Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол

Чл. 1

С наредбата се уреждат:

1. техническите изисквания, нормите за съдържание на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества (замърсители), наричани общо изисквания за качество, на които трябва да съответстват течните горива, произведени, внесени за потребление, транспортирани, разпространявани и/или използвани в Република България;

2. оценяването и удостоверяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество;

3. условията, редът и начинът за контрол на качеството на течните горива след тяхното производство, при внос-след освобождаване от митнически контрол, при разпространението им, включително на бензиностанции и в резервоари на горивни инсталации.

Чл. 2

(1) Изискванията на наредбата се прилагат за:

1. автомобилни бензини;

2. горива за дизелови двигатели;

3. газьоли за промишлени и комунални цели;

4. газьоли за извънпътна техника;

5. корабни дестилатни горива;

6. котелни горива;

7. тежки горива.

(2) Изискванията на наредбата не се прилагат за:

1. горивата по ал. 1, които подлежат на преработка в рафинерии или са предназначени за преработка преди окончателното им изгаряне;

2. течните горива от нефтен произход, използвани от морски кораби, с изключение на горивата по ал. 1, т. 5.

Чл. 3

Течните горива се пускат на пазара само когато не застрашават здравето на хората, околната среда, техническата изправност на превозните средства и инсталациите, в които се използват, и когато е осигурена защитата на потребителите.

Чл. 4

(1) Лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да осигурят, гарантират и оценят съответствието им с изискванията за качество.

(2) Лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество.

(3) Течните горива при пускането им на пазара, разпространението, транспортирането и използването им се придружават от декларацията за съответствие.

Чл. 5

Лицата, които разпространяват, транспортират и/или използват течни горива, са длъжни да извършват тези дейности само с такива горива, които съответстват на изискванията за качество по чл. 6 и се придружават от декларацията за съответствие.

Чл. 6

Течните горива трябва да отговарят на следните изисквания за качество:

1. автомобилни бензини съгласно приложение № 1;

2. горива за дизелови двигатели съгласно приложение № 2;

3. газьоли за промишлени и комунални цели:

4. газьоли за извънпътна техника съгласно техническите спецификации на производителите със съдържание на сяра: - до 1,0 % (m/m) - до 31 декември 2006 г.; - до 0,2 % (m/m) - от 1 януари 2007 г. - до 0,1 % (m/m) - от 1 януари 2010 г.;

5. корабни дестилатни горива:

6. котелни горива съгласно приложение № 6;

7. тежки горива съгласно техническите спецификации на производителите със съдържание на сяра:

Чл. 7

Методите за изпитване, посочени в приложенията към чл. 6, имат установена точност. При оспорване на резултати от изпитване за решаване на спора и изразяване на резултатите на базата на точността на метода за изпитване се прилагат процедурите съгласно БДС EN ISO 4259:2004.

Чл. 8

Оценяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество към тях се извършва от лицата, които ги пускат на пазара.

Чл. 9

(1) Оценяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество се извършва след изпитване на представителна проба от всяка партида течно гориво.

(2) Вземането на проби от резервоари и тръбопроводи е съгласно БДС EN ISO 3170:2003 и БДС EN ISO 3171:2003.

(3) Изпитванията се извършват в акредитирани лаборатории за изпитване на течни горива.

Чл. 10

(1) Въз основа на резултатите от изпитванията лицата, които пускат течни горива на пазара, съставят декларация за съответствие, която удостоверява, че течното гориво съответства на изискванията за качество и на определенията по § 1, т. 1 - 7 от допълнителната разпоредба.

(2) Съдържанието на декларацията за съответствие е посочено в приложение № 7.

Чл. 11

Лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да съхраняват декларацията за съответствие и протоколите от изпитванията на акредитираните лаборатории най-малко 5 години от датата на тяхното издаване.

Чл. 12

(1) Лицата, които пускат течни горива на пазара, са длъжни да предоставят декларацията за съответствие или заверено копие от нея на лицата, които транспортират, разпространяват и използват течни горива.

(2) Лицата по ал. 1 и лицата, които разпространяват течни горива на пазара, са длъжни да предоставят заверено копие от декларацията за съответствие на разпространяваната от тях партида течно гориво, като посочват количеството и лицето, на което течното гориво се предоставя за последващо разпространение или използване.

(3) Лицата по ал. 2 са длъжни да вписват номера и датата на декларацията за съответствие на партидата течно гориво във всички други документи, които го придружават.

(4) Лицата, които разпространяват течни горива на пазара, включително крайните разпространители, извършват тази дейност с течни горива, които съответстват на посоченото в декларацията за съответствие, съставена съгласно чл. 10, ал. 1.

Чл. 13

(1) Контролът на качеството на течните горива, наричан по-нататък „контрола", се извършва, за да се установи спазването на изискванията за качество на течните горива, пуснати на пазара, и да се предотврати разпространението и използването им, когато не отговарят на тези изисквания.

(2) Контролът се извършва чрез проверки, които включват:

1. проверка на документите, които придружават течните горива;

2. вземане на проби от течните горива и изпитване на взетите проби;

3. експертиза на резултатите от изпитване за съответствие на горивата с изискванията за качеството им.

(3) Проверките по ал. 2 се извършват планово и по сигнали на физически и юридически лица.

Чл. 14

Контролът се осъществява от:

1. председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН) чрез Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива" (ГД „ККТГ");

2. оправомощените със заповед на председателя на ДАМТН длъжностни лица на ГД „ККТГ"-за дейностите по чл. 30б от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; изм., бр. 102 от 2001 г.).

Чл. 15

Инспекторите от ГД „ККТГ" извършват контрол:

1. в търговски, производствени и складови помещения и на обектите и съоръженията за товарене, разтоварване, зареждане, транспортиране и използване на течните горива, в които се намират резервоари за съхранението им;

2. в петролни бази;

3. в бензиностанции от колонките за зареждане;

4. от подвижни цистерни за превоз на течни горива.

Чл. 16

Инспекторите от ГД „ККТГ" при извършване на контрола:

1. изискват декларацията за съответствие по чл. 10, ал. 1 или копие от нея от лицата, които пускат на пазара, транспортират, разпространяват и/или използват течни горива, включително крайните разпространители;

2. изискват документи, от които е видно кой е собственик на проверяваното течно гориво;

3. вземат представителна проба от течното гориво;

4. съставят протокол за резултата от проверката на документите и вземането на проба, към който се прилага декларацията за съответствие или нейно заверено копие и заверени копия от документите по т. 2;

5. предават за изпитване в акредитирана лаборатория пробите от течни горива.

Чл. 17

Пробите от течни горива от резервоари и тръбопроводи се вземат съгласно БДС EN ISO 3170:2003 и БДС EN ISO 3171:2003.

Чл. 18

Представителни проби течни горива от бензиноколонки се вземат съгласно българския стандарт, въвеждащ EN ISO 3170:2004.

Чл. 19

Количеството на взетите проби по чл. 17 и 18 от различни течни горива е не по-малко от 4 л.

Чл. 20

Взетите проби по чл. 17 и 18 се манипулират, етикетират и транспортират съгласно БДС EN ISO 3170:2003 и БДС EN ISO 3171:2003.

Чл. 21

(1) Представителната проба, вземана при контрола, в зависимост от предназначението се разделя на контролна и арбитражна.

(2) Контролна проба е пробата, която се изпраща в акредитирана лаборатория за изпитване с цел установяване съответствието на течното гориво с изискванията за качество.

(3) Арбитражна проба е пробата, съхранявана от ГД „ККТГ" за срок 6 месеца от датата на пробовземането и е предвидена за арбитражни изпитвания в случаи на оспорване на резултатите.

(4) При оспорване на резултатите от изпитване заинтересуваната страна е длъжна в 7-дневен срок от получаването на протоколите по чл. 22, ал. 4 да поиска изпитване на арбитражната проба в акредитирана лаборатория и резултатите от изпитването се считат за окончателни.

Чл. 22

(1) Взетите проби се изпитват в акредитирани лаборатории при спазване изискването на чл. 30г ЗЧАВ.

(2) За резултатите от изпитването по ал. 1 за всяка проба се издава протокол в четири екземпляра, от които един за акредитираната изпитвателна лаборатория два—за ГД „ККТГ", и един — за лицата по чл. 18а ЗЧАВ.

(3) В 7-дневен срок от получаване на протоколите по ал. 2 от акредитираната си лаборатория, но не по-късно от 15 дни от вземането на пробите ГД „ККТГ" извършва експертиза и изготвя констативен протокол със заключение за съответствието на горивото с изискванията за качеството му.

(4) Екземпляр от констативния протокол заедно с протокола по ал. 2 се изпраща на лицата по чл. 18а ЗЧАВ в 3-дневен срок от изготвянето му.

Чл. 23

(1) Инспекторите на ГД „ККТГ" издават задължително предписание за временно спиране пускането на пазара, разпространението и/или използването на течното гориво при липса на декларация за съответствие или в случаите, когато декларацията за съответствие не отговаря на съдържанието на приложение № 7 към чл. 10, ал. 2.

(2) Когато в резултат от изпитването и заключението при експертизата се установи, че горивото съответства на изискванията за качество, предписанието по ал. 1 се отменя.

Чл. 24

(1) Инспекторите от ГД „ККТГ" издават задължително предписание за забрана пускането на пазара, разпространението и/или използването на течни горива, когато в резултат на изпитването и заключението при експертизата е установено, че горивото не съответства поне на едно от изискванията за качество.

(2) В случаите по ал. 1 на лицето, което е внесло, произвело, разпространило и/или използва такова гориво, се издава предписание да изтегли течното гориво.

Чл. 25

(1) Разходите за вземане и изпитване на проби от течни горива без декларация за съответствие са за сметка на лицето, което пуска, разпространява и използва течни горива независимо от получените резултати от изпитването.

(2) Разходите за вземане и изпитване на проби са за сметка на лицата, които пускат, разпространяват и използват течни горива, когато те не съответстват на изискванията по наредбата. Когато течните горива съответстват на изискванията, разходите са за сметка на бюджета на ДАМТН.

(3) Разходите за вземане и изпитване на проби, взети по сигнали съгласно чл. 30в, ал. 1, т. 4 ЗЧАВ, при доказано съответствие на течното гориво са за сметка на лицето, подало сигнала.

(4) Стойността на горивото, взето за изпитване, е за сметка на лицата, които пускат на пазара, разпространяват и използват течни горива.

Чл. 26

При установяване на нарушенията по чл. 34, 34а, 34б, 34в и 34г ЗЧАВ инспекторите от ГД „ККТГ" съставят акт за административно нарушение на виновните лица и след връчването му по реда на Закона за административните нарушения и наказания незабавно го изпращат на председателя на ДАМТН за издаване на наказателно постановление.

Чл. 27

Инспекторите на ГД „ККТГ", осъществяващи контрола на течните горива, са длъжни:

1. да се легитимират при извършване на проверките;

2. да използват получената документация и информация само за нуждите на контрола, с изключение на случаите по чл. 30в, ал. 1, т. 7 ЗЧАВ, когато по реда на чл. 30б, т. 5 ЗЧАВ са оправомощени да предоставят информация на средствата за масово осведомяване.

§ 1

По смисъла на наредбата:

1. „Автомобилен бензин" е нискокипящ нефтопродукт, предназначен за двигатели с вътрешно горене с искрово запалване за задвижване на превозни средства и включен в тарифни номера 2710 11 41 0, 2710 11 45 0, 2710 11 49 0, 2710 11 51 0 и 2710 11 59 0 по Комбинираната номенклатура на Република България.

2. „Газьол" е течно гориво от нефтен произход, което поради границите си на дестилация попада в категорията на средните дестилати, от които най-малко 85 % обемни (включително загубите) дестилират до 350 °С по ASTM D 86 и е включено в тарифни номера 2710 19 41 0, 2710 19 45 0 и 2710 19 49 0 по Комбинираната номенклатура на Република България.

3. „Гориво за дизелови двигатели" е газьол, дефиниран в т. 2, използван за задвижване на самоходни превозни средства, включен в тарифен номер 2710 19 41 0 по Комбинираната номенклатура на Република България.

4. „Корабно дестилатно гориво" е:

5а. “Газьол за извънпътна техника” е газьол, дефиниран по т. 2 и предназначен за двигатели с вътрешно горене за извънпътна техника, включен в тарифни номера 2710 19 41 0 и 2710 19 45 0, а до 31 декември 2006 г. - и в тарифен номер 2710 19 49 0 по Комбинираната номенклатура на Република България.

6. „Котелно гориво" е тежък дестилат, остатък или смес от тях, предназначен за изгаряне в стационарни горивни инсталации, включено в тарифен номер 2710 19 99 2 по Комбинираната номенклатура на Република България.

7. „Тежко гориво" е:

8. „Комбинирана номенклатура на Република България" е номенклатура на стоките, приета с Постановление № 289 на Министерския съвет от 2001 г. (ДВ, бр. 1 от 2002 г.). 9.„Партида" е количество от един вид или марка течно гориво, еднородно по качествените си показатели, произведено по една и съща технология, съхранявано в един или повече резервоари и съпроводено с един документ за изпитване.

10. „Представителна проба" е проба с физични или химични характеристики, идентични на средните характеристики на целия обем, от който се взема проба. 11.„Техническа спецификация" е документ на производителя, съдържащ описание на продукта по отношение на технологията за производство, предназначението, нормираните стойности на показателите, методите за изпитване и др.

12. „ASTM метод" са методите, заложени в изданието за стандартни дефиниции и спецификации за петролни и смазочни продукти от 1976 г. на Американското общество за изпитвания и материали (ASTM).

13. „Горивна инсталация" е техническо съоръжение, в което горивото се окислява с цел използване на получената топлина.

14. „Използване на течни горива" е изгаряне на течно гориво в стационарни горивни инсталации.

15. „Вносител" е всеки, който пръв е придобил право на собственост върху внасяните горива на митническата територия на Република България или е посредничил за придобиването на такива права.

16. „Разпространение на течни горива" е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5 ЗЧАВ.

17. “Извънпътна техника” е техниката съгласно § 1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (обн., ДВ, бр. 79 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 22 от 2003 г.).

18. “Производителност на бензиностанция” е най-голямото годишно количество автомобилни бензини или гориво за дизелови двигатели, разтоварено в резервоари на МПС, през последните 3 календарни години.

19. “Краен разпространител” е лице, което разпространява течни горива на бензиностанция.

§ 2

Наредбата се приема на основание чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. 45 от 1996 г.; изм., бр. 102 от 2001 г.).

§ 3

Наредбата влиза в сила от 1 октомври 2003 г.

§ 4

Отменя се Наредба № 17 от 2 ноември 1999 г. за норми за съдържание на олово, сяра и други вредни за околната среда вещества (ДВ, бр. 97 от 1999 г.).

§ 5

Необходимите стандартизационни документи, идентични на съответните европейски, международни, ASTM и други стандартизирани методи за изпитване, посочени в приложенията на чл. 6, се разработват и въвеждат като български стандарти при условията и по реда на Закона за националната стандартизация до края на 2006 г. Измененията в методите за изпитване след 1 януари 2007 г., свързани с техническия прогрес, се прилагат след въвеждането им като български стандарти.

§ 6

Министерството на околната среда и водите съвместно с Държавната агенция за метрология и технически надзор и Националния статистически институт изготвя годишни доклади с обобщени национални данни за качеството на течните горива, резултат от прилагането на тази наредба и на БДС EN 14274:2004, когато международните споразумения, по които Република България е страна, го изискват. Процедурата по изготвянето на докладите се определя със заповед на министъра на околната среда и водите съгласувано с министъра на икономиката.

§ 7

От 1 януари 2007 г. производителите и/или вносителите на течни горива осигуряват пускането на пазара на автомобилни бензини и гориво за дизелови двигатели с максимално съдържание на сяра до 10 mg/kg, а крайните разпространители осъществяват продажбата им в бензиностанции с производителност по-голяма от 1000 m3 годишно, отнесена за всяко от горивата.

§ 8

Пускането на пазара на течни горива, които съответстват на изискванията за качество, посочени в наредбата, преди определените в нея срокове не противоречи на разпоредбите й.

Приложение 1 Приложение № 1 към чл. 6, т. 1, буква „а" Автомобилни бензини оловосъдържащи - в сила до 31 декември 2003 г.

Приложение 2 Приложение № 2 към чл. 6, т. 1, буква „б" Автомобилни бензини, несъдържащи олово - в сила до 31 декември 2003 г.

Приложение 3 Приложение № 3 към чл. 6, т. 1, буква „в" Автомобилни бензини, несъдържащи олово - в сила от 1 януари 2004 г.

Приложение 4 Приложение № 4 към чл. 6, т. 2, буква „а" Горива за дизелови двигатели-в сила до 31 декември 2003 г.

Приложение 5 Приложение № 5 към чл. 6, т. 2, буква „б" Горива за дизелови двигатели-в сила от 1 януари 2004 г.

Приложение 6 Приложение № 6 към чл. 6, т. 3, буква „а" Газьоли за промишлени и комунални цели

Приложение 7 Приложение № 7 към чл. 6, т. 4, буква „а" Леки корабни горива

Приложение 8 Приложение № 8 към чл. 6, т. 4, буква „б" Корабни дестилатни горива марка ISO-F

(отменен)

Приложение 9 Приложение № 9 към чл. 6, т. 5 Котелни горива

(отменен)

Приложение 10 Приложение № 10 към чл. 10, ал. 2 Декларация за съответствие на качеството на течните горива

(отменен)