извършва анализи;

3. мерките, които контролиращото лице прилага при установяване на нарушения;

4. данни за техническото оборудване необходимо за изпълнение на контролните дейности, с което контролиращото лице разполага;

5. данни за броя на служители на контролиращото лице и доказателства за тяхната квалификация и опит в контролната дейност.

(4) Документи, които са издадени на чужд език, се придружават от легализиран превод на български език.

Чл. 20

(1) За получаване на разрешение по чл. 18, ал. 1 чуждестранните лица със седалище извън Европейския съюз и Европейското икономическо пространство подават в Министерството на земеделието и горите. Заявлението се подава чрез клон, регистриран по реда на чл. 17а от Търговския закон заявление по образец, утвърден със заповед на министъра на земеделието, който се публикува на интернет страницата на министерството.

(2)

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. копие на акта за административна, съдебна или друга регистрация на чуждестранното лице, ако приложимото в съответната трета държава право изисква такава;

2.

3. нотариално заверено копие на сертификата за акредитация, с който се удостоверява съответствието с изискванията на стандарт ЕN ISO/IEC 17065:2012, издаден от орган на акредитация в държава, която е подписала Споразумението за международно признаване към Международния акредитационен форум;

4. досие.

(4) Досието по ал. 3, т. 4 съдържа:

1. процедури за извършване на контрол, които контролиращото лице се задължава да прилага при упражняване на контролната дейност, и гаранции за неговата обективност съгласно изискванията на правото на Европейския съюз и българското законодателство;

2. копие на договор с акредитирана лаборатория, която ще извършва анализи;

3. мерките, които контролиращото лице прилага при установяване на нарушения;

4. данни за техническото оборудване необходимо за изпълнение на контролните дейности, с което контролиращото лице разполага;

5. данни за броя на служителите на контролиращото лице и доказателства за тяхната квалификация и опит в контролната дейност.

(5) Документи, които са издадени на чужд език, се придружават от легализиран превод на български език.

Чл. 21

(1) Министърът на земеделието и горите оправомощава длъжностни лица, които извършват проверка на представената от заявителя по чл. 19 или 20 документация и проверки на място на условията за извършване на контролната дейност. Проверките на място се извършват в присъствието на проверяваното лице. За резултатите от тях се изготвя протокол по образец, утвърден от министъра на земеделието, който се връчва на проверяваното лице или на негов упълномощен представител.

(2) Когато при проверката се установят непълноти и/или несъответствия, длъжностните лица по ал. 1 в 10-дневен срок от констатирането им уведомяват писмено заявителя и му дават 7-дневен срок от получаване на уведомлението да отстрани непълнотите или несъответствията. Сроковете по ал. 3 спират да текат до отстраняването на непълнотите или несъответствията. Когато непълнотите или несъответствията не бъдат отстранени в определения срок, министърът на земеделието, храните и горите постановява отказ.

(3) Министърът на земеделието и храните издава разрешение или прави мотивиран отказ в срок от:

1. два месеца от постъпване на заявлението за извършване на контролна дейност по спазване правилата на биологичното производство;

2. три месеца след одобряване на заявление- спецификацията за вписване в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения или Европейския регистър на храни с традиционно специфичен характер, чието съответствие ще контролира заявителят.

(4) Отказът по ал. 3 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

(5) В 6-месечен срок от издаването на отказа заявителят не може да подаде ново заявление по чл. 19, ал. 1 или по чл. 20, ал. 1.

(6) Разрешението се издава за срок до изтичането на срока на сертификата за акредитация. Разрешението за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство съдържа идентификатор BG-BIO-ХХ и пореден номер от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 2 с 12-цифров код и може да се прехвърля на трето лице, отговарящо на условията по чл. 19 и 20, с разрешение на министъра на земеделието.

(7) Министърът на земеделието и горите обнародва издадените разрешения в “Държавен вестник”.

Чл. 21а

(1) Не по-късно от два месеца преди изтичането на срока на действащото разрешение контролиращото лице подава заявление по реда на чл. 19 или 20. Новото разрешение се издава по реда на чл. 21 и идентификаторът на контролиращото лице за спазване на правилата на биологичното производство се запазва за издаване на ново или временно разрешение.

(2) След подаване на заявление по ал. 1 министърът на земеделието и храните издава временно разрешение на контролиращото лице, въз основа на документ, издаден от Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“, съответно от органа за акредитация на държавата – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или органа за акредитация в държава, която е подписала Споразумението за международно признаване към Международния акредитационен форум.

(3) Временното разрешение се издава за срок от изтичането на действащото разрешение до приключване на процедурата по преакредитация, но не по-дълъг от 6 месеца, и има същия обхват като разрешението, чийто срок е изтекъл.

(4) В 10-дневен срок от издаването на сертификата за преакредитация, но не по-късно от срока по ал. 3, контролиращото лице представя в Министерството на земеделието и храните нотариално заверено копие от него за издаване на ново разрешение като подава заявление по реда на чл. 19 или 20.

(5) В тридневен срок от получаването на отказ за предоставяне на преакредитация контролиращото лице уведомява писмено министъра на земеделието, който издава заповед за прекратяване на временното разрешение.

Чл. 22

(1) Контролиращите лица прекратяват контролната дейност при изтичане срока на разрешението.

(2) Министърът на земеделието и горите прекратява предсрочно разрешението по искане на контролиращото лице.

(3) Министърът на земеделието и горите отнема разрешението, когато:

1. се установи, че при подаване на заявлението и документите са представени неверни данни;

2. контролиращото лице не отговаря на изискванията на чл. 19 или 20;

3.

4.

5. контролиращото лице не изпълнява задълженията по чл. 21а, ал. 5 и/или чл. 23, ал. 1, т. 3, т. 4, буква „б“, подбукви „аа“ и „бб“, т. 8 и/или т. 10.

(4) Извън случаите по ал. 3, т. 5, когато се установи, че контролиращото лице не е изпълнило задължение по чл. 23, ал. 1, т. 1, надзорният орган по чл. 18, ал. 2 дава задължително предписание за отстраняване на допуснатото нарушение. Министърът на земеделието, храните и горите отнема разрешението или ограничава неговия обхват, когато:

1. нарушението не бъде отстранено в определения в предписанието срок;

2. в двугодишен срок от извършване на нарушение по чл. 23, ал. 1, т. 1 се установи неизпълнение на същото задължение.

(5) При изтичане на срока, отнемане, ограничаване обхвата или прекратяване на разрешението контролиращите лица, за които се установи, че не са спазили изискването на ал. 1, и/или се установи обстоятелство по ал. 3 или 4, нямат право да подават заявление за издаване на разрешение за извършване на контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, съответно за дейността, за която е ограничен обхватът, в срок три години от влизането в сила на заповедта по ал. 6.

(6) Влезлите в сила заповеди на министъра на земеделието и горите по ал. 2, 3 и 4 се обнародват в “Държавен вестник”.

Чл. 23

(1) Контролиращите лица са длъжни да:

1. спазват Регламент (ЕО) № 834/2007 Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250/1 от 18 септември 2008 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 889/2008“, Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1584 на Комисията от 22 октомври 2018 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 264/1 от 23 октомври 2018 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/1584“ и накрая се добавя „и в наредбите по чл. 17, ал. 1 и 2“, Регламент (ЕС) № 1151/2012 и процедурите, определени в чл. 19, ал. 3, т. 1 и 3 и в чл. 20, ал. 4, т. 1 и 3;

2. оказват съдействие и да предоставят исканата информация на надзорния орган по чл. 18, ал. 2 в определените от него срокове;

3. осигуряват на надзорния орган по чл. 18, ал. 2 достъп до своите офиси и други помещения за проверки;

4. представят ежегодно до 31 януари:

5. уведомяват министъра на земеделието и горите за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 19 и 20 в 7-дневен срок от настъпването й;

6. не разгласяват информацията, която са получили при упражняване на контрола; данните от проверките могат да се предоставят само на контролираното лице и на компетентните държавни органи.

7. уведомяват министъра на земеделието или оправомощеното от него лице по чл. 18, ал. 2 за сключването, измененията и прекратяването на всеки договор за контрол и сертификация по чл. 18, ал. 3 и 4;

8. спазват предписанията на надзорния орган по чл. 18, ал. 2;

9. подават заявление за ново разрешение не по-късно от два месеца преди изтичането на действащото разрешение;

10. извършват незабавно проверки, предприемат необходимите действия и/или предоставят информация на надзорния орган по чл. 18, ал. 2 в определените от него срокове за нарушения от оператори, с които имат сключен договор за контрол и сертификация и/или по отношение на уведомления по чл. 92а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008;

11. уведомяват писмено операторите, с които имат сключен договор за контрол и сертификация, за изтичане на срока на разрешението по чл. 18, ал. 1 в срок до 30 дни преди датата на неговото изтичане; копия на уведомителните писма се изпращат и в Министерството на земеделието и храните.

12. въвеждат в регистъра по чл. 16а в срок до 10 дни информация за сключване, изменение или прекратяване на договора за контрол и сертификация, извършените проверки, установените несъответствия и/или нередности и приложените мерки;

13. уведомят писмено министъра на земеделието в срок до три работни дни от получаването на известието за ограничена или отнета акредитация от органа за акредитация на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;

14. предоставят информация чрез съответния регистър по чл. 16а за осъществения последващ контрол върху операторите, на които са приложени мерки, в срок до 5 работни дни от датата на последната инспекция.

(2) Когато в Министерството на земеделието и храните не бъдат получени копия от уведомителните писма по ал. 1, т. 11, компетентните служители предприемат необходимите мерки и действия за информиране на операторите, с които контролиращото лице има сключен договор за контрол и сертификация, за изтичането на срока на действащото разрешение в срок, не по-кратък от 15 дни преди датата на неговото изтичане.

(3) При отнемане, ограничаване или прекратяване на разрешението по чл. 18, ал. 1 или прекратяване на временното разрешение по чл. 21а, ал. 2 Министерството на земеделието и храните предприема незабавно необходимите мерки и действия за информиране на операторите, с които контролиращото лице има сключен договор за контрол и сертификация.

Чл. 24

(1) Правната закрила на географско означение или традиционно специфичен характер на земеделски продукт или храна се предоставя чрез вписване в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения или в Европейския регистър на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер.

(2) Само производител на земеделски продукт или храна, съответстващи на спецификацията и вписани в регистрите по ал. 1 и чл. 16, ал. 3, т. 1 – 3, който има сключен договор за контрол по чл. 18, ал. 4, има право да използва географското означение или означаването „храна с традиционно специфичен характер“.

Чл. 25

(1) Забранява се използването на знак, означение и/или наименование на географско означение за земеделски продукт или храна, който:

1. не е вписан в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения;

2. е вписан, но конкретният земеделски продукт или храна не съответства на вписаната спецификация;

3. е вписан, но конкретният земеделски продукт или храна не е обект на контрол по чл. 18.

(2) Забранява се използването на наименование, знак и означение на земеделски продукт или храна с традиционно специфичен характер, които

1. не са вписани в Европейския регистър на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер;

2. са вписани в регистъра по т. 1, но конкретният земеделски продукт или храна не съответства на вписаната спецификация;

3. са вписани в регистъра по т. 1, но конкретният земеделски продукт или храна не е обект на контрол по чл. 18.

(3) Забранява се използването на знака и означенията за биологично производство, включително на чужд език, на земеделски продукти и храни, които не са произведени по правилата за биологично производство съгласно изискванията на Регламент (ЕО) 834/2007.

(4) Забранява се използването на незадължителния термин за качество „планински продукт“, когато не са спазени изискванията на Делегиран регламент (ЕС) № 665/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на условията за използване на незадължителния термин за качество „планински продукт“ (ОВ, L 179/23 от 19 юни 2014 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) № 665/2014“ и на наредбата по чл. 17, ал. 3.

(5) Биологично произведените земеделски продукти и храни се предлагат в търговските обекти на отделно обособено място (щанд или рафт) и/или означени на място с лого или с надпис, указващи, че са биологично произведени.

(6) Биологично произведените земеделски продукти и храни се съхраняват в складовете на търговските обекти на специално означено място, а непакетираните – на отделно обособено и означено място.

(7) Контролът върху използването на означенията по ал. 1 – 6 и за спазване на чл. 23 от Регламент (ЕО) № 834/2007 се упражнява от Българската агенция по безопасност на храните по Закона за храните.

Чл. 25а

(1) Официалният контрол и другите официални дейности върху земеделски продукти или храни по смисъла на Закона за храните, включително върху биологично произведени храни и продукти по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007, както и върху употребата на защитени наименования за произход, защитени географски указания, наименования на храни с традиционно специфичен характер и употребата на незадължителния термин за качество „планински продукт“ по смисъла на Регламент (ЕС) № 1151/2012, се осъществяват по реда на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), Закона за управление на агрохранителната верига, този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

(2)

1. органите на държавния здравен контрол върху всички храни с изключение на храните от животински произход;

2. органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол по отношение на храните от животински произход.

(3) При осъществяване на официалния контрол по ал. 1 Българската агенция по безопасност на храните има правомощията по Закона за храните и Закона за управление на агрохранителната верига, включително за прилагане на административни мерки.

(4) Изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните представя ежегодно до 31 март на министъра на земеделието подробен годишен отчет за извършените проверки по ал. 1, констатираните нарушения и наложените санкции за предходната година, съответните последващи проверки и списък на лицата, върху които е упражнен контрол.

Чл. 25б

Министърът на земеделието и храните определя с наредба начина и реда за осъществяване на официалния контрол върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер.

Чл. 25в

Официалният контрол при внос на биологично произведени земеделски продукти и храни по Регламент (EО) № 834/2007 се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните. В случаите на внос на биологично вино контролът се осъществява въз основа на становище от Изпълнителната агенция по лозата и виното.

Чл. 26

(1) Разплащателната агенция извършва интервенционно изкупуване на земеделски продукти посредством изкупуване на фиксирана цена или чрез провеждане на тръжни процедури в случаите и по реда, определени в Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (ОВ, L 299/1 от 16 ноември 2007 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1234/2007“ и Регламент (ЕС) № 1272/2009 на Комисията от 11 декември 2009 г. за установяване на общи подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно изкупуване и продаване на селскостопански продукти при публична интервенция (ОВ, L 349/1 от 29 декември 2009 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1272/2009“.

(2)

1. условията и реда за подаване на заявления за интервенционно изкупуване на земеделски продукти, тяхното одобряване и формата на документите, с които се кандидатства;

2. размера на транспортните разходи, които се изплащат на продавача при интервенция на зърно.

(3) Разплащателната агенция изкупува продуктите по ал. 1, когато:

1. отговарят на минималните изисквания за качество, определени в правото на Европейския съюз;

2. се предлагат за изкупуване партиди, които имат минимален размер, определен в Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1240;

3. са с произход от Европейския съюз.

Чл. 27

(1) Разплащателната агенция проверява съответствието на местата за интервенционно складиране с изискванията на чл. 7 от Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238.

(2)

(3) Разплащателната агенция упражнява контрол върху отчетността на изкупените земеделски продукти и контролира съхранението им в интервенционните складове.

Чл. 28

(1) Производителите и търговците на зърнени култури и ориз могат да подават оферти и тръжни предложения в регионалните структури на Разплащателната агенция.

(2)

(3) Разплащателната агенция проверява за спазването на изискванията за качеството на предлаганите за изкупуване партиди зърно и ориз съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238, въз основа на сертификат, издаден от акредитирана лаборатория, която извършва анализи по методите, посочени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1240.

Чл. 29

(1) Тръжни предложения за изкупуване на кланични трупове, половинки и разфасовки могат да подават в регионалните структури на Разплащателната агенция собственици на кланици за животни от рода на едрия рогат добитък, регистрирани от органите на ветеринарния контрол по реда на Закона за храните, и търговци на живи животни или месо, които извършват клане в регистрирани кланици за своя сметка.

(2) Разплащателната агенция изкупува прясно или охладено месо от сектора на говеждото и телешкото месо под кодове по КН 0201 10 00 и от 0201 20 20 до 0201 20 50, което отговаря на условията за изкупуване, определени с Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238.

Чл. 30

Оферти и тръжни предложения за изкупуване на млечни продукти, произведени в предприятия, одобрени съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238, се подават в регионалните структури на Разплащателната агенция.

Чл. 31

(1) Разплащателната агенция предприема действия по продажба на продукти от интервенционно изкупуване, които се съхраняват на територията на страната, съгласно правото на Европейския съюз.

(2) Разплащателната агенция провежда търгове за продажба на изкупените продукти в случаите и по реда, определени в правото на Европейския съюз.

(3) Разплащателната агенция изпълнява актовете на Европейската комисия за освобождаване на интервенционни запаси като хуманитарна помощ.

Чл. 32

(1) Разплащателната агенция прави искане за включване в годишния план на Европейската комисия разпределението на храни от интервенционни запаси за най-нуждаещите се лица на територията на страната съгласно Регламент (ЕС) № 807/2010 на Комисията от 14 септември 2010 г. относно установяване на подробни правила за снабдяването с храна от интервенционни складове в полза на най-нуждаещите се лица в Съюза (ОВ, L 242/9 от 15 септември 2010 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 807/2010“.

(2) Министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите определят с наредба в съответствие с Регламент (ЕИО) № 3149/92 на Европейската комисия:

1. реда за разпределяне на храни от интервенционни запаси за социално слаби лица;

2. критериите за избор на юридическите лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза, които могат да разпределят храните от интервенционни запаси за социално слаби;

3. критериите за определяне на социално слабите лица, които могат да получават храни.

(3) Разплащателната агенция:

1. избира предприятията за преработка, пакетиране и/или доставка на храни съгласно чл. 6 от Регламент (ЕИО) № 3149/92 и организира контрола върху тях;

2. извършва плащанията, свързани с доставката и разпределението на храни;

3. извършва проверки на доставките и разпределението на храни;

4. информира Европейската комисия за изпълнението на плана за разпределение на храни съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) № 807/2010.

(4) Лицата, които преработват, пакетират и/или доставят на юридическите лица с нестопанска цел храни, са длъжни да:

1. спазват правилата и техническите спецификации за преработка, пакетиране и доставка на храни;

2. водят счетоводна отчетност за дейностите по т. 1;

3. осигуряват на компетентните органи достъп за извършване на проверки на дейностите по т. 1.

(5) Юридическите лица с нестопанска цел, които участват в разпределение на храни, са длъжни да:

1. водят счетоводна отчетност за извършеното разпределение на храни съгласно правото на Европейския съюз;

2. осигуряват на компетентните органи достъп за извършване проверки на разпределението на храните.

(6) Министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването и министърът на земеделието и горите определят с наредбата по ал. 2 условията и реда за:

1. заявяване на нуждите от храни от юридическите лица с нестопанска цел;

2. преработка, пакетиране и доставка на храните;

3. разпределение на храните.

Чл. 33

(1) Частно складиране на земеделски продукти се извършва чрез провеждането на тръжна процедура със или без предварително определяне на помощта съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1240.

(2) Предмет на договор за частно складиране на млечни продукти са само продукти, които отговарят на изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238.

(3)

Чл. 34

Разплащателната агенция организира проверки за съответствието на земеделските продукти, които ще бъдат обект на частно складиране, с изискванията за качеството съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238.

Чл. 35

Министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за:

1. подаване на предложения за промоционални програми;

2. одобряване на прилагащи организации на обикновени промоционални програми;

3. сключване на договори за финансово подпомагане на обикновени промоционални програми;

4. контрол на изпълнението на одобрените промоционални програми.

Чл. 36

(1) Сдружения на производителии/или търговци могат да предлагат програми за промоция на земеделски или хранителни продукти, които ще се съфинансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието. Предложенията за промоционални програми се представят в Министерството на земеделието и горите.

(2)

(3)

(4) Министърът на земеделието и храните одобрява прилагащите организации на обикновени промоционални програми.

Чл. 37

(1) Разплащателната агенция сключва договори за финансово подпомагане на одобрените от Европейската комисия обикновени промоционални програми.

(2) Разплащателната агенция контролира изпълнението на обикновените промоционални програми и изплаща финансовата помощ съгласно Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета (ОВ, L 317/56 от 4 ноември 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 1144/2014“, Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1831 на Комисията от 7 октомври 2015 г. за определяне на правила за прилагане на Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави (ОВ, L 266/14 от 13 октомври 2015 г.) и Делегиран регламент (ЕС) 2015/1829 на Комисията от 23 април 2015 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1144/2014 на Европейския парламент и на Съвета за мерките за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти, прилагани на вътрешния пазар и в трети държави (ОВ, L 266/3 от 13 октомври 2015 г.).

(3) Финансирането на одобрените промоционални програми се осъществява в съответствие с чл. 10, 15 и 19 от Регламент (ЕС) № 1144/2014.

Чл. 38

Разплащателната агенция прилага други пазарни мерки за земеделски продукти при условията и в случаите, предвидени в правото на Европейския съюз.

Чл. 38а

Министърът на земеделието и храните може да определя с наредби:

1. секторите на земеделието, в които се признават организации на производители, асоциации на организации на производители и междубраншови организации;

2. условията и реда за признаване на организации на производители, асоциации на организации на производители и междубраншови организации;

3. условията, при които организациите на производители и асоциациите на организации на производители могат да сключват договори за доставка от името на членуващите в тях производители;

4. секторите, в които договорите за доставка се сключват в писмена форма, съдържанието и срока на договорите и реда за тяхната регистрация.

Чл. 39

Министърът на земеделието и горите определя с наредби условията и реда за прилагане на други пазарни мерки за земеделски продукти съгласно правото на Европейския съюз.

Чл. 40

(1) Министърът на земеделието и горите осъществява контрол за съответствие на пресните плодове и зеленчуци на всички етапи от търговията с приложимите пазарни стандарти съгласно чл. 75 и 76 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (ОВ, L 299/1 от 16 ноември 2007 г.), наричан по нататък „Регламент (ЕО) № 1234/2007“ и Дял втори на Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (ОВ, L 350/1 от 31 декември 2007 г.), наричан по нататък „Регламент (ЕО) № 1580/2007“.

(2) Търговците на пресни плодове и зеленчуци излагат, предлагат за продажба, доставят или реализират по друг начин за своя или за чужда сметка пресните плодове и зеленчуци, означени в съответствие с приложимите пазарни стандарти.

(3) Търговците на пресни плодове и зеленчуци са длъжни да:

1. осигурят на контролния орган достъп до местата, където се извършва производство, съхранение, търговия, внос и износ на пресни плодове и зеленчуци, както и до транспортните средства, превозващи плодове и зеленчуци за предлагане на пазара;

2. предоставят на контролния орган информация и всички документи, необходими за оценка на съответствието на проверяваните партиди.

(4) Когато пресните плодове и зеленчуци съответстват на приложимите пазарни стандарти, контролният орган издава сертификат за съответствие. Когато пресните плодове и зеленчуци не съответстват на приложимите пазарни стандарти, контролният орган издава констативен протокол и не допуска стоката да се внася, изнася или предлага на вътрешния пазар. Забранява се предлагането на пазара на партидите пресни плодове и зеленчуци, за които е съставен констативен протокол по образец съгласно Приложение ІІІ на Регламент (ЕС) № 543/2011.

(5) Министърът на земеделието и храните определя с наредба:

1. реда за извършване на контрол за съответствие с приложимите пазарни стандарти за пресните плодове и зеленчуци от внос, за износ и на вътрешния пазар на Европейския съюз, както и за пресните плодове и зеленчуци, предназначени за преработка;

2. реда за създаване и поддържане на регистър за търговците на пресни плодове и зеленчуци;

3. правила за анализ и оценка на риска съгласно чл. 11 от Регламент (ЕС) № 543/2011.

(6) За издаване на сертификата по ал. 4 се събира такса в размер, определен в тарифата по Закона за Българската агенция по безопасност на храните.

Чл. 41

(1) Министерството на земеделието и горите създава и поддържа публичен електронен регистър на търговците на пресни плодове и зеленчуци и извършва анализ на риска с цел извършване на контрол за съответствие с приложимите пазарни стандарти.

(2) За вписване в регистъра по ал. 1 търговците на пресни плодове и зеленчуци представят при поискване от контролните органи следните данни:

1. наименование, седалище и адрес на управление;

2. единен идентификационен код по Закона за Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел;

3. видове плодове и зеленчуци, с които търгуват;

4. район, съответно райони, в които предлагат на пазара плодове и зеленчуци;

5. място в търговската верига - производител, опаковчик, търговец на едро, търговец на дребно, вносител, износител, преработвател;

6. средногодишен обем на търгуваните плодове и зеленчуци.

Чл. 42

(1) Митническите органи приемат декларацията по износа на пресни плодове и зеленчуци, когато:

1. партидата е придружeна от сертификат за съответствие с приложимите пазарни стандарти, издаден от контролния орган, или

2. контролният орган ги уведоми писмено, че на партидата е издаден сертификат за съответствие с приложимите пазарни стандарти или че въз основа на анализа на риска не е необходимо неговото издаване.

(2) Митническите органи разрешават вдигането на партидите пресни плодове и зеленчуци, декларирани под режим внос, когато:

1. партидата е придружена от сертификат за съответствие с приложимите пазарни стандарти съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 543/2011, или

2. контролният орган ги уведоми писмено, че на партидата е издаден сертификат за съответствие с приложимите пазарни стандарти, или.

3. контролният орган ги уведоми писмено, че въз основа на анализа на риска не е необходимо на партидата да бъде издаван сертификат.

(3) Агенция „Митници“ и Българската агенция по безопасност на храните обменят информация, необходима за извършване на проверките за съответствие с приложимите пазарни стандарти на партидите пресни плодове и зеленчуци по ред, определен в инструкция, издадена от ръководителите на двете институции.

(4)

Чл. 43

(1) Министърът на земеделието и горите със заповед признава и оттегля признаването на организации на производители на пресни плодове и зеленчуци съгласно Глава III от Дял II на Регламент (ЕС) № 1308/2013 и регламентите по прилагането му.

(2) Министерството на земеделието и горите информира Европейската комисия за признатите организации на производители на пресни плодове и зеленчуци и за тяхната дейност съгласно изискванията на чл. 154 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и на регламентите по прилагането му.

(3) Министърът на земеделието и горите издава наредба за:

1. условията, които се определят от държавите членки, и реда за признаване на организации на производители и за признаване на групи производители;

2. условията и реда за одобряване, съдържанието и реда за прилагане на плана за признаване от групи производители;

3. условията за членуване на непроизводители в признати организации на производители и групи производители;

4. условията и реда за признаване на асоциации на организации на производители на пресни плодове и зеленчуци.

5. условията и реда за подпомагане на групи производители.

6. дейностите и разходите, които могат да се включват в плановете за признаване на групи производители на плодове и зеленчуци.

(4) Признатите организации на производители на плодове и зеленчуци представят ежегодно в срок до 30 август на текущата година в Министерството на земеделието и храните информация съгласно чл. 21 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 892/2017 на Комисията от 13 март 2017 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (ОВ, L 138/57 от 25 май 2017 г.).

(5) Признатите организации на производители, които не са представили и не изпълняват оперативна програма, са длъжни ежегодно да подават в Разплащателната агенция информация за стойността на търгуваната през годината продукция в срок до 31 март на следващата календарна година.

Чл. 44

(1) Разплащателната агенция одобрява оперативните програми на признатите организации на производители на пресни плодове и зеленчуци съгласно Националната стратегия за устойчиви оперативни програми и Националната рамка за екологични дейности на основание чл. 33 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и извършва плащания съгласно същия регламент и регламентите по прилагането му.

(2) Министърът на земеделието и горитеопределя с наредбата по чл. 43, ал. 3:

1. условията и реда за одобряване и изменение, съдържанието и реда за прилагане на оперативните програми;

2. дейностите и разходите, които могат да се включват в оперативните програми на признатите организации на производители.

Чл. 45

(1) Организациите на производители могат да предвидят в оперативните си програми изтегляне от пазара на продуктите, включени в приложение IV от Делегиран регламент (ЕС) № 891/2017 на Комисията от 13 март 2017 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци, за допълване на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на санкциите, приложими в посочените сектори, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията (ОВ, L 138/4 от 25 май 2017 г.).

(2) Организациите на производители уведомяват предварително писмено в тридневен срок Разплащателната агенция за всяка операция по изтегляне на продуктите по ал. 1 от пазара. Уведомлението съдържа вида, количеството и класа на качество на изтегляните продукти по ал. 1, тяхното предназначение и мястото, на което се осъществява изтеглянето от пазара.

(3) След изтеглянето от пазара продуктите по ал. 1 трябва да бъдат реализирани чрез безплатно разпределяне за благотворителни организации, училища, детски градини или лечебни заведения.

(4) Организациите на производители могат да предвидят в оперативните си програми мерки за управление при кризи, включени в Националната стратегия за устойчиви оперативни програми по чл. 36, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(5) Оперативните програми включват задължително две или повече екологични дейности, посочени в Националната рамка за екологични действия по чл. 36, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

Чл. 46

(отменен)

(1) Изтеглените от пазара пресни плодове и зеленчуци могат да се:

1. разпределят за благотворителни организации, фондации, училища, затвори или лечебни заведения след получаване на положително становище от съответната регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве;

2. използват за фураж;

3. компостират;

4. унищожават.

(2) Министерският съвет определя с наредба:

1. условията и реда за разпределение на изтеглените от пазара пресни плодове и зеленчуци;

2. реда за определяне на получателите на плодовете и зеленчуците и за даване на разрешение за компостиране или унищожаване;

3. методите за унищожаване на изтеглените пресни плодове и зеленчуци съобразно изискванията за опазване на околната среда.

Чл. 47

(отменен)

(1) Разплащателната агенция изплаща помощи на организации на производители, които доставят домати и праскови за преработка, съгласно Регламент (ЕО) № 2201/96 на Съвета и регламентите по прилагането му.

(2) Преработката на праскови и домати по ал. 1 се извършва в предприятия, регистрирани по Закона за храните.

(3) Министърът на земеделието и горите одобрява предприятията и публикува списъка по чл. 5 на Регламент (ЕО) № 1535/2003 на Европейската комисия и окачествява продуктите по чл. 31 от същия регламент.

(4) Организациите на производители доставят доматите и прасковите по ал. 1 на преработвателните предприятия по ал. 2 със сертификат за съответствие, издаден по реда на чл. 40, ал. 4.

(5) Министерският съвет определя с наредбата по чл. 46, ал. 2:

1. условията и реда за одобряване на преработвателните предприятия по ал. 2;

2. изискванията към договорите между организациите на производители и преработвателните предприятия за доставка на домати и праскови.

Чл. 47а

(1) Детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа могат да участват в схема за предоставяне на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, Делегиран регламент (ЕС) 2017/40 на Комисията от 3 ноември 2016 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 на Комисията (OB, L 5/11 от 10 януари 2017 г.), наричан по-нататък „Делегиран регламент (ЕС) 2017/40“, и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/39 на Комисията от 3 ноември 2016 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на помощта от Съюза за доставка на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения (OB, L 5/1 от 10 януари 2017 г.). По схемата се прилагат и съпътстващи образователни мерки.

(2) Схемата за предоставяне на плодове зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния бюджет под формата на:

1. национална помощ съгласно чл. 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/40, с която се възстановяват и допустимите разходи за данък върху добавената стойност;

2. национално съфинансиране съгласно чл. 217 от Регламент (ЕС) № 1308/2013.

(3) Министерството на земеделието и храните съвместно с Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването и Държавен фонд „Земеделие“ в тясно сътрудничество с неправителствените организации, работещи в областта на зеленчукопроизводството и овощарството производството на мляко и млечни продукти, образованието и здравеопазването, изготвят национална стратегия за прилагане на схемата за срок от 6 учебни години.

(4) Условията и редът за прилагане на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини, училищата и центровете за специална образователна подкрепа се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 48

(отменен)

(1) Националната млечна квота и Националният млечен резерв се управляват от Министерството на земеделието и горите.

(2) В Министерството на земеделието и горите се създава и поддържа регистър на производителите на краве мляко.

Чл. 49

(отменен)

(1) Кравето мляко се изкупува от одобрени от министъра на земеделието и храните изкупвачи – физически или юридически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон, чиито обекти са регистрирани по реда на чл. 12 от Закона за храните, и/или използват при изкупуването специализирани транспортни средства, регистрирани по реда на чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) Изкупвачите подават в Министерството на земеделието и горите заявление за одобрение по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите. Заявлението се подава в 30-дневен срок от регистрацията по чл. 12 от Закона за храните или от регистрацията на транспортното средство по чл. 246 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:

1. копие от регистрация по ЕИК/БУЛСТАТ;

2. удостоверение по чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за наличието или липсата на задължения;

3.

4. списък с имената и единния граждански номер на лицата, извършващи регистрацията на ежедневните доставки на краве мляко;

5. декларация от заявителя, че не е санкциониран през последната година с влязло в сила наказателно постановление за събиране и преработване на краве мляко;

6. декларация от заявителя, че притежава персонален компютър, принтер, електронна поща и софтуер за регистрация на ежедневно изкупуваните количества краве мляко по производители.

(4) В заявлението се посочват номерът на удостоверението за регистрация на всички стационарни и мобилни обекти за изкупуване и транспортиране на краве мляко съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и адресът, където изкупвачът съхранява търговската, счетоводната и технологичната документация за тези дейности.

Чл. 50

(отменен)

(1) В едномесечен срок от подаване на заявлението министърът на земеделието и горите със заповед издава или отказва издаването на одобрение.

(2) Министърът на земеделието и горите отказва издаването на одобрение, когато:

1. не са представени документите по чл. 49;

2. има несъответствия между представените документи и фактическите условия за изкупуване и транспортиране на краве мляко.

(3) При отказ по ал. 2 изкупвачът може да подаде ново заявление за одобрение не по-рано от 6 месеца от издаване на заповедта.

(4) Правата и задълженията по издаденото одобрение не могат да се прехвърлят или преотстъпват.

(5) При промяна в обстоятелствата по чл. 49 одобреният изкупвач е длъжен в 7-дневен срок да подаде в Министерството на земеделието и горите заявление, придружено с документи, удостоверяващи промяната.

Чл. 51

(отменен)

Одобрените изкупвачи са длъжни да:

1. изкупуват доставеното количество краве мляко от производителя, с когото имат сключен договор за доставка;

2. издават документ за всяка доставка на всеки производител, съдържащ количеството краве мляко, неговата масленост и цената;

3. подават декларации съгласно наредбата по чл. 55, ал. 1;

4. регистрират ежедневно изкупуваните количества краве мляко по производители;

5. разполагат с подходящо помещение, персонален компютър, принтер, електронна поща и софтуер за регистрация на изкупените количества краве мляко;

6. поддържат в актуално състояние търговската, счетоводната и технологичната документация по изкупуване, транспортиране и преработка на кравето мляко и по складиране на продуктите от краве мляко;

7. осигуряват достъп на оправомощените длъжностни лица до помещенията, софтуера и документацията и да им оказват съдействие при извършване на проверки;

8. информират всеки производител на краве мляко, с когото имат сключен договор за доставка, в края на всяко тримесечие за остатъка от индивидуалната му млечна квота;

9. издават на всеки производител при прекратяване на договора за доставка удостоверение за общото количество изкупено краве мляко от началото на квотния период;

10. съдействат на компетентния орган при извършването на проверки на документацията и обемите изкупено краве мляко.

Чл. 52

(отменен)

(1) Одобрението на изкупвачите се прекратява:

1. по молба на одобрения изкупвач;

2. при преобразуване, прекратяване или обявяване в несъстоятелност на изкупвача;

3. при смърт на изкупвача - физическо лице;

4. при заличаване на изкупвача от регистъра по чл. 12 от Закона за храните.

(2) Одобрението на изкупвачите се отнема, когато:

1. не е изпълнено задължение по чл. 51 или задължение, определено в правото на Европейския съюз или в наредбите по чл. 55;

2. е издадено въз основа на неверни данни.

(3) Министърът на земеделието и горите издава заповед за прекратяване или отнемане на одобрението в 14-дневен срок от получаване на молба за прекратяване или документи, удостоверяващи обстоятелствата по ал. 1, т. 2 и 3, или от установяване на обстоятелство по ал. 2.

(4) При отнемане на одобрението изкупвачът може да подаде ново заявление за одобрение не по-рано от 6 месеца от издаването на заповедта по ал. 3.

Чл. 53

(отменен)

Министерството на земеделието и горите създава и поддържа публичен електронен регистър на одобрените изкупвачи, който се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и горите.

Чл. 54

(отменен)

(1) Разплащателната агенция определя вноска за бюджета при превишаване на националната млечна квота съгласно правилата на Регламент (ЕО) № 1234/2007 и Регламент (ЕО) № 595/2004 на Европейската комисия.

(2) Вноската за бюджета при превишаване на националната млечна квота е публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 55

(отменен)

(1) Министърът на земеделието и горите определя с наредба реда за:

1. управление на Националния млечен резерв;

2. водене на регистъра на производителите на краве мляко;

3. разпределение, прехвърляне и превръщане на индивидуални млечни квоти;

4. одобряване на изкупвачите, както и на реда за учредяване и срока на банковата гаранция;

5. изкупуване на краве мляко;

6. подаване на декларации от одобрените изкупвачи и производителите на краве мляко.

(2) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите приема с наредба реда за:

1. плащане на вноскатапо чл. 54, ал. 2 от одобрените изкупвачи и от производителите на краве мляко, които притежават индивидуална млечна квота за директни продажби на Разплащателната агенция;

2. плащане на вноската по чл. 54, ал. 2от производителите на краве мляко, които притежават индивидуална млечна квота за доставки, на одобрените изкупвачи;

3. разпределение на остатъка от вноската след изплащане задължението на страната към Европейския земеделски фонд за гарантиране или за финансиране на недостигащата сума за изпълнение на това задължение.

Чл. 55д

(1) Суровото краве, овче, козе и биволско мляко се изкупува от първи изкупвачи – физически или юридически лица, които са търговци по смисъла на Търговския закон и чиито обекти са регистрирани по реда на чл. 26 от Закона за храните и/или използват при изкупуването специализирани транспортни средства, регистрирани по реда на чл. 55 от Закона за храните.

(2) Суровото мляко по ал. 1 може да се изкупува и от първи изкупвачи, регистрирани в други държави – членки на Европейския съюз, когато се доставя на тяхна територия.

(3) Лицата по ал. 1 подават в Министерството на земеделието и храните заявление за регистрация по образец, утвърден от министъра на земеделието. Заявлението се подава в 30-дневен срок от регистрацията на лицето по чл. 26 от Закона за храните или от регистрацията на транспортните средства по чл. 55 от Закона за храните.

(4) Министерството на земеделието и храните създава и поддържа публичен електронен регистър на първите изкупвачи на сурово мляко по ал. 1, който се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните.

(5) Министърът на земеделието и храните определя реда за регистрация и водене на регистъра на първите изкупвачи на сурово мляко и за подаване на месечните декларации от първите изкупвачи за общото количество изкупено сурово краве мляко с наредбата по чл. 55в.

Чл. 55е

Първите изкупвачи по чл. 55д, ал. 1 са длъжни да:

1. сключват договори за доставка на сурово мляко с производителите, включително от други държави – членки на Европейския съюз, при условията и по реда на чл. 55б;

2. издават документ за всяка доставка на всеки производител;

3. подават месечни декларации в Министерството на земеделието и храните за общото количество краве мляко, изкупено въз основа на договори, регистрирани съгласно наредбата по чл. 55в както и за количествата и цените на изкупените овче, козе и биволско мляко;

4. предоставят месечно информация за изпълнението на задълженията им по договорите за доставка – плащания;

5.

Чл. 56

(1) Държавен фонд „Земеделие“ предоставя финансова помощ по пазарните мерки в лозаро-винарския сектор съгласно правото на Европейския съюз.

(2) Министърът на земеделието и храните утвърждава Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор за срок 5 години.

(3) Министърът на земеделието и храните издава наредби за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националните програми за подпомагане на лозаро-винарския сектор.

Чл. 57

(отменен)

(1) По Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2009 – 2013 г. финансова помощ се предоставя за следните мерки:

1. преструктуриране и конверсия на винени лозя със следните дейности:

2. промоция в трети страни;

3. застраховане на реколта.

(2) Финансовата помощ за мерките по ал. 1 се предоставя до 2013 финансова година съгласно бюджет за програми за подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

(3) Финансовата помощ по схема “Изкореняване на винени лозя” се предоставя за 2009 - 2011 финансови години съгласно нотифицираните на Комисията от държавите членки до 15 октомври всяка година обща площ и размери за подпомагане.

(4) По Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. финансова помощ се предоставя за следните мерки:

1. преструктуриране и конверсия на лозя със следните дейности:

2. популяризиране на пазарите на трети държави на вина със защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ) или за сортови вина без ЗНП/ЗГУ;

3. събиране на реколтата на зелено чрез пълно отстраняване на зелени, все още не- узрели гроздове;

4. инвестиции за производство на лозаро-винарски продукти по приложение № 1 от Закона за виното и спиртните напитки.

(5) Финансовата помощ за мерките по ал. 4 се предоставя до 2018 финансова година съгласно бюджет за програми за подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

Чл. 58

(отменен)

(1) Финансова помощ по чл. 57, ал. 1, т. 1 и 3, ал. 3 и ал. 4, т. 1, 3 и 4 могат да получат производителите, вписани в лозарския регистър по реда на Закона за виното и спиртните напитки.

(2) Финансова помощ по чл. 57, ал. 1, т. 2 и ал. 4, т. 2 могат да получат търговски дружества, професионални организации, организации на производители и междупрофесионални организации по смисъла на Закона за виното и спиртните напитки и държавни органи и институции, чиято дейност е свързана с насърчаване на бизнеса.

(3) Не могат да получат финансиране по чл. 57, ал. 1, т. 1 производители, които извършват подмладяване на винени лозя и попълване на празни места - презасаждане на парцела със съществуващия сорт при запазване на съществуващата агротехника в лозарското стопанство.

(4) Финансиране по чл. 57, ал. 3 могат да получат производители, надлежно поддържали площите си през последните три години, предхождащи изкореняването, подали годишни декларации за реколта.

(5) Не подлежат на финансиране по чл. 57, ал. 4, т. 1 следните дейности:

1. презасаждане на лозарски парцел със същия винен сорт в съответствие със същата система за култивиране, представляващо обичайно обновление на лозята, които са приключили естествения си жизнен цикъл;

2. защита от щети, нанесени от диви животни, чрез изграждане на огради или с активна защита, която включва човешки звуци;

3. защита от щети, нанесени от птици, чрез покриване на лозовите насаждения с предпазни мрежи, закупуване на машини за плашене на птици или с активна защита, която включва човешки звуци;

4. защита от градушка чрез покриване на лозовите насаждения с предпазни мрежи;

5. изграждане на прегради/стени срещу вятър;

6. изграждане на пътища в рамките на лозовото насаждение или които водят до него;

7. подмладяване на лозовите насаждения и попълване на празни места от пропаднали растения с нов посадъчен материал (подсаждане);

8. смяна на формировката от един вид в същия в зависимост от височината на стъблото – нискостъблени, средностъблени и високостъблени.

Чл. 58т

(1) Директорите на областните дирекции „Земеделие“ определят със заповед длъжностни лица, които извършват мониторинг на пристанищата, от които се извършват износ, внос и вътрешнообщностни доставки на зърно.

(2) За извършване на мониторинга по ал. 1 длъжностните лица имат право:

1. на свободен достъп до всички терминали на морските и речните пристанища за обществен транспорт, на които може да се обработват зърнени товари за износ и вътрешнообщностни доставки съгласно издаденото удостоверение за експлоатационна годност;

2. да получат информация за направлението, вида и количеството зърно, предмет на износ или вътрешнообщностна доставка.

(3) Пристанищните оператори на пристанищата и терминалите по ал. 2, т. 1 са длъжни да осигурят на оправомощените служители на областните дирекции „Земеделие“ достъп до съответните пристанища и терминали, от които се извършват износ и вътрешнообщностни доставки на зърнен товар.

(4) Изпълнителна агенция „Морска администрация“ предоставя на Министерството на земеделието, храните и горите актуален списък на пристанищата за обществен транспорт и терминалите от такива пристанища, за които е издадено удостоверение за експлоатационна годност и на които се прилагат карти за типов технологичен процес за обработване на зърнени товари.

Чл. 59

(1) Органите и организациите, които са компетентни за провеждане на пазарни мерки и на мерки за държавно подпомагане, извършват проверки съгласно чл. 37, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители на:

1. лицата, които участват в тези мерки;

2. трети лица, които не участват директно в мерките, но имат взаимоотношения с лицата по т. 1 по повод участието им в тях.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да оказват съдействие на проверяващите и на представителите на Европейската комисия и Европейската сметна палата съгласно чл. 26б, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

(3) Държавните и общинските органи и организации са длъжни да оказват на проверяващите и на представителите на Европейската комисия съдействие и да им предоставят информацията и документите, свързани с обекта на проверката.

Чл. 60

(1) Разплащателната агенция чрез специализираното звено за контрол по Глава III от Дял V на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347 от 20 декември 2013 г.) и Глава III от Дял IV на Регламент (ЕС) 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (ОВ, L 435/187 от 6 декември 2021 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2021/2116“, упражнява последващ контрол и извършва проверки на търговските документи на:

1. лицата, които са получили или осъществили плащания, свързани пряко или косвено със системата за финансиране на Европейския фонд за гарантиране на земеделието;

2. трети лица, които имат пряка или косвена връзка с лицата по т. 1 във връзка с трансакциите, извършвани в рамките на системата за финансиране чрез Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да осигурят на контролиращите лица:

1. свободен достъп до проверяваните обекти;

2. исканите от тях търговски документи и извлечения или копия от тях; електронно съхраняваните данни се предоставят на електронен носител;

3. исканите от тях сведения.

(3) Изпълнителният директор на Разплащателната агенция докладва резултатите от проверките по Глава III от Регламент (ЕС) 2021/2116 на министъра на земеделието и горите.

Чл. 60а

(1) Контролът по прилагане на класификацията на кланични трупове от говеда, свине и овце и докладването на цените се упражнява от длъжностни лица, оправомощени от министъра на земеделието.

(2) На контрол по ал. 1 подлежат:

1. кланиците по чл. 58а, ал. 2;

2. класификаторите по чл. 58в, ал. 1.

(3) Българската агенция по безопасност на храните упражнява контрол върху:

1. сортирането, маркировката и опаковката на яйца;

2. окачествяването и съхранението на месо, разфасовки, заготовки и вътрешности от домашни птици и на продукти от птиче месо.

Чл. 60б

Контролът по чл. 60а включва:

1. проверки за прилагането на класификацията на кланични трупове от говеда, свине и овце и на документацията за нейното извършване;

2. проверки по чл. 24 от Регламент (ЕО) № 589/2008 на Комисията от 23 юни 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно стандартите за търговия с яйца (ОВ, L 163/6 от 24 юни 2008 г.);

3. проверки по реда на чл. 9, параграфи 6, 8 и 10 и чл. 12, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 543/2008 на Комисията от 16 юни 2008 г. относно въвеждането на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на определени стандарти за предлагането на пазара на месо от домашни птици (ОВ, L 157/46 от 17 юни 2008 г.).

Чл. 60в

(отменен)

Контролът се осъществява от:

1. длъжностни лица, оправомощени от министъра на земеделието и храните – за обектите по чл. 58а, ал. 1 и 2, за изискванията, определени с наредбите по чл. 58е и 58ж, и за обектите за производство и търговия с кланични трупове от зайци по чл. 58и, ал. 1;

2. органите за държавен контрол по Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 60г

Контролните органи имат право:

1. на свободен достъп и проверки в контролираните обекти;

2. да дават задължителни предписания за отстраняване на допуснатите нарушения;

3. да съставят актове за констатираните административни нарушения.

Чл. 60д

Лицата, подлежащи на контрол, са длъжни да осигуряват на органите по чл. 60а достъп до контролираните обекти, да им съдействат и да изпълняват техните предписания.

Чл. 61

(1) Вземания по смисъла на чл. 27, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители са и суми, изплатени на основата на отменен административен акт или на прекратен, нищожен или унищожаем договор.

(2) Вземанията по ал. 1 се дължат от датата на:

1. уведомяването на лицето, участващо в пазарната мярка и в мярката за държавно подпомагане, от компетентния орган за отмяната на административния акт или за прекратяване на договора;

2. съдебното решение за установяване на нищожността или постановяване унищожаемостта на договора.

Чл. 62

За държавните вземания по пазарни мерки и по мерки за държавно подпомагане се дължи законната лихва.

Чл. 63

(1) Който не представи пазарна информация по чл. 4, ал. 1 не подаде уведомление или представи неверни данни в подаденото уведомление по чл. 10а, ал. 1 – 3 или не подаде декларация по чл. 55е, т. 3, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.

(2) Който повторно извърши нарушение по ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 63а

(1) Който не изпълни задължение по чл. 58н, 58о или чл. 58п, ал. 3 или декларира неверни данни, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 15 000 лв.

(3) При повторно извършено нарушение глобата или имуществената санкция се налага в двоен размер.

Чл. 64

(1) Който осъществява контрол, без да е получил разрешение за извършване на контролна дейност по чл. 18, ал. 1 или разрешението е с изтекъл срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 20 000 до 30 000 лв.

(2) На лице, което не предостави информация в срока по чл. 18, ал. 3 или не потвърди промяна във вписани в регистъра обстоятелства в срока по чл. 16а, ал. 3, се налага глоба в размер от 100 до 1000 лв. или имуществена санкция в размер от 200 до 2000 лв.

(3) На контролиращо лице, което не изпълни или наруши задължение по чл. 23, ал. 1, се налага имуществена санкция:

1. по т. 2, т. 4, с изключение на буква „б“, подбукви „аа“ и „бб“, и по т. 5 – в размер 2000 лв.;

2. по т. 6 – в размер 5000 лв.;

3. по т. 7, 12 и 14 – в размер 1000 лв.;

4. по т. 9, 11 и 13 – в размер 5000 лв.

(4) На физическо или юридическо лице, което се позовава на метода за биологично производство, без да е сключило с контролиращо лице договор за контрол и сертификация, се налага глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. или имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.

(5) На оператор, който е сключил с контролиращо лице договор за контрол и сертификация и наруши задължение от Дял ІV „Етикетиране“ от Регламент (ЕО) № 834/2007, се налага глоба в размер от 1000 до 3000 лв. или имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.

(6) На оператор, при който се установи наличие на неразрешени за биологичното производство вещества в продукти, предлагани като биологични в търговската мрежа, се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лв. или имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв. На оператора, при който се установи, че е извършено замърсяването, се налага глоба в размер от 1500 до 3000 лв. или имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв.

(7) При установяване на нарушение по ал. 4 – 6 контролният орган издава и предписание за премахване на термините, указващи, че продуктите са произведени по правилата на биологичното производство.

Чл. 64а

(1) Глобите и имуществените санкции по чл. 64 се намаляват с 50 на сто при заплащането им в 7-дневен срок от връчването на наказателното постановление на нарушителя. Когато глобата или имуществената санкция е била обжалвана и потвърдена от съда, същата се дължи в пълен размер.

(2) Не се налагат глоби и имуществени санкции на задължените лица за неизпълнение на задължения за въвеждане на информация в регистрите, когато по технически причини липсват или са ограничени функции на регистрите.

Чл. 65

(1) Който наруши разпоредбите на чл. 25, ал. 1 – 6, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв.

(3) Актовете за установяване на нарушение по ал. 1 и 2 се съставят от инспекторите от Българската агенция по безопасност на храните съгласно чл. 138 от Закона за храните. Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните или от оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 66

(1) Физическо лице, което предлага на пазара партида плодове или зеленчуци, за която е съставен констативен протокол, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 7000 лв.

Чл. 67

(1) Физическо лице, което наруши разпоредбата на чл. 40, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 600 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 68

(1) Физическо лице, което не изпълни задължение по чл. 40, ал. 3, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.

Чл. 69

(отменен)

(1) Одобрен изкупвач, който не подаде до 15 май годишна декларация за изкупеното краве мляко по чл. 8, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 595/2004 на Европейската комисия, се наказва с имуществена санкция в размер от 300 до 10 000 лв.

(2) Производител на краве мляко, притежаващ индивидуална млечна квота за директни продажби, който не подаде до 15 май годишна декларация за продаденото краве мляко по чл. 11, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 595/2004, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.

(3) Когато нарушенията по ал. 2 са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 10 000 лв.

Чл. 70

(отменен)

(1) Одобрен изкупвач, който декларира неверни данни, се наказва с имуществена санкция в размер от 300 до 10 000 лв.

(2) Производител на краве мляко, притежаващ индивидуална млечна квота за директни продажби, който декларира неверни данни, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 2 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 10 000 лв.

Чл. 71

(отменен)

Който изкупува краве мляко без одобрение от министъра на земеделието и горите по чл. 49, ал. 1, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 25 лв. за 100 кг изкупено краве мляко, но не по-малко от 1000 лв.

Чл. 71а

(отменен)

(1) Одобрен изкупвач, който не изпълни задължение по чл. 51, т. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.

(2) Одобрен изкупвач, който не изпълни задължение по чл. 51, т. 4, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

(3) Одобрен изкупвач, който не изпълни задължение по чл. 51, т. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.

Чл. 71б

(отменен)

(1) Производител на краве мляко с квота за директни продажби, който не регистрира ежедневно количествата на извършените продажби, замени и безвъзмездни прехвърляния на мляко и млечни продукти, се наказва с глоба от 50 до 300 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 1000 лв.

Чл. 72

(отменен)

(1) Производител на краве мляко, който доставя краве мляко на изкупвач, който не е одобрен по реда на този закон, се наказва с глоба в размер от 200 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 300 до 10 000 лв.

Чл. 72а

(1) На лице, което изкупува сурово мляко с цел преработка или препродажба от производител без регистрация като първи изкупвач, освен в случаите по чл. 55б, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв.

(2) На регистриран първи изкупвач, който изкупува сурово мляко без договор, регистриран по реда и в срока по чл. 55б, ал. 5, се налага глоба или имуществена санкция от 1000 до 4000 лв.

(3) На производител на сурово мляко, който доставя мляко без договор с регистриран първи изкупвач, освен в случаите по чл. 55б, ал. 2, се налага глоба или имуществена санкция от 500 до 2000 лв.

(4) На производител или първи изкупвач на мляко, който не окаже съдействие при извършване на проверка по чл. 55б, ал. 6, се налага глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

Чл. 72б

(1) Физическо лице, което не изпълни задължение по чл. 60, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 600 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

Чл. 73

(1) Който не изпълни или наруши задължение, предвидено в този закон или в регламент на Европейския съюз, уреждащ прилагането на пазарни мерки, включени в ООП, се наказва с глоба от 300 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

(3) Министърът на земеделието и горите определя с наредби съставите на конкретните нарушения по ал. 1 съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 73а

(1) За други нарушения на закона и на подзаконовите актове по прилагането му се налага глоба от 100 до 2000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, а при повторно нарушение – от 200 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 74

(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 63, 64, 73 и 73а се съставят от оправомощени от министъра на земеделието и горите длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието и горите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 63а се съставят от оправомощени от директора на съответната областна дирекция „Земеделие“ служители, а наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция „Земеделие“.

(3) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 66 – 68 се съставят от оправомощени от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от директорите на областните дирекции по безопасност на храните.

(4) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 72а и 72б се съставят от оправомощени от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” длъжностни лица, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” или от оправомощени от него длъжностни лица.

(5) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 74а

(1) За нарушения на разпоредбата на чл. 58ж, т. 1 се налага глоба от 500 до 1500 лв., ако лицето не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.

(3) За нарушения на разпоредбите по чл. 58а – 58е и чл. 58ж, т. 2 и 4 се налага глоба от 3000 до 10 000 лв., при повторно нарушение от 10 000 до 25 000 лв., а при трето нарушение се отнема правото на дейност.

Чл. 74б

(1) Лице, което отказва да съдейства или препятства изпълнението на дейностите на държавния контрол по чл. 60б, се наказва с глоба от 300 до 400 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 800 до 1200 лв.

Чл. 74в

(1) Лице, което укрива информация или предоставя невярна информация на контролните органи в нарушение на изискванията на чл. 60г, се наказва с глоба от 400 до 600 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 1500 лв.

Чл. 74г

При повторно извършване на нарушенията по чл. 74а – 74в предвидените глоби или имуществени санкции се налагат в двоен размер.

Чл. 74д

(1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 74а – 74г се съставят от лицата по чл. 60а.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на земеделието или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. “Биологично производство на земеделски продукти и храни” е производство на земеделски продукти и храни, което отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007 и Регламент (ЕО) № 889/2008.

2. “Възстановявания при износ на земеделски и преработени земеделски продукти” са изплащания на определена субсидия на износителя на продукта с цел компенсиране на разликите между техните цени на световните пазари и вътрешния пазар на Европейския съюз.

3. “Географски означения” са наименование за произход и географско указание по смисъла на чл. 5 от Регламент (ЕС) № 1151/2012.

4. “Директна продажба” е всяко предаване, възмездно или безвъзмездно, на краве мляко директно от производителя на краен потребител, както и всяко предаване, възмездно или безвъзмездно, на млечни продукти от краве мляко директно от производителя на друго лице, с изключение на членовете на домакинството на производителя.

5.

6. “Земеделски продукти” са продуктите на растениевъдството, животновъдството и рибарството, както и продукти след първоначална преработка, пряко свързани с тези продукти, включени в Приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз.

7. “Интервенционно изкупуване” е мярка, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, която се изразява в покупка на земеделски продукти с определено качество и в определени количества, с цел стабилизиране пазарите на земеделските продукти и гарантиране доходите на производителите.

8.

9.

10. “Контрол за съответствие ” са материалните и правните действия, извършени от оправомощени лица с цел проверка дали обявеното качество отговаря на изискванията на приложимите пазарни стандарти за плодовете и зеленчуците.

11. “Краен потребител” е всяко лице, което не е одобрен изкупвач, както и съпруг или лице, живеещо във фактическо съпружеско съжителство с производителя на краве мляко, негово дете или роднина, живеещи при него.

12.

13.

14. “Оперативни програми” са програми, с които организации на производители на пресни плодове и зеленчуци кандидатстват за съфинансиране на инвестиции, свързани с тяхната дейност, от Европейския фонд за гарантиране на земеделието.

15. “Пазарна информация” е всяка информация за количеството, качеството, разфасовката и/или цените на предлаганите на пазарите, внасяните и/или изнасяните земеделски и преработени продукти.

16.

17. „Преработени земеделски продукти“ са земеделски продукти извън Приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз, които са „преработени продукти“ по смисъла на чл. 2, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 612/2009.

18.

19.

20. “Търговец на пресни плодове и/или зеленчуци” е всяко физическо или юридическо лице, което излага или предлага за продажба, доставя или реализира по друг начин за своя или за чужда сметка, пресни плодове и зеленчуци. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИРАЗПОРЕДБИ

22.

23. „Трета държава“ е всяка държава, която не е държава – членка на Европейския съюз.

24. „Изоглюкоза“ е продукт, получен от глюкозата или от нейните полимери, съдържащ тегловно в сухо състояние най-малко 10 на сто фруктоза, по смисъла на т. 3, Раздел А, част 2, Приложение II от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (OB, L 347/671 от 20 декември 2013 г.).

25.

26.

27. „Пазарна година“ е периодът от 1 октомври до 30 септември на следващата година по смисъла на чл. 6, е) от Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007.

28. „Рафинерия“ е производствена единица, която има за предмет на дейност рафиниране на вносна сурова тръстикова захар.

29. „Зърно“ е обикновена пшеница, твърда пшеница, царевица, ечемик, ръж, овес, тритикале, слънчоглед, рапица, оризова арпа и соя.

30. „Обект за съхранение на зърно“ е отделен склад или група складове с общ капацитет над 50 тона, който се намира на един адрес или в един имот.

31. „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

32. „Коза майка“ е всяко женско животно от рода на козите, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година.

33. „Овца майка“ е всяко женско животно от рода на овцете, родило поне веднъж или на възраст най-малко една година.

34. „Планински продукт“ е незадължителен термин за качество по смисъла на чл. 31 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 и на Делегиран регламент (ЕС) № 665/2014 за описание на продуктите, предназначени за консумация от човека, включени в списъка в Приложение I към Договора за функционирането на Европейския съюз.

35. „Подизпълнител“ е оператор, на който е възложено извършването на една или няколко дейности от етапите на производство, обработка и разпространение на биологични продукти по смисъла на чл. 2, буква „б“ от Регламент (ЕО) № 834/2007;

36. „Оператор“ е лице по смисъла на чл. 2, буква „г“ от Регламент (ЕО) № 834/2007.

37. „Заведения за обществено хранене“ са обекти по смисъла на чл. 2, подбуква „аа“ от Регламент (ЕО) № 834/2007.

38. „Места за интервенционно складиране“ са места за складиране, определени в чл. 6, параграф 1 от Делегиран Регламент (ЕС) 2016/1238.

39. „Частно складиране“ е мярка, финансирана от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, по която се предоставя помощ за складиране на земеделски продукти, съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, Делегиран регламент (ЕС) 2016/1238 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1240.

40. „Предприятия за преработка на зърно“ са мелниците, включително оризовите, предприятията и цеховете за производство на фуражи, нишесте, малц, белени слънчогледови семки, биогорива, маслодобивните предприятия, спиртоварните, пивоварните и предприятията за пакетиране на зърно и зърнени продукти.

§ 2

Министерството на земеделието и горите упражнява контрола за съответствие на земеделските продукти и храни с традиционно специфичен характер или защитено географско означение по чл. 18 до получаване на разрешения от контролиращи лица по реда на чл. 19 и 20.

§ 3

(1) При изменение или отмяна на посочен в този закон регламент разпоредбите на закона се прилагат съобразно регламента или регламентите, които го изменят или заменят.

(2) При приемане на регламенти по прилагане на посочен в този закон регламент законът се прилага съобразно прилагащите регламенти.

§ 4

(1) Наредбите, издадени на основание на разпоредбите, отменени с § 8, § 9, т. 1 и § 10, т. 2, както и наредбата по отменените с § 5, т. 1 чл. 7д и 7ж от Закона за подпомагане на земеделските производители, запазват действието си до приемане на съответните наредби по този закон.

(2) Одобренията и разрешенията, издадени на основание на разпоредбите, отменени с § 5, т. 1, § 8 и § 9, т. 1, запазват своето действие до изтичане срока на тяхната валидност.

§ 5

В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 14 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Членове 7а - 7л се отменят.

2. В чл. 10е ал. 5 се отменя.

3. В чл. 11, ал. 2, т. 1 думите “съгласно одобрената програма по приетия от Министерския съвет годишен доклад” се заличават.

4. Членове 12а - 12в се отменят.

5. В чл. 27 се създава ал. 4: “(4) Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Агенцията за държавни вземания.”

6. В § 1 т. 40 - 45 се отменят.

7. В § 32 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДВ, бр. 18 от 2006 г.) думите “чл. 7ж, ал. 3, т. 4” се заличават.

§ 6

В Закона за храните (обн., ДВ, бр. 90 от 1999 г.; изм., бр. 102 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 87, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 31, 34, 51 и 55 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Членове 6б - 6т се отменят.

2. Създава се чл. 14а: “Чл. 14а. Когато националните регистри по чл. 14 се ползват за разпределение на тарифни или производствени квоти, регионалните служби по чл. 14, ал. 1 включват в тях данни за производствения капацитет на производствените обекти.”

3. Членове 38а и 38б се отменят.

4. Членове 38г и 38д се отменят.

5. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за храните (ДВ, бр. 31 от 2006 г.):

§ 7

В Закона за свръхзапасите от земеделски и захарни продукти (ДВ, бр. 88 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 5, ал. 1, т. 1 след думата “износа” се добавя “включително информацията, представляваща служебна тайна по Закона за митниците”.

2. В чл. 12, ал. 1, т. 1 след думата “износа” се добавя “включително информацията, представляваща служебна тайна по Закона за митниците”.

3. В заключителните разпоредби:

§ 8

В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. 91 от 1997 г.; изм., бр. 90 от 1999 г., бр. 96 от 2001 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 26, 30 и 31 от 2006 г.) чл. 12а се отменя.

§ 9

В Закона за животновъдството (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 87 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Членове 14 - 14е се отменят.

2. В чл. 38д:

3. Членове 51а и 51б се отменят.

§ 10

В Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр., бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 28, 43, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 73 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се чл. 57а: “Служебно заличаване Чл. 57а. (1) Регистрация на географско означение на земеделски продукт или храна се заличава служебно, когато географското означение на земеделския продукт или храна се впише в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения. (2) Министерството на земеделието и горите уведомява Патентното ведомство за вписването на географското означение на земеделския продукт или храна в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения. Заличаването се извършва в едномесечен срок от уведомяването.”

2. Параграф 45 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения (ДВ, бр. 43 от 2005 г.) се отменя.

§ 11

В Закона за рибарството и аквакултурите (обн., ДВ., бр. 41 от 2001 г.; изм., бр. 88, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 65 и 82 от 2006 г.) се създава чл. 4а: “Чл. 4а. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и горите определя с решение видовете държавни помощи в областта на рибарството съгласно изискванията на правото на Европейския съюз в областта на държавните помощи. (2) Министърът на земеделието и горите уведомява Европейската комисия за планираните нови схеми за помощ или индивидуални помощи или съществени промени на съществуващи държавни помощи, подлежащи на уведомяване съгласно чл. 88, ал. 3 от Договора за създаване на Европейската общност. (3) Министърът на земеделието и горите поддържа регистър на разрешените от Европейската комисия държавни помощи и регистър на минималните помощи, предоставяни в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1860/2004 на Европейската комисия. (4) Държавен фонд “Земеделие” прилага разрешените от Европейската комисия схеми на помощ или индивидуални помощи и минимални помощи. (5) Условията и редът за прилагане и наблюдение на прилагането на държавните помощи се определят с наредба на министъра на земеделието и горите.”

§ 12

Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 7, който влиза в сила от датата на обнародването му в “Държавен вестник”.