Решение № 2705 от 15.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2705 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТ Р. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110217181 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на „*****“ ООД с ЕИК********** със седалище и адрес на управление в *****************, представлявано от управителя П.

ДС. П., по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания с пълномощник адвокат К. С. Г. от Софийската адвокатска колегия, срещу Наказателно постановление №856770-F833712, издадено на 20. Х. 2025 година Р. П. С. в качеството му на изпълнителен директор на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК********** със седалище и адрес на управление в ****************, представлявана от директора си.

Пълномощникът на жалбопоподателя оспорва от негово име процесното постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Лицето, посочено в обжалваното постановление, не било допуснато до участие в игри в стопанисваната от жалбоподателя игрална зала. Не ставало ясно дали служителите на жалбоподателя са изискали личните документи на лицето преди да го допуснат. Лицето, допуснато до участие в хазартни игри, не било наистина уязвимо, а в действителност било служителка на Националната агенция по приходите, затова за нея нямало пречка да участва в такива игри. Ето защо от твърдяното нарушение не настъпили вредни последици.

В акта за установяване на административно нарушение не били ясно описани мястото 1 и времето на извършване на нарушението. Актът за установяване на административното нарушение не бил надлежно предявен на жалбоподателя, тъй като бил връчен на лице без представителна власт. Наказващият орган не изпълнил задължението си да прецени направените от жалбоподателя възражения преди да издаде обжалваното постановление.

Деянието представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания.

Процесуалният представител на жалбоподателя участва в проведеното на 23. IV. 2026 година открито съдебно заседание. Поддържа жалбата и претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс.

Процесуалната представителка на въззиваемата страна юрисконсулт Н. В. В. се явява в проведеното на 23. IV. 2026 година открито съдебно заседание. Оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ

ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

На 07. IV. 2025 година Националната агенция за приходите издава на жалбоподателя представено по делото Удостоверение за издаден лиценз №000030-2799, според което жалбоподателят има право да организира игри с игрални автомати. Жалбоподателят стопанисва игрална зала “***”, находяща се в ****************.

На 13. VI. 2025 година свидетелката Р. О. С. с ЕГН********** е вписана в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта. За вписването явства представена по делото служебна бележка.

На следващия ден - 14. VI. 2025 година, свидетелката Р. О. С. с ЕГН********** и Р. Б.

З. с ЕГН********** - също служител на Националната агенция за приходите, посещават посочената игрална зала, за да участват в организираните в нея хазартни игри. Според показанията на свидетелката, те са посрещнати от служителка на дружествотожалбоподател, която изисква личните им карти за проверка дали са вписани в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта. След проверката е установено, че свидетелят не е вписан в регистъра и служителката го допуска в игралната зала. За свидетелката е установено вписването в регистъра и служителката първоначално отказва достъп до игралната зала.

Свидетелката я убеждава, че била вписана в регистъра по настояване на съпруга си, с когото вече не съжителствала, и така убеждава служителката да я допусне в игралната зала. След допускането си в залата свидетелката се включва в хазартна игра на игрален автомат.

Непосредствено след това свидетелят В. Д. С. с ЕГН********** се явява в игралната зала, легитимира се като служител на Националната агенция за приходите и извършва проверка на лицата, намиращи се в залата. Така установява и присъствието на свидетелката 2 и вписването в регистъра по чл. 10г от Закона за хазарта.

За извършената проверка е съставен представен по делото протокол.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от обсъдените по-горе писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват обстоятелствата по извършването на проверката.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва на 08.

VII. 2025 година със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение №F833712 от свидетеля Р. Б. З. с ЕГН********** – компетентно длъжностно лице по силата на Заповед №З-ЦУ-30-393, издадена на 25. III. 2025 година от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, заемащ длъжността старши инспектор по приходите в същата агенция, в присъствието на двама свидетели.

Актът е надлежно предявен и връчен на пълномощницата на жалбоподателя В. К.ова А. с ЕГН********** в деня на съставянето. Жалбоподателят се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред административнонаказващия орган в законоустановения срок.

Съдът не приема доводите на пълномощника на жалбоподателя, че актът не бил връчен на надлежно упълномощено лице. По делото е представено пълномощно на В. К.ова А. с ЕГН**********, по силата на което тя може да представлява жалбоподателя пред Националната агенция за приходите. По силата на т. 2 тя може да извършава всички необходими и фактически действия, които не са ограничени до посочената в т. 1 цел. След това действително са изброени конкретни действия, но това изброяване е примерно, а не изчерпателно. Съдът стига до такъв извод, защото е използван изразът “включително”, от когото може да се заключи, че упълномощителят не е ограничил действията, които пълномощницата има право да извърши от негово име до изброените. Дори и упълномощаването да не е редовно, това не би имало значение, защото подаването на възражение в срок от жалбоподателя явства, че актът е действително достигнал до него.

Съдът намира още, че Законът за административните нарушения и наказания не изисква идентичност между свидетелите по установяването на извършването нарушението и съставянето на акта. Затова не обсъжда причините защо поне един от свидетелите, участвали в проверката, не е присъствал при връчването на акта за установяване на административно нарушение.

На 20. Х. 2025 година Изпълнителният директор на Националната агенция на приходите, компетентно длъжностно лице по силата на Решение, прието от Министерския съвет на Република България на 07. VI. 2023 година под №29, издава въз основа на 3 установеното в акта процесното наказателно постановление №856770-F833712, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 5 000.00 лева, равняващи се на 2 556.456 €, на основание чл. 110, ал. 1 от Закона за хазарта за нарушение на чл. 45, ал. 2, т. 7 от същия Закон.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 28. Х. 2025 година, а жалбата e подадена по електронен път до административнонаказващия орган на 11. ХI. 2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на акта за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповед на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и Решение на Министерския съвет на Република България, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

За да се произнесе по въпроса дали актът за установяване на административно нарушение е издаден в срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид, че посочената разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност.

Срокът започва да тече от момента, в когато необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

Съдът приема, че посочените условия са били изпълнени още с извършването на проверката на 14. VI. 2025 година. Още от този момент е станало известно на административнонаказващия орган, че вписаната в регистъра свидетелка е била допусната от служителите на жалбоподателя да участва в хазартни игри в стопанисваната от него 4 игрална зала. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 08. VII.

2025 година - по-малко от месец след проверката.

Водим от изложеното, съдът счита, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е спазен.

Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания, относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни за: датата на извършване на нарушението - 14. VI. 2025 година, като е уточнено, че става въпрос за деня на проверката, мястото на извършване на нарушението - игрална зала за хазратни игри, находяща се в ****************, описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено - допускане до хазартни игри на лице, вписано в регистъра на Националната агенция за уязвими лица, и законовите разпоредби, които са нарушени.

Съдът не приема доводите на пълномощника на жалбоподателя, че актът и издаденото въз основа на него обжалвано постановление не съдържат точно описание на нарушението и на обстоятелствата при които е извършено, защото не било описано дали е извършена проверка и дали вписаното лице е действително уязвимо или не. Наказващият орган не е задължен да възпроизвежда в постановлението си всички свързани с проверката и установените във връзка с нея обстоятелства, а само онези, които попадат в хипотезата на разпоредбата, чието нарушаване се твърди.