Закон за хазарта

Чл. 1 Предмет

С този закон се уреждат условията и редът за организиране на хазартни игри и за участие в тях, както и контролът върху тези дейности.

Чл. 2 Определение и участници

(1) Хазарт е всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът.

(2) В хазартните игри могат да участват пълнолетни дееспособни физически лица, за които няма ограничения в този или други закони. Недееспособните могат да получават билети или талони за участие в лотарийни, тото и лото игри само по дарение.

Чл. 3 Изключения

(1) Спортни състезания с награден фонд за участниците в тях не се смятат за хазартни игри.

(2) Не се смятат за хазартни игри и тези с развлекателен или спортен характер като: развлекателни игрални съоръжения, минифутбол, билярд или тенис на маса, хвърляне на стрели, боулинг, пейнтбол и спийдбол, минибаскетбол, бридж, табла и други, макар и използването им да изисква залог или обичайно да се подразбира, че загубилият играч следва да поеме разноските за играта, при условие, че залогът и печалбата са незначителни.

(3) Не са хазартни игри викторините, изразяващи се в отговаряне на въпроси или проявяване на знания или умения, при условие, че наградите не са за сметка от постъпленията на участниците – от билети, телефонни такси или под друга форма.

Чл. 4 Разрешение

(1) Хазартните игри на територията на Република България се организират и провеждат само с разрешение на Държавната комисия по хазарта.

(2) Могат да се организират и подлежат на разрешаване само предвидените в този закон хазартни игри.

(3) Разрешението дава право за организиране само на изрично посочените в него игри, производствени и сервизни дейности и не може да се прехвърля.

(4) Забранява се организирането и провеждането на хазартни игри в сградите и прилежащите им площи, публична държавна и общинска собственост, в обектите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, в учебните, лечебните и здравните заведения, както и в съсобствени сгради, без нотариално заверено писмено съгласие на всички съсобственици.

Чл. 5 Лица, на които не се издава разрешение

(1) Разрешение за организиране на хазартна игра, за производство на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители на игрални съоръжения за хазартна дейност, и за извършване на сервизна дейност, не се дава на едноличен търговец или юридическо лице, включително в случаите на „свързани лица“ по смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон, когато е налице едно от следните условия:

1. собственик, мажоритарен съдружник, управител, член на управителен орган на дружество или организация с нестопанска цел е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитиран;

2. лицата по т. 1 са обявявани в несъстоятелност, ако е останал неудовлетворен кредитор и от датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на несъстоятелността не са изтекли 3 години;

3. лицата по т. 1 са укривали от данъчно облагане приходи, доходи, печалби, имущества и сделки с тях, и това е установено с влязъл в сила облагателен акт или влязло в сила наказателно постановление и от датата на влизане в сила на акта или постановлението не са изтекли 3 години;

4. лицата по т. 1, в качеството им на собственик, съдружник, управител, член на управителен или контролен орган на дружество или организация с нестопанска цел са участвали в дружество (дружества или като едноличен търговец), на което (на който) окончателно е отнето разрешение за организиране на хазартна дейност или е наказвано за осъществяване на хазартна дейност без разрешение, или имат неизплатени задължения към бюджета, установени по реда на т. 3.

(2) Разрешение за организиране на хазартна игра не се дава и когато лице, пряко свързано с провеждането на играта или управлението на игралната зала или казиното, е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, и не са налице обстоятелствата по ал. 1, т. 3 и 4.

(3) Разрешение за организиране на хазартна игра не се дава, когато на лицата по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 5, както и на техни собственици, съдружници, управители, членове на управителен или контролен орган е отказано или отнето разрешение за организиране на хазартна дейност в страните – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и това е потвърдено в официална кореспонденция от компетентните органи на съответната държава, в случаите по чл. 20, ал. 4, както и при недоказан произход на капитала.

(4) Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 3, както и представляващите лицата по ал. 1, т. 1 и 3 подават нотариално заверена декларация за обстоятелствата, посочени в ал. 1, т. 2, 3, 4 и ал. 3, свидетелство за съдимост, декларация за имотно и финансово състояние, както и други официални документи, необходими за получаване на разрешение, които са определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2.

(5) За неверни данни деклараторите носят наказателна отговорност.

Чл. 6 Организатори на хазартни игри

(1) Хазартни игри могат да се организират от:

1. български търговски дружества, отговарящи на изискванията на този закон;

2. търговски дружества, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, отговарящи на изискванията на този закон;

3. еднолични търговци – само хазартни игри с игрални автомати;

4. юридическите лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел - в случаите, предвидени в този закон;

5. юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, чрез клон, определен за осъществяване на общественополезна дейност - в случаите, предвидени в този закон, с изключение на политическите партии;

6. държавата – само за подпомагане на спорта, културата, здравеопазването, образованието и социалното дело.

(2) Организаторите на хазартни игри, облагани с алтернативен данък по чл. 220, 227 и 235 от Закона за корпоративното подоходно облагане, не могат да упражняват друга дейност по Търговския закон, включително производство на съоръжения за хазартни игри, освен организиране на хазартни игри и помощни и спомагателни дейности във връзка с тях.

(3) Организаторите извън тези по ал. 2 могат да развиват и друга дейност по Търговския закон. Те не могат да развиват производство и разпространение на съоръжения за хазартни игри.

(4) Ограничението по ал. 2 не се отнася за юридически лица с нестопанска цел по отношение на регистрираната цел.

Чл. 7 Чуждестранни лица

(1) Чуждестранни лица могат да участват в дружествата по чл. 6, ал. 1, т. 1 в случаите, когато тези дружества:

1. организират хазартни игри в игрално казино към хотел, ако дружеството е закупило или построило хотела с категория четири и повече звезди, или

2. са инвестирали в организиране и на друга дейност на територията на Република България в едногодишен срок от издаване на разрешението средства в размер не по-малко от левовата равностойност на 10 000 000 щатски долара, по курса на Българската народна банка, и са осигурили не по-малко от 500 работни места.

(2) Алинея 1 не се прилага за чуждестранни лица, които са регистрирани в държава - членка на Европейския съюз, както и в друга държава - членка на Европейското икономическо пространство, или са граждани на такава държава.

Чл. 8 Хазартни игри с благотворителна цел

(1) Лицата по чл. 6, ал. 1, т. 4 и 5 могат да организират само еднократни лотарии и томболи – с благотворителна цел.

(2) Хазартните игри по ал. 1 могат да се организират изключително с предварително декларирана и приета от Държавната комисия по хазарта благотворителна цел.

(3) Разрешението по ал. 1 се издава въз основа на искане, придружено с план-сметка за приходите и разходите. Разходването на чистия приход след облагане с данъци за обявената благотворителна цел се проверява от Държавната комисия по хазарта.

Чл. 9 Хазартни игри, организирани от държавата

(1) Държавата може да организира само лотарийни, тото и лото игри и залагания върху резултати от спортни състезания чрез Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“, създадено по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон към министъра на физическото възпитание и спорта.

(2) Устройственият правилник на предприятието по ал. 1 се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на физическото възпитание и спорта. Органите за управление на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ се назначават и освобождават от министъра на физическото възпитание и спорта.

(3) Използването на приходите от дейността на Държавното предприятие „Български спортен тотализатор“ след данъчно облагане и приспадане на разходите и изплатените печалби се утвърждава от министъра на физическото възпитание и спорта съгласувано с министъра на финансите.

(4) Утвърдените средства по ал. 3 се използват за:

1. нуждите на физическото възпитание и спорта;

2. поддържане, ремонт, реконструкция или изграждане на спортни съоръжения в училищата.

(5) Средствата по ал. 4, т. 2 се разпределят от министъра на физическото възпитание и спорта по предложение на министъра на образованието, младежта и науката, след съгласуване със съответния отраслов министър.

Чл. 10 Реклама на хазартните игри

(1) Забранява се прякото рекламиране на хазартни игри чрез средствата за масово осведомяване.

(2) Допуска се обявяване на реда и начина за участие и условията за провеждане на лотарийните „Бинго“ и „Кено“, тото и лото игри, както и залаганията на резултати от спортни състезания, залагания върху случайни събития и с познаване на факти и събития и на резултатите от тях, както и излъчването на тегленията на тиражите по телевизията.

Чл. 11 Залози и печалби, забрана за отпускане на кредит

(1) Хазартни игри се организират със залози и печалби само в български левове. В игралните казина се допуска организиране на хазартни игри със залози и печалби, определени в чуждестранна валута с предварително разрешение на Държавната комисия по хазарта.

(2) Забранява се на организатори на хазартни игри да предоставят под каквато и да е форма кредит на участник или участници в хазартните игри, освен плащане с кредитни карти, приемани от организаторите.

Чл. 12 Залагане чрез телекомуникационно средство

(1) Залогът може да се изразява в увеличението в цената на телефонна или друга телекомуникационна връзка. Телекомуникационният оператор трябва предварително да се увери, че играта е разрешена по реда на този закон.

(2) При залагане по телефон или друго телекомуникационно средство се смята, че залогът е направен от физическото или юридическото лице, собственик или законен ползвател на средството.

(3) Забранява се залагането от телефоните и другите телекомуникационни средства на държавните и общинските, включително здравни, социални и културни учреждения и предприятия, а при неспазване на забраната евентуалната печалба се внася в съответния бюджет.

Чл. 13

Държавният надзор върху хазарта се осъществява от Държавна комисия по хазарта към Министерския съвет и от Главна дирекция за контрол върху хазарта към министъра на финансите.

Чл. 14 Ограничения

(1) Членовете на Държавната комисия по хазарта и служителите в нея, не могат, пряко или косвено, да влизат в каквито и да било сделки или икономически взаимоотношения с организатори на хазартни игри, производители на съоръжения за хазартни игри вносители и разпространители или сервизни организации, техниръководители или служители, включително и като експерти, консултанти и под каквато и да е друга форма.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да участват в организирането и провеждането на хазартни игри пряко или чрез подставено лице. Те не могат да придобиват дялове и акции в търговски дружества, имащи за предмет на дейност участие в организиране и провеждане на хазартни игри, нито да участват в техни управителни и надзорни органи.

(3) Лицата по ал. 1 не могат да учредяват и да членуват в юридически лица с нестопанска цел, организиращи хазартни игри по реда на този закон.

(4) Забраната по ал. 1, 2 и 3 се отнася и до съпрузите и лицата, с които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително на лицата по ал. 1 за целия период на изпълнение на задълженията им.

Чл. 15

(1) Към министъра на финансите се създава Държавна комисия по хазарта, наричана понататък държавната комисия. Държавната комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) Държавната комисия се състои от председател и четирима членове, от които най-малко трима са юристи, всички със стаж по специалността не по-малко от 5 години. Председателят и членовете на държавната комисия се назначават от министъра на финансите. Председателят ръководи дейността на държавната комисия и я представлява.

(3) Членовете на държавната комисия могат да бъдат само български граждани с висше образование, с високи професионални и нравствени качества, които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер.

(4) Дейността на държавната комисия се подпомага и осъществява от обща и специализирана администрация, чиято структура и организация на работа се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(5) Числеността на персонала на държавната комисия се утвърждава от министъра на финансите по предложение на председателя на държавната комисия.

Чл. 16 Финансиране

(1) Дейността на държавната комисия се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на финансите.

(2) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от събраните по този закон такси, както и от допълнителните приходи за бюджета, представляващи глоби, имуществени санкции, отнети в полза на държавата игрални съоръжения и парични средства, установени и събрани по наказателни постановления, издадени по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от държавната комисия по ред, определен със заповед, издадена от председателя на държавната комисия.

(3) Държавната комисия задължително застрахова служителите си срещу злополука за сметка на своя бюджет.

Чл. 17 Подзаконови актове

(1)

(2) Министерският съвет по предложение на държавната комисия приема наредбите и тарифите по този закон.

Чл. 18 Компетентност

(1) Държавната комисия по хазарта:

1. дава, отказва да даде и отнема разрешения за организиране на хазартни игри, на и от лицата, които имат право да ги организират;

2. дава, отказва да даде и отнема разрешения на организатори на хазартни игри по т. 1 за развиване, съответно за отнемане и/или прекратяване на дейността им в отделни обекти;

3. дава, отказва да даде и отнема разрешения на производители на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители и на сервизните организации по ремонт и поддръжка на тези съоръжения;

4. приема общи задължителни игрални условия за видовете хазартни игри, за които издава разрешение, както и правилата за организиране и провеждане на отделните хазартни игри;

5. приема общи задължителни изисквания за игралните зали и игралните казина по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол;

6. приема общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри, игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения;

7. утвърждава списък на одобрените от Българския институт по метрология типове и модификации на игрални автомати и други игрални съоръжения, които могат да се произвеждат, внасят и експлоатират в страната както и на лабораториите по чл. 79, ал. 2;

8. утвърждава задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

9. утвърждава задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри и задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при провеждане на хазартни игри;

10. утвърждава образец на декларация, с която членовете на държавната комисия се задължават да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения.

11. одобрява правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите; тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация по взаимно съгласувани правила, преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите, когато това се изисква по този закон;

12. утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4, 5 и 6;

13. води регистри.

(2) За организаторите на хазартни игри, които внасят игрални автомати и съоръжения за собствени нужди, не се изисква разрешение по ал. 1, т. 3.

(3) Държавната комисия осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране и провеждане на хазартната дейност, както и върху дейността на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения.

(4) Държавната комисия приема писмените искания за издаване на разрешенията по този закон, извършва проверки и проучвания по тях и се произнася с мотивирани решения, които вписва в съответните регистри.

Чл. 19 Основания за образуване на производство

(1) Производство пред държавната комисия се образува на основание писмени искания за издаване на актовете по чл. 18, ал. 1,.

(2) Писмените искания с приложение към тях, определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2, се подават до държавната комисия, като след извършването на необходимите проверки и проучвания председателят ги внася с мотивирано предложение за разглеждане от държавната комисия.

(3) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания, или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от получаване на писменото искане държавната комисия уведомява искателя и му определя 30-дневен срок от получаването на уведомлението за отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителна информация.

(4) В срока, определен по ал. 3, искателят следва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение държавната комисия отказва да даде исканото разрешение, а заплатените за това такси от страна на искателя не се връщат.

(5) За производството пред държавната комисия се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, освен в случаите, когато са предвидени други срокове в този закон.

Чл. 20 Заседания на държавната комисия

(1) На заседанията на държавната комисия могат да присъстват заинтересуваните страни и ведомства, включително и браншови организации на организаторите на хазартни игри, които се уведомяват за датата и часа на заседанието, в което ще се разглежда направеното искане. Във всички случаи решенията се обявяват публично.

(2) Държавната комисия може да задължи заявителя, неговите представители и лицата по чл. 5, ал. 1, т. 1 да се явят лично, за да отговорят на конкретно поставени въпроси за обстоятелства, от значение за решаване на искането.

(3) На лицата, задължени да се явят лично, държавната комисия съобщава писмено въпросите, на които следва да отговорят, и допълнителната информация, която следва да представят, като ги предупреждава за последиците по чл. 5, ал. 3 от неизпълнението на това задължение.

(4) Държавната комисия може да приеме за изяснени обстоятелствата по ал. 2 и да откаже издаването на разрешение, когато лицето не се е явило, за да отговори, създало е пречки или е отказало да отговори, както и когато е дало непълни или неясни отговори или не е представило исканата информация.

Чл. 21 Кворум и вземане на решение

(1) Заседанията са редовни, когато присъстват най-малко четирима от членовете на държавната комисия.

(2) Когато приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, държавната комисия приключва разглеждането му и приема решение. Решението се основава върху приетите от държавната комисия за установени обстоятелства по искането и върху закона.

(3) Решението се приема след тайно съвещание с явно гласуване, ако за него са гласували най-малко трима от членовете на държавната комисия, участвали в заседанието, в което е завършено разглеждането на искането.

(4) Никой от членовете не може да се въздържи от гласуване.

(5) Член на държавната комисия, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.

(6) Държавната комисия взема предвид и настъпилите след постъпването на искането факти, които са от значение за неговото решаване.

(7) Решението трябва да съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. наименование на акта;

3. фактически и правни основания за издаване на акта;

4. разпоредителна част (диспозитив), с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

5. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;

6. дата на издаване и подпис на председателя, членовете и секретар-протоколчика на държавната комисия.

(8) Държавната комисия обявява решението с мотивите най-късно в 7-дневен срок след заседанието чрез вписване в съответния регистър и го съобщава на заинтересованите страни.

(9) След като обяви решението, държавната комисия не може сама да го отмени или измени.

(10) Държавната комисия, по свой почин или по молба на заинтересуваното лице, може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

(11) Решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.

(12) Заинтересуваното лице може да поиска да бъде допълнено решението, ако държавната комисия не се е произнесла по цялото искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от датата на вписването на решението по реда на ал. 8.

(13) Държавната комисия разглежда молбата и се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Чл. 22 Основания за отвод

(1) Член на държавната комисия е длъжен да си направи самоотвод при следните основания:

1. когато е бил в трудовоправно или в гражданскоправно отношение с подателя на искането;

2. когато поради други обстоятелства може да се счита за предубеден или заинтересуван пряко или косвено от решението по направеното искане.

(2) В случаите по ал. 1 подателите на искането могат да поискат отвод на член на държавната комисия.

(3) Държавната комисия взема решения по самоотвода и направените отводи по реда на чл. 21, ал. 3.

Чл. 23 Задължение за съдействие

(1) Лицата по чл. 6, ал. 1, техни служители, както и други длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на държавната комисия и на служителите в в нея при изпълнение на възложените им от закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, както и предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) При отказване на достъп или при непредоставяне на информация на служителите в държавната комисия те имат право на съдействието на органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите и на Българския институт по метрология, които са длъжни да им окажат исканото съдействие в рамките на своята компетентност, определена със закон.

(3) При извършване на проверки или проучване от държавната комисия длъжностните лица не могат да се позовават на служебна, производствена или търговска тайна, с изключение на защитената интелектуална собственост и професионалната тайна.

Чл. 24 Използване на документацията и забрана за разгласяване

(1) Документация и информация, получена от служителите в държавната комисия,, в процеса на проучването, може да се използва от тях само за целите на това проучване, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(2) Членовете на държавната комисия и нейните служители са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения по този закон, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(3) Във връзка със задълженията си по ал. 2 лицата, посочени в нея, подписват декларация по образец, в която изрично се отразява и отговорността им.

Чл. 25 Обжалване

(1) Решенията на държавната комисия се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд - град София в 14-дневен срок от съобщаването им.

(2) Жалбите против решенията на държавната комисия се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 26 Влизане в сила на решенията

Решенията на държавната комисия влизат в сила, когато:

1. не са обжалвани в срок;

2. подадената жалба не е уважена.

Чл. 27 Такси

(1) За извършване на действията по всяко искане и за издаване на разрешенията по този закон се събират държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) Заплатените държавни такси по ал. 1 не подлежат на възстановяване независимо от решението на държавната комисия.

(3) По искане на лицата таксите за издаване на разрешения могат да бъдат заплатени на равни части за срок до една година.

Чл. 28

(отменен)

(1) Създава се Главна дирекция за контрол върху хазарта към Министерството на финансите, наричана по-нататък Главната дирекция.

(2) Главната дирекция е юридическо лице със седалище София. Тя има териториални дирекции в страната, които съответстват на структурата на данъчната администрация.

(3) Главната дирекция се ръководи от главен директор, който се назначава и освобождава от Министерския съвет и е член по право на държавната комисия.

(4) Директорът може да възложи осъществяването на някои правомощия на определено от него длъжностно лице или лица.

(5) Министерският съвет с правилника по чл. 17, ал. 2 определя устройството и дейността на Главната дирекция и нейните териториални поделения.

(6) Числеността на персонала се утвърждава от министъра на финансите по предложение на директора на Главната дирекция.

(7) Главната дирекция задължително застрахова служителите си със застраховка „Живот“ и срещу злополука за сметка на своя бюджет.

Чл. 29 Финансиране

(отменен)

(1) Дейността на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на финансите.

(2) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от събираните по този закон такси, както и от допълнителните приходи за бюджета, представляващи глоби, имуществени санкции, отнети в полза на държавата игрални съоръжения и парични средства, установени и събрани по наказателни постановления, издадени по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта по ред, определен със заповед, издадена от директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта.

Чл. 30 Контролни функции

(отменен)

(1) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта упражнява контрол за законосъобразност върху дейността на организаторите на хазартни игри, на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения.

(2) За дейността си Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта се отчита пред Държавната комисия по хазарта.

(3) Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта:

1. осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране и провеждане на хазартната дейност, както и върху дейността на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения;

2. приема искания за издаване на разрешения по чл. 18, ал.1;

3. извършва проучвания и проверки по повод постъпили искания за издаване на разрешения;

4. подготвя преписките по издаване и отнемане на разрешения, комплектова и ги внася с мотивирано предложение за разглеждане в държавната комисия;

5. води регистър за издадените и отнетите разрешения за организиране на хазартните игри, входящ и изходящ регистър на постъпващите и изходящите молби и документи, азбучен указател на организаторите на хазартни игри и списък на лицата с отнети разрешения;

6. води регистър за издадените и отнетите разрешения на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения, входящ и изходящ регистър на постъпващите и изходящите молби и документи, азбучен указател и списък на лицата с отнети разрешения;

7. регистрира утвърдените по реда на чл. 18 от държавната комисия типове игрални автомати, които могат да се внасят, продават и въвеждат в експлоатация по установен от нея ред на базата на проведени изпитвания и заключения от Комитета по стандартизация и метрология;

8. регистрира типа, броя и производствения номер или друга маркировка, осигуряваща идентифицирането на игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения в експлоатация, по установен от нея ред, както и определя реда за проверка от нейните органи, на игрални автомати, игрални маси и други игрални съоръжения, подлежащи на задължително изпитване, одобряване и регистриране на типа и на условията за първоначална и периодична проверка, реда, условията и знаците, удостоверяващи резултатите от изпитването, от първоначалната и периодичните проверки на съоръженията и устройствата за хазартна дейност;

9. регистрира утвърдените задължителни образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

10. изисква писмена информация от подалите искания и организаторите на хазартни игри, производителите на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения, като лицата, от които се търси, са длъжни да я осигурят;

11. прави предложения по чл. 18, ал. 1, т. 4 – 10;

12. проучва международния опит, законодателството на други държави, обменя информация и осъществява контакти с органи и организации по хазартни игри.

(4) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания, или е необходима допълнителна информация, в срок не по-късно от два месеца след получаване на искането Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта писмено уведомява заявителя и му определя срок за отстраняване на нередовността или предоставяне на допълнителната информация.

(5) В срок, определен по ал. 4 от Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта, заявителят отстранява непълнотите или несъответствията или представя необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение искането се оставя без разглеждане, като заплатените такси от страна на заявителя не се връщат.

(6) Директорът на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта може да възложи осъществяването на някои правомощия по този закон на определено от него длъжностно лице.

Чл. 31 Съобщаване и обжалване на актовете

(1) Наказателните постановления на председателя на държавната комисия за нарушения по този закон се съобщават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Всяко лице, придобило или загубило право в резултат на акт на председателя на държавната комисия, или на което е засегнат правен интерес с такъв акт, може да получи заверен препис от акта.

Чл. 32 Съгласуване

Държавната комисия изисква при необходимост становища от Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Българския институт по метрология. Редът и начините на съгласуване се определят с правилника за устройството и дейността на Държавната комисия.

Чл. 33 Бюлетин

Държавната комисия издава месечен бюлетин, в който публикува издадените и отнетите разрешения, обявява датите за заседания на държавната комисия, публикува решения с мотивите за издаване или отказ за издаване на разрешения и съдебна практика по обжалвани решения, както и друга информация, отнасяща се до хазартната дейност.

Чл. 34 Срокове

(1) Проверките и проучванията по искания за издаване на разрешения трябва да бъдат приключени от държавната комисия в едномесечен срок от получаване на писменото искане. При случай от особена фактическа и правна сложност с мотивирано решение на председателя на държавната комисия този срок може да бъде продължен до 2 месеца.

(2) Срокът на действие на издаденото разрешение от държавната комисия е до пет години, освен в случаите, когато заявителят изрично е поискал разрешение за еднократно организиране, или е поискал разрешение за по-кратък срок.

(3) Когато доказаните пред държавната комисия инвестиции в активи надвишават 500 000 000 лв., разрешението за хазартни игри се издава за срок десет години, освен когато заявителят изрично е поискал разрешение за по-кратък срок.

(4) Държавната комисия,, може да отнеме издаденото разрешение за нарушения на разпоредбите на този закон, актовете по прилагането му или други актове, уреждащи хазартна дейност, преди изтичане на срока на разрешението.

(5) След даването на разрешението задължително, освен текущите проверки, в края на първата и на всяка трета година, за срока на действие на разрешението, се извършва пълна проверка по спазване на действащото законодателство, уреждащо хазартната дейност, ако не са констатирани нарушения за този период.

Чл. 35 Продължаване на срока

Когато преди изтичане на срока, за който е издадено разрешението, постъпи молба за продължаване на срока на разрешението и в предходната дейност на това лице не са констатирани нарушения по този закон, държавната комисия може да продължи за същия срок разрешението при положение, че лицето е заплатило половината от таксата за издаване на първоначалното разрешение и представи нотариално заверена декларация, че до подаване на искането за продължаване не са настъпили обстоятелства, представляващи пречка за развиване на хазартна дейност по този закон.

Чл. 36

(1) Хазартни игри, които могат да бъдат разрешавани и организирани по този закон, са лотарии, томболи, тото, лото, числови лотарийни игри „Бинго“ и „Кено“, игри с игрални автомати и други подобни съоръжения, игри на игрални маси в казино и залагания върху резултати от спортни състезания и случайни събития.

(2) Правилата за организиране и провеждане на хазартните игри се утвърждават по реда на чл. 18, ал. 1.

(3) При хазартните игри се допуска формирането и разпределението на джакпот при условия, определени с правилата на игрите съгласно разпоредбите на този закон.

Чл. 37

(1) Лотарийните игри са хазартни игри, при които печалбите се обявяват и се разпределят публично чрез жребий по предварително обявена схема, като печалбата се дължи при откриване на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и други или при изтегляне на печеливш билет.

(2) Лотарийните игри могат да бъдат:

1. периодични – провеждани през определен период от време;

2. еднократни.

(3) Правилата за провеждане на лотарии се обявяват предварително по подходящ начин. Игралният план следва да съдържа определен брой билети с поредни номера. Ако билетите са разделени на няколко серии, всяка серия трябва да съдържа еднакъв брой билети и всеки билет трябва да бъде с означена серия заедно с поредния номер. Продажната цена на билетите от всяка лотария трябва да бъде еднаква за всички серии. В тегленето вземат участие всички издадени билети.

(4) Отпечатването, вносът и унищожаването на билетите за участие в лотарийни игри се извършват съгласно разпоредбите на Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книги, издадена от министъра на финансите и от одобрена с негова заповед печатница или вносители. Унищожаването на неизползваните билети се извършва от издателите в присъствието на длъжностните лица по контрол върху хазарта, определени със заповед на председателя на държавната комисия, за което се съставя протокол.

(5) Преди издаване на фишове, билети или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, заявителят представя пред държавната комисия образци от тях за утвърждаване на вида и себестойността им.

(6) Билетите за участие в лотарийни игри са ценни книги на приносител.

(7) Лотарийните игри следва да са осигурени с одобрени от държавната комисия правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на данъчната администрация по взаимно съгласувани правила преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите.

Чл. 38 Провеждане на тиражите

(1) Провеждането на тиражите на лотарийните игри се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на държавната комисия, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби – пари или предмети. Съотношението на печалбите в пари и предмети се определят с одобрените от държавната комисия правила на играта.

(2) Получаването на паричните или предметни печалби се гарантира от организатора.

Чл. 39 Определение

(1) Тото и лото игрите са хазартни игри, при които се залага върху една или повече състезателни цифрови комбинации, изтеглят се определен брой числа и се присъжда премия на участника, който правилно е прогнозирал тези числа или комбинация от числа. Премията се изчислява въз основа на възможните комбинации, на базата на играните числа и броя на реализираните комбинации или се изчислява в сума, която точно определен брой пъти надхвърля единичния залог.

(2) Правилата за провеждане на тото и лото игрите и в техните разновидности се утвърждават от държавната комисия и се обявяват предварително по подходящ начин.

(3) Отпечатването, предоставянето и унищожаването на талоните, фишовете и други удостоверителни знаци за участие в игрите се извършват по реда на чл. 37, ал. 4.

(4) Преди издаване на талони, фишове и други удостоверителни знаци за участие в игрите по ал. 1 заявителят представя за утвърждаване от държавната комисия образци от тях. Те не се смятат за ценна книга на приносител.

(5) Тото и лото игрите следва да са осигурени с одобрени от държавната комисия правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на Националната агенция за приходите по взаимно съгласувани правила преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите.

Чл. 40 Провеждане на тиражите

(1) Провеждането на тиражите на тото и лото игрите се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на държавната комисия, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби – пари или предмети.

(2) Получаването на паричните или предметните печалби се гарантира от организатора.

Чл. 41 Определение и изисквания

(1) Игрите „Бинго“ и „Кено“ са числови лотарийни игри, при които не е определен предварително нито броят на участниците, нито размерът на залога – броят на издадените билети и продажната цена на един билет. Печалбата се изчислява според броя на спечелилите и предварително определен дял от общата сума на залозите от играта.

(2) Игралните зали за „Бинго“ и „Кено“ трябва да бъдат изолирани от друг вид хазартни игри, да са съобразени с разпоредбата на чл. 4, ал. 4, да имат не по-малко от 200 седящи места, да отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, да се намират в населени места с не по-малко от 50 000 жители, с изключение на туристическите и хотелските комплекси в граничните райони и не може да отстоят на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма с категория три и повече звезди.

(3) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначалната и периодичните проверки се определят по реда на чл. 18, ал. 1, съгласувано с Българския институт по метрология.

(4) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 2 се определят с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2 по предложение на държавната комисия и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 42 Талони за участие

(1) Талоните за участие са ценни книги на приносител, издавани от държавата, и по отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 4 и 5.

(2) Талоните за участие по ал. 1 се предоставят безвъзмездно след заплащане на дължимия данък.

Чл. 43 Печеливш участник

Печеливш е участникът, който познае варианти от числа или числови комбинации, съставени от използването на цифри върху предварително закупен талон. Броят на числата или комбинациите им е предварително одобрен по реда на чл. 18, ал. 1, т. 4 и оповестен в игралната зала по подходящ начин.

Чл. 44 Печеливши числа и изплащане на печалбите

(1) Печелившите числа или комбинации се оповестяват чрез публично теглене и паричните или предметните печалби се предоставят непосредствено след обявяването им.

(2) Сумата, подлежаща на разпределение като печалба, не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на талоните.

Чл. 45 Обединен джакпот

(1) При числовите лотарийни игри „Бинго“ и „Кено“ се допуска формирането и разпределението на обединен джакпот.

(2) В случаите по ал. 1 организаторът е длъжен да осигури системите за подаване на информация по чл. 18, ал. 1, т. 11.

(3) Размерът на отчисленията, предметните награди и условията за изплащане на джакпота се посочват в игралните правила и не може да остава в полза на организатора.

(4) Редът и начинът на осъществяването на задължението по ал. 3 се определят от държавната комисия.

Чл. 46 Определение

(1) Томболите са еднократни или многократни хазартни игри, които се разиграват с участието само на продадените билети.

(2) Билетите на томболите са ценни книги на приносител. По отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 4 – 6.

Чл. 47 Печалби

(1) Печалбите от томболите се обявяват и се разпределят публично, чрез жребий, по предварително обявена схема, като печеливш е участникът, открил знак или фигура или изпълнил друго условие при изтегляне на билета. Билетите се продават и печалбите се изплащат или предават по реда на чл. 18, ал. 1, т. 4.

(2) Сумата и/или стойността на предметните награди, подлежащи на разпределение като печалба, не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на билетите.

Чл. 48 Организация на игрите

Томболите се организират публично, като се осигурява на публиката възможност за следене на правилата на играта и за разпределяне на печалбите.

Чл. 49 Организатори

Организатори на томболи могат да бъдат само организации с нестопанска цел. Контролните органи на държавната комисия следят за разходването на средствата от тези игри съобразно предварително оповестените и разрешени от държавната комисия цели.

Чл. 50 Определение

(1) Игрален автомат е устройство, което се задейства с монета, жетон, бутон или друго средство. В игралния автомат изборът на комбинация за печалба или загуба се прави по случаен принцип от механично, електромеханично или електронно устройство и апаратът или организаторът изплаща печалбата на участника.

(2) При игралния автомат е възможно използването на многоканален интерфейз с участниците в игрите.

Чл. 51 Изисквания и ограничения

(1) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначална и периодични проверки се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Българския институт по метрология и на държавната комисия.

(2) Забранява се използването на игрални устройства извън игралните зали, казината и залите за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, за които е получено разрешение по този закон, както и на такива устройства, които след ремонт не са предоставени за проверка по реда на ал. 1.

(3) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от министъра на икономиката, енергетиката и туризма с категория три и повече звезди.

(4) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4.

Чл. 52 Джакпот при игрални автомати

(1) Автоматите могат да се свързват помежду си за постигане на специална премия „джакпот“ – натрупване, което се формира от отчисления от всяка заложена сума на взаимно свързаните автомати, които трябва да се намират в една и съща игрална зала или в свързани в електронна мрежа зали, съответно в игрално казино.

(2) До 5 на сто от залога може да се използва за формиране и разпределение на джакпот при реда и условията на чл. 45, ал. 3.

(3) Размерът на отчисленията и условията за изплащане на джакпота се посочват в игралните правила и не може да остава в полза на организатора.

Чл. 53 Възвръщаемост на залозите

Игралният автомат трябва да осигурява възвръщаемост за играчите не по-малко от 80 на сто от общата сума на залозите и да има фабрично вградено устройство за текущ контрол от организатора и органите за контрол върху хазарта.

Чл. 54 Маркировка и условия за провеждане на игри

(1) Върху всеки игрален автомат трябва да има четлива оригинална маркировка за производствения му номер, година на производство или модификация и рециклиране и фирмата на производителя.

(2) Не се допуска внос и продажба на игрални автомати от тип, който предварително не е одобрен от държавната комисия, въз основа на писмено удостоверение от Българския институт по метрология, по подадено заявление за изпитване от вносителя или продавача, освен единични бройки, предназначени за изпитване с цел одобряване на типа.

Чл. 55 Игрална зала

(1) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и на другите изисквания по този закон, да бъде изолирана от друг вид хазартни игри, да е съобразена с разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и да отговаря на санитарно-хигиенните норми.

(2) Игралните автомати в игрална зала не могат да бъдат по-малко от:

1. двадесет броя в населени места с над 50 000 жители;

2. десет броя в останалите населени места, както и в туристическите комплекси.

(3) Минималната площ за монтиране и експлоатация на игрален автомат е 2 кв. м.

(4) Забранява се:

1. държането в игрални зали и казина на неработещи игрални съоръжения, за които не е заплатен акциз; всички игрални съоръжения, намиращи се в игралната зала или казино, включително в складови помещения към тях, се смятат за работещи;

2. използването на игрални автомати и съоръжения, които не са одобрени от държавната комисия и не отговарят на изискванията по чл. 51.

(5) Контролните органи на държавната комисия съвместно с Българския институт по метрология извършват периодични проверки за годност на игралните автомати.

Чл. 60 Определение

Обслужващото игралната маса лице трябва да осъществява дейността си въз основа на договор с дружеството, организиращо хазартната игра, и да притежава необходимата квалификация за упражняване на професията, регламентирана по реда на чл. 18, ал. 1.

Чл. 61 Ограничения

Игри на игрални маси могат да се организират и провеждат само в игрално казино, отговарящо на изискванията по този закон.

Чл. 62 Определение

(1) Игрите със залагания върху резултати от спортни състезания са хазартни игри, при които печалбата е обвързана с познаването на резултатите от спортни състезания, конни надбягвания и други, и зависи само от вярното предвиждане на тези резултати. Печалбата се определя чрез предварително изготвени коефициенти за осъществяване на залозите или от съотношението на броя на спечелилите играчи и размера на залаганията при предварително установен дял на печалбите.

(2) За игрите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 5 и 7.

Чл. 63 Видове залагания

Залаганията върху резултати от спортни състезания могат да бъдат:

1. еднократни;

2. периодични – провеждани за определен брой състезания или за определен период от време; при тях неполучените печалби от предшестващата игра могат да се ползват при следващата или за формиране на фондове за изплащане на джакпот.

Чл. 64

(1) Игри със залагания върху случайни събития са хазартни игри, при които печалбата зависи изключително от случайността, не е обвързана с периодичност и не са уредени по друг начин в този закон.

(2) Правилата на играта, цената за допускане за участие и наградите се одобряват от държавната комисия и се оповестяват предварително от организаторите.

Чл. 65 Игри с познаване на факти и събития

(1) Хазартни са игрите със залагания, при които печалбата е обвързана с познаване на факти или събития.

(2) Размерът на печалбата може да е пропорционален на заложената сума, съответно на цената за допускане до участие или да е определен по друг начин, включително на случаен принцип. Наградите, съответно печалбите и начинът на определянето им трябва да бъдат обявени по подходящ начин.

(3) За игри по ал. 1 и по чл. 64 се смятат и телефонни игри с награди или печалби, организирани чрез медиите при посредничеството на „Българска телекомуникационна компания“ – ЕАД, други телекомуникационни оператори и „Български пощи“ – ЕАД.

Чл. 66 Разпределяне на печалбите на нива

(1) Печалбите могат да се разпределят на няколко нива, като всички печалби от едно и също ниво трябва да са еднакви.

(2) Най-малко 50 на сто от стойността на приетите залози трябва да бъде разпределена като награди или печалби. Частта от постъпленията, която се разпределя, се обявява по подходящ начин.

Чл. 67 Правила на игрите

По този раздел се прилагат съответно разпоредбите на чл. 64, ал. 2.

Чл. 68

Игралното казино трябва да отговаря на изискванията за експлоатация съгласно този закон.

Чл. 69 Изисквания за издаване на разрешение

Разрешение за организиране на хазартни игри в игрално казино може да бъде издадено само на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с поименни акции които дружества са с капитал не по-малко от 500 000 000 лв., който е изцяло внесен към момента на подаване на заявлението, и дружеството отговаря на особените изисквания по този закон.

Чл. 70 Ограничения за работа в игрално казино

Не може да работи в игрално казино лице, което е член на управителен или контролен орган на банка, застрахователно дружество, пенсионен фонд, лицензиран инвестиционен посредник или инвестиционно дружество управляващо дружество, държавен служител, както и лице, упражняващо охранителна дейност, освен когато е част от охраната на казиното.

Чл. 71 Ограничения за участие в игри в игрално казино

Мажоритарните съдружници и членовете на органите на управление на дружество – собственик или наемател на казиното, и служителите в него, както техните съпрузи, роднини по права линия, братя и сестри не могат да участват в игри, организирани в казиното.

Чл. 72 Работно време

(1) Игралното казино може да бъде отворено за посетители денонощно.

(2) Посетителите в игралното казино се вписват в специален регистър по образец, утвърден съобразно правилата по чл. 18, ал. 1, т. 4.

Чл. 73 Ограничения за посетители

(1) В игрално казино не се допускат лица:

1. ненавършили 18-годишна възраст;

2. униформени, с изключение на тези, които присъстват по служба;

3. въоръжени, с изключение на тези, които присъстват по служба и длъжността им го изисква;

4. нарушили вътрешния ред на игралното казино;

5. в очевидно нетрезво състояние или под влияние на наркотични или други упойващи вещества;

6. без документи за самоличност.

(2) Лицата, които отговарят за управлението на игралното казино, могат да забранят достъпа на лице, чието присъствие в залата или в казиното създава опасност за реда и смущава провеждането на игрите, извън лицата по ал. 1.

Чл. 74

(1) Игралната зала е самостоятелно помещение, в което се организират хазартни игри и отговаря на изискванията по този закон.

(2) В игрални зали могат да бъдат провеждани числовите лотарийни игри „Бинго“, „Кено“ и игри с игрални автомати.

Чл. 75 Изисквания

Доколкото няма други изисквания, по отношение на организаторите, техните служители и участниците в игрите се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I, с изключение на разпоредбите на чл. 69 и чл. 73, ал. 2.

Чл. 76 Промяна в дейността и изпълнение на инвестиционните условия

(1) Организаторите на хазартни игри са длъжни в 14-дневен срок от настъпване на промяна в обстоятелствата, отразени в издаденото им разрешение, да уведомят държавната комисия и поискат вписване на новите обстоятелства, доколкото това е допустимо по този закон. Държавната комисия разглежда искането и се произнася в 14-дневен срок по реда на глава втора. Отказът за вписване на промяната в обстоятелствата може да бъде обжалван по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщението.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и по отношение на лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3.

(3) Дружествата по чл. 7 с повече от 51 на сто чуждестранно участие удостоверяват пред държавната комисия изпълнението на инвестиционните условия и разкриването на изискуемите и допълнителните работни места най-късно до изтичането на едногодишния срок от издаването на разрешението.

(4) При временно спиране на дейността организаторът е длъжен предварително в 14-дневен срок да уведоми държавната комисия за причината и срока за спирането. При форсмажорни обстоятелства срокът за уведомяване е 24 часа.

Чл. 77 Задължения за изплащане на печалбите

(1) Организаторът на хазартни игри е длъжен да заплати в определения срок печалбата на спечелилия участник срещу представяне на жетони, отрязъци от фишове, талони и други подобни документи за потвърждаване на печалбата.

(2) Изплащането на всяка печалба в брой се разрешава в размер до 15 000 000 лв.

(3) Когато размерът на печалбата е по-голям от този по ал. 2, изплащането се извършва по банков път или по ред, одобрен от държавната комисия.

(4) Организаторът на хазартни игри при поискване е длъжен да издаде счетоводен документ, удостоверяващ размера на изплатената печалба. Вторият екземпляр от документа остава за съхранение при организатора.

Чл. 78 Такси

С подаване на искането до държавната комисия заявителят заплаща държавна такса, определена по реда на чл. 27.

Чл. 79 Изпитвания на игрални автомати

(1) Изпитванията на игралните автомати и съоръжения, когато това е предвидено със закон, се извършват от Българския институт по метрология.

(2) Игрални съоръжения, притежаващи сертификат за изпитване от утвърдените от държавната комисия лаборатории на страни, членки на Европейския съюз, се считат за одобрени за експлоатация на територията на Република България. Сертификатът се представя на държавната комисия, придружен с легализиран превод на български език на съпътстващата го документация и удостоверение за регистрация в Българския институт по метрология.

Чл. 80 Контрол

(1) Контролът по спазването на този закон се осъществява от длъжностните лица на държавната комисия. При необходимост те могат да се подпомагат от органите на Националната агенция за приходите, на Българския институт по метрология, на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция “Национална сигурност” и други държавни органи, определени със закон.

(2) На длъжностните лица, на които са възложени контролни функции по този закон, се издава документ, с който те се легитимират при извършване на проверки, при които имат правомощия на данъчните органи.

(3) Проверките за упражняване на контрола се извършват със заповед на председателя на държавната комисия.

Чл. 81 Предложения за отнемане и прекратяване на разрешения

(1) При констатирани нарушения по този закон председателят на държавната комисия може да предложи на държавната комисия да отнеме временно или окончателно издаденото разрешение.

(2) По искане на лицата, получили разрешение по този закон, председателят на държавната комисия предлага на държавната комисия прекратяване на действието на разрешението преди изтичане на срока му.

Чл. 82 Независимост на санкциите

Санкциите по глава седма се налагат независимо от временното или окончателното отнемане на разрешението.

Чл. 83 Временно отнемане на разрешението

(1) Държавната комисия по хазарта може да отнема за срок от три до дванадесет месеца разрешението за организиране на хазартни игри, когато организаторът виновно:

1. допусне до експлоатация игрални автомати, игрални маси или други игрални съоръжения, които не отговарят на задължителните изисквания;

2. не изпълни задължението за уведомяване по чл. 76, ал. 2 и 3;

3. не изплати в определения срок печалба на спечелил участник;

4. извърши реклама лично или чрез друго лице, на организирана от него хазартна дейност в забранените от закона случаи;

5. допусне нарушение на утвърдените от държавната комисия задължителни правила за организацията и работата по финансово-счетоводната отчетност на игрите;

6. допусне използването на игрални устройства извън игралните зали, казината и залите за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, получили разрешение по този закон, както и на такива устройства, които след ремонт не са предоставени за проверка по реда на този закон;

7. допусне държането в игрални зали и казина на неработещи игрални съоръжения, за които не е заплатен акциз;

8. допусне изплащането на наградите в брой над размера, предвиден в този закон, или даване за награда алкохол или тютюневи изделия;

9. допусне използването и инсталирането на развлекателни съоръжения, които наподобяват хазартни съоръжения и автомати, както и приспособяването на хазартни съоръжения и автомати за развлекателни цели;

10. допусне обслужващо игрална маса лице без договор с дружеството – организатор, и без необходимата квалификация, изискуема по този закон;

11. допусне в организирането и провеждането на хазартната дейност лице, за което има забрана по този закон;

12. допусне в игрално казино, както и до участие в хазартна игра лице, за което има забрана по този закон.

(2) Отнема се разрешение на производители на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации за срока по ал. 1 при нарушение на задължителните условия, предвидени в разрешението, както и при неизпълнение на задължението за уведомяване на държавната комисия за настъпила промяна на условията, въз основа на които е издадено разрешението, в 14-дневен срок от настъпването на промяната.

(3) В случаите, когато бъдат констатирани нарушения по ал. 1, издаденото разрешение може временно да се отнема, ако в дадения от държавната комисия срок те не бъдат отстранени.

(4) След изтичане на срока на наказанието отнетото разрешение се връща, ако организаторът е отстранил нарушението, заплатил е наложената му глоба или имуществена санкция и срокът на разрешението не е изтекъл.

Чл. 84 Окончателно отнемане на разрешението

(1) Държавната комисия може да отнема окончателно издаденото разрешение за организиране на хазартни игри, когато организаторът виновно:

1. извърши или допусне умишлено нарушение на утвърдените задължителни игрални условия;

2. допусне нарушение на условията и изискванията, посочени в нормативен акт или в разрешението;

3. допусне в експлоатация игрални съоръжения, които не са одобрени и регистрирани от държавната комисия;

4. не отстрани в определения му срок констатираните нарушения;

5. допусне повторно нарушение по чл. 83;

6. е представил неверни данни, въз основа на които е издадено разрешението;

7. откаже достъп или съдействие за извършване на проверка на длъжностните лица, на които е възложен по реда на чл. 80, ал. 3 контролът по спазването на този закон;

8. използва за провеждане на игра билети, фишове или други ценни книги, които не са издадени и заверени по установения ред.

(2) Отнема се окончателно разрешение на производители на игрални съоръжения за хазартни игри и сервизните организации при повторно нарушение по чл. 83.

(3) Разрешението по ал. 1 и 2 се отнема и когато след издаването му възникнат обстоятелства, които са пречка за неговото издаване по този закон или не бъде заплатена една вноска по чл. 27, ал. 3, освен ако тези обстоятелства не са надлежно отстранени в определения срок от държавната комисия.

(4) Лицето, на което е отнето, временно или окончателно, разрешение, издадено по този закон, е длъжно в 7-дневен срок от влизане в сила на решението да преустанови дейността и да върне в държавната комисия издаденото разрешение, за което му се издава протокол.

Чл. 85 Привеждане в изпълнение на решенията

(1) Решенията за отнемане на разрешението се привеждат в изпълнение от органите на държавната комисия. При осъществяване на правомощията си по този член те могат да поискат съдействие от други компетентни държавни органи, които са длъжни да им окажат съдействие.

(2)

(3)

Чл. 86

(1) Организатор на хазартни игри, който наруши чл. 76, ал. 1 и 2, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 1 000 000 до 3 000 000 лв.

(2) За нарушения по чл. 76, ал. 3 се налага имуществена санкция от 10 000 000 до 30 000 000 лв.

Чл. 87

(1) Който, като длъжностно лице, приеме искане, без да са събрани държавните такси, се наказва с глоба от 400 000 до 3 000 000 лв.

(2) Който наруши разпоредбите на чл. 24 се наказва със санкцията по ал. 1.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 и 2 наказанието е глоба в двоен размер.

Чл. 88

(1) Който не допусне съответните контролни органи за извършване на първоначална или периодична проверка на игралните автомати и съоръжения се наказва с глоба в размер от 5 000 000 до 20 000 000 лв.

(2) На юридическите лица и еднолични търговци, извършили нарушението по ал. 1, се налага имуществена санкция в същия размер.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 89

(1) За нарушение на чл. 73, ал. 1 на организатора се налага имуществена санкция в размер от 5 000 000 до 20 000 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 90

(1) За нарушение на чл. 77, ал. 1 на физическите лица се налага глоба, а на юридическите лица или едноличния търговец имуществена санкция – двойния размер на неизплатената печалба, но не по-малка от 1 000 000 лв.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 91

(1) Който наруши приетите на основание чл. 18, ал. 1, т. 4, 5 и 6 общи задължителни игрални условия и правила, общи задължителни изисквания за игралните зали и игралните казина и общи задължителни технически изисквания за системите за контрол, се наказва с глоба в размер от 500 до 10 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв.

Чл. 91а

За нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 на организатора се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 92

(1) Който експлоатира неодобрени и нерегистрирани от държавната комисия игрални автомати и съоръжения се наказва с глоба в размер от 10 000 000 до 20 000 000 лв.

(2) Който експлоатира игрални автомати и съоръжения или развива хазартна дейност в сгради или помещения, неотговарящи на изискванията по този закон, се наказва с глоба от 5 000 000 до 30 000 000 лв.

Чл. 93

(1) Лице, което произвежда, внася, разпространява, ремонтира или поддържа игрални съоръжения, без да има разрешение за това, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 000 до 30 000 000 лв.

(2) Юридическо лице или едноличен търговец, който организира или провежда хазартни игри без разрешение, получено по реда на този закон, се наказва с имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 1 и 2 е извършено повторно, санкцията е в двоен размер.

(4) Санкциите по ал. 1 – 3 се налагат независимо от санкциите, предвидени в други закони.

Чл. 94

(1) Длъжностно лице, което не е спазило сроковете за изпълнение на задълженията си или е извършило други нарушения по този закон, се наказва с глоба в размер от 1 000 000 до 5 000 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Който не изпълни задължението за спиране на дейността и връщане на разрешението в 7-дневния срок от влизането в сила на решението за временно или окончателното му отнемане се наказва със санкцията по ал. 1.

Чл. 95

Организатор, който не води регистър по чл. 72, ал. 2, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 000 до 20 000 000 лв.

Чл. 96

Длъжностно лице, което не представи необходимата информация или откаже исканото съдействие в рамките на своята компетентност на длъжностните лица по чл. 80, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 97

Игралните съоръжения, които се използват за хазартна дейност без разрешение или не е заплатен дължимият за това данък, и откритите налични парични средства се отнемат в полза на държавата.

Чл. 98

Нарушенията по този закон се установяват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 99

За установяване на нарушенията по този закон се съставят актове от длъжностните лица по чл. 80, ал. 2, а наказателните постановления се издават от председателя на Държавната комисия по хазарта.

Чл. 100

(отменен)

Обжалването на наказателното постановление не спира неговото изпълнение.

Чл. 101

Имуществените санкции и глобите по влезли в сила наказателни постановления на председателя на Държавната комисия по хазарта подлежат на събиране по реда за събиране на държавните вземания.

Чл. 102

Не се образува производство или образуваното производство се прекратява, ако са изтекли пет години от извършване на нарушението.

§ 1

По смисъла на този закон:

1. „Залог“ е всяко заплащане на суми пари, пряко или под формата на жетони, талони, фишове, билети, телефонни импулси и други за участие в хазартни игри с цел получаване на печалба.

2. „Гранични райони“ по смисъла на чл. 41 от този закон са районите и населените места на територията на Република България, намиращи се до 30 км от държавната граница.

3. „Незначителен размер на печалбата или предметни награди“ е печалба или награда в размер до 5000 лв.

4. „Повторно“ е нарушението, извършено, след като лицето е било санкционирано за същото нарушение с влязло в сила наказателно постановление, за срока на действие на издаденото разрешение.

5. „Помощни и спомагателни дейности“ са дейностите, пряко свързани и обслужващи дейността на организаторите на хазартни игри, като поддръжка и ремонт на собствени игрални съоръжения, разрешена от този закон рекламна дейност и издаване на бюлетини и други печатни издания, които не са пряко рекламиране на дейността, издаване и пласиране на билети и други удостоверителни знаци за хазартни игри и други подобни.

6. „Вносител и разпространител“ е едноличен търговец или юридическо лице, които внасят и предлагат за продажба или ползване игрални съоръжения за хазартна дейност.

7. „Укриване от данъчно облагане“ е неподаването на данъчна декларация, както и невключване в нея на доходи или приходи, подлежащи на данъчно облагане.

8. „Фабрично вградено устройство“ е устройство, предвидено в конструктивната документация на производителя, без което е недопустима експлоатацията на игрален автомат.

9. „Многоканален интерфейс“ е техническо устройство, чрез което две или повече независими една от друга системи на това устройство се срещат, въздействат си или комуникират една с друга.

10. „Регистър“ по чл. 21, ал. 8 е:

§ 2

Указът за учредяване на Държавна парично-предметна лотария (обн., Изв., бр. 91 от 1958 г.; изм., ДВ, бр. 110 от 1993 г., бр. 153 от 1998 г.) се отменя.

§ 3

В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г., бр. 53 от 1997 г. – Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г.) глава единадесета с чл. 52 – 56 се отменя.

§ 4

Член 425 от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм. и доп., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 от 1997 г., бр. 85 от 1997 г.; бр. 120 от 1997 г. – Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г.; изм. и доп., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7 от 1999 г.) се отменя.

§ 5

В чл. 34, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г.) след думата „вреди“ се добавя „както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност“.

§ 6

В чл. 2а от Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г.) ал. 4 се изменя така: „(4) Приходите от спомагателна дейност по смисъла на Закона за хазарта вместо с данък върху печалбата и данък за общините се облагат с окончателен данък върху стойността им, определен за съответния вид хазартни игри. Данъкът се начислява и внася до седмо число на месеца, следващ този на получаването на приходите.“

§ 7

В чл. 190 от Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 от 1986 г. и бр. 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. – Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. – Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова т. 6: „6. участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието и се възстановяват направените разходи в пълен размер;“

2. Досегашната т. 6 става т. 7.

§ 8

В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет назначава председателя, членовете на държавната комисия и директора на Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта. До назначаването на държавната комисия функциите ѝ се изпълняват от Комисията по хазартните игри.

§ 9

В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема, по предложение на държавната комисия, подзаконовите актове по прилагането на закона включително и правилниците по § 11.

§ 10

Лицата, получили разрешение за организиране на хазартна дейност до влизането на закона в сила, са длъжни да приведат дейността си в съответствие с изискванията на този закон и да поискат издаване на разрешение в срок до 31 декември 1999 г.

§ 11

(1) Създават се „Български спортен тотализатор“ и „Държавна парично-предметна лотария“ със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, които са юридически лица със седалище София.

(2) До приемането на устройствените правилници на държавните предприятия по ал. 1 Българският спортен тотализатор (БСТ) и Държавната парично-предметна лотария (ДППЛ) организират игрите по досегашния ред, като взаимоотношенията между ДППЛ и „Банка ДСК“ – ЕАД, се уреждат на основата на договор. Новообразуваните държавни предприятия по ал. 1 приемат пасивите и активите на съществуващите до влизането в сила на този закон БСТ и ДППЛ.

(3) В бюджета на Министерството на образованието и науката, респективно в бюджета на Комитета за физическото възпитание и спорта, ежегодно се предвижда целева субсидия за физическото възпитание и спорта в размер внесения в държавния бюджет през предходната година данък по чл. 220, 227 и 235 от Закона за корпоративното подоходно облагане от БСТ, както и в размер 10 на сто от същия данък, внесен в бюджета от останалите организатори на тото и лото игри.

§ 12

Изпълнението на закона се възлага на Държавната комисия по хазарта и на министъра на финансите.