Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол

Чл. 1

С наредбата се уреждат:

1. техническите изисквания, нормите за съдържание на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества (замърсители), наричани общо изисквания за качество, на които трябва да съответстват течните горива, произведени, внесени за потребление, транспортирани, разпространявани, съхранявани и/или използвани в Република България;

2. оценяването и удостоверяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество;

3. условията, редът и начинът за контрол на качеството на течните горива след тяхното производство, при внос-след освобождаване от митнически контрол, при разпространението и/или съхранението им, включително на бензиностанции и в резервоари на горивни инсталации.

Чл. 2

(1) Изискванията на наредбата се прилагат за и техните смеси::

1. автомобилни бензини;

2. горива за дизелови двигатели;

3. биодизел;

4. биодизел за отопление;

5. газьоли за промишлени и комунални цели;

6. горива за извънпътна техника и трактори;

7. корабни горива: леки корабни дизелови горива, корабни дизелови горива, корабни остатъчни горива, горива за кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, и за плавателни съдове за отдих;

8. котелни горива;

9. тежки горива.

(2) Изискванията на наредбата не се прилагат за:

1. течните горива по ал. 1, които подлежат на преработка в рафинерии или са предназначени за преработка преди окончателното им изгаряне;

2. течни горива, предназначени за научни изследвания и изпитвания;

3. течни горива, употребявани от кораби, които извършват спасителни операции;

4. течни горива, употребявани от кораби в аварийно състояние, при условие че във възможно най-кратък срок са предприети мерки за отстраняване на аварията, както и мерки за предотвратяване или намаляване на емисиите от изгарянето на горивото;

5. течни горива, употребявани от кораби, които използват одобрени методи за намаляване на емисиите;

6. течни горива, произведени в страната и предназначени за износ, включително за износ в корабните товарни танкове.

7. течни горива, предназначени за създаване, съхраняване и обновяване на държавни резерви и военновременни запаси по Закона за държавните резерви и военновременните запаси, и запаси за извънредни ситуации и целеви запаси по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, единствено по отношение на тяхното смесване с биодизел и биоетанол;

8. течни горива, предназначени за нуждите на, корабоплаването и железопътния транспорт, единствено по отношение на тяхното смесване с биодизел и биоетанол.

9. течни горива, предназначени за нуждите на авиацията.

(3) Изключението по ал. 2, т. 4 не се прилага, ако собственикът или капитанът на кораба са причинили аварията умишлено или поради небрежност.

Чл. 3

Течните горива се пускат на пазара само когато не застрашават здравето на хората, околната среда, техническата изправност на превозните средства и инсталациите, в които се използват, и когато е осигурена защитата на потребителите.

Чл. 4

(1) Лицата, които освобождават за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове течни горива, в случай че извършват смесване на биогорива с горива от нефтен произход, и лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да осигурят, гарантират и оценят съответствието им с изискванията за качество.

(2) Лицата, които освобождават за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове течни горива, в случай че извършват смесване на биогорива с горива от нефтен произход, и лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида.

(3) Течните горива при пускането им на пазара, разпространението, транспортирането, съхранението и използването им се придружават от декларацията за съответствие.

Чл. 5

Лицата, които разпространяват, транспортират, съхраняват и/или използват течни горива в местата по чл. 15, са длъжни да извършват тези дейности с течни горива, които съответстват на изискванията за качество, придружени са с декларация за съответствие на всяка партида и са с наименования и предназначение, определени в чл. 6 и § 1, т. 1 - 7 от допълнителната разпоредба.

Чл. 6

4. газьоли за промишлени и комунални цели съгласно приложение № 4; 5. газьоли за извънпътна техника съгласно техническите спецификации на производителите със съдържание на сяра: а) до 0,2 % (m/m) - от 1 януари 2007 г.; б) до 0,1 % (m/m) - от 1 януари 2010 г.; 6. корабни горива: а) леки корабни дизелови горива марка ISO-F съгласно приложение № 5 със съдържание на сяра: аа) до 0,2 % (m/m) - от 1 януари 2007 г.; бб) до 0,1 % (m/m) - от 1 януари 2010 г.; б) корабни дизелови горива марка ISO-F съгласно приложение № 5 със съдържание на сяра до 1,5 % (m/m) - от 1 януари 2007 г.; в) корабни остатъчни горива марка ISO-F съгласно приложение № 6; 7. котелни горива съгласно приложение № 7; 8. тежки горива съгласно определението по § 1, т. 7 от допълнителната разпоредба и техническите спецификации на производителите със съдържание на сяра: а) до 3,0 % (m/m) - от 1 януари 2007 г.; б) до 1,0 % (m/m) - от 1 януари 2012 г.

4. биодизел за отопление съгласно приложение № 3;

10.

а) до 6 mg манган на литър – до 31 декември 2013 г.;

б) до 2 mg манган на литър – от 1 януари 2014 г.

Чл. 6а

(1) Като алтернатива на изискванията за качеството на корабните горива, определени в чл. 6, т. 7, се разрешава използването на методи за намаляване на емисиите от кораби, плаващи под всякакво знаме, които се намират в пристанищата на Република България, във вътрешните морски води, в териториалното море и в изключителната икономическа зона, наричани „морските пространства на Република България“, ако са спазени следните изисквания:

1. корабите, използващи методи за намаляване на емисиите, трябва да постигат трайни намаления на емисиите на серен диоксид, които са поне еквивалентни на намаленията, които могат да се постигнат чрез използването на корабни горива, съответстващи на изискванията за качество; еквивалентните норми на емисиите са определени в приложение № 11, таблица 1;

2. методите за намаляване на емисиите съответстват на критериите, определени в приложение № 11, таблица 2.

(2) Като алтернатива за намаляване на емисиите се насърчава корабите на котва или на кей да използват електрозахранване от брега.

Чл. 7

Методите за изпитване, посочени в приложенията към чл. 6, имат установена точност. За резултатите от отделните изпитвания се прилагат критериите на БДС EN ISO 4259-2.

Чл. 8

Оценяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество към тях се извършва от лицата, които освобождават за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове течни горива, в случай че извършват смесване на биогорива с горива от нефтен произход, и лицата, които ги пускат на пазара.

Чл. 9

(1) Оценяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество се извършва след изпитване на представителна проба от всяка партида течно гориво.

(2) Вземането на проби от резервоари и тръбопроводи е съгласно БДС EN ISO 3170:2003 и БДС EN ISO 3171:2003.

(3) Изпитванията на взетите проби от течни горива се извършват от акредитирани лаборатории.

(4) Протоколите от изпитване трябва да съдържат позоваване на предоставената акредитация.

Чл. 10

(1) Въз основа на резултатите от изпитванията лицата, които освобождават за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове течни горива, в случай че извършват смесване на биогорива с горива от нефтен произход, и лицата, които пускат течни горива на пазара, съставят декларация за съответствие за всяка партида, която удостоверява, че течното гориво съответства на изискванията за качество по чл. 6 и на определенията по § 1, т. 1 - 7 от допълнителната разпоредба.

(2) Съдържанието на декларацията за съответствие е посочено в приложение № 9.

Чл. 11

Лицата, които освобождават за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове течни горива, в случай че извършват смесване на биогорива с горива от нефтен произход, и лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да съхраняват декларацията за съответствие и протоколите от изпитванията на акредитираните лаборатории най-малко 5 години от датата на тяхното издаване.

Чл. 12

(1) Лицата, които освобождават за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове течни горива, в случай че извършват смесване на биогорива с горива от нефтен произход, и лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да предоставят декларацията за съответствие или заверено копие от нея на лицата, които транспортират, разпространяват, съхраняват и/или използват течни горива.

(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да предоставят заверено копие на декларацията за съответствие на разпространяваната от тях партида течно гориво, като задължително вписват в нея количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение, съхранение и/или използване, както и датата и номера на документа за експедиция.

(3) Лицата, които разпространяват течни горива, са длъжни да предоставят за всяко последващо разпространение или използване копие от декларацията за съответствие на разпространяваната партида с гориво, придружена от стоков, търговски или друг документ, съдържащ количеството на разпространяваната партида и крайния разпространител.

(4) Лицата, които разпространяват течни горива, са длъжни да заверят декларацията за съответствие, в случай че партида с гориво се разделя между двама или повече разпространители/крайни разпространители, като посочат количеството течно гориво, лицето, на което то се предоставя, датата и номера на документа за експедиция.

(5) Лицата, които разпространяват течни горива на пазара, включително крайните разпространители са длъжни да, извършват тази дейност с течни горива, които съответстват на посоченото в декларацията за съответствие, съгласно наименованията по чл. 6, предназначението им по § 1, т. 1 - 7 от допълнителната разпоредба и обявените от тях търговски марки.

(6) Крайните разпространители са длъжни да поставят в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ):

1. на видно и достъпно за потребителя място - информация за вида на течното гориво, изискванията за качество, на които отговаря горивото, и декларация за съответствие на разпространяваната партида;

2. върху дозиращата помпа или съд, използван за разпространяване на течно гориво, се поставя следната информация:

(7) Етикетът по ал. 6, т. 2, буква „г“ е с размери и шрифт, позволяващи отчетливо виждане и лесно разчитане, и съдържа следния текст: „Съдържа метални присадки“.

Чл. 13

(1) Контролът на качеството на течните горива, наричан по-нататък „контрола", се извършва, за да се установи спазването на изискванията за качество на течните горива, пуснати на пазара, и да се предотврати разпространението и използването им, когато не отговарят на тези изисквания.

(2) Контролът се извършва чрез проверки, които включват:

1. проверка на маркировката и информацията по чл. 12, ал. 6.

2. проверка на документите, които придружават течните горива;

3. вземане на проби от течните горива и изпитване на взетите проби;

4. експертиза на резултатите от изпитване за съответствие на горивата с изискванията за качеството им.

5. налагане на принудителни административни мерки.

(3) Проверките по ал. 2 се извършват планово и по сигнали на физически и юридически лица.

Чл. 14

Контролът се осъществява от:

1. председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН) чрез Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива" (ГД „ККТГ");

2. оправомощените със заповед на председателя на ДАМТН длъжностни лица на ГД „ККТГ"-за дейностите по чл. 30б, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; изм., бр. 102 от 2001 г.).

Чл. 15

Инспекторите от ГД „ККТГ" извършват контрол:

1. на резервоари за съхранение и използване на течни горива в търговски, производствени и складови обекти;

2. на резервоари за съхранение и използване на течни горива в търговски, производствени и складови помещения;

3. в бензиностанции от колонките за зареждане;

4. от подвижни цистерни за превоз на течни горива.

Чл. 16

Инспекторите от ГД „ККТГ" при извършване на контрола:

1. изискват декларацията за съответствие съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 12, ал. 2 или копие от нея от лицата, които освобождават за потребление по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове течни горива, в случай че извършват смесване на биогорива с горива от нефтен произход, и от лицата, които пускат на пазара, транспортират, разпространяват, съхраняват и/или използват течни горива, включително крайните разпространители;

2. изискват и изземват заверени копия от митническа декларация, документ за експедиция, както и тези по чл. 30б, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЧАВ.

3. вземат безвъзмездно проба от течното гориво;

4. съставят протокол в 2 екземпляра за резултата от проверката на документите и вземането на проба, към който се прилагат документите по т. 1 и 2;

5. предават взетите проби от течни горива за изпитване в акредитирана подвижна или подвижна и стационарна, или стационарна лаборатория.

Чл. 16а

Контролът на борда на корабите, които посещават и/или оперират в морските пространства и във вътрешните водни пътища на Република България, за качеството на корабните горива и за замърсяването на въздуха в съответствие с еквивалентните норми на емисиите, определени в приложение № 11, таблица 1, се осъществява от оправомощени със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция “Морска администрация” (ИА “МА”) длъжностни лица.

Чл. 16б

(1) Длъжностните лица от ИА „МА“ при извършване на контрола:

1. изискват разписката за доставеното гориво;

2. изискват Информационен лист за безопасност на веществата (Material Safety Data Sheet) съгласно препоръките, определени в Резолюция MSC.282.(86);

3. проверяват попълването на корабните дневници, в които задължително се вписват всички операции по смяна на горивото;

4. периодично и с достатъчна честота вземат представителна проба от корабното гориво при неговата доставка, като се спазват изискванията на „Ръководство за вземане на проби от течни горива за определяне съответствието им с изискванията на изменения Анекс VI към МАРПОЛ“, прието с Резолюция MEPC. 182 (59) на Международната морска организация, или от горивните танкове на кораба в присъствието на капитана на кораба и/или друг офицер от корабния екипаж;

5. за корабите, снабдявани с горива в морските пространства и във вътрешните водни пътища на Република България, изискват и декларацията за съответствие;

6. предават взетата проба от корабното гориво в акредитирана лаборатория за изпитване. При изпитването се използва „Процедура за проверка на горивото въз основа на горивни проби“, установена в Допълнение VI към Анекс VI към МАРПОЛ.

(2) След изпитване на пробата от корабното гориво в акредитирана лаборатория ИА „МА“ получава протокол от изпитването, който изпраща в ГД „ККТГ“. В срок един работен ден след получаването на протокола ГД „ККТГ“ издава констативен протокол за съответствие на корабното гориво с изискванията за качество с оглед предприемане на последващи действия от ИА „МА“ в съответствие с действащото законодателство за замърсяване на въздуха от кораби.

(3) Ако при извършване на контрола се установи, че корабното гориво не отговаря на изискванията на наредбата, длъжностните лица от ИА „МА“ имат право да изискат от кораба:

1. да представи данни за действията, извършени за постигане на съответствие на горивото;

2. да представи доказателства, че е направил опит за закупуване на корабно гориво, което е в съответствие с изискванията на наредбата, в зависимост от планирания маршрут на пътуването;

3. да представи доказателства, че е направил опит за намиране на алтернативни източници на корабно гориво, но въпреки положените усилия такова гориво не е предлагано за закупуване.

(4) От кораба не се изисква да се отклонява от планирания маршрут на пътуването или да забавя неоправдано пътуването си, за да осигури корабно гориво, което е в съответствие с изискванията на наредбата.

(5) Ако корабът представи информацията, посочена по ал. 3, длъжностните лица от ИА „МА“ определят последващите действия по реда на наредбата и ЗЧАВ, включително могат да вземат решение за непредприемане на мерки.

(6) Съдържанието на разписката за доставеното гориво е съгласно приложение № 10.

(7) Разходите за вземане и изпитване на проби са за сметка на кораба, когато горивата не съответстват на изискванията на наредбата. Когато горивата съответстват на изискванията на наредбата, разходите са за сметка на бюджета на ИА „МА“.

Чл. 17

Пробите от течни горива от резервоари и тръбопроводи се вземат ръчно по БДС EN ISO 3170 и автоматично по БДС EN ISO 3171.

Чл. 18

(1) Проби от течни горива от бензиноколонки се вземат съгласно БДС EN 14275.

(2)

(3) Пробите по ал. 1 и по чл. 17 се вземат в присъствието на собственика или ръководителя или служител на проверявания обект, който поставя печат, дата и подпис върху протокола за проверка и вземане на проба и етикетите им.

Чл. 19

Общото количество на взетата проба по чл. 17 или 18 от всеки вид гориво е не повече от 6,5 l, разпределя се в 6 броя съдове за еднократна употреба и се отбелязва в протокола за проверка и вземане на проба.

Чл. 20

(1) Съдовете с взетата проба по чл. 17 или 18 се разделят на 4 съда с контролни и 2 съда с арбитражни проби, което се отбелязва на етикета на всеки съд. Един съд с контролна проба се предоставя на проверяваното юридическо лице/обект.

(2) Съдовете с контролните проби се затварят, етикетират, пломбират с еднократна пластмасова пломба с шестцифрен номер и лого „ГД „ККТГ“ и се транспортират до ГД „ККТГ“.

(3) Съдовете с арбитражните проби се обработват съгласно ал. 2, като върху запушалката се поставя стикер с печата и подписа на длъжностното лице, взело пробата, и печат, дата и подпис на лицата по чл. 18, ал. 3 и се транспортират за съхранение в арбитражното отделение на ГД “ККТГ”.

Чл. 21

Пробите от автомобилни бензини се вземат в предварително охладени съдове и се транспортират, като се вземат мерки за охлаждането им.

Чл. 22

(1) Взетите контролни проби се изпитват в подвижни или в подвижни и стационарни, или само в стационарни акредитирани лаборатории при спазване изискването на чл. 30ж ЗЧАВ.

(2) За резултатите от изпитването по ал. 1 се издава протокол от изпитване в 3 оригинални екземпляра, от които един за акредитираната лаборатория и два за ГД “ККТГ”.

(3) Длъжностните лица предоставят за изпитване съдовете с контролна проба в акредитирана лаборатория на ГД „ККТГ“.

(4) Въз основа на протокола от изпитването от акредитирана подвижна лаборатория ГД „ККТГ“ изготвя експертно заключение за съответствието на горивото с изискванията за качество.

(5) Когато с експертно заключение се установи несъответствие на горивото с изискванията за качество, копия от експертното заключение заедно с протокола от изпитване, издаден от акредитираната подвижна лаборатория, се изпращат на лицата по чл. 18а, ал. 1 или по чл. 18б ЗЧАВ в срок 3 работни дни от изготвянето на експертното заключение.

(6) Когато след изпитване в подвижна лаборатория се установи несъответствие на горивото с изискванията за качество по даден/и показател/и, изпитването по този/тези показател/и се повтаря в акредитирана стационарна лаборатория.

(7) В срок 3 работни дни от получаване на протоколите от изпитване от акредитираната стационарна лаборатория, но не по-късно от 15 работни дни от вземането на пробите, ГД “ККТГ” изготвя констативен протокол със заключение за съответствието на горивото с изискванията за качеството.

(8) Копия от констативния протокол заедно с протокола от изпитване се изпращат на лицата по чл. 18а, ал. 1 или по чл. 18б от ЗЧАВ в срок 3 работни дни от изготвянето на констативния протокол при констатирано несъответствие и в срок 5 работни дни при констатирано съответствие.

(9) При оспорване на резултатите от изпитване в стационарната лаборатория заинтересуваната страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването на протоколите по ал. 8 да започне процедурата за оспорване съгласно БДС EN ISO 4259-2, посочена в приложение № 12. Процедурата по оспорване на резултати от изпитване приключва в рамките на 2 месеца от обявяване на оспорването от заинтересованата страна.

(10) За провеждане на арбитражни изпитвания се определят не повече от две дати за една и съща или за две различни лаборатории.

(11) Участващите акредитирани лаборатории в процедурата по оспорване съгласно приложение № 12 осигуряват валидността на резултатите, като преди извършване на измерванията проверяват правилното функциониране и/или калибровъчната крива на основното средство за измерване по съответния арбитражен метод чрез използване на подходящи сертифицирани референтни материали, референтни материали или материали за контрол на качеството. Записите от проверката са достъпни за участващите лаборатории в процедурата по оспорване на резултатите и ГД „ККТГ“.

Чл. 23

(1) Длъжностните лица на ГД “ККТГ” издават задължително предписание за временно спиране пускането на пазара, разпространението и/или използването на течното гориво, когато:

1. не се представи декларация за съответствие;

2. съдържанието на декларацията за съответствие не отговаря на изискванията съгласно приложение № 9 към чл. 10, ал. 2 и на чл. 12, ал. 2;

3. в резултат на изпитването в акредитирана подвижна лаборатория и с експертно заключение се установи, че течното гориво не отговаря на някое от изискванията за качество по чл. 6.

(2) Предписанията по ал. 1 се налагат и чрез поставяне на удостоверителни знаци на местата по чл. 15. Видът на удостоверителните знаци и начинът на поставянето им се определят със заповед на председателя на ДАМТН.

(3) Когато в резултат на изпитването в подвижна или стационарна лаборатория и с експертното заключение или с констативния протокол се установи, че горивото съответства на изискванията за качество, предписанията по ал. 1, т. 1 и 2 се отменят.

(4) Когато в резултат на изпитването в стационарната лаборатория и заключение в констативния протокол е установено съответствие с изискванията за качество на проба, за която е установено несъответствие с изискванията за качество в подвижната лаборатория, предписанието по ал. 1, т. 3 се отменя.

Чл. 23а

(1) Длъжностните лица от ИА “МА” нареждат прекратяване на операциите по бункероване при липса на декларация за съответствие и разписка за доставеното гориво или в случаите, когато декларацията за съответствие и разписката не отговарят на съдържанието на приложения № 9 и 10.

(2) Изискванията на ал. 1 се прилагат само за кораби, които използват доставените горива в морските пространства и вътрешните водни пътища на Република България.

(3) В случаите по ал. 1 ИА „МА“ предприема последващи действия по реда на наредбата.

Чл. 24

(1) Длъжностните лица от ГД “ККТГ” издават задължително предписание за забрана на пускането на пазара, разпространението, съхранението и/или използването на течни горива, когато в резултат на изпитването в стационарната лаборатория и заключението на констативния протокол е установено, че горивото не съответства поне на едно от изискванията за качество.

(2) Принудителната административна мярка по ал. 1 се отменя от лицата, които са я приложили, когато при оспорване на резултати съгласно приложение № 12 и изготвяне на експертиза е установено съответствие с изискванията за качество.

(3)

(4) Длъжностните лица от ГД „ККТГ“ издават мотивирана заповед за прилагане на принудителна административна мярка, когато в резултат на изпитването в стационарната лаборатория и заключението на констативния протокол е установено, че горивото не съответства на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво съгласно изискванията на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ).

(5) Когато длъжностните лица от ГД „ККТГ“ констатират, че разпространяваното течно гориво на бензиностанция отговаря на изискванията на Закона за чистотата на атмосферния въздух, но не отговаря на изискванията на чл. 47 от ЗЕВИ, същото не се изтегля от пазара, в случай че крайният разпространител предприеме действия за привеждането му в съответствие, като смеси наличните количества горива на бензиностанцията с необходимото количество партида гориво, позволяващо привеждането му в съответствие с изискванията на чл. 47 от ЗЕВИ, както следва:

1. крайният разпространител в срок от 5 дни от връчване на заповед за прилагане на принудителна административна мярка по ал. 4 може да заяви пред ГД „ККТГ“ искане за прилагане на процедура за привеждане в съответствие;

2. след готовност да осъществи смесване с нова партида за привеждане в съответствие с изискванията на чл. 47 от ЗЕВИ, но не по-късно от 1 месец след установяване на несъответствието, крайният разпространител уведомява ГД „ККТГ“

Чл. 24а

(1) Длъжностните лица от ГД „ККТГ“ издават задължително предписание за изтегляне на течни горива от пазара, когато:

1. резултатът от заключението на констативния протокол за установено несъответствие с изискванията за качество не е оспорен;

2. когато резултатът от заключението на констативния протокол за установено несъответствие с изискванията за качество е оспорен съгласно процедурата по приложение № 12 и експертизата на резултатите от изпитването потвърждава установеното несъответствие.

3. резултатът от заключението на експертизите след проведена процедура за привеждане на гориво в съответствие с изискванията на чл. 47 от Закона за енергията от възобновяеми източници е установено несъответствие на пробата от смесено гориво с изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници и/или на Закона за чистотата на атмосферния въздух.

(2) В срок един месец от датата на връчване на предписанието по ал. 1 лицето, на което е издадено предписанието, е длъжно да изтегли течното гориво и да представи в ГД „ККТГ“ документи, доказващи изтеглянето му.

(3) Изтегляне на горивото от пазара може да се извърши и преди предприемане на действия по ал. 1 по постъпило писмено искане от засегнатата страна. В срок един месец от датата на изтеглянето засегнатата страна предоставя на ГД „ККТГ“ документи, които доказват изтеглянето на горивото от пазара.

Чл. 25

(1) Разходите за вземане и изпитване на проби от течни горива без декларация за съответствие са за сметка на лицето, което пуска, разпространява и използва течни горива независимо от получените резултати от изпитването.

(2) Разходите за вземане и изпитване на проби са за сметка на лицата, които пускат, разпространяват и използват течни горива, когато те не съответстват на изискванията по наредбата. Когато течните горива съответстват на изискванията, разходите са за сметка на бюджета на ДАМТН.

(3)

(4) Разходите по ал. 1 и 2 се възлагат на лицето, което пуска, разпространява, съхранява и/или използва горива, с наказателното постановление за съответното административно нарушение и се заплащат доброволно или се събират принудително по реда, предвиден за санкциите по наказателните постановления.

(5) Стойността на горивото, взето за изпитване, е за сметка на лицата, които пускат на пазара, разпространяват и използват течни горива.

Чл. 26

При установяване на нарушенията по чл. 34, 34а, 34б, 34в и 34г ЗЧАВ инспекторите по чл. 30б, ал. 1 ЗЧАВ съставят акт за административно нарушение на виновните лица и след връчването му по реда на Закона за административните нарушения и наказания или по реда на чл. 43а, ал. 2 ЗЧАВ незабавно го изпращат на председателя на ДАМТН за издаване на наказателно постановление.

Чл. 27

Контролните органи са длъжни:

1. да не разгласяват информацията, която представлява служебна или търговска тайна, станала им известна при и по повод осъществяването на контролната дейност, както и да не я използват извън предназначението й;

2. да се легитимират със служебна карта при извършването на контролната дейност.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. „Автомобилен бензин" е нискокипящ нефтопродукт, предназначен за двигатели с вътрешно горене с искрово запалване за задвижване на превозни средства и включен в тарифни номера 2710 11 41 0, 2710 11 45 0, 2710 11 49 0, 2710 11 51 0 и 2710 11 59 0 по Комбинираната номенклатура на Република България.

2. “Газьол” е течно гориво, получено от нефт, с изключение на корабно гориво, от което по-малко от 65 % обемни (включително загубите) дестилират до 250 °С и от което най-малко 85 % обемни (включително загубите) дестилират до 350 °С по БДС EN ISO 3405 (аналогичен на ASTM D 86) и е включено в тарифни номера 2710 19 47 и 2710 20 17 по Комбинираната номенклатура на Република България.

3. „Гориво за дизелови двигатели“ е течно гориво, получено от нефт, използвано за задвижване на самоходни превозни средства, включено в тарифни номера 2710 19 43 и 2710 20 11 по Комбинираната номенклатура на ЕС.

3а. “Биодизел” е смес от метилови естери на мастни киселини от растителен и животински произход, чийто състав и свойства се определят съгласно БДС EN 14214, и е предназначен за използване в дизелови двигатели или за прибавяне към гориво за дизелови двигатели.

3б. „Биодизел за отопление“ е смес от метилови естери на мастни киселини (FAME) от растителен или животински произход, чиито състав и свойства се определят съгласно БДС EN 14214 и в концентрация на FAME минимум 96,5 % е предназначен за използване в специално пригодени за целта стационарни горивни инсталации или за прибавяне към горива от нефтен произход, предназначени за използване в стационарни горивни инсталации. Получените смеси трябва да съответстват на изискванията за качество за горива от нефтен произход.

3в. „Биоетанол“ е етанол, произведен от биомаса и/или от биоразградими фракции на отпадъци и предназначен за използване в бензинови двигатели или за прибавяне към автомобилни бензини.

3г. „Биомаса“ e биологично разграждаща се част от продукти, отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското стопанство (включително растителни и животински вещества), горското стопанство и свързаните с тях промишлености, включително рибно стопанство и аквакултури, както и биологично разграждаща се част от промишлени и битови отпадъци.

4. “Корабно гориво” е течно гориво от нефтен произход, предназначено за корабни двигатели, включително горивата марка ISO-F,,определени в БДС ISO 8217, както и всяко течно гориво от нефтен произход, предназначено за използване на борда на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, и плавателни съдове за отдих..

4а. „Леко корабно дизелово гориво“ е корабно гориво с характеристики, попадащи в границите на марките DMX, DMA, DFA, DMZ и DFZ от таблица № 1 на БДС ISO 8217, с изключение на посочената в стандарта стойност за съдържанието на сяра.

4б. „Корабно дизелово гориво“ е корабно гориво с характеристики, попадащи в границите на марките DMB и DFB от таблица № 1 на БДС ISO 8217, с изключение на посочената в стандарта стойност за съдържанието на сяра.

4в. “Корабно остатъчно гориво” е корабно гориво, което съдържа остатъчни продукти от процесите на дестилация и отговаря на международните норми за пламна температура на такива горива.

5а. „Горива за извънпътна техника и трактори“ са течни горива, получени от нефт, предназначени за двигатели с компресионно запалване за извънпътна техника и трактори, включени в тарифен номер 2710 19 43 по Комбинираната номенклатура на ЕС.

6. „Котелно гориво“ е тежък дестилат, остатък или смес от тях, предназначен за изгаряне в стационарни горивни инсталации, включено в тарифен номер 2710 19 62, 2710 19 66 и 2710 19 67 по Комбинираната номенклатура на ЕС, едновременно отговарящ на техническите спецификации на производителите с максимално съдържание на сяра до 1,0% (m/m) съгласно приложение № 8.

7. „Тежко гориво“ е течно гориво, получено от нефт, различно от дефинираните в т. 2, 3 и 4, включено в тарифни номера 2710 19 62 и 2710 19 64 по Комбинираната номенклатура на ЕС, което поради границите си на дестилация попада в категорията на тежките масла, предназначени за използване като гориво в стационарни инсталации, и от което по-малко от 65 % обемни (включително загубите) дестилират при 250 °C по БДС EN ISO 3405 (аналогичен на ASTM D 86). Ако дестилацията не може да бъде проведена по БДС EN ISO 3405 (аналогичен на ASTM D 86), продуктът също се категоризира като тежко гориво.

8. „Комбинирана номенклатура на ЕС“ е номенклатура на стоките, приета с Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 г. относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, която се възпроизвежда всяка година и се публикува не по-късно от 31 октомври в „Официален вестник“ на Европейския съюз и се прилага от 1 януари следващата година.

10. „Представителна проба" е проба с физични или химични характеристики, идентични на средните характеристики на целия обем, от който се взема проба. 11.„Техническа спецификация" е документ на производителя, съдържащ описание на продукта по отношение на технологията за производство, предназначението, нормираните стойности на показателите, методите за изпитване и др.

10а. “Контролна проба” е пробата, която се изпраща в акредитирана лаборатория за изпитване с цел установяване съответствието на течното гориво с изискванията за качество.

10б. “Арбитражна проба” е пробата, съхранявана от ГД “ККТГ” за срок 6 месеца от датата на пробовземането и предвидена за арбитражни изпитвания в случаи на оспорване на резултатите.

12. „ASTM метод" са методите, заложени в изданието за стандартни дефиниции и спецификации за петролни и смазочни продукти от 1976 г. на Американското общество за изпитвания и материали (ASTM).

13. „Горивна инсталация" е техническо съоръжение, в което горивото се окислява с цел използване на получената топлина.

14. „Използване на течни горива" е изгаряне на течно гориво в стационарни горивни инсталации.

15. „Вносител" е всеки, който пръв е придобил право на собственост върху внасяните горива на митническата територия на Република България или е посредничил за придобиването на такива права.

16. „Разпространение на течни горива" е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5 ЗЧАВ.

17. „Извънпътна техника“ е техниката съгласно § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ДВ, бр. 79 от 1998 г.).

18.

18а. „Трактор“ е моторно превозно средство съгласно § 1, т. 4 от допълнителната разпоредба на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ДВ, бр. 79 от 1998 г.).

19. “Краен разпространител” е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция.

20. “МАРПОЛ (MARPOL)” е Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с Протокол от 1978 г. и с Протокол от 1997 г. (ДВ, бр. 12 от 2005 г.).

21. “Анекс VI към МАРПОЛ” е анексът, озаглавен “Правила за предотвратяване замърсяването на въздуха от кораби”, добавен към МАРПОЛ с Протокола от 1997 г. (ДВ, бр. 12 от 2005 г.).

22. “Зони за контрол на емисиите на серни оксиди” са морски зони, определени като такива от Международната морска организация (IMO) съгласно Анекс VI към МАРПОЛ.

23. “Пътнически кораб” е кораб съгласно § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; посл. изм. и доп., бр. 108 от 2006 г.).

24. “Редовни рейсове” са серия от плавания на пътнически кораб според публикувано разписание, предназначени да обслужват трафика между едни и същи две или повече пристанища или серия от плавания от и до едно и също пристанище без междинни престои.

25. „Кораб на котва или на кей“ е кораб, който е безопасно швартован или е на котва в пристанище на Република България, докато се товари, разтоварва или домува, включително времето, през което не е зает с товарни операции.

26. “Кораб, плаващ по вътрешните водни пътища” е кораб съгласно § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 22 от 2005 г. за техническите изисквания към корабите, плаващи по вътрешните водни пътища (ДВ, бр. 85 от 2005 г.).

26а. „Плавателен съд за отдих“ е плавателен съд съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на плавателните съдове за отдих, приета с Постановление № 12 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 40 и 61 от 2006 г.).

27. „Метод за намаляване на емисиите“ е всеки монтиран на кораб възел, материал, устройство, апарат или друга процедура, алтернативно гориво или метод за осигуряване на съответствие, използван като алтернатива на нискосернистите корабни горива, отговарящи на изискванията на наредбата, който е приложим, нормативно определен и подлежащ на проверка.

28. „Акредитирана лаборатория“ е лаборатория за изпитване, която е акредитирана от Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“ (ИА „БСА“) или от чуждестранен орган за акредитация, който е страна по споразумение за взаимно признаване в организация, на която е член и ИА „БСА“.

§ 1а

Посочените в Наредбата стандарти се прилагат съгласно последната публикувана тяхна версия, а при отменяне на посочен в Наредбата стандарт се прилага стандартът, който го е заменил.

§ 2

Наредбата се приема на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

§ 3

Наредбата влиза в сила от 1 октомври 2003 г.

§ 4

Отменя се Наредба № 17 от 2 ноември 1999 г. за норми за съдържание на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества (ДВ, бр. 97 от 1999 г.).

§ 5

Необходимите стандартизационни документи, идентични на съответните европейски, международни, ASTM и други стандартизирани методи за изпитване, посочени в приложенията на чл. 6, се разработват и въвеждат като български стандарти при условията и по реда на Закона за националната стандартизация до края на 2006 г. Измененията в методите за изпитване след 1 януари 2007 г., свързани с техническия прогрес, се прилагат след въвеждането им като български стандарти.

§ 6

Всяка година до 30 юни Министерството на околната среда и водите съвместно с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Министерството на икономиката, Агенция „Митници“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Националния статистически институт на базата на прилагането на изискванията на тази наредба и на БДС EN 14274, съответно на Директива 98/70/ЕО и на Директива 99/32/ЕО, изготвя годишни доклади до Европейската комисия с обобщени национални данни за качеството на течните горива за предходната календарна година. Форматът на докладите се определя от Европейската комисия.

§ 7

(отменен)

От 1 януари 2007 г. производителите и/или вносителите на течни горива осигуряват пускането на пазара на автомобилни бензини и гориво за дизелови двигатели с максимално съдържание на сяра до 10 mg/kg, а крайните разпространители осъществяват продажбата им в бензиностанции с производителност по-голяма от 1000 m3 годишно, отнесена за всяко от горивата.

§ 7а

(отменен)

До 1 септември 2014 г. производителите и/или вносителите на течни горива осигуряват пускането на пазара, а крайните разпространители осъществяват продажбата в бензиностанции на автомобилни бензини с максимално съдържание на кислород 2,7 % (V/V) и максимално съдържание на етанол 5 % (V/V). Крайното разпространение на такива горива задължително се извършва на отделна бензиноколонка, с поставена информация и указания за потребителите за правилната употреба на горивото, съгласно чл. 12, ал. 5, т. 2, буква „б“.

§ 8

(отменен)

Посоченото в таблица 2 на приложение № 1 допустимо превишение на налягането на парите през летния период за автомобилни бензини, съдържащи биоетанол, се прилага само след положително решение на Европейската комисия. Министерството на околната среда и водите уведомява чрез Българската петролна и газова асоциация за решението на Европейската комисия лицата, които пускат течни горива на пазара.

§ 9

Пускането на пазара на течни горива, които съответстват на изискванията за качество, посочени в наредбата, преди определените в нея срокове не противоречи на разпоредбите й.

§ 10

(отменен)

Пускането на пазара, включително крайното разпространение, на горива за дизелови двигатели, които съдържат над 7 % (V/V) метилови естери на мастни киселини (FAME), не противоречи на изискванията на наредбата. Крайното разпространение на такива горива задължително се извършва на отделна бензиноколонка с поставена информация и указания за потребителите за правилната употреба на горивото съгласно чл. 12, ал. 6, т. 2, буква „в“.

§ 11

Посоченото в таблица 2 на приложение № 1 допустимо превишение на налягането на парите през летния период за автомобилни бензини, съдържащи биоетанол, се прилага само след положително решение на Европейската комисия. Министерството на околната среда и водите уведомява чрез Българската петролна и газова асоциация за решението на Европейската комисия лицата, които пускат течни горива на пазара.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 6, т. 1, буква „а" Автомобилни бензини оловосъдържащи - в сила до 31 декември 2003 г.

(отменен)

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 6, т. 1, буква „б" Автомобилни бензини, несъдържащи олово - в сила до 31 декември 2003 г.

(отменен)

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 6, т. 1, буква „в" Автомобилни бензини, несъдържащи олово - в сила от 1 януари 2004 г.

(отменен)

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 6, т. 2, буква „а" Горива за дизелови двигатели-в сила до 31 декември 2003 г.

(отменен)

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 6, т. 2, буква „б" Горива за дизелови двигатели-в сила от 1 януари 2004 г.

(отменен)

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 6, т. 3, буква „а" Газьоли за промишлени и комунални цели

(отменен)

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 6, т. 4, буква „а" Леки корабни горива

(отменен)

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 6, т. 4, буква „б" Корабни дестилатни горива марка ISO-F

(отменен)

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 6, т. 5 Котелни горива

(отменен)

Приложение 10 Приложение № 10 към чл. 10, ал. 2 Декларация за съответствие на качеството на течните горива

(отменен)

Приложение 8

(отменен)

Приложение 9

(отменен)

Приложение 11

Приложение № 11 към чл. 6а Таблица 1 ЕКВИВАЛЕНТНИ НОРМИ ЗА ЕМИСИИ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МЕТОДИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ Максимални допустими стойности за съдържанието на сяра в корабните горива, определени в чл. 6, т. 7, и съответстващите им норми за емисии: Забележки: 1. Използването на съотношението на емисиите се прилага само при използване на получени от нефт дестилатни или остатъчни горива. 2. В обосновани случаи, когато съдържанието на СО2 е намалено чрез системата за пречистване на отработени газове (ЕGС), съдържанието на СО2 може да се измери на входа на системата за ЕGС, при условие че точността на този метод може да бъде категорично доказана. Таблица 2 КРИТЕРИИ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА МЕТОДИ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ЕМИСИИТЕ Методите за намаляване на емисиите, посочени в чл. 6а, съответстват най-малко на критериите за използване, според това доколко са приложими:

Приложение 12

Приложение № 12 към чл. 22, ал. 9 ВИЖ приложението