Решение № 4677 от 26.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4677 гр. София, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110208538 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ******, ЕИК ********, чрез И. Х. И. – управител, срещу Наказателно постановление № 822167-F797610/07.04.2025 г., издадено от Изпълнителен директор на НАП, с което на основание чл. 98 от Закон за хазарта на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 12000,00 (дванадесет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 9, ал. 5 от Закон за хазарта.

В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с целта на закона. Конкретно се поддържа, че от начина, по който изпълнителното деяние е описано в АУАН и в НП, е абсолютно неясно какво точно нарушение е вменено на дружеството – използването на игрално оборудване, за което не е внесен дължимият данък по ЗКПО или внасянето на данъка след предвидения в закона срок. Сочи се, че АНО се е задоволил да посочи, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗХ, 1 като в диспозитива на НП не е конкретизирано коя от двете хипотези на нарушение, предвидени в посочената нормата, е налице в конкретния случай.

На следващо място се навежда, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и в НП не се съдържат задължителните реквизити, посочени в тези разпоредби, а именно: датата и мястото на извършване на твърдяното нарушението, като се акцентира, че АНО се е задоволил да посочи, че крайният срок за заплащане на дължимия данък по ЗКПО за второто тримесечие на 2024 година е 15-то число на месеца, следващ периода, а именно 15.07.2024 г., но в същото време никъде в обстоятелствената част на АУАН и в НПО не е конкретизирана датата/периодът, за които се приема, че дружеството е извършило нарушението по чл. 9, ал. 5 от ЗХ. Поддържа се също така, че при издаване на НП е игнорирано обстоятелството, че към датата на издаването на АУАН дължимият данък е бил внесен изцяло, а внасянето на данъка след предвидения в ЗКПО срок не се явява административно нарушение както по Закона за хазарта, така и по ЗКПО.

Отделно от изложеното се поддържа, че наказващият орган е приложил неправилно закона, тъй като наложеното наказание е явно несправедливо и несъобразено с материалния закон поради наличие на хипотезата на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на наказателното постановление изцяло.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г., с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло.

Претендират се сторените по делото разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.И., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството 2 и се релевира възражение за прекомерност на размера на разноските на въззивника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 21.10.2024 г. в 11:45 часа била извършена проверка от служители на НАП по Закона за хазарта (ЗХ) на обект – игрална зала за хазартни игри, находяща се в ***********, в която се организирали хазартни игри с игрални автомати от *****, ЕИК ********, съгласно Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри № ******* от 11.04.2022 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, от което било установено, че в обекта има монтирани 47 броя игрални автомата с 50 броя игрални места, с 1 брой системи за формиране на премия джакпот.

В хода на извършване на проверката бил изискан платежен документ за платен окончателен данък за второ тримесечие на 2024 г. по реда на ЗКПО, който за монтираните в игралната зала 47 броя игрални автомата с 50 броя игрални места възлизал в размер на 40000,00 лева, платим до 15.07.2024 г. От представено платежно нареждане от страна на *****, ЕИК ******** проверяващите установили, че от дружеството била заплатена сума в размер на 1000,00 лева на дата 15.07.2024 г.

От представеното платежно нареждане контролните органи установили също така, че частичното плащане е извършено на 15.07.2024 г., като *****, е използвало в проверявания обект – игрална зала с адрес в ***********, игрално оборудване, за което не е внесен в законовия срок дължимият данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Предвид констатациите от проверката, свидетелят Р., на длъжност „инспектор по приходите“ в Национална агенция за приходите, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F797610/13.11.2024 г. срещу *****, ЕИК ******** за извършено нарушение на чл. 9, ал. 5 от Закон за хазарта.

Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството и връчен на същия срещу подпис.

3

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 822167-F797610/07.04.2025 г., издадено от Изпълнителен директор на НАП, с което на основание чл. 98 от Закон за хазарта на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 12000,00 (дванадесет хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 9, ал. 5 от Закон за хазарта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Р..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

Показанията на свидетеля Р. са информативни единствено относно съставянето на процесния АУАН, доколкото свидетелят потвърждава, че именно той го е съставил, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира. Същевременно е необходимо да бъде отбелязано, че свидетелят няма какъвто и да било съхранен спомен за събитията, предмета на конкретната проверката или за каквито и да било други факти от предмета на доказване, обяснимо предвид характера на изпълняваната от него служебна дейност, включваща множество сходни случаи.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу 4 административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална и местна компетентност.

Въпреки тези констатации обаче съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено поради съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на определяне на датата на нарушението от страна на наказващия орган.

Разпоредбата на чл. 9, ал. 5 ЗХ задължава дружеството, в качеството му на организатор на хазартни игри въз основа на получено Удостоверение за издаден лиценз за организиране на хазартни игри, въз основа на чл. 34, ал. 1 ЗХ, актуално към момента на проверката, да не използва игрално оборудване, за което не е внесен дължимият данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (съгласно чл. 246, ал. 1 от ЗКПО в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието).

В конкретния случай и в противоречие с чл. 42, т. 3 ЗАНН и с чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в процесните АУАН и НП изобщо не е посочена дата на извършване на нарушението (с оглед посочената крайна дата, на която жалбоподателят е можел да изпълни правомерно – 15.07.2024 г.). В случая АНО твърди да е налице административно нарушение, което се осъществява чрез бездействие. Макар и да има продължителен характер, поради своето естество, нарушението чрез бездействие има начален и краен момент. В конкретния случай осъществяването на нарушението чрез бездействие е започнало на деня, следващ този, на който изтича срокът за изпълнение. Този ден е следвало да бъде посочен в АУАН и в НП като дата на начало на извършване на нарушението. Съгласно приетото от съда това е датата 16.07.2024 г. (вторник – работен ден). Обстоятелството, че последният ден, в 5 който жалбоподателят е могъл законосъобразно да изпълни, е бил присъствен – 15.07.2024 г. (понеделник), обуславя като дата на нарушението деня, следващ посочения краен срок. Ето защо нарушението е следвало да се счита за извършено на 16.07.2024 г. – първия работен ден след изтичането на срока, в който дружеството е можело законосъобразно да изпълни задължението си, какъвто ден изобщо не е посочен от административнонаказващия орган и в каквато връзка са и възраженията на дружеството – жалбоподател.

Административното нарушение, предмет на НП, се изразява в неизпълнение на скрепено със срок законово задължение и се осъществява чрез бездействие. Датата на извършване на нарушението е датата, следваща последния ден от срока за изпълнение на задължението. Нарушението е извършено в първия ден след изтичането на срока и създава трайно противоправно състояние /продължено нарушение/. В случая, продълженото нарушение е извършено юридически на конкретна дата – датата след изтичането на законовия срок, в който е следвало да се внесе дължимият данък по Закона за корпоративното подоходно облагане за игралното оборудване. Касае се за нарушение, чието изпълнително деяние е под формата на бездействие и същото следва да се характеризира с начален момент – денят след срока за изпълнение на задължението до краен такъв, в който нарушението е довършено или констатирано.

От това, че нарушението е продължено не следва обаче, че датата на нарушението не е съществена част от административнонаказателното обвинение. Затова тук следва да се посочи първо, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН касае само нередовност в АУАН, но не и в НП. Второ, датата на нарушението не е сред нередовностите, които могат да бъдат надлежно преодолени чрез правилото на чл. 53, ал. 2 ЗАНН. Следователно, липсата на посочване на датата на извършване на нарушението в НП е в нарушение на изискванията чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва, коригира или конкретизира административнонаказателното обвинение. Касае се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи – на НК и НПК (на основание препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 ЗАНН). Допуснатият порок несъмнено нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение, респ. води до невъзможност да се 6 определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на административнонаказващия орган.