Решение № 139 от 15.07.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ... ... … град

Кърджали, 15.07.2020 год.

Административен съд –

Кърджали, ……..…………………..… в публично заседание ……………….… на единадесети юни ………………..…..….…….………………….……………………………….…………………………. през 2020/две хиляди и двадесета/ година, ……..............………………………….………………………………. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ……………………………….….……………….……... Мариана Кадиева, ................................... като разгледа докладваното от ……………………………….…… съдията Виктор Атанасов ………...…………. административно дело №399 …... по описа за …............... 2019 год. …………..……..……….………......… и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.124б, ал.4, във вр. с ал.2 и ал.1 и чл.124в, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по жалба от „СТИЛ 96” ООД, с

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му Г.П.П. от ***, ЕГН **********, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ЗТД 3000-397 от 26.08.2019 год., издадена от С.Д. директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници”, с която, спрямо дружеството- жалбодател „СТИЛ 96” ООД *** на основание чл.22 от ЗАНН, чл.124б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС, чл.124в, ал.1 от ЗАДС и чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, са наложени три административни принудителни мерки /ПАМ/, а именно: запечатване на обект на дружеството - бензиностанция, находяща се в ***, в 7/седем/-дневен срок от връчване на наказателното постановление за срок от един месец, забраняване достъпа до посочения обект за същия срок и отстраняване на наличните стоки в обекта, с изключение на тези, които са предмет на нарушението.

Жалбодателят заявява в жалбата, че счита оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ЗТД 3000-397 от 26.08.2019 год. на С.Д. директор на Териториална дирекция Тракийска към Агенция „Митници”, за незаконосъобразна и необоснована. Излагат се подробни доводи и съображения, като се сочи най-напред, че нормата на чл.124б, ал.2 от ЗАДС безусловно изисква принудителните административни мярки по чл.124б, ал.1 и 2 от ЗАДС да се прилагат с мотивирана заповед на началника на компетентното митническо учреждение или на оправомощено от него длъжностно лице, като се твърди, че в настоящия случай оспореният административен акт не е мотивиран, доколкото в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в същия не са посочени фактически и правни основания за налагането на ПАМ. Излагат се доводи в тази насока, като жалбодателят счита, на първо място, че за да е мотивирана заповедта по смисъла на чл.124б, ал.2 от ЗАДС, както и по смисъла на чл.22 от ЗАНН, в същата следва да се направи описание и на конкретното деяние, което според административния орган съставлява административно нарушение и за което следва да се приложи административна мярка така, щото именно това нарушение да бъде предотвратено и преустановено, съответно да бъдат предотвратени и отстранени вредните последици от същото и че необходимостта от конкретно описание на деянието се налага, за да е възможно да се направи еднозначен и безпротиворечив извод, че административният орган налага административно наказание и прилага административна мярка за едно и също административно нарушение, както и че за това точно административно нарушение е предвидено налагане на санкцията по чл.124а от ЗАДС. Твърди се, че в настоящия случай, в оспорената заповед това не е направено - посочени са само наложените наказания и наказателното постановление, с което те са наложени, като се излага довод, че в тази връзка, посочването на наказателното постановление, с което се налага административното наказание, само по себе си не е основание за прилагане на принудителната мярка и че основание за постановяване на конкретните принудителни административни мерки е осъществяването от конкретния правен субект на деяние, съставляващо административно нарушение, описание на което се дължи в мотивите на съответната заповед за ПАМ, като се сочи и съдебна практика в този смисъл. На следващо място, твърди се, че в конкретния случай, целите на чл.22 от ЗАНН, изложените в т.„а”, а именно - предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, не могат да бъдът постигнати с конкретната ПАМ, като се сочи, че видно от текста на оспорената заповед, с цитираното наказателно постановление е постановено отнемане в полза на държавата на акцизната стока от общо *** литра, но тъй като същата не е налична в обекта, е присъдено заплащане на нейната стойност по пазарна цена, като са развити доводи в тази насока. Според жалбодателя, това сочи, че заповедта за налагане на ПАМ, от една страна, съдържа неясни мотиви, с които само формално, с посочване на законовите такстове, е спазено изискването за обосноваване налагането на мярката, а от друга се обосновава извода, че е издадена при съществено нарушаване на процесуалните правила, тъй като в производството по прилагане на ПАМ адресатът й е останал лишен от яснота защо административният орган приема, че следва да бъде издадена ПАМ и че подобна неяснота пряко неблагоприятно рефлектира върху гарантираното от закона право на защита на адресата на ПАМ. Излага се довод, че тези мерки, макар по правното си естество да не съставляват административни наказания, несъмнено са форма на административна принуда, която засяга по един твърде радикален начин, правата, свободите и законно установените интереси на съответния правен субект и затова оспореният административен акт, макар и издаден при условията на обързана комепетентност за административния орган, следва да съдържа подробни мотиви, обосновавайки налагането на тази административна принуда и че в конкретния случай - при констатирана липса на акцизната стока, предмет на твърдяното нарушение, при липса на констатации за продължаване на извършването на твърдяното нарушение при втората проверка на 18.07.2019 год. – то било очевидно, че наложената със оспорената заповед ПАМ не обслужва целите на превенцията, а само и единствено целите на наказанието и обезпечаването на евентуално дължимата имуществена санкция, но че ПАМ по съществото си не следва да служат на тези цели, т.к. за обезпечаване изпълнението на наложената санкция има друг процесуален ред и начин. На следващо място в жалбата се твърди, че налагането на посочените ПАМ е незаконосъобразно, тъй като липсва административно нарушение от страна на дружеството „СТИЛ 96” ООД и че това е така, защото в мотивната част на оспорения административен акт липсва посочване какво точно административно нарушение се твърди да е извършило дружеството. Сочи се, че от цитираните в мотивната част на заповедта наказания и посочването на наказателното постановление може да се предположи, че ПАМ се налагат за твърдяно нарушение на чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС, но че тази норма съдържа различни хипотези на изпълнителни деяния и в този смисъл от оспорвания административен акт не става ясно, какво точно се твърди да е извършеното от „СТИЛ

96” ООД нарушение. В жалбата са развити подробни доводи и съображения в тази насока, като е отразено, че на контролните органи са били представени всички изискуеми се документи, касаещи въпросното количество гориво – газьол, като същите са цитирани с номера и дати, описан е процесът на доставката на гориво по принцип и по конкретния АДД, като се твръди, че „Пътят” на горивото от основния доставчик до резервоарите на обекта е напълно проследим и че всяко едно действие от зареждането на специалните превозни средства от основния доставчик/производител, през междинните доставки, до вливането на горивото в резервоарите на дружеството на обекта в реално време се отразява в НАП. Развити са и доводи, че с изпълнение на задълженията си по чл.3, ал.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ от страна дружеството, в НАП са налични пълните данни за съответния АДД, по които може да се проследи и двустранно засече пътя на полученото гориво и съответните количества от момента на получаването му от основния доставчик/производител до момента на изливането му в резервоарите на обекта на дружеството. С оглед на това е изцведено и твърдение, че в този смисъл, няма как в резервоарите на обекта на дружеството да има друго, различно от доставеното от „Лукойл България” ЕООД гориво, тъй като всяко едно вливане на гориво се отразява чрез монтираните нивомери в приходната администрация, а в случаи на междинни доставки преди вливането в резервоара на обекта - същите се отразяват в НАП чрез подаване на данни в специалната електронна страница на приходната агенция, като се сочи, че контролните органи, обаче, не са извършили каквито и да било проверки нито в приходната администрация, нито пък насрещни проверки при основния доставчик/производител, нито при заредените от дружеството обекти, които да установят, че съдържащото се в резервоарите гориво е различно от това, за което има надлежно издадена документация, включително и такава за заплатен акциз. Извън горното, в жалбата се излага и довод, че нито в НП №2644, нито в АУАН, въз основа на който това наказателно постановление е издадено, не е отразено при вземане на пробите за лабораторен анализ от резервоарите, да е присъствал представител на „СТИЛ

96” ООД, каквото е императивното изискване на нормата на чл.6, ал.1 от Наредба №3 от 18.04.2006 год. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки и че в нормата на чл.6, ал.3 от същия нормативен акт е разписана и процедура за вземане на тези проби при отсъствието на такъв представител. Жалбодателят счита, че е опорочена процедурата по изземване на пробите от горивото и че няма как да е сигурен, в какви съдове се се съхранявали от проверяващите органи иззетите проби, както и че изследваното в лабораториите гориво е именно това, което се е съдържало в разервоарите на проверявания обект, като се сочи, че дори в протокола за вземане на проби да е записано някакво лице, за което се твърди да е представител на дружеството, то със сигурност то не е такъв представител, доколкото управителят и упълномощени от него лица да представляват дружеството, т.е. пълномощници на управителя, със сигурност не са присъствали и не са били уведомявани за извършваната проверка и вземане на проби по предвидения от закона ред. Сочи се, на следващо място, че съгласно нормата на чл.83 от ЗАНН, за да бъде наложена имуществена санкция юридическо лице, е необходимо да се установи задължение на ЮЛ, което да не е изпълнено, като жалбодателят счита, че дружествотои е изпълнило вмемените му от нормативните актове задължения и не е държало акцизна стока без предвидените в чл.126, ал.1, т.2 документи и че тези документи са били представени на административно наказващия орган, напълно проследима е доставката по всеки един от тези АДД до момента на вливане на горивото в резервоара на обекта и обективно е невъзможно - а и административнонаказващият орган не твърди това - в резервоарът да е постъпило друго гориво, различно от посоченото в представените АДД. Излага се и довод, че в тази насока следва да се посочи, че твърдяната от административно наказващия орган разлика в техническите параметри на провереното гориво и горивото по представените АДД/ако наистина има такава/, може да е резултат на редица външни обстоятелства, свързани с плътността, температурата, начина на вземане на пробите и пр. и че доколкото става дума за технически параметри с разлика в хилядни от процента, всички тези обстоятелства са от решаващо значение, а в първата фаза на административно наказателното производство, проверявания субект няма как да проведе насрещно доказване в тази насока. Жалбодатгелят счита, че така, от действията на административния орган не се обосновава по никакъв начин извод, че „СТИЛ 96” ООД е осъществило състава на твърдяното нарушение - чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС и че е държало стока - гориво, за което не заплатен дължимия акциз, като отново се сочи, че дружеството е получило акцизната стока от своя основен доставчик/производител със съответната декларация за съответствие; че дружеството няма задължение, а че е и практически невъзможно, при всяко зареждане да проверява какво точно гориво е постъпило в неговите цистерни; че пътят на горивото от основния доставчик/производител е проследим до резервоара на обекта му при възможно най-тежкия режим на административен контрол.

Разпечатката съдържа 14 от 148 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b65cbf0d-c354-4453-b0d5-392e33b1355a